Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря:
ВЕСЕЛКА ПЕТКОВА
Като разгледа
докладваното от съдията АНД № 351 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод жалба от ЕТ „С.**** И.С.”, ЕИК *********, със седалище и адрес:
гр.Луковит, област Ловеч, ул. „З. Ч.” № *, представлявано от Управителя И.С.С., срещу Наказателно
постановление № **-*******от ****г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Ловеч, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания - имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП и имуществена санкция в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП, за нарушение по чл. 7а, ал. 2,
пр. последно от ЗАвтП, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на
МТ, чл. 63 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, вр. с чл. 66, т. 3, пр. 2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, издадено е в нарушение на материалния и процесуален закон и
императивните разпоредби на ЗАНН. Твърди се, че в НП се съдържат толкова
фактически и взаимоизключващи се констатации на административно-наказващият орган
/АНО/, че изобщо липсва възможността да се разбере какво е извършеното
нарушение, къде е извършено нарушението, кой е нарушителят и коя нормативна
разпоредба е нарушена, като това пречи на жалбоподателя да организира защитата
си в пълен обем.
В тази насока са изложени подробни доводи, като едни от
най-съществените са: налице е некоректно описване на датата когато
лицензираният превозвач е осъществил превоз на пътници с автобус Мерцедес 412Д
с per. № ******** /22.10.2-19 г./, от което не става ясно коя е тази календарна
година и не може да се определи безпротиворечиво момента на извършване на
нарушението; в противоречие с чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП липсва каквото и да било описание на място, време, начин,
обстоятелства при които е извършено нарушението превоз на пътници, не става
ясно кой е момента на извършване на нарушението посочената дата 23.10.2019 г.
или датата 22.10.2019 г.; в НП е посочено, че водачът Б. Г. Б. не притежава
валидно удостоверение за психическа годност към момента на проверката и тук
отново не е ясно, към кой момент. Ако актосъставителят е имал предвид, датата
на извършване на проверката в административният офис на фирма ЕТ ”С.**** И.С.”
на 23.10.2019 г., около 08.40 часа в гр. Луковит на ул. „С.” №**. то в този
момент посоченото лице не е имало качество „водач”; Посоченото място на
извършване на нарушението: гр.Луковит, ул. „С.” № ** е депо/ гараж в който
служебните автобуси и автомобили на фирмата домуват, стоят паркирани. Ако
датата на извършване на нарушението, според актосъставителят е 22.10.2019 г.,
то в наказателното постановление липсват констатации и доказателства за време,
място, начин на извършване проверка и констатиране на нарушението. Не е посочено
къде в кое населено място, път, километър или другаде лицето Б. Г. Б.е
извършвало превоз и къде точно е спрян за проверка в качеството си на „водач”;
Към момента на извършване на проверката 23.10.2019 г., Б. Г. Б.не е бил
служител на ЕТ „С.****И.С.”, тъй като със Заповед № ********/ 04.02.2019 г.
трудовото правоотношение на Б. Г. Б.е прекратено.
Твърди се, че НП е издадено на база незаконосъобразен АУАН.
Актът е изцяло нечетим и неразбираем, текста на акта е изписан с допълнения,
съкращения и нечетими абревиатури. В нарушение на чл. 40 от ЗАНН, актът е
подписан само от един свидетел - А.А.Д., който е отбелязан и като очевидец
присъствал при установяване на нарушението, но и като свидетел по съставяне на
акта. Ако се приеме, че нарушението е извършено на 22.10.2019 г., то няма как А.А.Д.
да е очевидец, присъствал при установяване на нарушението, защото същото се
установява при проверка, която се извършва не на пътното платно на 22.10.2019
г., а в административен офис на фирмата на дата 23.10.2019 г.
В съдебно заседание представляващия дружеството
жалбоподател не се явява лично. Изпраща упълномощен представител, който
поддържа жалбата, а в съдебно заседание излага и допълнителни
мотиви.
За
Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Ловеч, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото писмени доказателства:
Заповед № ********/ 04.02.2019 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № **************/ 04.02.2019 г.; АУАН № ******/
23.10.2019 г.; справка в регистър на психологическите изследвания на водачите
за явяванията на психологическо изследване; наказателно постановление № **-*******от
****г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч;
пощенски плик № R PS 5770 0039SB F, пощенски плик № R PS 5500 00L2BQ F; Заповед
№ *********/ 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията; Заповед № ***/ 18.04.2018 г. на изпълнителния
директор на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация; длъжностни
характеристики на Д.П.И. и А.А.Д.; писмо с вх.
№ ***/ 27.01.2020 г. на РУ Луковит с приложение: АУАН сер. GA/ ***** от
22.10.2019 г.; НП № ************/ 12.11.2019 г.; протокол за ПТП № *******;
справка МПС; справка за актуално състояние на всички трудови договори за Б. Г.
Б. ; писмо с вх. № 563/ 29.01.2020 г. на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Ловеч; писмо от Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч с вх. № 1486/ 16.03.2020 г.,
заверено копие от свидетелство за регистрация част I, № *********/ **** г.,
гласните доказателства – свидетелските показания на Д.П.И. и А.А.Д. и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.10.2019 г., около 08.40 часа в гр.Лукови на ул. „С.“
№ **, служителите на ОО „Автомобилна администрация“ гр.Ловеч - Д.П.И. и А.А.Д.,
извършили проверка въз основа на сигнал от координационния център - София
получен по телефона в офиса на фирма ЕТ „С. **** И.С.“, притежаваща лиценз на
Общността № **** за извършване на международен превоз на пътници. При
проверката констатирало, на първо място, че лицензирания превозвач ЕТ „С.****И.С.“
е осъществил превоз на пътници от водача Б. Г. Б. с ЕГН **********, назначен на
трудов договор във фирмата с автобус марка Мерцедес 412Д с рег. № ******** на дата
22.10.2019 г., който /водачът/ не отговаря на изискванията за психологическа
годност - не притежава валидно удостоверение за психологическа годност към
момента на проверката, установено след направена справка в електронния регистър
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София. Лицето по чл. 2,
ал. 1 не е снабдил водача, извършващ специализиран превоз на деца с разписание
за специализиран превоз съгласувано с Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Ловеч на 22.10.2019 г.
По конкретно, в хода на проверката и след извършване на
справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията
на психологическо изследване се установило, че на Б. Г. Б.е било издадено
удостоверение валидно до 04.12.2018 г., при което проверяващите приели, че на 22.10.2019
г. бил осъществен превоз на товари с водача Б. Г. Б. , който не е отговарял на
изискванията за психологическа годност.
За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил
издаден Акт за установяване на административно нарушение серия А-2016 № ******
от 25.05.2017 г., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл. трето от ЗАвтП. Актът е бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството и е подписан от него, като
е изложил, че няма възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не
е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на направените констатациите при извършената
проверка актосъставителя Д.П.И. съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия А- 2018
№ ****** от 23.10.2019 г.
Административно-наказващият орган Началника на ОО “АА”
гр.Ловеч възприел констатациите в съставения АУАН и издал Наказателно
постановление № **-*******от ****г. срещу ЕТ „С.****И.С.“, за това, че на
23.10.2019 г. около 08.40 часа в гр.Луковит, на ул. „С.“ № **, при извършена
проверка въз основа на сигнал от координационния център - София получен по
телефона в офиса на фирма ЕТ „С.-****-И.С.“, притежаваща лиценз на Общността № ****
за извършване на международен превоз на пътници се констатирало, че: 1.
Лицензирания превозвач ЕТ „С.-****-И.С.“ е осъществил превоз на пътници от
водача Б. Г. Б.с ЕГН **********, назначен на трудов договор във фирмата с
автобус Мерцедес 412Д с рег. № ******** на 22.10.2019 г., който не отговаря на
изискванията за психологическа годност - не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност към момента на проверката, след направена справка в
електронния регистър на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София;
2. Лицето по чл. 2, ал. 1 не е снабдил водача извършващ специализиран превоз на
деца с разписание за специализиран превоз съгласувано с началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр.Ловеч на 22.10.2019 г., с което виновно е
нарушил - чл. 7а, ал. 2, предл. последно от ЗАвтП, вр. с чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ, чл. 63 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г. на МТ,
вр. с чл. 66, т. 3, пр. 2 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г. на МТ, поради което на
ЕТ „С.-****-И.С.“ са наложени, по т. 1 - имуществена санкция в размер на 3000 лв.,
на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ЗАвтП и по т. 2 - имуществена санкция в
размер на 200, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП.
От изисканите материали от РУ МВР гр.Луковит се установява,
че на 22.10.2019 г. е съставен АУАН № ***** на Б. Г. Б. за извършено нарушение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. На дата 12.11.2019 г. е издадено Наказателно
постановление № ************ от Началника на РУ МВР гр.Луковит, с което за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП на Б. Г. Б. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева. във връзка с причиненото
ПТП е съставен Протокол за ПТП № *******, с участник в движението автобус марка
Мерцедес 412 Д и водач Б. Г. Б. .
От приложената справка за собственици на превозни средства
/л.52/ се установява, че собственик на Мерцедес 412Д с рег. № ******** е ЕТ „С.-****
И.С.”.
От съдържанието на представената Заповед № ******** от
04.02.2019 г. на управителя на ЕТ „С.-****-И.С.“ се установява, че считано от
02.02.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение с Б. Г. Б. , работил на
длъжността „автобусен шофьор“. На основание чл. 62, ал. 5 от КТ, изх. № **************/
04.02.2019 г. от страна на работодателя е изпратено уведомление до НАП.
От приложената справка от НАП за актуално състояние на
всички трудови договори на Б. Г. Б.се установява, че на дата 02.02.2019 г. е
прекратен трудовият договор на Б. с ЕТ „С.****
И.С.”. Установява се, че на 22.03.2019 г. Б. е сключил трудов договор с дружеството „С.
****“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Луковит, ул. З. Ч.“ № *,
който адрес е идентичен с този на едноличния търговец „С.****И.С.”.
От писмо с рег. № 10-00-18-8211 от 27.01.2020 г. на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Ловеч е видно, че последното
съгласуване на разписания за извършване на специализиран превоз от страна на ЕТ
„С. **** И.С.” е през 2013 г. и едноличният търговец притежава издаден лиценз
на Общността за извършване на пътнически превози № ****, валиден до 06.07.2028
г.
От писмо с рег. № 52-00-18-6261/4/12.03.2020 г. на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр.Ловеч е видно, че на „С. ****“ ЕООД е
издаден лиценз на Общността № ***** от дата 24.09.2019 г. за извършване на
международен превоз на пътници. За цялата 2019 г. няма съгласувано разписание
за специализиран превоз с Началника на ОО „АА“ гр.Ловеч.
От приложената справка от Търговския регистър /л. 61/
относно ЕТ „С.-****-И.С.” е видно, че
физическото лице-търговец е И.С.С.. Един от предметите на дейност на едноличния
търговец е автомобилен транспорт в страната и чужбина.
От приложената справка от Търговския регистър /л. 61/
относно дружеството „С. ****” ЕООД е видно, че управител на дружеството е Ц. М
.Н.. Един от предметите на дейност на дружеството е транспортни услуги в
страната и чужбина.
От свидетелските показания на Д.П.И., актосъставител,
работещ в ОО „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч на длъжността инспектор, и А.А.Д.,
работещ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч на длъжността
инспектор, се установява, че на дата 23.10.2019 г. им е било наредено да
извършат проверка в гр. Луковит на фирма ЕТ „С. **** И.С.“, въз основа на
получен сигнал от координационен център София, за настъпило ПТП с водач и с
автобус на ЕТ „С.**** И.С.“; че при направената проверка от координационен
център се установило, че водачът извършил превоза на пътници с автобуса, не е
имал валидно удостоверение за психологическа годност; че се извършвал
специализиран превоз на деца без да има разписание съгласувано с Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр.Ловеч. Според показанията на двамата,
нарушението е извършено на 22.10.2019 г., а те извършили проверката на
23.10.2019 г.
Според показанията на актосъставителя Д.П.И. при
направената проверка се установило, че ЕТ „С.-****-И.С.“ като лицензиран
превозвач е допуснал извършването на специализиран превоз на деца с водач Б. Б.
, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като към
момента на проверката, дори и към момента на извършване на нарушението, той не
е имал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като е било изтекло
и не се е явил на изпит за ново подновяване. Второто установено нарушение е, че
превозвачът осъществява превоз с автобус, специализиран превоз, който няма
разписание съгласувано с началния на областния отдел, както и че въз основа на
установените нарушения съставил акт на превозвача като лицензираният превозвач.
От показанията на актосъставителя Д.П.И., се установява, че
не е изследвано, по какъв маршрут е извършен превозът, защото сигналът им бил
изпратен директно от координационния център, че при проверката не са изисквали
трудов договор на Б. Б. , че актът е съставен в присъствие на неговия колега,
че фирмата притежава лиценз за международен превоз на пътници, че когато
превозът е свързан с превоз на пътници в страната, лицензите са различни, че
предимството на лиценза за международен превоз е, че с него може да се извършва
и вътрешен превоз в Република България, че КАТ са съставили акт на Б. Б. и че управляваният от него автобус е марка
„Мерцедес 412“ с рег. № ********, че Мерцедесът е посочен в лиценза на фирмата.
Съдът приема за обективни и кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели, посочени по-горе, тъй като показанията им са в
логическа последователност, правдоподобни са, тъй като възпроизвеждат коректно
действията им при извършване на проверката на 23.10.2019 г. в предприятието на
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е връчено лично на
жалбоподателя на дата 11.11.2019 г., а жалбата е подадена на 15.11.2019 г. в ОО
„АА“ гр.Ловеч, тоест е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като
съображенията затова са следните:
В случая както АУАН, така и НП са съставени от
компетентни длъжностни лица, в предвидената в закона форма и при спазване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От приложените по делото Заповед № *********/
15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и Заповед № 227/ 18.04.2018 г. на Изпълнителния Директор на ИА
„Автомобилна администрация“ се установява компетентността на административно
наказващия орган, който е определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП.
От приетата в настоящето съдебно производство
длъжностна характеристика на инспектор Д.П.И. се установява длъжността и
компетентността на актосъставителя, в която е посочено, че едно от преките
задължения на инспекторът е да съставя актове за установяване на
административни нарушения. Правомощията на длъжностните лица от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ са посочени и в разпоредбата на чл. 91, ал.
3, т. 5 от ЗАвтП - да осъществяват контрол по спазване на правилата за
извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози
за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни
средства, с които се извършват превозите. А в разпоредбата на чл. 92 от същия
закон е посочено, че в изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните
лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения.
Според административно-наказващият орган, първото
установено нарушение от страна на жалбоподателя е по чл. 7а, ал. 2, предл.
последно от ЗАвтП, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на МТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл. последно от
ЗАвтП /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/ - Лицензираните
превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление
на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗАвтП.
Съгласно чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания - При всяко постъпване
на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили
или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа
годност.
Въпреки направените изводи от страна на АНО, съдът приема,
че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които не
могат да се санират във въззивното производство и влекат незаконосъобразност на
обжалвания административен акт по отношение на нарушението посочено в т. 1.
С обжалваното НП жалбоподателят е бил санкциониран от
фактическа страна, за това, че на посочената дата 22.10.2019 г. жалбоподателят
е осъществил превоз на пътници от водача Б. , назначен на трудов договор във
фирмата, с автобус Мерцедес 412Д с рег. № ******** на 22.10.2019 г., който не
отговаря на изискванията за психологическа годност - не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност към момента на проверката. За това му
деяние е била наложена имуществена санкция на основание чл. 96г, ал. 1, предл. второ
ЗАвтП.
Съгласно правилото по чл. 96г, ал. 1 ЗАвтП - Който назначи
на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв.“.
Цитираната разпоредба предвижда две различни форми на
съставомерно поведение, при осъществяването на което настъпват предпоставките
за санкциониране на дееца на основание чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП.
С оглед приложената санкционна разпоредба /предложение
второ на чл. 96г, ал. 1 ЗАвтП/ имуществената санкция на жалбоподателя е
наложена на правното основание, с което е въздигнато в административно
нарушение поведението по допускане на водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
С АУАН и НП обаче на жалбоподателя не е предявено такова
обвинение и той не се е бранил срещу такива факти. Напротив, вмененото му
деяние е за „осъществил превоз на пътници от водача Б. , назначен на трудов
договор във фирмата…“, тоест за назначаване на работа на водач извършващ превоз
на пътници, неотговарящ на изискванията за психологическа годност.
Това поведение също съставлява административно нарушение,
но то е наказуемо на различно от посоченото в НП правно основание.
Имуществената санкция е следвало да бъде наложена по предложение първо на чл.
96г, ал. 1 ЗАвтП. След като административно-наказващият орган /АНО/ сам е
посочил и конкретно предложение от приложената санкционна разпоредба, то по
този начин отново сам той е изключил приложното поле спрямо процесния казус на
останалите предложения на чл. 96г, ал. 1 ЗАвтП. Налице е съществено и
непреодолимо противоречие между описанието на нарушение и санкционната
разпоредба. Съдът не разполага с правомощие да изменя за пръв път с въззивното
решение правната квалификация на деянието, нито да приложи нова и различна
санкционна разпоредба. Посоченото в нормата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП
изпълнително деяние „назначение“ /предл. първо/ няма нищо с деянието „за допускане
на водач, който не отговаря на някое от изискванията …“, за което е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, поради
което не може по аналогия да бъде приложена нормата на чл. 96г, ал. 1, предл.
първо от ЗАвтП и предвидената в нея санкция. Допуснатото процесуално нарушение
е съществено, защото недопустимо е ограничило правото на защита на
жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В продължение на горните съждения следва да се отбележи, че
от фактическа страна в АУАН и НП е посочено, че „Лицензирания превозвач ЕТ „С.-****-И.С.“
е осъществил превоз на пътници от водача Б. Г. Б.с ЕГН **********, назначен на
трудов договор във фирмата“, което твърдение /водачът Б. е назначен на трудов договор във фирмата/
отново не отговаря на обективната действителност. Безспорно установено е по
делото, че на дата 02.02.2019 г. е прекратен трудовият договор на водача Б. с ЕТ „С.-****-И.С.”, както и че на дата
22.03.2019 г. Б. е сключил трудов
договор с дружеството „С. ****“ ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.Луковит, ул. З. Ч.“ № *, който адрес е идентичен с този на едноличния
търговец „С.-****-И.С.”.
При така направеното описание на нарушението настоящият
съдът приема, че е допуснато нарушение при реализиране на отговорността на
жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези актове,
регламентирани съответно в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, указващи
на актосъставителя и на АНО да направят описание на нарушението. В тази връзка
следва да се посочи, че отбелязването, че водачът е назначен на трудов договор
във фирмата /вероятно се касае за жалбоподателят-едноличен търговец/ не
представлява твърдение на актосъставителя за конкретен факт съществуващ в
обективната действителност, което от своя страна наказващият орган е приел за
установени, без да извърши конкретно разследване за установяване на този факт.
Предвид противоречивите и неверни твърдения в АУАН и НП -
че лицензирания превозвач ЕТ „С.-****-И.С.“ е осъществил превоз на пътници от
водача Б. Г. Б.назначен на трудов договор във фирмата, рефлектирало върху
приемането на противоречиви форми на съставомерно поведение и неправилното
приложение на санкционната разпоредба, съдът приема, че в хода на
административно-наказателното производство жалбоподателят е бил поставен изначално
в положение да се защитава срещу правна квалификация на нарушение, което е
неправилно описано.
Посочването на конкретните факти, установени при проверката
и от които е направен изводът за извършеното административно нарушение, не е
единствено въпрос на доказване, но и на описание на нарушението. Тъй като
санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, то следва
още от началото на производството лицето да бъде уведомено какви конкретни
факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно
нарушение се подвеждат тези факти. Правните норми, описващи състава на
конкретно административно нарушение, си служат с общи и абстрактни правни
понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти,
когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг
адресати. Задължение на актосъставителя и на наказващия орган е да запълнят
тези общи понятия с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време,
място и начин на извършване.
В конкретния случай съдът приема, че това изискване не е
изпълнено при описанието на деянието по т. 1 в диспозитива на НП, тъй като не е
посочено въз основа на какви факти е прието, че лицензирания превозвач ЕТ „С.-****-И.С.“
е осъществил превоз на пътници от водача Б. Г. Б. , назначен на трудов договор
във фирмата. Констатираното нарушение е съществено, тъй като то е ограничило
изначално правото на защита на жалбоподателя, като го е лишило от възможността
да разбере какво точно се твърди да е извършил или в случая, за коя от двете
различни форми на съставомерно поведение посочени в чл. 96г, ал. 1 ЗАвтП е
санкциониран. Всичко това обуславя основателност на възражението на
жалбоподателя за липса на надлежно описание на нарушението и нарушение на
правилата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на процесното НП.
Допълнителен порок, което е пряка последица от допуснатото
нарушение, е, че по този начин АУАН и НП не са изпълнили и функцията си да
очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в производството. Така съдът
изначално е поставен в положение, при което е неясно въз основа на какви факти
е била направена преценката, че лицензирания превозвач ЕТ „С.-****-И.С.“ е
осъществил превоз на пътници от водача Б. Г. Б. , назначен на трудов договор
във фирмата. Едва след съдът изиска справка от НАП относно трудовата
ангажираност на водача Б. се установи,
че същият не е имал трудов договор с жалбоподателя към дата 22.10.2019 г.
Показанията на свидетелите Д.П.И. и А.А.Д. следва да бъдат
използвани от съда при формиране на вътрешното му убеждение по фактите
единствено в частта, в която същите посочват, че са извършили проверка на
жалбоподателя въз основа на сигнал изпратен от техният координационния център в
гр.София, както и че свидетелят И. е съставил процесния АУАН срещу
жалбоподателя. Уместно е да се отбележи, че от показанията си
свидетелят-актосъставител Д.П.И. не може да обясни по достатъчно логичен и
разумен начин и причината за драстичното разминаване между неговите изводи от
извършената проверка на жалбоподателя и достигнати изводи след направения
анализ на доказателствата събрани в хода на въззивното производство.
Според административно-наказващият орган, второто
установено нарушение от страна на жалбоподателя е по чл. 63 от Наредба № 33/
03.11.1999 г. на МТ, вр. с чл. 66, т. 3, пр. 2 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г.
на МТ, за това, че като лицензиран превозвач не е снабдил водача /не са посочени
имената/ извършващ специализиран превоз на деца с разписание за специализиран
превоз съгласувано с началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“
гр.Ловеч на 22.10.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България - Всяко лице по чл. 2, ал. 1 е длъжно да снабди водачите с необходимите документи. В чл. 2 на същата наредба е посочено, че обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България може да се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лиценз и други документи, които се изискват от закона и тази наредба.
Разпоредбата
на чл. 66 от наредбата, по време на работа водачът представя при поискване от
контролните органи следните документи: т. 3. разписание за специализиран
превоз, съгласувано с началника на съответното регионално звено на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация".
В наказателното постановление липсват констатации и доказателства
за време, място, начин на извършване на констатираното нарушение. Не е посочено
къде в кое населено място, път, километър или другаде лицето Б. Г. Б.е
извършвало превоз и къде точно е спрян за проверка в качеството си на „водач” –
при което съдът намира, че констатираното нарушение е съществено, тъй като то е
ограничило изначално правото на защита на жалбоподателя, като го е лишило от
възможността да разбере какво точно е извършил.
При така направеното описание на нарушението настоящият
съдът приема, че е допуснато нарушение при реализиране на отговорността на
жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези актове,
регламентирани съответно в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, указващи
на актосъставителя и на АНО да направят пълно и разбираемо описание на
нарушението.
На първо място, отново следва да се отбележи, че към
момента на извършване на проверката 23.10.2019 г., водачът Б. Г. Б.не е имал
трудов договор с ЕТ „С.-****-И.С.”, тъй като със Заповед № ********/ 04.02.2019
г. трудовото правоотношение на Б. е
прекратено. На второ място, отново твърденията на актосъставителя за конкретен
факт съществуващ в обективната действителност – извършването на специализиран
превоз на деца, не е подкрепено с посочването на конкретни факти и
обстоятелства относно време, място, начин на извършване на нарушението, което е
рефлектирало и върху действията на АНО при издаване на НП.
Показателно, че от страна на АНО не е извършено пълно,
задълбочено и безпристрастно разследване, е, че едва след като съдът изиска материали
от РУ МВР гр.Луковит се установи, че на 22.10.2019 г. е съставен АУАН № *****
на Б. Г. Б.за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а на дата
12.11.2019 г. е издадено Наказателно постановление № ************ от Началника
на РУ МВР гр.Луковит срещу Б. за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, във
връзка с причиненото ПТП на 22.10.2019 г., за което е съставен Протокол за ПТП
№ *******, с участник в движението автобус марка Мерцедес 412 Д и водач Б. Г.
Б. .
Не без значение е и фактът, че по делото не е установено по
безспорен начин, че дружеството-жалбоподател е имало качеството „превозвач” по
смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните
превози. В съставения АУАН и издаденото НП са изложени твърдения, че
жалбоподателят притежава лиценз на Общността № **** за извършване на международен
превоз на пътници, но това твърдение не е подкрепено с доказателства, напр. в
административно-наказателната преписка липсва приложено заверено копие от
цитирания лиценз. Това отново е показателно, че административно-наказателното
производство е проведено повърхностното и непрецизно, доколкото нито в текста
на съставения акт за установяване на административно нарушение, нито в
издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва подробно
описване на изпълнителните деяния на двете нарушения /в т. 1 и т. 2 от НП/, за
които е ангажирана на отговорността на едноличния търговец.
За да осигурят правото на защита на жалбоподателите и да
изпълнят изискванията на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
актосъставителят и наказващият орган е следвало изчерпателно да опишат случая
визиран в АУАН и обжалваното наказателно постановление. Изложените по-горе фактически
и правни доводи мотивират съда да приеме, че така протеклата фаза на
административно-наказателното производство по установяване на административните
нарушения и по налагане на наказания на жалбоподателя е сериозно опорочена до
степен, че е невъзможно да се провери правилността и обосноваността на
залегналите в АУАН и НП фактически констатации. В настоящия случай липсва
описание на конкретните обстоятелства относно твърдените нарушения, а съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП в нарушение на императивните разпоредби
на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдържат само общи,
неконкретизирани обобщения, изводи и лични заключения на актосъставителя и
наказващия орган, без конкретна проверима в рамките на едно обективно проведено
съдебно следствие фактология.
В тази връзка следва да се посочи, че за съда дори е
учудващо, как АНО е избрал за нарушител ЕТ „С.-****-И.С.”,
а не дружеството „С. ****“ ЕООД, на което служител е водачът Б. Г. Б. . Двата
търговски субекта имат един идентични седалище и адрес на управление, но е
очевидно, че в хода на административно-наказателното производство не са били
разследвани спорните обстоятелства – например, не е изследвано дали едноличният
търговец е извършвало търговска дейност /превозваческа/ към момента на
нарушението е извършвало дружеството. Ето защо съдът намира, че АНО не е
изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е следвало преди да се
произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да
извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Административно
наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както
в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят
различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Особено важно
е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби
да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се
налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят
отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че
стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.
Съдът намира за основателно направеното възражение от жалбоподателя,
че липсва място на извършване на нарушението както в НП, така и в издадения
АУАН, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т.
3 от ЗАНН. При внимателен прочит, както на обстоятелствената част на процесното
НП, така и на обстоятелствената част на АУАН, по категоричен начин се установява,
че липсва място на извършване на нарушението. Описано е къде и на кого е
извършена проверка, а именно извършена в град Луковит, на улица „С.“ 15
/вероятно на този адрес е предприятието на търговеца/, без обаче както
актосъставителят, така и АНО да са посочили изрично кое приемат за място на
нарушението – напр. не е посочено, къде е осъществен превоза, къде е осъществен
специализирания превоз на деца и т.н. Допуснатото нарушение на нормите на чл.
57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 3 от ЗАНН, а именно липсва място на извършване на
нарушението, е съществено нарушение на процесуалните правила. Недопустимо е, по
пътя на логиката и това, че санкционираният едноличен търговец има предприятие
и адрес на управление в град Луковит, да се определя мястото на извършване на
нарушението. Законодателят е въвел в посочените разпоредби на ЗАНН реквизити,
които задължително следва да се съдържат в НП и АУАН, като липсата на който и
да е от тях води до съществено нарушение на процесуалните правила. Това също е
достатъчно основание процесното НП да бъде отменено.
Възраженията на жалбоподателя, че актът е изцяло нечетим и
неразбираем, изписан е с допълнения, съкращения и нечетими абревиатури, че
както в АУАН, така и в наказателното постановление не са изписани наименованието
на нормативните актове, на които АНО се позовава при констатиране на
нарушението и налагане на санкциите, съдът намира за неоснователни, тъй като
същите са оборени от доказателствените материали по делото.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актът е
съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, тъй като е подписан само от един
свидетел - А.А.Д.. Анализирайки поведението на двамата служителите на
автомобилната администрация при проверката, съдът приема, че свидетелят Д. е присъствал
при установяване на нарушението, респ. при подписването на акта се е явявал
свидетел при установяване на нарушението.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено изцяло.
В хода
на въззивното производство от страна на адв. Б.Л. *** процесуален
представител на жалбоподателя ЕТ „С.-****-И.С.”, е направено искане за
присъждане на направените по делото разноски, като е представен списък с
разноските по чл. 80 ГПК /л.58/. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на наказателни постановления страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът намира,
че следва да се произнесе по направеното искане от жалбоподателя за присъждане
на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, приложима
в настоящото производство на основание чл. 144 АПК „Заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“. В конкретния
случай се касае за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева, поради
това следва да бъде постановен осъдителен по отношение на АНО диспозитив, за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева в полза на
жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № **-*******от ****г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Ловеч, с което на ЕТ „С.-****-И.С.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр.Луковит, област Ловеч, ул. „З. Ч.” № *, представлявано от
Управителя И.С.С., са наложени административни наказания - имуществена санкция
в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
ЗАвтП, за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. последно от ЗАвтП, вр. с чл. 8, ал. 1
от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, и имуществена санкция в размер на 200
/двеста/ лева, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП, за нарушение по чл. 63 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, вр. с чл. 66, т. 3, пр. 2 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. на МТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Ловеч, да заплати на ЕТ „С.-****-И.С.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес: гр.Луковит, област Ловеч, ул. „З. Ч.” № *, сумата от 460
/четиристотин и шестдесет/ лева за направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14-дневен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: