Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.07.2021 г. гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
двадесет и трети юни 2021 година
В открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА
БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ТРИФОН МИНЧЕВ
СЕКРЕТАР:
Стойка Иванова,
Като
разгледа докладваното от съдията Минчев в.търг.д. № 1021 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А.Е.А.” ЕООД против решение
№260054/01.09.2020г., с което е признато за установено по отношение на
въззивника, че дължи на въззиваемото дружество сумата
15 394.82 лв. за главница, представляваща неизплатено задължение по
фактура № **********/13.03.2019 г., за неплатена такса за ползване на
диагностичен софтуер, ведно със законната лихва върху главницата от 15.07.2019г.
до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 1897/16.07.2019г. по ч.гр.д. № 3667/2019г., по описа на СтРС. С оглед изхода на спора са присъдени разноските по
първоинстанционното производство, както и по заповедното производство. Във
въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и
за допуснати процесуални нарушения при постановяването му, като са изложени
подробни доводи във връзка с тези оплаквания. Направено е искане да се отмени
обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно и се разгледа спора по
същество, като се отхвърлят изцяло предявените искове.
В законния срок е постъпил
писмен отговор от въззиваемото дружество, с който въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Прави искане да се остави без уважение жалбата. Излага подробни
съображения във връзка със становището си. Прави искане да се потвърди
решението и да се присъдят разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, УСТАНОВИ:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 3667/2019 г., по описа на СтРС, на
основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 1897/16.07.2019г.,
с която е разпоредил ответното дружество „А.Е.А.” ЕООД, гр. С.З., да заплати на
ищеца „Б.” АД, гр. С., сумата от 15 394.82 лв., представляваща главница за
незаплатена такса за диагностичен софтуер, за която има издадена фактура №
**********/13.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1007.88 лв.,
представляваща разноски. На заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането. На осн. чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят – ищец по настоящото дело, в законоустановения срок, е предявил
срещу длъжника – ответник по делото, иск по реда на чл. 422 от ГПК за вземането
си.
По делото е представена фактура №
**********/13.03.2019г., издадена от “Б.“ АД, гр. С., на получателя „А.Е.А.”
ЕООД, гр. С.З., надлежно подписана от двете страни, за сумата от 15 394.82
лв., представляваща такса за диагностичен софтуер.
Правното твърдение на ищеца е, че издадената
фактура е по повод облигационни правоотношения между страните, по предоставен
от ищеца за ползване от ответника на диагностичен софтуер. Стойността на
фактурата е сбор от неплатено задължение от 3090 лв. за периода 01.04.2015г. –
31.03.2016г., и неплатено задължение от 12 278.78 лв. за периода
01.04.2016г. – 31.03.2017г., и сумата от 26.04 лв..
По
делото е представен договор от
11.11.2010 г., подписан
между „Б.“ АД, в качеството
на възложител, и „А.Е.А.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, по силата на
който възложителят е възложил на изпълнителя
да извърши поддръжката и ремонта на леки автомобили,
мотоциклети, производство на японската фирма
„Х.“ по време на гаранционния и извънгаранционния срок, съгласно действащите закони в страната, като се спазват изискванията на завода
производител. Съгл. чл. 2.1.3 от договора, възложителят
предоставя на изпълнителя всички специализирани инструменти и уреди, ноебоходими за поддръжка и ремонт на автомобилите и
мотоциклетите Х., както и пълна и актуална техническа и ремонтна информация.
Съгл. чл. 2.3 от договора, ответникът се е задължил да закупи от ищеца
необходимият специализиран инструмент и диагностични уреди и да заплаща редовно
годишна такса за използване на техническа информация от сайта „Х.“ по цени,
определени от доставчика „Х. М.“.
Видно
от представените писмени доказателства – фактури, протоколи за прихващане,
извлечения от сметки, се установява, че ответникът е извършвал периодични,
частични плащания за предоставения му софтуер, макар и с известно забавяне,
респ. с извършване на прихващане на насрещни задължения. С покана, изх. №
Б-26/09.05.2018г., адресирана от ищеца до ответника, последният е поканен да
заплати дължима годишна такса за използване на техническа информация за периода
до 31.03.2017г., в общ размер на 15 368.78 лв., както и сумата от 26.04
лв. – дължима сума по фактура № 23200/30.03.2017 г.. Поканата е връчена на
ответника на 11.05.2018г. /видно от обратна разписка/. В отговор на поканата,
ответното дружество, чрез управителя си, с писмо от 25.05.2018г. е посочил, че
поради влошено финансово положение, собствената на дружеството база е обявена
за продажба, като със средствата ще изчистят задължението за използване на
техническата информация. Поискана е възможност за изчакване за плащането, като
е посочено, че сумата по ф- ра № 23200/30.03.2017г. е
изцяло платена.
Представена е също и извадка от електронно
писмо от 09.06.2017г., адресирано до ищеца, в което управителят на ответното
дружество предлага схема за разсрочено закриване на задълженията за
софтуера.
С оглед установяване твърдението на ищеца за
предоставената услуга за процесния период, по делото е изслушан свидетеля Петър
Спасов. Същият работи в „Б.“ АД от 2013г., като дейността му е свързана с
осигуряване на ръчни и софтуерни продукти. Свидетелят описва съдържанието на
диагностичния софтуер, което включва техническа информация, инструкция за
ремонт на автомобили, сервизни каталози,електронни каталози за резервни части,
процедури за наемане на специализирани инструменти, модули за обучение, и др.,
като достъпът до всичко това става само с потребителско име и парола. Когато
през 2013г. свидетелят е бил назначен на съответната длъжност, такъв достъп
вече е бил предоставен на ответника, като никога не е имало възражения или
рекламации от страна на последния за прекъсването му. Заплащането на този
софтуер ставало чрез такса, която се плаща чрез официалния представител на „Х. Б.“/ищеца/
към „Х. Е.“. Последното дружество издава фактура на ищеца, който изчислява
пропорционално таксата на всеки дилър и издава съответната фактура. Свидетелят
твърди, че през периода 2015г. – 2016 г. ответното дружество е имало финансови
затруднения, поради което дължимата такса е била разделена на няколко вноски.
Твърди също, че въпреки обещанията от страна на ответника, последният не е
платил дължимата такса и за периода 01.04.2016г. – 31.03.2017г.
Свидетелят В. Г. твърди, че
до края на 2017г. е отговарял за обслужването на гаранционните автомобили в
ответното дружество, като до тогава е ползвал софтуера на ищеца. Твърди, че без
този софтуер не може да се реализира ремонт на автомобил, според стандартите на
„Х.“. Свидетелят не знае дали след 2017г. е имало предоставена софтуерна
услуга.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
В конкретния случай съдът намира за
установено, че между страните е сключен процесния договор за предоставяне на
услуга, а именно предоставена от ищеца на
ответника техническа и ремонтна информация от сайта на Х., срещу задължението
за плащане на годишна такса за използването й.
Спорният момент между страните, посочен от
въззивника във въззивната жалба е дали ищецът
е изпълнил неговото задължение по договора.
За да постанови този резултат СтРС
е приел, че от доказателствата по делото се установява, че работата по договора
– предоставяне на диагностичен софтуер, е осъществена, като е изложил подробни
мотиви в тази насока.
Действително тези факти се установяват както от
разпитаните по делото свидетели, така и от писмената кореспонденция между
страните, приета като доказателства по делото. В отговор на изпратената до
ответника покана, същият не оспорва наличието на задължение към ищеца, а сочи
като причина за неизпълнение влошеното си финансово задължение, чийто факт е
служебно известен на съда.
Ето защо съдът напълно споделя мотивите на първата инстанция,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Решението като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: с оглед изхода на делото на въззиваемия следва да се присъдят направените разноски пред
настоящата инстанция в размер на 1000 лв. Направеното възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на въззиваемия е неоснователно, тъй като е съобразено с
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.
възнаграждения.
Предвид цената на иска, в размер на 15 394,82
лв., настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260054/01.09.2020г., по гр. дело № 5923/2019 г. описа на СтРС.
ОСЪЖДА „А.Е.А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ***, представлявано от ***, да заплати на „Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от ***, сумата от 1000 лв., представляваща направени пред настоящата
инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.