№ 8715
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110102253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 15 ЗЗДН.
Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие,
уточнена с молба от 27.01.2022 г., на Л. АЛ. АНТ. срещу АЛ. Д. АНТ. – неин баща, с която
се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие със следните мерки по чл. 5
ЗЗДН: задължаване на ответника да се въздържа от насилие; забрана да приближава
молителката и дома ѝ.
В молбата се твърди, че от 19.12.2021 г. до 04.01.2022 г. в дома на ответника в с.
Опицвет, общ. Сливница, на ул. „20-ти април“, № 11, където молителката била на гости,
забранявал на молителката да излиза от стаята си от 22:00 часа до 10:00 часа, както и
системно използвал унизителни реплики към молителката: „Никога няма да си намериш
мъж“, „Виж се на какво приличаш“, „... нищо не можеш да правиш и на нищо не приличаш“,
и обиди – че е глупава, недоучила, мързелива, дебела и грозна, както и заплашвал, че ако
молителката пуши, ще я остави да спи на двора.
Ответникът А.А. е депозирал писмено становище по делото, в което заявява, че
посоченото в молбата за защита не е вярно. Неговото желание е да се грижи за молителката
като нейн най-близък роднина. Твърди, че молителката има заболяване, за което е готов да
й окаже съдействие да се справи с него. Сочи, че я е подпомагал финансово през целия
живот и продължава да се грижи за нея като баща. Моли за отмяна на заповедта за защита,
за да може да се грижи по-добре за дъщеря си.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на
страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно представено на лист 11 от делото Удостоверение за раждане от 16.04.1971г.
ответникът АЛ. Д. АНТ. е баща на молителката Л. АЛ. АНТ..
В съдебното заседание на 10.03.2022г. (на лист 54-55 от делото) е разпитан
свидетелят на молителката Десислава Николаево Вълкова. Тя разказва, че познава
молителката Лора и баща и от много години. Винаги когато молителката е била на срещи с
1
баща си се връщала разстроена и обидена. Баща й я обиждал, че била малоумна, не можела
да се грижи за себе си, ровели й в нещата и в апартамента заедно със съпругата му и това
много я разстройвало. За периода около Нова година на 2021г. знае, че Лора е била заедно с
ответника и съпругата му на вилата им в Опицвет. По време на престоя там той я обиждал,
карал я да стои само в стаята си ,да си ляга в пределен час и непрестанно й повтаряли, че е
малоумна и не може да се грижи за себе си. Искали й ключовете от личния й апартамент и
колата й. След посещението си там молителката била много разстроена.
В съдебно заседание на 23.06.2022г. е разпитана свидетелката Цветелина Иванова
Младенова. Тя разказва, че е чувала по телефона как ответника обижда молителката. Главно
обидите били по адрес на покойната майка на молителката. Това много я разстройвало.
Свидетелката знае за посещението на молителката при баща й за новогодишните празници.
При този престой през цялото време Лора била обиждана и унижавана от ответника и
съпругата му. Чувала е да говорят, че искат да я вкарат в лудница и да й вземат жилището.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки които са логични и хронологично
представени и не се опровергават от други такива по делото.
На лист 6 от делото е представена Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя Л. АЛ.
АНТ., в която са описани актовете на домашно насилие, извършени от баща й А.А.. В нея е
посочено, че от 19.12.2021 г. до 04.01.2022 г. в дома на ответника в с. Опицвет, общ.
Сливница, на ул. „20-ти април“, № 11, където молителката била на гости, забранявал на
молителката да излиза от стаята си от 22:00 часа до 10:00 часа, както и системно използвал
унизителни реплики към молителката: „Никога няма да си намериш мъж“, „Виж се на какво
приличаш“, „... нищо не можеш да правиш и на нищо не приличаш“, и обиди – че е глупава,
недоучила, мързелива, дебела и грозна, както и заплашвал, че ако молителката пуши, ще я
остави да спи на двора.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, емоционално,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опит за такова, извършени
спрямо лица в родствена или семейна връзка или такава, която фактически има
съдържанието на такава, като домашно насилие спрямо дете има и тогава, когато то вижда
пред себе си ситуация на насилие съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗЗДН
защита по закона може да се търси срещу низходящ, с което е изпълнено условието по чл. 3
ЗЗДН.
По делото се установява, че ответникът е баща на молителката А., поради което
молба за защита е възможно да се разгледа по същество. Твърденият акт на насилие е в
срока от 1 месец преди сезиране на съда съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДН – подадена е молба на
18.201.2022г. за деяния, извършени в периода от 19.12.2021 г. до 04.01.2022 г.
По делото се твърдят актове на психическо и емоционално насилие, за които са
събрани достатъчно доказателства, в това число и свидетелски показания. Твърденията в
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН се подкрепят от всички събрани гласни и писмени
доказателства по делото. По изложените съображения е установено, че по отношение на
молителката А. са извършените актовете на домашно насилие от страна на ответника. В
случая е безспорно, че това са актове на психическо и емоционално насилие.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално
насилие“. За прецизност и яснота следва да се направи разграничение между тези две
понятия.
Психическо насилие представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с
което му се причинява тормоз – като непристойно поведение, осъществявано през определен
период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически действия,
писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да
накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо насилие
отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на последното в
2
състояние на психологическа травма, която би могла да се изразява в тревожност, депресия
и други форми на нервно разстройство. Формите на психическо насилие могат да включва
вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и
адекватно мислене и поведение.
При емоционалното насилие въздействието отново е върху психиката на определено
лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с преживявания от
негативния спектър – изразява се в заплашване, контрол, което води до чувство на страх, на
малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.
Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват,
доколкото чрез действията – вербални и физически, се засягат емоциите и психиката на
засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на
въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството,
поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до
дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.
Безспорно в настоящия случай се установяват актове на психическо и емоционално
насилие по отношение на молителката. аконът не изисква настъпване на вредоносен
резултат – негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие, вкл.
психична травма. Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно върху
психическото спокойствие и уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея уплаха,
тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите стресови реакции и психичните
травми, макар и възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на
извършителя като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. От
свидетелските показания и от личното изслушване на молителката се констатира, че след
общуване с баща й - ответникът А., който с действията си /ровел в нещата й, в бельото й,
коментирал го/ и думите си, с които я наричал дебела, грозна и малоумна, психиката на
Лора се разстройвала до степен тя да е неработоспособна.
По изложените съображения безспорно в настоящия случа се установи извършването
на домашно насилие от ответника по отношение на молителката А.. При установяване на
извършено психическо и емоционално домашно насилие, съдът издава заповед за защита и
налага по своя преценка една или повече от мерките, предвидени в чл.5 ЗЗДН.
Поради това съдът приема, че следва да издаде заповед за защита, като приложи
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5 ЗЗДН, забраната за приближаване и до молителя, а именно
– да задължи ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката Л. АЛ.
АНТ., да забрани на ответника да приближава жилището, в което живее на адрес гр. София,
ул. „Добрич“ № 1 , ет. 4, ап. 8 и работата на молителката, и да задължи ответника да участва
в програми за корекция на поведението си. Срокът на забраната за доближаване на
молителката следва да е максималният, предвиден в закона – 18 месеца от датата на
издаване на заповед за незабавна защита, тъй като молителката А. изпитва травма при
контактите си с ответника и притеснения за своето здраве, а по отношение на програмите за
корекция на поведението – 6 месеца.
Съдът следва да наложи на ответника и глоба по чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, която съдът
определя, че следва да е в минималния размер, а именно – 200 лева, тъй като извършените
от ответника действия са резултат от криворазбрано чувство на бащин дълг. Последното не
може да оправдае насилническо поведение, като може единствено да обясни причините за
него, но не следва да се смята за основание за освобождаване от отговорност.
Относно разноските:
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН при този изход на спора ответникът дължи на
молителката сторените от последната разноски по спора, които възлизат на 300 лева
съгласно договор от 18.01.2022 г. (на лист 65 от делото), който съдържа разписка за плащане
в брой. Ответникът следва да плати и 25 лева държавна такса по бюджетната сметка на
Софийския районен съд.
3
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 16 ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на Л. АЛ.
АНТ., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. „Добрич“ № 1, ет. 4, ап. 8 за извършен от АЛ.
Д. АНТ. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: София, ул. „Софроний Врачански“ № 82
актове на ДОМАШНО НАСИЛИЕ, изразяващ се в психическо и емоционално насилие,
извършено на 19.12.2021г до 04.01.2022г. като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА
ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
1. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН АЛ. Д. АНТ., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: София, ул. „Софроний Врачански“ № 82 ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от домашно насилие спрямо Л. АЛ. АНТ. , ЕГН **********, адрес гр. София,
ул. „Добрич“ № 1, ет. 4, ап. 8;
2. ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на АЛ. Д. АНТ., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: София, ул. „Софроний Врачански“ № 82 ДА
ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 100 метра Л. АЛ. АНТ. , ЕГН **********, до нея, до
жилището и с адрес адрес гр. София, ул. „Добрич“ № 1, ет. 4, ап. 8, както и до
местоработата на молителя, до местата и за социален отдих, освен в съдебни сгради,
сгради на социалните служби или сгради на органи на полицията.
3. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН на АЛ. Д. АНТ., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: София, ул. „Софроний Врачански“ № 82 ДА УЧАСТВА В
СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ за
срок от шест месеца с честота според условията на програмата в Център „Отворена
врата“ с адрес: София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“, № 24, ет. 4, телефон: 087/ 839 64
99 – Златка Мачева, ел. поща: οpendoor_centre@hotmail.com, където да се яви НЕ ПО-
КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРЕПИС ОТ НАСТОЯЩОТО
РЕШЕНИЕ.
УКАЗВА на Център „Отворена врата“ с адрес: София, ж.к. „Хиподрума“, ул.
„Юнак“, № 24, ет. 4, да представи след първата среща с ответника информация за
предвидената честота на провеждане на сеансите, както и да представи по делото доклад
след края на програмата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН АЛ. Д. АНТ., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: София, ул. „Софроний Врачански“ № 82 да плати по БЮДЖЕТНА
СМЕТКА на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25 лева – ДЪРЖАВНА ТАКСА
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН АЛ. Д. АНТ., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: София, ул. „Софроний Врачански“ № 82да плати ГЛОБА в размер на 200
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АЛ. Д. АНТ., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: София, ул. „Софроний Врачански“ № 82, да заплати на Л. АЛ. АНТ. , ЕГН
**********, адрес гр. София, ул. „Добрич“ № 1, ет. 4, ап. 8 сторени разноски по делото в
размер на 300 лв.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на 02 РУ на СДВР както и на Център
„Отворена врата“ за сведение и изпълнение, както да се връчи от 2 РУ на ответника.
УКАЗВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН на АЛ. Д. АНТ., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: София, ул. „Софроний Врачански“ № 82, че неизпълнението на настоящата
заповед от момента на връчването съставлява престъпление съгласно чл. 296, ал. 1 НК и се
наказва с до 3 години лишаване от свобода и глоба, като при нарушение ще бъде незабавно
арестуван от полицията и предаден на Прокуратурата.
4
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по делото спира да
се прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като ИЗДАДЕНАТА ДНЕС
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17,
ал. 3 ЗЗДН, независимо от обжалването ѝ!
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5