Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 10.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четвърти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА
при участието
на секретаря Мариана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1694
по описа за 2018 година
на Провадийския районен съд, четвърти с-в, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК, подадена от А.М.Х.,
ЕГН **********,*** и С.С.А., ЕГН **********,***, за развод по взаимно съгласие.
Молителите излагат,
че бракът им е сключен на 21.05.2013г., като имат едно дете – М.С.С., ЕГН **********. Изразяват желание да прекратят съществуващия
между тях брак по взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие, като прилагат
постигнатото между тях споразумение в следния смисъл: Родителските права по отношение на детето да се упражняват от
майката, като местожителството на детето ще бъде местожителството на майката: гр.
Провадия, ул. „Христо Коев“ 13. Режимът на лични отношения на бащата с детето
се определя по следния начин: две седмици през лятото всяка година по време на
ползване на платен годишен отпуск от бащата, по един ден на Коледните,
Новогодишните и Великденски празници, както и по всяко друго време, по взаимна
уговорка между родителите. Бащата се задължава да заплаща в полза на детето, със
съгласието на неговата майка и законна представителка, месечна издръжка в размер
на 140 лв., с падеж до 25 число на всеки месец, считано от влизане на решението
в сила, по банкова сметка ***, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Провадия, ул. „Христо Коев“ 13,
след прекратяването на брака ще се ползва от молителката А.М.Х. до навършване
пълнолетие на детето. Страните не претендират заплащане на издръжка един към
друг. След прекратяване на
брака съпругата ще запази фамилно име Х..
В открито съдебно
заседание съпрузите поддържат депозираната молба за прекратяване на брака им по
взаимно съгласие и постигнатото между тях споразумение.
Към молбата са
представени удостоверение за сключен граждански брак в оригинал, заверено
препис от удостоверение за раждане на детето, както и подписано от страните
споразумение, което урежда всички минимално изискуеми по закон последици от
прекратяването на брака между страните.
Пред съда страните
излагат своето сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяването на сключения
между тях брак, което съдът приема за установено. Депозираното споразумение
съдържа постигнато съгласие между съпрузите по всички въпроси, посочени в
чл.51, ал.1 СК.
Предвид
гореизложеното, съдът прави извода за основателност на молбата с правно
основание чл.50 СК, като бракът между молителите следва да бъде прекратен без
да се издирват мотивите за това. Следва да бъде и утвърдено постигнатото споразумение
по чл. 51, ал.1 СК, доколкото същото защитава в достатъчна степен интересите на
детето.
Съгласно чл. 6 т. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при
развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв., като
съдът определя окончателната държавна такса за настоящото производство в размер
на 25 лв. Видно от приложената към молбата вносна бележка по сметката на съда е
преведената сума в размер на 25 лв., с което страните са изпълнили задължението
си за заплащане на държавната такса по делото и не следва да бъдат осъждани за
заплащането й.
На основание чл.7, т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, бащата С.С.А. следва
да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на ПРС върху присъдената
издръжки в размер от 100.80 лв.
Водим от
горното и на осн. чл.330, ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между А.М.Х., ЕГН **********,*** и С.С.А., ЕГН **********,***, сключен на
21.05.2013г. с
акт № 0023, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.
Провадия, по взаимно съгласие, на осн. чл.50 СК.
УТВЪРЖДАВА на основание чл.51, ал.2 СК споразумението, с което съпрузите уреждат последиците на развода, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето М.С.С.,
ЕГН ********** на майката А.М.Х., ЕГН **********,***, като определя местоживеенето на детето при майката, на адрес: гр. П……………
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С.С.А., ЕГН **********,*** с детето М.С.С., ЕГН **********, както
следва: да го вижда и взема при себе си две седмици през лятото всяка година по
време на ползване на платен годишен отпуск от бащата, по един ден на Коледните,
Новогодишните и Великденски празници, както и по всяко друго време, по взаимна
уговорка между родителите.
ОСЪЖДА бащата С.С.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето М.С.С., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител А.М.Х.,
ЕГН **********,***, месечна издръжка
в размер на 140лв., с падеж до 25 число на всеки месец, считано от влизане на
решението в сила, по банкова сметка ***, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ семейното
жилище, находящо се в гр.П…………“ , на
молителката А.М.Х., ЕГН **********
до навършване пълнолетие на детето.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи фамилно си име Х..
ОБЯВЯВА, че издръжка между съпрузите не се дължи;
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН **********,*** да заплати
държавна такса по споразумението за издръжка в размер на 100.80 лв. /сто лева и осемдесет стотинки/, на основание чл.7, т.2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Разноските по делото остават
за съпрузите така както са направени.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.330, ал.5 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: