№ 3459
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100510072 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. О. Б. срещу решението,
постановено по гр.д. № 58838/2021 г. на СРС, III ГО, 149 състав, което се
обжалва в частта, в която е уважена исковата претенция на въззиваемата
страна за увеличаване размера на присъдена издръжка, дължаща се от
родител на ненавършилото му пълнолетно дете за сумата над 100 до 300
лева. Иска се първоинстанционното решение в атакуваната част да бъде
отменено, като неправилно и вместо него да бъде постановено друго решение,
с което да бъде отхвърлена исковата претенция по чл.150 от СК за
увеличаване размера на издръжката, присъдена с решение от 07.02.2013 г.,
постановено по гр.д.№ 22937/2012 г. на СРС, 87 състав, влязло в сила на
07.02.2013 г., дължима от ваззивника на въззиваемата страна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна К. Й. Б., непълнолетен, действащ лично и със
1
съгласието на неговата майка С. Н. Ж., оспорва въззивната жалба и моли да се
потвърди първоинстанционното решение в атакуваната част.
Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен
акт.
С решението по гр.д. № 58838/2021 г. СРС, III ГО, 149 състав, е
увеличил присъдената, в полза на непълнолетното дете К. Й. Б. (род. на
20.06.2007 г.) с решение по гр.д.№ 22937/2012 г. на СРС, III ГО, 87 състав,
месечна издръжка от 100 лева на 300 лева, считано от датата на предявяване
на иска (14.10.2021 г.), присъждайки и законната лихва за забава, отхвърлил е
иска за разликата над уважения размер от 300 лева до пълния предявен размер
от 400 лева, и е осъдил ответника да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 288 лева върху увеличението на издръжката. По правилата
на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК е разпределил разноските, като е осъдил ответника
да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част на иска в размер на
375 лева, а ищецът е осъден да заплати на ответника съобразно отхвърлената
част на иска разноски в размер на 125 лева.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 100 лева с
решението по гр.д. № 22937/2012 г. на СРС, III ГО, 87 състав, влязло в сила на
07.02.2013 г., детето К. Й. Б. е било на ненавършени 6 години, а към момента
е на навършени 15 години. От определянето на месечната издръжка от 100
2
лева до настоящия момент е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период
от повече от девет години ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се
увеличили и потребностите му от средства за съществуване и социално-
културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които
размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и
продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че
няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Въззивникът е представил доказателства, че средно месечният
му брутен трудов доход (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така
и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) е в размер на
около 850 лева. Същевременно, въззивникът е в трудоспособна възраст,
работоспособен е, полага труд по трудово правоотношение, няма алименти
задължения към друго непълнолетно дете и няма здравословни проблеми.
Пред първата инстанция въззивникът е представил доказателства, че е
кредитополучател на потребителски кредити. Задължението за издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца от техните родители обаче е с приоритет
пред задълженията по кредити – обратното би означавало, че родителят, за да
се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение, може винаги
да обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на
института на издръжката.
При така установените факти изводът на първоинстанционния съд, че
бащата може да заплаща на непълнолетния си син К. месечна издръжка в
размер на 300 лева, съобразно увеличените нужди на детето, е правилен.
Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните
родители е безусловно и с приоритет пред всякакви други задължения.
Независимо от изпитваните от бащата материални затруднения да дава
присъдената с обжалваното решение месечна издръжка, следва да се посочи,
че бащата има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето
дете. В този смисъл затрудненията на бащата не следва да се поемат от
детето. Въззивникът може и трябва да ангажира цялата си деятелност, за да
реализира допълнителни доходи, които да му послужат, както за
удовлетворяването на собствените му екзистенциални нужди, така и за
задоволяване на нарасналите потребности на детето му К..
3
Следователно, първоинстанционният съд правилно е определил размера
на издръжката – според нуждите на детето, което има право на издръжка
(предполагащи средства за съществуване – храна, облекло, отопление и
др.под.), и възможностите на бащата, който я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК).
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата и във
въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на
настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода по въззивната жалба, право на разноски има само
въззиваемата страна, която е доказала действително сторени такива в размер
на 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство. В с молба от 18.11.2022 г., депозирана пред въззивния съд
въззивникът е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът намира, че с оглед извършените процесуални действия в настоящата
инстанция, разглеждането на делото в едно съдебно заседание, в което не са
събирани доказателства, както и минималния размер на адвокатското
възнаграждение, съгласно чл. 21 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (към момента на
уговаряне и заплащане на възнаграждението) в размер на 400 лева,
претендираният от въззиваемата страна адвокатски хонорар се явява
прекомерен и следва да бъде намален до размера от 400 лв. – справедлив и
подходящ с оглед особеностите на делото.
С оглед изхода на делото по въззивната жалба, въззивникът няма право
на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7208 от 27.06.2022 г., постановено по
4
гр.д. № 58838/2021 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 158 състав,
в частта, в която е уважена исковата претенция по чл.150 от СК и размера на
издръжката, присъдена с решение от 07.02.2013 г., постановено по гр.д.№
22937/2012 г. на СРС, 87 състав, влязло в сила на 07.02.2013 г., дължима от Й.
О. Б. на непълнолетния К. Й. Б., действащ лично и със съгласието на неговата
майка С. Н. Ж. е увеличен от 100 на 300 лева месечно, считано от 14.10.2021
г до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Й. О. Б., ЕГН **********, да заплати на К. Й. Б., ЕГН
**********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на неговата
майка С. Н. Ж., ЕГН **********, сумата от 400 лева – разноски по
настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. О. Б. за присъждане на
разноски във въззивното производство, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5