Определение по дело №787/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260032
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Стефка Томова Пашова
Дело: 20205310200787
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

260032

Година

 25.01.2021 г.

 

   Град

Асеновград

 

Асеновградският районен

съд

 

Трети наказателен

     състав

 

На

  Двадесет и пети януари

 

Година

  2021

 

В публично заседание в следния състав:

                 Председател:

Стефка Пашова

 

      Съдебни заседатели:

П.Б.

 

В. Ангеловова

 

Секретар:

Юрия Кискинова

 

Прокурор:

   Б. Михов

 

Сложи за разглеждане докладваното от

Съдията

 

 ЧНД

   дело

      номер

    787

                 по описа за

2020

година.

 

На именното повикване в

   11:18

часа се явиха:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 и следващите от НПК.

 

Молителят Б.Л.Д., редовно призован, не се явява.

За Районна Прокуратура – Пловдив, ТО – Асеновград се явява прокурор  Б. Михов, редовно уведомени, налице.

Адв. Е.Н., редовно призован, не се явява.

Съдебните заседатели П.Д.Б. и В.Ц. Ангелов се явяват лично, редовно призовани.

 

Явява се адв. А.П., с пълномощно от по-рано, редовно призована, налице.

 

Докладват се постъпили документи по делото, както следва:

Характеристична справка за Б.Л.Д., изготвена от РУ на МВР гр. Асеновград.

Справка от ТД на НАП, относно наличията на регистрирани публични задължения. Три броя са справките.

Както и справка от Главна дирекция за изпълнения на наказанията по отношение на това кога лицето е изтърпяло наказание по НЧХД №2332/2003г. на Софийски градски съд.

Представят се от адв. П. удостоверение за сключен граждански брак на Б.Л.Д., удостоверение за раждане на Мария-Константина Борисова Дойчева, както и удостоверение за раждане на Александра Борисова Дойчева с баща Б.Л.Д..

 

ПРОКУРОРЪТ:  Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът не намира процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, мотивиран от което

        

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

На основание чл.283 от НПК ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото и постъпили писмени доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ:  Нямаме доказателствени искания.

АДВ. П.: Нямаме доказателствени искания.

 

С оглед изразените становища от страните, Съдът намира, че след прочитане и приемане на писмените доказателства, делото е изяснено от фактическа и правна страна,   поради което следва да бъде обявен край на съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения, тъй като са налице основанията на чл. 286 от НПК, поради което

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

На основание чл. 283 от НПК ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

 

На основание чл. 286 от НПК ОБЯВЯВА КРАЙ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

На основание чл. 291, ал. 1 от НПК ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

 

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Съдия, уважаеми съдебни заседатели, считам че молбата следва да бъде оставена без уважение, като съображенията са следните: от събраните по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че молителят Д. е бил осъждан два пъти съответно с присъда на Австрийски съд, квалифицирана към НЧХД №2332/2003г. по същото му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, при първоначален общ режим като от постъпилата справка се установява, че наказанието е изтърпяна към 2003г. С последващо осъждане е по НОХД №175/2008г. на РС – Пловдив, на Д. е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, като същия е бил освободен през месец март 2011г. условно, предсрочно с изпитателен срок в размер на 6 месеца. От така изложените данни се установява, че случая е приложимо разпоредбата на чл.87а от НК като в случая спрямо осъжданията на Д. е изтекло за първото по НЧД №2332/2003, десет годишния срок предвиден в ал.2, а по отношение на осъждането по НОХД №175/2008, пет годишният давностен срок предвиден в чл. 82, ал.1 към 2016г. По тези съображения считам, че осъжданията следва да бъдат заличени по реда на чл. 87 от НК.  В този смисъл, моля да постановите вашето определение.

 

АДВ. П.: Г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз считам, че са налице основания за извършване на съдебна реабилитация на основание чл. 87, ал. 1 от НК. Съображенията ми са на това, че влиянието по отношение на присъдата по НОХД №175/2008г. по описа на РС – Пловдив е извършен в период, в който молителят не е бил реабилитиран по наложеното му наказание по квалифицирано по ЧНД
№2332/2003г. на Софийски градски съд от където и вече ал. 4 на чл. 88а, става неприложима в конкретния случай. Налице са две осъждания с наложени наказания „лишаване от свобода“. Вярно е, че подобни ситуации са редки, в случая считам, че няма установена съдебна практика по въпроса, кога точно е приложима ал.4, на чл.88а . В този смисъл аз, ще Ви моля да извършите съдебна реабилитация по отношение на молителя.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения.

 

ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА и ПОСЛЕДНА ДУМА

 

След, което Съдът се оттегли на съвещание.

 

При преценка на всички събрани и обстойно обсъдени от страните и от съда в пълен съдебен състав писмени доказателства по делото.

Съдът е изправен пред въпроса, фактически и правен.

Фактическият въпрос е, до колко наличните доказателства сочат на изтърпени две осъждания, на наказанията по тях на Б.Д.. Сроковете, които са изтекли от тези две изтърпявания и от там вече следва да отговори на правния въпрос.

На първо място, дали е настъпила реабилитация по право, така като пледира прокуратурата на основание на чл. 88а, ал. 4 от НК и ако е настъпила такава реабилитация по приложение на правото, дали тази реабилитация по чл.88а, ал.4 от НК изключва произнасянето за съдебно реабилитация, така както тази разпоредба е приложима за приложение на чл. 86, ал.1 от НК. Тъй като този въпрос е изключително нелансиран. Съдът взе следното становище:

По доказателствата е ясно, че са налице две осъждания на Д., едното е по НЧХД №2332/2003г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 29.09.2003г., с което е признат за виновен, приложено е наказание две години и шест месеца „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим. Видно от справката на „Главна дирекция изпълнение на наказанията“, това наказание е изтърпяно на 22.10.2003г.

За да настъпи реабилитация по право по чл.86 от НК е необходимо в срока за съдебна реабилитация,  какъвто в случая е приложим, тъй като лишаването от свобода е до три години, да не е извършено друго умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“. Такова е видно с оглед на това, че срока за реабилитация в случая е до 10 г. За това осъждане е било извършено, за което Д. е признат за виновен с присъда по дело №185/2008г. на РС – ПЛ, влязло в сила на 25.06.2010г. за деяние извършено на 08.03.2005г. по чл.325, ал.4 вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1 ,а, вр. чл.54 от НК е осъден на една година „лишаване от свобода“, като е определен първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание и с определение от 25.02.2011г. по ЧНД №363/2011г. на Окръжен съд Пловдив, която е влязла в сила на 08.03.2011г.  на основание чл.70, ал.1 и ал.2 от НК е освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание в размер на 6 месеца.

С оглед на това, предвид на датата на това деяние, за което е наложено наказание „лишаване от свобода“ по чл.86, реабилитация по първото осъждане  не е настъпила.

Поставя се въпроса, който е спорен между страните за приложението на правото, в този случай приложима ли е нормата по чл.88а, ал.4 от НК? Има доста противоречива практика, която води до различни издаване на справки за съдимост и служебна реабилитация по право от различните съдии, които прилагат тази реабилитация обслужвайки бюрата за съдимост.

Настоящият състав счита, че така както е разписано в нормата на ал. 4 на

чл.88а, в диспозицията си държи изискване, извършването на две и повече престъпления каквото е налице, за които лицето да не е реабилитирано. Налице е липса на реабилитация по първото осъждане и тези условия на диспозицията са изпълнени като санкцията е, че осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните срокове за всички осъждания. Тази норма дава един благоприятен правен статут по отношение на повече от едно осъждане, за което не е настъпила реабилитация като казва, че за всички тях следва сроковете да не са настъпили, да са изтекли за реабилитация, ако за едно от тях. Така погледната ал.4 е спорно в правото, дали е свързана с ал.1 или не, като различните съдилища приемат различно приложение на този въпрос.

Практиката на настоящият съд, е че тя има самостоятелна диспозиция и санкция, поради което и условието на ал.1 не е относимо към ал.4, предвид на това, че ал.4 се съдържа самостоятелно условие за нейното приложение.

С оглед на това и като отчете, че сроковете по чл. 82 и за двете осъждания на Д. са изтекли, за първото 10г. и за второто 5г., който тече от изтичане на изпитателния срок.

Съдът счита, че в случая са налице основания да приеме, че в действително е настъпила реабилитация по право на основание на чл.88а, ал.4. По отношение на това, дали този факт възпрепятства уважаването за искането за деклариране на съдебна реабилитация.

Съдът  изхожда от принципа, че от НК където е регламентирана реабилитацията, не може да бъде тълкувано разширително.

В този смисъл в нормата на чл.87, ал.1 от НК, която дава правомощия на съда да реабилитира със съдебна реабилитация го ограничава единствено, като недопустимо това да бъде сторено приложение на чл.86, ал. 1 от НК. Тъй като нормата на чл. 87, ал. 1 е ясна. Вън от случаите по предходния член (предходния чл. 86, ал.1, а не чл.88а, ал.4). В този смисъл настъпилата по право реабилитация чл. 88а, ал.4 от НК, в хипотезата на невъзможността разширително да бъде тълкувана нормата на чл.87, ал.1 предвид на това, че тя има материално право и едно разширително тълкуване би довело ограничаване правата на осъденото лице да иска прокламиране на съдебно признатото право факт в съдебен процес, не ограничава правомощията на съда при настъпила реабилитация по чл.88а, ал.4, да се произнесе за деклариране на съдебна реабилитация. Това е недопустимо, само когато е налице реабилитация по чл.86 ал.1, каквато не е налице в случая.

С оглед на котето съдът счете, че за осъденото лице е настъпила реабилитация и няма пречка това да бъде декларирано с надлежен съдебен акт.

Мотивите за това са следните: осъждането по НОХД №185/2008г. е в сила от 25.06.2010г. с наложено наказание една година „лишаване от свобода“ с определение на Окръжен съд – Пловдив е предсрочно освободен с изпитателен срок от шест месеца и това определение е влязло на 08.03.2011г. Сроковете на приложение чл.82, ал.1 за настъпване на реабилитация по чл.88, ал.4 са в случая приложим пет годишен изпитателен срок предвид на това, че наказанието е „лишаване от свобода“, който тече от изтичане на изпитателния срок, което е с начало 08.09.2011г. и край на настъпила реабилитация 08.03.2016г.

Лицето няма задължения към държавата предвид на приложените писмени доказателства, видно от които публичните му задължения са погасени по давност и към настоящият момент, макар че все още чисто технически да не са оформени тези обстоятелства, законовите разпоредби се взимат предвид от съда и възможността за търсене по принудителен ред на тези вземания към 01.01.2021г. е изтекло, поради което и факта, че са причини, които са извън интереса на съда не е настъпило, не променя извода, че към настоящият момент лицето няма публични задължения.

Той има добри характеристични данни, баща е на три деца. Към настоящия момент няма данни, които да сочат на регистрирани ДП производства по отношение на него поради като отчете, че няма процесуална пречка да бъде обявена съдебна реабилитация, въпреки констатирани основания по чл.88а, ал.4 от НК.

Съдът счита, че следва да чете определение, с което да декларира съдебната реабилитация на осъдения Б.Л.Д. по НОХД №175/2008г. по описа на РС – Пловдив.

 

С оглед на горното и на основание чл. 436, ал. 1 от НПК

Съдът 

 

                                      ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОСТАНОВАВ СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ настъпила по отношение на осъденото лице Б.Л.Д. с ЕГН **********,***, за наложено му наказание една година „лишаване от свобода“ по НОХД №175/2008г. по описа на РС – Пловдив, влязло в сила на 25.06.2010г. и предсрочно освобождаване с определение от 25.02.2011г. по ЧНД №363/2011г. на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 08.03.2011г.  поради изтичане на пет годишния срок, възстановени щети и липса на добри характеристични данни и липса на престъпна дейност на осъденото лице.

 

Определението подлежи на протест и обжалване в седемдневен срок от днес пред Окръжен съд  - Пловдив.

 

На основание чл. 18, ал.1 от Наредбата за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост в 7-дневен срок от влизане в сила на определението, препис от същото да се изпрати на Бюро „Съдимост” при РС –Асеновград за вписване и изпълнение.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 11:36 ч.

 

 

                                    

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                 

     СЕКРЕТАР: