№ 5174
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100502576 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция "П.И.-", чрез
гл.юрк. Г.Н., срещу решение № 20070340/06.12.2022 г. по гр. дело №
61374/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в /поправено по реда
на чл. 247 ГПК с решение № 20075156/18.01.2023 г./, с което, на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, жалбоподателят-
ответник е осъден да заплати на ищеца “ДЗИ-общо застраховане” ЕАД сумата
от 399 лева, от които 384 лева - регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка “Каско+” за щети на лек
автомобил марка “БМВ”, модел “Х5”, с рег. № *******, вследствие на
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 14.04.2019 г., поради
попадане в необезопасена дупка на пътното платно в гр. София, на
“Околовръстен път” на разклона за село Лозен, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба /23.10.2019 г./, и 15 лева - ликвидационни разходи,
както и сумата от 760 лева - разноски пред първата инстанция на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се прави оплакване, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че
протоколът за ПТП е непълен, неточен и противоречив, като в него липсва
описание на механизма на реализираното ПТП, не е описан или посочен
размера на препятствието, станало причина за настъпването на
застрахователното събитие. Сочи се, че при съставяне на протокола не са
били направени фотоснимки съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3
Наредба № 1-167/24.10.2002 г. Твърди се, че показанията на свидетеля
противоречат на останалите доказателства. Според жалбоподателя от
1
събраните по делото писмени доказателства и заключение на САТЕ не се
установява механизмът на причиняване на ПТП и наличието на причинно-
следствената връзка, нито скоростта на движение на процесното МПС. В тази
връзка се навеждат доводи за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в
това число за възможно умишлени действия от страна на водача на
превозното средство. Излагат се съображения, че по делото не се установява
наличието на валидно застрахователно правоотношение, като се оспорва
формата на застрахователния договор. Посочва се, че по делото не е доказано
настъпването на застрахователно събитие, което да представлява покрит риск.
Изтъква се, че не са представени доказателства, че водачът на МПС не е бил
под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, което
обстоятелство (употребата) е основание за отказ да се заплати
застрахователно обезщетение, както и дали щетата не е настъпила в резултат
на повреда поради износване и стареене на материала. Отправя се искане към
въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да
постанови ново, с което да отхвърли претенцията на ищеца. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции
и, в условията на евентуалност, се заявява възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, чрез адв. Г. Я., в който
се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, респективно -
правилност на първоинстанционното съдебно решение, с искане за неговото
потвърждаване. Претендират се разноски в размер на 168 лв. с ДДС, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, списък по чл. 80 ГПК и
платежно нареждане от 08.02.2023г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, страните не
изпращат процесуални представители. Представят писмени становища за
поддържане на подадените въззивна жалба и отговор.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца изплатено от него застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка "Каско+" по щета №
44011511902729 в размер на 399 лв., включващи 15.00 лв. ликвидационни
разноски и 384 лв. застрахователно обезщетение по застраховка “Каско+” за
щети на застрахования при ищеца с полица № 440119151010294/22.03.2019г.
лек автомобил марка “БМВ”, модел “Х5”, с рег. № *******, претърпени
вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2019 г. и изразило в попадане в
необезопасена дупка на пътното платно на “Околовръстен път” на разклона за
село Лозен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
/23.10.2019 г./
По делото е представената застрахователна полица №
440119151010294/22.03.2019 г., ведно с Общи условия за автомобилна
застраховка “Каско+” съгласно, която между ищеца “ДЗИ - общо
застраховане” ЕАД и Л.П.Ч. е бил сключен договор за имуществена
застраховка за лек автомобил марка “БМВ”, модел “Х5”, с рег. № *******,
със срок на действие 28.03.2019 г. - 27.03.2020 г., при уговорено покритие
2
"Каско+", клауза “Пълно каско”.
По делото са приети декларация за настъпило ПТП от 14.04.2019 г. от
водача на увреденото МПС - И.Д.И., опис-заключение и калкулация по щета
№ 44011511902729 от 15.04.2019 г., съгласно които увредените детайли по
лекия автомобил представляват предна лява гума и предна лява джанта.
Стойността на застрахователното обезщетение е посочена в размер на 384
лева, включваща: подмяна на увредената гума с нова и прилагане на
коригиращ коефициент в размер на 0.60 върху цената на новата
автомобилната част, монтаж, демонтаж, ремонт, труд и материали за
боядисване.
Като част от застрахователната преписка по делото са представени и
приети копия от свидетелство за управление на МПС, контролен талон и
пълномощно в полза на водача на процесното МПС, както и направените от
застрахователя снимки на увредените в следствие на настъпилото ПТП
автомобилни детайли.
Представено е неоспорено от ответника платежно нареждане за масов
превод на “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, Главна агенция Пловдив, за
извършен банкова превод, ведно с опис на индивидуалните плащания от
18.04.2019 г., съгласно който застрахователят е извършил превод в размер на
384 лева по щета № № 44011511902729.
По делото е представена регресна покана изх. № 92-1233/03.06.2019
г., с която “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД отправя искане към Агенция
“П.И.-”, Областно пътно управление - София да заплати сумата от 399 лева,
от които 384 лева стойност на щетата и 15 лева - ликвидационни разходи.
По делото не се установява, а и не се твърди от ответната страна по
спора, да е извършено плащане в отговор на получената регресна покана от
застрахователя.
По делото е представен протокол за ПТП № 1746341/14.04.2019 г.,
рег. № 5308, съставен от служител на СДВР в 22:30. Съгласно същият, на
14.04.2019 г. в 21:30 часа, в гр. София, на „Околовръстен път“, посока от ул.
„Патриарх Герман“ за ул. „Стар лозенски път“, на 200 метра от ул. “Стар
лозенски път“, лекият автомобил е пропаднал в необезопасена дупка с предна
лява гума. Нарисувана е схема на ПТП, с отбелязване, че същото не е
посетено на място.
В производството пред СРС е изслушано заключението на вещо лице
В. Д. по допуснатата автотехническа експертиза. Съгласно експертното
заключение обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието са
следните: на 14.04.2019 г., около 21:30 часа, в гр. София, на „Околовръстен
път“, около 200 метра преди кръстовището за село Лозен, лек автомобил
“БМВ Х5” попада с предна лява гума в несигнализирана дупка на пътното
платно и реализира ПТП с материални щети - предна лява гума, джанта и
ходова част. Посочено е, че от техническа гледна точка, описаните щети са в
причинна връзка с реализираното ПТП. Вещото лице е изчислило, че
стойността, необходима за възстановяване на щетите по процесното МПС,
определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на
394.32 лева. При изчисляването на последната е съобразено обстоятелството,
че автомобилът е бил в експлоатация 8 години, 9 месеца и 2 дни от пускането
в експлоатация. Експертното заключение е прието без възражения на
страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК.
В производството пред първоинстанционния съд е проведен разпит
на свидетеля С.А. /актосъставител/, заявил пред съда, че не си спомня за
3
инцидента, но е подписал предявения му протокол за ПТП, както и разпит по
делегация на свидетеля И.Д.И. - водачът на процесното МПС по време на
настъпване на застрахователното събитие. Свидетелят сочи, че си спомня за
инцидента, като излага подробности във връзка с него, а именно, че се е
случил в тъмната част на денонощието, на неосветен извънградски участък,
при добри метеорологични условия, на Околовръстен път, при отбивката за с.
Лозен, при движение с 45-50 км/час в колона от коли. Посочва, че с предна
лява гума е пропаднал в дълбока необозначена дупка с размери около 50х50
см. Сигнализирал е за инцидента на телефон 112, бил е посетен на място от
полицейски служители, дошла е пътна помощ, тъй като автомобилът не е бил
в състояние да се движи сам.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с
правилността на решението съдът намира следното:
Застрахователното събитие е настъпило на 14.04.2019 г.,
застрахователният договор е сключен през 2019 г., поради което
приложимият материален закон е действащият Кодекс за застраховането /К3/,
в сила от 01.01.2016 г.
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в
отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето
договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение,
встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата
на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за
вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод
нейното изпълнението.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е
за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени
вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата
и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност.
4
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Възникването на предявеното от застрахователя регресно право се
обуславя от пораждането в обективната действителност на следните
предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по договор за имуществена застраховка; 2) наличие
на настъпило събитие - пътнотранспортното произшествие (ПТП), за което
застрахователят носи риска; 3) ПТП да е настъпило вследствие на виновно и
противоправно поведение (действие или бездействие) на лица, за които
ответникът отговаря, изразяващо в конкретния случай се в необезопасяване и
несигнализиране на дупка на пътното платно; 4) в причинно-следствена
връзка с поведението на делинквента да са настъпили вреди; 5) заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер,
съответстващ на размера на вредите.
Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение
и настъпването на покрит риск:
От представените по делото документи се установява, че по
отношение на увреденият лек автомобил е бил сключен валиден
застрахователен договор по имуществена застраховка “Каско”.
Неоснователни се явяват направените от въззивната страна оспорвания,
касаещи действителността на застрахователната полица. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в мотивите на т. 2а на
Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК на
ВКС, приложими и по отношение на имуществените застраховки, липсата на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност,
не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради
което и правните последици на този вид недействителност не могат да
настъпят. По характер застрахователният договор представлява абсолютна
търговска сделка, като разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се
приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293,
ал. 3 ТЗ, съгласно което страната не може да се позове на нищожност поради
неспазване на формата на договора, ако от поведението може да се заключи,
че не е оспорвала действителността на изявлението. От събраните по делото
доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са
изпълнявали задълженията си, както за плащане на застрахователната премия
на вноски, за уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така
също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една
от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. При
зачитане на договорната връзка от страните по нея, не може да се приеме, че
трето лице за нея разполага с право да оспорва валидността на обвързващото
й действие. Ето защо съдът приема, че към момента на настъпване на
процесното ПТП е било налице валидно застрахователно отношение между
ишеца и Л.Ч..
Според приложимата "клауза пълно каско" застрахователят покрива
пълна загуба (тотал щета) или частично увреждане на застрахованото МПС,
причинени при настъпване на ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) "пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. На
5
следващо място, в Общите условия е предвидено, че застрахователят
обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на увреждания на
гуми, като съгласно т. 14.3 при изчисляване на дължимото застрахователно
обезщетение при щети на гуми, негодни за по-нататъшна експлоатация,
оценката се извършва с овехтяване, както е и приложено в процесния случай
с коефициент 0.60.
С оглед на изложеното, неоснователно се явява и направеното от
въззивника възражение, че реализираното застрахователно събитие не
представлява покрит риск. С оглед въведените с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК
правила, жалбоподателят, а не ищецът, носи тежестта да докаже
положителните факти, на които основава тези негови твърдения, като
установи, че застрахователното събитие попада в някое от изброените в
Общите условия изключения. В случая такова доказване не е проведено, но
същото се явява несъстоятелно, доколкото не се установява от приетите по
делото документи, както беше посочено по-горе.
Относно причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП
и причинената вреда:
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
(протокол за ПТП, документите, съдържащи се в застрахователна преписка по
заведената щета, събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели, както и от заключението на САТЕ, неоспорено от страните в срока
по чл. 200, ал. 3 ГПК), се установява по безспорен начин механизма на
настъпване на увреждането и причинно-следствената връзка между
преминаването на застрахованото МПС през препятствие по пътя –
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и настъпилите вреди
– увреждане на предна лява гума и джанта, както и техният размер.
Приетият като писмено доказателство по делото протокол за ПТП №
1746341/ 14.04.2019 г., като изготвен от компетентен държавен орган в кръга
на законовите му правомощия, съставлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179 ГПК в частта досежно непосредствено
възприетите от съставилото го длъжностно лице факти и обстоятелства,
относими към процесното ПТП, поради което в тази част протоколът се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Действително
протоколът за ПТП в частта относно механизма на настъпване на ПТП не се
ползва с материална доказателствена сила, тъй като не удостоверява
извършени от и пред длъжностното лице действия и изявления, а изявления
на участника в пътния инцидент. Следва да се посочи, че законодателят не е
вменил в тежест на полицейския служител при съставянето на протокола за
ПТП да посочи точни размери на препятствието, както и да извърши
заснемане на местопроизшествието – по аргумент от Приложение № 1 към чл.
3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд. Графа "Обстоятелства, нарушения, причини и условия
за ПТП" на обсъждания протокол е надлежно попълнена, като в същата
изрично е посочено, че произшествието се е реализирало в необезопасена и
необозначена дупка, чието конкретно местонахождение е отразено в
обективираната в него схема на ПТП.
Посоченият в протокола за ПТП механизъм съвпада с описания от
свидетеля - водач на увредения лек автомобил, чиито показания съдът цени
по реда на чл. 172 ГПК. Противно на доводите на жалбоподателя, посоченото
гласно доказателствено средство кореспондира с останалия събран по делото
6
доказателствен материал и за въззивната инстанция не възниква съмнение, че
показанията са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани,
поради което им се доверява за установяване на релевантните за предмета на
делото обстоятелства.
Въззивният съд при оценка на заключението по чл. 202 ГПК намира,
че следва да кредитира последното, тъй като същото е изготвено
компетентно, обективно и обосновано, по поставените от
първоинстанционния съд задачи, с отговорите на които спорният въпрос по
предмета на експертното изследване е изяснен. Като неоснователни следва да
се приемат наведените от въззивника оплаквания срещу доказателствената
стойност на заключението, тъй като изводите на вещото лице са формирани
въз основата на събрания по делото допустим и относим доказателствен
материал, поради което те не представляват предположение. Нещо повече, по
делото не бяха ангажирани доказателства, от които да се изведе дори индиция
за настъпване на процесното ПТП по начин, различен до установения.
Събраните доказателства формират достатъчно стабилна доказателствена
маса, позволяваща еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради
което въззивният съд намира за доказани твърденията на ищеца за настъпило
застрахователно събитие поради попадането на застрахования лек автомобил
в дупка на пътното платно.
Относно материалноправната легитимация на ответника:
На следващо място, макар да не се оспорва от ответника, доколкото е
относимо към материалната легитимация на Агенция “П.И.-” да отговаря за
причинените вреди, следва да бъде посочено, че пътят, на който се е намирала
дупката, се стопанисва от него. Произшествието е настъпило на ул.
"Околовръстен път" с посока на движение от ул. "Патриарх Герман" към ул.
“Стар лозенски път”, който път е част от републиканската пътна мрежа
съгласно чл. 3, ал. 2 Закона за пътищата (ЗП) и представлява път от втори
клас под № 18, съгласно Списъка на републиканските пътища в България.
Според чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от
Агенция “П.И.-”, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите
по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В нормата на чл.
167, ал. 1 ЗДвП е предвидено и че лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. С оглед горното, следва
да се приеме, че на ответника са вменени задълженията да стопанисва и
поддържа процесния пътен участък, в т. ч. като не допуска и своевременно да
отстранява появилите се дупки по него. Неизпълнението на тези законови
изисквания от страна на работниците и служителите на ответната агенция, на
които същата е възложила дейността по поддържането и ремонта на
републиканската П.И.- в процесния участък, е довело до неосигуряването към
датата на ПТП на безопасни условия за движение по него. Настъпването на
разглеждания инцидент е резултат от противоправното бездействие на
натоварените от ответника лица, изпълняващи визираната дейност, в т. ч. и
поради нарушение на регламентираното с чл. 13, ал. 1 ЗДвП изискване,
задължаващо ги да предупредят участниците в движението за наличието на
опасност на пътя (каквато обективно представлява находяща се на пътното
платно дупка), като поставят необходимите средства за сигнализиране.
Тяхното поведение се явява и виновно, тъй като установената с разпоредбата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По силата на чл. 49
ЗЗД за деянията на тези лица отговаря възложителят Агенция “П.И.-”.
Вследствие на това бездействие, на имущественото на застрахованото при
ищеца лице са причинени имуществени вреди, които подлежат на
7
овъзмездяване.
Относно размера на регресната претенция за заплатено
застрахователното обезщетение:
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. От заключението на
вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, неоспорена от страните
по делото, се установява, че възстановителната стойност на щетите възлиза на
394.32 лв., т. е. в по-голям размер от претендирания от ищеца такъв от 384 лв.
(без стойността на обичайните ликвидационни разходи в размер на 15 лв.), до
който и размер релевираната претенция се явява основателна и е уважена от
първоинстанционния съд.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е
възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от
384 лв., ведно със стойността на обичайните ликвидационни разходи в размер
на 15 лева, или общо за сумата от 399 лева. Ответната страна не твърди, а и
не се установява по делото да е погасила същото чрез плащане или чрез друг
погасителен способ, поради което предявеният иск е основателен до
горепосочения размер.
По отношение направеното възражения за съпричиняване:
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС. От събраните по делото доказателства не е
установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на
това МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането
на произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, което да е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в т. ч. и
поради управление на лекия автомобил след употребата на алкохол.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на
МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е
управлявал с превишена или несъобразена скорост. Липсват доказателства,
които да сочат, че водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена
скорост. Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за последния да избира скоростта, така че да може
да спре.
С оглед изложените съображения и предвид идентичността на
правните изводи на въззивния и първоинстанционния съд, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решението е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – отхвърлена поради нейната
неоснователност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има въззиваемата страна “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, чиято
претенция за присъждането им е своевременно заявена с отговора на
въззивната жалба.
Съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на
8
168 лв. с ДДС, като са представили доказателства за неговото реално
заплащане по банков път, съобразно задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и удостоверение за
регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС.
С оглед на това, въззивният съд намира претенцията за основателна и
доказана, като с оглед минималния размер на договореното възнаграждение,
приема, че не са налице основания за неговото намаляване поради
прекомерност.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20070340/06.12.2022 г. по гр. дело №
61374/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в, поправено по реда
на чл. 247 ГПК с решение № 20075156/18.01.2023 г.
ОСЪЖДА Агенция “П.И.-”, БУЛСТАТ *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “*******, да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на “ДЗИ - общо застраховане” ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. “*******, сумата от 168 лева с
включен ДДС – сторени разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9