Решение по дело №4589/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 72

 

гр.Бургас, 17.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 4589 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „Д“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – с. Тръстиково, общ. Камено, п.к. 8129, чрез представляващия – Н. Ив. Д., срещу Наказателно постановление № 02-0002373/26.09.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 224, ал.1, вр. с чл.228, ал.3 от КТ и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се твърди същото да е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се, че фактическите констатации не отговарят на действителната фактическа обстановка. Навеждат се оплаквания, че актосъставителят не е предоставил разумен срок за изпълнение на предписанията, а още в деня на издаването им е съставил АУАН, както и че вземането за това обезщетение е търсимо, а не носимо. Навеждат се доводи и за маловажност и приложение на чл.28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, е безспорно доказано, поради което моли за потвърждение на атакуваното наказателно постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставка на л.11 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 02.10.2019г., а жалбата е депозирана по пощата с дата на клеймото – 09.10.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

При извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по документи на 21.05.2019 г. от св. Ана Г. - инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, се установило, че жалбоподателят, в качеството си на работодател, не е изплатил дължимото обезщетение, начислено във ведомостта за заплати, което не било погасено по давност, за неизползван платен годишен отпуск на лицето Ат. В. Р. с ЕГН:********** пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение с това лице. Констатирано е, че трудовият договор на Р., по силата на който той е заемал длъжността „пазач невъоръжена охрана“, сключен с работодателя, е бил прекратен със заповед № 2-53 от 31.12.2018 г. считано от 01.01.2019 /стр. 21 от делото/.

До законния представител на дружеството-жалбоподател били изпращани многократно призовки и покани, включително е направен опит да се установи контакт с него от служителите на „Инспекцията по труда“-Бургас чрез органите на полицията. Въпреки това, жалбоподателят не представил изисканите от него писмени документи, нито доказателства, че е платил на Райчев обезщетение по чл.228, ал.3, вр с чл.224, ал.1 от КТ. Такива не бяха представени и пред настоящата съдебна инстанция.

Съставен бил протокол за извършена проверка на 08.08.2019 год., в който били изложени констатации и за други нарушения, освен за процесното, осъществени от жалбоподателя, като му били дадени и предписания за отстраняването им.

С оглед на своите констатации, св.Г. съставила АУАН № 02-0002373/08.08.2019 г. в присъствието на упълномощен представител на дружеството, на когото АУАН бил предявен и който го разписал без възражения. Такива са депозирани впоследствие, като към тях са приложени и писмени доказателства. Като нарушена от жалбоподателя норма в АУАН била вписана разпоредбата на чл.224, ал.1, вр. с чл.228, ал.3 от КТ.

На 26.09.2019г. въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. АНО не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. чл.224, ал.1, вр. с чл.228, ал.3 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид тази норма констатациите, съдържащи се в АУАН, който е редовен като съставен от компетентен орган, при спазване на процесуалните разпоредби на закона и съдържащ всички законоустановени реквизити, има обвързваща съда материална доказателствена сила. Призумтивната доказателствена сила, установена в цитираната разпоредба, означава, че нарушителят е този, който следва да докаже по несъмнен и категоричен начин твърденията си за неизвършване на констатираното нарушение, което в настоящия случай не е направено. В конкретния случай тази призумптивна доказателствена сила не беше оборена.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Г., както и приложените писмени такива: заповед за прекратяване на трудово правоотношение между работодателя и лицето Ат. В. Р., Трудов договор, Допълнително споразумение към трудов договор, справка, протокол за извършена проверка, заповеди за компетентност, документи относно кореспонденция между страните, болнични листи. Макар да се оспорва фактическата обстановка, изложена в НП, а от там и неговата правилност, съдът намира, че атакуваният акт е правилен и АНО е установил правилно правнорелевантните факти, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Установи се по несъмнен начин, че подалото сигнал лице е бивш служител на дружеството-жалбоподателя, чието трудово правоотношение е било прекратено със заповед от 31.12.2018 г. От представената справка от жалбоподателя в хода на проверката, се установява, че Р. е има за получаване сумата в размер на 522.02 лева за обезщетение по чл.224 от КТ. В разменената кореспонденция между проверяващия инспектор и дружеството, представител на последното не отрича, че Р. имал начислено такова обезщетение, но поради обективни причини, същото не било изплатено. Такива обективни причини не бяха установени в хода на производството. Следователно жалбоподателят е следвало да изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Тук следва да се посочи, че наведените възражения за незаконосъобразност са неоснователни. На първо място, за проверяващия инспектор не стои задължението да издаде предписание и едва при неизпълнението му да издаде АУАН. В случая АУАН е издаден заради неизпълнение на задължението за изплащане на обезщетение по чл.228, ал.3, вр. с чл.224, ал.1 от КТ, а не за неизпълнение на предписания.

Освен това, еднопосочна е съдебната практика, че плащането в брой и по банков път не са единствените способи за изплащане на трудово възнаграждение на работника, като в случай, че работодателят е желал да предотврати изпадането си в забава е могъл да изплати сумите с пощенски запис на посочения в трудовия договор адрес. Отделно от това, следва да се вземе предвид, че след прекратяване на трудовото правоотношение, задължението за заплащане на трудово възнаграждение става носимо, а не търсимо, и в тежест на длъжника е да намери кредитора и да му плати същото, а не е в тежест на работника да се яви и да го получи, в случай, че не се плаща по банков път до момента на прекратяване на трудовия договор.

На база на горната фактическа обстановка, съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на работодателя за нарушение на чл.228, ал.3, вр. с чл.224, ал.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая на „Д“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, което е към минимума. Така определената санкция е в размер, който отговаря на тежестта на извършеното, поради което размерът й не следва да бъде намален. След служебна извършена справка е видно, че дружеството е санкционирано с други влезли наказателни постановление, поради което настоящото административно нарушение не се явява първо. Налагане на наказание в предвидения в закона минимум няма да окаже необходимия превъзпитаващ и преустановителен ефект.

В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.

Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В чл.144 от АПК е предвидено, че за неуредените въпроси се прилага ГПК. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева.   При този изход на делото, съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и че е било проведено едно съдебно заседание,  претенцията се явява частично основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002373/26.09.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 224, ал.1, вр. с чл.228, ал.3 от КТ и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 от КТ на „Д“ ООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА „Д“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – с. Тръстиково, общ. Камено, п.к. 8129 ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.