Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

   №394

 

гр. Габрово, 31.10.2019г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на първи  октомври   през  две хиляди  и  седемнадесета година  в  състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  ВИОЛИНА  ТОДОРОВА  и  в  присъствието на  прокурор............................ като разгледа  докладваното  от  съдията Антонова-Попова  гр.д.№2334 по  описа   за  2018г.  и  за  да   се произнесе  взе  предвид следното:

 

           Предявени  са  обективно  съединени искове  с  правно основание чл.422,ал.1 от  ГПК.

              В исковата молба се твърди, че вземанията на ищцовото дружество за главници и лихви произтичат от факта, че длъжника -ответник по делото като потребител на топлинна енергия за посочените в исковата молба процесни месеци не е заплатил на установените падежи цената й в размер на следните суми:  за месец 11.2015г.- 135.66лв.; за  месец 12.2015г.-361.58лв.; за месец 01.2016г.-362.45лв.; за м. 02.2016г.-232.48лв.; за  месец 03.2016г.- 230.73лв.; за  м. 06.2016г.- 366.38лв.; за  месец 11.2016г.-249.27; за месец 12.2016г.-137.71лв.; за месец  01.2017г.-206.11лв.; за  месец 02.2017г.-74.65лв.; за  месец 03.2017г.-205лв.; за  месец 06.2017г.-61.04лв. или общо в  размер  на  1 768.22лв.- главница.

             За забавата за изпълнение на горепосочените парични задължения  е възникнало правото на кредитора, в лицето на „Топлофикация-Габрово" ЕАД да търси обезщетение в размер на законоустановената лихва в чл.86 от ЗЗД върху всяко главно вземане или за периода 01.01.2016г.- 03.11.2017г.  общо  в размер на  231.77лв.

            С цел събирането на паричното вземане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.140, ал.1, т.1 от ГПК, за което е  образувано ч.гр.д.№709/2018г. по описа на Районен съд - гр.Габрово. В следствие на това е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Срещу въпросната заповед за изпълнение е постъпило възражение от страна на длъжника- ответник.

            Претендираната главница в размер на  1 768.22лв. представлява сбор от сумите, дължими от ответника за всеки от месеците, посочени в исковата молба. Задължението на длъжника да изплати посочените суми е за отоплителни  сезони  2015/2016г. и 2016/2017г. произтича от разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, тъй като е собственик на жилището намиращо се в сграда - етажна собственост с работеща абонатна станция. Дължимите суми са начислени и съобразени с действащата през процесния период нормативна уредба. В исковата молба се сочи, че съгласно чл.143, ал.1, т.З от Закона за енергетиката на всички потребители се разпределя топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на жилищата. В чл.153, ал.1 от ЗЕ се дава и определение на понятието потребител на топлинна енергия - това са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в топлофицирана сграда- етажна собственост.

          Падежите за отделните отоплителни сезони съгласно чл.154, изр.2 от ЗЕ настъпват след изготвяне на изравнителните сметки, а топлинната енергия се заплаща в срок до 30 дни след съответния месец на доставката й, като след изтичане на срока абоната изпадал в забава и дължал на обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Начислената лихва за месеците от отоплителният сезон, при който изравнителната сметка е отрицателна в последствие се премахва с отрицателна лихва за месеца на изравнителната сметка.

          В  съдебно   заседание на 09.03.2017г.,  ответното дружество  чрез  пълнмощника си е  оттеглило  иска относно главницата  за сумата от  266.66лв., за периода месец 11.2009г.- месец  06.2013г., както и относно  лихвата  за забава  за сумата от 93.24лв., поради  което съдът  е прекратил   производството  в  тази част на предявените искове.

          ИСКА  СЕ   съдът  да  приеме  за  установено, че  П.  П.  С. *** ЕАД сумата 1768.22лв.- главница, представляваща  сбор  от  вземанията за неизплатена   топлоенергия  за периода  месец ноември 2015г.-  м.юни 2017г., както и сумата  231.77лв.- лихва  за забава  за  периода  01.01.2016г. - 03.11.2017г..

        Ищецът претендира  ответникът да  бъде  осъден  да  му  заплати направените  разноски  в исковото, като   и  разноските  в  заповедното  производство.

             Особеният представител на ответника –мл.адвокат Х.П. е депозирала писмен отговор в установения едномесечен срок. Счита, че исковете са неоснователни, тъй като не е установено облигационно отношение между страните. Освен това се претендира заплащане на суми за отдадената от сградната инсталация и отоплителни тела в общите части на сградата топлинна енергия. Така претендираната такса сградна инсталация противоречи на Директива №2006/32/ЕО, която предвижда, че крайният потребител заплаща само реално консумираната енергия. По делото няма данни за действително консумиране на топлоенергия за претендирания обект.

          По  делото  са  събрани  писмени  доказателства.

       От  съвкупната  им  преценка,  съдът приема  за установено  от  фактическа  и  правна  страна следното:

       Въз  основа  на заявление  с вх.№3048  от 16.04.2018г.  по ч.гр.д. №709/2018г. на Габровски  районен съд е издадена  Заповед №2116/19.04.2018г.  за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, с  която   се  разпорежда  длъжникът П.П.С. да  заплати  на  кредитора   “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ГАБРОВО”  ЕАД   следните  суми:

       -сумата 1 768.22лв.— главница  за незаплатена  топлоенергия   за периода м.ноември 2015г.- м.юни 2017г., ведно със законната  лихва,  считано от  16.04.2018г. до изплащане  на  вземането;

       -сумата  231.77лв.- мораторна лихва за периода 01.01.2016г.- 03.11.2017г.;

        Заповедта е връчена  на длъжника  по реда на чл.47,ал.5  от  ГПК.

        С  определение  №6002 от 14.11.2018г.  съдията- докладчик, на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК  е  указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и  дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя  със съобщение,  подписано  от пълномощника му  на 19.11.2018г. Видно от печата положен върху исковата молба  ищецът е депозирал  установителен иск срещу длъжника на 23.11.2018г., т.е. в законоустановения  едномесечен  срок.

       Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК-  когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск  относно вземането си , като   същият се смята за предявен  от момента на  подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като  ищецът има правен интерес ,тъй като вземането  му  е  оспорено от ответника.

       Предмет  на иска е установяване дължимостта  на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен  лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения  срещу дължимостта  и  изискуемостта на вземането, по които  съдът дължи произнасяне  по съществото на делото.

          По делото са представени: извлечение от сметка за топлоенергия към 03.11.2017г.  по партида №2557 на абоната П.С., както и днес представените копия на сметки за топлоенергия за периода от месец 11.2015г. до месец 06/2017г.; заявление за прехвърляне на партида от 14.11.2014г. ; декларация от абоната; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация-Габрово ЕАД на потребители в гр.Габрово, тяхното одобрение от КЗП, решение на ДКЕВР, с което са одобрени, копие от лицензия, от  които  се установява  следната  фактология:

       Въз основа на  писмено  заявление  от П.  П.С. *** от 14.11.2014г., партидата  на горепсочения  имот, находящ се на адрес: находящ се  в гр.Габрово, ул.”******” №65, вх.В, ап.18  е прехвърлена  на същия, считано  от  м.ноември 2014г.. В  заявлението  е отбелязано, че ответникът е  приложил  копие от  нотариален  акт.

       С декларация  от  14.11.2014г. П.  П.С.  е изразил съгласие и е приел „Общите  условия за  продажба  на топлинна  енергия  за  битови нужди от „Топлофикация- Габрово” ЕАД на потребителите   в  гр.Габрово при условията  на  чл.147а  от   ЗЗП. В  представената декларация е удостоверено, че  ответникът   е  получил  подписано  копие  от  Общите условия.

          Видно  от извлечение от  сметка  за топлоенергия   по партида №2557 на П.П.С. към 03.11.2017г., че размера  на паричната  равностойност  на ползваната  топлоенергия  за  обект, находящ се  в гр.Габрово, ул.”******” №65,вх.В, ап.18  е,  както следва: за месец 11.2015г.- 135.66лв.; за  месец 12.2015г.-361.58лв.; за месец 01.2016г.-362.45лв.; за м. 02.2016г.-232.48лв.; за  месец 03.2016г.- 230.73лв.; за  м. 06.2016г.- 366.38лв.; за  месец 11.2016г.-249.27; за месец 12.2016г.-137.71лв.; за месец  01.2017г.-206.11лв.; за  месец 02.2017г.-74.65лв.; за  месец 03.2017г.-205лв.; за  месец 06.2017г.-61.04лв. или общо в  размер  на  1 768.22лв.. От  същото извлечение се установява, че  мораторната  лихва върху  сумата от 1 768.22лв. за  периода 01.01.2016г.-03.11.2017г.  е  общо  в  размер  на  231.77лв.

          С  оглед  на  така установената  фактология, съдът приема от  правна  страна  следното:

          От  представените  писмени  доказателства е установено, че ответникът е собственик  и ползвател на апартамент №18. Установено е също така по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно ответникът се явява потребител на енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /действал по време на процесния период/ - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. В  чл.153,ал.1  от ЗЕ е  дадено определение и за понятието потребител на  топлинна енергия. Това  са   всички собственици и титуляри  на  вещното  право  на ползване  в  топлофицираната  сграда- етажна  собственост.   

         В  Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на  купувач.

       Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена /. Тези общи условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите / чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

      Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от закона съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия.  По този начин ответникът  е свързан  в облигационно правоотношение с „Топлофикация - Габрово" ЕАД по силата на влезлите в сила и сега актуални „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Габрово" ЕАД  на  потребителите  в  град  Габрово  от  2008г.

        С  промените от 14.12.2001г. в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, съгласно чл. 112 „в", ал. 2, започва да се разпределя част от постъпилата топлинна енергия в сграда - етажна собственост, като количество топлинна енергия, отдадена  в  сградната  инсталация.

       На  09.12.2003г. е обнародван (бр. 107 на ДВ) и влиза в сила Закона за енергетиката. Съгласно чл. 143, ал. 1 и 3 на всички потребители се разпределя топлоенергия отдадена в сградната инсталация, пропорционално на  отопляемия обем  на  жилищата им  по  проект.

       В  случая  потребител на услугата  е цялата етажна  собственост, затова   титулярът на права  върху отделни обекти може да откаже  заплащането на  доставено против  волята му  централно  отопление  в  тези обекти, но не може  да откаже  заплащането   на  отдадената от   сградната  инсталация или от  отоплителните уреди в общите части  енергия при  доставката  на  централно отопление  в  сградата. Това  важи  и за заварените  от ЗЕЕЕ/отм./ сгради, които  са  топлоснабдени преди влизане  в  сила, както  на този закон, така и  на  ЗЗП. В  този смисъл е задължителната съдебна  практика на ВКС, обективирана  в Тълкувателно  решение №2/2016г  на  ОСГК  на  ВКС.

      От  събраните  доказателства  по делото е безспорно  установено, че титуляра  на  партидата  П.П.С.,  се  явява  потребител на  доставяна  топлинна  енергия  през  периода м.ноември 2015г.- м. юни 2017г.  за имота, находящ  се в гр.Габрово, ул.”******” №65, вх.В, ап.18. Поради това същият дължи  сумата  от 1768.22лв.- главница, която според представените извлечение от сметка за топлоенергия по партида №2557, представлява  топлинна енергия   отдадена  в  сградната инсталация  за   процесния период.

          Съгласно  разпоредбата  на  чл.154  от  Закона  за   енергетиката, изискуемостта на дължимите суми  при  потребители, спрямо  които  е  въведена система за дялово  разпределение възниква  след изготвянето на изравнителната  сметка, която  се изготвя  в края на всеки  отоплителен  сезон. 

         Процесното вземане  е  съобразено  с нормативно определената 3-годишна  погасителна давност за периодични плащания, каквито са и ежемесечно дължимите суми за консумирана топлоенергия.

          По изложените съображения съдът  приема, че  исковете  за  установяване на вземане общо  в  размер  на  1768.22лв.- главница, представляваща  дължима сума за доставена  топлинна енергия   за  периода  м.ноември 2015г.-  м.юни 2017г. е  основателен и доказан  и  следва  да  бъде  уважен   изцяло.

       Тъй като  ответникът  не  е изпълнил  задължението си да плати дължимите суми на съответните падежи, следва  да понесе  санкцията  за  това, като заплати  обезщетение  за  забава  в  размер  на  231.77лв. върху   просрочените задължения за периода 01.01.2016г.-03.11.2017г.. Следователно  акцесорният  иск  за установяване на вземането  за лихва за забава също  е  основателен  и доказан и следва  да бъде уважен  изцяло.

       С  оглед изхода  на спора, ответникът следва  да бъде осъден  да заплати на ищеца направените  разноски в исковото  производство общо в размер  на 840лв., от които: платена  д.такса -40.00лв.; заплатен депозит  за  особен  представител на ответника- 200лв. и платено  адвокатско  възнаграждение-600лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

          Ответникът следва да бъде осъдена да заплати  на ищеца направените  разноски  по  ч.гр.д.№709/2018г. по описа на Районен съд- Габрово, общо  в размер  на  440лв., от  които: 40.00лв.-д.такса  и 400лв.-заплатено  адвокатско  възнаграждение.

         Воден  от   горното   съдът                                                    

                                   

                                        Р       Е      Ш       И:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

      

      ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че П.П.С., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен представител: мл.адвокат Х.П. ***

дължи на  “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес  на управление: гр. Габрово, ул. “Индустриална” №6, представлявано от  Владимир  Кънев  Костов, с пълномощник: адвокат Д.Н. ***, съдебен адрес,***, сумата  от 1768.2лв./хиляда седемстотин  шестдесет  и осем  лева и двадесет и две ст./- главница   за   незаплатена топлоенергия за периода  м.ноември 2015г. - м.юни 2017г., ведно със законната лихва от 23.11.2018г. до изплащане на  вземането, както и  мораторна  лихва   в  размер  на 231.77лв./ двеста  тридесет и един  лева  и седемдесет и седем ст./ за периода 01.01.2016г.- 03.11.2017г. по Заповед №2116/19.04.2018г.  за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№709/2018г. по описа на Габровски районен съд, на  основание  чл.422,ал.1  от  ГПК.

       ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен  представител: мл.адвокат Х.П. ***  да заплати на  “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. “Индустриална” №6, представлявано от Владимир Кънев  Костов, с пълномощник: адвокат Д.Н. ***, съдебен адрес,***,   направените  разноски по  делото в  размер  на  840лв./осемстотин  и четиридесет  лева/, на основание  чл.78,ал.1  от  ГПК.

      ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен  представител: мл.адвокат Х.П. ***  да заплати на  “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул. “Индустриална” №6, представлявано от Владимир Кънев  Костов, с пълномощник: адвокат Д.Н. ***, съдебен адрес,***, направените  разноски  по  ч.гр.д.№709/2018г. на Районен съд- Габрово, в  размер  на  440лв./четиристотин  и  четиридесет  лева /.

        Решението  подлежи  на въззивно обжалване  пред  Габровски  окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

                                                                                        

                                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: