Р Е Ш Е Н И Е №
260259
гр.
Сливен, 25.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 914 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А.,
клон България и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че ищцата В. Николова
Г., ЕГН: **********, не дължи сумата от 125,00 лв., представляваща разноски по
издаването на изпълнителен лист от 11.02.2013 г. по Решение № 957 от 24.10.2012
г. по гр. д. № 1281/2012 г. по описа на СлРС.
Ищцата твърди, че вземанията на ответното дружество „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., Франция, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България са погасени по давност,
тъй като от издаването на изпълнителния лист - 11.02.2013 г. е изтекла общата
5-годишна давност. Твърди, че не е уведомена за цесията.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответното дружество „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ С. А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон
България, с който се изразява становище за неоснователност на предявения
иск, тъй като вземанията, обективирани в изпълнителния лист, са прехвърлени с
договор за цесия на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба и от ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с който се
изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че давността е
прекъсвана многократно с предприемане на изпълнителни действия по ИД № 320/2014
г. по описа на ЧСИ Н.Г. и ИД № 20179150408254 на ЧСИ Г. Г., поради което не е
изтекла. Претендира направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично. Чрез своя
пълномощник - адвокат, поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и да
присъди направените по делото разноски.
Ответните
дружества, редовно призовани, не изпращат представители. Депозирали са чрез своите
пълномощници - юрисконсулти писмени становища за неоснователност на иска,
претендират отхвърлянето му, както и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от представените писмени
доказателства по делото - Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017 г., че кредиторът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, (чиито универсален
правоприемник е ответното дружество „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А.,
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България) прехвърлил
вземанията си по Договор за кредит № PLUS-01324013 от 13.01.2009 г., сключен с
ищцата в качеството й на кредитополучател, на ответното
дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Видно от представеното пълномощно
№ 3137 от 24.01.2017 г., новият кредитор бил упълномощен от цедента да уведоми
всички длъжници по всички вземания на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, за прехвърлянето им по силата на Договора за
цесия от 10.01.2017 г.
Представено е уведомително писмо за
извършеното прехвърляне на вземанията по договора, изпратено от ответното
дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на
цедента до ищцата В.Г., което е получено лично на 28.02.2017 г.
По заявление на ответното дружество „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД било образувано ч. гр. д.
№ 8041/2011 г. по описа на СлРС, като след проведено производство по
установяване на вземанията на кредитора по процесния договор за кредит било
постановено Решение № 957 от 24.10.2012 г. по гр. д. № 1281/2012 г. по описа на
СлРС. Въз основа на влязлото в сила решение е издаден процесният изпълнителен
лист от 11.02.2013 г., с който ищцата е осъдена да заплати на ответното
дружество „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД сумата от
125,00 лв. разноски по гр. д. № 1281/2012 г. по описа на СлРС.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист от 11.02.2013 г., на 17.11.2014 г. било образувано ИД № 320/2014 г. по
описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 836 и район на действие ОС - Сливен. Видно от
представения препис от изпълнителното дело, по същото не са извършвани
изпълнителни действия като същото е прекратено с постановление на съдебния
изпълнител от 10.04.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По молба от
31.03.2017 г. по ИД № 320/2014 г. по описа на ЧСИ Н. Г. ответното дружество
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е конституирано като взискател по делото.
По молба на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД въз основа на процесния изпълнителен лист, на 19.10.2017 г.
е образувано ИД № 20179150408254 по описа на ЧСИ Г. Г..
От преписа на изпълнителното дело се
установява, че на 24.10.2017 г. ЧСИ изпратил запорно съобщение до РУСО Сливен
за налагане на запор върху пенсията на ищцата, но видно от представеното
уведомление от ТП на НОИ Сливен, ищцата получава пенсия под размера на
минималната работна заплата, поради което запорът няма как да бъде изпълнен.
Със запорно съобщение, получено от
представител на банката на 25.10.2017 г.,
бил наложен запор на вземания на длъжницата от банка Сосиете Женерал
Експресбанк по банкова сметка. ***та нямала наличност по сметката за изпълнение
на запора.
Със запорно съобщение, получено от
представител на банката на 25.10.2017 г.,
бил наложен запор на вземания на длъжницата и от банка Райфайзенбанк ЕАД по
банкова сметка, ***зпълнение на запора.
По молба на взискателя от 20.02.2019
г., на 08.05.2019 г. бил насрочен опис на движими вещи на длъжницата.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск е процесуално
допустим.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед
за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника.
Така, съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за
изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да
предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е
подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила.
Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или
влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В
случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение и издадения в
производството по гр. д. № 1281/2012 г. по описа на РС - Сливен изпълнителен лист от 11.02.2013 г. за сумата
от 125,00 лв. съдебни разноски, се ползват с посочените по-горе правни
последици. Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на
факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за
реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, които са били известни на ищеца и които е могъл да посочи в срока за
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.
Наведеното от ищцата основание за недължимост на сумата от 125,00 лв., представляваща съдебни разноски, е тяхното погасяване с изтичане на общата петгодишна давност, считано от издаването на изпълнителния лист на 11.02.2013 г. При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се има предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока.
По въпроса от кога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е постановено ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 10 от ТР е дадено разрешение на поставения
въпрос, като е направено разграничение между изпълнителния и исковия процес и
последиците от подаването на исковата молба и молбата за образуване на
изпълнително дело. Доколкото изпълнителното производство се характеризира със
своята динамичност и в някои случаи и по-дълга продължителност, както и като се
вземат предвид последиците на всяко едно от производствата, от значение за
прекъсването на давността в изпълнителния процес е не моментът на образуването
на изпълнителното дело, а предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка
на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение
на длъжника изпълнителни действия.
От приетите по делото копия на
изпълнителни дела се установяват последователно предприетите по отношение на
ищцата - длъжник изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността за
вземанията на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
Такива действия са наложените със
запорни съобщения от 25.10.2017 г. запори
върху вземания на длъжницата по банкови сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“
и „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Съгласно
Решение № 4 от 16.06.2017 г. по търг. дело № 3129/2015
г., TК, II-ро
т. о. на ВКС запорът върху банкови сметки на
длъжника е по своето естество запор
върху вземания на длъжника по смисъла на чл. 450, ал. 3,
респективно чл. 450а ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху
вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в
банка, се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение.
Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка ***, в който е връчено запорното
съобщение на банката, тоест в настоящия
случай на 25.10.2017 г. Разпоредбите
на ГПК не обуславят действието на
запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване
на запорното съобщение. Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване
на запорното съобщение и положителното (кредитното) салдо на сметката не са елементи от фактическия състав по
налагането на запора. Те имат значение по отношение на последиците на
наложения запор - дали изпълнителният способ ще бъде реализиран и взискателят
удовлетворен. Запорът върху вземанията по разплащателната банкова сметка, ***, тоест,
когато салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на връчване на
запорното съобщение на банката и има действие по отношение на постъпленията на
суми по банковата сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения от
съдебния изпълнител до банката.
Ето защо започналата да тече
погасителна давност по отношение на процесното вземане на ответното дружество,
считано от датата на изискуемостта - 11.02.2013
г., е била прекъсната с налагането на запори на банкови сметки на длъжницата
в „Сосиете Женерал Експресбанк“ и „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 25.10.2017 г. по ИД № 20179150408254 по
описа на ЧСИ Гергана Грозева, преди да е изтекла петгодишната погасителна
давност по отношение на вземането. От тази дата е започнала да тече нова петгодишна
давност, която е прекъсвана отново по ИД № 20179150408254 по описа на ЧСИ
Гергана Грозева с предприемането на опис на движими вещи на ищцата.
Съдът не споделя възраженията на ищцата
за нередовност на цесията и ненадлежното й уведомяване за нея. Установи се от
писмените доказателства по делото, че вземанията по процесния договор за кредит
са били прехвърлени с цесия, която е валидна и действителна. Цедентът е овластил с изрично пълномощно цесионера от негово име да
информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е
съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването да
се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Уведомлението за извършената цесия е
получено лично от длъжницата на 28.02.2017 г.
Воден от изложеното, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен както по отношение на първия ответник - „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, който към настоящия момент няма качеството кредитор, предвид настъпилото
прехвърляне на вземането, така и по отношение на втория ответник „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, тъй като не е изтекла петгодишната погасителна
давност за процесното вземане от 125,00 лв. съдебни разноски по изпълнителния
лист от 11.02.2013 г.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответните
дружества юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.
Н. Г., ЕГН: **********, с адрес *** срещу „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България,
гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: ********* и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда
Люлин - 6, ет. 2, иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата от 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща
съдебни разноски по изпълнителен лист от 11.02.2013 г. по гр. д. № 1281/2012 г.
по описа на СлРС, предмет на принудително събиране по ИД № 20179150408254 по
описа на ЧСИ Гергана Грозева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК В.
Н. Г., ЕГН: **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, гр. София, ж. к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: ********* сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК В.
Н. Г., ЕГН: **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес сграда Люлин - 6, ет. 2 сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: