№ 1425
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря И. Б. В.
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110152038 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът СВ. К. ЕГН: гр. С., общ. С., . (.) и ответникът
БУЛ ЕР ЕООД ЕИК: ********* гр. София, УЛ.БРЮКСЕЛ 1, общ. С., . (.).
Предявен е установителен иск чл.7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, както и установителен иск по чл.86 ЗЗД,
за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
28002/2021г, а именно
- 400 евро за закъснение на полет . от 02.06.2018 г. по маршрут М.-В., ведно със
законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането,
-227,97 лева – обезщетение за забава за периода 17.06.2018г. до 30.04.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника, с който оспорва предявения иск – прави възражение за погасителна давност,
оспорва да е сключван договор за превоз между страните, твърди, че пътникът не се е явил
навреме за полета, няма извънсъдебно признание на претенцията.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е сключил договор за въздушен
превоз за полет . от 02.06.2018 г. по маршрут М.-В.., изпълняван от ответното дружество, че
е спазил задълженията си по договор за въздушен превоз, както и че полетът е закъснял с
повече от 3 часа от разписанието.
Относно възражението за неистинност на адвокатското пълномощно: следва да се посочи, че
е представено пълномощно от страна на СВ. К. в полза на К., а пълномощното,с което е
упълномощен подалия исковата молба адвокат, е дадено от СВ. К. чрез К., поради което и
следва да е подписано от представляващия упълномощеното дружество К.. Предвид
изложеното съдът намира, че не е необходимо да допуска СГЕ.
По фактите се установява, че ищецът е сключил договор за въздушен превоз с ответника за
1
полет . на 02.06.2018 г. с планиран час на излитане 18,30ч. /местно време/ по маршрут М.-В.,
което се установява от представения електронен билет. Ищецът се явил на време за полета,
видно от представената бордна карта. Полетът обаче бил изпълнен на следващия ден – на
3.6.2018г. в 9ч. под № .В, видно от приложена към исковата молба справка от летище М..
Закъснението в пристигането на летище Б. е повече от 3 часа, видно от писмо от летище В..
Разстоянието между летище М. и летище В. е 1524км. Превод на български език на
доказателствата е представен с омлаб от 29.11.2021г.
Предвид установените факти и съгласно чл.7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, на ищеца се дължи обезщетение
в размер на 400 евро за закъснението на процесния полет. Предвид изложеното съдът
намира, че искът за главница е основателен.
Относно иска по чл.86 ЗЗД: доколкото задължението за плащане на обезщетение за забавено
изпълнение не е с определен срок, за да бъде поставен длъжникът в забава, е необходима
покана. Поканата следва да е стигнала до знанието на длъжника и да съдържа подходящ
срок за изпълнение. В случая е представена покана за извънсъдебно уреждане на претенции,
като от електронната кореспонденция между страните се установява, че поканата е получена
от ответника най-рано на 20.4.2021г., тъй като от тази дата е отговорът му. Тази покана,
видно от съдържанието й, се отнася за извънсъдебно уреждане на спора, поради което съдът
намира, че същата не поставя длъжника в забава, тъй като не съдържа определен подходящ
срок за изпълнение, след изтичането на който длъжникът да бъде поставен в забава.
Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл.86 ЗЗД е неоснователен.
Относно възражението за погасителна давност: Съгласно чл.111, б.б ЗЗД вземанията за
обезщетения за неизпълнение се погасяват с изтичане на 3-годишна давност (в този смисъл
са и Решение №60/8.9.2010г. по т.д. № 763/2008г. на ІІт.о. и решение №82/2.6.2015г. по т.д.
1799/2014г. на ІІ т.о.). В настоящия случай се претендира обезщетение за закъсняло
изпълнение на договор за превоз, поради което вземането се погасява с изтичане на 3-
годишна давност. Същата е започнала да тече от датата на изпълнение със закъснение на
полета – 3.6.2018г. /изтича на 3.6.2021г./ и е прекъсната с подаване на заявлението по чл.410
ГПК на 19.5.2021г., поради което възражението е неоснователно. Регламентът няма
собствена уредба на давността. Съгласно Решение НА СЪДА (трети състав) 22 ноември
2012 година по дело C139/11 (Joan Cuadrench Morй), цитирано от ответника: Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет
изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя
съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск.
Разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ
бр. 16/23.02.2021 г.) предвижда специален давностен срок. Систематичното тълкуване на
2
нормата, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации,
давност" обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено
към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при
липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент №
261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл.
135 от ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство. Доводи за обратното
не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на
закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.
Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно
действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле
на чл. 135 от ЗГВ./Решение № 4462 от 7.12.2021 г. на СРС по гр. д. № 48792/2021 г./.
Относно разноските: Общият размер на разноските на ищеца, видно от представения
списък, е 700лв. Не са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение
в размер от 300лв. с подаване на заявлението по чл.414 ГПК и такова не е присъдено със
заповедта за изпълнение. Не са представени и доказателства за плащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. в исковото прозиводство. Предвид липсата на
доказателства за плащане на адвокатски възнаграждения за исковото и заповедното
производство, такива не следва да се присъждат. При този изход на спора на ищеца се
дължи сумата 77,44лв. Ответникът не претендира разноски, поради което такива също не
следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че БУЛ ЕР ЕООД ЕИК: ********* гр. София,
УЛ.БРЮКСЕЛ 1, общ. С., ., дължи на СВ. К. ЕГН: гр. С., общ. С., . сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28002/2021г, а именно
- 400 евро за закъснение на полет . от 02.06.2018 г. по маршрут М.-В., ведно със
законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането,
ОТХВЪРЛЯ предявения от СВ. К. ЕГН: гр. С., общ. С., . срещу БУЛ ЕР ЕООД ЕИК:
********* гр. София, УЛ.БРЮКСЕЛ 1, общ. С., . иск за обезщетение за забава за сумата
227,97 лева за периода 17.06.2018г. до 30.04.2021 г.
ОСЪЖДА БУЛ ЕР ЕООД ЕИК: ********* гр. София, УЛ.БРЮКСЕЛ 1, общ. С., . да
плати на СВ. К. ЕГН: гр. С., общ. С., ., сумата 77,44лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
в.ж. пред СГС.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4