Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 89
гр.Варна,
11.07.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 27.06.2018 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ПЕНКА ХРИСТОВА
при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 234/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Т.Н.М. *** чрез процесуалния му представител адв. Т.С. ***, срещу решение № 70/15.06.2017 год по гр.д. № 233/2016 год на Окръжен съд Силистра, с което е уважено мотивираното искане на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество на осн. чл. 74 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм). По съображения за незаконосъобразност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеното мотивирано искане бъде отхвърлено.
В постъпилия отговор от КПКОНПИ чрез процесуалния представител – гл. инспектор към ТД Варна – Г.Д.Г. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При разглеждането на въззивната жалба съдът намира следното:
Особеното производство по отнемане на незаконно придобито имущество е уредено в ЗОПДНПИ (отм) като единно, макар и състоящо се от три относително самостоятелни фази.
Първата от тях протича пред КОНПИ и началото й се поставя с акта на териториалния директор на комисията въз основа на уведомление от съответната прокуратура, че лицето е привлечено като обвиняем по някои от текстовете от НК, изчерпателно изброени в чл. 22 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм). В рамките на това производство чрез предоставените й правомощия по глава четвърта и пета от закона, комисията събира данни за имуществото на проверяваното лице, респ. източниците за придобиването му, от които може да се направи предположение, че е налице значително несъответствие между тях, което ги прави незаконни.
Съгласно изричния текст на чл. 27
ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) проверката не може да продължава повече от една година, с
възможност за еднократно продължаване на този срок с още 6 месеца. Поставяйки краен момент на
срока, тази разпоредба не съдържа указание за началния момент, от който той
започва да тече. Чрез съпоставително тълкуване с нормата на чл. 22 ал.1 от
закона се налага изводът, че проверката започва с акта на директора на
съответната териториална дирекция на комисията. Уведомленията от съответните
органи по чл. 25 от ЗОПДНПИ (отм) служат като повод за издаване на акта, слагащ
начало на проверката, но тези органи не са участници в самото производство.
Тяхната функция не е сезираща (ако се търси аналогия с чл. 125 от ГПК), а
уведомителна и затова подаването на уведомленията не може да се приеме като
начален момент на производството и в частност – на проверката.
В зависимост от резултатите от проверката, съгласно чл. 27 ал.4 от ЗОПДНПИ (отм) в едномесечен срок от приключването й директорът на съответната териториална дирекция е длъжен да изготви доклад със заключение в една от следните хипотези: за удължаване на срока, за прекратяване на проверката или за образуване на производство по този закон.
Когато са налице основания за иницииране на исково производство за отнемане на незаконно придобитото имущество, и въз основа на доклада на териториалния директор, Комисията взема решение съгласно чл. 37 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) за внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки. С това решение се слага край на първата фаза на производството пред Комисията и начало на втората, обезпечителна фаза пред компетентния съд. Вземането на решението по чл. 37 ал.1 от закона не е обвързано със срок, но то е обусловено от изготвянето на заключителния доклад по чл. 27 ал.4.
Следователно чрез разпоредбите на чл. 27 ал.1 във вр. с чл. 22 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) от една страна и на чл. 27 ал. 4 – от друга, се очертават границите на досъдебната фаза на производството по отнемане на незаконно придобито имущество.
Категоричната формулировка на чл. 27 ал.1 не оставя място за съмнение, че се касае за срок от категорията на т.нар. решителни, преклузивни срокове. Това означава, че неспазването му води до преклузия на материалното право на държавата чрез нейните органи в лицето на КОНПИ да искат отнемане на имуществото на проверяваното лице. В този случай не само проверката, но и самото производство приключва с изтичането на срока и е недопустимо да се развие исково производство пред съда. В този смисъл е решение № 323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на Четвърто г.о. на ВКС, което макар и постановено във връзка със ЗОПДИППД (отм) е приложимо и към настоящия казус предвид липсата на принципно различие между разпоредбите, уреждащи етапите на развитие на производството по реда на ЗОПДНПИ (отм).
С оглед изложеното и в изпълнение на служебното си задължение да следи за допустимостта на обжалваното решение на осн. чл. 269 от ГПК, настоящият състав намира, че то е постановено по недопустим иск и поради това също се явява недопустимо.
Този извод следва от направените констатации за хронологичното протичане на производството пред КОНПИ, а именно:
С писмо изх.№ 1430/20.10.2014 год Окръжна прокуратура гр.Силистра е подала уведомление до КОНПИ, че е привлякла Т.Н.М. *** като обвиняем по досъдебно производство № 33/2014 год на ОД на МВР Силистра по обвинение в извършено престъпление по чл. 255 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Въз основа на това уведомление директорът на КОНПИ Варна е разпоредил образуване на проверка по чл. 21 ал.2 от ЗОПДНПИ (отм). Актът на директора на КОНПИ е инкорпориран в Протокол № ТД 04ВА/УВ- 25347/04.12.2014 год (л.696 от делото).
Проверката е приключила с доклад изх.№ ТД 04-ВО/УВ-14155/22.07.2016 год на директора на ТД на КОНПИ Варна, въз основа на който е взето решение № 418/31.08.2016 год на КОНПИ (л.30 от делото) да се внесе мотивирано искане за отнемане на имуществото. Мотивираното искане е депозирано в съда на 12.09.2016 год.
От изложеното се установява, че не е бил спазен срокът, визиран в чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм), който започва да тече от датата на образуване на проверката по чл. 21 ал.2 от закона – 04.12.2014 год до нейното приключване – 22.07.2016 год. Няма данни срокът да е бил продължен при условията на чл. 27 ал.2 от ЗОПДНПИ (отм).
Нормите на този закон са санкционни по своя характер, поради което и не могат да се тълкуват разширително. Цитираната разпоредба поставя краен предел, до който комисията има право да извършва проверка на имущественото състояние на лицето и да събира доказателства в подкрепа на иска. В рамките на предоставения й едногодишен срок тя е длъжна да извърши преценка дали в резултат от проверката са събрани достатъчно данни, обосноваващи предявяването на иск за отнемане на незаконно придобито имущество. В противен случай – когато в рамките на преклузивния срок Комисията не е взела решение за водене на иска, то не само проверката, а и самото производство по ЗОПДНПИ (отм) приключва и не може да се развие в неговата съдебна фаза.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав намира, че мотивираното искане за отнемане на незаконно придобито имущество, е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) и поради това – недопустими. Такова е и съдебното решение, постановено по недопустим иск.
Поради това решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
С оглед изхода на спора в полза
на въззивника следва да се присъдят разноските в настоящото производство –
заплатената държавна такса в размер на 4615,95 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 70/15.06.2017 год по гр.д. № 233/2016 год на Окръжен съд Силистра.
ПРЕКРАТЯВА производството по мотивираното искане вх.№
2828/12.09.2016 год на КПКОНПИ срещу Т.Н.М. с ЕГН ********** за отнемане на
незаконно придобито имущество.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество с БУЛСТАТ ********* да заплати на Т.Н.М. с
ЕГН ********** разноски в размер на 4615,95 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)
(с особено мнение)