РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
188
град Пловдив, 06.02.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с., в
открито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова и участието
на прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1254 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда
на чл.186 ал.4 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във
връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на "Техномонтаж" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, промишлена зона
„Север“, представлявано от управителя Г. Ж., чрез адв. М.П., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-64-0114752/23.03.2022 г. на
и. д.. началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с
която по отношение на "Техномонтаж" ЕООД гр. Асеновград е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – „Бензиностанция“
№ 1, находяща се в гр. Асеновград, промишлена зона „Север“, стопанисвана от дружеството и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.3 от ЗДДС и
чл.187 ал.1 от с. з.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като издадена при неспазване на установената форма,
противоречие с материално-правните разпоредби и е налице несъответствие с целта
на закона.
На първо място се сочи, че неспазването на
установената форма се състои в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като в
нея не се съдържат фактическите и правни основания за издаването й. На второ място се сочи, че ИАА е издаден в
противоречие с посочените в диспозитивната част материално-правни разпоредби,
тъй като фактическите твърдения и правната квалификация не са идентични, не са посочени коректно и
затрудняват обосноваването в пълен обем на основанията за оспорване, като се
излагат подробни доводи в тази насока. Твърди се, че се касае до технически
проблем в системата за подаване на информация към НАП, като в хода на
проверката наказващият орган не е доказал наличието на неправомерно поведение
от страна на дружеството. Твърде си и, че се касае до ведомствена
бензиностанция, което изключва възможността за нерегламентирана търговия с
горива. Жалбоподателят моли съда да вземе предвид, че към момента на издаване
на оспорения акт, повредата в системата е отстранена, и за бюджета не са
настъпили вредни последици. Иска се отмяна на заповедта, с която е наложена ПАМ
и се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. П., която поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представените по
делото писмени бележки.
Ответната страна, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
От процесуалния представител на ответника е постъпило
становище, с което се оспорва жалбата и в което се излагат доводи за нейната
неоснователност. Иска от съда да я отхвърли и да потвърди издадената заповед на
началник отдел „Оперативни дейности“. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
При посещение на търговския обект на 24.02.2022 г.
контролните органи на НАП са констатирали, че дружеството, в качеството му на
задължено лице, не е спазило изискванията на чл.3 ал.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като не е предава по установената дистанционна връзка
на НАП актуални данни, съгласно приложение 1а от Наредбата, е допуснало
нарушение на същата, като не подава данни от ЕСФП по чл.118 в НАП.
При проверката е установено, че задълженото лице
„Техномонтаж“ ЕООД извършва зареждания с течни горива за собствени нужди и в
качеството му на задължено лице по чл.3 ал.2 във връзка с ал.12 от цитираната
наредба, съгласно чл.3 ал.3, е длъжно да предава в НАП по установената
дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива, а именно: - за периода 01.01.2022 г. до 24.02.2022 г. не са подадени и
не са постъпили данни от ЕСФП в НАП за доставки за зареждане на течни горива, както
следва: - на 04.01.2022 г. по АДД с № 000000000689303 за доставка на 8 001
литра дизелово моторно гориво; - на 03.02.2022 г. по АДД с № 0000000006656310
за доставка на 7 053 литра дизелово моторно гориво. Установено е също
така, че за обекта има въведено в експлоатация и работещо ЕСФЛ „Ойл Сие“ 2.0 Д
– KL, с ЦРУ РС и
ФПр DATECS FP 800 с
бензино /газо/ колонки тип DLP 1221 H-ВZZ, Site
Sentinel 5055,
одобрени със свидетелство на БИМ № 169FS/22-04.2019 г. с ИН на ФУ OS005959 и ИН
на ФП OS58005959.
Резултатите от
тази проверка са обективирани в протокол серия АА № 0114752/08.03.2022 г. и
протокол серия АА № 0408895/24.02.2022
г. Проверките са извършени в присъствието на началник склад горива на
дружеството. Към протокола от 24.02.2022 г. са приложени: - дневен отчет,
служебни бонове, отчет фискална памет, декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение – 2 бр., обяснения от началник склад горива;
опис на МПС, притежавани от дружеството; фактура, експедиционна бележка,
сертификат за качество на горивата и преглед на ЕДП – 2 бр. По
административната преписка са приложени няколко протокола за извършени ремонтни
дейности по нивомера, от които се установява, че се касае до технически проблем.
От дадените от началник склад горива М. С.обяснения,
се установява, че още от м. декември 2021 г. са установени проблеми с
бензиновата колонка, за което е уведомена обслужващата фирма, и, че на 04.01. и
на 03.02.2022 г. данните към НАП са подадени ръчно от С.От представения
протокол на „Микро инженеринг“ ЕООД № 001007/07.12.2021 г. се установява, че е
налице техническа неизправност в търговския обект, а именно: - инициализиране
на несъществуваща доставка; принтерът е в невъзможност да направи отчет и
блокира; вкарана доставка по протокол 1
литър - направен отчет.
Представено е писмо от инж. И.С., сервизен техник на
ведомствена бензиностанция на „Техномонтаж“ ЕООД от „Микро инженеринг“ ЕООД до
дружеството-жалбоподател, от което се установява, че е констатиран софтуерен
проблем, който не зависи от обслужващия сервиз и, върху който не може да се
въздейства с човешка намеса. Представен е
протокол № 001010/24.02.2022 г. на инж. С.,
в който е отразена техническа неизправност НИС не
предава данни (доставки), както и е посочено, че производителят на нивомерната
система е установил софтуерен проблем с нивомера; разработена е нова версия, но
същата е в тестови режим и не е препоръчително инсталирането й. Приложен е
протокол № 001013/08.03.2022 г. от „Микро инженеринг“ ЕООД, съставен във връзка
със запитване от НАП, от който се констатира, че в резултат на претоварване на
електрическата система се изключва подаване от мрежата на ЕВН.
Въз основа на така установените обстоятелства било
прието, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение на чл.118 ал.4 т.5 от ЗДДС и на основание чл.186 ал.1 т.1 б."г" от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка "запечатване на
търговски обект" – „Бензиностанция“ № 1, находяща се в гр. Асеновград, промишлена
зона „Север“, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В заповедта са изложени мотиви относно
продължителността на срока, а именно: тежестта на нарушението и последиците от
същото, което налагало да се осигури защита на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Посочена е целта на
мярката - промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекия резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на
относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректния - недопускане на вреда за фиска.
Заповедта е съобщена на оспорващия на 26.04.20222 г.,
видно от отбелязването в нарочно съставена за целта разписка.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е
установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.
В хода на съдебното производство като свидетели са
разпитани: - М. Т. С.– началник
склад горива при „Техномонтаж“ ЕООД “ и И. С. С. – служител на „Микро
инженеринг“ ЕООД.
Според показанията на св. С.се установява, че
работи в
„Техномонтаж“ ЕООД от 2016 г., като в момента работи в арматурния двор. Последната
сочи, че към момента на проверката е била на длъжност в бензиностанцията.
Спомня си, че поискала доставка на гориво януари месец и, когато горивото
пристигнало, трябвало да излезе една бележка от нивомер, но тя не излязла и повикала
човекът, който отговаря за системата. Пуснала бележка към НАП. Не знаела как
работи програмата. Сочи, че като се прави доставката, излиза малка бележка от
касовия апарат, доставка по нивомер, и след това въвежда документите за доставка
и с още една бележка прави доставка по документи. В конкретния случай не излязла
бележката от нивомер. Попитала дали да направи доставка по документи и
поддръжката й казал да направи. Звъняла на човека, който поддържа системата - И.С.,
който й казал да продължава да си вади другата бележка. След това дошли от НАП
на проверка и казали, че не е било правилно, но свидетелят сочи, че дори ръчно
да е била вкарала, пак нямало да е правилно. Според свидетеля проблемът е в
софтуера. Друг път не имала такъв проблем. Две години работила на
бензиностанцията. От фирмата й били казали, като има проблем, да звъни на И.С..
Обадила му се, обяснила, че не й е излязла бележката, а той й казал да си
направи доставка по документи и продължила да работи. Свидетелят сочи, че знае,
че се подава уведомление до НАП за всяка доставка. Те я подавали, фирмата,
която доставя горивото - също подава и с доставката по документи, тя го прави
за трети път - подава уведомление към НАП. Твърди също така, че ако има проблем,
в програмата не излиза, че има проблем. Ако има грешка, не връща съобщение, че
има грешка. Твърди също така, че горивото, което се зарежда на бензиностанцията, не се продава,
не е за търговски цели - с това гориво се зареждат багери, вишки и служебни автомобили
на „Техномонтаж“ ЕООД. С.сочи, че е присъствала на проверката от НАП. И.С. също
присъствал. Той обяснил, че заради проблем в самата програма, тази доставка по
нивомер не е отчетена и това се дължи на грешка в програмата. След това идвали
още веднъж от НАП и от Митница и всичко било наред вече. И.С. отстранил
проблема и от тогава не е имало проблем с доставките.
Свидетелят С., от своя страна, посочва, че е присъствал
на проверката на НАП. Сочи, че това е машина, лицензирана от държавата.
Особеното при нея е, че нивомерната система предава на електронната система с
фискална памет зареждане, което тя го транслира към НАП, но без намесата на
нито един служител на „Техномонтаж“. Дори и сервизът няма възможност да
въздейства върху този процес. Сочи, че този процес трябва е автоматичен, без
никаква намеса на някой по веригата. Дори производителят на системата не би
трябвало да има възможност да се намеси. В конкретния случай проблемът се състоял
в това, че служителите на НАП твърдели, че не са получили две зареждания. Има
проблем и това е констатирано от производителя на електронната система - софтуерен
проблем в нивомерната система и е подадена информация към производителя на
нивомерната система за отстраняването му. Фирмата е американска, която
публикува на третата седмица след подаването на проблема от България, тестова
програма с изречение отдолу – „Това е програмата за решаване на проблема, но не
препоръчваме да бъде инсталирана“. Свидетелят твърди, че при нея текат още
проверки. Сочи също така, че под натиск на НАП, всички сервизи в България, са
инсталирали тази версия на програмата на 15 нивомерни системи, като от тях 4 са
отпаднали. Сочи, че поради натиска от НАП за решаването на проблема, предприели
са действия да го заобиколят с българска програма. Така се заобикаля този проблем,
но, за да го решат по някакъв начин, предвид важността на информацията за НАП, макар
че те имат информация за всяко зареждане, тъй като информация се подава от човек,
от доставчик и отделно с електронен подпис, и от човек през тази система също
се подава информация от получателя, от „Техномонтаж“ в случая. НАП задължително
има информация за всяка една минута, тъй като това е обвързана система Митници
- НАП и т.н. Информацията се подава от три места, защото нивомерът може да
каже, че се зареждат напр. 100 000 л., а човекът казва, че са 5 000 л., може да
има грешка някъде, и за да се изправи това действие, човек трябва да го
гарантира. Обяснява и начинът на доставка и регистрирането й в НАП, а именно -
отива цистерната, застава на място - тя има разписани точно кои обекти в кой
момент трябва да отиде да зареди. Според свидетеля, данъчните са констатирали,
че няма нарушение на фиска. Пак според него, служителят не може да проследи
дали е постъпила информация в НАП, ако не се върне бележка. НАП винаги твърди,
че сървъра работи. По принцип, трябва да има бележка. Ако не се върне
информация от НАП, служителят няма как да разбере, че има проблем с нивомера. Пояснява
и, че правата линия е следната - от електронната системата до НАП е видимата
част; от НАП към системата е секретна. Получава се това, което НАП счита за
необходимо.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС компетентен
да наложи ПАМ по чл.186 ал.1 от ЗДДС е орган по приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по
делото са представени Заповед № ЗЦУ1148/25.08.2020 г. и Заповед № ЗЦУ –
1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, съгласно т.1 от която,
началниците на отделите „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП са упълномощени да налагат принудителна административна мярка запечатване
на обект по чл.186 ЗДДС.
Въз основа на изложеното съдът намира,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените
му правомощия.
Заповедта е в предписаните от закона
форма и съдържание, но в хода на административното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните норми и противоречие с материалния закон.
На стр.2 от оспорената заповед като основание за нейното издаване се сочи
извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.118 ал.4 т.5 ЗДДС. Според този
текст, министърът на финансите издава наредба, с която се определят видът на
подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.
Предвид изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че извършеното нарушение е такова по чл.118 ал.6 ЗДДС,
което се явява основание по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б.„г“ от ЗДДС за
налагане на принудителна административна мярка. Чл.118 ал.6 от ЗДДС изисква от
всяко лице, извършващо продажба/доставки на течни горива в търговски обект, да
подава данни за наличните количества горива в резервоарите за съхранение.
Двата законови текста регулират съвсем
различна материя. Съдът намира, че това вътрешно противоречие в заповедта
нарушава правото на защита на жалбоподателя. Посочването като основание за
налагане на ПАМ на два различни състава на административно нарушение не дава
възможност на нарушителя да разбере в какво точно се състои нарушението му,
оттам и каква защита да предприеме. Ограничаването на правото на защита винаги
е съществено процесуално нарушение и обуславя отмяната на административния акт.
Заповедта е и материално
незаконосъобразна. Не се установиха сочените нарушения на чл.118 ал.4 т.5 от ЗДДС.
Едно от посочените в заповедта основание
за налагане на ПАМ е нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. Съгласно този текст всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип
се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
и подлежи на метрологичен контрол.
В оспорената заповед е констатирано, че
в търговския обект е изградена работеща дистанционна връзка с НАП – електронна
система с фискална памет. Техническото обслужване на тази електронна система се
извършва от „Микро инженеринг“ ЕООД. В приетото като доказателство писмо от същата
фирма, се изразява становище, че е налице софтуерен проблем, който не може да
бъде отстранен с човешка намеса, който предстои да бъде отстранен от
производителя, както и, че няма техническа възможност номерът на документна
доставка да бъде въведен от клавиатурата. Във връзка с това са представени и
няколко протокола, подробно описани по-горе в настоящото изложение, за
отстранени технически неизправности в нивомерната система. Наред с тези протоколи, по преписката са
приложени и две уведомления от „Микроинженеринг“ ЕООД до НАП от 30.12.2021 г.
за начало и край на извършено сервизно обслужване – ремонт на ФУ.
Горното се потвърждава, както от
дадените още в хода на проверката обяснения, така и от дадените показания от началник
склад горива – М. С., а също така и от показанията на св. С..
Следователно, дружеството е изпълнило
законовото си задължение чрез въвеждане на доставките в ЕСФП веднага след
получаване на горивата. Обстоятелството, че в НАП не са постъпили данни от ЕСФП
за доставки за зареждане на течни горива, не може да се вмени във вина на „Техномонтаж“
ЕООД, поради което съдът намира, че не е осъществен състава на нарушение на чл.3
ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, още по-малко нарушение на чл.118
ал.4 т.5 от ЗДДС. Каза се, именно този последно цитиран текст е основание за
налагане на процесната ПАМ. В мотивите на заповедта никъде не се посочва, че се
касае до техническа неизправност на нивомера, независимо, че горните
обстоятелства са подробно описани в Протокол за извършена проверка серия АА №
0408895/24.02.2022 г. В съставения протокол за извършена проверка са налични
констатации, че са представени Х-отчет, отчети нивомер и броячи, периодичен
отчет, 2 бр. декларации обр. Кд126, опис на ТС, калибрираща таблица, копия на документи
за доставени количества горива на 04.01.2022 г. и 03.02.2022 г., но без
служебен бон за отчетена доставка по нивомер и др. документи, които се посочиха
по-горе като приложени по административната преписка.
Настоящият състав намира, за необосновани
изводите на органите на приходната администрация, че този пропуск се дължи на бездействие на дружеството или
поради неизпълнение на задълженията за въвеждане на данни за доставени горива.
От данните по делото е видно, че лицето, което извършва техническа поддръжка на
системата, е установило, че е налична грешка в софтуера на нивомерната система,
при която неправилно се подават данни към ЕСФП и тя, от своя страна, не ги
подава до НАП, въпреки отразяването на служебния бон, че статусът на подаване
на данните е „ОК“.
Безспорно е установено също така, че при
последваща проверка, извършена от органи по приходите, служители на агенция
„Митници“ и техникът, поддържащ софтуера, грешката в нивомерната система е
отстранена, както и, че не е настъпила вреда за бюджета.
Ето защо, въз основа на установеното по
фактите, настоящата намира, че административният орган не е доказал наличието
на целенасочено неправомерно поведение на дружеството, изразяващи се в неподаването
на данни в НАП за доставено количество гориво на обекта. Не може да се приеме,
че дружеството е организирало дейност в отклонение от данъчното облагане, както
и, че няма извършено неправомерно действие или бездействие, обосноваващо
прилагането на ПАМ спрямо проверяваното дружество.
Или иначе казано, съдът намира, че
твърденията в оспорената заповед за нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.5 ЗДДС се явяват произволни
и необосновани, неподкрепени с никакви доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че
жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
са налице основанията по чл.143 ал.1 от АПК за присъждане на заплатената държавна
такса от 50 лева, разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 500.00
лв. и 20.00 лв. депозит за призоваване на свидетел или общо 570.00 (петстотин и
седемдесет) лв.. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие № 34977/08.06.2022 г., удостоверяващ
заплащането в брой на адвокатско възнаграждение от 500 лева. Съгласно чл.8 ал.3
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство (действаща редакция, ДВ, бр.68 от 2020 г.),
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв. Предвид посоченото и с оглед
факта, че по делото са проведени три съдебни заседания, проведени са разпити на
свидетели, и участие е взел адвокат, който е представлявал жалбоподателя, съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с оглед характера на делото и извършената по него
работа от упълномощения адвокат.
Воден от горното, Административен съд –
Пловдив, XI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-64-0114752/23.03.2022 г. на
и. д. началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите – София да заплати на "Техномонтаж" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, промишлена зона „Север“,
представлявано от управителя Г. Ж., сумата от 570.00 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: