№ 5190
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110212168 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 11-01-181 от
03.08.2023 г., издадено от С.Б. на длъжност директор на Агенцията за
държавна финансова инспекция (АДФИ) - гр. София, с което на основание чл.
256а във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), за
нарушение на чл. 29, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 3, вр. чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗОП (обн.
ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от
2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), на И. Л. Й. с ЕГН **********, в качеството му
на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГДИН), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал санкционираният
субект, който го обжалва със срочно депозирана жалба, в която мотивира
съображенията си за допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон. Твърди, че личната му отговорност е била неправилно ангажирана, тъй
като на проверка следвало да бъде подложено лицето, на което е било
възложено да упражнява правомощията му на възложител на обществени
поръчки. Изложени са доводи за несъобразяване с правилата на чл. 34, ал. 1
от ЗАНН, тъй като бил изтекъл законовия срок за съставянето на акта,
изчислим от извършване на нарушението. Последното било описано по
неясен начин, ограничаващ възможността на жалбоподателя да се запознае с
вмененото му деяние. Отделно от това жалбоподателят изтъква, че случаят
попадал в обхвата на чл. 28 от ЗАНН и съставлявал маловажно нарушение
поради инцидентния си характер, липсата на вредоносни последици и ниската
1
степен на обществена опасност.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и в присъствието
на преупълномощения си процесуален представител – адв. Д., който
поддържа жалбата и в хода на съдебните прения моли оспореното
наказателно постановление да бъде отменено поради допуснат при
издаването му порок и противоречие в показанията на изслушания в
съдебното заседание свидетел.
Въззиваемата страна - редовно уведомена, не се представлява. По делото
е постъпило писмено становище от гл. юрк. Я. – упълномощен представител
на директора на АДФИ, в което е изразена позиция по същество на спора.
Аргументирани са развитите в наказателното постановление доводи,
оспорени са твърденията на жалбоподателя и е отправена молба за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е
процесуално допустима.
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към
министъра на правосъдието, упражняващо функции по ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.
Главният директор на ГДИН, в качеството си на ръководител на държавната
институция, е публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.
5, ал. 2, т. 13 от ЗОП. Считано от 21.10.2019 г., длъжността „главен директор“
е била заемана от жалбоподателя И. Л. Иванов по силата на Заповед № ЧР-05-
308/21.10.2019 г., с което същият е натоварен с отговорностите по
прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане на
резултатите от обществените поръчки, сключвани от дружеството.
С решение № Л-3449 от 06.08.2018 г. главният директор на ГДИН е издал
решение за започване на открита процедура по възлагане на обществена
поръчка с предмет „Доставка на униформено облекло за нуждите на
служителите от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, при
обособяване на позиция № 1 като „Доставка на зимно специално облекло, в
т.ч. кожени куртки, кожени ръкавици, костюм зимен специален, пуловер с
дълъг ръкав с пагони и шапка зимна специална; и позиция № 2 – „Доставка на
лятно специално облекло, в т.ч. лятно специално яке-куртка, летен специален
панталон, лятна риза, трикотажна блуза, шапка лятна специална“. След
публикуване на обявлението за поръчката и решението за нейното откриване
в Регистъра на обществените поръчки, на 15.10.2018 г. упълномощено от
главния директор лице издало решение, с което обявила извършеното от
комисията класиране и определила участника на първо място, с което бил
сключен договор № 11121/12.11.2018 г. с ТПКИ „Н.Ц.“ на обща стойност 588
498.20 лв. без ДДС или 706 197.84 лв. с ДДС. Като срок на действие на
2
договора било предвидено алтернативното изтичане на 24 месеца от датата на
подписването или постигането на общата крайна стойност на договора –
спрямо настъпването на първото по време обстоятелство.
В хода на възложената със Заповед № ФК-10-1007/06.12.2022 г.
финансова инспекция, чийто краен срок бил впоследствие удължен по силата
на Заповед № ФК-10-111/06.02.2023 г., било установено, че изпълнителят по
горепосочения договор бил издал общо 55 броя фактури, общата сума по
които била изцяло изплатена от страна на възложителя. Последната по време
фактура за доставка на зимно облекло по договора с № ********** била
издадена на 03.02.2020 г., като плащането по нея било осъществено с
нареждане от 18.02.2020 г. С предприемането на последното било
приключено изпълнението на договора, респективно за възложителя
възникнало задължението да изпрати до Регистъра на обществените поръчки
обявление за приключване на договора за обществена поръчка в срок от 30
дни от изпълнението му – до 19.03.2020 г.
При извършената проверка по партидата на ГДИН в Регистъра на
обществените поръчки е установено, че обявление за приключване по
процесния договор по обособена позиция № 1 не е било изпратено в рамките
на законоустановения срок. При тази констатация, на И. Л. Й. – главен
директор на Главна агенция „Изпълнение на наказанията”, в качеството му на
лице по чл. 5, ал. 2, т. 13 от ЗОП, бил съставен АУАН № 11-01-181/08.02.2023
г. за това, че 20.03.2020 г. (първата дата, следваща изтичането на 30-дневния
срок от последното плащане по договора), в гр. София, като публичен
възложител на обществени поръчки, не е изпратил за публикуване в
Регистъра на обществените поръчки обявление за приключване изпълнението
на договор № 11121/12.11.2018 г. между ГДИН и ТПКИ „Н.Ц.“ по обособена
позиция № 1 в срок от 30 дни от приключване изпълнението на договора, с
което бил нарушен чл. 29, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 3, вр. чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗОП
(в редакцията на нормативния акт, обн. в ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от
1.01.2020 г.).
В хода на допълнителната проверка е установено, че обявление за
приключване на договора е постъпило и публикувано в Регистъра на
обществените поръчки едва на 16.02.2023 г., което бележи закъснение от
почти две години.
След преценка на законосъобразността и обосноваността на съставения
акт, и при липса на депозирани възражения срещу него в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция е издал
обжалваното наказателно постановление (НП) № 11-01-181 от 03.08.2023 г., с
което на основание на основание чл. 256а във връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП,
на И. Л. Й. с ЕГН **********, в качеството му на главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по
чл. 29, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 3, вр. чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от
3
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в
сила от 1.01.2020 г.).
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали:
показанията на свидетелката А. П. и писмените доказателства по делото,
които настоящият състав е приобщил по надлежния ред, визиран в чл. 283 от
НПК.
Съдът намира показанията на актосъставителката за непротиворечиви,
последователни и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което ги дари с доверие и ги ползва при изграждането на
вътрешното си убеждение. Позоваването на жалбоподателя на съществуващо
противоречие в гласните доказателства относно датата на възлагане на
финансовата инспекция е несъстоятелно, доколкото в хода на разпита си
свидетелката правилно възпроизведе момента на издаване на заповедта, по
силата на която й е разпоредено да извърши съответната проверка.
Съдът се довери в цялост на събраната доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателствени източници за
безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение
на това свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспореното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и
съобразяване със специалните давностни срокове, предвидени в нормата на
чл. 261, ал. 1 от ЗАНН (чието преимуществено приложение очевидно е
убегнало от преценката на жалбоподателя, рефлектирала във формирането на
погрешния му довод относно съставянето на АУАН). Налице е редовна
процедура по връчването на акта и на НП на жалбоподателя.
Наказателното постановление съдържа всички задължителни законови
реквизити, в това число с описание на обстоятелствата по извършване на
твърдяното нарушение, правилно определяне на датата и мястото на
осъществяването му и индивидуализиране на приложимата към случая
санкционна норма. Горните доводи водят настоящия съдебен състав до извод,
че възраженията на жалбоподателя досежно наличие на процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП са категорично неоснователни.
Приложим закон към конкретния случай е Законът за обществените
поръчки, в редакцията му с измененията и допълненията, обнародвана в
Държавен вестник, брой 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.
4
Съгласно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗОП ,
възложителите изпращат за публикуване обявление за приключване на
договор за обществена поръчка, в което посочват информация за
изпълнението, прекратяването, развалянето или недействителността на
договора. То се изготвя по образец и следва да бъде изпратено в срок до 30
дни от настъпване на съответното обстоятелство, свързано с приключването
на договора за обществена поръчка (арг. от чл. 29, ал. 3 от ЗОП). Според чл.
36, ал. 1, т. 6 от ЗОП, обявленията се публикуват в Регистъра на обществените
поръчки (РОП), който представлява електронна база данни, съдържаща
информация за възлаганите обществени поръчки от възложителите по този
закон.
Релевантни за приключването на договора за обществена поръчка са
критериите, заложени в разпоредбата на чл. 72 от Правилника за прилагане на
Закона за обществените поръчки, съгласно която договорът се счита за
изпълнен от извършването на последното действие, свързано с предоставяне
на уговорения резултат, или от извършването на последното дължимо
плащане – в зависимост от това кое обстоятелство настъпва последно. С тези
фактори е съобразено и заложената в чл. 4.1. от процесния договор №
11121/12.11.2018 г. клауза, според която срокът на съглашението е 24 месеца
от датата на подписването му или до постигане на общата крайна стойност.
Същото в случая съвпада с плащането по последната хронологично издадена
фактура, с което е изпълнена предварително определената обща стойност.
Съдът намира, че от обективна страна е доказано извършването на
нарушението, вменено на жалбоподателя, тъй като с предприетото на
18.02.2020 г. плащане по фактура № **********/03.02.2020 г. за възложителя
по договора за обществена поръчка е възникнало задължението в 30-дневен
срок да изпрати за публикуване в Регистъра за обществени поръчки
обявление за приключване на процесния договор. Именно с осъществяване на
последното дължимо плащане е изпълнен уговорения в договора краен
резултат, респективно от следващия ден е започнал да тече
законосутановения срок, в който горепосочените обстоятелства е следвало да
бъдат обявени. Като не е изпълнил това си задължение, жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността му, като правилно административнонаказващия
орган е определил релевантната дата на извършване – първия ден на неговото
виновно бездействие (20.03.2020 г.).
Тук е моментът да бъде отчетено като неоснователно възражението на
жалбоподателя за неправилно определяне субекта на
административнонаказателна отговорност. От приложената по преписката
справка за отговорните длъжностни лица при Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ безспорно се установява, че в процесния период, в който е
следвало да бъде изпълнено задължението за обявяване приключването на
договора, главен директор на юридическото лице е бил именно И. Л. Й., който
е бил назначен на този пост със Заповед № ЧР-05-308 от 21.10.2019 г. Със
5
същата несъмненост следва да се третира обстоятелството, че именно това
качество на жалбоподателя е обусловило принадлежността му към фигурата
на „възложител“ на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 13,
доколкото лицето е било натоварено с ръководни и представителни функции
в държавна институция с отраслова насоченост в изпълнението на
наказанията в пенитенциарните заведения. Както материалната разпоредба на
чл. 29, ал. 1 от ЗОП, така и санкционната такава на чл. 256а от ЗОП,
лимитативно легитимират възложителя като единствен субект на отговорност,
чието бездействие в тази насока подлежи на наказване чрез предвидените в
ЗОП процесуални способи.
Мотивите от жалбата за неправилно санкциониране на главния директор
вместо упълномощеното от него лице съдът намира за несъстоятелни. На
първо място следва да се отбележи, че в чл. 7, ал. 1 от ЗОП е предвидено
упълномощаването на определено длъжностно лице с функции по
организиране и възлагане на обществени поръчки, и дори подобно делегиране
на правомощия да е било налице в настоящия случай, същото е напълно
ирелевантно спрямо общото задължение на възложителя по чл. 29, ал. 1 от
ЗОП. Отговорността на последния не отпада с овластяването на друго лице с
функции по изпълнението на обществените поръчки и възложителят все пак
следва на самостоятелно основание да следи за точното изпълнение на
възложената работа. Лицето, на което са делегирани подобни правомощия
подлежи на санкциониране по чл. 259 от ЗОП, която норма съдържа
изчерпателно препращане към съвкупност от нарушения, сред които това по
чл. 256а от ЗОП очевидно отсъства. От тук следва, че овластеното по реда на
чл. 7, ал. 1 от ЗОП длъжностно лице не може да бъде субект на
административнонаказателна отговорност за неизпълнение на задължението
по чл. 29, ал. 3, вр. чл. 1 от ЗОП, а последната може да бъде реализирана само
по отношение на възложителя (в този смисъл Решение № 4261 от 27.06.2023
г. по адм. д. № 4440 от 2023 г. по описа на АССГ).
За прецизност на настоящото изложение съдът намира за нужно да
отбележи, че към момента на извършване на настоящото нарушение,
посоченото в НП лице като упълномощено такова по чл. 7, ал. 1 от ЗОП –
комисар Нина Стефанова Д.а, вече не е изпълнявала длъжността си на
началник отдел „ФРО“ при ГДИН, тъй като същата е била освободена с
прекратяването на правоотношението й по силата на Заповед № ЧР-05-
195/19.07.2022 г., в сила от 22.07.2019 г. В допълнение към това, по делото не
бяга ангажирани доказателства, удостоверяващи изричната делегация на
правомощия в нейна полза. В същия смисъл са и показанията на разпитаната
свидетелка П., която пред съда потвърди отсъствието на конкретно
упълномощаване, което допълнително е мотивирало действията й по
санкциониране на самия възложител. В същия контекст следва да се отчете и
фактът, че жалбоподателят е изпълнявал активно служебните си задължения
през почти целия 30-дневен срок, в който е следвало да изпрати до РОП
обявлението за приключване на процесния договор – аргумент от
6
приложената по делото справка за неприсъствени дни, следователно същият е
разполагал и с фактическата възможност да изпълни изискуемото от закона
действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
„небрежност“ (несъзнавана непредпазливост). Жалбоподателят, като лице по
чл. 5, ал. 2, т. 13 от ЗОП – пряко ангажирано с ръководството и управлението
на институцията и възлаганите от нея обществени поръчки, е могъл да
предвиди изтичането на срока за дължимото от него поведение, бил е длъжен
да изпрати за публикуване обявлението за изпълнението на обществената
поръчка в 30-дневния срок, но въпреки това не го е сторил. С това си
бездействие И. Й. е пренебрегнал законовите си задължения и е извършил
административно нарушение.
Съгласно нормата на чл. 256, ал. 1 от ЗОП, „ възложител, който не
изпрати в срок информацията, подлежаща на публикуване в Регистъра на
обществените поръчки или в „Официален вестник“ на Европейския съюз, се
наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв.“. Доколкото наказанието е
наложено в неговия минимален размер, то същото не може да бъде
редуцирано.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че процесното
нарушение попада в категорията маловажни случаи. Поредността в
извършването на подобни нарушения от страна на жалбоподателя, както и
липсата на вредоносни последици от поведението му, не биха могли
автоматично да изведат толкова занижена степен на обществена опасност,
която да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. Не могат да бъдат
пренабрегнати обстоятелствата, че общата стойност на договора превишава
колосалната сума от 700 000 лв., а закъснението в изпращането на
обявлението в случая е от почти 2 години – факт, който в случая има основно
значение при преценката на степента на засягане на обществените отношения
в съответната област. По тези съображения процесният случай не може да се
квалифицира като маловажен, тъй като не представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно, тъй като издаденото НП следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., поради което
7
съдът намира, че следва да се присъди такова в минималния размер,
предвиден в закона, защото делото е решено в едно заседание и същото е с
ниска правна сложност. Ето защо, размерът му следва да се определи на 80
лева.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 11-01-181 от 03.08.2023 г., издадено от С.Б. на
длъжност директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което
на основание чл. 256а във връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП, за нарушение на чл.
29, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 3, вр. чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗОП, на И. Л. Й. с ЕГН
**********, в качеството му на главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. Л. Й. с ЕГН ********** да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сторените от въззиваемата
страна разноски по делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8