Определение по дело №5588/2019 на Районен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

 

№ 260070

 

Година 2020                                                                                             град ВАРНА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                  ПЪРВИ СЪСТАВ

На двадесет и седми август                             Година две хиляди и двадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ДИМОВА

                                                          

                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. П.Д.

2. М.Н.

СЕКРЕТАР: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

ПРОКУРОР: МИЛЕНА КИРОВА

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

наказателно общ характер дело номер 5588 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

 

ВРП – редовно уведомени, не изпращат представител – прокурор Кирова.

Подсъдимият О.Р.С. – редовно призован, явява се лично, воден от ОД „Охрана“ – Варна и с адв. Й.Н. Й. от преди.

Свидетелят И.М.М. – редовно призован, явява се лично.

Свидетелят М.А.П. – редовно призован, явява се лично.

Свидетелят С.А.Я. – редовно призован, не се явява. СЪДЪТ докладва протокол изготвен от съдебния секретар, с който е контактувал със свидетеля по телефона и последният е заявил, че се намира извън страната.

Вещо лице Д.М.М. – редовно призован, не се явява.

 

На осн.чл.273, ал.1 от НПК, съдът отстрани от залата свидетелите.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма процесуални пречки да се даде ход на делото.

АДВ.Й.: Да се даде ход на делото.

ПОДС.С.: Да се гледа делото.

 

 

СЪДЪТ счита, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

 

СЪДЪТ докладва постъпила справка от Затвора – Варна, касаеща изтърпените наказания от подс.О.С., ведно с приложено копие от Заповед № 67/16.02.2016г. относно наложено дисциплинарно наказание на подсъдимия.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме е приобщи.

АДВ.Й.: Да се приеме:

           

СЪДЪТ намира, че така получената справка от Затвора – Варна, рег.№ 142 от 30.07.2020г., ведно с приложено копие от Заповед № 67/16.02.2016г. на Началника на Затвора – Варна, са относими и допустими за изясняване фактическата обстановка по делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА  справка от Затвора – Варна, рег.№ 142 от 30.07.2020г., ведно с приложено копие от Заповед № 67/16.02.2016г. на Началника на Затвора – Варна, към материалите по делото.

 

 

СЪДЪТ, с оглед данните от приетата и приложена справка от Затвора Варна, констатира, че със заповед № 67/16.02.2016г. на подсъдимия е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Същото е наложено за деяние, извършено на 18.12.2015г., изразяващо се в държане в джоба на дрехите си на хероин в размер на 0,254 грама.

СЪДЪТ констатира също, че в хода на досъдебното производство е направено предложение пред Административен съд-Варна за възобновяване на административното производство по налагане на дисциплинарно наказание, но такова е било отказано, като ВАдмС е приел, че приключилото административно производство не е административнонаказателно по своя характер.

Наличието на произнасяне на ВАдмС по предложение по чл.70, ал.1, б.“д“ от ЗАНН не освобождава съда от задължението да извърши самостоятелна преценка за допустимостта на наказателното производство. В тази връзка настоящият състав достига до противоположни правни изводи, а именно за наличие на нарушение на принципа „non bis in idem“, допуснат с образуването на настоящото наказателно производство. Посоченият принцип е уреден изрично в чл.4  § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, като според него никой не може да бъде съден или наказван от съда за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден. По приложението на посочения текст и постановено Тълкувателно решение № 3/2015г. на ОСНК, с което също се възприема, че принципа „non bis in idem“ препятства повторението на наказателното производство, приключило с окончателно решение, както и че е без значение видът на това решение и неговия характер.

При това положение СЪДЪТ следва да прецени дали се касае за едно и също деяние, налице ли е идентичност на субекта в двата процеса и имат ли двете проведени производства наказателен характер, която преценка, с оглед указанията на цитираното тълкувателно решение, следва да бъде извършена съобразно така наречените критерии „Енгел“. Първият от критериите е квалификацията на деянието по националното право, вторият е характерът и естеството на самото нарушение, а третият – видът и тежестта на предвиденото за него наказание.

Настоящото наказателно производство безспорно е наказателно по своя характер, доколкото деянието е квалифицирано като престъпление по наказателния кодекс. Деянието, за което е наказан подсъдимият с цитираната заповед на началника на Варненски затвор обаче не се квалифицира по вътрешното право като наказателно, а като дисциплинарно такова, поради което СЪДЪТ следва да пристъпи към изследване на следващите два критерия. Във връзка с вида и естеството на нарушението СЪДЪТ констатира на първо място, че в двете производства се касае за деяния, касаещи едни и същи обществени отношения. На следващо място, от съществено значение относно втория критерий е преценката дали съответната правна норма е насочена към  неограничен кръг адресати, което е характерна черта на наказателното обвинение. Макар и предвидените дисциплинарни наказания в чл.101 ЗИНЗС да са насочени само към лица, лишени от свобода, в практиката на Европейския съд по правата на човека последователно се приема, че няма основание затворниците да бъдат лишавани от гаранциите на чл.6 от ЕКПЧ, а именно тези за справедлив процес, елемент от които е и принципа „non bis in idem“. Следователно критериите „Енгел“ са приложими и при условията на изтърпявано наказание лишаване от свобода. Третият критерий, който следва да бъде съобразен, е видът и тежестта на предвиденото за съответното деяние наказание и изисква проверка за наличието на сходство с наказанията, предвидени за престъпления. В случая следва да се извърши преценка дали наложеното наказание „изолиране в наказателна килия“ представлява лишаване от свобода, след като лицето вече търпи такова наказание. Практиката приема, че дисциплинарното наказание ще има наказателен характер, ако налага ограничения, които съществено се отклоняват от нормалните условия на живота в затвора. Съдът намира, че изолирането на подсъдимия за 14 дни в наказателна килия има наказателен характер, тъй като ограничава допълнително свободата на затворника извън наложеното му наказание и има сходство с наказание лишаване от свобода. По време на изтърпяването му същият е бил допълнително ограничен в придвижването си, освен това е бил лишен от възможността да полага труд, което рефлектира върху продължителността на изтърпяване на наложеното с присъда наказание. Дисциплинарното наказание също така би могло да обуслови и приложението на чл.41 ал.4 от НК, като зачитането на работни дни може да бъде отменено. По изложените съображения съдът приема, че дисциплинарното наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС се отразява върху продължителността на изтърпяване на основната присъда и представлява допълнително лишаване от свобода, поради което се явява санкция с наказателен характер. Съдът намира за необходимо да посочи и че в мотивите на Тълкувателно решение № 4/2018г. на тълк.дело № 4/2017г. на ОСНК изрично се приема, че дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“ има наказателен характер.

Съдът намира за безспорно, че и двете производства касаят идентични факти, т.е. едно и също събитие, извършено от едно и също лице, по едно и също време и с едни и същи действия. При това положение е била налице процесуална пречка за образуване на настоящото производство поради нарушаване на принципа „non bis in idem“, тъй като спрямо същото лице, за същото деяние, е било проведено и приключило предходно производство, за което, както беше посочено, съдът в съответствие с постановената задължителна съдебна практика приема, че е наказателно по своя характер. Това становище се приема изрично и в практиката на съдилищата, като в този смисъл са Определение № 57/24.04.2017г. на Бургаски апелативен съд по ВЧНД № 44/2017г.; Определение № 450/07.12.2016г. на ОС-Враца по ВЧНД № 375/2016г.; Определение № 491/05.04.2018г. на РС-Бургас по НОХД № 783/2018г.; Определение № 1062/09.07.2020г. на РС-Пловдив по НОХД № 3973/2019г. и други.

По изложените съображения СЪДЪТ намира, че са налице условията на чл.24 ал.1 т.6 от НПК за прекратяване на второто образувано наказателното производство, тъй като приключилото с влязъл в сила акт дисциплинарно производство срещу подсъдимия, което е с наказателен характер, съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК. На основание чл.289, ал.3 от НПК следва да бъде отменена мярката за неотклонение на подсъдимия „Задържане под стража“.

Водим от горното и на основание чл.289 ал.1, вр.чл.24 ал.1 т.6 от НПК, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 5588/2019 г. по описа на ВРС, I наказателен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес, по реда на глава ХХІ от НПК.

 

ОТМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“, по отношение на подс.О.Р.С., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок пред ВОС от днес.

При в сила на определението следва незабавно да бъдат уведомени Затвора – Варна, за изпълнение.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:30ч.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                      2.

 

 

СЕКРЕТАР: