Р
Е Ш Е Н
И Е №
Гр.В. 02.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в
публично заседание на 16.12.2019/шестнадесети декември две хиляди и
деветнадесета/ година в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Ц.и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията НАХД №1041 по описа за 2019г.на
Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА
ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26
- 0000262 от 04.10.2019 год. на Началник ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ /ОО АА/ - В., с което на „РАДОСЛАВА
ТРАНС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. В. ул.“***“ №***, представлявано от управителя Д.Ц.И. с ЕГН: ********** за извършено
нарушение на чл.7б, ал.1 изр.1 от ЗАКОН
ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ/ЗАвПр/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000/три хиляди/лв., на основание чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
На основание чл.18
ал.2 вр. чл.7 ал.2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ – С., да заплати направените от жалбоподателя
„РАДОСЛАВА ТРАНС“ ЕООД разноски за
настоящата инстанция в размер на 450
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
„РАДОСЛАВА ТРАНС“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. В. ул.“***“ №***, представлявано от управителя Д.Ц.И. с
ЕГН: ********** е обжалвала НП №26 - 0000262 от 04.10.2019 год. на Началник ОО АА - В., с което на дружеството жалбоподател
е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лв., на основание чл.96г,
ал.1 пр.2 от ЗАвПр., за извършено нарушение на чл.7б, ал.1 изр.1 от ЗАвПр. В
жалбата и чрез процесуален представител адв.Т.П.се излагат съображения за неправилност
и незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се иска
отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото Началник ОО „АА” В., в
придружителното писмо и писмено становище релевира доводи за неоснователност на
жалбата и иска потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 13.09.2019г. служителите на ДАИ – В.,
св.Ю.М.Ф. и св.К.Д.К. *** извършили комплексна проверка в офиса на дружеството
превозвач „РАДОСЛАВА ТРАНС“ ЕООД
за периода
от 13.09.2018г. до 13.09.2019г. При
проверката било констатирано, че фирмата притежава Международен лиценз на Общността за превоз на товари №15820. Въз основа на представената
документация проверяващите констатирали, че за проверявания период от 13.09.2018г. до 13.09.2019г., фирмата
жалбоподател е извършила следното нарушение, а именно: Фирмата - превозвач е
допуснала водача Я.И. Д.да извърши превоз на товари от гр.В. – гр.П.с т.а. ДАФ
ХF –N - 3, с рег. №***, с
прикачено полуремарке Кьогел кат:04, с рег.№***,
което е видно от пътен лист и товарителница от 26.02.2019г. , като водача не е притежавал валидна карта
квалификация на водача, за времето,
когато е извършил превоза. Била извършена и проверка в информационната система на
ИААА, при което се установило, че на името на водача Я.И. Д.няма издадена
валидна карта за квалификация на водача към дата на извършения превоз.За
констатираното нарушение свидетеля Ю.М.Ф. в присъствието на свид.К.Д.К.
съставил Акт за административно
нарушение бланков №266812 от 13.09.2019г., като акта е предявен и връчен
срещу подпис лично на управителя на фирмата жалбоподател на същата дата, без
възражения. Деянието било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по чл.7б,
ал.1 от ЗАвПр.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление № 26-0000262 от 04.10.2019год. на Началник ОО „АА” В., в което дословно е пренесено
текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., за
извършено нарушение на чл.7б, ал.1
изр.1 от ЗАвПр. на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава от АУАН №266812 от
13.09.2019г., НП № 26-0000262 от 04.10.2019год.,показанията
на свидетелите Ю.М.Ф. и К.Д.К., както и приложената административнонаказателна
преписка съдържаща: жалба, Заповед РД-08-249/15.05.15г. на Министерство на
транспорта и ИТС – гр.С., придружително писмо, становище, Пътен лист с.А
№588052 от 26.02.2019г. – оригинал, и товарителница № 000075 от 26.02.2019г. –
оригинал, длъжностна характеристика, пълномощно, и заверени копия от СУМПС и КТ
към него, лична карта, Заверено копие на
Карта за квалификация на водач на МПС, издадена от Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията на Република Б.издадена на 27.02.2019
г. Удостоверение за психологическа годност № 587145;и свидетелство за водач
опасни товари валидно до 26.04.2023г.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и неоснователна
по следните съображения:
АУАН и
наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на
определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от
ЗАПр. компетентност, но при извършената съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно по следните съображения:Съгласно разпоредбата
на чл.7б, ал.1 изр.1 от ЗАвПр. „Лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача.... .“От друга страна в разпоредбата на чл.96г,
ал.1 пр.2 от ЗАвПр., е предвидено, че: Който назначи
на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Следователно,
за да се понесе административно-наказателна отговорност по този текст е
необходимо да се установи по безспорен начин административно нарушение по
закона, за което не е предвидено друго наказание, да се индивидуализира
правилно административната отговорност и да се наложи предвиденото в закона
наказание за това.
В
разглеждания случай административно-наказващия орган е приел, че е извършено
административно нарушение по чл.7б,
ал.1 изр.1 от ЗАвПр. изразяващо се в това, че превозвача е допуснал извършване на превоз на товари
от водач без нужната квалификация.
От друга
страна настоящият съдебен състав намира, че при изготвянето и на АУАН и на НП
са допуснати нарушения на процесуалните правила регламентирани от разпоредбите
на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН респективно на чл.57 ал.1 т.5 пр.2 от ЗАНН,
които са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.
В
контекста на изложеното следва да се отбележи, че както в АУАН, така в НП е
отбелязана единствено датата на извършване на комплексната проверка в офиса на
дружеството превозвач, а именно 13.09.2019г.
Законът обаче изисква и в АУАН и в НП да се посочи конкретната дата на
извършване на нарушението, а в случая такова изписване изобщо
липсва и в двата съставени от наказващият орган документа, като отразеното, че: „Фирмата жалбоподател е извършила следното нарушение, а именно: „превозвача е допуснал водача Я.И. Д.да
извърши превоз на товари от гр.В. – гр.П.с т.а. ДАФ ХF –N - 3, с рег. №***, с
прикачено полуремарке Кьогел кат:04, с рег.№***, което е видно от пътен лист и
товарителница от 26.02.2019г., като водача не притежава валидна карта квалификация на
водача, към
дата на превоза.” не е достатъчно от към конкретика, касателно
визирания реквизит. В конкретния случай, е без значение факта,
че жалбоподателя се е досетил за датата
на извършване на нарушението, установено от органите на АА, като е ирелевантна
причината поради, която тя не е отразена доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока. Отделно от
изложеното до тук следва да се отбележи и че дори и свидетелите в показанията
си да сочат факти и обстоятелства досежно датата на нарушението, респективно да
са единни в твърденията си относно този задължителен реквизит на нарушението
то, това не санира допуснатото нарушение, тъй като датата на нарушението е реквизит, които не следва да се предполага,
нито да се извлича по пътя на формалната логика, а следва да е точно и ясно конкретизиран в АУАН и НП.
Посоченото освен, че води до липса на отразена дата на нарушение, води и до непълнота
по отношение на описанието на
нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които пък
реквизити са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН,
като в тази връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели да способстват
за изясняване на фактическата обстановка, то това не променя факта на наличието
на посочените и допуснати от наказващият орган нарушения.
При това
нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в тази на НП се съдържат факти
свързани с това, в какъв период от време водача е бил без валидна карта за квалификация и кога е
изтекла същата, респективно въз основа на какви документи е изведен този извод
от проверяващите лица. Не на последно място поради липсата, както на
необходимата конкретика, така и на доказателства представени от АНО /включително
и на разпечатка от инф. система на ИААА за каквато говорят свидетелите/ не става ясно дали посочения водач изобщо е имал визираният документ
или просто срока на същият е изтекъл към датата на извършеният превоз, /която
се явява и дата на нарушението/, за да се прецени дали това деяние попада в
хипотезата визирана от чл.7б, ал.1 изр.1
от ЗАвПр, за да се приеме, че жалбоподателя е извършил нарушението по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че дори и да не
бяха налице посочените по - горе съществени нарушения допуснати от наказващият
орган при изготвяне на АУАН и НП, то налице е допуснато и още едно нарушение от
страна на същият изразяващо се в не прилагането на чл.28 от ЗАНН предписващ освобождаване от административно
наказателна отговорност при установена маловажност на деянието, защото
наказващият орган е бил длъжен в рамките на задълженията си по чл.52 ал.4 и чл.53 ал.1 от ЗАНН и на
базата на събраните по административната преписка доказателства да се произнесе
след извършена преценка досежно степента на обществената опасност на деянието и
дееца.
Не прилагането на чл.28 ЗАНН от наказващият орган, когато предпоставките за това са налице,
представлява нарушение на материалния закон, опорочаващо правилността на
издаденото Наказателно постановление. Освен това с извода/ за „маловажност”/,
по никакъв начин не се омаловажават охраняваните от законодателя обществени отношения.
Напротив, именно конкретният, задълбочен подход към всеки отделен случай от
страна на контролните органи, спомага и е гаранция за утвърждаване на
законосъобразността в тези обществени отношения и за изграждане на съзнание за
необходимостта от съблюдаването на нормативните изисквания.
Действително законодателят е предвидил санкция за
определено деяние, но израз на добра администрация е, когато контролните органи
съобразят конкретните обстоятелства и стигнат до извод, че в някой случай става
въпрос за маловажност на дадено нарушение, като се има предвид, че именно
законодателят с чл.28 от ЗАНН, им е
вменил и тази специална компетентност.
Ето
защо съдът намира, че предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила, предвидени в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
При този
изход на делото основателно се явява и искането за присъждане на направените по
делото разноски от страна на процесуалният представител на жалбоподателя поради
което и съдът ОСЪДИ ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ - С. да
заплати на „РАДОСЛАВА ТРАНС“ ЕООД направените
по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 450 лева за адвокатски услуги.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0000262 от 04.10.2019год. на Началник
ОО „АА” В., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
– съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: