Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.09.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

Състав

На

29.08.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

138

по описа за

2019

година.

Производството е образувано по жалба от С.К.П. от ***, против Заповед № 292з-482/15.03.2019 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на *** С.К.П., *** при ОДМВР – Кърджали.

Счита, че цитираната заповед е незаконосъобразна и необоснована, както и издадена в противоречие с процесуалния и материалния закон и фактите по административната преписка.

Излага доводи, че вмененото му нарушение не е индивидуализирано като от описанието на нарушението не ставало ясно, какво нарушение е извършил и при какви обстоятелства е извършено същото.

Твърди, че към датата на издаване на оспорената заповед – 15.03.2019 г. е бил изтекъл законоустановеният срок за налагане на дисциплинарно наказание.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 292з-482/15.03.2019 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на *** С.К.П., *** при ОДМВР – Кърджали.

В съдебно заседание, лично и чрез адв.Б. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания релевира доводи, че жалбоподателят бил образцов служител на МВР, за което бил награждаван няколко пъти. На процесната дата стриктно изпълнявал служебните си задължения, при което по никакъв начин не бил мотивирал свидетеля да предостави облага. В конкретния случай св.Т. по собствена инициатива и по неясни мотиви, подхвърлил на масата в канцеларията сумата от *** лв. и незабавно излязъл от помещението.

Счита, че обжалваната заповед е издаден след изтичане на законоустановения 2 месечен срок, поради което се явявала незаконосъобразна и на това основание. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. 

Ответникът по жалбата, директор на ОДМВР - Кърджали, чрез юрисконсулт П. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. От събраните в производството доказателства безспорно се установявало, че предоставената от свидетеля сума била открита в жалбоподателя, което обосновавало активни действия от негова страна, изразяващи се в своене на сумата. Оспорва доводите на защитата, че не били спазени процесуалните срокове по налагане на дисциплинарното наказание. Представя писмена защита, в която развива подробни съображения в подкрепа на твърденията за законосъобразност и обоснованост на заповедта.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към 04.09.2018 г. С.К.П./жалбоподател в настоящето производство/ е заемал длъжността *** при ОДМВР гр.Кърджали, видно от намиращите се в административната преписка копия от Справка с рег. № ***/*** г./л. 22 от делото/ и акт за встъпване в длъжност от *** г./л. 193/. На посочената дата между 13.00 ч. и 14.00 ч. П. е провел интервю с  лицата А. А. и С. А./л. 128 – л. 135/  по повод депозирано заявление № ***/*** г. за разрешаване на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от Закона за чужденците в Република България/л. 136/;

Във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 302, ал. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК на 04.09.2018 г. в 13.48 часа С.К.П. е задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице № ***/л. 158/. Извършен е личен обиск на жалбоподателя, при който в задния ляв джоб на панталона е открита парична сума в размер на *** лв. – *** банкноти с номинал *** лв. и *** банкнота с номинал *** лв. Паричната сума заедно с открития мобилен телефон са иззети с протокол за обиск и изземване, одобрен от съдия от Окръжен съд – Кърджали/л. 220 – л. 221/;

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 05.09.2018 г./л. 97 – л. 99/, С.К.П. е привлечен като обвиняем по ДСП № ***/*** г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – Кърджали за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 6 във вр. чл. 301, ал. 1 от НК, състоящо се в това, че на 04.09.2018 г. в гр.Кърджали, в кабинет № ***, намиращ се на *** етаж в сградата на ОДМВР-Кърджали, *** като длъжностно лице в качеството му на полицейски служител – държавен служител в МВР – *** при ОДМВР гр.Кърджали, приел от С.А.Т. от ***, дар – сумата от *** лв., който не му се следва, за да извърши действие по служба, а именно да има благосклонно отношение към С.А.Т. и неговите упълномощители А. А. и С. А. да бъдат приети с предимство пред други граждани във  връзка с провеждане на интервю, необходимо за получаване на статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България от страна на А. А.;

Със Заповед № ***/*** г./л. 92 – л. 95/, издадена от директора на ОДМВР – Кърджали срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2-ро, хипотеза първа и чл. 203, ал. 1, т. 13 във вр. с 150, ал. 2 от ЗМВР, изразяващи се в това, че на 04.09.2018 г. в кабинет № ***, намиращ се на *** етаж в сградата на ОДМВР-Кърджали, с цел лично облагодетелстване *** С.К.П. се възползвал от служебното си положение и е приел от С.А.Т. от ***, дар – сумата от *** лв., който не му се следва, за да извърши действие по служба, а именно да има благосклонно отношение към С.А.Т. и неговите упълномощители А. А. и С. А. да бъдат приети с предимство пред други граждани във  връзка с провеждане на интервю, необходимо за получаване на статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България от страна на А. А. Заповедта е връчена на 10.09.2018 г. на адресата, който е оказал да я подпише. Отказът е оформен с трите имена и подписите на двама свидетели;

С.К.П. е бил запознат със съдържанието на издадената заповед за образуване на дисциплинарно производство на заседание на комисията, назначена от директора на ОДМВР – Кърджали, проведено на 10.09.2018 г., които действия на комисията са материализирани в протокол № ***/*** г./л. 89 – л. 91/. На същото заседание са приобщени и доказателства по дисциплинарното производство, подробно описани в протокола;

Жалбоподателят е предоставил писмени обяснения по образуваното дисциплинарно производство, приети в деловодството на ОДМВР-Кърджали с № ***/*** г./л. 88/, в които е заявил, че не е извършвал дисциплинарно нарушение по ЗМВР;

На 26.09.2018 г. и 01.10.2018 г. комисията, определена във връзка с образуваното дисциплинарно производство е провела две заседания, на първото от които се е запознала със съдържанието на публикации в електронни издания на медии, отразяващи задържането на служител *** при ОДМВР – Кърджали, извършено в гр. Кърджали по повод получена парична сума в размер на *** лв., а на второто са приети писмени доказателства и планирани действия по образуваното производство. За проведените заседания са съставени протокол № ***/*** г. и № ***/*** г./л. 80 – л. 83/;

Срокът за разследване на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е удължаван няколкократно със заповеди на директора на ОДМВР – Кърджали, както следва: Заповед № ***/*** г./л. 65 - л. 66/ -  до 10.01.2019 г.; Заповед № ***/*** г./л. 40 – л. 41/ - до 25.01.2019 г.; Заповед № ***/*** г./ л. 21/ - до 11.03.2019 г. Всяка една от посочените заповеди е била връчена за запознаване на С.К.П.;

На 25.01.2019 г. и 27.02.2019 г. комисията е изготвила два броя справки/л. 28 – л. 36 и л. 18 – л. 19/ до директора на ОДМВР – Кърджали относно резултатите от проведените действия, свързани със събирането на допълнителни доказателства по дисциплинарното производство. След запознаването със справките С.К.П. е представил писмено възражение/л. 16/ , в което изцяло е оспорил констатациите на комисията;

 В изготвеното до директора на ОДМВР – Кърджали становище от 12.03.2019 г., рег. № ***/л. 6 – л. 15/ комисията е изложила подробни съображения относно фактически установените обстоятелства по дисциплинарната преписка, извършените действия по образуваното досъдебно производство и др., след което е извела изводи за наличието на действия на С.К.П., изразяващи се в това, че на 04.09.2018 г. в кабинет № ***, намиращ се на *** етаж в сградата на ОДМВР-Кърджали, с цел лично облагодетелстване, в качеството си на полицейски орган, по време на служба, държавният служител - *** С.К.П. се възползвал от служебното си положение и е приел от С.А.Т. от ***, дар – сумата от *** лв., която не му се следва, за да има благосклонно отношение към С.А.Т. при негови бъдещи посещения във връзка с осъществяваната от него посредническа дейност. Прието, че това е в нарушение на т. 42 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и представлява нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което и на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“;

Със Заповед № 292з-482/15.03.2019 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, на основание чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 -во и чл. 150 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2-ро, хипотеза първа и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на *** С.К.П., *** при ОДМВР – Кърджали, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на адресата на 15.03.2019 г. 

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснат до разпит и изслушан в качеството му на свидетел С.А.Т.. В показанията си свидетелят твърди, че познавал С.К.П., който работел в *** в гр.Кърджали.  Сочи, че веднъж, когато се провеждало интервю, след приключването на същото, предложил на жалбоподателя да го почерпи един обяд, но П. заявил, че няма време. Свидетелят му отвърнал: „Като нямате време аз ви оставям *** лв., да обядвате“. След това св.Т. оставил парите на масата/ *** лв., от които *** банкноти с номинал *** лв. и *** банкнота с номинал *** лв./ и излязъл от помещението, при което в коридора бил посрещнат от цивилни лица, които се представили за служители от вътрешна сигурност в МВР и поискали да отиде с тях. По-късно бил разпитан подробно за извършеното през същия ден. На зададените му въпроси отговаря, че оставил парите и веднага излязъл от помещението, за да не му върнат сумата. Твърди, че преди този случай, веднъж отново бил оставил пари за почерпка, но тогава С.К. не бил в стаята. Заявява, че С. не му бил искал пари, но оставил същите, защото такава била практиката в ***, т.е. ако дадеш обяд, те посрещали по-добре, поради което решил, че и в България е така. Сочи, че малко преди това бил започнал да осъществява посредническа дейност във връзка с постоянно и продължително пребиваване и искал да си спечели по добро отношение от служителите на МВР.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 3  от АПК,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Безспорно е по делото, че към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание С.К.П. е служител на МВР – *** при ОДМВР гр.Кърджали.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 210 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ писмена форма, съдържаща фактически и правни основания за постановяването й.

Директорът на ОДМВР – Кърджали се явява компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от  ЗМВР.  Спазена е процедурата по чл. 206, ал. 1 от МВР – преди налагането на дисциплинарното наказание е изискано и прието писмено обяснение от служителя, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана. В конкретния случай са спазени и сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. В този смисъл съдът намира за неоснователно въведеното в жалбата възражение за неспазването на нормативно установения срок за налагане на дисциплинарно наказание. Видно от разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР/приложима в конкретния случай предвид приетото за осъществено тежко нарушение на служебната дисциплина/, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. По силата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

Редът за провеждането на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 14 от ЗМВР е регламентиран в чл. 207 от ЗМВР. Съгласно ал. 7 на нормата, за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, с която на основание ал. 8, т. 1 и ал. 11 държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство има право да се запознае, за което се призовава официално. По силата на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР в  срок 24 часа след запознаване с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения.

Разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР въвежда изискването за дисциплинарно разследващия орган да приключи дисциплинарното производство в определения му срок, като изготви становище до органа по ал. 1 за наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност.

В конкретния случай в изготвената от назначената комисия справка с рег. № ***/*** г./л. 28 – л. 36,/ са изложени изводи за безспорно установено умишлено поведение от страна на държавния служител С.П., което е основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. На 27.02.2019 г. до С.П. е отправена покана/л. 17/ за запознаване със справката и даване на допълнителни обяснения или възражения, връчена на адресата на 27.02.2019 г. На следващия ден жалбоподателят е депозирал възражение/л. 16/ , в което е изложил довод, че спрямо него е била извършена провокация за даване на подкуп.

В съответствие с изискванията на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарно разследващия орган/назначената в случая комисия/ е изготвил Становище рег. № ***/*** г./л. 6 – л. 15/  до дисциплинарно наказващия орган/директора на ОДМВР – Кърджали/ и именно запознаването с това становище и приложените към него материали следва да се приеме за меродавния момент, който представлява установяване на извършеното нарушение и самоличността на нарушителя по смисъла на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, което от своя страна поставя началото на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. Предвид обстоятелството, че становището е постъпило при дисциплинарно наказващия орган на 12.03.2019 г., на който дата е и положена резолюция от директора на ОДМВР, а обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 15.03.2019 г., то в процесното дисциплинарно производство е спазен преклузивният двумесечен срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.

По изложените съображения съдът намира за неоснователни въведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, аргументирани с твърдение за изтичане на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание към момента на издаването й – 15.03.2019 г. 

В конкретния случай са спазени императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Процесната Заповед № 292з-482/15.03.2019 г. съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на цитираната норма. Извършеното от С.К.П. дисциплинарно нарушение е индивидуализирано от фактическа и правна страна. Посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. Изложени са обстоятелствата, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в неспазване на правилата за поведение, въведени в разпоредбите на т. 42 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което извършеното от жалбоподателя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и явяващо се тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

За прецизност следва да се отбележи, че в оспорената заповед деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и е прекратено служебното му правоотношение, е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 150 от ЗМВР. В заповедта не е описано от фактическа страна дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР, като очевидно при изписването на правната квалификация административният орган е приел, че се касае за едно нарушение и въвеждането на нормите на 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 150 от ЗМВР е  извършено с цел по-обстойно описание на правната квалификация.  Визираните в оспорения акт фактически обстоятелства, наред с визираните неспазени правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), сочат на извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, каквато квалификация се съдържа в оспорената заповед. С оглед това въвеждането на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 150 от ЗМВР, наред с нормата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, е излишно и непрецизно, тъй като неспазването на въведеното в чл. 150, ал. 2 от ЗМВР задължение на държавните служители да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, попада в хипотезата на нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.

Настоящият съдебен състав намира, че така описаната правна квалификация, респ. посочването на неотносима към деянието правна квалификация, наред с правилната такава, не води до извода да допуснато съществено нарушение на изискването за форма на акта, тъй като не създава неяснота относно вмененото на адресата дисциплинарно нарушение.

Оспорената заповед е законосъобразна като издадена в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, т.е. не са налице отменителните основание по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

В конкретния случай дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на глава VIII от ЗМВР. В тази връзка дисциплинарното производство срещу С.К.П. е образувано със заповед на компетентния орган по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в която е определен дисциплинарно разследващ съгласно ал. 2 на цитираната норма. Изготвена е изискуемата по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР обобщена справка, като е предоставена възможност на жалбоподателя да се запознае със заповедта и обобщената справка, което е надлежно удостоверено с подписа му, като му е предоставена възможност да реализира правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. След запознаването си с обобщената справка П. е депозирал възражение в срока по чл. 207, ал. 11 от ЗМВР.

Следва да се отбележи, че в Заповед № 292з-482/15.03.2019 г., на стр. 1-ва,  е посочено, че нарушението е установено от проведено дисциплинарно производство, образувано със Заповед № ***/*** г., като очевидно е допусната техническа грешка при изписване на годината – отразена е 2019 вместо 2018 г., което обаче не представлява процесуално нарушение и не накърнява правата на дисциплинарно наказаното лице, пред това, че производството е надлежно образувано със Заповед № ***/*** г./л. 92 – л. 95/, издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, която жалбоподателят отказал да получи.  

По изложените съображения съдът намира, че заповедта е издадена при липса на съществени процесуални нарушения, поради което изложените в този смисъл доводи от жалбоподателя се явяват неоснователни и недоказани.

Според настоящия съдебен състав оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.

Дисциплинарният орган е приел, че С.К.П. е извършил тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на че на 04.09.2018 г. в кабинет № ***, намиращ се на *** етаж в сградата на ОДМВР-Кърджали, с цел лично облагодетелстване, в качеството си на полицейски орган, по време на служба, държавният служител - *** С.К.П. се възползвал от служебното си положение и е приел от С.А.Т. от ***, дар – сумата от *** лв., която не му се следва, за да има благосклонно отношение към С.А.Т. при негови бъдещи посещения във връзка с осъществяваната от него посредническа дейност. Прието, че тези действия на жалбоподателя са в разрез с правилата на т. 42 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и представляват нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което е квалифицирано като тежко нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР - използване на служебно положение за лична облага и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В становището и обобщената справка дисциплинарно разследващият орган е изложил обстоятелства, обосноваващи извода че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата.

Съдът намира, че в настоящия процес се доказа описаното в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение, извършено от жалбоподателя на посочената дата и място. В този смисъл от събраните по делото доказателства – материалите по административната преписка, приетото в съдебно заседание копие от протокол за обиск и изземване, одобрен от съдия от Окръжен съд – Кърджали, удостоверяващ извършен обиск и изземване на 04.09.2018 г. на С.К.П., както и показанията на разпитания в процеса свидетел С.А.Т., по безспорен и несъмнен начин установяват описаната в заповедта и обобщената справка фактическа обстановка по осъществяване на нарушението. Цитираните доказателства са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи, поради което изцяло се кредитират от съда. Следва да се отбележи, че по делото жалбоподателят не въведе конкретни възражения относно описаното в заповедта нарушение, като доводите за необоснованост и неправилност на изводите на дисциплинарно наказващия орган са твърде общи и бланкетно въведени, като не са подкрепени с конкретни факти и доказателства. В тази връзка съдът намира за установено по делото, че на 04.09.2018 г. при изпълнение на служебните си задължения жалбоподателят е приел сумата от *** лв., предоставена му от св. Т. Без значение в случая е обстоятелството, че посочената сума не е била поискана от П. За съда е доказано, че С.К. е приел предоставените му вещи/*** лв./ и е упражнил фактическа власт върху тях, започвайки да ги свои непосредствено след предоставянето им от свидетеля. Този извод се налага, както от съдържанието на протокол за обиск и изземване, одобрен от съдия от Окръжен съд – Кърджали/л. 220 – л. 221/, видно от който при извършения личен обиск на жалбоподателя, в задния ляв джоб на панталона му е открита парична сума в размер на *** лв. – *** банкноти, всека от които с номинал *** лв. и *** банкнота с номинал *** лв., така и от обстоятелството, че при претърсване на помещението – кабинет № ***, намиращ се на *** етаж в сградата на ОДМВР-Кърджали, ползван от ***/протокол за претърсване и изземване от 04.09.2018 г. – л. 24 – л. 27/, не е намерена и иззета парична сума, респ. не са открити пари в брой на обща стойност *** лв. Това взето в съвкупност с показанията на св.Т., който при разпита си в съдебно заседание недвусмислено заявява, че е оставил на масата в кабинета сумата в размер на *** лв., от който *** бр. банкноти, всяка с номинал *** лв. и *** банкнота с номинал *** лв., обосновава единствения възможен извод, че предоставената сума е била приета от С.К. и същият е осъществил фактическа власт върху нея. Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля в тази им част изцяло кореспондират с изложеното от него при разпитите му в качеството на свидетел в хода на образуваното досъдебно производство.

Тези действия на жалбоподателя изцяло попадат в хипотезата на 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР, а именно използване на служебното положение с цел лична облага. Без съмнение същите/действията/ са  станали достояние на неограничен кръг лица, с оглед множеството публикации в електронни медийни издания, подробно описани в съставения от дисциплинарно разследващия орган Протокол № ***/*** г./л. 29 – л. 83/ и уронват престижа на МВР. В този смисъл извършването на деяние, което без да са необходими специални знания разкрива признаците на престъпление от общ характер, от служител на МВР, чиято дейност е свързвана със спазване на законите, зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, безспорно получава широка негативна обществена оценка и води до уронване престижа на службата. Посочените в заповедта нарушение на т. 42 – „държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел“  и т. 49 – „държавният служител не участва в корупционни прояви“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ с който кодекс жалбоподателя е запознат, за което е положил подписа си – л. 186/, въвеждат спазването на етични принципи като честност, почтеност, спазване на доброто име на институцията, даване на личен пример за спазването на морала и закона.

Предвид гореизложеното за съда е доказано, че в случая извършеното от С.К.П. деяние е нарушение на цитираните текстове от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което от своя страна представлява самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно уволнение.

В случая е налице и спазване на целта на закона, а именно при нарушения на служебната дисциплина от страна на държавните служители в МВР, те да се наказват с предвидените в ЗМВР дисциплинарни наказания – чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като при наличието на някое от описаните в чл. 203 от ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина да се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. 

Предвид гореизложеното съдът намира, че депозираната от С.К.П. от ***, жалба против Заповед № 292з-482/15.03.2019 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на *** С.К.П. - *** при ОДМВР – Кърджали, се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава.

Независимо от изхода на делото, предвид липсата на надлежно искане от страна на ответника, в полза на ОДМВР – Кърджали не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2-ро от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  депозираната от С.К.П. от ***, с ЕГН **********, жалба против Заповед № 292з-482/15.03.2019 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на *** С.К.П. - *** при ОДМВР – Кърджали.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: