Решение по дело №7489/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 900
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20195330207489
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 900

                                     гр. Пловдив, 15.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

          при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7489/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Е.А.Б. *** против Наказателно постановление № 19-1030-009485 /06.11.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени административни нарушения, както следва : за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено администартивно наказание „глоба“ в размер на 500, 00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал. 1 т.2 от ЗДвП е наложено администартивно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и представляван от упълномощения си защитник адв. М.Д.. Както жалбоподателят , така и неговият защитник поддържат жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 01.11.2019 г. около 22:23 ч. в гр.Пловдив, на ул. Елин Пелин до №50 св. А.И.К. и И.С.П. осъществявали служебните си правомощия по контрол във връзка спазване правилата на Закона за движение по пътищата. На посочената дата и място двамата свидетели установили нарушителя да управлява собствения си л.а.Ленд Роувър Фриландер с рег.№ ...под въздействие на алкохол 0,60 промила, което нарушение било установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+ с фабр.№ ARSK-0281. На същата дата на нарушителя било направено и химическо изследавне,  като резултатите от назначената химическа експертиза сочели за наличие на алокохол в кръвта  от 0,57 на хиляда.

В хода на проверката  било установено също, че нарушителят не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, а също и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни, писмени доказателства и въз осонва на назначената и приета химическа експертиза.

Пред съда св. А.И.К. и И.С.П. потвърждават направените в акта констатации. Показанията на двамата свидетели са последователни, непротиворечиви, логични. Съдът дава вяра на същите, тъй като те са в пълно съответствие с приложените към административнонаказателната преписка и приети на основание чл.283 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН писмени доказателства.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че на процесната дата били дежурни. Водачът бил спрян за проверка.  Първоначално проверката била осъществена с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+ с фабр.№ ARSK-0281 , което установило наличие на алкохол в кръвта 0,60 промила., поради което му бил съставен акт за нарушение на чл.5, ал.3 т. от ЗДвП.

Впоследствие на водача било направено и химическо изследване, резултатите от което установили наличие на алкохол в кръвта 0,57 на хиляда.

Според св. К. след проверка в системата установили, че водачът е правоспособен,  но не носел СУМПС  и контролен талон към него и свидетелство  за регистрация на МПС,  поради  което в съставения акт посочили също, че е и нарушил разпоредбите чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП

В съответсвие с показанията на свидетелите са и писмените доказателства   - копия на талон за изследване 0015156, както и протокол за медицинско изследване, обективиращ резултатите от изследването.

С оглед оспорената от жалбоподателя фактическа обстановка относно редовността на проведеното изследване с техническо средство,  както и предвид съмненията дали именно посоченият като свидетел в  АУАН полицейски служител  И.С.П., е бил заедно с актосъставителя на мястото на проверка, съдът изиска от въззивамета страна информацията , съдържаща се в паметта на техническото средство, установило количеството алокохол в кръвта, а също и информация във връзка с дежурството на св. П.. От приложената разпечатка се установява,  че с техн.средство, посочено в АУАН,  установеното количеството алкохол  на водача е 0,60 промила, каквото количество алкохол в кръвта  е установено и в съставения АУАН, както и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Видно от постъпилото по делото писмо от въззиваемата страна св.П. е бил дежурен по график за времето от 14:00ч. на 01.11.2019 г. до 02:00ч. на 02.11.2019 г.

В хода на съдебното следствие  беше разпитан в качеството на свидетел и М.Б.,  син на жалбоподателя и беше представено копие на рецепта, съгласно която на жалбоподателя са предписани  : „Аугментин“, „Олинт“, „Нурофен стопколд“, „Бронхостоп“, „Леатон“. Същият свидетел заяви пред съда,  че на процесната дата е пътувал с жалбоподателя и че последният  приемал сироп за кашлица „Бронхостоп“. Според свидетеля сиропът бил предписан на жалбоподателя на 25.10.2019 г. Доколкото пред съда жалбоподателят изложи съмнения относно резултатите от проверката във връзка с отчетеното количество алкохол  предвид приема на лекарствата, които му били предписани през процесния период, съдът допусна назначаването по делото на химическа експертиза със задачи какво е съдържанието на активно действащото вещество в предписаното лекарство на жалбоподателя  и от естество ли е то да въздейства на резултатите при проверката. Според даденото заключение единствено в предписания медикамент „Бронхостоп“, се съдържа етилов алкохол, който теоретично може да се отрази върху съдържанието на алкохол в кръвта, но неговото количество според вещото лице е минимално, така че не би могло да бъде отчетено при изследването. На основание официално обявения състав на другите лекарствени средства, предписани на жалбоподателя, с рецептата от 25.10.2019 г. същите не съдържали вещества/съединения, които самостоятелно /в комбинация  можели да доведат до постъпване на алкохол  в кръвния поток на подекспертния . В заключението вещото лице е посочило също, че по делото няма сигурни данни, според които да се прецени доколко основните фактори влияят върху метаболизма на алкохол в организма.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на жалбоподателя тежи задължението да докаже истинността на наведените в жалбата твърдения.  От заключението, допуснато по искане на жалбоподателя , се установява,  че сред съдържащите се вещества в предписания на жалбоподателя сироп „Бронхостоп“ се съдържа вещество на алкохолна основа. Според вещото лице обаче неговите количества са минимални. Крайното заключение на вещото лице е, че по делото няма достатъчно данни за основните фактори, които влияят върху метаболизма на алкохол в организма на подекспертния. В заключението е отбелязана и липсата на достатъчно доказателства за това дали, кога и какво количество от предписаните медикаменти е изпил жалбоподателят на процесната дата. Съдът не намира основание да не кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, всестранно и пълно и е отговорило на поставените от съда въпроси, съставено е от вещо лице в кръга на неговата компетентност. От показанията на св. Б. също не се установява дали,  кога и в какво количество жалбоподателят е приемал предписаните му лекарства. Изводите на съда в този смисъл се основават и на  съставения протокол от химическо изследване, където в раздел наркотични вещества или техни аналози или други средства, нарушаващи способността за управление на МПС, не е отразен такъв прием да е бил осъществен на процесната дата. Напротив, в деня на проверката проверяваният не е дал въобще такава информация на проверящите. Видно от съставения протокол за медицинско изследване  въззвиникът не е съобщил за заболявания и прием на лекарства в последните 24 часа. С оглед изложеното и въпреки дадената  възможност на жалбоподателя и извършените действия по събиране на доказателства за установяване на истинността на наведените в жалбата твърдения, съдът прие, че въвзивникът не успя да обори направените в акта за установяване на административно нарушение констатации.

С оглед всичко изложено съдът намира, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му с НП нарушения. Обстоятелството, че е управлявал на процесната дата и място МПС се установява от показанията на двамата свидетели, полицейски служители. Количеството алкохол в кръвта се установява от резултатите от техническото средство, както и от резултатите от химическата експертиза. Доколкото жалбоподателят не е приел резултатите от тестването с Дръгчек, следва да бъдат взети предвид резултатите от химическото изследване. Дали на процесната дата жалбоподателят е приемал предписаните му медикаменти и  в какво количество, не се доказа от показанията на св. Б. и от назначената по делото експертиза.

Същите са съображенията на съда и по отношение на второто и третото нарушение, за които доказателства, опровергаващи установеното в деня на проверката, не бяха представени от жалбоподателя. Неизпълнението на задължението  водачът да носи в себе си свидетелство за управление на МПС от съответната категория, контролен талон към СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, съдът прие за установено  отново от показанията на двамата свидетели.

Предвид събраните устни и писмени доказателства съдът прие, че описаната в АУАН, възприета от административнонаказващия орган и в НП фактическа обстановка е обективно установена и правилно на жалбоподателя му е вменена административнонаказателна отговорност по чл.174, ал.1, т.1 и чл.183, ал.1, т.1, 2 от ЗДвП и по чл.183, ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП.

Правилно е прието, че жалбоподателят на процесната дата е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5  на хиляда, а именно 0,60 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство. Видно от показанията на свидетеля водачът не е приел резулатата на техническото средство. Спазен е и редът, предвиден в  чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и на водача е издаден талон за медицинско изследванеи такова е направено. От съставения протокол за медицинско изследване е  установена концентрация на алкохол  0,57  на хиляда. Разпоредбата на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП забранява управление на МПС под въздействие на алкохол над 0,5 на хиляда, като ако употребата е в границите от 0,5 до 0,8 на хиляда извършеното представлява административно нарушение.  Разпоредбата на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП задължава водача да носи в себе си свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС, които към датата на проверката водачът не е имал в себе си. Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП задължава водача да носи в себе си  и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, което задължение водачът отново не е изпълнил.

Правилно и в съответствие с установените нарушения е приложена от административнонаказващия орган санкционната разпоредба. За всяко от нарушенията, предвидените наказания са във фиксиран размер, поради което и съдът прие,  че техният размер е правилно и законосъобразно определен от административнонаказавщия орган.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН  и за издаване на НП съдът не констатира нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в кръга на правомощията им, доказателство за което е приложената към административнонаказателната преписка Заповед. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушенията са описани по ясен начин, даващ възможост на нарушителя да разбере в какво се състоят и да организира адекватно защитата си. Налице е и  пълно съотвествие между словесното описание на нарушенията и цифровата им квалификация.

В конкретния случай не е възможно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за което и да е от нарушенията. Същите са формални, на просто извършване, по делото не са налице обстоятелства, които отличават извършените нарушение от типичните от съответния вид.

С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, а в тежест на жалбоподателя на основание чл.189, ал.3 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски за изготвена химическа експертиза в размер на 222, 00 лв.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-009485 /06.11.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което на Е.А.Б. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва : за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено администартивно наказание „глоба“ в размер на 500, 00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП, за нарушение  на чл.100, ал. 1 т.2 от ЗДвП е наложено администартивно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Е.А.Б. ***, ЕГН ********** да заплати сторените по делото разноски за изготвена химическа експертиза в размер на 222,00 лв. по сметка на РС-Пловдив.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

 

                                    Районен съдия :.......................................................

 

Вярно с оригинала! МК