РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. гр.Мадан, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100274 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р.,
ул. В. Л. №....., чрез пълномощника адв. М.В. М. против Н. ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. Л. С. ...., представлявано от И. Н. Х.-С. – Управител, с която
е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че клаузите на чл.4 ал. З и чл.6 от Договор за потребителски
кредит № ******, спрямо които ищцата следвало да заплати неустойка за непредоставена
гаранция/такса за гаранция в размер на 96.00 лева, ежемесечно, наред с погасителната си
вноска са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване
на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1
от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит
№ ***** от ****.2021г., сключен с „Н.“ ООД. Съгласно чл. 11 от договора ищцата трябвало
да върне сума по кредита от 1476.00 лева, при сума на получаване 1200.00 лева, при ГПР
48.29%, годишен лихвен процент - 40.06%, при срок на кредита от 12 месеца. Съгласно чл. 4,
ал. 3 от договора ищцата била длъжна да предостави до края на следващия ден от сключване
на Договор за потребителски кредит, гаранция по кредита, подробно посочена в общите
условия на договора. Банковата гаранция следвало да бъде в размер на 1476.00 лева и да
бъде със срок на валидност до 03.03.2022г. Съгласно чл. 6 от договора, в случай че не бъде
предоставена банкова гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора ищцата следвало да заплати
неустойка в размер на 1200 лева. Неустойката се дължала за периоди, в които кредитът не
бил обезпечен, като се заплаща заедно с всяка една погасителна вноска. Ищцата счита, че
уговорените клаузи на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от Договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1
от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.
21 ал. 1 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Посочва, че поради
накърняването на принципа на добри нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се
достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода
на кредитора. Възразява, че уговорените клаузи на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от договора за
потребителски кредит били нищожни като противоречащи на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез
1
тях в размер на 96.00 лева месечно или общо за целия срок на договора в размер на 1152.00
лева е в размер равен на сумата на отпуснатия кредит в размер на 1200.00 лева. Позовава се
на чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидените клаузи на чл. 3, ал. 3 и чл. 6 от Договора били и неравноправни по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Позовава се на съображение 26
от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит. Посочва, че клаузите на чл.4 ал.3
и чл.6 от Договор за потребителски кредит, според които се дължи неустойка за
непредоставена гаранция/такса за гаранция, при неосигуряване в еднодневен срок
обезпечения чрез гаранция или банкова гаранция се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Твърди, че с клаузите на чл. 4,
ал. 3 и чл. 6 от Договора се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като с тях се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Освен това било
налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките по чл. 4 ал. 3 и
чл. 6 от Договора за потребителски кредит се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По изложените
съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Посочва се,
че ищецът поел задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползване на
кредита в размер на 40.06 % на годишна база, при годишен лихвен процент (ГПР) в размер
на 48.29 %. Общата сума, която ищецът трябвало да заплати на ответника, е в размер на
1476.00 лв. По силата на чл. 4.3 от договора ищецът бил длъжен също да даде подходящо
обезпечение на своето задължение, чрез предоставяне на банкова гаранция, гаранция от
небанкова финансова институция или двама поръчители до размера на отпуснатия кредит
Представянето на избраната гаранция е следвало да бъде направено в рамките на
уговорения между страните срок. При непредставена надлежна гаранция, съгласно чл. 6, ал.
1 и 2 от договора, ищецът е следвало да заплати неустойка в размер на 1200 лева. В чл. 6, ал.
3 от договора изрично било предвидено, че неустойка се дължи само за периоди, в които
кредитът е бил без осигурена гаранция. Посочва се, че при преценка на съответствието с
добрите нрави на задължението за обезпечаване на кредита и предвидената неустойка за
неизпълнение, следва да бъде отчетен интереса и на двете договарящи страни. Твърди, че
при предоставяне на малки потребителски кредити, какъвто е предмета на дейност на
ответника, в не малка част от случаите същите не биват изплатени в срок, поради което, в
предлаганите на потребителите условия за сключване на договор за кредит, е включено
задължение за обезпечаване на отпуснатата сума. Сочи се, че не било основателно в този
смисъл било и твърдението, че размерът на уговорената в чл. 6 от процесния договор за
кредит, че неустойка противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Съгласно посочената
договорна разпоредба, максималният размер на неустойката е 1200 лв. По този начин се
определя горна граница на отговорността за неизпълнение на поето договорно задължение.
Задължението за предоставяне на обезпечение можело да се изпълни по всяко едно време на
действие на договора, а се дължала неустойка само за периодите, в които не е предоставено
обезпечение. Ищецът не бил упражнил и правото си да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването на договора. Посочва се, че преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът предоставял своевременно на потребителя необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски
кредит. Тази информация се предоставяла във формата на Стандартен европейски формуляр
(СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение №
2 от ЗПК. Посоченият ГПР от 48.29 % в Договора бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвидената неустойка при липса на обезпечение от страна на кредитополучателя, не се
включвала в размера на ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, не подлежали на
включване суми, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договор. Посочва, че в настоящия случай, че ищецът спазил задължението си и е
2
предоставил обезпечение на кредита. Твърди се, че съгласно чл. 3.2.7 и чл. 3.2.8 от Общите
условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „Н.” ООД, преди
сключване на Договор за потребителски кредит, потребителят можел да предостави на
кредитодателя предложено от него обезпечение за предварително одобрение.
Кредитодателят имал задължение да посочи дали приема предложеното обезпечение, в
който случай няма право да откаже същото след сключване на договора. Посочва се, че
необходимостта от обезпечение за кредитора се явявала следствие на извършваната от него
оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са
длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира
финансовия риск, който кредитодателя носи от възможността да има неизпълнение от страна
на получателя. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че на
.....2021 г. между "Н." ООД, в качеството на кредитор и А. С. Ю. в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №******, с предмет
предоставянето на сумата от 1 200 лева. Кредитополучателят се задължил да върне
главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 02.03.2022 г. на вноски съгласно
погасителния план по чл. 11, ал. 2 от договора. Уговорено било възнаграждение в полза на
кредитора в размер на 40,06 % годишна лихва. Общият размер на плащанията по кредита
възлизали на 1476 лева, при размер на месечната погасителна вноска 123 лева. ГПР по
кредита бил в размер на 48,29% от заетата сума. Съобразно чл. 4, ал. 3 от Договора в срок до
края на следващия ден от сключването му, кредитополучателят е длъжен да предостави на
кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по
договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова
институция, трябвало да бъде за сума в размер на 1476.00 лева със срок на валидност до
03.03.2022 г. Съобразно чл. 6 от Договора, в случай че кредитополучателят не представи на
кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно
реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството
неустойка в размер на 1200.00 лв. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичането
на срока по чл. 4, ал. 3 от договора. Ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-
кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е в
размер на 1/30 от месечната неустойка. Неустойката се дължи само за периоди, в които
кредитът е бил без осигурена гаранция. Ако кредитополучателят осигури надлежна
гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, неустойката спира да
се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини,
считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се
начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по
кредита съобразно уговорения погасителен план.
По делото е представен и договор за предоставяне на гаранция № *****г. между „К.
Г.“ ООД и А. С. Ю., с предмет издаването на гаранция в полза на „Н.“ ООД в размер на
1476 лева с цел гарантиране на изпълнение на паричните задължения по Договор за
потребителски кредит № ******* г. Като доказателства по делото са приети: справка за
дължими суми по Договор за потребителски кредит № *******г., гаранция за плащане от
0**** г. в полза на бенефициера „Н.“ ООД, Извлечение от системата на НОИ за
осигурителен доход на А. С. Ю., Информационен отчет от ЦКР към края на м. февруари
2021 г. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, Общи условия приложими към договорите за потребителски кредит на „Н.“ ООД.
Ищецът е въвел възражение за нищожност на клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от
Договор за потребителски кредит № *****, спрямо които ищцата следвало да заплати
неустойка за непредоставена гаранция на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като
противоречащи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното
тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
3
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите
нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради
индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би
могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните функции, които са й придадени от страните.
В случая страните са уговорили, че кредитополучателят е длъжен в срок до края на
следващия ден от сключването му да предостави на кредитора обезпечение под формата на
гаранция по кредита, като за неизпълнението на това задължение е предвидена неустойка в
размер на 1200.00 лв. Съдът намира, че предвидената неустоечна клауза в процесния
договор за потребителски кредит излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от
неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение под формата на банкова гаранция или гаранция от небанкова институция.
Задължението за предоставяне на обезпечение под формата на гаранция има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за потребителски кредит. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума, поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД.
Ищецът е въвел възражение, че клаузите на чл. 4 ал. 3 и чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № *****, спрямо които ищцата следвало да заплати неустойка за
непредоставена гаранция са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Между страните
е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на ЗПК и ЗЗП. Текстът на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП постановява, че
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Доколкото размерът на усвоената сума по кредита е
равен на дължимата неустойка, то посочената уговорка е неравноправна и попада в
приложеното поле на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, а при липса на доказателства същата да е била
индивидуално уговорена, е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Не се споделят въведените от страна на ответника съображения, че искът е
4
недопустим, поради липса на правен интерес от страна на ищеца, с оглед изложените
твърдения, че ищецът не е дължал, нито заплащал неустойка, тъй като бил изпълнил
задължението си за предоставяне на обезпечение. Ищецът има правен интерес от
предявяване на иск за прогласяване на нищожност на клауза от договор, с оглед
препятстване на бъдещ правен спор по действителността на същата, доколкото клаузата
като съдържание съществува в договора и дава право на кредитора да претендира суми по
нея. Ето защо обстоятелствата дали е налице неизпълнение на съответното задължение от
страна на кредитополучателя и дали кредитодателят се е възползвал от тази възможност са
ирелевантни. С оглед изложеното съдът намира за установено, че клаузите на чл. 4 ал. 3 и
чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ******, спрямо които ищцата следвало да
заплати неустойка за непредоставена гаранция са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето
от ЗЗД и на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, поради което предявеният
иск е основателен и следва да се уважи.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
такива в размер на 50 лева - платена държавна такса, която ще се присъди изцяло, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие
за ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.М. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и
настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв.
М.М. в размер на 300 лева, която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника
на ищцата. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. С. Ю., ЕГН **********, с
адрес гр.Р., ул. В. Л. № ..., чрез пълномощника адв. М.В. М. и „Н.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Л. С. ., представлявано от И. Н. Х. – Управител,
че клаузите на чл.4 ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ****г., предвиждащи
заплащането на неустойка при непредоставяне на гаранция са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД и на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Л.
С., представлявано от И. Н. Х. – Управител да заплати на А. С. Ю., ЕГН **********, с адрес
гр.Р., ул. В. Л. № , чрез пълномощника адв. М.В. М. сумата от 50 лева (петдесет лева) –
деловодни разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Л. С. ,
представлявано от И. Н. Х. – Управител да заплати на адв. М.В. М., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. П., бул. П. № .... сумата от 300 лева (триста лева) – адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 274/2021 по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5