Р Е Ш Е Н И Е
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори
състав, на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година, в
публичното заседание в следния състав:
при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на
прокурора Александър Атанасов, разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 3022 по описа на Варненски административен съд за 2017 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ
във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба предявена от Б.Д.Б.,***,
чрез адв. К. – К.,***, с ЕИК 00093385, представлявана от кмета – инж. А. С., за сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В иска се поддържа, че преди три
години Б. *** подновяване на разрешение за поставяне на фургон за търговия в
собствения му недвижим имот, за което е входирал заявление от 21.08.2014 г. На
8.08.2014 г. служители на общинската администрация извършили проверка, при
която установили, че в имота на Б. е поставен павилион с площ от 15 кв.м., с
вграден кафеавтомат, който се експлоатира за извършване на търговска дейност,
за което Б. имал издадено разрешение от 14.02.2011 г., на което било
отбелязано, че е безсрочно. При проверката Б. е уведомен, че е променена
наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на
временни преместваеми съоръжения, поради което издаденото от 2011 г. разрешение
е навалидно. В съставен КП е посочено, че проверявания обект съответства на
предвижданията на действащия ЗРП, одобрен със заповед от 2001 г. От 21.08.2014
г. до момента на депозиране на иска Кметът на Община Аксаково е постановил общо
четири отказа за издаване на разрешение, три от които са отменени от съда като
незаконосъобразни. С решение № 1039/7.05.2015 г., постановено по адм.д. №
3682/2014 г. на АС – Варна, с решение № 2424/17.11.2015 г. постановено по
адм.д. № 2064/2015 г. на АС – Варна, с
решение № 1985/17.10.2016 г., постановено по адм.д. № 700/2016 г.. на АС –
Варна са отменени последователно трите
отказа на Кмета да издаде разрешение за поставяне на временен преместваем
обект, като всеки път преписката е връщана за ново произнасяне. През м.07.2017
г. Б. е уведомен за четвърти път от общинската администрация, че е постановен
отказ по заявлението му. В периода от 21.08.2014 г. до 2017 г. в резултат на
изброените незаконосъобразни актове, издавани от кмета на Община Аксаково Б. е
претърпял комплекс от негативни психо-емоционални изживявания, а именно:
постепенно е изгубил доверие в общинската администрация, убедеността си, че
съдебния контрол върху действията и актовете й е от естеството да гарантира
тяхната правилност и законосъобразност, както и самочувствието си на гражданин,
чиято активност е от естество да постигне защита на законните му права и
интереси. В съдебните актове с които са отменени постановените откази е
констатирано системно нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми,
нарушение на основни принципи на административното производство – принципа на
съразмерност, на служебно начало, наличие на превратно упражняване на власт и
произнасяне в противоречие с целта на закона. Чувството на безсилие и
разочарование е предопределило и решението на Б. да не обжалва последния
четвърти отказ, тъй като същия е с увереност, че кметът никога няма да издаде
поисканото му разрешение. По изложените съображения моли да се осъди ответника
да заплати на Б. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца във връзка на непосредствена причинност
от следните актове на кмета на Община Аксаково – три поредни отказа за издаване
на разрешение за поставяне на временен преместваем обект по реда на чл. 56 ал.2
от ЗУТ, произнесени по заявление от 21.08.2014 г. и отменен с три влезли в сила
решения. В с.з. процесуалния представител на ищеца поддържа жалбата. По
същество излага становище, че всеки гражданин на държавата има защитими от
Европейската правна система права – право да очаква добра администрация, която
да спазва принципа на легитимните очаквания и правото на правна сигурност.
Накърняването на тези права е достатъчно основание да бъде определено
овъзмездяване на вредите. Администрацията се държи като самодържец. Моли да
бъде уважен иска да да бъдат присъдени сторените по делото разноски. В
депозирани писмени бележки се сочи, че разрешението за
поставяне на преместваем обект е със срок една година, като всеки човек с
нормална психика подчинява деятелността си на съображения за целесъобразност.
След три незаконосъобразни отказа ищеца не е обжалвал четвъртия, тъй като в
продължение на три години е обжалвал издадените актове от ответника, трикратно
успешно е реализираното правото на жалба, но алтернативата още една година да
изчака за поредното произнасяне е крайно обезсърчително. Това е наложило ищеца
да търи друг алтернативен начин за изкарване на прехраната си. Трите отменени
отказа рефлектират пряко в правната сфера на Б.. Те са поставили ищеца в
драстична продължителност в състояние на неяснота дали отговаря на условията за
получаване на разрешението или не. Създадената от ответветника правна
несигурност и непредвидимост на бъдещи произнасяния по искания за издаване на
разрешение с едногодишен срок на действие са принудили Б. да се откаже от
упражняваната до 2014 г. търговска дейност. По изложените съображения доводите
на ответника, че не е налице първата предпоставка – наличие на отменени актове,
тай като те никога не са пораждали правно действие е несъстоятелно. Относно
естеството и интензитета на понесените вреди сочи, че Б. е претърпял комплекс
отнегативно психо-емоционални изживявания, постепенно е изгубил доверие в
администрацията, убедеността, че съдебния контрол върху актовете й може да
гарантира тяхната правилност и законосъобразност, формирала е убеденост, че е
жертва на демонстративно отношение, на административен произвол, на
дискриминационно третиране. Тези изживявания са непосредствен резултат на
накърненото право на добро управление и добра администрация. Претърпените
неимуществени вреди са доказани и посредством показанията на разпитаните по
делото свидетели. Моли да се уважи иска и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът Община Аксаково, чрез процесуалния си
представител оспорва иска. В депозиран писмен отговор се поддържа, че за да се
уважи иска по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ следва да се налице в кумулативност няколко
условия, незаконосъобразен административен акт, реална вреда за адресата на
акта и причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. За да
възникне правото на обезщетение е необходимо ищецът да докаже наличието на
посочените кумулативни предпоставки, в случая Б. не е посочил доказателства,
удостоверяващи правопораждащите факти, наличието на което е необходимо за
успешно провеждане на иска по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. По отношение на първата предпоставка поддържа, че
посочените три административни акта са отменени не поради допуснати нарушения
на материалния закон, а на административно-производствените правила, като
преписките са върнати за ново произнасяне, като по тези решения
административния орган се е произнасял, като последно е постановена заповед №
438/17.07.2017 г., която Б. не е оспорил. Предвид факта, че заповедта не е
оспорена се налага извода, че ищеца се е съгласил с мотивите на Кмета на Община
Аксаково, т.е. налице е окончателно валидно произнасяне по искането на ищеца. В
случая, ако административния орган издаде исканото разрешение, то би нарушил
Наредба №2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни
схеми в урбанизирани територии. Съгласно одобрен инвестиционен проект от 2012
г. са предвидени за изграждане на четири паркоместа, разположени до жилищната
сграда и две места разположени до границата с УПИ ХІІІ-587, по плана на гр.
Аксаково. Последното е и мястото, където Б. желае да постави преместваем обект.
Отделно от това съгласно Наредбата не се допуска поставяне на преместваеми
обекти, предвидени за озеленяване или такива с реализирана вегетативна
зеленина, както и върху главните улици. Отменените заповеди на Кмета на Община
Аксаково, с които е отказано издаване на разрешение за поставяне, не са влезли
в сила, те са били отменени от АС - Варна, т.е. те не са породили правно
действие, макар и да са насочени към правната сфера на ищеца, актовете не са го
засегнали. За да се породи правото на иск следва неговите права и интереси да
са накърнени вследствие на административно-разпоредителна дейност на органите
на Държавата и Общините. Б. е поискал издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект за извършване на търговска дейност, издадените откази не са
се отразили неблагоприятно в неговата правна сфера, а тази на търговеца ЕТ „Би
Ем Би – Б.Б.“ Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят
само от физическо лице. При упражняване на търговска дейност физическото лице
не действа лично, а в качеството си на търговец. Физическото лице необосновано
претендира обезщетяване на неимуществени вреди, поради незаконосъобразен акт,
издаден за търговски обект. Не е изпълнена и втората предпоставка – да са
настъпили вреди за адресата на акта. По делото няма представени доказателства
като амбулаторни листи за извършени прегледи и назначено лечение, издавани
рецепти за медикаменти, поради което може да се допусне, че ищецът негодува,
когато събитията в живота му не следват предначертания от него план. Нелогично
е да се допусне, че всеки гражданин изгубил доверие в администрацията може да
упражни правото си на иск, търсейки финансова облага. Съдът следва да определи
по справедливост само размера на обезщетението, а не наличието на основание за
ангажиране отговорността на ответника. Моралните категории негативно
психо-емоционални изживявания и чувство на безсилие не може да им се посочи
паричен еквивалент по справедливост. По делото липсват и доказателства, че
издадените от общината откази са в причинна връзка с претърпените вреди, не е
установено, че процесите са протекли по начин водещ до накърняване на правата
на ищеца, който да търпи неблагоприятни изживявания. Моли да се отхвърли иска.
В с.з. процесуалния представител на ответника оспорва иска. В писмени бележки
се сочи, че съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, съгласно
която, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи. Данните по делото сочат, че ищеца е знаел още през
2012 г., че разрешението му за поставяне е изтекло и е следвало още към него
момент да поиска удължаване на срока на валидност на същото, т.е.
непосредствена пряка причина за евентуалната вреда е поведението на ищеца,
който сам се е поставил в условията да извършва противоправни действия. В
евентуалност моли ако съдът намери иска за основателен, да намали размера на
претендираните вреди до справедливия такъв.
Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност на иска. От събраните доказателства е установено неколкократно отменяни откази на Кмета на Община Аврен, за ищеца са настъпили вреди, които са в причинно-следствена връзка с наличната невъзможност да реализира бизнеса си от който се изхранва. Счита, че размера на иска е завишен.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната
съвкупност приетите по делото писмени доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
От приложените към настоящото дело
доказателства се установява, че на 14.02.2011 г. на Б.Б. е издадено разрешение
за поставяне на фургон с площ от 15 кв.м. в УПИ ХІІ-588, по плана на гр.
Аксаково, като разрешението важи за срок от 1 година.
С писмо изх. № 9400-365/23.04.2014 г. Зам. Кметът на Община Аксаково е
уведомил Б., че издаденото му разрешение за поставяне е с изтекъл срок, в
случай, че продължава да стопанисва обекта и във връзка с промяната на
Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на
временни преместваеми съоръжения, елементи на градското обзавеждане на Община
Аксаково, е уведомен че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
подаде заявление за подновяване на издаденото разрешение.
На 8.08.2014 г. е съставен констативен акт №6, в който е установено, че в
УПИ ХІІ-588 е поставена барака за търговия, с площ от 15 кв.м., в който се извършва
търговска дейност. За обекта е издадено разрешение за поставяне, но същото към
момента на проверката е навалидно. На 18.09.2014 г. е издадена заповед № СК-8
от Зам. Кмета на Община Аксаково, с която е наредено да бъде премахнат обект
„барака с кафе автомат“ за извършване на търговска дейност, на осн. чл. 57а
ал.3, вр. чл. 57а ал.1 т.6 от ЗУТ и чл. 18 ал.1 т.6 и чл. 19 ал.3 от Наредбата
на Община Аксаково за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне
на временни преместваеми съоръжения, елементи на градското обзавеждане и
рекламно-информационни елементи. С решение №88/19.01.2015 г. на АС – Варна,
постановено по адм.д. № 3248/2014 г. жалбата на Б., против заповедта за
премахване на преместваемия обект е отхвърлена. С решение постановено по адм.д.
№ 8563/2015 г. на ВАС решението на АС – Варна е оставено в сила.
От приложеното адм.д. № 3682/2014 г. по описа на АС – Варна се установява,
че на 21.08.2014 г. Б.Б. е депозирал заявление с вх. № УТ-7-43 за издаване на
разрешение за поставяне на ВРС и РИЕ – фургон за търговия в собствен имот,
представляващ УПИ ХІІ-588, по плана на гр. Аксаково. Заявлението е приложено и
на л.111 от адм.д. № 700/2016 г. по описа на АС – Варна. От НА №54 от 2008 г.
се установява, че Б.Б. е собственик на УПИ ХІІ-588, ведно с построената в него
жилищна сграда.
По искането на Б. *** се е произнесъл със Заповед № 815/10.10.2014 г., с
която е отказал поисканото разрешение за поставяне, с доводи, че в имота вече
има поставен един ВПО, приел е, че искането цели поставянето на втори обект,
което е в нарушение на чл.7 ал.5 от Наредбата. Заповедта е обжалвана от Б.,
като с решение №1039/7.05.2015 г. АС – Варна е отменил заповедта, като е приел,
че административния акт е незаконосъобразен, постановен при неправилно
установена фактическа обстановка и при превратно тълкуване на материалноправна
норма. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.
Постановеното решение е влязло в сила на 7.05.2015 г.
На 2.07.2015 г. е издадена заповед № 476 от и.д. кмета на Община Аксаково,
с която е отказано на Б.Б. издаване на разрешение за поставяне на ВПО – фургон
с площ от 12 кв.м. в собствения му имот. Като основание за постановяване на
отказа е посочено, че заявлението на Б. не отговаря на условията, установени в
Наредбата на Община Аксаково – със заявлението не е представена актуална скица
към датата на депозиране на заявлението, скица за имота с нанесена ситуация на
ВПО, респективно скица-виза на Гл. архитект, липсата на приложените документи е
от съществено значение за изхода на производството и поради липсата им не може
да се съобрази приложението на чл. 21 ал.5 от ЗУТ, свързано с необходимостта от
съгласие на собствениците на съседните имоти, в случай че намерението на
заявителя е ВПО да се постави на вътрешната регулационна граница със съседен
имот. Б. е обжалвал заповедта, като е образувано адм.д. № 2064/2015 г. по описа
на АС – Варна. С решение № 2424/17.11.2015 г. заповедта е отменена. В мотивите си
съдът е посочил, че неправилно административния орган е приложил отменената
редакция на НРУИРППОЕГОРИЕ на Община Аксаково, поради което оспорения акт е
незаконосъобразен. Преписката отново е върната на Кмета на Община Аксаково за
ново произнасяне. Решението е влязло в сила на 17.11.2015 г.
С писмо изх. № УТ7-43/6/5.02.2016 г. Кметът на Община
Аксаково е постановил отказ за издаване на разрешение за поставяне на временен
преместваем обект по чл. 56 ал.2 от ЗУТ. Писмото е обжалвано от Б., образувано е
адм.д. № 700/2016 г. по описа на АС – Варна. С решение № 1985/17.10.2016 г.
съдът е отменил отказа и е върнал на
административния орган преписката по заявление от 21.08.2014 г. за ново
произнасяне. В мотивите на решението е посочено, че отказа е издаден при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Отделно от това е посочено, че отказа е постановен и при липса на мотиви. Иска
се поставяне на преместваем обект в частен имот, а не върху пешеходна площ или
тротоар, поради което посочените мотиви за отказ са недоказани. Решението на АС
– Варна е потвърдено с решение на ВАС, постановено по адм.д. № 13415/2016 г.
По делото е разпитана свид. М. Й., живееща на семейни
начала с ищеца. От показанията на същата се установява, че ищеца е имал
разрешение за поставяне на преместваем обект на общинска земя, след изтичане на
срока му то не е било подновено. В последствие Б. се снабдил с разрешение за
поставяне на обект в собствения му имот, имал наети и двама работници. След изтичане на срока му ищеца поискал
издаване на ново разрешение. От 2014 г. били постановени три отказа за издаване
на акт, които ищеца обжалвал. Многократно Б. посещавал общината, като там му
обяснили, че материалите може да ги получи от зам. кмета. След могократните
посещения на общината Б. не искал повече да влиза там. Ищеца имал имот в
Аксаково, там построил и сграда, като целта му била да изкарва прехраната си
като се занимава с търговска дейност. Й. сочи, че в резултат на многократните
откази от страна на общинската администрация Б. е станал нервен, започнал да
вдига кръвно, да отказва да ходи в сградата на общината. Развил убеденост, че
отказите се постановяват на лична основа. В резултат на това Б. станал нервен,
а в последствие бил и на издръжка на Й..
От показанията на св. С. К. се установява, че същия
познава ищеца от около 10 години. Б. му споделял, че води дела от няколко
години, но не е получил разрешение от общината, макар да е спечелил делата.
Ищеца станал нервен и споделил със свидетеля, че смята да се измести от
общината.
От разпита на свид. Димитричка Д. се установява, че
същата в периода от 2012 г. до 2016 г. е била зам. кмет в Община Аксаково.
Сочи, че е виждала ищеца само един път, докато със свид. Й. се е виждала
няколко пъти в приемните дни. В процесния период била приета нова Наредба от
Общински съвет – Аксаково, при което при подаване на заявление, то се разглежда
от нарочно назначена комисия. Дневния ред на комисията е предварително обявен,
тя заседава последния четвъртък на всеки месец. Ако комисията откаже издаване
на разрешение, то се съобщава на молителя с обратна разписка. Преписките се
съхраняват в отдел ТСУ. Й. е посещавала няколко пъти Д. за да се интересува от
движението на преписките на ищеца. Ищеца само веднъж е посещавал Д., но тя не
си спомня да е бил афектиран или разстроен. Според свидетелката не и е известно
служител на администрацията да е имал специално отношение към ищеца. Свидетелката
сочи, че при постановяване на два отказите за издаване на разрешение за
поставяне на преместваем обект комисията се е позовала на текстове от
наредбата.
От разпита на свид. Н. С. се установява, че същата работи
от 10 година като секретар на община Аксаково. Познава Б. защото назад във
връмето същия е имал поставена кафе машина в сградата на общината. В общината
има център за обслужване на клиенти на партерния етаж. Там се подават
заявленията, съответно там се получават и документите и разрешенията. Често
вместо изпращане на съобщения с цел бързина молителите са уведомявани по
телефона. При наличие на конфликт съответния общински служител уведомява
секретаря. Свидетелката не си спомня някой от общината да я е уведомявал за
конфликт между Б. и общински служител. С. сочи, че не знае някой да е давал разпореждане
да не се осигурява достъп до преписките на Б..
По делото е разпитан и свид. Х. Х.. Свидетеля сочи, че
познава ищеца по физиономия, знае че Б. ***, има търговски обект – павилионче
за вестници, кафе автомат. Според свидетеля Б. се ползва с добро отношение от
общината, защото има „вкаран“ кафе-автомат в сградата. При срещите си Х. не е
забелязал Б. да е стресиран, но срещите им са били инцидентни в информационния
център на общината.
При така събраните доказателства съдът прецени следното:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни актове издадени
от Кмета на Община Аксаково, т.е исковата молба е подадена от лице с правен
интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК
във вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема
следното:
Претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателна.
Държавата и общините отговарят
обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински
административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно-
обезпечителна.
Отговорността е обективна, законодателят не изисква наличието на
виновно поведение. Което означава, че дори дадена административна дейност да е извършена
напълно добросъвестно и съобразно конкретните обстоятелства, ако тя обективно
не съответства на изискванията на закона, възниква отговорност за обезщетение
за причинените вреди.
За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е
необходимо установяване на следния фактически състав: 1. Незаконосъобразен
административен акт, действия или бездействия на орган или длъжностно лице при
осъществяване на административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3.
причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния административен
акт, действие и бездействие. Доказателствената тежест за установяване на тези
три предпоставки в тяхната логическа последователност носи ищеца, търсещ
присъждане на обезщетението.
По отношение на първата предпоставка съдът прецени следното: от приложените
по делото три броя административни дела по безспорен начин се установи, че във
връзка с подадено от ищеца заявление през 2014 г. за издаване на разрешение за
поставяне на преместваем обект са издадени три индивидуални административни
акта, с които са постановени откази, които са отменени с решения на АС – Варна,
като преписката трикратно е върната за ново произнасяне на административния
орган. От мотивите на АС – Варна в трите решения е видно, че трите откази са
постановени при превратно тълкуване на материалния закон, при неизяснена
фактическа обстановка и при липса на мотиви. По първото дело е установено, че
макар и разрешението издадено на Б. през 2011 г. да е с изтекъл срок, за което
същия е уведомен с писмо изх. №
9400-365/23.04.2014 г., шест месеца по-късно е издадена Заповед №
815/10.10.2014 г. в която като мотив за отказа е посочено, че вече в обекта има
поставен един преместваем обект, а съгласно действащата наредба това е
недопустимо, т.е. макар и самата общинска администрация да е уведомила вече
ищеца, че разрешението му за поставяне е изтекло, поради което следва да
депозира ново искане, в последствие приема, че искането е за поставяне на втори
преместваем обект, а не за намиращия се вече в имота му, за който срокът за
поставяне е изтекъл. По второто дело е
установено, че след промяна на нормативната уредба относно изискуемите
документи при депозиране на заявление за издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект, вместо административния орган да вземе в предвид настъпилата
промяна и да даде срок на заявителя да представи изискуемите доказателства е
издала акт в нарушение на принципът за служебното начало в АПК. По третото
дело, съдът е преценил, че отказът да се издаде исканото разрешение, с
позоваване от страна на органа за извършването на бъдещи строително-монтажни
работи за издаден при неправилно прилагане на материалния закон и при превратно
упражняване на власт, в нарушение на принципа на съразмерност.
Действително в настоящото производство се установи, че Кмета на Община
Аксаково е издал и четвърта заповед № 439/17.07.2017 г., с която отново е
постановен отказ за издаване на разрешение за поставяне на премествем обект,
същата не е обжалвана от Б. и е влязла в сила на 4.08.2017 г., но съдът приема,
че това не влияе на допустимостта на иска, нито може да заличи от правния мир
издадените преди това три административни акта, които са отменени.
От съществено значение в случая е факта, че съгласно наредбата на Община
Аксаково поставянето на преместваеми
обекти се извършва въз основа на разрешение за поставяне, което се издава от кмета на общината
в 14 дневен срок от одобряване на
Протокола на комисията на името на ползвателя. Самата комисията е постоянно
дейсващ орган. Постъпилите в деловодството на общинската администрация заявления се докладват
пред комисията от представител на общинската
администрация, като комисията взема решения при присъствие на повече
от половината от членовете. Съгласно
наредбата комисията излиза с решение в тридесет дневен срок от подаването на
заявлението, което се обективира в протокол. Протоколът се представя на Кмета
на Общината за одобрение.
В случая макар и да е
искано издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект през 2014 г.
последователно в годините са постановени три индивидуални административни акта,
които в последствие са отменени от съда, като едва през 2017 г. е постановен
четвърти отказ, който е влязъл в сила. Административния орган се е произнесъл
със стабилен административен акт след три години, като искането е касаело
издаване на административен акт, който създава права и задължения и е със срок
от ЕДНА година. Предвид изложеното съдът намира, че е налице първата
предпоставка – наличието три незаконосъобразни административни акта.
Съдът не споделя
доводите на ответника, че след като са отменени трите отказа за издаване на
разрешение за поставяне, то те не са влезли в сила, поради което никога не са
пораждали правно действие, т.е. макар и да са насочени към правната сфера на
ищеца, тези актове не са го засегнали. В случая Б. е направил искане за
издаване на облагодетелстващ индивидуален административен акт – разрешение за
поставяне на преместваем обект. В правната теория и практика не е спорен
въпроса, че незаконосъобразния отказ от издаване на облагодетелстващ
индивидуален административен акт е основание за ангажиране отговорността по чл.
1 ал.1 от ЗОДОВ. Ако се сподели тезата на ответника, то би се толерирало
положение при което по искания на гражданите за издаване на облагодетелстващи
ИАА администрацията постановява откази, които макар и да се отменят от съда,
водят до издаване на последващи откази, т.е. по едно заявление може да е налице
висящо производство с години, какъвто е настоящия случай, при все, че предоставянето
на права по конкретното разрешение е с времеви интервал само от една година.
Съдът не споделя
доводите на ответника, че Б. е поискал издаване на разрешение, което е свързано
с извършване на търговска дейност, за осъществяването на която е необходимо да
бъде регистриран като търговец. Поради което, ако са налице вреди, то те са за
търговското предприятие, като физическото лице не действа в лично качество.
Тази теза на ответника е несъстоятелна, доколкото видно от депозираното
заявление от 2014 г. същото е депозирано
от Б., в качеството му на физическо лице, а не на търговец. Отделно от това
следва да се посочи, че нормативната уредба допуска извършване на търговска
дейност и в случаи, при които лицето не е търговец, например ако е земеделски производител.
В настоящото производство не са събрани доказателства, че искането за издаване
на разрешение е направено от името на търговец.
По отношение втората
предпоставка съдът прецени следното: в случая се претендират претърпени
неимуществени вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимущестени вреди това са
нематериални блага. В случая от ищеца се претендират неимуществени вреди –
изразяващи се в претърпян комплекс от негативно психо-емоционални изживявания.
Не е спорно между страните, че преди 2014 г. Б. е имал издадено разрешение за
поставяне на преместваем обект, чиито срок е изтекъл, също така се установи, че
ищеца има недвижим имот в Аксаково, на територита на общината Б. живее и
изкарва прехраната си. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се
доказа, че Б. е претърпял сочените неимуществени вреди. Стресът е състояние на
силно нерво напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално
въздействие, при което може да има негативен ефект върху емоциите на конкретния
субект. От разпита на свид. Комитов и Й. се установи, че в резултат на
продължилата с години процедура по издаване на разрешение Б. е станал нервен,
раздразнителен и неспокоен. В резултат на мнокоратните посещения в общината,
ненавременните съобщения за издадени актове и невъзможност да се запознае с
целите преписки /което е обективирано и в част от отменителните решения на АС
–Варна по казуса/ ищеца е претърпял емоционален стрес. Б. е изгубил доверие в
общинската администрация и убедеността си, че съдебния контрол върху действията
и актовете на администрацията могат да гарантират тяхната правилност и
законосъобразност, както и че активността му може да доведе до защита на
законните му права и интереси.
Съдът приема, че издадените три незаконосъобразни акта са
резултирали в правната сфера на ищеца. Това е така тъй като в период от три
години липсва стабилен акт на администрацията относно това, дали искането на Б.
отговаря на изискванията на закона, а в случай, че не отговаря същия е поставен
и в невъзможност да изпълни изискванията с които е в несъответствие.
Създадената в резултат на отменените актове правна несигурност и непредвидимост
на бъдещите произнасяния по искането за издаване на разрешение, което е валидно
за срок само от една година е създало у ищеца комплекс от негативни психо-емоционални
изживявания. Това се доказа от събраните по делото гласни доказателства. В
резултат на това Б. е изгубил увереността си, че може да му бъде гарантирано
обективно и законосъобразно разглеждане на искането, формирал е у него
убеденост, че е жертва на административен произвол. Съдът приема доводите на
ищеца, че с издаването на няколко административни акта, които в последствие са
отменени, правата на Б. на добро управление и добра администрация са погазени.
Следва да се посочи,
че нито специалния закон ЗОДОВ, нито АПК поставят ограничения относно вида на увреждащия индивидуален
административен акт или по-някакъв друг начин конкретизират механизма, по който
настъпват вредите. Единственото изискване е между акта и вредите да има
причинно следствена връзка.
Настоящия съдебен състав приема, че в хода на производството се доказа и
наличието на третата предпоставка – наличие на причинно следствена връзка между
настъпилите вреди и издадените административни актове.
Предвид изложеното съдът
приема, че исковата претенция е доказана
по основание.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди претендирано от ищеца като такова в размер на
10 000 лв., следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
/приложима по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/,
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да
бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и фактът, че в
продължение на три години ищецът е целял произнасяне по направено от него
искане при съобразяване със законите в страната, като трикратно от общинската
администрация са постановявани откази, които са отменени поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, при констатирани от съда
нарушения на основни принципи – този на служебното начало, принципът на
саразмерност. Констатирани са и изяви на превратно упражняване на власт и
произнасяне при неправилно установена фактическа обстановка, при което Б. е
претърпял неимуществени вреди. Предвид характера и интензитета на породените
негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето, съдът приема, че
исковата претенция следва да бъде уважена при определяне на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в общ размер на 900 лв.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от Б. ***, по безспорен начин е установено и доказано наличието на
всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността
на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразни административни актове издадени от Кмета на Община Аксаково,
поради което исковата претенция се явява доказана по основание и следва да бъде
уважена в размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от
900 лв. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение
от 10 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По доводите на ответника, че в случая е приложима нормата на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като още през 2012 г. ищеца е знаел, че разрешението за поставяне е изтекло и е следвало още към него момент да поиска издаването на ново или удължаването на срока му, поради което самия Б. се е поставил в условия да извършва противоправни действия, не се споделя от съда. В случая по делото не се установи изключителна вина на ищеца. Не се установи изпълнение на административен акт преди същия да е влязъл в сила. Не на последно място следва да се посочи, че съгласно действащата наредба на община Аксаково след поредното и изменение от 2012 г. издадени разрешения за поставяне на преместваеми обекти важат за срок не по-дълъг от една година, в нормативната уредба липсва и хипотеза на удължаване на срок на вече издадено разрешение. По изложените съображения нормата на чл. 5 от ЗОДОВ е неприложима.
Отделно от това съдът намира, че следва да осъди ответника на осн. чл. 9а ал.2 от ЗОДОВ да заплати сторените по делото разноски в размер на 10 лева д.т. за образуване на делото, следва да бъдат присъдени и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, а именно 300 лв. По изложените съображения ответника следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 310 лв.
ОСЪЖДА Община Аксаково, с ЕИК 00093385, представлявана от
кмета – инж. А. С. да заплати на Б.Д.Б.,*** сумата от 900
лв./деветстотин лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в следствие на незаконосъобразно издадени административни актове
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Община Аксаково, с ЕИК 00093385, представлявана от кмета – инж. А. С. да заплати на Б.Д.Б.,*** сумата от 310 лв.
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.