№ 1024
гр. Перник, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720101683 по описа за 2022 година
С Решение № 1262/24.11.2022 г., постановено по настоящото дело е допусната
делба между Д. И. Х. и З. Г. Н. на съсобствения им недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по КККР, с
административен адрес в **********, с предназначение жилище – апартамент № ****,
състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения с площ 96,43
кв.м., прилежащи таванско помещение ** с площ 8,03 кв.м. и 3,26 % идеални части от
общите части на сградата и съответните части от правото на строеж (Имота), при
граници – на същия етаж самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* и
*****, под обекта ****** над обекта ******
при следните КВОТИ:
1/2 (една втора) идеална част за Д. И. Х.;
1/2 (една втора) идеална част за З. Г. Н..
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в
закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1
и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на
чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато
съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по
реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези
способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири
способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
С оглед определяне на способа за извършване на делба, по делото бе изготвена и
1
приета СТЕ със задачи за определяне поделяемостта и действителната пазарна
стойност на допуснатия до съдебна делба недвижим имот. Вещото лице е посочило, че
имотът е неподеляем и е на стойност ****** лева, в която стойност са включени
подобренията, извършени от ответника. Изчислено е, че вложените средства за
подобренията са в общ размер на **** лева, а стойността на Имота е увеличена със
сума в размер на ***** лева в резултат на тях.
Съдът кредитира СТЕ като компетентно изготвена от лице с необходимите
знания и умения. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на
оценката и техническите изисквания за недвижимите имоти подробно е мотивирало
начина на изчисление на оценката на Имота, като е описало параметрите, на база на
които е изградило извода за стойността му, както и поделяемостта му.
В преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК страните не са направили искане
допуснататият до делба имот да им бъде възложен, като ищецът желае той да бъде
изнесен на публична продан. Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий
по реда на чл. 352 ГПК се явява невъзможно. Съгласно задължителните указание в т. 5
и т. 8 от ППВС № 4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които
разпоредби са идентични по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК,
делбата може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ.
групи съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо
съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбения имот, като уравни дела на
някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот – арг. т. 8 от
ППВС № 4/64 г. на ВС. В тази насока извършването на делбата чрез разпределение
също се явява невъзможно, отново по съображенията, изложени по-горе. Ето защо
делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на Имота на публична продан, като
получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно
делбените им права.
В рамките на производството (до приключване на съдебното дирене) ответникът
е претендирал заплащане на половината от стойността на подобренията (ремонт и
влагане на средства в обзавеждане), извършени в делбения имот, която претенция е с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и е приета за съвместно разглеждане. За размера на
тази претенция е от значение колко е изразходвал съсобственикът в труд и средства,
знанието и наличието на противопоставяне от другия съсобственик, и без този
съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от
имота и държател на частите на останалите съсобственици (така Тълкувателно
решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, съгласно което отношения с
останалите съсобственици се уреждат за необходимите разноски за запазване на имота
и подобренията - от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС и тези за водене чужда работа без
пълномощие в зависимост дали съсобственикът е знаел и е дал съгласие). Така и
Решение № 146 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2020 г., I г. о., ГК, в което се
приема, че ако съсобственикът е бил владелец на идеалните части на останалите
съсобственици от общата вещ, отношенията му с тях за подобренията ще се уредят по
реда на чл. 72-74 ЗС, а ако е бил държател /изрично заявено от ответника по делото/ –
по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС (ако подобренията са извършени със съгласието на
останалите съсобственици), по реда на чл. 60 и сл. ЗЗД (ако липсва съгласие на
останалите съсобственици) и по реда на чл. 59 ЗЗД (ако останалите съсобственици са се
противопоставили на извършването им).
Ищецът е поддържал защитна теза, че съгласие не е давано за извършване на
подобренията, предмет на претенцията по чл. 346 ГПК. Обратното становище е
застъпено от ответника. В подкрепа, единствено ответникът представя доказателства
по делото чрез разпита на свидетеля Е.И. (син на страните по делото). Същият е
2
заявил, че ремонтът (процесните подобрения) са извършени през 2021 г., под негово
ръководство и с негово участие. Средствата са изцяло осигурени от майка му –
ответникът по делото. Същият свидетелства и че ищецът е бил наясно с извършения
ремонт, за който е уведомен лично от него, като ищецът е одобрил същия, тъй като е
заявил, че този апартамент „остава след време твой“. Свидетелства също, че ищецът
разполагал и с ключ за апартамента, който посещавал, в някои случаи и без да го
уведоми.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели (вкл. преценени по правилото
на чл. 172 ГПК, доколкото като единствен обитател на апартамента има интерес
статуквото на същия да бъде запазено), тъй като те разкриват в логическа хомогенност
значими за процеса факти, като същевременно притежават и онази детайлност,
присъща на непосредственост на придобитите впечатления. Същите са
непротиворечиви и житейски правдиви. Тези показания се подкрепят и от данните
изнесени от св. Б. А., която се е срещнала с ищеца при едно от посещенията му в
апартамента (след като ремонтът е бил завършен), при което липсват данни същият да
е възразил. Ето защо съдът приема, че ищецът е знаел за ремонта и е дал съгласие за
извършването му, а оспорването направено в съдебно заседание съдът приема като
защитна теза, целяща да ограничи отговорността му по облигационното вземане
спрямо него за извършените подобрения до по – ниската от стойностите при
съпоставка на вложеното в подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността
на имота.
При тези обективни данни и приложимо право ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сума в размер на 3946,40 лева, представляваща половината от
вложените средства за ремонт и труд за извършените в Имота подобрения съгласно
изчисленията на вещото лице по приетата СТЕ и отхвърлена до пълния заявен размер
от 5256,50 лева.
Ищецът е направил искане да му бъде присъдено обезщетение за лишаването му
от ползване на имота от депозиране на исковата молба по допускане на делбата като е
поддържал, че е бил лишен от тази възможност от 2017 г., като е представил и
доказателства – справка за адресна регистрация, съгласно която от 28.11.2019 г. е
жител на ******. Представени са и други доказателства в тази насока, вкл. твърдения
за негативно въздействие от страна на майка му, но едва с писмената защита, поради
което съдът не ги обсъжда, тъй като не са приети по делото, а и писмената защита има
единствена цел – страната да направи свой анализ на вече приетите по делото
доказателства и приложимото право, като е изключено да се правят нови искания, да се
изменят такива или да се представят доказателства.
Съдът е определил правна квалификация на молбата – чл. 31, ал. 2 ЗС като
претенция по реда на чл. 346 ГПК и е дал конкретни указания, доколкото
първоначално е бил заявен минал период, а искането е направено в първо заседание
във фазата по извършване на делбата. Впоследствие е заявено, че молбата се поддържа
от 27.04.2023 г. – моментът, в който е направено до влизане в сила на решението по
допускане на молбата, т.е. като обезпечителна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК. Делото е
било отложено за следващо съдебно заседание с цел изслушване на СТЕ, вкл. за
пазарния наем на Имота, в края на което страните са заявили, че желаят отлагане на
делото с цел постигане на спогодба и съдът не се е произнесъл по заявената
привременна мярка.
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК ако всички наследници не използват наследствените
имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. В Определение
3
308/24.04.2014 г., постановено по гр. дело № 1773/2014 на ВКС, IV г.о. се приема, че по
реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от
делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви
суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването, като по
този начин се извършва привременно разпределение на ползуването на имотите,
предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените
суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от
ГПК, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на
делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването.
За да се уважи тази претенция, е необходимо наличието на следните
предпоставки: имотът да е съсобствен между страните, ответникът да ползва имота
или площ, по - голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността, ищецът да
е възпрепятстван да ползва имота, да е отправил покана за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползването и да е доказал ползата, която е пропуснал след поканата.
По делото се установи обаче, че ищецът не е възпрепятстван да ползва имота,
както и че ответникът също не го обитава. От показанията на св. Е.И. се установи, че
ответникът – негова майка живее и пребивава извън пределите на страната, като рядко
се прибира. От друга страна ищецът посещава апартамента о свое усмотрение и не е
бил ограничаван, вкл. преспива в него преди провеждане на съдебните заседания по
настоящото дело. Имотът се обитава единствено от св. Е.И. – син на страните като по
делото липсват данни за каквато и да е претенция от ищеца, спрямо фактическия
ползвател, обитаващ целия имот. Дори по делото да бе прието, че ищецът е
ограничаван по някакъв начин, индиция за което е налице от показанията на С. С.,
който е заявил, че ищецът посещава апартамента, но в даден момент била сменена
бравата и той не е могъл да влезе, то това ограничаване е извършено именно от трото
за спора лице – син на страните. Данните внесени в процеса относно пребиваването на
ищеца в апартамента преди провеждането на съдебните заседания се съдържат в
показанията на св. Е.И., дадени в присъствието на ищеца в съдебно заседание, който не
само не са опровергани, а и не са оспорени.
Ето защо претенцията е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По разноските:
Съгласно чл. 355 от ГПК разноските по делото за дължимата държавна такса в
полза на съда по чл. 8 от ТДТГПК следва да се заплатят от страните съобразно
стойността на дяловете им, както следва - всяка една от страните по 2766,42 лева.
На основание чл. 10 от ТДТГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда, в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 157,86 лева.
В първа фаза по делбата не е бил налице спор относно квотите в собствеността,
поради което разноските за процесуално представителство следва да бъдат поети от
страните така както са сторени.
Във фазата по извършване на делбата ищецът е претендирал разноски в общ
размер на 1090,97 лева, а ответникът в размер на 1050,00 лева, които следва да бъдат
разпределени между страните съобразно изхода по претенцията за сметки. В полза на
ищецът следва да бъдат присъдени 271,91 лева съобразно отхвърлената част от
претенциите по сметки, а в полза на ответника – 788,30 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по
КККР, с административен адрес в **********, с предназначение жилище – апартамент
№ ****, състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения с площ
96,43 кв.м., прилежащи таванско помещение ** с площ 8,03 кв.м. и 3,26 % идеални
части от общите части на сградата и съответните части от правото на строеж (Имота),
при граници – на същия етаж самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* и
*****, под обекта ****** над обекта ****** като получената парична сума от
продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, а именно:
1/2 (една втора) идеална част за Д. И. Х. ЕГН **********, живущ в ******,
общ. ********** и
1/2 (една втора) идеална част за и З. Г. Н., ЕГН **********, живуща в
**********.
ОПРЕДЕЛЯ пазарна стойност на Имота в размер на 138 321,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС Д. И. Х. да заплати на
З. Г. Н. сума в размер на 3946,40 лева, представляваща половината от вложените
средства за ремонт и труд за извършените в Имота подобрения, като отхвърля
претенцията за разликата над 3946,40 лева до пълния предявен размер от 5256,50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 344, ал. 2 ГПК на Д. И. Х. за
осъждане на З. Г. Н. да му заплаща обезщетение в размер на половината от
средномесечния наем от 24.04.2023 г. до слизане в сила на решението по
осъществяване на делбата като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК Д. И. Х. и З. Г. Н., всеки един от тях
да заплати по сметка на Районен съд Перник държавна такса по чл. 8 от ТДТГПК в
размер на по 2766,42 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 З. Г. Н. да заплати по сметка на Районен съд
Перник държавна такса по чл. 10 от ТДТГПК в размер на по 157,86 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, а. 1 ГПК от ГПК З. Г. Н. да заплати на Д. И. Х.
сума в размер на 271,91 лева съобразно отхвърлената част от претенциите по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, а. 3 ГПК от ГПК Д. И. Х. да заплати на З. Г. Н.
сума в размер на 788,30 лева съобразно уважената част от претенциите по сметки.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник, а в частта с характер на определение по
привременните мерки в едноседмичен, пред същия въззивен съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5