№ 133
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Анна Мариянова Алексова (СГП-София)
Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600193 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
С присъда от 20.01.2021 година, по НОХД № 4380/2018 г., СГС, НО, 22-ри състав е признал
подс. Г. П. П. за ВИНОВЕН в това, че на 14.10.2017 г. около 17,30 ч. в гр.София при
управление на МПС-лек автомобил „Шевролет Калос“ с рег. № ******** по самостоятелно
/локално/ платно на ул.“Околовръстен път“, с посока на движение от бул.“Черни връх“ към
бул.“България“, след пресечката с ул.“Йордан Бакалов - Стубел“ нарушил правилата на
движение по пътищата, а именно- чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП - „При извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен
да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“, като от дясната пътна
лента навлязъл в лявата пътна лента, без да пропусне движещият се по лявата пътна лента
мотоциклет „Сузуки“, модел „ГСХ“ с рег.№ *******, управляван от М. Г. К., при което
реализирал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Г. К., поради което на
основание чл. 343, ал.1, б. В, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на 10
месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343Г, вр. чл. 343, ал.4, вр. чл.37, ал1, т.7 от НК, първоинстанционният съд е
лишил от правоуправление подс. П. за срок от 6 месеца, считано от влизане на присъда в
1
сила.
Присъдата е обжалвана в срок от защитника на подсъдимия П.- адв. Д. М., с искане за
оневиняване и оправдаване на неговия подзащитен. Твърди се, че приетите от съда
фактически положения не съответстват на събраните по делото доказателства. Съвкупният
прочит на последните установявал множество нарушения на ЗДвП от страна на движещият
се с изключително висока скорост и под въздействие на наркотични вещества моторист.
Поддържа се, че първостепенният съд е извършил един незадълбочен анализ на
доказателствата, в частност на приетата САТЕ, според която мотоциклетиста се е движел
със скорост 100 км/ч при разрешена за съответния участък от 80 км/ч, което именно не му е
позволило да спре при възникналата необходимост. На свой ред, нямало данни по делото, от
които да се приеме за категорично установено, че към момента на предприемане на
маневрата от подсъдимия, мотоциклетистът се е намирал в локалното платно за движение
предвид високата му скорост, а така и че същият е подал необходимия пътепоказател за
престрояване в локалното платно. В този смисъл, подсъдимият не е действал непредпазливо
при осъществяваната от него маневра и не е нарушил правилата за движение, налагащи му
да пропусне движещите се МПС-та, тъй като такива на практика към момента на
извършване на маневрата не е имало. С оглед горното се настоява, че присъдата е
необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Изразено е несъгласие и с
определения размер на наложеното наказание, като се сочи, че същото несъответства на
обществената опасност на дееца и на множеството смекчаващи отговорността
обстоятелства, сред които тежкото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
лице. Предвид горното се настоява за отмяна на постановената присъда и оправдаване на
подсъдимия П..
В срока по чл. 322 от НПК, страните не са взели становище по жалбата и допълнението към
нея, при изпратени преписи.
На основание чл.327 от НПК след проведено разпоредително заседание, делото е насрочено
за разглеждане.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на апелативна
прокуратура намира присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че съдът е направил
верен анализ на събраните доказателства, поради което е достигнал до обосновани и
законосъобразни изводи, които в необходимата степен са защитени в мотивната част на
присъдата. В частта относно наложеното кумулативно наказание “лишаване от
правоуправление“ единствено намира, че е допуснато нарушение, тъй като неправилно е
определено такова в по-нисък размер от наказанието „лишаване от свобода“, но с оглед
липсата на протест в този смисъл, това нарушение не би могло да бъде отстранено.
Частният обвинител К.М. К., действащ ч/з законния си представител Б. К. – редовно
призован, не се явява. За него се явява адв. П. преупълномощен от адв Д.. Същият намира,
2
че първоинстанционният съд правилно и задълбочено е анализирал всички доказателства и
доказателствени средства приети в хода на съдебното следствие, вследствие на което се е
произнесъл с една правилна и обоснована присъда. В този смисъл намира депозираната
въззивна жалба /с допълнение към нея/ за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение, доколкото в цялост не съдържа никаква конкретика относно нарушеното
материално право или процесуални правила.
Подсъдимият Г.П., редовно призован, се явява лично и се представлява от
преупълномощения си защитник- адв. Б.. Последният поддържа въззивната жалба/и
допълнението към нея/ и настоява за отмяна на първоинстанционната присъда като
незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Изразява несъгласие с повдигнатото
обвинение, според което неговия подзащитен първоначално, извършвайки маневра десен
завой, за да се включи в локалното платно на околовръстния път е отнел предимството на
друг автомобил, като е преминал последователно първо в дясна и впоследствие в лявата
лента. Според защитата гласните доказателства /в частност показанията на един от
свидетелите очевидци- М. П./ са в насока, че подсъдимият, осъществявайки маневра
надясно, за да се включи в локалното платно, директно е преминал в лява лента, тоест няма
предхождащо движение в дясната лента. Моли съда да съобрази обстоятелството, че според
експертните заключения, мотоциклетистът се е движел по главното платно, т.е по
околовръстен път със скорост не по-малко от 100 км./ч., когато се е намирал на 162 метра от
мястото на удара, т.е за по-малко от 3 секунди е достигнал мястото на удара. Ето защо,
според защитата към момента, в който подсъдимият предприема маневрата завой надясно,
същият категорично и въз основа на нито едно обстоятелство по делото, не е имал
възможност да разбере, че впоследствие този движещ се с изключително висока /над 100
км/ч/скорост обект ще навлезе в локалното платно. Намира за неправилно да се твърди, че
лекият автомобил след завоя е изминал разстояние от 20 метра до мястото на удара, тъй като
при скорост от 10 км./ч. разстоянието, което е изминато е 13 метра според изчисленията на
вещите лица. Това разстояние е толкова кратко, че не може да се приеме, че същият първо е
навлязъл вдясно и впоследствие вляво. Настоява, че според свидетелските показания
подсъдимият е навлязъл по средата на пътното платно, т.е директно е навлязъл с автомобила
си в лявата лента за движение в момент, в който мотоциклетистът се е намирал на пътното
платно на 162 метра. Ето защо, в настоящото производство според защитата, поведението на
подсъдимия не е съставомерно, а ПТП-то е настъпило изключително и само поради
виновното поведение на водача на мотоциклета, който не само е управлявал с превишена
скорост, не е обозначил рязката промяна в посоката си на движение от главния път към
локалното платно, и в същото време е бил с наличие на наркотични вещества в кръвта,
което е установено по делото. В този смисъл настоява за оправдателна присъда.
Алтернативно, поддържа искане за редуциране размера на наказанието, предвид
множеството съпричиняващи обстоятелства, дължащи се на поведението починалия водач.
Подсъдимият П., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В предоставената му
последна дума настоява, че няма вина за случилото се и моли за оправдателна присъда.
3
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозираните въззивна жалба и
допълнение към нея, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно
провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и
справедливостта на присъдата, намери за установено следното:
Първостепенният съд е положил нужните усилия за изясняване обстоятелствата по делото,
събрал е всички необходими доказателства по делото, извършил е анализ на събраните
доказателства по делото и е направил своите правни изводи, които според настоящия съд са
правилни и законосъобразни. Независимо от проведеното съдебно следствие пред
въззивната инстанция /депозираните обяснения на подсъдимия/, изводите остават
непроменени относно следното:
Установено е по делото, че подс. Г. П. П. е роден на ******** в гр.***, живущ в същия град,
българин, с висше икономическо образование, неженен, неосъждан, управител на
“Щастливец Плюс” ЕООД. Притежава свид. за управление на МПС, катег. „ С“, с валидност
до 17.07.2021 г.
На 14.10.2017 г. около 17,30 ч. подс. П. управлявал лек автомобил „Шевролет Калос“ с рег.
№ ********/соб.на В. И. К./ в гр.София по ул.”Йордан Бакалов - Стубел” и се включил със
задължителен десен завой/пътен знак № Г2 “Движение само надясно след знака”/ в
локалното платно на ул."Околовръстен път” с посока на движение от бул.Черни връх” към
бул.’’България”. Преди навлизане в локалното платно, подсъдимият спрял на пътен знак
Б2“Спри! Осигури движещите се по път с предимство”. Подсъдимият П. пътувал сам в
автомобила, който бил жълт на цвят с опознавателни знаци на таксиметров автомобил.
Въпреки това няма данни по делото, в хода на управлението на този автомобил последният
да е осъществявал таксиметрова дейност.
При установяването си в дясната лента на локалното платно на ул.’’Околовръстен път”,
продължил движението си със скорост от около 10 км/ч.
По същото време по ул.“Околовръстен път“, в същата посока- от бул.“Черни връх“ към
бул.’’България” се движел в най-дясната лента мотоциклет „Сузуки“модел “ГСХ Р-1000” c
рег. № ******* /соб. на св.Т. В. Л./, като водач бил пострадалия М. Г. К.. Последният бил
правоспособен като водач на МПС, притежавал свид. за управление, катег. “АВ”, с
валидност до 31.07.2023 г. Мотоциклетистът К. приближавал със скорост от около 100 км/ч.
района на кръстовището на локалното платно на ул.”Околовръстен път” с ул.’’Йордан
Стубел”.
Когато подсъдимия П. вече се бил установил в дясната лента на локалното пътно платно на
ул.”Околовръстен път”, мотоциклетистът К. с рязка маневра надясно се включил в лявото
пътно платно на локалното платно на ул .’’Околовръстен път” и продължил движението си
по него преди началото на тревния остров, разделящ основното от локалното платно на
4
ул.”Околовръстен път”. След навлизането на мотоциклета с водач пострадалия в лявата
лента на локалното платно на ул.’’Околовръстен път”, управляваният от подс. П. лек
автомобил се намирал на около 50 м. пред него, но в дясната лента на същото локално
платно. В този момент подс. П. започнал да се престроява от дясна в лява пътна лента на
локалното платно на ул.’’Околовръстен път”. Мотоциклетистът К., възприемайки тази
маневра, предприел аварийно спиране, като успял да намали скоростта на движението си до
около 75 км/ч., но въпреки това не бил в състояние да спре управлявания от него
мотоциклет и настъпил удар с лява странична част на лекия автомобил “Шевролет Калос” с
водач подсъдимия. Последният автомобил не успял да завърши маневрата “престрояване” в
лявата лента, а в резултат от удара настъпили щети от лява странична част на лекия
автомобил и по дясна странична част на мотоциклета, а именно - задиране по задна лява
джанта, деформация на заден ляв калник, следа от задиране по задна броня в лявата й част,
деформации по предна и задна леви врати със следи от забърсване с черен цвят, както и
откъсване на ляво странично огледало. По мотоциклета имало счупване в основата на
предния спирачен апарат вдясно, деформиране и разрушаване на спойлера вдясно,
деформиране на предна спирачна степенка и спирачен лост, деформиране на кормилото в
дясна зона и следи от задиране в странична дясна зона на спойлера.
В резултат на удара, под въздействието на голямата кинетичната енергия и от инерционните
сили от инициалния удар, мотоциклетът се отклонил вляво/не по волята на водача му/,
ударил се в бордюра между лявата лента на локалното платно и тревния остров, след което
преминал през бордюра, след което паднал на лявата си страна върху тревната площ заедно
с водача си. Въпреки това, под въздействието на инерционните сили от високата скорост на
движение, водачът и мотоциклетът продължили да се плъзгат в продължение на 11,4м.
напред. В края на това разстояние имало метална рекламна табела, поставена върху тревната
площ на две опорни метални тръби /с междинно разстояние от 0,7 м. между тях/, като тялото
на пострадалия М. К. се ударило в двете тръби и останало в подножието им. Мотоциклетът
се ударил в лявата тръба и се отклонил вляво, където преустановил движението си в паднало
положение.
В резултат на това ПТП /поради падането на терена и последващите удари с металните
тръби на рекламната табела/ мотоциклетистът М. Г. К. починал на място, тъй като бил
получил тежки травматични увреждания, несъвместими с живота. От удара му били
причинени тежка черепно-мозъчна травма/ЧМТ/, висока шийна травма, закрита гръдна
травма и травма на опорно- двигателния апарат. Пристигналият на място екип на ЦСМП
малко по-късно само установил смъртта му.
След ПТП-то, подс. П. излязъл от управлявания от него лек автомобил и отишъл до тревния
разделителен остров, като бил в шок от станалото, седнал на бордюра, където бил възприет
от част от свидетелите. Същият на два пъти осъществил връзка с оператор на спешен
телефон 112, за да съобщи за инцидента за времето между 17:26ч и 17:29ч./видно от справка
от Дир-я „Национална система 112“, РЦ 112- София/.
5
Според Заключението на СМЕ на труп/л.50-54 от ДП/ причината за смъртта на М. Г. К. се
дължи на съчетаното действие на черепно-мозъчна травма с дифузен субарахноиден
кръвоизлив, кървав ликвор в мозъчните стомахчета, висока шийна травма - счупване на
подезичната кост с кръвонасядане в околните меки тъкани/вкл.пълно прекъсване на
връзката между черепа и гръбначния стълб/ с интензивно червеникаво кръвонасядане в
околните меки тъкани, закрита гръдна травма - контузия на белите дробове, травма на
опорно-двигателния апарат - травматични джобове в областта на двете колена, напречно
счупване на дясната бедрена кост с образуване на фрагмент, косо счупване на лява бедрена
кост, множество кръвонасядания и охлузвания на главата, шията и крайниците. При
аутопсията са открити данни и за Хипертонична болест на сърцето - дебелина на лява
камера-18мм, артериолосклеротична нефросклероза.
При химическото изследване на кръв от трупа на К. е установено, че няма данни за
употребен преди ПТП етилов алкохол или други летливи редуциращи вещества в кръвта.
Същевременно е установено наличие на амфетамини - от проба кръв 0,025 мг/% и от проба
урина 0.100 мг/%, както и наличие в проба урина на кокаин и метаболити : 0.013 мг/%, както
и на 6-моноацетилморфин: 0.035 мг/%. Липсва интерпретация от страна на вещите лица за
давност на тази употреба и за негативен ефект върху способността за управление на МПС.
Непосредствена причина за смъртта на К. се явяват първите четири увреждания, като
вещите лица излагат, че механизма на получаване на уврежданията се дължи на действието
на твърди тъпи предмети /удари с такива или върху тях/ с голяма кинетична енергия, вкл.
чрез тангенциалното/косо/ действие на такива и могат да се получат при ПТП.
Установено е по делото, че двете превозни средства са били технически изправни преди
процесното ПТП, а състоянието им след последното е добре видимо от снимковия материал
на Автотехническата експертиза/Вж. л.64-71 от ДП/.
Съгласно приетите експертни заключения, параметрите на ПТП се явяват следните -
мястото на удара е по ширина на пътното платно - на около 4,5-5,5 м.вляво от десния край
на пътното платно на локалното платно на булеварда, тоест частично в лявата лента, но
преди лекият автомобил да се е установил изцяло в нея. При установена от огледния
протокол обща ширина от 5,8 м. на двете ленти на пътното платно в посоката на огледа /тази
на двамата участници в ПТП/и съответните ширини на всяка от тях - 2,8 м.-дясната лента и 3
м.-лявата лента, ударът е настъпил преди управлявания от подс. П. автомобил да навлезе
изцяло в лявата пътна лента на локалното платно. До такъв извод водят и деформациите по
двете превозни средства, а голямата кинетична енергия на удара детерминира промяната в
движението на мотоциклета и фаталните последици за живота на мотоциклетиста.
Скоростта на лекия автомобил с водач подс.П. е била от порядъка на 10 км/ч, като към
момента на удара мотоциклетистът К. е успял да намали скоростта до 75 км/ч. спрямо
първоначалната от около 100 км/ч. и съгласно КМАТЕ е отстоял от мястото на удара на
около 71,32м. Това отстояние е било по-малко от опасната му зона за спиране - 92,7 м., тоест
6
ударът за К. е бил непредотвратим.
Съгласно заключението по изготвената КМАТЕ, при движение със скорост от 80 км/ч. К. е
имал възможност да предотврати ПТП, тъй като е отстоял на 64,64 м. от мястото на удара.
В хода на първоинстанционното производство е назначена и изготвена ДКМАТЕ, в която
вещите лица са изчислили за какво време всеки от участниците в ПТП какво разстояние е
изминал, в резултат на което са прецизирали изводите си относно предотвратимостта на
удара за мотоциклетиста. Така, според допълнителното заключение, опасната зона за
спиране остава непроменена- 92,7м., но вещите лица установяват, че К. като водач на
процесния монтоциклет е бил на 49,93м /тоест около 50 м. назад преди мястото на удара/,
когато е навлязъл в траекторията на лекия автомобил и поради това ударът за него е
непредотвратим при всички варианти-както при превишената скорост от 100 км/ч., така и
ако се е движел с максимално допустимата за този участък от 80 км/ч.
В хода на първоинстанционното следствие е назначена и втора ДКМАТЕ, като на конкретно
поставените допълнителни задачи, вещите лица са отговорили, че процесния мотоциклет
’’Сузуки” е бил без спирачна система ABS, но последното не променя останалите изводи,
предмет на предходните експертизи.
Обсъждайки показанията на свидетелите М. В. П., вкл. от СЗ пред предходен състав на съда
и на ДП, Н. К. Д., вкл. от СЗ пред предходен състав на съда и на ДП, Я. В. Ц., А. С. И., вкл.
от СЗ пред предходен състав на съда и на ДП, и заключенията на двойната СМЕ на труп,
АТЕ/л.63-71 от ДП/, КМАТЕ/л.72-91 от ДП/, ДКМАТЕ, СХЕ № 593/2017г. и СХЕ № А
637/2017г, както и останалите писмени доказателства по делото, между които протокол за
оглед на местопроизшествие със снимков материал към него, СГС е изяснил механизма на
настъпилото ПТП относно следните обстоятелства: мястото на удара, посока и скорост
/начална и към момента на сблъсъка/ на движение на ППС-та в района на ПТП-то,
наличието на техническа възможност водачите на ППС-та, по-конкретно мотоциклетиста да
предотврати удара или да направи спасителна маневра, както и причините, довели до
настъпването на пътния инцидент.
Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на закона е направил анализ на
събраните и приобщени писмени доказателства, като е обърнал по-специално внимание на
изготвената и приета по делото допълнителна комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза. В тази връзка, първият съд е изложил убедителни
аргументи защо по основните въпроси относно механизма на ПТП-то и причините за
възникването му, респективно въпроса за опасните зони и отстоянието на мотоциклетиста от
мястото на удара е кредитирал именно изводите на вещите лица, дадени в тази експертиза.
И според настоящата инстанция, различията в изводите на изготвените и приети по делото
автотехнически заключения са почти минимални, като основно те се свеждат до въпроса
относно отстоянието на мотоциклетиста от мястото на удара, и в тази връзка изготвената
ДКСМАТЕ съдържа по-достоверни и изчерпателни отговори. Последното се отнася и до
7
спорните според защитата въпроси, свързани с механизма на ПТП, намерили своето
правилно отражение в експертното заключение. Така, по отношение на скоростта на лекия
автомобил по време на извършване на маневрата завой надясно, за да се включи в локалното
платно на околовръстния път е отчетена, както конфигурацията на завоя с възходящ наклон,
респективно възможната скорост за преминаване през него, а така и показанията на
свидетелите, според които подсъдимият се е движел със скорост, не повече от 10 км/ч.
Същевременно, относно скоростта към момента на удара, разпитан в съдебно заседание,
вещото лице Пенев е конкретизирал, че при удар с по-висока от 10 км/ч скорост /например
20 км/ч/, автомобилът не би се установил в положението, в което е намерен, а именно- само
на няколко метра след мястото на удара. На свой ред, относно инициалния удар и
местоположението на лекия автомобил към момента на удара, експертите от тази експертиза
са категорични, че лекият автомобил не е бил успоредно на оста на пътя, а под ъгъл, което
извеждат на база обективните находки и деформациите по автомобила, които не биха били в
такава конфигурация- започващи от задния калник и достигащи до предната врата. Вещите
лица са категорични, че при успоредно движение, това не би се получило, като още при
първоначалния контакт, мотоциклетът би се отклонил, без да има толкова дълго
съприкосновение между двете ППС-та /от порядъка на 2 метра/. Тоест, автомобилът е бил
под ъгъл, и в по-голямата си част е бил навлязъл в лявата лента, но не с целия си обем.
Според разясненията на вещите лица, тези изводи са на база на обективните находки-
съобразно мястото на удара, ширина на платното на движение, ширина на автомобила и
разстоянието, което последният трябва да измине, за да бъде изцяло в лява лента. Нещо
повече, в.л. А. подчертава, че десния завой, от който подсъдимият се е включил в локалното
платно, е на значително по-голямо разстояние назад от мястото на удара, с оглед което
защитната версия лансирана пред настоящата инстанция, че подсъдимият директно се е
включил в лява лента след като е завил, се явява несъстоятелна. Както правилно е
отбелязано и от градския съд, ако маневрата е била завършена, удар би настъпил отзад
фронтално и биха се локализирали други щети по лекия автомобил, нямаше да има
деформации по лява странична част на лек автомобил “Шевролет Калос”, а от друга страна -
мотоциклетистът нямаше да отклони движението си встрани, да се качи над бордюра и да
последват другите тежки последици, респективно по самия мотоциклет щетите биха били
само в предната му фронтална част.
На свой ред, съгласно изчисленията на експертите, в момента на включване на автомобила в
спомагателното платно на ул. „Околовръстен път“, мотоциклетистът все още не е бил
навлязъл в спомагателното платно. Същият се е намирал на 162,5 м преди разделителния
остров. В подкрепа на факта, че пострадалият се е придвижвал по ул. „Околовръстен път“
преди да навлезне в локалното платно са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Ето защо, настоящият състав не споделя и възраженията на защитата в насока, че
подсъдимият директно се е включил в лявата лента на спомагателното платно. Защитата
погрешно интерпретира извадки от показанията на свидетеля М. П. в подкрепа на тази си
теза, но при внимателния прочит на същите се установява, че свидетелят никъде не сочи, че
8
подсъдимият се е движел в лява лента на локалното платно. Относно движението на
автомобила непосредствено преди удара, този свидетел е фиксирал момента на навлизането
на подсъдимия в спомагателното платно, плавното му преминаване по средата на същото и
последвалия удар в задна лява част на автомобила. Никъде в показанията си, този свидетел
не твърди, че лекият автомобил е навлязъл в лява лента на спомагателното платно.
Точното установяване на отстоянието от мястото на първоначалния контакт спрямо
мотоциклетиста /49,93м или около 50 м. назад преди мястото на удара / е послужило и за
прецизиране на изводите в тази експертиза относно възможността за предотвратяване на
удара от пострадалия, както при скоростта, с която се е движел към момента на възприемане
на опасността, а така и при движение с максимално допустимата за този участък скорост от
80 км/ч.
Що се отнася до свидетелските показания / М. П., Н. Д., Я. Ц. и А. С. /, както правилно е
отчетено и от първоинстанционния съд, същите не допринасят съществено за изясняване на
обстоятелствата около механизма на пътния инцидент, а възпроизвеждат предходното
поведение на мотоциклетиста К., докато е бил в главното платно и преминал покрай тях с
висока скорост. Донякъде изключение правят показанията на свидетеля М. П., тъй като
последният откъслечно е възприел и движението на автомобила, управляван от подсъдимия,
по –конкретно навлизането му от ул.”Йордан Стубел“ в локалното платно, но поради
участието му в движението към момента на ПТП, той не е имал възможност да проследи
детайлно поведението на подсъдимия. Възприятията на свидетеля П. също така внасят
яснота и относно поведението на подсъдимия след инцидента.
По отношение на дадените в хода на съдебното следствие пред настоящия състав обяснения
от подсъдимия следва да бъде отбелязано, че съотнесени към останалите доказателства по
делото, съдът ги кредитира единствено в частта им, че след удара, подсъдимият на два пъти
е провел разговор с оператор на 112, за да съобщи за инцидента, тъй като последното намира
потвърждение в справка от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112- София /виж л.39
от ДП/. В останалата им част, че по време на инцидента е бил с приятел в колата,
респективно, че приятелят му е управлявал колата, но след инцидента е изчезнал,
обясненията на този подсъдим не намират опора в нито едно доказателство по делото, с
оглед което настоящият състав ги цени единствено като средство за защита.
От събраните доказателства по делото безспорно е установено и доказано, че подс. П. е
нарушил разпоредбите на 25, ал.2, изр.1-во от ЗДвП. По делото са назначавани и приети от
съда достатъчно автотехнически експертизи, въз основа на които и анализ на останалите
доказателства, може да се направи извода, че този подсъдим е нарушил цитираното правило.
Установено е, че автомобилът, управляван от П. се е движел със скорост от около 10 км/ч, в
момента, когато е възникнала опасната ситуация от сблъсък, предизвикана от преминаването
му от дясна в лява пътна лента на спомагателното платно на ул. „Околовръстен път“ с
посока на движение от бул.“Черни връх“ към бул.“България“, след пресечката с ул.”Йордан
9
Бакалов-Стубел”. Същият, при преминаване от дясна в лява лента, е имал задължението да
пропусне движещия се по път с предимство мотоциклет “Сузуки” ГСХ с рег.№ ******* със
същата посока на движение, управляван от М. Г. К.. Подсъдимият е бил длъжен и е могъл да
избегне настъпването на общественоопасните последици, като удара е бил за него
предотвратим чрез пропускане на движещия се по път с предимство мотоциклет. В случая
не е налице случайно деяние, тъй като този подсъдим сам се е поставил в невъзможност да
избегне инцидента, отнемайки предимство на движещия се по път с предимство друг водач.
Що се отнася до поведението на пострадалия водач, независимо, че същият е навлезнал в
локалното платно със скорост над максимално допустимата за този участък, установено е от
заключението на изготвената ДКМАТЕ, че за него ударът е бил непредотвратим, както при
избраната в порядъка около 100 км/ч скорост, но също и при движение с максимално
допустимата от 80 км/ч скорост.
Същевременно, безспорно е, че вина за ПТП-то има и пострадалия водач – с рисковото си
шофиране преди удара и рязката маневра по преминаване от основно в локално платно, като
доколкото този водач не е измежду живите, за да му бъде потърсена наказателна/
административно наказателна отговорност, правилно тези фактори са отчетени от съда
единствено във връзка с индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия
П..
Както пред първоинстанционния съд, така и в настоящото производство, защитата на
подсъдимото лице поддържаше, че е останало недооценено обстоятелството, че в кръвта на
пострадалия е установено наличието на наркотични вещества. Въззивният състав не споделя
горното виждане, тъй като решаващия съд е отделил специално внимание на това
възражение на защитата, аргументирано е изложил своите съображения, въз основа на които
е приел, че липсват доказателства, приетите /с неясна давност на приема/ вещества да са
повлияли в някаква степен на поведението му като водач на пътя, респективно да са довели
до невъзможност за контролиране на мотоциклета. Точно обратното, макар според
свидетелите, мотоциклетистът да е имал рисково поведение на пътя /което по нищо не го
отличава от стандартно разпространения и възприет манталитет и маниер на управление на
болшинството от мотоциклетистите, особено в този пътен отрязък, характерен с обширния
прав участък, изкушителен за почитателите на високи скорости и адреналин/
непосредствено преди инцидента, след навлизането си в спомагателното платно и
възприемайки опасността, К. е успял да реагира адекватно, като е намалил скоростта си в
опит да избегне удара. В това поведение не се съзира липсата на адекватност /която
евентуално би могла да бъде разглеждана през призмата на повлияност в някаква степен от
приетите наркотични вещества /, а обективна невъзможност с оглед създалата се ситуация за
предотвратяване на сблъсъка между двете ППС-та.
Вярно установените факти по делото са позволили на първия съд да направи и верни правни
изводи, свързани с обективната и субективната страна на престъплението, за което е признал
10
подсъдимият П. за виновен, а именно, че
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1,
б. „В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на 14.10.2017 г.,около 17,30 ч. при управление на
МПС лек автомобил „Шевролет Калос“ с ДК№ ******** в гр.София, по самостоятелно
/локално/ платно на ул.“Околовръстен път“ с посока на движение от бул.“Черни връх“ към
бул.“България“, след пресечката с ул.”Йордан Бакалов-Стубел” нарушил правилата за
движение- чл.25, ал.2, изр.1-во от ЗДвП- “При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея”, като при преминаване от дясна лента
подс.П. навлезнал в лява лента, без да пропусне движещия се по път с предимство
мотоциклет “Сузуки” ГСХ с рег.№ ******* със същата посока на движение, управляван от
М. Г. К., в следствие на което реализирал ПТП с управлявания от последния мотоциклет и
причинил смъртта му. Пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
виновното поведение на подсъдимия, който е могъл да избегне удара, като пропусне
движещия се по път с предимство мотоциклет.
Пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия нарушение на правилата
за движение е настъпилият вредоносен резултат - смъртта на М. Г. К..
От субективна страна, подсъдимият П. е осъществил противоправното поведение по
непредпазливост, при условията на чл. 11, ал. 3, пр. 1-во от НК- не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Задължението му за предвиждането на тези общественоопасни последици е произтичало от
задължението му да знае и да спазва Закона за движението по пътищата и в частност
разпоредбата на чл.25, ал.2, изр.1-во от ЗДвП.
Тук е мястото да бъде маркирано по повод възприетите от този състав на съда обяснения на
подсъдимия, в частта им касателно сигнализирането на тел. 112, че макар и действително по
делото да са налични данни в тази насока, то за да е налице оказване на помощ на
пострадалия от страна на подсъдимия, съобразно П №1/1983 г. на Пленума на ВС, тя трябва
да бъде необходима. Данните по настоящето дело показват, че леталния изход е настъпил
непосредствено след произшествието, поради което дори и да е оказана помощ, то тя не е
била необходима.
По наказанието:
Определянето на наказанието е единен логически процес, при който се прави цялостна
оценка на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, и след тяхното
квалифициране като смекчаващи, отегчаващи, или многобройни или изключителни
смекчаващи, с оглед чл. 54 и 55 НК се определят както видът, така и размерът на
наказанието.
11
При индивидуализацията на наказанието, първата инстанция правилно е ценила като
смекчаващи отговорността на подсъдимия П. следните обстоятелства- чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, трудова заетост на подсъдимия, съпричиняването от
страна на пострадалия и продължителността на воденото наказ. производство /близо 3
години и 4 месеца/. Последното, само по себе си се явява изключително, с оглед факта, че
през цялото това време е търпял мерки за проц. принуда и всички други неблагоприятни
последици, свързани с воденото срещу наказателно производство. Съвкупната преценка на
горните обстоятелства, води до единствено възможния извод, че подсъдимият е лице с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други престъпни прояви от същия вид.
Съотнасяйки последното към наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, едно от
които има характера на изключително такова, а именно- продължителността на воденото
наказателно производство, не по вина на подсъдимото лице, правилно
първоинстанционният съд е счел, че в случая са налице условията за приложението на чл.
55, ал.1, т.1 от НК, тъй като и най-ниския размер на наказанието, предвиден в санкционната
част на разпоредбата се явява несъразмерно тежък. Така, първостепенният съд, отчитайки
конкретиката на случая, с основание е приел, че наказанието следва да бъде определено под
най-ниския предел на предвиденото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца.
Релевантните за отговорността на подсъдимото лице обстоятелства са били съобразени от
съда в необходимата степен, с оглед което настоящата инстанция не намира основания за
допълнително намаляване размера на наложеното наказание. Все пак следва да се отчита и
тежестта на деянието, обусловена от относително нарастващия дял на този вид
престъпления в обществото ни, и в този смисъл евентуалното редуциране на така
фиксирания от решаващия съд размер на наказанието би се явило една неоправдана проява
на снизходителност и не би държало сметка на целите на наказанието, и в частност на
генералната превенция. По тези съображения, претенцията на защитата за допълнително
редуциране размера на наложеното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода“
не може да бъде удовлетворена.
Вън от горното, в пълно съответствие с нормата на чл.66, ал.1 от НК, градският съд е
отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен
срок от три години, който е минималния предписан от закона. Настоящата инстанция се
солидаризира с решението на първата по въпроса за отлагане изтърпяването на наложеното
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, както и по този за размера на
изпитателния срок. Преценявайки данните за личността на подс. П., а именно, че личната
степен на обеществена опасност на дееца не е висока, съдът законосъобразно е счел, че
изпитателен срок в размер на 3 години се явява напълно достатъчен за постигане на целите
на наказанието.
В заключение, настоящият състав на САС намира, че така определеното наказание е
правилно отмерено. Била е съобразена, както степента на обществена опасност на деянието,
така и на извършителя. Адекватно са оценени и останалите обстоятелства, имащи значение
12
при определяне вида и размера на наказанието, поради което релевираното оплакване от
страна на жалбоподателя, е лишено от аргументи. Така индивидуализираното наказание е
справедливо и съответно на тежестта на извършеното престъпление и на целите на личната
и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция установи, че при
индивидуализацията на размера на кумулативно предвиденото в чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т.
7, пр. 2 НК наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” е
допуснато нарушение на материалния закон. И това е така, тъй като по принцип размера на
наказанието „лишаване от право да се управлява МПС” не може да бъде по-малък от
размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”, с оглед което при наложено
основно наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, така определения размер
от 6 месеца на наказанието „лишаване от правоуправление“ се явява незаконосъобразен, но
поради липсата на съответен протест/жалба от частния обвинител, този порок не може да
бъде служебно саниран.
Извън горното, Софийският апелативен съд не намери основания за отменяване или
изменяване на първоинстанционната присъда, а прие, че тя е правилна – законосъобразна и
обоснована и следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК Софийският апелативен съд, НК, 5-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.01.2021 година, постановена по НОХД № 4380/2018 г. на
СГС, НО, 22-ри състав.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13