М
О Т И В И
НОХД № 1598/ 2017 г. по описа на
Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение спрямо подсъдимия
В.Ц.К. – роден на *** ***, живеещ в същия град, българин, български гражданин,
с висше образование, женен, полицейски служител към момента на извършване на
деянието, неосъждан, ЕГН-**********, в това, че на 15.05.2016 г. в гр.Пловдив
умишлено умъртвил повече от едно
лице – две лица – майка си Б. Д.К.
ЕГН ********** и баща си Ц. Н.К. ЕГН
**********, като убийството е извършено предумишлено,
с особена жестокост и с користна цел - престъпление по чл.116
ал.1 т.З пр.1 и пр.2, т.4 пр.З, т.6 пр.З, т.7 и т.9 вр.чл.115 от НК.
Представителите на прокуратурата
поддържат изцяло така повдигнатото обвинение. Твърдят, че макар да няма нито
едно пряко доказателство и оръжието на престъплението да не е намерено –
събраните множество косвени доказателства налагали единствено възможния извод и
установявали по несъмнен и безспорен начин обвинението. Пледират за налагане на
най-тежкото наказание – доживотен затвор без замяна. Считат, че това е
единственото наказание, което съответства на деянието и на личността на
извършителя и че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати по никакъв
друг начин, освен подсъдимият да бъде изолиран до края на живота си от
обществото, тъй като противозаконните му прояви ескалирали, съпроводени с
некритичност, което не подлежало на поправяне и го правели опасен за
обществото. С тези аргументи държавното обвинение пледира за налагане на
най-тежкото наказание „Доживотен затвор без замяна“, което се пледира, съгласно
ЗИНЗС, подсъдимият да изтърпи при специален режим. Претендира се възлагане на
направените по делото разноски върху подсъдимия.
По делото не се конституираха частен
обвинител и граждански ищец. Подсъдимият е единствен пряк низходящ наследник на
пострадалите – жертви на престъплението.
Подсъдимият не признава вината си. Твърди, че обвинението срещу него не е
доказано, че наказателното преследване спрямо него е преднамерено и
целенасочено, свързано с дейността му на полицейски служител в „******“, инспирирано
от ръководни служители на Пловдивската полиция и прокуратура и че обвинението
не е подкрепено от нито едно конкретно доказателство срещу него, а се основава
на предположения и превратно тълкуване на факти и обстоятелства от живота му,
целенасочено превърнато в съвкупност от косвени доказателства.
Защитата пледира за оправдателна присъда поради необоснованост и
недоказаност на обвинението. Твърди, че разследването е водено тенденциозно и
единствено само срещу К., че както по време на разследването, така и при
формулировката на обвинението има допуснати множество процесуални нарушения и
че обвинението почива на непълни, негодни и недостоверни доказателства, които
не могат да докажат неговата вина.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата
по делото и изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият В.Ц.К. е роден на *** ***,
живеещ в същия град, българин, български гражданин, с виеше образование, женен,
полицейски служител към 15.05.2016г., неосъждан, ЕГН **********.
Относно фактическата обстановка:
Подсъдимият
е единствено дете и на Б. Д.К. и на Ц. Н.К., родено от брака им.
През 1991 г. В.К. завършил ***в
гр.Пазарджик и бил назначен на длъжност ***. Към
този период пострадалите Ц. К. и Б. К. и синът им В. живеели в апартамент,
намиращ се в гр.Пловдив, ул.“Г.“ *.
На 22.12.1997 г. пострадалият Ц. К.
закупил недвижим имот, намиращ се в гр. Пловдив, представляващ празно дворно
място в строителни граници с площ 753 кв.м., дял 2 по скица-проект, част от
имот 1055 по плана на кв. „Х. Смирненски“, с идентификатор 5674.511.1055 и
административен адрес гр. Пловдив, ул***. Имотът, Ц. К. закупил от свои
познати, тъй като сделката била изгодна. Сделката била извършена при нотариус
към Пловдивския районен съд на 22.12.1997г. (т.6 л.132 от ДП) с нотариален акт
№37 т.100 д. 24548/97г.
В закупения имот започнало
строителство. Основният строеж в имота бил в източната част на двора и
представлявал двуетажна сграда с реално предназначение за жилище, а официално –
офис-сграда. При строежа на двуетажната жилищна постройка, в западната й част
била изградена едноетажна постройка, с помощно предназначение за съхранение на
строителни материали и инструменти при строителството на двуетажната, в
последствие превърната в жилищна, с входна дървена врата, в горната част на
която имало прозорец – съставлявана от коридор и
стая за живеене. Дворното място било разделено на две части – западна и
източна, преградено с телена ограда и решетъчна дървена врата. Източната част на двора започвала от желязната входна
врата и завършвала до западната стена на двуетажна постройка. Непосредствено до
едноетажната постройка в западната част на двора било изградено стопанско
помещение от дъски с покривна конструкция и селскостопанско предназначение.
Тази част на двора завършвала с метална решетъчна врата, след което следвало
дворно място. Този имот граничел на север – с
обект на ЕВН (подстанция), с обща телена ограда; на изток – с улица „*“, като
имало изградена метална врата и гаражна клетка, непосредствено след тях имало
обособен паркинг; на юг – с ЖП линия Пловдив-София, като имало изградена
тухлена ограда, която не била плътна до края и в имота можело да се проникне
през обособено дворно място, на юг от което се намирала желязна решетъчна врата
и телена ограда; на запад имота граничел със зелени площи и бил ограден с
телена ограда. Тъй като продали апартамента си на ул. „Г.“ Ц. и Б. К. се
установили да живеят в западната едноетажна постройка в имота на ул. ***. Отношенията
на подсъдимия К. и неговите родители били добри.
През 1998 г., при проведено
психологическо изследване от Института по психология на МВР, по отношение
подсъдимия В.К., била установена психологическа несъвместимост за работа като
полицай. В резултат на това, считано от
18.11.1998 г. В.К. бил освободен от служба по причини, които го правят негоден
да изпълнява служебните си задължения.
През 1999г. подсъдимият В.К. сключил
граждански брак със свидетелката К.К., с която се познавали отдавна, тъй като живеели
в един вход, а от 1998г. били заедно. В същия вход живеели и свидетелката М.Р.
и самоубилият се по-късно С.М..
Към момента на сключване на брак
двуетажната жилищна постройка била готова, извършвали се довършителни работи.
В началото на 2001 г. В.К. заминал да
работи в Кралство Великобритания. На 21.05.2001г. се родил синът на В. и К. К..
През 2002г. към В. във Великобритания се присъединили и съпругата му,
свидетелката К.К. с детето им А.. Междувременно и тримата се прибирали понякога
в България, а детето А. временно било оставено в България по здравословни
причини, където грижи за него полагали техни приятели, бащата на К., родителите
на В.. След няколко години В. и К. К. се върнали за постоянно в България.
През 2005 година В.К. завършил висше
образование в ***, специалност „***“.
По време на пребиваването си във
Великобритания В.К. придобил умения на дърводелец. От Великобритания закупил (а
в последствие и си донесъл в България) инструменти в това число и дърводелски,
които подбирал и държал на качеството им. Заедно със свидетеля М.Д. продължил
да практикува тези си умения, работейки по частни обекти в България.
През 2012 г. В.К. се явил на конкурс,
обявен от ***и на 24.04.2012 г. бил назначен в ***. От 13.02.2013 г. бил
назначен на длъжност ***
На 09. 09. 2013 г. бил назначен на
длъжност ***. От 26.02.2016 г. заемал длъжността *** в същите сектор и отдел.
След връщането на подсъдимия и
неговата съпруга от Великобритания, младото семейство К. се установили да
живеят в двуетажната къща в имота на ул. ***и съжителствали в един двор с Б. и
Ц. К., които живеели в едноетажната западна постройка. Отношенията между тях
постепенно започнали да се влошават. Подсъдимият
започнал да предявява претенции родителите му да му прехвърлят собствеността на
имота намиращ се в гр.Пловдив, ул***. Те, обаче, му отказвали. От една страна –
там било единственото им вече жилище. От друга страна, се притеснявали, че
сделка със собствеността, ще направи собственик и съпругата му, а не искали
това, тъй като той, като единствен наследник, чийто живот искали да осигурят,
иначе, щял да получи цялата собственост върху имота. Това допълнително
влошавало отношенията между пострадалите и подсъдимия и неговото семейство.
В.К. поискал баща му да му подпише
запис на заповед, а през 2014г. завел гражданско
дело за заплащане разноските по строителството в имота на ул. ***. По делото го
представлявал адвокат - свидетеля С.Г.Й..
На 06.10.2014г. използвайки като повод
семеен скандал между родителите си, В.К. завел майка си при нотариус, за да
подпише обратно писмо (contra letter)
за сделката от 22.12.1997г. с нотариален акт №37 т.100 д. 24548/97г., в което
Б. К. декларирала, че имотът, закупен с този нотариален акт е закупен със
средства на сина й В.К., за да го ползва и владее и че съпругът й Ц. К. не е
действителния собственик, макар да е записан като купувач в нотариалния акт,
както и че построеното в имота било изцяло със средства на сина й, а не на Ц.
К.. Въз основа на този документ през м.10. 2014г. В.К. завел иск срещу
родителите си Ц. и Б. К., с претенция съдът да признае за установено по
отношение на тях, че той е собственик на недвижимия имот, закупен на 22.12.1997
г., намиращ се в гр.Пловдив, ул. ***. Било образувано гр.д. № 15424/2014 г. по
описа на Районен съд гр.Пловдив. А на представляващия го по делото адвокат П.,
В.К. обяснил претенциите си с описаните в обратното писмо обстоятелства и
твърдението, че баща му фигурира като собственик само защото при изповядване на
сделката В.К. не носел документ за самоличност и бил заменен от баща си, който
го придружавал и носел своя паспорт, за да не се бави и отлага сделката.
Тъй като отношенията между подсъдимия
и родителите му прогресивно се влошавали, В.К. заедно със съпругата си и сина
си през 2014г. се преместил да живее в
апартамента на своята тъща, свидетелката М. ***, недалеч от имота на ул. ***.
Свидетелката Р. от дълги години живеела и работела в Република Гърция и
апартамента й бил свободен.
В имота на ул***, обаче, подсъдимият
продължил да отглежда кучето си Р., порода немска овчарка. Това било свързано с
ежедневно посещаване на този имот, за да се храни кучето и при тези посещения
се срещал било сам, било със съпругата или детето си, с родителите си, които
живеели в същия имот.
Срещите били съпроводени с постоянни
скандали, разправии и заплахи между, от една страна – подсъдимия и неговото
семейство, от друга страна – родителите му Б. и Ц. К.. По
повод влошените отношения между тях за периода 2014 и 2015 г. във Второ РУ на
МВР при ОДМВР гр.Пловдив били водени проверки и досъдебно производство в това
число и по чл.144 ал.З от НК. Тъжители по част от проверките били Ц. и Б. К. с
оплакване от действията на сина им – подсъдимия К.. Други проверки били
инициирани от подсъдимия К. и неговата съпруга, срещу родителите на подсъдимия
Ц. и Б. К..
Отношенията станали крайно враждебни,
агресивни и от двете страни, а В.К. започнал с телефона си да прави видео записи на скандалите, често провокирани от
него, за да събира данни и доказателства, в подкрепа на подадените от него
жалби, срещу родителите му, както и по жалбите, подадени от тях срещу него.
Тези видеозаписи подсъдимият запазвал в паметта на телефона си, прехвърлял ги
на компютъра си, като за целта създал папка, която озаглавил: „Гадовете“; и на компютъра, който ползвал в служебния си кабинет
в ***. Подсъдимият използвал придобитите си от
работата в *** знания и маниери, за да уличи
баща си (основно) в престъпление.
Междувременно спорът за собственост на
имота на ул. ***, по който било образувано гр.д. № 15424/2014 г. по описа на
Районен съд гр.Пловдив бил загубен от подсъдимия. С решение от 30.04.2015 г.
Пловдивския Районен съд отхвърлил иска му (с мотив, че не е установена
твърдяната от В.К. като ищец, персонална симулативност на договора за
покупко-продажба на недвижимия имот, сключен на 22.12.1997г., тъй като се
базирал на непълен обратен документ, съставен на 06.10.2014г., издаден от
неучаствал в сделката съпруг). В.К. обжалвал решението пред Окръжен съд
гр.Пловдив, където било образувано въззивно гр.дело № 1710/2015 г. приключило
на 16.11.2015 г. с решение с което Окръжен съд гр.Пловдив потвърдил
първоинстанционното решение. В.К. подал жалба до ВКС срещу решението на
Окръжния съд гр.Пловдив. Развитието на съдебното производство по гр.д. №
15424/2014 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, постепенно показало, че спора
за собственост за имота, намиращ се в гр.Пловдив, ул***, няма да бъде спечелен
от В.К., но това не променило представата му за собственически права. Те взели
приоритет спрямо родителите му и той лично или чрез съпругата си предприемали
множество действия, които да откажат родителите му от собствеността и
обитанието в имота – преустановили плащането на сметките за ток и оставяли
включени електроуреди, въпреки че вече не живеели в къщата, което довело до
преустановяване на електрозахранването в следствие неплатени сметки за ток,
които били значителни и непосилни за възрастното семейство Б. и Ц. К.;
сигнализирали (л.1305 от съдебното дело) община Пловдив Район Западен с
твърдение, за незаконност на обитаваната от възрастното семейство постройка и с
претенция за отстраняването и; подсъдимият започнал да проявява интерес към
статии в интернет, свързани с безшумни убийства, с ток, отравяния с живак,
гъби, отрова за мишки и пр. Всички опити физическо и юридическо отстраняване на
възрастното семейство от собствеността и ползването на имота, обаче били
свързани с бавна процедура и с несигурен резултат. В.К. знаел, че като
единствен син на пострадалите Ц. и Б. К., след тяхната смърт ще бъде единствен
техен наследник. Единственият сигурен начин да постигне целта си, бил да
използва уменията си в боравенето с огнестрелни
оръжия и професионалния си опит като полицай. Той
знаел, че не може да ползва законно притежаваните си пистолети, защото ще бъде
разкрит. Знаел, и че трябва да прикрие следите си, да не оставя отпечатъци.
Започнал да се подготвя за убийството на двамата си родители – в неустановено
време, по неустановен начин се сдобил с пистолет с неустановена марка, който се
ползвал с патрони 9x18 мм (калибър ползван и за пистолет „Макаров“) и
заглушител за него. Подсъдимият имал служебен достъп да патрони 9x18мм. Макаров
бил служебния му пистолет до 2014г. В службата периодично се правели учебни
стрелби, като се стреляло със служебно оръжие – лично или предоставено от
служителя водещ учението, а на въоръжение в полицията били пистолетите Макаров
и ПСМ. Не знаел, обаче, че произведените през
1983, 1984 и 1986 г. пистолетни патрони 9x18 мм
били предоставени от завод „Арсенал“ гр. Казанлък единствено и само на държавни
учреждения, а само за Министерство на вътрешните работи била извършена доставка
на този вид пистолетни патрони и от трите години. Не знаел и, че
след 1995г. бил променен химическия състав на произвежданите боеприпаси.
Подсъдимият живеел в квартала от
малък, а в имота на ул. *** повече от десет години – познавал отлично района, в
който живеели родителите му – знаел, че срещу улицата, централния вход и
гаражната врата на имота на ул*** има монтирана върху сградата на ул.“*** охранителна камера. Познавал навиците на родителите
си. Знаел, че вечер си стоят в стаята,
която обитават, и гледат телевизия.
С определение от 10.05.2016 г.
Върховният касационен съд не допуснал касационно обжалване на решението на
Окръжен съд гр.Пловдив. На 12.05.2016г. адв. П. видяла на интернет-страницата
на ВКС публикуваното определение на ВКС и веднага уведомила В.К. по телефона.
Узнавайки, че е загубил окончателно съдебния спор за собственост върху имота на
ул. ***, той решил, че е настъпил момента да приведе в изпълнение решението си,
да придобие имота по наследство, като умъртви майка си и баща си. За решимостта
му способствало и обстоятелството, че от месец март 2016г. в апартамента на ул.
„***, в който се било преместило да живее младото семейство К., от Гърция се била върнала да живее и
неговата собственичка – свидетелката М.Р. и се наложило да освободят за нея
стаята в която спял сина им А., който се преместил да спи в една стая с
родителите си. А не можели да се върнат в двуетажната си къща на ул. ***, която
стояла празна, поради непоносимостта да съжителстват в един двор с Ц. и Б. К..
15.05.2016 г., неделя, бил
единственият почивен ден след 6-дневната работна седмица. В.К. прекарал деня
навън със семейството си – съпругата си свидетелката К.К. и сина си А.. Те
притежавали два автомобила – л.а.„М.“ с ДКН ***и лекотоварен автомобил „С.“ с
рег.№ ***(т.6, л.177-178 от ДП). И двата автомобила били с десен волан,
закупени от съпрузите от Великобритания. Свидетелката К.К. ползвала обичайно
лекия автомобил „М.“, а подсъдимият К. – лекотоварния автомобил „С.“, с който
ходел на работа и пътувал в града и извън него. Късния след обед тримата се
прибрали в апартамента на ул.“***. В жилището била и неговата собственичка –
свидетелката М.Р.. Около 19 часа В.К. и съпругата му излезли, под предлог, че
предното обзорно стъкло на автомобила „С.“ пропуска вода и трябва да приберат автомобила в гаража си
на ул*** и да нахранят кучето си. В този момент
времето било лошо, валял дъжд. Автомобила управлявала свидетелката К.. Подсъдимият
слязъл от автомобила недалеч от ул***, извън обхвата на охранителната камера на
отсрещната сграда. Свидетелката К. продължила сама, оставила автомобила в
гаража на ул***, нахранила кучето и се прибрала
пеш и сама.
Като слязъл от лекия автомобил,
подсъдимият К. се придвижил пеша, откъм ЖП линиите, към мястото, където живеели
родителите му. Той носел със себе си неустановеният пистолет, зареден с
пълнител с 8 бр. патрони 9x18 мм. На пистолета бил монтиран заглушител.
Подсъдимият влязъл в имота, намиращ се в гр.Пловдив, ул*** от задната му страна, за да избегне охранителната
камера срещу официалния вход. На ръцете си подсъдимият сложил
ръкавици, за да не оставя дактилоскопни следи. Знаел, че по това време на
денонощието и двамата му родители, са в стаята, в която живеят. В центъра на
тази стая имало маса, а до южната и до източната
стена легла. В непосредствена близост до
входната врата на едноетажната постройка имало прозорец на стаята с перде от
вътрешната страна и монтирана отвън мрежа против комари. Подсъдимият К.
застанал пред този прозорец, извадил неустановения пистолет с монтиран
заглушител, който носел със себе си, леко приклекнал, за да се прицели, тъй
като прозорецът, комарникът и пердето намалявали видимостта. Намиращият се под
прозореца дървен стелаж пречел на подсъдимия да се доближи плътно до него.
Подсъдимият видял, че майка му Б. К. се намира права, леко приведена напред и
леко обърната с дясното си рамо към него между масата и леглото в източната
част на стаята и имало опасност, виждайки го въоръжен, да се обади по мобилния
си телефон за търсене на помощ. Той се прицелил в нея и стрелял. Първият
изстрел попаднал в областта на шията на Б. К., разкъсал мускулите и тъканите на
шията вляво и завършил в меките тъкани на гърба вляво. От нараняването
пострадалата седнала на леглото в източната страна на стаята. Подсъдимият
видял, че първият изстрел е попаднал в целта, но въпреки това произвел втори
изстрел, целейки се отново в тялото на майка си. Вторият куршум попаднал в
дясната гръдна област, преминал транзиторно през дясната гърда и проникнал в
коремната кухина. Подсъдимият видял, че и вторият произведен от него изстрел е
попаднал в целта и майка му е неутрализирана. Той
веднага направил две-три крачки вляво и застанал пред входната врата на едноетажната
постройка, която била на около 1,60 м. от прозореца. Тази врата в горната си
част имала стъкло. Подсъдимият знаел, че след като се приберат в дома си
неговите родители заключват входната врата. Счупил с щанга стъклото на входната
врата и насочил пистолета към главата на баща си Ц. К., който бил тръгнал към
вратата, за да види какво се случва. Когато стигнал непосредствено до входа на
стаята, наведен напред и обърнат с дясното си рамо към подсъдимия, В.К. се
прицелил в баща си и произвел трети изстрел с пистолета. Този изстрел преминал
транзиторно през ръба на варовата мазилка и попаднал в главата на Ц. К. *** зад
ушната мида, преминал през тъканите и мускулите на шията и гръдния кош отзад и
завършил в мускулите на лявата гръбна половина. От причиненото нараняване в
резултат на изстрела Ц. К. паднал назад на пода между масата и дивана с глава
на запад и крака на изток. Подсъдимият видял, че и този изстрел е попаднал в
целта, т.е. нито един от двамата му родители не можел да окаже съпротива или да
потърси помощ по телефона. Затова, с козия крак /щангата/ разбил заключената
входна врата на едноетажната постройка, оставил щангата върху мивката,
разположена вляво от входната врата, влезнал в коридора, а след това в стаята,
в която били родителите му, насочил пистолета към лежащия на пода, близо до
входната врата на стаята, Ц. К. и отново стрелял от около 30 см. разстояние.
Изстрелът попаднал в лявата мишница, преминал през тъканите на гръдния кош, на
рамото и шията, причинил счупване на лявата ключица и завършил в тъканите на
тила вляво. След това подсъдимият тръгнал към лежащата на леглото Б. К.,
приближил се към нея с насочен пистолет и от разстояние малко повече от 1 м.
произвел изстрел към лявото й рамо. Патронът попаднал в областта на лявото
рамо, минал през меките тъкани и завършил в меките тъкани на гърба вляво.
Непосредствено след този изстрел подсъдимият, движейки се към тялото на
лежащата Б. К. от разстояние 60-100 см. отново стрелял в областта на гърдите й.
Изстрелът попаднал в лявата гърда, преминал през меките тъкани на гръдния кош
вляво, раздробявайки пети шиен прешлен и страничните леви израстъци на пети и
шести шийни прешлени и излезнал от задната повърхност на шията. Въпреки, че
видял че и този изстрел е поразил жертвата, В.К. не се задоволил. Доближил се
непосредствено до тялото на лежащата Б. К., опрял пистолета в областта на
главата й, лявата половина на горната устна и стрелял. Изстрелът преминал през
лявата половина на горната устна, горно-челюстния синус отляво, през основата
на мозъка, разкъсал твърдата и мека мозъчни обвивки, моста и лявата
малкомозъчна полусфера, нарушил целостта на черепния свод и излязъл тилно
вляво. Този изстрел причинил смъртта на Б. К.. Сигурен, че е умъртвил майка си
Б., подсъдимият се върнал до тялото на лежащия на пода Ц. К.. Опрял пистолета в
предната част на шията и произвел изстрел. Изстрелът преминал през предната
повърхност на шията, през гръдния кош, разкъсвайки по хода си общата яремна
вена, десния бял дроб, органната и пристенната плеври, както и гръдната стена с
мускулите и тъканите на гърба и завършил в мускулите и тъканите в дясната
гръбна половина. Този изстрел причинил смъртта на Ц. К.. Подсъдимият К. се
уверил, че с последният осми изстрел от общо осемте патрона, с които бил
зареден пълнителя на пистолета му, е причинил смъртта и на баща си Ц. К.. След
като се уверил, че е умъртвил и двамата си родители подсъдимият разхвърлял
някои от намиращите се в стаята вещи, за да инсценира грабеж. Металният лост
(кози крак) оставил на мивката, за да изглежда необмислено и непрофесионално.
Подсъдимият напуснал мястото на извършване на деянието. Той разбил веригата,
заключена с катинар, с която била затворена задната метална врата в стопанската
част на имота. Взел взломената верига и катинара, затворил вратата и тръгнал в
посока юг-югоизток. В тревистата част, недалеч от местопрестъплението в посока
юг-югоизток, той хвърлил веригата и катинара като продължение на инсценировка
за грабеж. След извършване на деянието след 21
часа В.К. се прибрал при семейството си в жилището на ул. ***. Подсъдимият К.
изхвърлил пистолета, заедно с пълнителя и заглушителя към него на неустановено
място в хода на разследването, за да не бъде намерен и свързан с него. По същия
начин постъпил с ръкавиците, дрехите и обувките, с които бил към момента на
извършване на деянието.
На 17.05.2016 г. /вторник/ около 16.30
часа свидетелката А.П., съседка на семейство Б. и Ц. К., отишла до жилищната
постройка, в която живеели семейство К., притеснена и по съвет на приятелка,
тъй като никой не отговарял на позвъняванията й от
два дена. Влязла от
към ЖП линията. Видяла, че вратата на
постройката, в която живеели, е затворена, но със счупен прозорец. Бутнала я и
влязла вътре. При влизането си свидетелката
видяла телата на Б. и Ц. К.. Силно изплашена А.П. казала на близките си и
позвънили на полицията. На място дошъл патрул на Първо РУ на МВР, а
впоследствие и на Второ РУ на МВР, на чиято територия се намирало
местопроизшествието.
Тази фактическа обстановка съдът прие
за установена от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К.Г.К.,
М.Р.Р., А.Р.П., Я.А.Г., Ц.П.П., И.С.Ч., Р.Н.Л., В.В.Т., П.С.С., М.Т.Д., М.И.Б.
– П., Р.А.Т., П.Р.Г., А.Я.Д., М.А.Б., А.Ж.П., М.М.Р., Д. Р.А., М.С.Д., А.И.В.,
И.А.В., К.Н.М., И.В.К., Т.К.М.,
В.В.Д., К.А.И., П.Г.М., П.Г.С., А.Р.К.,
В.С.А., М.А.А., Д.Г.Д., М.С.С., М.В.А., А.С.,
П.Н.К., М.Н.Б., С.А.А., Б.Г.П., Б.Р.А.,
В.В.В., Т.М.М., А.П.Б., Г.М.Б.,
Н.З.К., С.В.К., Н.Б.Ц., В.С.Р., Б.Й.Т., В.И.П., Н.Б.Е., В.А.Т., А.Г.Р., В.Й.Х.,
Е.А.Я., Х.Р.Ч., В.А.Ж., С.Т.Т., П.А.Н., С.Н.Б., Й.Й.П., Г.Й.К., Г.И.Т., М.И.Н.,
Д.Г.К., Б.С.С., К.К.Б., И.Т.К., Т.В.Ч.,
И.А.Н., С.Г.Й., А.Г.Ц., П.П.Н.,
В.Д.Н., Р.Д.М., П.П.Ц., В.Г.С., Л.Й.С., Д.Б.Б., З.Б.С., Н.Л.Т., М.А.С., Б.Д.Д.,
А.И.Н., Д.В.П., И.Л.Б., Г.Т.Г., И.П., Т. М. и Х.Р. – разпитани непосредствено
пред настоящия съдебен състав, както и прочетените по реда на чл.281 ал.4 и
ал.5 вр. ал.1 т1 и т.2 пр.2 от НПК показания на свидетелите А.П., И.Ч., Р.Л.,
В.Т., П.С., М.Д., Р.Т., П.Г., М.Б., М.Р., А.В., И.В., И.К., Т. МР.в, В. Д.,
Д.Д., М. С., М.А., А.М., П.К., М.Б., С.А., В.В., Г.Б., Н.К., С. К., Н.Ц., Б.Т.,
Н.Е., В.Т., А.Р., Х.Ч., В.Ж., Й.П., Г.К., Б.С., И.К., И.Н., В.Н., Р.М., Л.С.п.,
н.Т., М.С., Б.Д., И.Б.; от проведените очни ставки; от заключенията
на: тройната съдебномедицинска експертиза на трупа на Б. К., тройната
съдебномедицинска експертиза на трупа на Ц. К., тройна съдебномедицинска
експертиза Хз 91/2017 г. по писмени данни, комплексната медико-балистична
експертиза № 16/БАЛ 114, психологична експертиза – психологическият профил на
неизвестния извършител на двойното убийство, комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, трасологическа експертиза Хз 16/БАЛ-86,
съдебно-трасологическа експертиза №379, съдебно-трасологическа експертиза Хз
16/БАЛ-85, съдебно-трасологична експертиза Хз 423, допълнителната
назначената в хода на съдебното следствие комплексна физико-химична и
балистична експертиза №18/БАЛ-98, физико-химическа
експертиза – Протокол № 673 /БНТЛ при ОДМВР гр.Пловдив/, комплексна експертиза
Хз 16/ФЗХ-271, физико-химична експертиза № 16/ФЗХ-267, физико-химическа
експертиза Хз 16/ФЗХ-248, физико-химическа експертиза Хз 16/ФЗХ-276,
физико-химична експертиза Хз 16/ФЗХ-247, физико-химична експертиза Хз
16/БТМ-197, физико-химическа експертиза Хз 16/ФЗХ-373, физико-химическа
експертиза № 16/ФЗХ-315, комплексна експертиза № 16/БАЛ-80, съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране №
16/ДНК-329, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода
на ДНК профилиране № 16/ДНК-ЗЗО, съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства по метода на ДНК профилирането Хе 16/ДНК-331, съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства Хз 67/2016 г. /БНТЛ при ОДМВР
гр.Пловдив/, балистична експертиза Хз 16/БАЛ-113, балистично изследване –
експертна справка № 134, комплексна експертиза № 16/ФЗХ-314, комплексна
експертиза № 16/ФЗХ-365, техническа експертиза на записите на охранителни
камери „П. консулт“, автотехническа експертиза, криминалистическа експертиза №
16/18.05.2017 г., техническа експертиза № 2016/ИКУ 122,
съдебно-компютърно-технически експертизи и допълнителни такива; веществените
доказателства, веществените доказателствени средства в това число и изготвените
въз основа на използвани СРС; писмените доказателства, прочетени и приобщени по
делото, свидетелството за съдимост на подсъдимия, протоколи от извършени в хода
на досъдебното производство процесуално-следствени действия за огледи на
местопроизшествието, за претърсвания и изземвания, за оглед и за разпознаване на
веществени доказателства, за извършени следствени експерименти.
На 17.05.2016 г. бил извършен оглед на
местопроизшествието, намиращо се в гр.Пловдив, едноетажна постройка на ул***,
при който били иззети: гилза от перваз пред прозорец; метален лост от мивка;
гилза от земята от западната част на двора; гилза от коридора до входната
врата; отпечатъци от стъпки в коридора; гилза от западната част на диван до
южната стена; обтривки от леви и десни ръце с поднокътно съдържимо и нокти на
Б. Д.К. и Ц. Н.К.; проектил иззет от легло; проектил от одеяло на легло; гилза
на легло до западна стена; гилза от ракла с телевизор; гилза от земята между
южната стена и раклата; одорологична следа, иззета с протокол № 0029431 от
метален лост; парче от противокомарна мрежа на прозорец с 2 броя дупки; 4 броя
дактилоскопни следи № 1,2 и 3 от външна страна на входна врата в ляво от
огледало, закачено на вратата и № 4 от външна страна на вътрешната стая;
телефон ,,G Smart“ - сив; сиво-черен телефон „Нокия“ и черен на цвят телефон със
зарядно устройство „М-tel“. Съставен бил надлежен протокол
(т.2, л.1-5 от досъдебното производство) Направени били фотоснимки(т.2,
л.8-39). На 18.05.2016 г. бил извършен оглед на трупа на Б. К.. При този оглед
били намерени и иззети 3 бр. проектили, натривки от лява и дясна ръка и от
входните рани, анцугово долнище, чорапи, гащи. Съставен бил надлежен протокол (том 2, л.52-53 от досъдебното
производство). Направени били фотоснимки (т.2, л.54-71 от досъдебното
производство). На 18.05.2016 г. бил извършен оглед на трупа на Ц. К.. При
огледа били намерени 3 бр.проектили, натривки от лява и дясна ръка и от трите
рани, тъмносиня на цвят жилетка, тъмносиня тениска, анцугово долнище и гащи.
Съставен бил надлежен протокол (том 2, л.72-73 от досъдебното производство).
Направени били фотоснимки (т.2, л.74-82 от досъдебното производство). На
18.05.2016г. бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествието. При огледа били иззети обтривки
пробойни, черно палто, дамска блуза и блуза пропита с течност, гилза и найлонов
джоб с документ – определение – 2 листа. Съставен бил надлежен протокол (т. 2, л.40-41 от досъдебното производство).
Направени били фотоснимки (т.2, л.42-49 от досъдебното производство). На
20.05.2016г. бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествието. При огледа били
иззети парче стъкло с неправилна форма от външна страна на вратата, дунапренен
апликатор с обтривка от стъкло с неправилна форма и дължина около 15 см.,
установено от външната страна на земята на около 40-50 см. североизточно от
входната врата, 1 бр. обикновен ключ от бял метал, парченце от външна част от
вратата с боя, парченце от вътрешна част на вратата с боя, апликатори с
обтривки от парчета счупено стъкло по рамката на прозореца на входната врата,
парче мрежа против насекоми с размери около 30х30см. от прозореца. Съставен бил
надлежен протокол (т. 2, л.50-51 от досъдебното производство). Направени били
фотоснимки. На 20.05.2016 г. бил извършен оглед на района, намиращ се
юг/югоизток от къщата на ул***. При огледа били иззети ръждясал катинар със
затворена скоба, през която преминава ръждясал синджир, скъсан на две части,
халка от бял метал и ключ, закачен за нея от тел. Съставен бил надлежен протокол (т. 2, л.141-143 от досъдебното
производство). Направени били фотоснимки (т.2, л.144-148 от досъдебното
производство). На 25.05.2016 г. в гр.Пловдив бил извършен допълнителен оглед на
местопроизшествие, при който били иззети обтривка със стерилен дунапренен
апликатор от външна страна на входната врата, от парчетата стъкло по прозореца
на вратата и огледало западно от прозореца; от стаята – вътре постройката били
намерени и иззети свидетелство за управление на МПС на името на Ц. Н.К.,
контролен талон на същото лице, 1 бр. банкнота с номинал 2 лв., 1 бр. банкнота
с номинал 5 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 лв.; обтривка със стерилен
дунапренен апликатор от вътрешна страна в горната част на касата на входната
врата. Съставен бил надлежен протокол (т. 2,
л.89-90 от досъдебното производство). На 27.05.2016 г. бил извършен
допълнителен оглед на дворното пространство, западно от двуетажната къща и
пристройка, западно от нея, на ул*** в гр.Пловдив. При огледа бил съставен
надлежен протокол /т.2, л.91-92 от досъдебното
производство). Направени били фотоснимки. На 31.05.2016 г. бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествие. При огледа
били намерени и иззети 4 бр. дактилоскопни следи от календар с надпис „Хотелски
комплекс Маркита 2016“ намиращ се на хладилника, 5 стерилни дунапренени
апликатори с обтривка от външна страна /източна/ на вратата, водеща към
вътрешната стая; от закачалка на източната стена в коридора - черно долнище на
анцуг, кафява жилетка с бежови ивици, ватирано зелено горнище суитчър с надпис
„Аргос“, бяло горнище на анцуг с надпис „Адидас“. Съставен бил надлежен
протокол (т. 2, л.93-94 от досъдебното производство). Направени били
фотоснимки. На 01.06.2016 г. бил извършен допълнителен оглед на
местопроизшествие. При огледа били намерени и иззети 2 бр. текстилни чехли,
черен кожен портфейл с намиращи се в него СУМПС на името на Б. К., контролен
талона на името на същото лице, дебитна карта на името на Б. К., визитна
картичка на агенция „Диметра“, по една банкнота с номинал 10, 5 и 2 лв.
Съставен бил надлежен протокол (т. 2, л.95- 96
от досъдебното производство). Направени били фотоснимки. На 02.06.2016 г. бил
извършен допълнителен оглед на местопроизшествие на ул***, при който били
иззети: входната врата на едноетажната постройка, парче от касата на вратата,
ацетонова обтривка от мазилка, вдлъбнатина от колона, вдясно от входната врата, парчета стъкло от
вътрешната страна на прозореца, северен на вътрешната стая. Съставен бил
надлежен протокол (т. 2, л.98-99 от досъдебното
производство). Направени били фотоснимки (т.2, 100-123 от досъдебното
производство). На 23.06.2016 г. бил извършен допълнителен оглед на
местопроизшествието, намиращо се в гр.Пловдив, ул***. Съставен бил надлежен протокол (т. 2, л.149-154 от досъдебното
производство). Направени били фотоснимки (т.2, л.157-174 от досъдебното
производство). На 18.05.2016 г. бил извършен оглед на кабинет, ползван от
подсъдимия В.К., намиращ се в отдел „*“ гр.Пловдив, находящ се в гр.Пловдив,
ул.“**. При огледа били намерени и иззети черен кожен кобур, ведно с поставен в
него пистолет модел „ИЖ 75“, ведно с пълнител в него, съдържащ 8 бр. патрони,
пълнител с поставени 8 бр. патрони, пистолет сер.№**, приложение към разрешение
№ **, разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях № ***, талон - свидетелство за регистрация част 2 за
автомобил „С.“ с ДКН ***, връзка с 2 бр. ключове за автомобил с лого на
„Ситроен“ и дистанционно, 1 бр. връзка с 8 бр. различни ключове и сив на цвят
чип. Съставен бил надлежен протокол (т. 2,
л.129-131 от досъдебното производство). Направени били фотоснимки. На
19.05.2016 г. бил извършен допълнителен оглед кабинет 21, ползван от В.К.,
намиращ се в отдел „*“ гр.Пловдив, находящ се в гр.Пловдив, ул.“**. При този
оглед били намерени и иззети черна на цвят чанта за носене през рамо, ведно с
всички намиращи се в нея вещи, електронна карта с лого „Петрол“. Съставен бил
надлежен протокол (т.2, л.132-134 от досъдебното
производство). Направени били фотоснимки. На 18.05.2016 г. бил направен оглед
на веществено доказателство – лек автомобил „М.“ с per. № ***. При огледа били
взети обтривки от вътрешността на автомобила, от вътрешността на багажника, от
подлакътника били иззети 4 бр. силиконови ръкавици. Съставен бил надлежен протокол (т. 2, л.135-136 от досъдебното
производство/. Направени били фотоснимки (т.2, л.137-140 от досъдебното производство).
На 01.02.2017 г. в гр.Пловдив бил извършен оглед на ВД - приобщен към протокол за оглед
от 11.10.2016 г., а именно предмет на огледа бил видеозапис с продължителност
10:40 минути. Съставен бил надлежен протокол. На
18.05.2016 г. било извършено претърсване на лекотоварен автомобил „С.“ с рег.№
***. При претърсването били иззети обтривки от вътрешността на автомобила, от
джоб на предна лява врата били намерени и иззети чифт ръкавици, платнени с
гумирана част, от джоб под джабката бил иззет 1 бр. силиконова ръкавица, от
пространството между двете седалки била иззета пластмасова бутилка 750 мл. с
надпис „Девин“, от джоб на дясна врата била иззета жълта кърпа за стъкло,
иззети били черни маратонки с надпис „Кангол“, както и лекия автомобил „С.“ с
рег.№ ***. Съставен бил надлежен протокол (т. 2,
л.225-226 от досъдебното производство). Направени били фотоснимки (т.2,
л.229-232 от досъдебното производство). На 26.05.2016 г. било извършено
претърсване в двуетажна жилищна постройка, намираща се в гр.Пловдив, ул***. При
претърсването били намерени и иззети 1 бр. оловен патрон, черно на цвят кожено
яке с надпис „Матине“. Съставен бил надлежен протокол
(т. 2, л.255-258 от досъдебното производство). На 02.06.2016 г. бил извършен оглед
на ВД – преносим компютър „Айсър“ № ********* и на съдържащата се в него папка
„Гадовете“. Съставен бил надлежен протокол. На
22.06.2017 г. бил извършен оглед на съдържание на ВД – мобилен телефон „Нокия“.
При огледа било констатирано наличие на видеофайлове. Съдържанието на тези
файлове е подробно отразено в изготвения протокол.
На 18.05.2016 г. било извършено
претърсване на жилище в гр.Пловдив, ул.“***, собственост на М.Р.. При
претърсването били намерени и иззети кафяви спортни обувки „Karrimor“ № 47 и
чифт маратонки черно-сиви „Адидас“ № 46, собственост на В.К.. Съставен бил
надлежен протокол (т. 2, л.185-186 от
досъдебното производство). На 18.05.2016 г. било извършено претърсване на
двуетажна жилищна сграда в гр.Пловдив, ул.“***, при което били намерени и
иззети: 1 бр.пистолет “Макаров“ сер.№ **** ведно с пълнител и 8 бр.патрони
кафяви, поставени в него, червена картонена кутия с намираща се в нея черна
пластмасова подложка с поставени върху нея 14 бр. жълти патрони всички с надпис
GECO 9 MM.LUGER, бяла картонена кутия с намиращи се в нея 12 бр. патрони с
червена капса като от тях 4 бр. с надпис 1083, 2 бр. с надпис 1088 и 6 бр. с
надпис 1086 и 16 бр. патрони със зелена на цвят капсула и надпис 1000, 1бр.
черен пълнител с намиращи се в него 8 бр. кафяви патрони, 2 бр .разрешителни и
1 протокол; 1 бр.гилза с червена капсула и надпис 1086 кафява, 1 бр.зелена
гилза с червена капсула и надпис 1093, 1бр. боеприпас зелен с остър връх с
жълта капсула и надпис 1082, 1 бр. пушка с черна цев и дървен приклад. Съставен
бил надлежен протокол (т. 2, л.198-201 от досъдебното производство). Направени
били фотоснимки (т.2, л.204-223 от досъдебното производство). На 02.06.2016г.
било извършено претърсване в жилище, намиращо се в гр.Пловдив, ул***. При
претърсването били намерени и иззети: диплома за висше образование на В.К.,
запис на заповед и декларация от Б. К., флашка с надпис ТДК, куфар с
инструменти, метален инструмент с гумирана дръжка, пластмасов куфар с
инструменти „CURVER“, 2 чифта обувки и дрехи /ризи, блузи, шапка, сако, кожено
яке, панталони, долнища на анцуг, якета/. Съставен бил надлежен протокол (т.2, л.279-280 от досъдебното
производство). На 30.06.2016г. бил направен оглед на иззетите на 02.06.16г. два
куфара с инструменти. Съставен бил надлежен протокол
(т.2, л.283-284 от досъдебното производство). На 22.07.2016г. било извършено
претърсване в кабинет 21 в отдел ***. При претърсването били намерени и иззети:
компютър, мобилен телефон „Нокия 5230“ и черна папка с листове. Съставен бил
надлежен протокол (т.2, л.315 от досъдебното
производство). На 09.08.2016 г. било извършено претърсване в жилище, находящо
се в гр.Пловдив, ул.“***, при което били намерени и иззети: преносим
компютър-нотбук „Acer“ cep. №*****, зарядно устройство HIPRO с кабели към него,
PLAY STATION 4 сер.№ ********** ведно със захранващ кабел, чадър с надпис
“Мошино“, черна пластмасова кутия с надпис „Глог“ с два парцала, игла за
почистване и пластмасова част, 3 бр. кобури, игла за почистване на оръжие,
електронна игра „Сони“ cep. № СЕ062 с гумен протектор и кабел за захранване.
Съставен бил надлежен протокол (т. 11, л.22 от
досъдебното производство).
На 23.05.2016 г. бил проведен
следствен експеримент с оглед проверка на обстоятелството, дали козия крак
/щангата/, притежание на В.К. се намира на обичайното си място – в ползвания от
него гараж в имота на ул*** гр.Пловдив. Установено било, че козия крак
/щангата/ не е на обичайното си място. Изготвен бил надлежен протокол (том 3,
л.1-2 от досъдебното
производство). Направени били фотоснимки (т. 3, л.3-9 от досъдебното производство). На
02.06.2016 г. бил проведен следствен експеримент с петима статисти с цел
фиксиране на следите по външната /входна/ врата на едноетажната постройка в
гр.Пловдив, ул***. Съставен бил надлежен протокол (т. 3, л.11-14 от досъдебното производство).
Направени били фотоснимки (т. 3, л.15-34 от
досъдебното производство). На 06.06.2016 г. бил извършен следствен експеримент
с лекотоварен автомобил „С.“ ДКН ***с участие на св.К.К. и двама статисти, с
цел проверка дали е имало товар или пътник при извършеното преминаване на лекия
автомобил по ул.“С.“ в посока от ул.“Царевец“ до ул***. Съставен бил надлежен
протокол (т. 3, л.41-42 от
досъдебното производство). Направени били фотоснимки (т. 3, л.45-59 от досъдебното производство)/. На
21.06.2016 г. бил проведен отново следствен експеримент с лекотоварен автомобил
„С.“ ДКН ***, за да се определи скоростта на движение и траекторията, по която
се е движил автомобила при записите от камерата на „П. консулт“ на 15 и
16.05.2016 г. Съставен бил надлежен протокол (т. 3, л.60-67 от досъдебното производство).
Направени били фотоснимки (т. 3, л.76-83 от
досъдебното производство)/. На 22.06.2016 г. бил извършен следствен експеримент
с лекотоварен автомобил „С.“ ДКН ***с цел проверка дали е имало товар или
пътник при извършеното преминаване на лекия автомобил по ул.“София“ в посока от
ул.“Царевец“ до ул***. Съставен бил надлежен протокол (т. 3, л.84-89 от досъдебното производство).
Направени били фотоснимки (т. 3, л.127- 140 от досъдебното производство). На 07.07.2016 г. бил
извършен следствен експеримент с цел установяване наличие на технически проблем
в купето на лекотоварен автомобил „С.“ ДКН ***– течове в уплътненията на
вратите и стъклата. Съставен бил надлежен протокол (т. 3, л. 190-193 от досъдебното производство).
Направени били фотоснимки (т. 3, л.199-208 от досъдебното производство). На 27.07.2016 г. бил
извършен следствен експеримент в гр.Пловдив, ул*** с цел обобщаване, уточняване
и конкретизиране на данни от предходни процесуално-следствени действия,
визуализация и прецизно измерване разположение на обектите, с оглед максимална
точност на данните, с цел визуализация на обектите в динамика на базата на
точно определяне на местоположението им, както и определяне траекторията и
последователността на изстрелите. Съставен бил надлежен протокол (т. 13,
л.97-102 от досъдебното
производство). Били направени фотоснимки (т. 12, л.23-46 от досъдебното производство), както и
видеозаснемане (диск – л.22, т. 12 от
досъдебното производство). Извършени са 8 следствени експеримента на Гребна
база гр.Пловдив за проверка показанията на св.К.. Съставени са надлежни
протоколи (т. 15 и 16 от досъдебното производство). На 05.04.2017 г. бил
проведен следствен експеримент в гр.Пловдив, ул*** с цел проверка на данни,
получени от процесуално- следствени действия по настоящото досъдебно
производство. Изготвен бил надлежен протокол (т. 16, л.12-18 от досъдебното производство).
Направени били фотоснимки (т. 16, л.21- 95 от досъдебното производство).
На 02.06.2016 г. свидетелката К.К.
предала доброволно метален инструмент – кози крак с дължина 785 мм и метален
инструмент – кози крак с дължина 875 мм. Съставен бил надлежен протокол (т. 3,
л.146 от досъдебното
производство). На 22.06.2016 г. Н. П. предал доброволно запис от видеокамера,
качен на DVD-R след приключване на следствения експеримент на 22.06.2016 г.
Съставен бил надлежен протокол (т. 3, л.142 от досъдебното производство). На 02.06.2016 г.
свидетелката К.К. предала доброволно 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“ с плъзгащ
екран, 1 бр. мобилен телефон „Нокия“ – сиво- черен на цвят, 2 бр. сим карти,
прикрепени към картодържатели, 1 бр. метален инструмент тип „кози крак“.
Съставен бил надлежен протокол (т 3, л.145 от досъдебното производство). На 19.05.2016 г. свидетелката
К.К. предала доброволно къси панталони, черно горнище от анцуг, черна тениска.
Съставен бил надлежен протокол (т. 3, л.150 от досъдебното производство). На 25.05.2016 г.
свидетелката М.Р. предала доброволно личен таблет марка „Филипс“ №
353164060005185, черен на цвят и черен калъф. Съставен бил надлежен протокол
(т. 3, л. 153 от досъдебното производство). На 27.05.2016 г. св.К.К. предала
доброволно 1 бр. лаптоп „Айсър“ № ***********,
собственост на подсъдимия К., ведно с батерия и зарядно и 1 бр. калъф за
лаптоп. Съставен бил надлежен протокол (т. 3, л.154 от досъдебното производство). С
протокол за доброволно предаване от 08.06.2016 г. свидетелката А.В. предала
тетрадка формат А4 - „Тетрадка за инструктаж“ на СК ***гр.Пловдив (т. 3, л.157
от досъдебното производство).
На 17.05.2016 г. били взети проби с
органичен разтворител от ръцете и косата на подсъдимия В.К..
Съдът изслуша (т.4, л.950-951-гръб от
съдебното следствие) вещите лица д-р С.С., д-р М.Б. и д-р И.Ц., изготвили
заключението (т.7, л.67-77 от досъдебното производство) по назначената в
досъдебното производство тройна
съдебномедицинска експертиза на труп. От заключението се установява, че при
аутопсията на Б. Д.К. са констатирани: пет огнестрелни наранявания, две от
които пронизващи и три, които са сляпо завършващи, както следва: едно
пронизващо огнестрелно нараняване в областта на главата, започващо от лявата
половина на горната устна, минаващо през горночелюстния синус отляво през
основата на мозъка, разкъсващо твърда и мека мозъчни обвивки, моста и лява
малкомозъчна полусфера, нарушаващо целостта на черепния свод и излизащо тилно
вляво; едно пронизващо огнестрелно нараняване, започващо от лява гърда,
минаващо през меките тъкани на гръдния кош отляво, раздробяващо тялото на пети
шиен прешлен и странични леви израстъци на пети и шести шийни прешлени,
съпроводено с контузия на гръбначния мозък и излизащо по задната повърхност на
шията; едно сляпо огнестрелно нараняване в областта на шията с разкъсване и
кръвонасядане на мускулите и тъканите на шията вляво, завършващо в меките
тъкани на гърба в ляво с проектил; едно сляпо огнестрелно нараняване в областта
на ляво рамо, минаващо през меките тъкани без навлизане в гръдната кухина и
завършващо в меките тъкани на гърба в ляво с проектил; едно огнестрелно нараняване,
минаващо транзиторно през дясна гърда, проникващо и в коремната кухина, като
завършва сляпо встрани от 12-ти гръден прешлен в ляво, като по хода си разкъсва
перитонеалните листове, черния дроб и тъканите на коремната и гръбната стени.
Експертите са установили и че Б. К. приживе е страдала от хипертрофия на
сърцето, коронаросклероза, миокардиофиброза, дистрофично уголемен черен дроб.
Заключават, че смъртта на Б. К. се дължи на огнестрелно нараняване в областта на главата, довело до разрушаване
на жизненоважни центрове в моста и малкия мозък, които в съпричиняване с
нараняването на гръбначния мозък в шийния отдел, са довели до настъпването на
смъртта. Според експертите смъртта била настъпила бързо и неизбежна.
Огнестрелните наранявания били причинени с огнестрелно оръжие снарядено с
проектил с приблизителен диаметър 9 мм. Огнестрелното нараняване в областта на горна устна в ляво било
причинено от близко разстояние (според опушването около входната рана). Наличните
огнестрелни наранявания били със следните посоки: нараняването в областта на
главата с посоката на огнестрелното нараняване започващо от горната устна е с
раневи канал отдолу-нагоре, отпред-назад и отдясно-наляво; посоката на
огнестрелното нараняване в областта на шията отпред е отгоре-надолу,
отдясно-наляво и отпред-назад; посоката на огнестрелното нараняване на лявото
рамо е отпред-назад, отдясно-наляво и отгоре-надолу; огнестрелното нараняване,
минаващо през дясна гърда и влизащо в коремната кухина е с посоката
отгоре-надолу, отпред-назад и отдясно-наляво; огнестрелното нараняване в
областта на лявата гърда е с посока отдолу-нагоре, отпред-назад и
отляво-надясно. Посоки били определени спрямо изправено анатомично положение на
тялото. Установените огнестрелни наранявания според експертите имат прижизнен
характер, извод, направен от установените кръвонаседналите тъкани около
раневите канали и около мястото на намирането на проектилите. По медицински
критерии експертите твърдят, че след огнестрелното нараняване на главата е
настъпило безсъзнателно състояние и бърза смърт, което изключва възможността
пострадалата да е изпитвала продължителни и мъчителни болки и страдания. При
изследването на трупа експертите не са установили други травматични увреждания,
причинени по друг механизъм и с друго оръжие. Към момента на аутопсията
(18.05.2016г.) послесмъртните изменения на трупа отговаряли на смърт от около
второ към трето денонощие. Заключението е прието
от съда в съдебно заседание на 29.03.2018г. без възражения от страните.
Съдът изслуша (т.4, л.951 от съдебното
следствие) вещите лица д-р С.С., д-р М.Б. и д-р И.Ц., изготвили заключението
(т. 7, л.81-91 от досъдебното производство) по назначената в досъдебното
производство тройна съдебномедицинска експертиза на труп. От заключението се
установява, че при аутопсията на трупа на Ц. Н.К. са констатирани три сляпо
завършващи с налични проектили огнестрелни наранявания на главата, шията,
гръдния кош, лявата мишница, както следва: едно сляпо огнестрелно нараняване в
областта на шия и гръден кош, започващо от предната повърхност на шията,
минаващо през гръдния кош, разкъсвайки по хода си общата яремна вена, десния
бял дроб, органната и пристенната плеври, както и гръдната стена с мускулите и
тъканите на гърба и завършващо в мускулите и тъканите в дясната гръбна
половина; едно сляпо огнестрелно нараняване в областта на главата, шията и
гръдния кош, започващо от слепоочно-тилната област отдясно зад ушната мида,
минаващо през тъканите и мускулите на шията и гръдния кош отзад и завършващо
подкожно в мускулите на лявата гръбна половина; едно сляпо огнестрелно
нараняване, започващо от лявата мишница, минаващо през тъканите на гръдния кош
на рамото и шията със счупване на лявата ключица и завършващо в тъканите на
тила в ляво. Експертите са установили излив на масивно количество кръв в
дясната гръдна кухина; бледи и видимо обезкървени вътрешни органи, бледи
послесмъртни петна, хипертрофия на сърцето, коронаросклероза, миокардиофиброза,
дистрофично уголемен черен дроб. Тази експертиза установява, че смъртта на Ц.
К. се дължи на огнестрелното нараняване, минаващо през шията и гръдния кош,
което разкъсва по хода си общата яремна вена и десния бял дроб, довело до излив
на 3700 мл кръв в дясната гръдна половина с непосредствена причина за смърт -
остра кръвозагуба. Според експертите смъртта е настъпила сравнително бързо и
при конкретните условия била неизбежна. Останалите две огнестрелни наранявания
имали ограничено значение за настъпването на смъртта. Огнестрелните наранявания
били причинени с огнестрелно оръжие, снарядено с проектил с приблизителен
диаметър 9 мм. Огнестрелното нараняване в областта на шията и гръдния кош било
причинено от упор. Експертизата установява, че наличните огнестрелни
наранявания са със следните посоки: посоката на огнестрелното нараняване,
започващо зад дясната ушна мида в слепоочно тилната област е отдясно-наляво,
отгоре-надолу, а в предно-задна посока има вертикален ход; посоката на раневия
канал за огнестрелното нараняване, започващо от предната повърхност на шията е
отпред-назад, отгоре-надолу и отляво-надясно; огнестрелното нараняване,
започващо от лявата мишница посоката е отдолу-отгоре, отляво-надясно и съвсем
леко отпред-назад. Установените огнестрелни наранявания имали прижизнен
характер, за което свидетелствали кръвонаседналите тъкани около раневите канали
и около мястото на намирането на проектилите, както и наличния кръвоизлив в
дясната гръдна половина. При изследване на трупа не били установени други
травматични увреждания, причинени по друг механизъм с друго оръдие. По
медицински критерии експертизата твърди, че след огнестрелното нараняване на
шията е бил разкъсан магистрален кръвоносен съд, което е довело до бързо
настъпване на смъртта, което пък изключвало възможността пострадалият да е
изпитвал продължителни мъчителни болки и страдания. Към момента на аутопсията
(18.05.2016г.) послесмъртните изменения на трупа отговаряли на смърт от второ
към трето денонощие. Заключението е прието от
съда в съдебно заседание на 29.03.2018г. без възражения от страните.
Съдът изслуша (т.4, л.951-гръб до л.952-гръб
от съдебното следствие) вещите лица д-р С.С., д-р М.Б. и д-р И.Ц., изготвили
заключението (т. 7, л.174-179 от досъдебното производство) по назначената в
досъдебното производство тройна съдебномедицинска експертиза № 91/2017 г. по
писмени данни (т. 15, л.174-179 от досъдебното производство). От заключението
се установява, че при извършените съдебномедицински аутопсии върху труповете на
Ц. К. и Б. К. в стомаха им е установена храна в неголямо количество, небогата
на мазнини, имаща полусмлян вид, като наличните съставки в стомашното съдържимо
са месен колбас и продукти от растителен произход. Съобразно наличната храна в
стомаха, количеството й и степента й на смилане, експертизата заключава, че
смъртта на двамата е била в рамките ориентировъчно на около 2 до 4 часа от
последното им нахранване. Експертизата заявява, че определянето на момента на
смъртта по наличното стомашно съдържимо е метод в съдебномедицинската практика,
който рядко се използва, поради ниската си информативна стойност. Липсата на възможност
да се оцени визуално с невъоръжено око точната степен на смилане на храната,
наличието на множество фактори, оказващи въздействие върху нормалната функция
на стомаха (перисталтична дейност и смилане на храната, а в съдебно заседание
експертите добавят и вида на храната, температурата на околната среда,
заболявания на храносмилателната система), а също и фактът, че смилането на
храната в стомаха продължавали дори и след смъртта, поради продължаващата
активност на ензимите в стомашния сок, и това правело този метод само
ориентировъчен, неточен. Заключението е прието
от съда в съдебно заседание на 29.03.2018г. без възражения от страните.
Съдът изслуша (т.4, л.828-830-гръб от
съдебното следствие) вещите лица д-р С.С. и П.П., специалист в сектор
Трасология и балистика в ЦЕКИ към НИКК гр. София, изготвили заключението (т.
11, л.69-80 от досъдебното производство) по назначената в досъдебното
производство комплексната медико-балистична
експертиза № 16/БАЛ 114. От това заключение се установява, че Ц. Н.К. е получил
три сляпо-завършващи огнестрелни наранявания; Б. Д.К. е получила пет
огнестрелни наранявания, две от които са пронизващи и три, сляпо завършващи. На
местопроизшествието са намерени и иззети 8 бр. гилзи кал. 9x18 мм, които са
били стреляни с едно и също оръжие; на
местопроизшествието са намерени и иззети 2 бр. куршуми кал. 9x18 мм, а при
аутопсиите на пострадалите са извадени общо 6 бр. куршуми кал. 9x18 мм (по 3
бр. от всеки един от пострадалите), като всичките 8 бр. куршуми са изстреляни
от едно и също оръжие; при
извършените огледи на местопроизшествие, върху прозореца вдясно от входната
врата са установени две пробойни в двойното стъкло, а за два от куршумите
извадени от тялото на Б. К. е установено, че са преминали през стъклена
преграда (първата преграда за куршума, необходима за определяне на дистанцията
на произведен изстрел, според обясненията дадени от вещите лица пред съда); при
извършен оглед на местопроизшествие е установено нарушение върху ръба на
колона, намираща се след входната врата в коридор на който от дясно има врата
за вътрешната стая, а върху един от куршумите изваден от тялото на Ц. К. се
наблюдават допълнителни динамични следи получени в следствие на съприкосновение
с твърда преграда и вбито сиво-бяло на цвят вещество – бетон, хоросан и други
строителни материали. На базата на получените
резултати и събраните материали по делото, като са взети предвид динамиката на
ситуацията, подвижността на човешкото тяло, локализацията на входните
огнестрелни рани и направлението на раневите канали, посоката на изхвърляне на
стреляните гилзи при пистолети конструкция „Макаров", както и
местоположението на намерените гилзи и куршуми, експертите правят изводи
относно последователността на получаване на нараняванията на пострадалите и
положението, в което са се намирали те и нападателя в момента на произвеждане
на изстрелите. За нараняванията на Б. К., според експертите първите два
изстрела са били произведени през прозореца, намиращ се до входната врата, и са
причинили нараняване в областта на шията и завършващо сляпо в меките тъкани на
гърба вляво и нараняване минаващо транзиторно през дясна гърда, проникващо и в
коремната кухина, и завършващо сляпо встрани от дванадесети гръден прешлен
вляво. В момента на изстрела причинил нараняването в областта на шията,
пострадалата е била с лице към северния прозорец, и леко приведено напред тяло
или слабо приклекнала, леко обърната с дясното си рамо към стрелящия, пред
дивана разположен под южния прозорец на помещението. В момента на изстрела
причинил нараняването, минаващо транзиторно през дясната гърда, пострадалата е
била или с лице, седнала на леглото в югоизточния ъгъл на стаята и със силно
приведено напред тяло към стрелящия или изправена и приведена напред между
леглото и масата. Според експертите стрелящият е бил пред прозореца, като при
произвеждане на изстрелите цевта на пистолета е била насочена навътре към
спалното помещение, което съответства с местоположението на намерените при
огледа на местопроизшествие от 17.05.16 г. два броя гилзи; нараняването в
областта на лявото рамо, завършващо сляпо в меките тъкани на гърба вляво,
според експертите е трето поред, като в момента на изстрела пострадалата е била
с лице, седнала на леглото, приведена силно напред и леко обърната с лявото си
рамо към стрелящия. Дулото на оръжието е било на дистанция по-голяма от 100 см
от рамото; нараняването в лява гърда и излизащо по задната повърхност на шията,
според експертите е последващо като
поредност, като пострадалата е била паднала по гръб на леглото, което
съответствало с местоположението на намерения след напускането на тялото й
куршум под главата на трупа, при оглед на местопроизшествие от 17.05.16 г.
Според експертите дулото на оръжието е било на дистанция между 60 и 100 см от
пострадалата; нараняването в лявата половина на горна устна и излизащо тилно
вляво, според експертите е получено последно, като пострадалата е била паднала
по гръб на леглото, което съответствало с намерения след напускането на тялото
й куршум, намерен в одеялото в югоизточния ъгъл на леглото над главата на
трупа, при оглед на местопроизшествие от 17.05.16г. и е причинено от изстрел от
близко разстояние според установеното опушване около входната рана; при
произвеждане на изстрелите причинили нараняванията в главата горната устна, на
лявото рамо и в областта на лявата гърда, стрелящият е бил в спалното
помещение, до леглото на което е намерена пострадалата, а цевта на пистолета е
била насочена напред и надолу към нея, което вещите лица са установили, че
съответства и с местоположението на намерените при огледа на местопроизшествие
от 17.05.16г. три броя гилзи. За нараняванията на Ц. К., според експертите,
първо, е получено нараняването в областта на главата (зад дясната ушна мида),
завършващо подкожно в мускулите на лявата гръбна половина, като пострадалия се
е намирал в спалното помещение, непосредствено на входа му, с наведено напред
тяло и леко обърнат с дясното си рамо към стрелящия. Дулото на оръжието се е
намирало в коридора пред тази врата, което експертите са установили, че
съответства с местоположението на намерената при оглед на местопроизшествие от
18.05.2016г. гилза. Според експертите преди да проникне в тялото на
пострадалия, куршумът е причинил нарушението на мазилката на колоната в дясно
от входната врата; нараняването в лявата мишница и сляпо завършващо в тила
вляво, според експертите е следващо поред, като пострадалия е бил паднал на
терена на дясната си страна и намиращ се между дивана и масата. Дулото на
оръжието е било насочено напред и надолу на разстояние между 20 и 40 см от пострадалия,
което кореспондирало с местоположението на намерената при оглед на
местопроизшествие от 17.05.2016г. гилза; нараняването в предната повърхност на
шията, преминаващо през гръдния кош и сляпо завършващо в мускулите и тъканите в
дясната гръбна половина според експертите вероятно е получено последно, като
пострадалия е бил паднал на терена между дивана и масата, а стрелящия е бил над
главата му с насочено надолу оръжие, което кореспондирало с местоположението на
намерената при оглед на местопроизшествие от 17.05.2016 г. гилза, и е причинено
от изстрел от упор. Експертите заключават, че смъртта на Ц. Н.К. се дължи на
огнестрелното нараняване, преминаващо през шията и гръдния кош, което разкъсва
по хода си общата яремна вена и десния бял дроб, довело до излив на 3700 мл
кръв в дясната гръдна половина, с непосредствена причина за смърт – остра
кръвозагуба. Според експертите смъртта е настъпила сравнително бързо и при
конкретните условия е била неизбежна. Останалите две огнестрелни наранявания
имали ограничено значение за настъпването на смъртта. Установените огнестрелни
наранявания имали прижизнен характер, извод за което експертите правят от
кръвонаседнатите тъкани около раневите канали и около мястото на намирането на
проектилите, както и наличния кръвоизлив в дясната гръдна половина. Към момента
на аутопсията, послесмъртните изменения на трупа отговаряли на смърт от около
второ към трето денонощие. Смъртта на Б. Д.К. се дължи на огнестрелното
нараняване в областта на главата, довело разрушаване на жизненоважни центрове в
моста и малкия мозък, които в съпричиняване с нараняването на гръбначния мозък
в шийния отдел са довели до настъпването на смъртта. Смъртта е настъпила бързо
и при конкретните условия е била неизбежна. Установените огнестрелни
наранявания имали прижизнен характер, за което свидетелствали кръвонаседнатите
тъкани около раневите канали и около мястото на намирането на проектилите. Към
момента на аутопсията, послесмъртните изменения на трупа отговаряли на смърт от
около второ към трето денонощие. Заключението е
прието от съда в съдебно заседание на 07.03.2018г. без възражения от страните.
Според заключението на изслушаната в
хода на съдебното следствие в съдебно заседание на 28.03.2018г. (т.4 л.933-гръб
до л.940 от съдебното дело) съдебно-психологична експертиза, изготвена от
вещото лице Н.С., установяваща психологически профил на неизвестен извършител
на двойното убийство на Б. и Ц. К. (т.17, л.85-94 от ДП), извършителят е от
мъжки пол, по-млад от жертвите, българин, със средно или по-високо от средно
образование, съдейки от подготовката на престъплението – замисъл и педантично
поведение; от гр. Пловдив е, многократно е посещавал дома на жертвите, като е
познавал навиците на жертвите. Интересува се от огнестрелни оръжия, като е
възможно да ги колекционира. Обича и умее да стреля с пистолет, но по хора
стреля за първи път, съдейки за това по прехода от организирано към
дезорганизирано поведение. Стрелбата към жертвите първо през прозореца показва
поемане на риск от съпротива, което говори за това, че е бил в състояние на
силен афект, фрустрация (термин от психологията, който обозначава емоционално
състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да
постигне силно желана цел), гняв и отмъстителна раздразнителност. Според експерта
мотивът за извършване на престъплението е личностно значима щета от материален
характер, поправима с убийството, поради което и труповете са били оставени на
местопрестъплението, а не скрити; и ескалирала емоционална неудовлетвореност от
отношенията с жертвите – извършителят и има близки отношения с жертвите, които
го поставят в някаква зависимост. Което пък е породило емоционален дисбаланс и
дезориентация при извършването (поемане на риск от неточен изстрел през
прегради и действия на жертвите за защита и търсене на помощ), в следствие
близка свързаност между извършителя и жертвите, породила ситуативно чувство на
вина и довело до прибързаност на последващите действия, занижаване на
самоконтрола и концентрацията на вниманието; и инсценировката (оставянето на
гилзите на местопрестъплението). Решението за извършването на убийството е
взето импулсивно – съдейки по следите на местопрестъплението – извършителят не
е бил достатъчно прецизен и хладнокръвен, действал е под въздействието на силни
негативни емоции и чувство на безизходица по пътя на екзистенциално значима
цел. Не е криминално проявен, но вероятно е задържан или проверяван от
полицията за хулигански прояви и демонстрации на агресивност. Не страда от
психиатрични заболявалия; средно интелигентен и адаптивен; емоционално
реактивен и ригиден в поведението; трудно преживява загуби или унизително
отношение; упорито и последователно отстоява правата си, когато се чувства
застрашен или попада в ситуации, поставящи го в неравностойно положение прилага
активни стратегии на поведение – от манипулиране до открита вербална и
физическа агресия; поддържа привиден самоконтрол и се опитва да не дава външен
израз на преживяванията и емоциите си; егоцентричен, силно фиксиран върху
личните си интереси и ползи; държи на статуса и социалното положение;
дисциплиниран, изпълнителен и сервилен; в отношенията с другите – емоционално
хладен, пресметлив и манипулативен; чувствителен към оценките на другите;
подозрителен и мнителен в отношенията. Контактува с ограничен кръг близки и
познати. Със завишена самооценка и претенции. Според експерта след
престъплението извършителят ще поддържа обичайния си начин на живот и ще се
опитва да се дистанцира от жертвите. Заключението
е прието от съда в съдебно заседание на 28.03.2018г. без възражения от
страните. То дава поглед върху извършителя, от
позицията на обективните находки на местопрестъплението и поради това
„неизвестен“, а не психиатрично-психологична оценка на конкретно лице
(извършена от комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза (т.
16, л.131-153 от ДП), което само по себе си е гаранция за неангажираността на
експерта с психологическата оценка на конкретния привлечен обвиняем по делото
(какъвто вече е бил подсъдимия към момента на назначаването на експертизата в досъдебното
производство), с когото по делото няма данни експертът да е беседвал за нуждите
на експертизата; но не изключва съпоставката на установения от обективните
находки профил с конкретните данни, които вече са били събрани по делото за
отношенията между подсъдимия и родителите му, необходима за вариантността на
разследването.
От друга страна в хода на съдебното
следствие е изслушана (т.4, л.1022-129 от съдебното следствие) извършената в
досъдебното производство, комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза (т. 16, л.131-153 от ДП), изготвена от вещите лица Д.В., М.П. и
Р.Д., която дава психиатрично-психологична оценка на конкретно лице –
подсъдимия В.К., на базата на психологична експлорация (изучаване на
психологичните особености на индивида в хода на словесния контакт с него). От
заключението се установява, че подсъдимият В.К. не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ-Пловдив, не страда от психично заболяване и не е лекуван в
психиатрично заведение. Не са приложени данни да е получавал амбулаторна
психиатрична помощ. Не страда от обсесивни състояния, зависимости от различен
характер, няма данни за обремененост от психични и други заболявания. Според
експертизата подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението и е могъл
да ръководи постъпките си в обсъждания период от време – към момента на
обсъжданото престъпление по чл.116 от НК, а именно към дата 15.05.2016 г.
Според експертизата личностната структура на В.К. се отличава с ниско ниво на
емоционално откликване, липса на дълбочина на емоционалното преживяване, високо
самочувствие, потребност да доминира и да игнорира обстоятелствата, които
противоречат на интересите му. Поведението му е демонстративно, с изразена
лидерска насоченост, стремеж да ръководи и налага собствената си позиция, като
не отдава значение на позициите, преживяванията и интересите на другите, който
му стремеж може да бъде инициатор на конфликти, повишена раздразнителна
слабост, гневни изблици. Не зачита авторитети и граници, има ниска способност
за самонаблюдение и реалистична самооценка. Темпераментът му е с подчертана
екстравертна насоченост, обуславяща активност, инициативен в дейността си,
прагматичен, с лидерска нагласа. Експертите са обсъдили данните от
свидетелските показания в досъдебното производство за враждебността му и
жестокото му отношение към родителите му, и за поведението му при съобщението
за смъртта им и те според експертите се дължат на личностовите му особености –
неспособност за емпатия, за преживяване на вина, високо самочувствие и стремеж
за доминиране на всяка цена. Установеното при експертното изследване, вещите
лица съпоставят и с данните по делото за предишни психологични обследвания,
провеждани в различни етапи и по различни поводи, от различни независими
професионалисти и институции и намират потвърждение на актуалната си оценка, от
което правят извод, че описаните индивидуални психологични характеристики на
подсъдимия са негови изначални, трайни особености, част от неговия темперамент
и личностово изграждане и следователно остават непроменени с времето, етапите и
динамиката в жизнения цикъл. При
освидетелстването не били установени данни за каквото и да е актуално
заболяване. Според експертите актуалното психолого-психиатрично състояние на
подсъдимия К., му позволява да участва пълноценно в наказателни процедури – да
дава достоверни показания, относно фактите, имащи значение за делото, да се
защитава сам, да престоява, ако се налага в условията на местата за
ограничаване от свобода. Заключението е прието от съда в съдебно заседание на
16.04.2018г. без възражения от страните.
От извършената трасологическа
експертиза № 16/БАЛ-86 (т. 7, л.99- 104 от ДП), изготвена от вещото лице П.П.
се установява, че е възможно установените и отразени в протокол за оглед от
02.06.2016г. (т.2, л.98-123 от досъдебното производство) трасологични следи по
вратата от шперплат и парчето от касата на същата, описани в протокол за оглед
на местопроизшествие на едноетажна постройка в гр.Пловдив, ул. ***на 02.06.2016
г. да са оставени от метален лост-щанга (кози крак). В
обясненията си пред съда посочва, че вратата се отваря на вън, като посочва, че
вероятният механизъм на нарушаване целостта на вратата в горния ляв ъгъл отвън
е пробиване чрез удар с козия крак в посока отвън навътре (л.841 от делото),
което потвърждава и при предявяване на албума към огледния протокол от
17.05.2016г. – като обяснява, че фрагментите от снимки 19 и 20 (л.18 и 19 от
т.2 на досъдебното производство) сочат посока навън спрямо вратата, което може
да се получи след забиване на дъговидния край на щангата в десния участък и
така дърпане на вратата, което се потвърждава от отлюпването в левия край,
навън спрямо плоскостта на вратата от вътрешната й страна/отзад, че
въздействието с козия крак върху вратата е било с посока навътре. Заключението
е прието от съда в съдебно заседание на 07.03.2018г. (т.4, л.839-гръб до
841-гръб от съдебното следствие) без възражения от страните.
От извършената съдебно-трасологическа
експертиза № 379 (т. 7, л. 119-122 от досъдебното производство), изготвена от
вещото лице И.Ч., се установява, че следата – част от стъпка, обозначена като
веществено доказателство * и иззета при оглед на местопроизшествие на
17.05.2016 г. в гр.Пловдив, ул***, е възможно да е оставена от представената
лява черна кожена обувка на лицето Т. М.в (**на МВР Пловдив). Липсата на частни
признаци изключва даването на категорично заключение. Фактът, че тази следа
част от стъпка изключва възможността при изследването да се определи
динамиката, както и това дали е оставена при нормално придвижване или рязък
натиск /бягане/. Следите – част от стъпки, обозначени като веществено
доказателство №6 и иззети при оглед на местопроизшествие на 17.05.2016 г. в
гр.Пловдив, ул***, според експертизата е възможно да са оставени от
предоставените лява и дясна чехли, иззети на 01.06.2016 г. с допълнителен оглед
на местопроизшествие. Липсата на частни признаци изключва даването на
категорично заключение. Заключението е прието от
съда в съдебно заседание на 27.03.2018г.(л.4, л.918 от делото) без възражения
от страните.
От извършената съдебно-трасологическа
експертиза № 16/БАЛ-85 (т. 7, л. 110-112 от досъдебното производство),
изготвена от вещото лице П.П. се установява, че върху представените за
изследване катинар със синджир скъсан на две части няма наличие на допълнителни
механични следи. Представеният за изследване ключ е годен да отключва
представения катинар. Заключението е прието (т.4
от съдебното дело, л.830-гръб до 831-гръб) от съда в съдебно заседание на 07.
03. 2018г. без възражения от страните.
От извършената съдебно-трасологична
експертиза № 423 (т. 9, л.124- 126 от досъдебното производство), изготвено от
вещото лице И.Ч. се установява, че следата – част от стъпка, обозначена като
веществено доказателство * и иззета при оглед на местопроизшествие на
17.05.2016 г. – убийство в гр.Пловдив, ул*** - е оставена от обувка със същия
рисунък на грайфера и е с размер 46 или 47. В
съдебно заседание обяснява, че в съдебно-трасологическа експертиза № 379 (т. 7,
л. 119-122 от досъдебното производство) поради липса на частни признаци, е дал
вероятност за съвпадение с обувката на полицейския служител М.в, която тогава
му е била предоставена за изследване, докато в съдебно-трасологична експертиза
№ 423 (тук коментираната), задачата му е била да определи размера на обувката,
оставила следата. Заключението е прието от съда в съдебно заседание на
27.03.2018г. без възражения от страните.
Физико-химическата експертиза в
Протокол № 673 на БНТЛ при ОДМВР гр.Пловдив (т. 8, л.118-119 от ДП), изготвена
от вещото лице К.В. изследва натривките, иззети от лява и дясна ръка и от
косата на В.Ц.К., натривките, иззети от ръцете на К.Г.К., и на А. В. К., канала
на цевта на пистолет марка „Макаров", кал. 9x18 с фабр. № ***********
(законно притежавано от подсъдимия лично оръжие). При това експертът е констатирал,
че по натривките, иззети от лява и дясна ръка и от косата на В.Ц.К. на
17.05.2016г., са налични барутни частици от бездимен барут и продукти от
изгаряне на барут с ниска степен на наситеност. По натривките, иззети от ръцете
на К.Г.К. и на А. В. К. и контролните проби (тампони), не са установени барутни
частици и продукти от изгаряне на барут. В канала на цевта на пистолет марка
„Макаров", кал. 9x18 с фабр. № ***********, бе установено наличие на черен
нагар и остатъци от частици бездимен барут, от което следвало, че с него е
възпроизвеждан изстрел след последното му почистване. Според експерта,
вероятността да се установят барутни частици и/или други продукти от изстрел с
огнестрелно оръжие по обтривки от ръце и коса на човек, произвел изстрели, пет
и повече дни (11.05.2016г.) преди вземане на пробата (17.05.2016г.), е много
малко вероятна. Експертът обяснява, че това би означавало, че стрелецът не си
мие ръцете и не се къпе. (което опровергава тезата от обясненията на
подсъдимия, че барутните частици по него са от последната му стрелба, която
била на стрелбището на БАЛИСТ на 11.05.2016г. в обедната му почивка и
показанията на свидетелката А.В. и тетрадката от стрелбището и протоколите за
проведена стрелба на БАЛИСТ) Експертът обяснява, че привнесените частици биха
се отстранили по-бързо (часове или дни) от тези, останали, ако лицето е
стреляло с огнестрелно оръжие, като привнесените не остават след измиване.
Броят на изстрелите не влияе на трайността на задържане на частиците. Заключението е прието (т.4, л.931-933 от делото)
от съда в съдебно заседание на 28.03.2018г. без възражения от страните.
От заключението на извършената
комплексна експертиза № 16/ФЗХ- 271 (т.8, л.14-17 от ДП), изготвена от вещите
лица А.П. и М.М. се установява, че: поради малкият размер на стъклените
микрочастици – около и под 1 мм (ф.к. № № 4, 5 и 6 от експертиза № 16/БТМ-197
от 01.06.2016г.), открити върху якето, маратонките и щангата не е възможно да
се извърши сравнение на химичния им състав по количеството на примесните химични
елементи, участващи в състава на стъклото, със представените като сравнителен
материал парчета стъкло, иззети от северен прозорец на едноетажна постройка гр.
Пловдив, ул. „***. За получаване на информация за сходство между двете
по-големи микрочастици (оградени с червено на ф.к. № 6 от експертиза №
16/БТМ-197 от 01.06.2016г.), открити върху маратонките, и стъклото, представено
като сравнителен материал (иззето от северен прозорец на едноетажна постройка
гр. Пловдив, ул. „*** при оглед на МП от 02.06.16 год.) е проведено сравнително
изследване на плътността им. Резултатите от проведеното изследване показват, че
двете стъклени частици, иззети от маратонката, са с еднаква плътност, която
значително се различава от плътността на представеното като сравнителен
материал стъкло. От извършената физико-химична експертиза № 16/ФЗХ-267 (том 8,
л.23-24 от ДП) се установява, че в обтривката от нарушението на мазилката на
колона в дясно от входната врата са регистрирани девет капсулни микрочастици
със състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон), три индикативни микрочастици
със състав: Pb (олово), Sb (антимон) и голям брой месингови и железни частици.
Заключението е прието (т.4 л. 942 от съдебното дело) от съда в съдебно
заседание на 28.03.2018г. без възражения от страните.
От заключението на физико-химическата
експертиза № 16/ФЗХ-248 (т. 8, л.38-41 от ДП), изготвена от вещото лице Н.В. се
установява, че: в пробата от левия ръкав на шуба марка "Hillman" не
са регистрирани капсулни микрочастици. В пробата от десния ръкав на яке-шуба
марка "Hillman" са регистрирани една капсулна микрочастица със
състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон), Ва (барий), три със състав: Pb
(олово), Sn (калай), Ва (барий), две със състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb
(антимон) и една индикативна микрочастица със състав: Pb (олово), Ва (барий); в
пробата от левия ръкав на късо яке в камуфлажен цвят е регистрирана една
капсулна микрочастица със състав: Pb (олово), Sb (антимон), Ва (барий). В
пробата от десния ръкав на късо яке в камуфлажен цвят се регистрира една
капсулна микрочастица състав: Pb (олово), Sb (антимон), Ва (барий) и една със
състав: Pb (олово), Sn (калай), Ва (барий). Заключението
е прието (т.4, л.837 от делото) от съда в съдебно заседание на 07.03.2018г. без
възражения от страните.
От извършената физико-химическа
експертиза № 16/ФЗХ-276 (т. 8, л.72-74 от ДП), изготвена от вещото лице Н.В. се
установява, че в пробата от левия ръкав на тъмно синьо памучно мъжко яке „NIKE“ доброволно предадено от К.К. по
делото, са регистрирани една капсулна микрочастица със състав: Pb (олово), Sb
(антимон), Ва (барий) и една със състав: Pb (олово), Sn (калай), Ва (барий). В
пробата от десния ръкав на якето се регистрира една капсулна микрочастица със
състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон). Заключението
е прието (т.4, л.837-гръб от съдебното дело) от съда в с.з. на 07.03.2018г. без
възражения от страните.
От физико-химична експертиза №
16/ФЗХ-247 (т. 8, л. 125-130 от досъдебното производство), изготвена от вещото
лице Н.В. се установява, че в пробата от левия ръкав на черното шушляково яке
са регистрирани три капсулни микрочастици със състав: PB (олово), Sn (калай),
Sb (антимон), Ва (барий), две със състав: Pb (олово), Sn (калай), Ва (барий),
една със състав: Pb (олово), Sb (антимон), Ва (барий) и една индикативна
микрочастица със състав: Pb (олово), Ва (барий). В пробата от десния ръкав на
черното шушляково яке са регистрирани три капсулни микрочастици със състав: Pb
(олово), Sn (калай), Sb (антимон), Ва (барий), три със състав: Pb (олово), Sn
(калай), Ва (барий), една със състав: Pb (олово), Sb (антимон), Ва (барий), три
със състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон) и една индикативна
микрочастица със състав: Pb (олово), Ва (барий). В пробата от парчето мрежа
против насекоми с два броя дупки (Обект 4.1.) са регистрирани голям брой
капсулни микрочастици със състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон), К
(калий), както и такива с непълен капсулен състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb
(антимон). В пробата от белите силиконови ръкавици (Обект 4.3) не са
регистрирани капсулни микрочастици. В 5 бр. отривки, иззети при оглед на ВД
л.а. "М.peг. № ***от различни части на колата не са регистрирани капсулни
микрочастици. В 7 бр. отривки, иззети при оглед на ВД автомобил "С."
per. № ***не са регистрирани капсулни микрочастици. В пробата от ръкавиците от
плат, гумирани сиви на цвят (Обект 4.6) не са регистрирани капсулни
микрочастици. В пробата от едната силиконова ръкавици (Обект 4.7) е
регистрирана една капсулна микрочастица със състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb
(антимон). В пробата от парчето гюдерия (Обект 4.10) не са регистрирани
капсулни микрочастици. В пробата от вътрешността на чантата са регистрирани
шест капсулни микрочастици със състав: PB (олово), Sb (антимон), Ва (барий),
две частици със състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон), Ва (барий), три
със състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон) и три индикативни микрочастици
със състав: PB (олово), Ва (барий).
В пробата от дръжката на чантичката са
регистрирани петнадесет капсулни
микрочастици със състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон), Ва (барий), пет
със състав: Pb (олово), Sb (антимон), Ва (барий), една със състав: Pb (олово),
Sn (калай), Ва (барий), една със състав: Pb
(олово), Sn (калай), Sb (антимон), К (калий), осем
със състав: Pb (олово), Sn (калай)), Sb (антимон) и три индикативни
микрочастици със състав: Pb (олово), Ва (барий).
Капсулният състав на микрочастиците,
регистриран по парчето от мрежа против насекоми с два броя дупки (Обект 4.1),
както и на една от частиците, регистриран по дръжката на черната чанта (Обект
4.9) съвпада със състава на гилзите с надпис на дъната "10-83" и
"10-84" – обекти на балистична експертиза назначена с постановление
вх. № 2016-02696 от 20.05.2016. Вещото лице
обяснява, че индикативните частици по принцип се състоят от два елемента, като
те могат да имат друг произход, а не само капсулен състав. Капсулният състав на
боеприпасите с надпис 1083, 1084 е еднакъв. След 1995г. при производството им
четвъртата компонента на тези боеприпаси от К (калий) е променена на Ва
(барий), какъвто елемент няма в пробите от мрежата.
Боеприпасите 9х19мм, произведени от
завод „Арсенал“ са с троен състав – олово, антимон, барий.
Заключението е прието (т.4, л.837-гръб
до л.839 от съдебното дело) от съда в съдебно заседание на 07.03.2018г. без
възражения от страните. Възражението на защитата, относно процесуално
нарушение, отразяващо се върху доказателствената годност на вещественото
доказателство и експертизите върху него – как е предадено на експерта вещественото
доказателство черна чанта от плат с функция на кобур е неоснователно. В съдебно
заседание експертът беше категоричен, че е получил вещественото доказателство
защитено в плик. Съдът не установи нарушение на Раздел 22 и 24 от Инструкция №
1 от 22.03.2004г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното
разследване.
От заключението на физико-химична
експертиза № 16/БТМ-197 (т. 8, л.147-154 от ДП), изготвено от вещите лица М.М.,
А.П. и Г.С. се установява, че по работната (разчленената) част на представената
за изследване щанга – обект № 1, са открити микролюспи бяла боя, сходна по
морфологични признаци и органичен компонентен състав с бялата боя от
повърхностния слой на външната страна на вратата. Върху
якето - обект № 2, маратонките „Krrimor" - обект № 3 и щангата - обект №
1, се откриха стъклени микрочастици. Поради малкият размер на същите (около и
под 1 мм), не е възможно да се извърши сравнение на химичния им състав по
количеството на примесните химични елементи, участващи в състава на стъклото,
със представените като сравнителен материал парчета стъкло. За получаване на
информация за сходство между двете по-големи микрочастици (оградени с червено
на ф.к. № 6), открити върху маратонките, и стъклото, представено като
сравнителен материал експертизата е провела сравнително изследване на
плътността им. Резултатите от проведеното изследване показват, че двете
стъклени частици, иззети от маратонката, са с еднаква плътност, която
значително се различава от плътността на представеното като сравнителен
материал стъкло. По изследваните обекти не е установено наличие на кръв. Заключението е прието (т.4, л.941 от съдебното
производство) от съда в съдебно заседание на 28.03.2018г. без възражения от
страните.
От извършената физико-химическа
експертиза № 16/ФЗХ-373 (т.11, л.94-100 от досъдебното производство), изготвена
от вещото лице А.П., се установява, че:
капсулни микроследи със състав олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ba) са регистрирани
върху: светлоотразителна жилетка (обект № 3); левият ръкав на горнище анцуг,
марка Adidas, сиво бяло на цвят (обект № 13); капсулни микроследи със състав
олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb) са регистирани върху: светлоотразителна жилетка
(обект № 3), десния ръкав на сива
блуза, марка Adidas (обект № 4), десния ръкав на горнище анцуг, марка Adidas,
сиво бяло на цвят (обект № 13), сив панталон (обект № 15); сини дънки, марка
Armani jeans (обект № 18), сини дънки, марка Kenvelo (обект № 21), двата ръкава
на бежово сако, марка Karter (обект № 24), левия ръкав на зимно яке, марка Puma
с основен син цвят с бели кантове (обект № 25), левия ръкав на черно, кожено
яке, марка KVL (обект № 26), панталон в зелен цвят (обект № 43-1), ръкавите на
черно, кожено сако, марка Matinee, размер XXL (обект № 47). Капсулни микроследи
със състав олово-калай-антимон-барий (Pb-Sn-Sb- Ва) са регистрирани върху:
левият ръкав на тъмно кафява, машинно плетена блуза (обект № 7), сини дънки,
марка Kenvelo (обект № 21), левия ръкав на черно, кожено яке, марка KVL (обект
№ 26), камуфлажен панталон в сив цвят, марка Air walk (обект № 29), ръкавите на
черно, кожено сако, марка Matinee, размер XXL (обект № 47). Върху космите на
четката, част от предоставения за изследване комплект за почистване на оръжие
(обект № 48) се установиха капсулни микроследи със състави олово-калай-антимон-живак
(Pb-Sn-Sb-Hg) и олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb). Капсулните
микроследи със състав олово-калай-антимон-живак (Pb-Sn- Sb-Hg), установени
върху космите на четката, според експертизата, може да произхождат от
боеприпас, еднакъв с боеприпасите, част от които са гилзи с надписи на дъната
„10 83", „10 84" и „10 86", които са обекти на експертиза №
16/БАЛ-80 от 07.06.2016 г., веществени доказателства по същото досъдебно
производство, представени в НИКК с постановление с вх. № 2016-02696 от 20.05.2016
г. Според експертизата капсулните микроследи със състав олово-калай-антимон
(Pb-Sn-Sb) могат да произхождат от боеприпас еднакъв с боеприпасите, част от
които са гилзи с надписи на дъната „10 83", „10 84" и „10 86",
които са обекти на експертиза № 16/БАЛ-80 от 07.06.2016 г., но могат да
произхождат и от боеприпас с капсулен състав олово-катай-антимон-барий
(Pb-Sn-Sb-Ba). Заключението е прието (т.4, л.943
от съдебното производство) от съда в съдебно заседание на 28.03.2018г. без
възражения от страните.
От извършената от вещото лице А.П.
физико-химическа експертиза № 16/ФЗХ-315 (том 11, л.141-144 от досъдебното
производство) се установява, че следите от изстрел при прострелване, в това
число капсулните частици, се отлагат върху повърхността на първата преграда.
Поради това всички представени дрехи – черно долнище от анцуг, зелено горнище
тип „суитчър“ с надпис „Аргос“, бяло горнище от анцуг с тъмносини и червени
ивици по горната част с надпис „Адидас“ и кафява на цвят жилетка с бежови ивици
– иззети при повторен оглед на местопроизшествието в гр.Пловдив, ул*** били
огледани, с цел да се открият видими нарушения в целостта на плата, които биха
могли да произхождат от боеприпас, като в резултат не са установени нарушения в
целостта на платовете на черното долнище от анцуг (обект №1) и зеленото
поларено горнище тип „суитчър" (обект № 2); върху кафявата на цвят жилетка
с бежови ивици (обект № 4) е установено, че има нарушения в целостта на
материята, които са с битов произход (бримки в плетката); върху задната част на
бялото горнище от анцуг с надпис „Adidas" (обект № 3) се наблюдава
нарушение в целостта на плата, предизвикано от нагрят предмет. В областта около
нарушението са регистрирани капсулни микроследи от изстрел със състав
олово-калай-антимон-калий (Pb-Sn-Sb-K) и капсулни микроследи с непълен състав
олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb), поради което механизма на нарушението на
целостта на плата е вероятно от преминал през тях или тангенциално на
нарушението боеприпас. Определеният по гърба
на бялото горнище от анцуг капсулен състав съвпада с капсулния състав на
гилзите с надписи на дъната „10 83", „10 84" и „10 86", които са
обекти по същото досъдебно производство и са представени в НИКК. Заключението е прието (т.4, л.944 от съдебното
производство) от съда в съдебно заседание на 28.03.2018г. без възражения от
страните.
От извършената комплексна експертиза №
16/БАЛ-80 (т. 8, л.27-33 от досъдебното производство), изготвена от вещите лица
П.П., Р.Т. и Н.В., се установява, че представеният им за изследване пистолет е
„Макаров", кал. 9 мм, с № BD 401040. Той е технически изправен, годен да
произведе изстрели и съгласно чл. 4 ал.2 от ЗОБВВПИ, представлява огнестрелно
оръжие. Представените за изследване 16 бр. патрони са кал. 9 мм (9x18),
предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9 мм -
„Макаров", „Стечкин" и др., включително и пистолетът-обект. Патроните
са годни за употреба по предназначение и съгласно чл. 7 (1) от ЗОБВВПИ
представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. Представените за изследване 8
бр. гилзи са части от патрони кал. 9 мм (9x18), предназначени за стрелба с
пистолети и картечни пистолети кал. 9 мм - „Макаров", „Стечкин" и др.
Гилзите са били стреляни с едно и също оръжие. Същите не са били стреляни с
представения за изследване пистолет „Макаров", кал. 9 мм, с № BD 401040.
Представените за изследване 8 бр. куршуми са части от патрони кал. 9 мм (9x18),
предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9 мм -
„Макаров", „Стечкин" и др. Куршумите са били изстреляни от едно и
също оръжие. Същите не са били изстреляни от представения за изследване
пистолет „Макаров", кал. 9 мм, с № BD 401040. Експертите са установили, че
в Националната съдебно балистична колекция на Лабораторията по съдебна
балистика при НИКК на МВР не се съхраняват гилзи и куршуми (веществени
доказателства от неразкрити престъпления на територията на страната с употреба
на огнестрелно оръжие), които да са стреляни с оръжието, с което са стреляни
представените за изследване 8 бр. гилзи и 8 бр. куршуми. Заключението е прието (т.4, л.832 от съдебното производство) от
съда в съдебно заседание на 07.03.2018г. без възражения от страните.
От заключението на извършената
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране № 16/ДНК-329 (том 8, л.45- 52 от ДП), изготвена от вещото лице
Л.Й., се установява, че за изследвания биологичен материал по отривка от
ноктите на лява и дясна ръка Б. Д.К. (обекти № № 2.1 и 2.2) се определя един и
същ ДНК профил на лице от женски пол. Предвид естеството на обектите, този
профил вероятно принадлежи на Б. Д.К., тъй като не е представен сравнителен
материал от нея. Не се наблюдава привнесен биологичен материал от друго лице;
за изследвания биологичен материал по отривка от ноктите на лява и дясна ръка
Ц. Н.К. (обекти № 3.1 и 3.2) се определя един и същ ДНК профил на лице от мъжки
пол. Предвид естеството на обектите, този профил вероятно принадлежи на Ц.
Н.К., тъй като не е представен сравнителен материал от него. Не се наблюдава
привнесен биологичен материал от друго лице; За изследвания биологичен материал
по отривка от плоския край на щанга тип „кози крак" (обект № 1.1), се
установява смес на генетичен материал, която може да се използва само за
сравняване с конкретно посочено лице; алели от съответните локуси в ДНК
профилите, определени за обекти № № 2.1 - 3.2 (отривки от ноктите на лява и
дясна ръка на Б. Д. К. и Ц. Н. К.) не се установяват в сместа за биологичния
материал по обект №1.1 (плосък край на щанга тип "кози крак"); за
изследвания биологичен материал по отривка от средната част на щанга тип „кози
крак" (обект № 1.2) експертизата е наблюдавала смес на генетичен материал
с много ниски нива, която не може да се интерпретира и няма идентификационна
стойност. Заключението е прието (т.4, л.922 от
съдебното производство) съда в съдебно заседание на 27.03.2018г. без възражения
от страните.
От заключението на извършената
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране № 16/ДНК-ЗЗО (т. 8, л.57-63 от досъдебното производство), изготвена
от вещото лице Л.Й., се установява, че: за изследвания биологичен материал по
биберон и вътрешна страна на горна част на капачка на пластмасово шише за
минерална вода „Девин" от 750 мл (обект № 1.1) и черна текстилна чанта с
една презрамка (обект *) се определи един и същ ДНК профил на лице от мъжки
пол, който при направена проверка в Националната ДНК база данни, към момента не
показва съвпадение с регистриран профил на лице или следа. За изследвания
биологичен материал по гърловина и вътрешна част на капачка на пластмасово шише
за минерална вода „Девин" от 750 мл (обект № 1.2) експертизата е
определила ДНК профил на лице от женски пол, който при направена проверка в
Националната ДНК база данни към момента в който е правена експертизата, не е
показала съвпадение с регистриран профил на лице или следа. За биологичния
материал по отривка от вътрешна страна на дясна работна ръкавица (обект № 2.1),
отривка от вътрешна страна на лява работна ръкавица (обект № 2.2) и отривка от
вътрешна страна на латексова ръкавица (обект № 3) експертизата е установила
смеси на генетичен материал, които не могат да се интерпретират и нямат
идентификационна стойност. За биологичния материал по отривки от вътрешна
страна на два чифта латексови ръкавици (обекти № 4.1 и 4.2) не е определен ДНК
профил. Алел във всеки локус от ДНК профила, определен за обекти № № 1.1
(биберон и вътрешна страна на горна част на капачка на пластмасово шише за
минерална вода „Девин" от 750 мл) и 5 (черна текстилна чанта с една
презрамка), съвпада с алел в съответните локуси от ДНК профилите на Б. Д.К.
(подчертани), ЕГН ********** (обект № 6), и Ц. Н.К. (удебелени), ЕГН **********
(обект № 7). При така определените ДНК профили, вероятността Б. Д.К. да е
биологична майка на лицето, от което произхожда материала по обекти № № 1.1 и
5, при биологичен баща Ц. Н.К., е 0,999993. Съответно, вероятността Ц. Н.К. да
е негов биологичен баща при майка Б. Д.К., е 0.999996 (при гранични стойности
от 0 до 1). Биологичният материал по обекти № № 1.1 и 5 произхожда от
биологичен син на Б. Д.К. и Ц. Н.К.. Биологичният материал по отривки от нокти
на лява и дясна ръка на Б. Д.К., описани като обекти № № 2.1 и 2.2 в СМЕ на ВД
№ 16/ДНК - 329 на НИКК - МВР, произхожда от Б. Д.К., ЕГН ********** (обект №
6). Биологичният материал по отривки
от нокти на лява и дясна ръка на Ц. Н.К., описани като обекти № № 3.1 и 3.2 в
СМЕ на ВД № 16/ДНК - 329 на НИКК - МВР, произхожда от Ц. Н.К., ЕГН **********
(обект №7). Алели в повечето локуси от ДНК профилите, определени в настоящата
експертиза за обекти № № 1.1 (биберон и вътрешна страна на горна част на
капачка на пластмасово шише за минерална вода „Девин" от 750 мл), 1.2
(гърловина и вътрешна част капачка на пластмасово шише за минерална вода
„Девин" от 750 мл) и 5 (черна текстилна чанта с една презрамка) не
присъстват в сместа, наблюдавана за биологичния материал по плосък край на
щанга тип „кози крак", описана като обект № 1.1 в СМЕ на ВД № 16/ДНК-329
на НИКК-МВР. Заключението е прието (т.4
л.922-гръб от съдебното дело) от съда в съдебното заседание на 27.03.2018г. без
възражения от страните.
От извършената съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилирането №
16/ДНК-331 (т. 8, л.88-95 от досъдебното производство), изготвена от вещото
лице Л.Й., се установява, че за изследвания биологичен материал по ключ с халка
(обект № 4) се определя ДНК профил на лице от женски пол, който съвпада с
профила на Б. Д.К., определен в Съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства № 16/ДНК - 330 на НИКК – МВР. Вероятността да се установи този
ДНК профил, ако биологичният материал е оставен от някой друг индивид, освен Б.
Д.К., е 1 на 148 097 000 000 000 000 000. Поради това и експертизата заключава, че биологичният
материал по този обект произхожда от Б. Д.К.. За изследвания биологичен
материал по ключ (обект *) експертизата е определила ДНК профил на лице от
мъжки пол, който съвпада с профила на Ц. Н.К., определен в Съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства № 16/ДНК - 330 на НИКК - МВР. Вероятността
да се установи този ДНК профил, ако биологичният материал е оставен от някой
друг индивид, освен Ц. Н.К., е 1 на 2 149 000 000 000 000 000 000. Поради
което и експертизата заключава, че биологичният материал по този обект
произхожда от Ц. Н.К.. За изследвания биологичен материал по катинар с две
части от верига (обект № 6) експертизата е установила смес на генетичен
материал в различно съотношение, която може да се използва за сравняване с
конкретно лице. За изследвания биологичен материал по тампон (обект № 1) се
установила смес на генетичен материал, която не може да се интерпретира и няма
идентификационна стойност. За
изследвания биологичен материал по два броя тампони (обекти № № 2 и 3)
експертизата не е определила ДНК профил. ДНК профилът, определен за биологичен
материал по биберон и вътрешна страна на горна част на капачка на пластмасово
шише за минерална вода „Девин" от 750 мл и черна текстилна чанта с една
презрамка, описани като обекти № № 1.1 и 5 в СМЕ на ВД № 16/ДНК - 330 на НИКК -
МВР, съвпада с профила на В.Ц.К. (обект № 7 в тази експертиза – клетъчен
материал от букалната лигавица на подсъдимия). Становището на експертите е, че
вероятността да се установи този ДНК профил, ако биологичният материал е
оставен от някой друг индивид, освен В.Ц.К., е 1 на 2 149 000 000 000 000
000 000. Биологичният материал по биберон и вътрешна страна на горна част
на капачка на пластмасово шише за минерална вода „Девин" от 750 мл и черна
текстилна чанта с една презрамка, описани като обекти № № 1.1 и 5 в СМЕ на ВД №
16/ДНК - 330 на НИКК - МВР, произхожда от В.Ц.К.. Алели в повечето локуси от
ДНК профилите на В.Ц.К. (обект № 7 в настоящата експертиза), Б. Д.К., Ц. Н.К. и
профилът, определен за биологичния материал по гърловина и вътрешна страна на
капачка на пластмасово шише за минерална вода „Девин" от 750 мл, описано
като обект № 1.2 в СМЕ на ВД № 16/ДНК - 330 на НИКК - МВР, не присъстват в
сместа, наблюдавана за биологичния материал по катинар с две части от верига
(обект № 6 в настоящата експертиза), както и за сместа, установена по плосък
край на щанга тип „кози крак", описана като обект № 1.1 в СМЕ на ВД №
16/ДНК - 329 на НИКК - МВР. Алел във всеки локус от ДНК профила на В.Ц.К.
(обект № 7 в тази експертиза), съвпада с алел в съответните локуси от ДНК
профилите на Б. Д.К., и Ц. Н.К., определени в СМЕ на веществени доказателства №
ДНК-330 на НИКК – МВР. При така определените ДНК профили, вероятността Б. Д.К.
да е биологична майка на В.Ц.К., при биологичен баща Ц. Н.К., е 0.999993.
Съответно, вероятността Ц. Н.К. да е негов биологичен баща при майка Б. Д.К., е
0.999996 (при гранични стойности от 0 до 1). Поради което и експертизата е
заключила, че В.Ц.К. е биологичен син на Б. Д.К. и Ц. Н.К.. Заключението е прието (т.4, л.923 от съдебното
производство) от съда в с.з. на 27.03.2018г. без възражения от страните.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства № 67/2016 г. (т. 8, л.161-164 от ДП),
изготвена от вещото лице Д.Д., се
установява, че около 2 мл. от течната кръв на Ц. Н.К., иззета при СМЕ на труп №
116/2016 г. на ОСМ при УМБАЛ „Св. Г."***, фиг. 1 и около 2 мл. течната
кръв на Б. Д.К., иззета при СМЕ на труп № 117/2017 г. на ОСМ при УМБАЛ „Св.
Г."***, фиг. 2 е изсушена върху стерилна марля на стайна температура в
изолирано помещение и при спазване на необходимите мерки при работа с
биологичен материал за дванадесет часа. Космите от главата на Ц. Н.К., иззети
при СМЕ на труп № 116/2016 г. на ОСМ при УМБАЛ „Св. Г."*** и космите от
главата на Б. Д.К., иззети при СМЕ на труп № 117/2017 г. на ОСМ при УМБАЛ „Св.
Г."***, фиг. 4 са опаковани допълнително в нови два броя бели, хартиени
пликове, като всеки от тях е запечатан със стикер за изследвано веществено
доказателство. Така обработените и подготвени за съхранение, описани по горе
като обекти с № № 1, 2, 3, и 4 - фиг. №№ 1, 2, 3 и 4 са прикрепени към протокол
от експертизата. Поднокътното съдържимо от Ц.
Н.К. и Б. Д.К., иззети при СМЕ на труп № № 116/2016 г. и 117/2016 г. е
предоставено за изследване по метода на ДНК-профилиране на ядрена ДНК в НИКК на
МВР гр. София. Заключението е прието (т.4, л.933
от съдебното производство) от съда в съдебно заседание на 28.03.2018г. без
възражения от страните.
От заключението на извършената
балистична експертиза № 16/БАЛ- 113 (том 11, л.38-42 от досъдебното
производство), изготвена от вещите лица П.П. и Р.Т., се установява, че
представените за изследване патрони са: 1 бр. ловен патрон кал. 12,
предназначен за стрелба с гладкоцевни ловни пушки кал. 12; 1 бр. патрон кал.
7,62x53 мм (7,62x54 R), предназначен за стрелба с пушки „Драгунов",
„Мосин" и др. и картечници кал. 7,62 мм. И двата патрона са били годни за
употреба по предназначение. Представените за изследване гилзи са: 1 бр. гилза,
част от патрон кал. 5,45x39 мм, предназначен за стрелба с автомати конструкция
„Калашников" (АК-74), кал. 5,45x39 мм. – гилзата се различава по калибър
от предоставените за сравнение 3 бр. пистолети, което указва че същата не е
възможно да е била изстреляна от тях. Същата не е била изстреляна и с оръжието
с което са стреляни изследваните 8 бр. гилзи - ВД по ДП № 362/2016 г., по описа
на Второ РУ- МВР, гр. Пловдив, заведени в НСБК на НИКК-МВР под № 3653; 1 бр.
гилза, част от патрон кал. 9 мм (9x18), предназначен за стрелба с пистолети и
картечни пистолети кал. 9 мм - „Макаров", „Стечкин" и др. Същата е
била стреляна с представения за сравнение пистолет „Макаров", кал. 9x18
мм, с № BD 401040. В Националната съдебно балистична колекция на Лабораторията
по съдебна балистика при НИКК на МВР не се съхраняват гилзи, веществени
доказателства от неразкрити престъпления на територията на страната с употреба
на огнестрелно оръжие, които да са стреляни с оръжието с което е стреляна
представената за изследване 1 бр. гилза кал. 5,45x39 мм. Заключението е прието (т.4, л.833 от съдебното производство) от
съда в с.з. на 07.03.2018г. без възражения от страните.
От заключението на комплексна
химико-балистична експертиза № 16/ФЗХ-314 (том 11, л.147- 157 от досъдебното
производство), изготвена от вещите лица А.П. и П.П., се установява, че
изстрелът причинил нарушението върху жилетката на Ц. К., в областта на лявото
рамо, е бил от дистанция между 20 и 40 см. Изстрелът причинил нарушението върху
блузата на Б. К., в областта на гърдите вляво, е бил от дистанция между 60 и
100 см. Изстрелът причинил нарушението върху елека на Б. К., в областта на
лявото рамо, е бил от дистанция по-голяма от 100 см. Експертизата не е
изследвала дистанцията на изстрелите, причинили нарушенията в целостта на плата
на елека на Б. К., намиращо се в предната дясна част, тъй като куршумът
първоначално е преминал през прозорец/стъкло, както и в дистанцията на
изстрелите, причинили нарушенията в целостта на бието на тениската на Ц. К.,
тъй като по данни от съдебномедицинска експертиза на трупа, огнестрелното
нараняване в областта на шията е причинено от упор. В нарушенията около левия
ръкав на жилетката на Ц. К. експертизата е регистрирла капсулни микроследи със
състав олово-калай-антимон-калий (Pb-Sn-Sb-K) и капсулни микроследи с непълен
състав олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb). В нарушението, намиращо се в горната
дясна предна половина на елека на Б. К., са регистрирани капсулни микроследи
със състав олово- калай-антимон-калий (Pb-Sn-Sb-K), както и капсулни микроследи
с непълен състав олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb). В нарушението, намиращо се в
горната лява част на предницата на блузата на Б. К., са регистрирани капсулни
микроследи със състав олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb). Определеният капсулен
състав е еднакъв с капсулния състав на гилзи с надписи на дъната „10 83",
„10 84" и „10 86", които са обекти на експертиза № 16/БАЛ-80 от
07.06.2016 г., и веществени доказателства по делото, представени в НИКК. Заключението е прието (т.4, л.944 от съдебното
производство) от съда в съдебно заседание на 28.03.2018г. без възражения от
страните.
От назначената в хода на съдебното
следствие комплексна физико-химична и балистична експертиза (л.982 от т.4 на
съдебното следствие), изготвена от вещите лица Н. Б. В. и Р.Т.Т. се установява,
че иззетите като веществени доказателства по делото пистолети „Глог“, модел 17,
калибър 9х19 с № ***********, който е австрийско производство и пистолет „ИЖ
75“, калибър 5,45х18 мм с № *********** който е руско производство,
представляват по смисъла на закона огнестрелно оръжие и са технически изправни;
2 броя пълнители и 25 броя боеприпаси, калибър 9х19 и 2 броя пълнители и 16
броя боеприпаси калибър 5,45х18 мм са годни за употреба и представляват
боеприпаси за огнестрелно
оръжие. В отривката от цевта на пистолет „Глог“, модел 17, калибър 9х19 с №
*********** експертизата регистрира капсулни микрочастици със състав олово,
антимон и барий. По отривката от цевта на пистолет „ИЖ 75“(ПСМ), калибър 5,45
мм с № *********** експертизата
е регистрирала десетки капсулни микрочастици със състав: олово, калай, антимон,
барий, както и малък брой капсулни частици с непълни състави: олово, калай,
антимон; и олово калай барий. Капсулният състав на гилзата кал.5,45мм с надпис
на дъното „TRZ
5,45х18“ е олово, калай, антимон, барий, като са регистрирани и капсулни
микроследи с непълни състави. Всички гилзи калибър 9х19мм с надписи на дъното
„GECO 9mm Luger“”, „GECO 9x19 Luger“, „S&B 9x19 12“, експертизата установява, че са с
еднакъв капсулен състав – олово, антимон и барий. Заключението е прието (т.4,
л.1015 от съдебното производство) от съда в съдебно заседание на 16.04.2018г.
без възражения от страните.
Установеният от тази експертиза
капсулен състав от оръжия и боеприпаси е идентичен с установения от
физико-химична експертиза № 16/ФЗХ-247 (т. 8, л. 125-130 от досъдебното производство),
изготвена от вещото лице Н.В. капсулен състав на микрочастици от вътрешността
на изследваната черна чантичка кобур. По делото е установено, че в изследваната
черна чантичка-кобур, носена ежедневно от началото на 2016г., когато е купена
(показанията на свидетелите К.К., С.А.А., Д.Р.А.) подсъдимият е носил,
включително и към 17.05.2016г., личния
си пистолет „Глок“, и различен от установения от същата физико-химична
експертиза № 16/ФЗХ-247 (т. 8, л. 125-130 от досъдебното производство),
изготвена от вещото лице Н.В., капсулен състав на микрочастиците установени по
дръжката на тази чанта. Същевременно от съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-ЗЗО (т. 8,
л.57-63 от досъдебното производство) и от съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства по метода на ДНК профилирането № 16/ДНК-331 (т. 8,
л.88-95 от досъдебното производство) изготвени от вещото лице Л.Й. установеният
биологичен материал по черната текстилна чанта произхожда от подсъдимия, без
установен по нея друг генетичен материал, от където да са привнесени
установените от физико-химична експертиза № 16/ФЗХ-247 (т. 8, л. 125-130 от
досъдебното производство), изготвена от вещото лице Н.В., капсулни микрочастици
установени по дръжката на тази чанта. Следователно единственият, който може да
е привнесъл върху черната текстилна чанта-кобур микрочастици с капсулен състав,
идентичен с този от гилзите, от нагарите от пробойните по дрехите на жертвите,
от пробойните по противокомарната мрежа – е единствено подсъдимия.
Възражението на защитата, че тази
чанта-кобур е била замърсена с откритите по нея капсулни микрочастици от касата
в която е държана и от неправилно съхранение след изземването й като веществено
доказателство и предаване на експерта в
нарушение на правилата за запазване на веществените доказателства – е оборено
от тази съвкупност на доказателствения материал. Обект на изследване е била
цялата чанта (том 8, л.126 т.4.9. и т.5 от досъдебното производство) – отвътре
и от вън, капсулни микрочастици са открити само по дръжката и от вътре, като
външните са само по дръжката и те съответстват на състава на боеприпасите с
които е извършено престъплението.
От извършената комплексна експертиза №
16/ФЗХ-365 (т. 11, л.162-165 от досъдебното производство), изготвена от вещото
лице И.В., специалист в сектор „Физикохимия“ и от вещото лице П.П., специалист
в сектор ****** в ЦЕКИ към ***** се
установява, че по представеното за изследване парче мрежа (обект 4.2. на
експертизата), иззета на 17.05.2016 г. при оглед на местопрестъплението, от
прозорец на жилище в гр. Пловдив, ул. „***, има две нарушения на целостта на
влакната с неправилна форма и размери около 5мм, с опушване около тях с
приблизителен размер 22мм; влакната са неравномерни, обгорели, затопени,
причинени от термично въздействие Тези данни, ведно с данните от физикохимична
експертиза №16/ФЗХ-247 от 31.05.2016г. (т. 8, л. 125-130 от досъдебното
производство) която е установила наличие на голям брой капсулни микрочастици
със състав Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон), К (калий), според експертите
са получени в резултат на произведен изстрел с огнестрелно оръжие. Такива следи
експертите са установили че остават при проведената за експертизата
експериментална стрелба от близка дистанция – под 10 см. с пистолет „Макаров" кал. 9 мм
без шумозаглушител (обяснения на вещото лице на л.834 от т.4 на съдебното
дело), но при никоя от дистанциите на моделните стрелби (5, 10, 20, 40 и 80 см)
експертите не са получили толкова интензивно опушване около пробойната, каквото
се наблюдава при изследвания обект 4.2. на експертизата, което според
експертите може да се дължи на ползване на шумозаглушител. Заключението е
прието (т.4, л.833-гръб до 834 от съдебното производство) от съда в съдебно
заседание на 07.03.2018г. без възражения от страните.
По делото е извършена и техническа
експертиза на записите на охранителни камери „П. консулт“ (т. 12, л.136-150 от
досъдебното производство), заключението по която е изготвено от вещото лице
К.А., от което се установява, че в резултат на обработката на видеоинформацията
на записите на охранителни камери „П. консулт“ по сл. дело № 100/16 г. и
направения следствен експеримент се установява, че натоварването на автомобил
"С." от файл N02185446.mp4 съответства с висока степен на достоверност
на движение на автомобил с водач и товар по-малък от 50 кг в товарния отсек на
автомобила. Заключението е прието (т.4, л.948-950 от съдебното производство) от
съда в съдебно заседание на 29.03.2018г. без възражения от страните.
Съдът изслуша (т.3 л.822-823 от
съдебното следствие) експерта инж. С.М., изготвил заключението на назначената в
досъдебното производство авто-техническа експертиза (т. 14, л. 182-183 от
досъдебното производство). Според експерта по купето на л.а.“С.“ рег.№ ***не са
открити технически проблеми, в частност, по уплътненията на автомобила, които
биха довели до поява на течове в купето му, което е заключил в резултат на
извършена функционална проба на автомивка, при която се извършило обилно
обливане на автомобила с вода и обливане с насочена струя вода под високо
налягане от професионална водоструйка. Според експертизата обливането на
автомобила с вода като количество и интензивност от всички посоки в условията
на проведения следствен експеримент (т.3 л.190-208 от ДП) многократно превишава
количеството и интензивността на водната струя, насочена към автомобила при
нормален проливен дъжд, който пада само отгоре. Експертът е категоричен, че не
са установени течове и проникване на влага в купето на автомобила. Експертът
заявява, че не може да се установи давност на извършван ремонт. Сочи, че ако в
миналото е съществувал технически проблем с уплътненията, то той е бил напълно
отстранен и към момента на провеждане на следствения експеримент не е установен
проблем с уплътненията, който да доведе до наличието на течове и проникване на
влага в купето на л.а.“С.“ рег.№ ***и че уплътненията са били достатъчни, за да
предпазят автомобила от попадане на вода в купето. Заключението е прието от
съда в съдебно заседание на 06.03.2018г. без възражения от страните.
От извършената криминалистическа
експертиза № 16/18.05.2017 г. (т. 16, л.243-245 от досъдебното производство),
заключението по която е изготвено от вещото лице А.Н. се установява, че приблизителния ръст на лицето, възпроизвело
изстрелите, с които са убити Б. и Ц. К., е 185 - 190 см. при естествено
положение на тялото. Заключението е прието (т.4, л.944-гръб до 946 от съдебното
производство) от съда в съдебно заседание на 28.03.2018г. без възражения от
страните. Възражението на защитата за наличие на праг на вратата, влияещ на
височината на стрелеца е неоснователно, тъй като видно от снимковия материал
към протоколите за оглед в т.2 л.19 на досъдебното производство, прага на
вратата е с незначителна височина, спрямо приближението, с което вещото лице е
дало ръста на стрелеца и с площ и на място не се отразяват на височината на
извършителя, още повече, че следите от разбиване със щанга на входната врата на
едноетажната постройка, обитавана от жертвите не е единствения използван
източник на данни, които експертът е използвал за установяване ръста на
извършителя – обектите на експертизата, ползвани, като източник на данни са
описани в двадесет пункта.
В хода на разследването била извършена
техническа експертиза №2016/ИКУ 122 (т.7, л.38-46 от досъдебното производство)
с предмет на изследване: таблет „Филипс“ и мултимедийна карта памет „Кингстън“,
която установява и описва съдържанието на тези две устройства. Заключението изготвено от вещото лице Й.Г. и е прието
(т.4, л.851 от съдебното производство) от съда
в съдебно заседание на 08.03.2018г. без възражения от страните.
В хода на разследването била извършена
от вещото лице Й.Г. и техническа експертиза № 2016/ИКУ 116 (т. 7, л.51-62 от
досъдебното производство), която изследва телефон „Нокия“, ведно със сим-карта
и мобилен телефон „Гигабайт“ ведно със сим-карта и подробно установява и описва
съдържанието на тези две устройства. Експертът
е изслушан в хода на съдебното следствие и заключението е прието (т.4, л.851 от съдебното
производство) от съда в съдебно
заседание на 08.03.2018г. без възражения от страните, а дисковете към тях
предявени на страните с помощта на компютърен специалист на Окръжен съд
Пловдив.
В хода на досъдебното производство е
назначена компютърно-техническа експертиза с вещо лице Н.Х. (т. 14, л.16-82 от
досъдебното производство), която изследва
записаната информация, дата на записа, достъпването и принтирането й – в
мобилен телефон Самсунг с карта Виваком и в преносим компютър Ейсър Еспайър;
изследва има ли изтрити файлова, на коя дата и с какво съдържание колко пъти са
принтирани; до какви сайтове е достъпвано; последни разговори, съобщения;
мултимедийни файлове; приложения за комуникации в соц. мрежи – търсена
информация; приложения за интернет; възстановяване на изтрита информация;
информация в паметите на устройствата) и подробно установява и описва
съдържанието им. Експертът е изслушан в хода на съдебното следствие, дисковете
към заключението предявени с помощта на компютърен специалист на Окръжен съд
Пловдив и заключението е прието (т.4, л.1017-гръб до 1018-гръб от съдебното
производство) от съда в съдебно
заседание на 16.04.2018г. без възражения от страните.
В хода на досъдебното производство е назначена
и допълнителна компютърно-техническа експертиза с вещо лице Н.Х. (т. 17,
л.222-270 от досъдебното производство) на мобилен телефон „Самсунг“, ведно със
сим карта на „Виваком“ и преносим компютър „Ейсър Еспайър“ № ***********, която
подрежда в хронологичен ред от последната дата на достъп към предходни дати,
данните от основната експертиза с
вещо лице Н.Х. (т. 14, л.16-82 от досъдебното производство); посочва сайтовете
и достъпването до други линкове и изтритите. Експертът е изслушан в хода на съдебното следствие,
дисковете към заключението са предявени на вещото лице и страните с помощта на
компютърен специалист на Окръжен съд Пловдив и заключението е прието (т.4,
л.1019 от съдебното производство) от съда
в съдебно заседание на 16.04.2018г. без възражения от страните.
В хода на разследването била назначена
съдебно-компютърно-техническа експертиза (т.17, л.7-17 от досъдебното
производство), изготвена от вещото лице Н.Х., което е изследвало съдържанието
на информацията в преносим компютър Ейсър Еспайър № ***********, игрова конзола
Сони модел PS4 и преносима игрова конзола Сони модел PSVITA-PSH-1104; точното
време на достъпване и ползване на устройствата за дати 15-ти, 16-ти и 17-ти май
2016г.; наличие на скрити и изтрити файлове и съдържанието им; комуникация чрез
интернет за същите дати, адресат, време и продължителност. В преносимия компютър Ейсър Еспайър №
*********** експертът открива единствен акаунт с потребителски профил
„********“, видеоматериал от работния плот и прилага към заключението извадка
от него - файл 20150913$143553.mp4
(съответстващ на съдържанието на папка „ГАДОВЕ“ предявен на страните с помощта
на компютърен специалист на Окръжен съд Пловдив в съдебно заседание и установява, че текстови търсения в интернет
търсачки не са съхранени, прилага извадка от съхранени достъпвания в текстови
файлове. Експертът установява наличие на съхранени текстови файлове в
постоянната памет преносим хард диск, като заключава че преносимият компютър е
ползван предимно за компютърни игри и такива, които се играят в
интернет-свързана мрежа, за които няма хронологични данни. Относно обекта игрова конзола Сони модел PS4, вещото лице констатира, че
не съдържа информация и данни, които да са изтрити и няма хронологични данни.
Относно преносима игрова конзола Сони модел
PSVITA-PSH-1104 - вещото лице констатира, че не съдържа информация и данни,
които да са изтрити и няма хронологични данни. Експертът е изслушан в хода на съдебното следствие,
дисковете към заключението са предявени на вещото лице и страните с помощта на
компютърен специалист на Окръжен съд Пловдив и заключението е прието (т.4,
л.1015-1016гръб от съдебното производство) от съда в съдебно заседание на 16.04.2018г. без
възражения от страните.
По делото са изслушани още:
съдебно-компютърно-техническа експертиза (т.14, л.156 от досъдебното
производство), изготвена от вещото лице Н.Х., със задача в
мобилни телефони 2бр. и 1бр.стационарен – има ли записана информация; има ли
изтрити файлове; до какви сайтове е достъпвано; последни разговори, съобщения;
мултимедийни файлове; приложения за комуникации в соц. Мрежи – търсена
информация; приложения за интернет; възстановяване на изтрита информация;
информация в паметите на устройствата. Вещото лице е констатирало, че обектите
на изследване не съдържат изтрита информация и данни, не съдържат мултимедийни
файлове – звук, картина, снимки и филми, не съдържат и данни и информация за
инсталирани в тях приложения за комуникация в социални мрежи. Не съдържат и
приложения за влизане в интернет. Заключението е прието от съда без възражения
от страните в о.з. на 16.04.2018г.; Съдебно-компютърно-техническа експертиза
(т.14, л.85-95 от досъдебното производство), изготвена от вещото лице Н.Х.,
със задача : във флаш памет и СД – има ли записана
информация, дата на записа, последно достъпвани, принтирани ли са; има ли
изтрити файлова, на коя дата и с какво съдържание колко пъти са принтирани; до
какви сайтове е достъпвано; последни разговори, съобщения; мултимедийни
файлове; може ли да се възстанови изтрита информация). Вещото лице е отразило в табличен и
цифров вид установените данни в изследваните обекти. Установил е изтрити
файлове, които е възстановил и разпечатал в приложение към заключението. Не е
установил мултимедийни файлове. Относно обекта на изследване CD, вещото лице
установява, че обекта е не CD,
а DVD-R и съдържа
записи на две камери на видеоохранителна система. Заключението е прието от съда без възражения
от страните в о.з. на 16.04.2018г.; Съдебно-компютърно-техническа експертиза
(т.14, л.2 от досъдебното производство), изготвена от вещото лице Н.Х., със задача има ли в таблет Филипс и карта-памет записана
информация, дата на запис и дата на последно достъпване; има ли изтрити файлове
– кога, съдържание, принтирани ли са; в какви сайтове е достъпвано – история;
разговори, текстови съобщения и тел.указател; мултимедийни файлове – звук
картина снимки, филми; социални мрежи, комуникации търсена информация;
приложения за приложения-история; съхранява ли се информация – възстановяване и
визуализиране. Експертът представя възстановената информация в табличен вид и
на цифров носител. Заключението
е прието от съда без възражения от страните в съдебно заседание на
16.04.2018г.; По делото са изслушани (съдебно заседание на 27.03.2018г. л.919
от съдебното дело) и вещите лица Ц.М. и Л.Й. - специалисти сектор ДНК анализи
при ЦЕКИ - НИКК – МВР гр. София, които са изготвили заключение (т.9, л.96-98 от
досъдебното производство) по поставена задача да изследват клетъчен материал,
иззет от устната кухина на свидетеля М.Д., като установят ДНК профил, и да
сравнят с иззетия ДНК материал от металния лост. Експертите установяват, че
няма такова съответствие. Заключението е прието от съда без възражения от
страните. Тази експертиза опровергава тезата на защитата, че разследването е
било едностранно и тенденциозно. Тази експертиза изследва данните получени от
показанията на свидетеля М.Д. като вероятен източник на генетичен материал
върху лоста (същия твърди в показанията си, че е работил с него).; По делото са
изслушани (съдебно заседание на 28.03.2018г. т.4 л.930-931 от съдебното дело) и
вещите лица И.В. и К. К., които са изготвили заключение (т.8, л.102-103 от
досъдебното производство) по поставена задача за одорологична експертиза, която
не установява сходство между мирисовите следи и сравнителния материал., което
обясняват със силни фонови миризми и давност под влияние на външни атмосферни
условия. Заключението е прието от съда без възражения от страните. По делото са
изслушани (съдебно заседание на 28.03.2018г. т.4 л.942-гръб до 943 от съдебното
дело) и вещите лица И.М. и М.П., които са изготвили заключение (т.11, л.102-126
от досъдебното производство) по поставена задача за комплексна медицинска
експертиза на веществени доказателства – по дрехи на В.К. и К.К. и протривател,
откриват ли се следи от кръв, човешка ли е, каква е кръвната група; ДНК
профилиране на кръвта и сравняване с ДНК профила на жертвите от експертиза
№16/ДНК-329 на НИКК. Експертите не са установили следи от кръв по веществените
доказателства и не са намерили микрочастици боя и стъкла по изследваните обувки
и боти. Заключението е прието от съда без възражения от страните;
Съдебно-морфологична експертиза с вещо
лице М.С.М. – ЦЕКИ към НИКК – МВР гр. София специалист в областта на
микроследите назначена и изготвена в хода на досъдебното производство (т.8 л.138-141), която е правила травнително
изследване на влакна, иззети от рамката на стъклото на предната част на
входната врата, с черно горнище на анцуг (веществено доказателство, приобщено с
протокол за доброволно предаване от 19.05.2016г. Вещото лице заключава, че
влакната иззети от рамката на стъклото на предната част на входната врата не
биха могли да произхождат от черното горнище на анцуг. Експертизата е приета от
съда в съдебно заседание на 28.03.2018г. без възражения от страните; Комплексна
експертиза с вещи лица М.С.М. и Г.С., назначена и изготвена в досъдебното
производство (т.8 л.6- 9), която
установява, че по иззетите като веществени доказателства черно долнище от
анцуг, зелено поларено яке, бяло спортно яке Адидас и кафява спортна блуза не
се установяват наличие на боя и микрочастици стъкло и не се доказва кръв.
Експертизата е приета от съда в съдебно заседание на 28.03.2018г. без
възражения от страните. Комплексна експертиза с вещи
лица М.С.М. и Г.С., назначена в досъдебното производство (т.8 л.68-69), която установа, че по изследваното
веществено доказателство тъмносиньо яке не се – установяват следи от кръв,
стъкло, боя. Заключението е прието от съда в съдебно заседание на 28.03.2018г.
без възражения от страните. Съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства с вещо лице Л.Й., назначено в хода на досъдебното производство
(т.7 л. 130-132), установява, че – обектите нямат идентификационна стойност, не
може да се определи ДНК. Заключението е прието от съда в съдебно заседание на
27.03.2018г. без възражения от страните. Съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства с вещо лице Л.Й., назначено в хода на досъдебното
производство (т.8 л.49-52), която установява, че по отривките
от ноктите на лява и дясна ръка на Б. К. има един и същ ДНК профил на лице от
женски пол, който вероятно принадлежи на самата нея и няма привнесен биологичен
материал от друго лице. По отривките от ноктите на лява и дясна ръка на Ц. К.
има един и същ ДНК профил на лице от мъжки пол, който вероятно принадлежи на
самия него и няма привнесен биологичен материал от друго лице. По отривката от плоския край на щанга има
смес от генетичен материал, която може да се изследва само за сравняване с
конкретно посочено лице (в последствие предмет
на сравнение в ДНК експертизата на М.Д.). Експертът не установява наличие на
биологичен материал от Б. и Ц. К. по
щангата. Заключението е прието от съда в съдебно заседание на 27.03.2018г. без
възражения от страните. Съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства с ввещо лице Л.Й., назначена в хода на досъдебното производство
(т.8 л.79-81), която изследва за
наличие на ДНК профил и биологичен
материал по веществените доказателства стерилни дунапренени тампони с обтривки
от външна страна на входна врата и вътрешна страна на касата й. Вещото лице
заключава, че не може да се определи ДНК профил и генетичния материал няма
идентификационна стойност. Заключението е прието от съда в съдебно заседание на
27.03.2018г. без възражения от страните. Физико-химична експертиза с в.л. Н.В.,
назначена в досъдебното производство (т.8
л.23-24), която установява, че по обтривката от нарушението на мазилката
на колона в дясно от входната врата се регистрират девет капсулни микрочастици
със състав олово, калай, антимон, три индикативни микрочастици със състав
олово, антимон и голям брой месингови и железни частици. Заключението е прието
от съда на 07.03.2018г. без възражения от страните. Физико-химична
експертиза с в.л. Н.В., назначена в досъдебното производство (т.11 л.131-134), която установа, че по дамски
чадър и дрехи няма капсулни микроследи. Заключението
е прието от съда на 07.03.2018г. без възражения от страните. Съдебно
автотехническа и компютърна експертиза по писмени материали, с вещи лица
инж.С.М. и инж.А.К.,
назначена в досъдебното производство (т.3 л.102-125), която изследва позиция на
камери и положението им на датите 15 и 16.05.2016г.; скорост на движение на С.;
траектория на движение; действителна скорост на движение. Заключението е прието от съда на
06.03.2018г. без възражения от страните. Съдебно-техническа експертиза с вещо
лице инж.А.К. назначена в
досъдебното производство (т.17
л.128-134), която изследва електронни устройства – мобилен телефон Нокия
5230 с имей *** за записана актуална мултимедийна информация, вид на
мултимедийните файлове – звук, картина и пр.; има ли изтрити записи, на коя
дата и с какво съдържание; възстановяване на изтрита информация; неизтрита
информация; презапис на външен оптичен носител – приложение към заключението.
Заключението е прието от съда на 06.03.2018г. без възражения от страните.
Последната група експертизи
опровергават тезата на защитата, че разследването е било едностранно и
тенденциозно.
Съдът възприема заключенията на
съдебните експертизи – извършени са от квалифицирани специалисти, с
необходимите специални знания, съдът намери, че са извършени непредубедено,
професионално, компетентно, пълно, обосновано и няма основания за съмнения в
достоверността им.
По делото са разпитани деветдесет
свидетеля.
Няма преки очевидци на инкриминираното
деяние, както и преки доказателства. Въпреки това в конкретния случай, според
настоящия съд е налице единна и непрекъсната верига от достатъчно на брой
косвени доказателства, между които е налице наличие на логическо и хармонично
единство, което дава възможност да бъде направен единствено възможен и
неоспорим извод, че автор на деянието е подсъдимия К..
Правната доктрина приема, че
осъдителната присъда може да почива на косвени доказателства, стига обаче по
безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е
невъзможно да бъде направен друг правен извод, освен този който може да бъде
направен в настоящия казус, а именно, че не някой друг, а подсъдимия К. е автор
на инкриминираното деяние. Косвените доказателства, изграждащи тази
непрекъсната доказателствена верига са следните:
Според съда, в изготвената и приета в
съдебно заседание съдебно-психологическа експертиза – психологически профил на
неизвестния извършител на двойното убийство на Ц. и Б. К., експертът е изложил
подробни характеристики на извършителя на деянието, описани по-горе от съда.
Подсъдимият В.К. отговаря напълно на този профил, описан от експерта. Тази
експертиза, като мотивирана, задълбочена, подробна и безпристрастна, съдът
възприема изцяло и кредитира. Съдът не възприема възражението на защитата
относно тази експертиза, а именно, че същата била изготвена повече от година
след извършване на деянието и най-вече след като подсъдимият К. бил привлечен
към наказателна отговорност като обвиняем. В съдебно заседание експертът
подробно и ясно обясни въз основа на кои доказателства по делото е направил
всеки един от изводите в експертното си заключение. Същият се е запознал само с
тези материали по делото и само те са намерили място в заключението му, които касаят
поставената му задача. Експертът не се е ръководил от обстоятелството – има ли
привлечено лице към наказателна отговорност и кое е то. Заключението дава
поглед върху извършителя, от позицията на обективните находки на
местопрестъплението и поради това „неизвестен“, а не психиатрично-психологична
оценка на конкретно лице (извършена от комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза (т. 16, л.131-153 от ДП), което само по себе си е
гаранция за неангажираността на експерта с психологическата оценка на
конкретния привлечен обвиняем по делото (какъвто вече е бил подсъдимия към
момента на назначаването на експертизата в досъдебното производство), с когото
по делото няма данни експертът да е беседвал за нуждите на експертизата; но не
изключва съпоставката на установения от обективните находки профил с
конкретните данни, които вече са били събрани по делото за отношенията между
подсъдимия и родителите му, необходима за вариантността на разследването.
В съдебно заседание беше изслушано и
прието заключение по комплексна СППЕ, от което се установява личностовата
структура на подсъдимия К.. Заключението по тази експертиза в детайли бе
цитирано по-горе в настоящите мотиви. Изводите, направени от експертите по тази
експертиза, се подкрепят и от други доказателства по делото, а именно
показанията на св.Д. и от изслушаните в съдебно заседание аудио и видеозаписи,
изготвени от подсъдимия К. на скандали между него и родителите му. Събрани бяха
безспорни доказателства за пълната отчужденост и враждебност на подсъдимия към
Ц. и Б. К.. В показанията си свидетелката Д. твърди, че била впечатлена при
контакта си с подсъдимия. От факта, че той не наричал пострадалите майка,
татко, родителите ми, а лицата, че е използвал служебни термини, когато е
разказвал за отношенията си с тях. Тази враждебност и отчуждение, демонстрация
на служебно положение и професионални фрази се вижда и в записите, които той
лично е изготвил и бяха възпроизведени в съдебно заседание на оптичен носител.
Тази липса на синовно чувство се вижда и в текста на жалбите, които е изготвил
срещу тях. Това отношение се вижда и на единствения аудиозапис, в който
подсъдимия К. не се кара с майка си, а тя търси неговата помощ по повод
конфликт между нея и мъжа й - след възникнал семеен скандал разстроената Б. се
оплаква на сина си и търси подкрепа от него, а подсъдимият използва тази
ситуация в своя полза (както твърди сам в обясненията си – за да може да
подкрепя оплакванията си, че баща му е агресивен) – включва телефона си на
запис, и се обажда във Второ РУ на МВР да дойдат на адреса, след като скандал
вече няма и Ц. е излезнал, води майка си при нотариус да подпише декларация в
негова полза, която впоследствие използва по воденото дело. Всички тези
действия на подсъдимия показват единствено и само стремежа му да ползва в свой
интерес влошените отношения между родителите му, показват липса на истинска
синовна загриженост. Десетки минути той присъства безучастно на разправията
между майка си и баща си, без да се намесва по никакъв начин или да направи
опит да тушира конфликта между тях. Това негово поведение е обсъдено в
комплексната КСППЕ, която съдът изцяло кредитира. Неговото отношение към
родителите му личи в начина, по който той ги нарича пред най-близките си, на
които има доверие – жена си, тъща си и сина си – „дъртите“ – разговор №45 папка
№3 от 21.07.2016г. На
нито едно от свижданията (съдейки от изслушаните многобройни записи от
приобщени ВДС, събрани посредством разрешено ползване на СРС подсъдимият не
коментира със съпругата си смъртта на своите родители, на нито едно от
свижданията не показва никакво чувство за мъка, тъга, скръб от случилото се.
Напротив, по време на свижданията той е весел, често се смее, арогантен,
използва изключително груб изказ по отношение на полицията и органите на
досъдебното производство, както и обидни квалификации. Такова е и непосредственото наблюдение в хода
на съдебното следствие. Едва при даването на обяснения в съдебното производство
подсъдимият промени назоваването на пострадалите, като започна да ги нарича –
родителите ми, майка ми, баща ми. Но тази промяна беше видимо демонстративна и
несъответна на предшестващото обясненията процесуално поведение на подсъдимия,
наблюдавано от съдебния състав, в това число и касаещо пострадалите, поради
което и съдът счете промяната за неискрена, предвид дългогодишното му отношение
към същите хора приживе. Това отношение се вижда в изготвените от него жалби по
делата за домашно насилие, преписките за закана с убийство, жалбите от името на
К.К., за които по делото няма данни да са били предприемани без негово знание –
искане за събаряне на незаконно строителство и окупация, жалба срещу
назначаване на служебен адвокат на родителите му. В подкрепа на горното е и
наблюдаваното от съдебния състав при предявяването в съдебното следствие на веществените
доказателствени средства отношение на подсъдимия към траурната церемония по
погребението на пострадалите приоритетно използвано от него за свиждане със
съпругата си и формално и лишено от предполагащата се от събитието емоция
посещаване на гробните места. Това дава основание на настоящия съдебен състав
да приеме, че психологическия профил на неизвестния извършител съвпада с
профила на подсъдимия В.К., съобразно заключението на комплексната СППЕ.
На местопроизшествието били намерени и
иззети 8 броя гилзи с надписи на дъната: 1083, 1084, 1086 калибър 9х18 мм. – при извършени огледи
на местопроизшествие на 18.05.16г. (7 гилзи) и на 18.05.16 г.(1 гилза).
Установи, че „10“ означава завода-производител – „Арсенал“ Казанлък, а другите
две цифри- годината на производство. От писмо на Изпълнителен директор на
дружеството „Арсенал“ от 25.05.2017г. в отговор на отправено запитване в хода
на досъдебното производство се установява, че всички боеприпаси с тези
обозначения са произведени в този завод. През 1983г. била извършена продажба на
МВР и Кинтекс АД, през 1984г. – на МВР, МНО и Окръжно военно управление –
Пловдив. През 1986г. – на МНО, МВР и Главно инженерно управление – София. От
този отговор съдът прави извод, че единствено МВР е получило боеприпаси 9х18
мм. и от трите партиди.
От писмо на Директора на ***от
14.06.17г. се установява, че: боеприпаси с обозначения на дъното на гилзите на
завода-производител „Арсенал“, произведени 1983г., 1984г. и 1986г. са
получавани в ОД на МВР – Пловдив, а именно: на 02.11.2004г. от партида 84, на 20.01.05 от партида 83 и 84, на 15.10.09г.
от партида 86г. Към 31.03.2016г. тези боеприпаси с червена капсула и стоманен
сърдечник са изчерпани от ОД на МВР – Пловдив. От тези боеприпаси ОД на МВР –
Пловдив не е предоставяло на други физически и юридически лица. От отговора на
директора съдът направи извод, че в ***били получени патрони и от трите партиди
– 83, 84 и 86, съответстващи на гилзите, които са намерени на
местопроизшествието. Тези боеприпаси били изразходвани до 31.03.16г., т.е. към
момента на деянието 15.05.16г. в ОД на МВР – Пловдив не са били налични вече
патрони от нито една от тези три партиди. Начина за изразходване е единствено в
регулярни учебни, служебни стрелби. В тези стрелби е участвал и подсъдимия,
което се установява от приложените по делото протоколи и от свидетелските
показания. От показанията на свидетелите – Д. А. и Т.М. се установи, че по
време на тези стрелби не се контролира дали всички предоставени патрони на
служителя са изстреляни на място чрез броене и отчитане на гилзи. Това
обстоятелство се потвърждава и от факта, че при извършеното претърсване и
изземане на 18.05.2016 г. на *** от метална каса в голямата къща, ползвана от
подсъдимия и семейството му били иззети: 4 бр. патрони 1083 и 6 бр. патрони с
надпис 1086, намиращи се в бяла картонена кутия, както и гилза с надпис 1086.
От тук следва извода, че подсъдимият е разполагал към 18.05.2016 г. (3 дни след
деянието) с патрони, идентични с два от трите вида гилзи, намерени на
местопроизшествието.
При това претърсване бил иззет и личен
пистолет „Макаров“ с 2 бр. пълнители с по 8 бр. патрони във всеки един от тях.
При извършената експертиза № 16/БАЛ -80 са били установени 16 бр. патрони с
надпис на дъната 1084 – 4 бр., 1086 – 5 бр. и 1088 – 6 бр. и 1 бр. – 1083. По
делото безспорно е установено, че до 2014 г. (до започване на досъдебно
производство срещу него за престъпление по чл.144 ал.3 от НК) на подс.К. е бил
предоставен служебен пистолет „Макаров“.
От всичко изложено се установява, че
подсъдимият е разполагал със средството, с което е причинена смъртта на Ц. и
Б.. Кръгът на лицата, които разполагат с тези видове боеприпаси от трите
партиди общо е изключително тесен, защото такива не са били продавани в
магазинната мрежа. Съдът не кредитира възражението на защитата, че личният
пистолет „Макаров“ собственост на подсъдимия е иззет като веществено
доказателство по настоящото дело, бил закупен като „втора употреба“ ведно с
намерените и изследвани от експертите боеприпаси. Важен факт свързан с предмета
на доказване е факта, че 3 дни след извършване на инкриминираното деяние
подсъдимият е разполагал с боеприпаси, идентични с гилзите, намерени на
местопроизшествието, т.е. същият е разполагал с тях и към момента на извършване
на деянието – 15.05.2016 г.
На 27.05.2016 г. св.К.К. предала
доброволно лаптоп „Айсър“ №…601, подробно описан и индивидуализиран в протокол
т.3, л.153. В този протокол К. собственоръчно е записала: „лаптопа е на
съпругът ми, но се ползва от време на време и от мен“. Доказателство, че този
лаптоп се ползва от подсъдимия се съдържат и в показанията на свидетелката Р..
В съдебно заседание тя заяви, че зет й ползвал един лаптоп – малкия, а внукът й
друг. В извършения на 02.06.16г. оглед на веществено доказателство – същият
лаптоп било установено наличието на папка „Гадовете“. Тази папка съдържа
видеозаписи на разговори между пострадалите и подсъдимия. Тези записи биха
гледани в съдебно заседание и подсъдимия заяви, че той ги е изготвил с телефона
си „Нокия“, след което ги е прехвърлил на лаптопа. Което прави неоснователно
възражението на защитата, че не е доказано, че именно подсъдимия К. е ползвал
този лаптоп, тъй като и К.К. владеела руски и имала достъп до преносимия
компютър. Същият лаптоп е бил предмет и на съдебно-компютърна-техническа експертиза
(т.14, л.16-82 от досъдебното производство) и допълнителна такава (т.17,
л.222-270 от досъдебното производство). От
тези експертни заключения се установява, че подсъдимият
четял в интернет различни статии, свързани с безшумни убийства, как убива тока,
отравяния с живак, причиняване на смърт от гъби, в какви количества отровата за
мишки е смъртоносна за човек, отравяне през кожата, остри отравяния, отравяния
с различни отрови, отравяне с етилов алкохол и др. Посещавал основно руски
сайтове. По делото безспорно се установи, че подсъдимият владее руски език.
Доказателства за това се съдържат в показанията на свидетелката К., свидетеля
Д. – колега на подсъдимия с коготото са били и съквартиранти в ****. От
показанията му се установява, че подсъдимият е гледал руска телевизия и
разбирал руски, дори превеждал на свидетеля. Съвкупната преценка на тези
доказателства дават основание на съда да
приеме за установено, че подсъдимият дълго време е обмислял убийството на родителите
си и търсел най-лесния и безопасен от към разкриване начин за извършването му.
При извършения на 17.05.2016г. оглед
на местопроизшествие на ул.“** от мивка в непосредствена близост до входната
врата на постройката, където е извършено деянието бил намерен и иззет метален
лост/кози крак (т.2, л.1-5 от досъдебното производство). От показанията на
свидетеля М.Д. се установява, че този кози крак е на подсъдимия и е закупен от
него по време на престоя му в Англия. Свидетелят Д. разпознал иззетия кози крак
при извършено разпознаване на предмети в хода на досъдебното производство. Този
свидетел го посочи и при проведения допълнителен разпит в хода на съдебното
следствие. Съдът кредитира показанията на този свидетел, които са
непротиворечиви, последователни. Показанията на свидетеля Д. се подкрепят от
извършения 23.05.2016г. следствен експеримент за проверка на обстоятелството
дали козия крак собственост на подсъдимия се намира на обичайното си място –
ползвания от него гараж на ***. При следствения експеримент е установено, че
козият крак не е на обичайното си място. За този следствен експеримент бил
изготвен надлежен протокол и били направени фотоснимки (т.3, л.1-9 от
досъдебното производство). Свидетелите Б. и С. потвърждават извършването на
този експеримент и резултатите от него. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели, като относно свидетелката С. това са показанията, приобщени по реда
на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НПК. Съпричастността на подсъдимия към
иззетия кози крак се подкрепя и от ВДС по СРС. В разговор от 22.06.2016г. в 20,50
ч. под № 86, папка 4, свидетелката К.К. коментира със сина си А. и майка си
М.Р. доказателствата, въз основа на които подсъдимият е обвинен, като казва на
А.: „*******************************“ И продължава да говори за козия крак и
материала от който е направен. Разговор №87 в папка 4 – К.К. отново към сина
си: „****************************“, за да разколебае сина си и да внесе съмнение
в доказателствата, събрани в следствен експеримент с участието на А. К.. От
друга страна всичко това казано със съзнанието, че домът им се подслушва, което
е многократно споменавано в записите веществени доказателствени средства
събрани посредством ******. В разговор на 19.07.2016 г. в 22.50 ч. разговор №96
папка №4 – К.К. на А.: „******************************* “.
От обясненията на подсъдимия се
установява, че той държи много на вещите си. Нещо, в което съда лично се
убеди при предявяването на веществените
доказателства. Установи се, че кози крак е произведен в завод и с много добро
качество, на което подсъдимият държал, гордеел се и било важно според него за
клиентите. Това впечатлило свидетеля М.Д., запомнил го и го разпознал. Съдът
счита, че са неоснователни направените от защитата възражения във връзка с
разпознаването на това веществено доказателство от св.Д.. Разпознаването е
извършено по реда на НПК и няма процесуални нарушения при извършването му.
От така посочените доказателства
безспорно се установява, че иззетият кози крак е собственост на подсъдимия К.,
който го е държал в гаража си. Този гараж е ползвал само той, съпругата и синът
му. В гаража има само техни вещи. Заключвали са го. При извършеният оглед на
17.05.2016г. не е установено разбиране на врата или ключалка на този гараж. Не
са постъпили оплаквания в тази насока и от неговите ползватели в предходните
дни, нито за липсващи от него вещи.
Съдът приема за неоснователно
възражението на защитата, че козия крак не е собственост на подсъдимия по
изложените по-горе съображения. Неоснователно е възражението на защитата, че
собствеността на козия крак не е доказана, тъй като по същия е установено
наличие на смес от генетичен материал, чийто произход не е установен, съгласно
изслушаните и приети ДНК експертизи. От тях е установено единствено, че този
генетичен материал не е на подсъдимия, нито на пострадалите, нито на свидетеля
М.Д.. Логичното и житейско обяснение за наличието на такъв смес от генетичен
материал с неустановен произход е, че този кози крак бил закупен от подсъдимият
по време на престоя му в Кралство Великобритания и същият го е ползвал в
дейността си, както там, така и в Република България, т.е. този инструмент е
ползван поне 10-тина години, стоял е в гаража на подсъдимия и до него са имали
достъп много лица, както свидетеля М.Д., така и други неустановени клиенти на
подсъдимия и негови помощници в дърводелската му дейност. Всеки един от тях
през този дългогодишен период е имал достъп до козия крак и обективно е
възможно да е оставил следи от своя генетичен материал.
Именно с този кози крак, собственост на подс.К. е разбита входната врата
на постройката, в която са живеели пострадалите К.. Този факт е доказан със
следните способи:
От извършената ФХЕ №16/БТМ -197 (т.8,
л.147-154 от досъдебното производство) се установява, че по иззетия от
местопроизшествието кози крак има микролюспи бяла боя, сходна по морфологични
признаци и органичен компонентен състав с бялата боя от повърхностния слой на
външната страна на вратата на постройката, където е извършено деянието. По това
веществено доказателство били открити и стъклени микрочастици.
От извършената трасологическа
експертиза № 16/БАЛ-86 (т. 7, л.99- 104 от ДП) се установява, че е възможно
установените трасологични следи по вратата от шперплат и парчето от касата на
същата, описани в протокол за оглед на местопроизшествие на едноетажна
постройка в гр.Пловдив, ул*** на 02.06.2016 г. да са оставени от метален лост –
щанга /кози крак.
От заключенията по тези две експертизи
се доказва по безспорен начин, че входната на жилището, в което са живеели
пострадалите е разбита, а стъклото й е счупено с козия крак собственост на
В.К..
Факта, че собственикът на козия крак е
разбил вратата се доказва от проведения следствен експеримент на 02.06.2016г.
за фиксиране на следите по входната врата и ръста на извършителя. Изгледания в
съдебно заседание видеозапис на този следствен експеримент с участие на петима
статисти с различен ръст, доказва, че извършителят е бил висок 190-195 см. В.К.
е висок 193 см. видно от справката БДС. При възпроизвеждането на този запис и
от снимковия материал към протокола, съдът лично се убеди, че ниските статисти,
участващи в следствения експеримент не могат да достигнат мястото, където е
въздействието, а на средният на ръст статист не му е удобно и не разполага
поради това с достатъчно сила да извърши разбиването на вратата.
По делото е безспорно установено, че
на сградата, намираща се на ул.“*** в офиса на счетоводна къща, в близост до
местопроизшествието е монтирана камера. В обхвата на тази камера е централния
вход на ***. През този вход не може да влезе никой без да бъде заснет от
камерата. На приложения по делото запис от тази камера това се установява по
безспорен начин. На записа се вижда прибирането на автомобила „С.“ от К. на
15.05.16г. вечерта, взимането му на следващия ден от подсъдимия и К.. Факта, че
извършителят на деянието не е заснет на запис от тази камера означава, че е
човек познаващ отлично района и който знае за нейното съществуване, човек,
който знае и друг начин за проникване в имота на ****, различен от централния
вход. Освен това на изгледаните в съдебно заседание записи се вижда, че тази
камера е монтирана на лицевата страна на сградата, не е скрита по какъвто и да
било начин. Установено е, че до 2014г. Подсъдимият К. *** , а след това
ежедневно е посещавал имота, за да храни кучето си, т.е. той безспорно е знаел
за наличието на този камера. От обясненията дадени от подсъдимия в съдебно
заседание се установи по категоричен начин, че той познава отлично района.
Подсъдимият в обясненията си подробно и изчерпателно описа района като посочи
имена на улици, пътеки и пътища.
От показанията на свидетелите
служители в електро подстанцията, се установи, че имота на ул. ***
непосредствено граничи с подстанцията. По делото се установи, че на тази
подстанция редовно денонощно има служител по утвърден график. Подстанцията и
местопроизшествието са разделени с телена ограда. Дежурният служител на
подстанцията прави поне два огледа на съоръженията по време на смяната си.
Единият оглед е около 19ч. При този оглед той има видимост през телената ограда
към съседния имот на ул.“***. Предвид това, само човек, който познава отлично
района и установените правила за работа на служителите в подстанцията, може да
избегне тяхната поява преди, по време и след деянието. Казаното за подсъдимият
по-горе, от колко време живее и ползва този имот го определя като човек, който
е знаел установения ред в подстанцията и му предоставя възможност да
предотврати нежелан свидетел на деянието си, както и като внимателно избере
времето на извършване на убийството – неделя вечер, когато повечето хора са в
дома си и се подготвят за работната седмица. Установи се, че е валял дъжд,
което намалява вероятността случаен минувач вървящ под дъжда, скрит под чадър и
съсредоточен в пътя си да забележи случващото се зад оградата на имота. Дъждът
намалява и вероятността дежурния служител в подстанцията да е на двора, и дава
по-голяма сигурност, че ще бъде вътре в сградата, от която няма пряка видимост
към помещението, в което живеели пострадалите. Влажното време от своя страна
заличава в по-голяма степен одорологичните следи на местопрестъплението.
Подсъдимият посещавайки ежедневно имота за да се грижи за кучето си е познавал
стереотипа на поведение на родителите си и знаел, че към този късен час те са в
дома си и няма опасност някой да ги посети, било за да си купи яйца, било по
друг повод. Именно за това подсъдимият К. тръгнал от дома си на „Й. *** за да извърши деянието след 19.00 ч., за да е
минал този първи оглед, и при минимален риск от случайни свидетели в неоживен
район – имотът е в дъното на улица тупик.
Друг факт, доказан по безспорен и
категоричен начин, който съдът взе предвид за своето решение е, че в имота на
*** подсъдимият отглеждал от много години немска овчарка Р.. Ноторен факт е, че
тази порода се отличава с подчертана териториалност, лоялност към близките и
недоверие към непознати. Кучето живеело свободно в предната част на двора,
която се ползвала от подсъдимия К. и семейството му. Кучето реагирало на всеки
преминаващ в близост до имота като лаело и се хвърляло към мрежата към
подстанцията. Този факт се установява от показанията на работещите в
подстанцията – св.Е., Т., Р., Х., Н., С., Б., както и от съседите – свидетелите
М. и Н.. В показанията си свидетелят А.Н. – ***, твърди, че заедно с подсъдимия
отишъл до имота на ***“, за да вземе личното оръжие на подсъдимия във връзка с
издадена заповед за отнемането му по повод водено досъдебно производство за
чл.144 ал.3 от НК. Подсъдимият заявил на свидетеля да чака пред входната врата
на двора докато хване кучето. Този факт се потвърждава и от изслушания
аудиозапис, в който при посещението на призовкарката подсъдимият К. казва на
майка си да хване кучето Р. и да го затвори в гаража. Нито призовкарката, нито
свидетелят Н. са изразили някакво притеснение от присъствието на кучето.
Решението за изолиране на Р. с оглед присъствието на чужди лица е лично решение
на подсъдимия, който отлично е познавал кучето си и неговия нрав. Предвид това съдът приема за неоснователно
възражението, че подсъдимият връзвал кучето Р., защото някои хора се
притестявали от кучета. От всичко изложено може да бъде направен извод, че
предната част на имота на ***бил денонощно охраняван от кучето Р., а задната –
от по-малко куче, собственост на пострадалите и чужд човек не би могъл да влезе
в този имот без кучетата да го спрат или поне да сигнализират. Последното е
щяло да бъде възприето от живеещите в имота Ц. и Б., както и от дежурния
служител на подстанцията. От показанията на св.Б., дежурен на 15.05.16г.
вечерта такова обстоятелство не се установява. Пострадалите Ц. и Б. също не са
чули лай, тъй като първоначалните изстрели са ги заварили на местата, на които
нормално и спокойно са стояли. Мястото
където са намерени телата на убитите и начина на извършване на деянието –
първите два изстрела са през прозореца на стаята, в която са стояли жертвите,
показва, че същите не са възприели чуждо присъствие чрез кучешки лай преди това
нито от Р., нито от по-малкото куче и са били изненадани от убиеца си.
Преградата между двете обособени части на имота не е от такова естество, че да
попречи на кучето Р. да я преодолее при защитата на територията му. От
показанията на полицейските служители, посетили местопроизшествието на 17.05.2016г.
се установява, че кучето свободно е преминавало от едната в другата част на
двора. Наведените от подсъдимия твърдения, че неизвестния извършител на
деянието е наранил Р., за да преодолее неговата съпротива категорично се
опровергава от разпитания свидетеля Ж. – ветеринарен лекар прегледал кучето на
17.05.16г. В показанията си той заявява, че нараняването съответства на
захапване от друго куче и категорично изключва възможността нараняването да е
причинено от огнестрелно или хладно оръжие. Съдът приема за неоснователно и
възражението на подсъдимия К., че кучето Р. не можело да прескочи ограда,
висока 1,5 м., тъй като не било обучавано за това. Както бе посочено по-горе, в
показанията на полицейските служители, същите са установили, че на 17.05.2016г.
това куче свободно се е движело в двете обособени части на двора. Освен това
следва да бъде посочено, че присъствието на две кучета в един имот, едното, от
които немска овчарка действа само по себе си възпиращо за всеки, който по
някаква причина е мислел да влезе в този имот. Предвид всичко изложеното
по-горе съдът прави извод, че в имота на ул.***на 15.05.2016г. вечерта е влязъл
човек близък на кучето Р. и малкото куче и за това те не са реагирали. Този
човек безпроблемно се е движил в имота и е убил Ц. и Б.. Такъв човек е именно
подсъдимия. Този извод се подкрепя и от репликата на А., пред свои приятели в
мола заявил по повод обвинението срещу баща му за убийството на баба му и дядо
му: „баща ми не би наранил кучето“, видно от показанията на показания на
свидетеля Г.. Очевидно А. не е изключвал варианта баща му да убие родителите
си, като единствената причина, която го кара да отхвърли това обвинение е
нараняването на кучето, чийто произход той към този момент не знае. Този факт
се съдържа в показанията на свидетеля П.Г., приобщени по реда на чл.281 ал.4
вр.ал.1 НПК, тъй като към момента на разпита му в хода на досъдебното
производство, споменът на този свидетел е бил по-ясен и в съдебно заседание той
потвърди, че прочетените му показания в досъдебното производство са истина.
При извършения на 17.05.2016 г. оглед
на местопрестъпление е бил иззет метален лост (кози крак) от мивка, намираща се
близо до входната врата на жилището, в което живеели пострадалите. На
02.06.2016 г. бил проведен следствен експеримент с петима статисти с цел
фиксиране на следите по външната входна врата на едноетажната постройка в
гр.Пловдив, ул***. Извършен бил на 05.04.2017 г. следствен експеримент със
статисти с различен ръст с цел проверка на данни, получени от процесуално-следствени
действия по настоящото досъдебно производство и по-специално на следата,
оставена на мазилка на колона вдясно от входната врата, оставена от един от
изстреляните патрони, което се установява от ФХЕ-16/ФЗХ 267 (т. 8, л.23-24 от
досъдебното производство – в обтривката от нарушението на мазилката на колоната
са регистрирани 9 капсулни микрочастици със състав олово, калай, антимон и 3
индикативни микрочастици със състав олово, антимон и голям брой месингови и
железни частици. Във връзка с резултатите от тези два следствени експерименти и
други доказателства по делото е заключението на криминалистическата експертиза
(т. 16, л.243-245 от досъдебното производство). от което се установява, че
ръстът на лицето, възпроизвело изстрелите, с които са били убити Б. и Ц. К.,
най-вероятно е 1,85-1,90 при естествено положение на тялото. От тази експертиза
следва, че извършителят на деянието е с висок физически ръст. Това се
установява и от резултатите от посочените по-горе следствени експерименти,
чиито записи бяха възпроизведени в съдебно заседание. От друга страна ръстът на
подсъдимия е 1,93 м., т.е. в естествено, неизпънато, а леко отпуснато положение
на тялото, ръстът на подсъдимия е около 1,90 м. Следователно е налице
съвпадение между ръста на подсъдимия с направените въз основа на следствените
експерименти от криминалистическа експертиза изводи, че извършителят на
деянието е висок и е 1,85-1,90 м.
От събраните по делото доказателства
съдът стигна до извод, че единствено подсъдимият е имал мотив да убие своите
родители и той е единственият, който би имал интерес от тяхната смърт. От
съвкупната преценка на гласния доказателствен материал, писмените доказателства
за граждански, административни и наказателни производства се налага извод, че
единствения човек с който Ц. и Б. К. не са се разбирали и са били в лоши
отношения е именно техния син – подсъдимия К.. По делото няма данни
пострадалите да са били в лоши отношения с някого другиго. Всички разпитани по
делото свидетели, които са познавали пострадалите приживе ги описват като
кротки, добри хора. Влошаването на тези отношения е ескалирало през годините.
Доказателства за тези отношения са приложените по делото жалби от родителите
срещу подсъдимия, от подсъдимия срещу родителите му до прокуратурата и
полицията, завеждането последователно на две граждански дела, завеждането
последователно на две дела по Закона за домашното насилие от подсъдимия и
съпругата му срещу Ц. и Б. К., сигнал до Кмета **** към Община **** от К.К. за незаконно строителство, касаещо
постройката, в която са живеели Ц. и Б. К., за който сигнал подсъдимия знае,
оплакванията до началниците в полицията от Ц. К. срещу неговия син. Всички
оплаквания от страна на Ц. и Б. К. до прокуратурата, до полицията, до
началниците, допълнително са настройвали подсъдимия срещу родителите му, тъй
като са влияели върху неговите отношения с колеги и ръководство на полиция – а
видно от професионалната реализация от милиционерското училище в Пазарджик до
17.05.2016г. се обсъжда от комплексната
СППЕ като страст у подсъдимия да остане в професията. Завеждането на досъдебно
производство срещу него по чл.144 ал.3 от НК, довело до отнемане на оръжията му
и достъпа до класифицирана информация, ескалира враждата на подсъдимия към баща
му и майка му, тъй като повод за това дело е оплакване на родителите му.
Загубата на гражданското дело с предмет установяване на собственост на имота на
ул***, с последен съдебен акт на 12.05.2016 г. – произнасяне на ВКС, е
изчерпало законните начини за придобиване на собствеността и оставило като
единствено решение за подсъдимия да придобие по наследство спорния имот, като
осъществи намерението си да умъртви своите родители. Другото гражданско дело,
което подсъдимия водил срещу своите родители с пълномощник свидетеля Й. е имало
за предмет имуществена претенция на подсъдимия спрямо неговите родители. Дори
при благоприятен изход по това дело подсъдимият не би могъл да получи
присъдените му средства с решение по това дело, тъй като Ц. и Б. К. са били с
минимални пенсии, нямали са спестявания и имота на ул.“***е бил единствено
жилище за тях и като такъв не може да бъде предмет на публична продан. Предвид това съдът приема за неоснователни
твърденията на подсъдимия, че загубеното от него дело на 12.05.16г. не му е било
приоритет, защото второто неприключилото гражданско дело било основното. В
подкрепа на последното са и свидетелските показания на свидетеля Й., за това,
че след произнасянето на ВКС с отказ да се разгледа касационната жалба, делото
за имуществената претенция естествено е било прекратено поради липса на правен
интерес. Съдът счита, че твърденията на подсъдимия и защитата, както и
възражения в тази връзка, че Ц. и Б. К. са убити от неизвестно лице във връзка
с кражба или грабеж са неоснователни. По делото не са събрани доказателства за
липсващи вещи, собственост на пострадалите. Напротив, на местопроизшествието са
намерени мобилните телефони на жертвите и парична сума – макар и малки на
стойност, те биха представлявали интерес за наркомани, каквато хипотеза за
авторство се излага от защитата (но не се подкрепя с доказателства). Именно
мобилните телефони и намиращите се пари са сред най-ценните вещи, с които Ц. и
Б. К. са разполагали. Наведените доводи от защитата за липсващ телевизор с
дефект – липса на звук, са неподкрепени от доказателствата по делото.
Свидетелката П. заяви, че е подарила на пострадалите свой стар телевизор с
повреда, но същата нямаше спомен кога го е направила, както и дали пострадалите
са го ползвали, тъй като свидетелката не е влизала в жилището им. Поради тази причина съдът счита, че твърдението за
липсващ стар развален телевизор е недоказано. А
възраженията, че убийството е извършено с цел отнемане на вещи, собственост на
пострадалите, е неоснователно. Освен това, както съдът вече посочи, в съседство
до постройката, в която са живеели пострадалите и видно от приложените
фотоалбуми, изготвени при извършените огледи, обстановката е била изключително
бедна. В близост до тази постройка се намира
нова, двуетажна къща и гараж. При първоначалния и последващите огледи на
местопроизшествието се установява, че същите са били заключени и няма никакви
следи по тях от опит за проникване. Освен това,
ползващите тази постройка и гараж – подсъдимия и членовете на неговото
семейство, не са подали оплакване или какъвто и да било сигнал до органите на
полицията и досъдебното производство за липсващи им вещи. Съдът приема, че е
неоснователно и възражението на защитата, че мотивът за убийството на
пострадалите са липсващи пари, които същите са получили в резултат на извършена
от Б. К. продажба на наследени земеделски земи. По делото липсват доказателства
какви суми е получила Б. К. от продажбата им и съответно преди или при
изповядване на всяка една от сделките с недвижими имоти. По делото обаче се
установи от свидетелските показания на близките приятели на жертвите и от
предявения запис, правен от подсъдимия, че в продължение на месеци Ц. и Б. К.
не са имали електричество, поради неплатена сметка, което наложило Б. К. да
тегли кредит над 1000 лв., за да я погаси. Свидетелката Ч., поради липсата на
електричество дори предложила на Ц. и Б. да отидат да живеят в нейното жилище,
ползвано от Б. К. за приготвяне на храна. Предвид тези доказателства, е
житейски нелогично да се стои месеци без електрически ток, да се взема кредит
за погасяване на сметка за ток, ако потърпевшия
разполага с парични средства. Поради това съдът изключва като възможен
мотив за извършване на двойното убийство посоченият от защитата – отнемане на
пари, придобити от продажба на земеделски земи от Б. К..
Според настоящия съд неоснователно е
възражението на защитата, че отношенията между Ц. и Б. К. и подсъдимия К. и
семейството му са влошени в резултат на поведението и действията на
пострадалите и по-специално, защото възрастните К. изключвали тока на сина си и
поради тази причина се разваляла храната им. От доказателствата по делото и
по-специално от изслушания запис, изготвен лично от подсъдимия, на разговор
между него и Б. К., се установява, че тя е започнала да изключва
електричеството на двуетажната къща, след като в резултат на действията на сина
й е била натрупана сметка над 1000 лв., която тя е платила след няколко месеца,
чрез взимане на кредит. Освен това е установено, че към момента на изключване
на електрозахранването от Б. К., младото семейство К. вече не е живеело в
двуетажната къща на ул.“***, а в апартамента на ул.“***, т.е. житейски е
нелогично в една необитаема къща да се съхраняват хранителни продукти и то
бързо развалящи се.
От доказателствата по делото се
установява, че убиецът на Ц. и Б. К. е човек, който борави добре с оръжие и
стреля точно. На местопроизшествието са намерени 8 гилзи, т.е. изстреляни са 8
патрона. Колкото се събират в един пълнител за пистолет Макаров. При аутопсията
на двамата пострадали се установяват 8 огнестрелни рани – 5 в тялото на Б. и 3
в тялото на Ц., т.е. всеки един от изстрелите е попаднал в целта. Освен това,
два от изстрелите са произведени от по-голямо разстояние през тройна преграда –
противокомарна мрежа, стъкло и перде. И въпреки това са поразили целта. Всичко
това говори, че стрелецът е лице, което добре борави с огнестрелно оръжие и има
опит в стрелбата. Събраха се доказателства, че подсъдимият има афинитет към
огнестрелните оръжия. Същият притежава законно 3 вида пистолети. Чете специализирана
литература, както той самия заяви в обясненията си, и има сръчността и знанието
да разглоби пистолет и да му смени
пластината. Освен на задължителните служебни стрелби, подсъдимият по собствена
инициатива посещава стрелбища и стреля, за да поддържа формата си. От
изложеното дотук е налице пълно съвпадение на уменията, които притежава
подсъдимият К. с характеристиките и възможностите на извършителя на убийството.
Неоснователно е според настоящия съд възражението на защитата, че извършителят
на деянието не е стрелец от ранга на подсъдимия, тъй като изстрелите били
хаотични в различни части на тялото и главата на пострадалите. Както бе
посочено по-горе, всеки един от осемте произведени изстрела е поразил някой от
двамата пострадали, т.е. при стрелбата не е няма пропуск. Безспорно,
подсъдимият К. е имал отлични резултати на учебните стрелби, но според
психологичната експертиза на вещото лице Н.С. извършителят обича и умее да
стреля с пистолет, но по хора стреля за първи път, съдейки за това по прехода
от организирано към дезорганизирано поведение.
Друго косвено доказателство за това,
че подсъдимият е извършил престъплението са намерените на местопроизшествието и
в близост до него следи, симулиращи извършването на грабеж – разхвърляни вещи в
стаята, където са живеели пострадалите, а в същото време мобилните им телефони
и дребни парични суми са намерени на масата, счупена верига, с която се е
затваряла вратата към задната част на имота, захвърлена в обратна посока,
разбиването на входната врата на постройката, в която са живеели с козия крак. Всички тези доказателства са оставени от
подсъдимия, за да се създаде впечатление, че Ц. и Б. К. са били убити с цел
грабеж или лице е влезнало в дома им да върши кражба. Вероятността за това
неизвестно лице да е влезнало в постройката, ползвана от Ц. и Б. К., за да
извърши кражба или грабеж, е нереална, тъй като обстановката отвън и вътре в
постройката е изключително бедна и не предполага наличие на ценни предмети, за
разлика от намиращата се наблизо голяма нова къща, видимо необитаема и гараж по
които няма никакви следи от разбиване, влизане и дори опит за това. Опитите на
подсъдимия да насочи разследването в такава посока, а именно за издирване на
лице извършило кражба или грабеж, при който е убило родителите му, са продължи
и в хода на досъдебното производство, изтъкват се като аргумент и в защитните
пледоарии. Подсъдимият К. се оплакал за липсваща сума от 1000 лв., която била
оставена в негово яке в двуетажната къща, намираща се на ул.“***. По повод това
оплакване е била извършена проверка и е постановен отказ да се образува
досъдебно производство от Районна прокуратура гр.Пловдив. Правено е и оплакване
от свидетелката К.К. за влизане в двора на имота на ул.***. По този случай било
извършено незабавно посещение в имота от органите на полицията и е извършена
проверка, приключила отново с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от Районна прокуратура гр.Пловдив, тъй като при проверката не било
установено влизането на неизвестно лице, нито липсващи вещи, нито опит за
отнемане на такива. Според настоящия съдебен
състав, това оплакване от К.К. е подадено след обсъждане и консултиране с
подсъдимия, тъй като от изслушаните в съдебни заседания ВДС по СРС от
свижданията между подсъдимия и неговата съпруга се установява, че на тези
свиждания се обсъждат всички доказателства по делото, всички искания, жалби,
оплаквания, резултати от тях, както и се планират последващи действия, както на
подсъдимия, така и на свидетелката К. и другите членове на семейството им. Опитите
на подсъдимия да насочи разследването в друга посока, различна от събраните
доказателства срещу него, продължиха и в съдебно заседание, вкл. и в
пледоарията му за лична защита, в която за първи път изтъкна твърдения, че в
близост до имота на ул.“*** се събирали наркомани. Другите възражения и версии
на подсъдимия и неговата защита бяха обсъдени по-горе от настоящия съд.
Настоящият съдебен състав взе предвид
и поведението на самия подсъдим и членовете на семейството му – свидетелката
К.К., свидетелката М.Р. и сина му А. К.. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява категорично
нежелание на подсъдимия и членовете на семейството му да съдействат за
разкриване на извършителя на двойното убийство на родителите на подсъдимия,
което е житейски нелогично, тъй като са убити техни роднини. Всички усилия на
подсъдимия, свидетелката К.К. и свидетелката М.Р. са насочени към изграждане на
една обща позиция за алиби на подсъдимия точно за вечерта на 15.05.2016 г., а
невинният няма нужда от алиби. В този смисъл е разговор № 70 от папка 4 от ВДС
от СРС (л.134) в който К.К. казва: „****“ По време на провежданите свиждания
подсъдимият дава инструкции на съпругата
си свидетелката К.К., на тъща си свидетелката М.Р. и на сина си да не говорят
нищо. Разговор №4 в папка №3 – ****“. Обяснява й какво поведение да има по
време на провежданите разпити и беседи: „***********“. В разговор № 33 – папка
№3 подсъдимият казва на К. за А.: „…***********“ Същото предупреждение
подсъдимия прави в разговор №47 в същата папка. По време на тези свиждания подсъдимият К. дава
указания, какво да бъде казано от К. по време на разпита. Разговор № 35 в папка
№3: „***********“ В разговор 54 от 03.09.2016 г., в присъствието на К. и Р., К.
нарежда: „***********“ По време на свижданията подсъдимият и лично към сина си
в разговор 63 папка №3 – *******. В
разговор № 64 от същата папка: „******* От
изслушаните записи се установява, че многократно подсъдимият повтаря на
свидетелката К.К., че тя, майка й свидетелката Р. и сина им А. са подложени на
психологически тормоз. Внушение, което е една от основните защитни тези, но не
се доказва по делото. Обратно, адресатите на това внушение видно от изслушаните
записи от ВДС от СРС не споменават пред
В.К., че *****, а в разговор * от папка №3, К.К. говорейки за полицаите казва
„*****.“ Последното културно и спокойно отношение на водещите беседите към
свидетелите, макар и не в конкретност се установява, в записите от 26.05.2016г.
в папка №1 от ВДС от СРС.
Според настоящия съд, следва да бъде
отчетен и факта, че при огледа на местопроизшествието на 17.05.2016 г., както и
при допълнителните такива, не са били намерени никакви дактилоскопни следи.
Оттук съдът прави извод, че извършителят на деянието е действал изключително
предпазливо, предварително се е подготвил за извършване на деянието и е взел
всички мерки да не остави следи на местопроизшествието, вкл. и по козия крак,
намерен на местопроизшествието. Обстоятелство анализирано от съдебно
психологичната експертиза на в.л. Н.С.. При извършените огледи на двата
автомобила, собственост на семейството на подсъдимия и ползвани от него и от
съпругата му, са намерени силиконови ръкавици. От показанията на разпитаните в
хода на разследването като свидетели полицейски служители се установява, че в
работата си те не ползват ръкавици. Ползването на тези ръкавици не позволява
оставянето на дактилоскопни следи. Освен това, по изследваните обтривки, иззети
и от двата леки автомобила при тяхното изследване от експерти по цитираните
по-горе експертни заключения, не са открити следи от барут и барутни частици.
Такива обаче са намерени по ръцете и косата на подсъдимия, отново съгласно
прието експертно заключение. От тези експертизи се установява, че барута и
барутните частици могат да бъдат привнесени, когато с ръка, по която има
барутни частици се докосва даден предмет. Липсата на барутни частици по двата
автомобила и наличието на барутни частици по ръцете на подсъдимия, водят съда
до извод, че и двата автомобила са били старателно почистени, за да няма следи
по тях. Липсата на дактилоскопни следи на местопроизшествието, на козия крак,
иззет от местопроизшествието, барутни частици по двата леки автомобила
мотивират съда да направи извод, че извършителя внимателно е обмислял и планирал
деянието си по начин, по който да не остави следи, които да го свързват с
извършеното. Това е още едно косвено доказателство, според настоящия съдебен
състав, част от непрекъснатата верига косвени доказателства, доказващи, че
подсъдимият е автор на убийството на Ц. и Б. К..
Образованието и професията на
подсъдимия, а именно полицай, го отличават като лице, което познава в детайли
работата по установяване и разкриване на престъпления, изземане и изследване на
следи от престъпления. Неоснователно е възражението на защитата, формулирано
като риторичен въпрос, защо тогава подсъдимият не е събрал гилзите от
местопроизшествието и е оставил козия крак там. Съдът приема това възражение за
неоснователно, тъй като след извършване на деянието, житейски логично е извършителя
да се стреми по най-бързия начин да напусне местопроизшествието. А взимането на
тези веществени доказателства след деянието крие опасност случаен свидетел да
потърси пострадалите и да завари подсъдимия на местопроизшествието, където има
два трупа, да събира следи, а освен това, както вече се обсъди, подсъдимият е
инсценирал грабеж, при който Ц. и Б. К. са убити. Събирането на гилзите не е
характерно за лице, което е имало за цел да отнеме вещи и не е планирало
извършването на убийство. Събирането на гилзи говори за преднамереност и
планираност на действията на извършителя, нещо, което подсъдимият се е стремил
да избегне.
Очертават се отчетливо няколко групи
гласни доказателства:
Първата и най-близка до прякото
доказване е групата включваща обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелката К.К. и показанията на свидетелката М.Р.. Тримата приблизително
идентично в това число лингвистично описват събитията в дните 14-ти, 15-ти,
16-ти и 17-ти май 2016г. Свидетелката К.Г.К. е съпруга на подсъдимия. Не се
възползва от правото по чл.119 от НПК. А свидетелката М.Р. – нейна майка, с
която към 15.05.2016г. семейството на подсъдимия е съжителствало в жилището на
ул. „***, , считано от месец март.
Обясненията на подсъдимия,
изключително пространни с общ обем от около 70 протоколирани в съдебни
заседания страници, като свободен разказ и отговори на зададени въпроси,
описват събитията в дните 14-ти, 15-ти, 16-ти и 17-ти май 2016г. едва на общо
7-8 страници.
Останала по-голяма част от обясненията
на подсъдимия, касае отношенията му с родителите му по повод имота на ул. ***“
от идеята за закупуването на имота, през формата на сделката, правното оформяне
на отношенията им по повод този имот от 27.12.2997г. до търсенето на
гражданско-правно решение на имуществените му претенции за собственост върху
имота и съпътстващата ги ескалация на враждебност до иницииране на дела за
домашно насилие, наказателно-правни процедури по сигнали за заплахи за убийство
и в двете посоки. Непосредствено впечатление в това отношение в обясненията му
прави акцента върху материалните му интереси като житейски приоритет. Твърди,
че причината за конфликта между него и семейството му от една страна и
родителите му от друга страна е тръгнал от това, че на деня на изповядване на
нотариалната сделка на 27.12.1997г. е обстоятелството, че не е носил личния си
паспорт пред нотариуса, поради което за купувач на сделката е бил сменен с баща
си, който бил дошъл с него и носел паспорта си. Защитата в това число и
наетата, излага тезата, че макар и актовете да са съставяни в този период от
адвокат, а не от нотариуса, то смяната на име била елементарна, тъй като
актовете се носели на дискети. Видно обаче от приложения в том 6 лист 132 от
досъдебното производство нотариален акт №37 т.100 д. 24548/97г., той е изготвен
на пишеща машина и в него няма никакви поправки, които да са индиция за смяна
на името на купувач. Самият подсъдим признава, че към момента на сделката
нотариусите са били държавни, а не частни. А ноторно известно е че такива бяха
до септември 1998г. и към датата на сделката през месец декември 1997г. не съставяха нотариални
актове. Това се установява и от показанията на свидетелката М.П.. Обяснението
му, че при изповядването е бил заменен от баща си за да стане сделката веднага,
противоречи на невъзможността, описана по-горе името на купувач в нотариалния
акт да се смени веднага от самия нотариус. А времето, необходимо представеният
за изповядване проект на нотариален акт да бъде преписан на пишеща машина с
ново име на купувач, е значително повече от времето, необходимо на подсъдимия
да донесе паспорта си. Тези обстоятелства сами по себе си са без значение за
установяване на основните факти подлежащи на доказване, но установяването му
сочи за изначална недостоверност на защитната теза на подсъдимия.
Също толкова значима, като обем, част
от обясненията на подсъдимия, касае тезата му за преднамереност на
разследването, обяснена с конфликт – професионален и личен, между него и
свидетеля Г.Г. по повод работата на подсъдимия. От показанията на разпитаните
полицейски служители – колеги на подсъдимия, не се установи да е съществувал
тежък конфликт. Самият Г. в показанията си отрича той по някакъв начин да е
демонстрирал негативно отношение спрямо подсъдимия преди деянието, напротив,
имало е ситуация в която подсъдимият е влизал в пререкания с Г. и посягал към
стоящия на колана му пистолет, което е оставено от Г. без последствия. В
подкрепа на заявеното от свидетеля Г. е факта, че във времето когато същият е
бил началник в ******в и зам.директор
*****, подсъдимият е имал кариерно израстване в резултат на добра
характеристика, подписана от самия свидетел Г.. Подсъдимият твърди в
обясненията си, че в основата на този конфликт с ръководството на полицията в
лицето на Г., са преписките с голям обществен интерес по които той е работил, а ръководството не е одобрявало това
и е искало да прикрие престъпления. От съдържащата се справка относно
преписките, възложени на В.К., приложена в материалите по делото се установява,
че той основно е работил преписки по чл.227 б, 172 а и б от Наказателния
кодекс, които не се отличават със значим обществен интерес и с тежест на
предвидената от закона санкция. Самият подсъдим
в обясненията си цитира две конкретни преписки - водния цикъл на гр.Х и ВЕЦ
***. В същото време подсъдимият и неговата защита възразиха тези две преписки,
представени от представителите на Окръжна прокуратура Пловдив да бъдат приети
като писмени доказателства по делото. От отказа на подсъдимия и неговата защита
за приобщаването им може да бъде направен извод, че и обясненията му в частта,
в която твърди, че е работил по преписки със значим обществен интерес и
ръководството на ****** не е одобрявало тези негови действия и е довело до
възникването на конфликт, не следва да бъдат кредитирани. Тези преписки нямат
отношение към предмета на настоящото дело и фактите, които подлежат на
доказване с него, поради тази причина съдът отказа да ги приобщи като
доказателства.
От гледна точка установяване на
основните факти на доказване интерес представляват обясненията, в които
подсъдимият обяснява досега си с оръжие в рамките на седмица преди задържането
му на 17.05.2016г. със стрелбата, която е провел на стрелбището на ДАИКС в
средата на същата седмица. Обстоятелството се потвърждава от показанията на
свидетелката А.В. протоколите изготвени от нея. В
обясненията си подсъдимият сочи като използвано при тази лична тренировка,
личното му оръжие „Глок“, обстоятелство, което се установява и от протоколите
на ***, показанията на свидетелката А.В., единствен инструктор на това
стрелбище.
В обясненията си, обаче, подсъдимият
твърди, че е сторил това в законно регламентираната му почивка през работния
ден от 15.00 до 15.30ч., когато е посетил стрелбището, което се намира в
близост до Затвора Пловдив. Този времеви интервал е без значение за
установяване на основните факти подлежащи на доказване, но се коментира от
съдебния състав като съзнателна недостоверност на обясненията му, тъй като е
ноторно известно, че разстоянието от
местоработата на подсъдимия в отдел „***, в гр. Пловдив до местонахождението на
стрелбището на ул. „Д. ***, е между
5,6км и 7км, в зависимост от избрания маршрут и се изминава само в едната
посока с лек автомобил за между 17 и 21
минути в зависимост от избрания маршрут, и то при липса на трафик.
Видно назначената в хода на съдебното
следствие комплексна физико-химична и балистична експертиза (л.982 от т.4 на
съдебното следствие), изготвена от вещите лица Н. Б. В. и Р.Т.Т. по отривките
от цевта на иззетото като веществено доказателство по делото лично на
подсъдимия законно притежавано от него оръжие „Глок“, модел 17, калибър 9х19 с
№ ***********, експертизата регистрира капсулни микрочастици със състав олово,
антимон и барий. Също такива се установяват и
при експерименталната стрелба с боеприпасите, иззети като веществени
доказателства.
Физико-химическата експертиза в
Протокол № 673 на БНТЛ при ОДМВР гр.Пловдив (т. 8, л.118-119 от ДП), изготвена
от вещото лице К.В., обаче, установява
по ръцете и косата му на 17.05.2016г. барутни частици от бездимен барут и
продукти от изгаряне на барут с ниска степен на наситеност. Според експерта,
вероятността да се установят барутни частици и/или други продукти от изстрел с
огнестрелно оръжие по обтривки от ръце и коса на човек, произвел изстрели, пет
и повече дни (11.05.2016г. установената стрелба в ***) преди вземане на пробата
(17.05.2016г.), е много малко вероятна. Тезата на защитата за привнесени
частици, е опровергана от същата тази експертиза, от която се установява, че
привнесените микрочастици се отстраняват без следа само с едно обичайно
измиване.
Съдът не кредитира и обясненията на
подс.К. касаещи факта, че обвинението срещу него е повдигнато тенденциозно под
ръководството на свидетеля Г. и че не е работено по други версии освен срещу
него, е голословно и не се подкрепя от каквито и да е други доказателства по
делото. Свидетелят Г. не е началник на свидетеля Р. и полицейските служители от
Национална служба „Полиция“ гр.София. От показанията на свидетелите Г., С., С.,
Р., а също и от многобройните и разнообразни експертизи, по делото се
установява, че е работено по други версии, но същите са били отхвърлени, тъй
като не е имало доказателства за тях.
Тезата му за липса на причастност към
престъплението на 15.05.2016г. привечер, се поддържа от съпругата му свидетелката
К.К. и тъща му М.Р.. Показанията на последната обаче, променяни в досъдебното
производство и противоречащи относно излизането му от жилището което са
обитавали съвместно на 15.05.2016г. след 19.00ч., са подложени от съда на
проверка по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК. Като свидетелката Р.
настоява, че верни са показанията й дадени в съдебното производство, а четените
й показания, дадени пред орган на досъдебното производство в протокол от
26.05.2016г. – дадени под натиск от разследващите и страх за съдбата на дъщеря
й и внука й. Съдът възприема като достоверни обаче показанията на свидетелката
Р. пред орган на
досъдебното производство от 26.05.2016г. прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК и не дава вяра на показанията й от 18.04.2018г. пред съда, тъй като
показанията й от 26.05.2016г. съответстват на показанията на неангажирания с
пристрастие и заинтересованост свидетел П.Г., както и на предявените на
страните и присъединени към доказателствения материал по делото веществени доказателствени
средства, изготвени посредством експлоатирани специални разузнавателни
средства. От тези показания на свидетелката Р., които съдът възприема, се
установява, че подсъдимият е излязъл заедно със съпругата си около 19.00ч.,
като свидетелката К.К. се е прибрала сама скоро след това, 15 минути по-късно
обяснила на Р., че В. е отишъл да гледа някаква кола, а прибирането му в
апартамента установила около 22.00ч. Отсъствието на подсъдимия К. *** на
15.05.2016 г. вечерта се подкрепя и от събраните доказателства чрез специални
разузнавателни средства. Ето защо съдът не кредитира обясненията на подсъдимия
и в частта, в която твърди, че на 15.05.2016 г. вечерта той бил в дома си и не
е излизал.
Не може да се приеме за достоверна
версията на тази група гласни доказателства, че нуждата да се отиде до имота на
ул. ***“*на 15.05.2016г. с пикапа С. е била опасността от теч през недобре
ремонтирано предно стъкло на този автомобил. Тезата
е оборена от данните от заключението на Автотехническата експертиза на вещото лице
С.М. (т.14 р.282 от досъдебното производство), която е категорична, че при
проведения с нейно участие следствен експеримент спрямо предното обзорно стъкло
на пикапа е приложено значително по-голямо като обем и сила количество вода от
това на проливен дъжд, без каквато и последваща следа от навлизане на вода в
купето. Основание да не се приеме да достоверна тази теза на подсъдимия,
подкрепена от свидетелката К.К. и свидетелката М.Р., дадена в обясненията му са
и показанията на свидетеля М.А.Б., който сочи, че е извършил ремонта на предно
обзорно стъкло на автомобила С. два месеца по-рано спрямо 27.05.2016г. –
следователно в сезона на пролетните дъждове евентуално лошо монтирано и
пропускащо вода стъкло не би могло да даде повод за притеснения от пропускане
на вода месеци по-късно. Освен това, в своите обяснения подсъдимият твърди, че
той сам или той, придружен от свидетелката К.К., ходили след работа на имота на
ул.“*** да хранят кучето Р. всяка вечер. В обясненията си подсъдимият не е заявил, че в някои случаи св.К. ходи
сама в този имот, за да се грижи за домашния любимец. Единственият случай, в
който се сочи това да е станало, е на инкриминираната дата. Следва да бъде
посочено, че освен съдържащите се противоречия относно този факт в обясненията
на самия подсъдим, ходенето на св.К.К. на 15.05.2016 г. сама в този имот е и
житейски нелогично – освен данните за късния час, дъждовното време и
изтъкваното от самия подсъдим и от свидетелката К. грижовност на подсъдимия към
семейството си, по делото е установено, че живеещите към този момент в имота Ц.
и Б. К., се държали грубо и агресивно спрямо снаха си. Във връзка с това им
поведение тя търсила дори защита, чрез водене на дела за домашно насилие. Този
факт, сам по себе си, дава основания на настоящия съдебен състав да не
кредитира обясненията на подсъдимия относно постоянния му престой в ползваното
от него жилище на ***на 15.05.2016 г. и самостоятелното посещение на съпругата
му в имота на ул.***.
От изслушаните аудиозаписи изготвени
посредством експлоатирани специални разузнавателни средства се установява, че
както помежду си, така и с подсъдимия са напътствани и съгласувани. Макар, че
видно от тях К.К. не е знаела предварително за стореното от подсъдимия, то
изцяло поведението й е било към изграждане на алиби на съпруга й за
коментирания времеви интервал, в това число и чрез указване какви показания
трябва да даде майка й, видно и от изслушания разговор №40, запис №PV-REC-02_116886
от 26.05.2016г.
Показанията на двете свидетелки за
обстоятелствата извън времевия интервал 19.00ч.-22.00ч. на 15.05.2016г.,
представляват субективни възприятия, без пряко отношение към предмета на
доказване, с изключение на коментираните по-горе като подкрепящи защитната теза
на подсъдимия. Впечатление прави твърдението на свидетелката К.К. относно
срещата й с лице на име В., на връщане от имота на ул. *** на 15.05.2016г.
Такава свидетелка сочи и подсъдимия и свидетелката М.Р., но такава свидетелка
защитата не е идентифицирала и ангажирала за доказване на защитната версия на
подсъдимия.
Свидетелката К.Г.К. е съпруга на
подсъдимия. Не се възползва от правото по чл.119 от НПК. Показанията й
подкрепят обясненията на подсъдимия в частта относно собствеността на имота на
ул. ***, интереса на детето им към оръжията, срещата на К.К. на 15.05.2016г. с
лице на име В., която й била приятелка; както и за прибирането на пикапа С. в
гаража на „С.“*на 15.05.2016г. след 19.00ч.
Следващият най-близък по значение до
изследване инкриминираните събития е свидетелят П.Р.Г.. Той е съученик и
приятел на сина на подсъдимия. Информиран за убийството на бабата и дядото на
А. К., в показанията си на 25.01.2018г. (л.487, т.2 от съдебното производство)
разказва, че в дните преди да разбере за смъртта на баба му и дядо му е играл
онлайн с А. на електронна игра една вечер около 22.00ч., което било възможно
тъй като родителите му ги нямало. Поиграли около час. Противоречията и липсата
на спомен точно кога е била тази игра е попълнена, в хода на съдебното
следствие, с прочитане показанията на този свидетел, който признава за вярно,
прочетеното от дадените свои показания на 03.06.2016г. (т.4 л.66-67 от
досъдебното производство) пред орган на досъдебното производство (по реда на
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК), а именно, че играта се е състояла
на 15.05.2016г. около 21.00ч. и че А. К. му е казал, че баща му в този момент
го няма. Показанията на този свидетел опровергават достоверността на
показанията на свидетелите К.К. и М.Р., както и обясненията на подсъдимия
относно обстоятелството дали подсъдимият се е намирал на 15.05.2016г. след
18.30ч. до около 22.00ч. в жилището (в гр. Пловдив, ул. „***), което е обитавал
към тази дата. Съдът няма основание да не даде вяра на показанията на този
свидетел и в прочетените в съдебното заседание на 25.01.2018г. части. Липсата
на спомени и установените и санирани с прочитането по чл.281 от НПК
противоречия, съдът отдава на изминалият дълъг период от време между разпита му
пред разследващ полицай и тези пред съда и липсата на значимост, лично за него,
на събитията за които е разпитван, които да обосновават по-силно отпечатване на
впечатления в спомените му за инкриминирания период.
Настоящият съд не кредитира
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелките К.К. и М.Р., дадени в
съдебно заседание относно твърдението, че на 15.05.2016 г. вечерта между 17 и
22.00 часа подсъдимият не е напускал жилището на ул.***, като обясненията на
подсъдимия в тази част, съдът приема като негова защитна позиция.
От изслушаните в съдебно заседание ВДС
по експлоатирани СРС се установи, че по време на свижданията подсъдимия,
свидетелките К.К. и М.Р. и А. К. коментират подробности, доказателства по
делото, дадени показания, бъдещи показания, оплаквания срещу полицията, които
трябва да се направят, срещи, разговори с адвокати, анализират извършени
процесуално-следствени действия и резултатите от тях. Коментирани и по-горе от
експлоатираните СРС по време на свижданията с подсъдимия се установяват
множество разговори, доказващи този извод на съда: в разговор №8 папка №3 от
02.06.2016, К.К. обяснява по време на свиждане с подсъдимия разговорите на
полицаите с А. за стрелбите, за козия крак, за следствения експеримент; в
разговор №8 в папка № 3 от 02.06.2016 подсъдимият казва: „*****.“; в разговор
№10 от 08.06.2016 свидетелката К.К.
коментира следствения експеримент с автомобила С., в който е участвала, а
подсъдимият прави коментар: „******“.; в разговор №29 в същата папка от ВДС от
СРС на 04.07.2016 коментират подробно писането на обяснения и оплакванията във
връзка с преписката в Районна прокуратура гр.Пловдив относно жалба на К.К.
срещу действията на полицейските служители и упражнения върху нея, сина й и
майка й „тормоз“. Този коментар продължава и в следващите разговори, съпроводен
с разсъжденията на подсъдимия. В разговор №60 в папка №3 от 08.09.2016, К.К.
обяснява на подсъдимия за разпит проведен на свидетелката Р. от 07.09.2016, в
който тя се връща към първоначалната си версия, че подсъдимият не е излизал от
вкъщи. В този разговор подсъдимият се интересува от това какво е казала ******“
От този разговор се установява, че за подсъдимия е от изключителната важност
свидетелката Р. да твърди, че на 15.05.2016 г. вечерта той не е излизал от
жилището на „***“ и това мотивира съда да кредитира показанията на М.Р. от
26.05.2016 г. приемайки, че те са достоверните.
В показанията си пред съда
свидетелката Р. твърдеше, че е била подложена на полицейски психически тормоз в
продължение на продължителен период от време. Тези свои оплаквания тя е
изложила и в подадената от св.К.К. жалба до Районна прокуратура гр.Пловдив.
Именно по този начин тя обяснява промяната в дадените от нея показания на
26.05.2016 г. Твърди, че в резултат на този натиск психически и дори физически,
и най-вече за да се спаси от него, да спаси дъщеря си и внука си, тя е
променила своите показания, като е заявила, че на 15.05.2016 г. вечерта
подсъдимият К. заедно с К.К. около 19 часа е излезнал от жилището на ул.“***“ и
са отишли да нахранят кучето. Тя била видяла същия в общото жилище около 22
часа вечерта. От показанията на св.Г. и другите свидетели – полицейски
служители, разпитани относно случилото се на 25 и 26.05.2016 г., както и при
другите полицейски беседи, проведени от С., С., Л., П., С., се установява, че
спрямо Р. никога не е било упражнявано нито физическо, нито психическо насилие.
Р. твърди, че на 25 и на 26.05.2016 свидетелят Г. й бил крещял, заплашвал,
стискал за ръката, от което тя получила синина, и именно това я принудило тя да
промени своите показания. Видно от коментираното ВДС обаче изборът да даде тези
показания е бил именно на свидетелката Р. – тя е поискала да говори със
свидетеля Г. насаме и да не се разбере, че тя е предала В.К.. От изслушания
запис № 1 от 26.05.2016 в 5,45ч. от папка 1 на ВДС от СРС, представляваща
оперативна беседа между Р. и Г. правят впечатление следните реплики на Г. и на
Р.: Г.: „***********. Гласовете и на двамата при тази беседа, която бе
изслушана в съдебно заседание, са спокойни, ясни, тона е нормален, свидетелката
Р. е спокойна и единственото нещо, което я вълнува е да не се разбере, че именно
тя е разрушила алибито на подсъдимия. Свидетелката иска обещание от свидетеля
Г. в тази насока. „***********“ От тази
беседа се установява и че истината е, че вечерта на 15.05.2016 В. и К. К. са
излезли след 19 часа, К.К. се е прибрала и свидетелката около 22 часа е видяла
подсъдимия. Р. към Г.: „*********** От тази беседа се установява, че
единственото притеснение на Р. е от реакцията на нейната дъщеря К.:
„*********** К.“. В показанията си пред съда свидетелката Р. твърдеше, че имала
посиняване на мястото, където Г. я е стискал, за да я принуди да говори. Както
самата тя заяви, тя споделила този факт със своите адвокати, по-специално
адв.С., но той не е предприел никакви действия. Нито я посъветвал тя да
предприеме сама такива. Свидетелката Р. не е направила освидетелстване в
Съдебна медицина, доказващ нейното телесно нараняване. Това поведение също
показва, че твърдяното от Р. физическо насилие, упражнено от свидетеля Г. не
отговаря на действителността. Аргумент за това е и обстоятелството, че същата е
изложила оплакванията си срещу полицията, следователно е знаела какъв е
законния ред да брани правата си и законни си интереси. Въз основа на това
съдът прави извод, че твърдението й, че имало физическо насилие спрямо нея не
следва да се кредитира. Относно достоверността на всички оплаквания за
психически тормоз от страна на полицейските служители, както спрямо Р., така и
спрямо К.К. и А., следва да се посочи следното: По тези оплаквания са извършени
две проверки, едната от Районна прокуратура гр.Пловдив, която е приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, както и проверка
от инспектората към МВР, по тази проверка също не са установени нарушения от
полицейските служители. Свидетелите Г., Р., Б., С., С., Л., С., П. категорично
отричат да е имало упражнено насилие спрямо когото и да било. Съдът кредитира
техните показания, тъй като същите са подробни, ясни, непротиворечиви и се
подкрепят и от другите доказателства по делото.
Съдът счита за неоснователно
възражението на защитата, че тези полицейски служители лъжели, че подсъдимият
К. не е искал да им съдейства. Извод за неоснователността на това възражение
съдът прави, както въз основа на факта, че показанията на всички разпитани като
свидетели полицейски служители са логични, последователни и взаимно
кореспондиращи си, така и на резултатите от използваните специални
разузнавателни средства, цитирани и анализирани подробно в настоящите мотиви.
Съдът прави извод, че упражнения така
наречен „психически тормоз“ спрямо К.К., М.Р. и А. К. е идея на подсъдимия К.,
която той е дал по време на свижданията, както бе посочено по-горе.
Оплакванията и естеството им са подробно обсъждани в жилището на ***между К.К.
и Р.. В разговори свидетелката К. дава подробни указания на майка си и на сина
си какво трябва да напишат в обясненията си по преписката на Районна
прокуратура гр.Пловдив и всичко да бъде написано в къщи, научено, за да може да
бъде възпроизведено. Разговор 89 – папка 4 – 03.07.2016 – 21.05: К.К.:
„*********“ На тези указания на свидетелката К., присъстват Р. и А.. В разговор
90 – папка 4 от 04.07.2016 – К.К. продължава да дава напътствия какво да се
пише. След което добавя: „***********И специално към Р. дава указания:
„***********“ В указанията към Р. се намесва дори непълнолетния А., като казва
„*******“. Този разговор К. продължава с напътствия едновременно към сина си и
майка си: „******“. Манипулиране вместо помощ за откриване на твърдян от
защитата различен от подсъдимия извършител, се чете и от разговорите касаещи
посещението на А. К. в Спешното отделение - съдът намира за необходимо да
цитира разговор 2 (папка 4). От този разговор се установява, че К.К. провежда
телефонен разговор с адвокат, който е уредил посещението при д-р К.. К.К.:
*******.“ А в следващия разговор № 4 от 22.05.2016 К.К. продължава с
инструкциите към А.: „*******“. От тези два разговора съдът прави извод, че
свидетелката К.К. учи сина си А. съзнателно да лъже органите на досъдебното
производство и лекарите и че е готова да причини болка на сина си чрез поставяне
на ненужни системи и инжекции, само и само да защити своя съпруг и да му
помогне да избегне наказателна отговорност. Освен това, свидетелката К., в
показанията си пред съда твърди, че в резултат на действията на полицията
състоянието на детето й се е влошило. Твърдения, които, както бе посочено
по-горе съдът счита за опровергани. Именно затова съдът не кредитира нейните
показания. Аргумент за това е и обстоятелството, че при изслушаните ВДС от СРС
се установи, че детето е изключително спокойно, разговаря нормално, смее се,
включително по време на полицейските беседи видно от разговор № 2 от папка 2,
коментира пред родителите си как се е подигравал с полицаите, как се е държал
пред тях и нищо не е казал. Установява се, че единствените хора, които са
оказвали въздействие върху детето А. и са му казвали какво и как да говори,
това са неговите родители. Те са и единствените хора, от които детето се
притеснява, а именно дали ще оправдае очакванията им и ще направи това, което
се иска от него. В показанията си свидетелката Д. твърди, че на 17.05.2016 г.
А. е бил спокоен и че се е разстроил едва като е видял и чул виковете на баща
си, което се потвърждава от показанията на свидетеля Р.. В подкрепа на горното
са ВДС от СРС: разговор № 3 в папка 2 свидетелката К. съм сина си: „****.“,
„*****“; разговор № 4 в папка 2
свидетелката К. пак към сина си: „******“; в разговор 1 от папка 4
свидетелката К. обяснява на А. да не говори с приятелите си за случая:
„******“; в разговор 2 от папка 4 свидетелката К. прави подробен инструктаж на
сина си и му прави внушения: „********“. В разговор 3 от папка 2 А. К. показва,
че единствените хора от които се притеснява са родителите му, видно от
повторените няколко пъти думи: „*******“. В разговор 7 от папка 4 – К.К.: „А.,
*******“. В разговор 32 от папка 4
свидетелката К. към сина си: „********.“ От изслушаните записи от СРС в
съдебно заседание се установява, че подсъдимия К. освен на съпругата си, дава
указания какво и как да се държи и да казва по време на разговорите и беседите,
и на сина си и на тъща си. Разговор 15, 16, 17, 62, 63, 64, 65 от папка 3. Чрез
използваните СРС, записите на които бяха изслушани и приобщени към
доказателствения материал в съдебно заседание, според настоящия съдебен състав
се доказва по безспорен и категоричен начин, че именно в разпита си на
26.05.2016 г. пред орган на досъдебно производство св.Р. е казала истината
относно факта, че подсъдимият К. на 15.05.2016 г. вечерта е отсъствал от
семейното жилище. А тези показания бяха приобщени по реда на чл.281 ал.4
вр.ал.1 т.1 НПК и поради тази причина съдът ги кредитира. Направеният по-горе
извод защо съдът дава вяра на тези показания, се прави и въз основа на следните
резултати от ВДС по експлоатирани СРС: в разговор 5 от папка 2 на 26.05.2016 А.
К. към баба си: „******.“; в разговор 6 от папка 2 свидетелката Р. към А. К.:
„*********“; в разговор №9, разговор 10, разговор 11, разговор 15, папка 4 от
25.05.2016 г. В разговор 9 от папка 4 на 25.05.2016 К.К. към майка си:
„******.“ Р.: „*******“ В разговор 10 от папка 4 на 25.05.2016 М.Р.: „******.“
В разговор №11 от папка №4 Р.: „*****.“ В разговор №15 от папка 4 на 25.05.2016
Р.: „***********, Р.: „*********** Анализът
на тези разговори показва, че цялото семейство К.К., М.Р., А. К. имат една
единствена цел – да осигурят алиби на подсъдимия за времето, през което е
извършено убийството на Ц. и Б. К. – 15.05.2016 г. вечерта. В тези разговори
убийството е наречено „това нещо“, липсва отричане негов автор да е В.К., в
репликата на свидетелката К. се съдържа и причината за извършването му –
придобиване на имота, намиращ се на *** ведно с къщата, както и причината
убийството да бъде извършено точно на 15.05.2016 г. – а именно решението на ВКС
от 12.05.2016 г.
В разговор 22 от папка 4 свидетелката
Р.: „***********“ К.К.: „******.“ К.К. започва да реве и да говори на висок
глас и иска да се обади на адвокат на име Я.. Р. абсолютно спокойно обяснява:
„*******“.
В разговор 23 от папка 4 свидетелката
Р. отново спокойно обяснява какво е казала. К.К. силно: „***********.“ След
което в същия запис, К.К.: „***********“
****. /според съда, под „станалото“ се има предвид, че убийството е факт/. Така
долно да те изиграят. ******“
В разговор 27 от папка 4 на
свидетелката К.: „***********.“ Разговор 28 от папка 4 К.К.: “***********Разговор
29, папка 4 – К.К.: „***********.
Тези разговори, според съда,
категорично доказват, че свидетелката К. и свидетелката Р. са разбрали след
деянието какво е извършил подсъдимия К. и по-специално, че е убил родителите
си. Нещо повече – свидетелката К. одобрява тази постъпка. Нарича покойните
„изроди“ и счита, че те са заслужавали смъртта си. Свидетелката К. и
подсъдимият К. очевидно са разчитали свидетелката Р. да им помогне, като
свидетелства това, което дъщеря й и зет й и кажат. Тези разговори, според съда,
категорично показват, че в показанията на Р. от 26.05.2016 г. се съдържа
истината относно факта, че подсъдимият е излизал от дома си и е отсъствал в
продължение на няколко часа – време, необходимо му да умъртви своите родители.
Разговор №25 от папка 4, Р.:
„***********К.К., плачейки: „******“. Анализът на този разговор, според съда,
показва готовността на Р. да съдейства на дъщеря си и зет си по всякакъв начин,
както и нейното раздвояване между това да постъпи правилно, като каже истината
или да угоди на дъщеря си и да излъже, че подсъдимият К. не е излизал на
15.05.2016 г. Именно поради тази причина, според съда, в съдебно заседание
свидетелката Р. заяви, че на инкриминираната дата подсъдимият не е излизал от
семейното жилище. Този извод на съда се подкрепя и от разговор 42 от папка 4 на
ВДС от СРС, Р.: „*****.“ Разговор 54 от папка 4, К.К.: „******“, /според съда с
тази своя реплика св.К. отново потвърждава, че именно подсъдимият е убил Ц. и
Б. К./. Р.: „Аз нищо не смея да правя без твое знание.“ От експлоатираните СРС
се установява, според съда, че св.К.К. многократно обяснява на св.Р., че трябва
да държи на първите си показания, да не изпада в подробности, да казва че е
отговорила на всички въпроси“ – разговор: 50, 55, 47 – папка 4. Освен това се
коментира многократно как да се обяснят и да се избегне казаното от св.Р. в
показанията от 26.05.2016 г., че К. е излизал от дома си на 15.05.2016.
Коментира се факта, че върху Р. е оказван психически тормоз, в резултат на
което тя е дала тези показания - Разговор 47 – папка 4. Разговор 83, 84,
99 – папка 4.
Тези разговори още веднъж дават
основания на съда да посочи, че и въз основа на тях не възприема твърденията за
оказан психически тормоз върху св.Р. от полицейските служители и защо дава вяра
на показанията й по досъдебното производство, дадени на 26.05.2016 г.
По изложените по-горе съображения,
съдът не кредитира и показанията на свидетелката К.К. относно факта, че на
15.05.2016 г. вечерта тя сама е излязла от жилището на ул.“***“ и е отишла в
имота на ул.“***, а подсъдимият К. през цялата вечер не е напускал семейното
жилище. Освен всички посочени дотук доказателства, които мотивират този извод
на съда, следва да бъде посочено като доказателство в подкрепа на този извод и
репликата на св.К. към Р., произнесена на 26.05.2016 г. в разговор 40 от папка
4 ************************В този разговор, според съда, свидетелката К.
признава, че не е казала истината за факта, че мъжа й не е напускал семейното
жилище и е готова да понесе дори наказателна отговорност, за да го спаси.
Другите гласни доказателства, които следва да
бъдат обсъдени от съда са следните:
Свидетелят Г.Й.К. твърди, че при
разходка по мостче на гребната база е видял мъж и жена с описанието на
подсъдимия и съпругата му, като забелязал, че хвърлят пакет във водата от което
е бил възмутен, и поради това запомнил лицата и в последствие свързал с
информацията за престъплението. Показанията му не намират потвърждение в нито
едно от останалите събрани по делото доказателства, нито от направения
следствен експеримент за видимост, нито от извършено претърсване на дъното на
канала от водолаз. В самите показания на този свидетел се установява вътрешно
противоречие, относно датата на която е видял въпросната двойка, когато ги е
разпознал и когато е съобщил на разследващите за наблюденията си. Поради това
съдът не ги кредитира.
Свидетелката Р.Д.М. – частен учител по
математика на А., която е провела урок с него на 15.05.2016г. в ранния
следобед, от където го прибрала майка му с червена кола Мицубиши преди 16.00ч.
Показанията й подкрепят обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката
К.К., касателно този ангажимент на семейството им на 15.05.2016г. Прочетени в
частта за времето на провеждане на урока свидетелката сочи като вярно прочетеното
по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НПК, поради близост във времето и
съдът ги кредитира.
Свидетелят С.А.А. познава подсъдимия като колега от ***от 2014г. Разказва, че
подсъдимият обичайно носел пистолета си „Глок“. Държал го в специална чанта за
носене на оръжия през рамо. Виждал го и по време на служебни стрелби, на които
било разрешено да се стреля само със служебно оръжие. Потвърждава, прочетените
по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НПК показания, касаещи закупувани
от подсъдимия оръжейни приспособления към личното му оръжие „Глок“, които
подсъдимият му споделил, че е монтирал сам – на които съдът няма причини да не
даде вяра, но в прочетената част, показанията му имат значение, единствено за
установяване интереса на подсъдимия към огнестрелните оръжия, но не и пряко за
установяване на причастността на подсъдимия към престъплението за което е
обвинен. Със същата доказателствена стойност са показанията на свидетеля
Б.Г.П., който работел в оръжеен магазин „***“, където бил виждал подсъдимия
през 2015г. и 2016г. да купува яке, и на свидетеля Б.Р.А. работел в магазин на
„**“ находящ се срещу местоработата на подсъдимия, поради което и го бил
виждал. Запитан относно приспособлението за омекотяване на спусъка, заявява, че
устройството е на свободна продажба и не е необичано закупуването му, не помни
подсъдимият да е купувал такова, както и че самият свидетел няма уменията да
постави това устройство на пистолета.
Свидетелката А.И.В. работи в ***в **
на ***на ул. Д.Т. №, където подсъдимият е стрелял на 11.05.2016г. за което при
разпита ползва бележки протокол № 20 от 11.05.2016 г., като сочи, че на второ
място е записан В.К., за това, че е закупил и изстрелял 50 патрона калибър 9х19
в стрелбището на ДАИКС. На свидетелката е предявен и намиращият се в кориците
на делото протокол, като потвърждава показанията си за това. Относно реда
практикуван в това стрелбище показанията й се потвърждават и от свидетелката
Г.И.Т., която е случаен и инцидентен еднократен посетител на стрелбището и от
свидетеля Х.Ч.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели.
Свидетелката М.М.Р. е бивша съседка на
подсъдимия и съпругата му в жилищния блок на ул. „Г.“, която
разказва, че преди около 20 години подсъдимият и съпругата му са я заплашвали и
имали финансови претенции спрямо нея. Свидетелката твърди, че е подала тъжба за
това, оставена без уважение. Съдът кредитира
показанията на тази свидетелка, тъй като се подкрепят от показанията за
личността на подсъдимия към онзи момент, дадени от бившите му колеги от ** и от
личното му досие.
Свидетелят И.А.В. е съученик на
подсъдимия ***, който разказва за станали му известни от съвместната им
работа случаи на нерегламентирана
дейност на подсъдимия, несъвместима с полицейската професия, за упражнявано физическо
насилие и заплахи. Знаел за конфликтите на подсъдимия с баща му и като разбрал
за убийството на родителите на подсъдимия, помислил, че го е извършил
подсъдимия. Подобни са показанията на свидетеля Н.З.К., който е работил в същия
период в екип с подсъдимия, като разказва за случай на възникнал конфликт с
неекипно решение. Сходни са показанията на свидетелите С.К., Н.Ц., Г.Б., Б.Й.Т.
като прави впечатление, че при непосредствения им разпит в хода на съдебното
следствие тримата се стараеха да имат неутрално отношение, а по отношение
прочетените им по реда съответно на чл.281 ал.5/респ.ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК показания обясняваха разликите с начин на изразяване. Свидетелят С.В.К. –
колега на подсъдимия от същия период има неутрални впечатления от съвместната
им работа. Свидетелят Н.Б.Ц. – началник на подсъдимия в същия период,
потвърждава прочетените по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК
показания от досъдебното производство, относно характера и професионалните
прояви на подсъдимия като го описва като „недисциплиниран“, „крив характер“,
знае, че е бил подложен на реподбор, но не знае резултата. В.И.П. – познава
подсъдимия от службата му във ***, няма преки впечатления от него. Свидетелите
Д.Г.Д. и В.В.В. – има косвена информация, не знае подробности и е неутрален в изразяването
на впечатления от познанството им, отношения с родители и колеги. Свидетелят В.С.Р. – колега на подсъдимия от службата
им във *** има идеални впечатления от колегата си В.К., а подлагането му както
и своето на реподбор за преценка на началници с неизвестни мотиви. Свидетелят Е.А.Я. – бивш началник на
подсъдимия във ** е с впечатления за подсъдимия като тарикат, комбинативен.
Свидетелят М.И.Н. – работил с
подсъдимия в ***, като Н. бил началник на група „**“, а подсъдимият – работел в
група „**“ при друг началник. Тогава почти не били имали взаимоотношения. След
преструктуриране до задържането на подсъдимия свидетелят му бил началник за
около шест месеца. Няма лоши впечатления от работата на подсъдимия. Чувал за
конфликти на подсъдимия с родителите му и със свидетеля Г.Г.. Участвал в
производството по дисциплиналното му освобождаване. Свидетелят А.П.Б. бил ***“ Пловдив към 2016г.
Познава подсъдимия от 2014г. Знае за конфликта на подсъдимия и родителите му,
за което била инициирана среща при директора П.У. по повод оплакване на
родителите. Знае за конфликт между подсъдимия и свидетеля Г.Г. състоящ се в
това, че подсъдимият изгонил Г. от кабинета си, както и такъв, свързан с
куверти за банкет. Свидетелят Б.Д.Д. – колега на подсъдимия, с когото се познавали
още от работата им като ***. Свидетелят е с много добри впечатления от
подсъдимия и като колега и като приятел. Знае, че подсъдимият владее руски и
английски. Свидетелят
В.В.Т. – съученик и колега на подсъдимия, съсед на имота на ул. ***“, последно
видял подсъдимия пред къщата четири-пет дена (петък или събота) преди да
разбере за убийството(вторник или сряда, видял много колеги пред имота. Не били
близки, знаел визуално родителите му, не знаел в какви отношения са, нищо не му
говорело, че би могъл да посегне на родителите си.
Свидетелят П.С.С. – съсед по вила в с.
Д., разказва за общ излет в гората, при който имало стрелба. Показанията му
поради противоречия дали знае за носено оръжие от подсъдимия и стрелба
произведена от детето А. са прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК. Показанията на този свидетел нямат пряко отношение към предмета на
доказване, а към наказателно производство по чл.338 от НК, предмет на друго
дело.
Свидетелите В.В.Д., К.А.И., П.Г.М., П.Г.С., А.Р.К.,
В.С.А., М.А.А. са колеги на К.К.,
преките им впечатленията касаят личността на съпругата на подсъдимия,
спорадични впечатления от посещения на съпруга й/подсъдимия и детето й на
работното й място – добри; както и косвени, опосредени от разговори с колежката
им впечатления от семейния й живот с детето и съпруга й – като идеални, и с
родителите на последния, като по-близките знаят за имотните им конфликти. Съдът
няма основание да се съмнява в достоверността на тези свидетели. Те нямат пряко
отношение към основните факти подлежащи на доказване по делото.
Свидетелката А.С.М. – майка на С.С.М.,
бивш приятел на К.К. и на подсъдимия, умрял при самоубийство. Има косвени
впечатления от разкази на техни приятели. Свидетелката потвърждава прочетените
по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК показания дадени пред орган на
досъдебното производство относно възникнал между С. и В. конфликт през 1998г.:
„Между тях е станало спречкване, С. е тръгнал към В.и той, за да го спре му е
стрелял в краката.“ Съдът кредитира показанията от досъдебното производство,
тъй като разпитът е извършен в по-близък времеви период от събитията.
Свидетелят И.Т.К. и приятел на
подсъдимия, познавал него, съпругата му К.К. от самоубилият се С.М. от преди
около двадесет години. На основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК
поради пълно противоречие с данните от разпита в досъдебното производство от
къде, кога и в каква честота на срещите и близост на отношенията, познава
подсъдимия, показанията му от досъдебното производство се прочетоха. Свидетелят твърди, че по време на разпита му
в досъдебното производство му е оказан „лек психически тормоз“, състоящ се в
това, че го разпитвали няколко човека, които му задавали манипулиращи въпроси
„едва ли не да им съдействам“. Съдът предяви на свидетеля протокола му за
разпит и той не отрече авторството на подписите си в него, но с твърдение, че с
пренебрежение и предубеждение за манипулация е подписал без да чете. Съдът даде
вяра на прочетените от досъдебното производство показания на свидетеля,
преценявайки, че указанията за съдействие, дадени му от лицето провеждало
разпита, не представляват манипулация, а указване на законорегламентирани
задължения на всеки гражданин. Тези показания, обаче, освен като подкрепящи
показанията на свидетелката А.М., която споменава свидетеля И.К. – нямат
доказателствена стойност за основните факти подлежащи на установяване в
настоящото производство.
Обсъдените по-горе свидетели (след
А.В.) нямат пряко отношение към установяване на основните факти подлежащи на
доказване по делото. Излагайки конкретни факти, които са им станали известни
или субективни свои впечатления – посочените свидетели създават част от
представата за характера на подсъдимия.
Свидетелят Т.М.М. – **** в отдел ******
при ОД на МВР Пловдив описва реда за провеждане на учебна стрелба, сочи
възможност на учебна стрелба да се стреля с лично оръжие, на каквото обаче
твърди, че не е бил свидетел. Разказва,
че в документите за отчетността се отразява само бройката, а годината на
производство на боеприпасите не. Описва
реда като получава в качеството си на **** определено количество, бройка,
предава ги на ръководещия стрелбите, след което връща останалите патрони и
изстреляните гилзи. Като твърди, че не е имало случай между патроните предадени
за стрелба и гилзите, които се връщат след това, да има несъответствия.
Свидетелят И.А.Н., работи в погребалната агенция, организирала погребението на
Б. и Ц. К.. От показанията му се установява, че лицето, което го е ангажирало е
брата на Ц. К. – свидетеля П.К.. Съдът няма основание да се съмнява в
достоверността на тези показания.
Свидетелят В.Д.Н. – съсед, видял Ц. К. на 15 или 16-ти май 2016г., около
17-18.00 часа, което е потвърдил като вярно от
прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НПК показания от
досъдебното производство в тази част и в която част съдът кредитира показанията
му от досъдебното производство, тъй като са по-близки във времето до инцидента
и споменът му е бил по-ясен. От показанията на служителите на ЕВН в съседната
на имота на ул. „***, подстанция свидетелите Н.Б.Е., В.А.Т., А.Г.Р., В.Й.Х.,
П.А.Н., Б.С.С., К.К.Б. – се разбира, че нито един от тях до 17.05.2016г. не е
нито чул, нито видял нещо необичайно в имота на К.. Впечатлението им от
живеещата в двора на К. немска овчарка е, че лае по движещи се в близост до
имота непознати, каквито за нея са били и те. Съдът кредитира показанията им
като последователни, безпротиворечиви и поради липса на заинтересованост от
изхода на делото.
Свидетелката А.Р.П. – съседка, която знаела, че приятелите й – жертвите
Б. и Ц. К., се страхуват от сина си че ще ги убие, след като спечелили делото
за имота, за което й споделила Б. в петъка преди смъртта им. Същата сочи, че за
последно е видяла Ц. К. в съботата преди да починат и при прочитането на
показанията й заради противоречие, потвърждава деня събота, на което, съдът
дава вяра, поради незаинтересованост на свидетелката, обоснованост на
убедеността и категоричността с която заявява, защо е сигурна, че деня в който
последно е видяла жертвите живи е събота. Ц. изглеждал притеснен и на въпроса й
защо, я поканил да поговорят, но тя не отишла, защото завалял силен дъжд.
Притеснена, че в следващите дни не й отговаряли на телефонните обаждания, на
17.05.2016г. след обяд влязла в дома им и заварила труповете им. Последното се
потвърждава от свидетеля Й.Й.П., чиято снаха е.
Свидетелката Ц.П.П. – колежка, съседка
и приятелка на жертвата Б. К., последно се чула по телефона с Б. в петъка преди
смъртта им, когато Б. й казала за спечеленото дело за имота, едновременно
радостна и притеснена – многократно и Б. и Ц. й споделяли, че синът им ги
заплашвал, че „ако не му припишат имота, ще ги изтрепе“. Свидетел е на
влошените им отношения от няколко години преди убийството, в това число и за
физическо посегателство на подсъдимия спрямо майка му, което не станало
достояние на здравните органи и на органите на реда, тъй като Б. се срамувала
от тези отношения. Съдът няма причини да не
кредитира показанията на свидетелката.
Свидетелката И.С.Ч. – семейна
приятелка на Б. и Ц. К., разказва, че отношенията на подсъдимия с родителите му
и в частност с майка му, се развалили след като започнали делата кой да вземе
къщата. Ц. веднъж й показал синка и и поискал пари да отиде до „Съдебна
медицина“. Казал й че синът му го е ударил. Последно видяла Б. в петъка преди
смъртта им, когато Б. й показала решението на имота с думите: „Сега вече потвърдено ли е от ВКС, че къщата
остава на нас и двор – вече той ще ни убие!”. Разминаването на показанията
й в съдебното следствие с предпоследния абзац от лист 54 на том 4 от
досъдебното производство, където не говори за убийство, а „Каза, че В.ще се озвери още
повече от това решение.“ (прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК), свидетелката обяснява с влагането на един и същ смисъл и е категорична в
цитираните думи в съдебно заседание. Разбрала за смъртта им от съседка. Съдът
кредитира показанията й като последователни, безпротиворечиви (според
свидетелката, тя е вложила един и същ смисъл в заявеното) и поради липса на
заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелката Р.Н.Л. – съседка и колежка на Б. К. също разказва, че Б. й
казвала, че синът им иска да ги убива. Рядко посещавала Б., тъй като имала и
лични проблеми, за да купува яйца, като се случвало Б. да я върне, защото синът
й е там, а им правел проблеми като минават от предната част на имота. Купила
яйца от нея десет дни преди убийството. На 17.05.2016г., след като
продължително не й отговаряли на телефонните позвънявания, отишла пак за яйца,
но заварила полицията и разбрала, че Б. и Ц. са убити. Ведно с прочетените по
реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК съдът дава вяра на показанията на
свидетелката, като разминаванията приема, че се дължат на продължителния период
изминал от събитията, личните грижи на свидетелката към момента на
инкриминираните събития и възрастта й.
Свидетелката Р.А.Т. е сестра на
жертвата Б. К.. Показанията й в съдебно заседание за отношенията между
подсъдимия и родителите му Б. и Ц. К. са неутрални и емоционално дистанцирани,
в това число и по отношение преките й спомени от разговори със сестра й по
телефона като дати дни от седмицата и тематика. Прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК
свидетелката потвърждава, че е вярно записаното в протокола от разпита й в
досъдебното производство, че няколко дни преди да разбере, че сестра й и зет й
са убити, Б. й се е обадила че съдебното решение за имота е в тяхна полза, чули
се на следващия ден и говорили повече, което било последният им разговор.
Свидетелката не помни да се е обаждала на сестра си в неделя на 15.05.2016г.
Твърди, че я е търсила в понеделник и след като продължително време никой не
вдигнал телефона се притеснила, а по-късно разбрала, че сестра й и зет й са
убити.
Свидетелят П.Н.К. е брат на Ц. К.,
знае от брат си и снаха си за влошените им отношения с подсъдимия по повод
имота на ул. ***, за който знаел от Ц., че е купил със свои средства от
продажбата на апартамента на ул. „Г.“, твърди, че никога не е виждал брат си
злоупотребяващ с алкохол. Подобни са представите на сестрата на убития Ц. К.
свидетелката М.Н.Б.. Съдът кредитира показанията им като последователни,
безпротиворечиви и поради липса на заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят Т.С.М. е съсед и приятел на
жертвите. Около месец преди убийството Ц. К. му споделил, че са спечелили
делото за имота. Б. му споделяла, че болезнено преживят това, че се съдят със
сина си. Съдът кредитира показанията му като последователни, безпротиворечиви и
поради липса на заинтересованост от изхода на делото.
От показанията на тази група свидетели,
съдът прие за установено, че родителите на подсъдимия са имали страх за живота
си от сина им, породен от претенциите му за собственост върху имота на ул. ***.
Това са лица от социалното обкръжение на Ц. и Б. К., осъществявали редовни
срещи или телефонни разговори с тях. Това са лицата, на които именно поради
тази причина Ц. и Б. К. са споделили, веднага след като са узнали, за последния
съдебен акт приключващ съдебния спор за собственост на имота на ул. *** и
породените у тях емоции от това – едновременно радост и страх за живота си,
последния с конкретен източник – сина им. Контактите на тази група свидетели с
жертвите изключват възможността убийството им да е станало в ден различен от
неделя 15.05.2016г. Свидетелката И.Ч. видяла Б. К. за последно в петък
13.05.2016г. Свидетелката Ц.П. говорила по телефона с Б. в петък 13.05.2016г. Свидетелката А.П. видяла за последно Ц. К. на
14.05.2016г./събота. Притеснена, че в следващите дни не й отговаряли на
телефонните обаждания, на 17.05.2016г. след обяд влязла в дома им и заварила
труповете им. Б. К. се обадила на сестра си Р.А.Т. няколко дни преди последната
да разбере, че сестра й и зет й са убити, за да й каже че са спечелили делото
за имота, чули се и на следващия ден, което било последният им разговор. Свидетелката
не се е обаждала на сестра си в неделя на 15.05.2016г., но е сигурна, че е
търсила сестра си в понеделник, и след като продължително време никой не
вдигнал телефона се притеснила, а по-късно разбрала, че сестра й и зет й са
убити. Свидетелят В.Д.Н.
– съсед, видял Ц. К. на 15 или 16-ти май 2016г., около 17-18.00 часа.
Свидетелката Р.Т. обаче е сигурна, че на 16.05.2016г. е търсила по телефона
многократно сестра си и това, че никой не й вдигнал я притеснило, което
изключва датата 16.05.2016г. от вариант от показанията на свидетеля В.Д.Н..
Така времевия диапазон в който е станало убийството се стеснява от показанията
на тази група свидетели до дата 15.05.2016г. Съдът се доверява на показанията
им. Нито един от тях не е заинтересован от изхода на делото. А показанията на
свидетелката Р.Т. (леля на подсъдимия), независимо от изразената при разпита си
емоция спрямо подсъдимия, съдът възприема за достоверни, поради съответствието
и с останалите, нито един от които не е в роднинска връзка с жертвите, нито има
друг повод за пристрастие или заинтересованост.
Показанията на цитираните по-горе
свидетели се подкрепят и са в съответствие с изготвените и приети в съдебно
заседание съдебномедицински експертизи на труповете на Ц. и Б. К.. Същите са
изготвени на 18.05.2016 г. Съгласно заключенията по тези експертизи, във връзка
с изследването на телата на убитите и установените послесмъртни изменения,
експертите приемат, че смъртта е настъпила преди две-три денонощия. Анализът в
своята съвкупност на посочените свидетелски показания и заключенията по двете
съдебномедицински експертизи, налагат един-единствен и непротиворечив извод, а
именно, че смъртта на Ц. и Б. К. е настъпила на 15.05.2016 г. Предвид това,
съдът приема, че възражението на защитата, че не е безспорно установено датата
и часа на смъртта на Ц. и Б. К. е неоснователно.
Свидетелят Д.Р.А. е колега на
подсъдимия, с когото от 2013г. работели в отдел „**“, а от края на 2015г.
пет-шест месеца включително и към момента на задържането му на 17.05.2016г. са
били настанени в общ работен кабинет, в който всеки от тях имал в кабинета отделна каса за
съхранение на оръжие. К. носел ежедневно личния си пистолет „Глок“ в кобур на
кръста, а от началото на 2016г. в черна чантичка през рамо, тип кобур, с
нарочно отделение за оръжие. В касата оставял както служебното оръжие, което до
2015г. било Макаров, а към месец май 2016г. било ПСМ, така и личния си Глок,
който оставял в касата сутрин като дойде на работа и вземал със себе си винаги
когато излиза. Свидетелят не е виждал подсъдимия да носи служебното си оръжие в
тази чантичка. Съдът кредитира показанията му като последователни,
безпротиворечиви и поради липса на заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят М.С.Д. от 2005г до 2010г.
работел в обща с подсъдимия фирма – произвеждали мебели. Работели в гаража на
подсъдимия. Подсъдимият разполагал с инструменти. Имал поне три инструмента
„кози крак“. Възприема подсъдимия като властен и на моменти сприхав човек,
доста ценящ парите. Свидетелят Т.В.Ч. работел с подсъдимия и М.Д. в Банско,
инструментите с които работели били на К., съхранявали се и се носели в куфари
и в сакове. Него възприема като добронамерен и услужлив човек. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля Д., тъй като същите са ясни, непротиворечиви и
не се установи основание да се счита, че този свидетел е заинтересован по
какъвто и да било начин от изхода на делото. Съдът кредитира и извършеното
разпознаване на инструмента „кози крак“, намерен и иззет при първоначалния
оглед на местопроизшествие на 17.05.2016 г. от свидетеля М.Д.. При извършения в
съдебно заседание допълнителен разпит на този свидетел, това веществено
доказателство му бе предявено и същият и пред съда посочи „козият крак“ като
инструмента, който подсъдимия е притежавал, закупен е от Великобритания по
време на престоя на подсъдимия там и ползван по време на съвместната им работа.
По отношение извършеното разпознаване в хода на досъдебното производство съдът
не констатира нарушения на предвидения в НПК ред. Освен това, показанията на
свидетеля Д. къде подсъдимият е държал „козия крак“ се подкрепят и от
показанията на свидетеля Д.Б., свидетелката С.-П. и проведения следствен
експеримент за местонахождението на „козия крак“ в гаража на ул.“***. Предвид
това съдът счита, че направените възражения от страна на защитата във връзка с
разпознаването на „козия крак“ от св.Д. и показанията му, са неоснователни.
Свидетелката М.И.Б.-П. е адвокат,
упълномощена да представлява подсъдимия по гр.д. № 15424/2014 г. на Районен съд
гр.Пловдив, разказва, че преди да се заведе иска по това дело, майката на
подсъдимия й дала декларацията и пълномощно да се снабдява с документи за
сделка, от което свидетелката е била с впечатление, че има съгласие за
прехвърляне на имота, а поради тези действия, когато е бил предявен иска, към
него приложила скица и данъчна оценка. Приела за достоверно твърдението на
подсъдимия, че покупката на имота е станала на името на Ц. К., тъй като В. не
носел документ за самоличност, а нотариатът бил натоварен тъй като сделката
била направена в края на календарната година. Запитана как е работел нотариатът
към 1997г., свидетелката заявява, че държавният нотариат не е изготвял а само е
изповядвал сделки по предварително подготвени документи. Съдът
кредитира показанията й като последователни, безпротиворечиви и поради липса на
заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят С.Й. е адвокат, упълномощен от подсъдимия по гражданското дело
за имуществени претенции на В.К. срещу родителите му за подобрения в имота на
ул. ***. Свидетелят разказва че към исковата молба едно от приложените
доказателства било запис на заповед, издаден от Ц. К.. Поводът за завеждане на
делото било В. да защити имота си, тъй като баща му го заплашил, че ще изгони
семейството му от имота. С подсъдимия се видели случайно в съботата след като
разбрал за решението на ВКС по делото за
собственост. При това свидетелят не забелязал нищо особено или различно в
държането на подсъдимия. Съдът кредитира показанията му като последователни,
безпротиворечиви и поради липса на заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелката А.Я.Д. работи в „***”
ЕООД от 2005г. Познава подсъдимия по повод на изготвяна комплексна
съдебно-психиатрична експертиза за него по дело за заплаха за убийство, когато
експертиза била правена на него и на баща му. В.К. оставил у свидетелката
впечатление за склонност към доминиране, липса на емоционална връзка с
родителите, които наричал със служебна изразност като чужди за него лица, с
изказ като от докладна записка; овладян,
с много добър самоконтрол, дори и при провокации за проверка на някой
характерен елемент, свидетелката забелязала много добро самообладание. Държал
той да определя темата, която се обсъжда в интервюто, а не експертите. На
извършените от експертите провокации, се държал спокойно и овладяно. За разлика
от него, баща му бил изключително тревожен, напрегнат и това коствало много
време на експертите да го успокоят и предразположат към съдействие –
единствената мисъл в съзнанието му била как се страхува от сина си, говорел
само за това, че постоянно били в заплахи, в конфликти, не можел да се отърси
от това, изразявал желание за подобряване на отношенията. Съдът кредитира
показанията й като последователни, безпротиворечиви и поради липса на
заинтересованост от изхода на делото. Според настоящия съд няма пречка
показанията на тази свидетелка да се ползват като доказателства по делото, тъй
като те отразяват личните й впечатления от нейните срещи и разговори с
подсъдимия К. по друго досъдебно производство, по което й е било възложено
изготвянето на експертиза на подсъдимия К..
Свидетелят М.А.Б. към 2016 г. работел
в сервиз за автостъкла „*** в квартал Кичук Париж, като се занимавал с монтажа.
Потвърждава прочетените му в хода на съдебното следствие показания от
досъдебното производство по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК
относно показан му на 27.05.2016г. в подземния гараж на Второ РУ Пловдив лек
автомобил С. с рег. № ***, за който помни, че два месеца по-рано е лепил предно
обзорно стъкло. Съдът кредитира показанията му като последователни,
безпротиворечиви и поради липса на заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят Т.К.М. към месец май 2016
г. бил служител на *** и работел като **. Работата му била да отреагира на
сигнали на какъвто се отзовал и на 17.05. 2016 г. заедно с колегата му И.В.К.
на адрес ***, тъй като се намирали в близост, въпреки, че адресът попадал в
район на **. Сигналът идвал от възрастна жена, влезнала в къщата на комшиите си
и ги била немерила умрели. Свидетелят заедно с колегата си влезли от мястото,
което им показали възрастните хора от към ЖП линията, за да проверят верността
на сигнала. М. ползвал ръкавици влизайки констатирал истинността на сигнала.
Бил с униформените си обувки, които били 44 номер. Видял дупките по прозореца,
които след като видял труповете разбрал, че са от стрелба, видял козия крак до
входната врата и счупения й прозорец, огледал помещенията за да провери дали в
тях има други лица, като престоя му бил малко повече от минута. Предали случая
на колегите си от ** след около десет минути. Свидетелят И.В.К. потвърждава
показанията на свидетеля М.. Посочва, че служебните обувки с които е бил при
посещението на местопрестъплението на 17.05.2016г. са 44 номер. Свидетелят
К.Н.М. към месец май 2016 година работел като ***, **. Получил сигнал от
дежурната оперативна част при **, че на улица Софийска жп гара има починали
лица и заедно колегата си А. посетили адреса, заварили колегите си от *** и
съдебния лекар. Посочва, че служебните обувки с които е бил на работа в този
ден са 45 номер. Свидетелят М.В.А. работел към
месец май 2016г. във ***, като охрана на обществения ред. Потвърждава показанията си дадени на
17.06.2016 г. пред орган на досъдебното производство, които се прочетоха на
основание чл.281, ал.5
вр. чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК. Не е влизал в постройката. Свидетелят
М.С.С. през 2016 г. работел като лекар в **. В средата на месец май същата
година, в следобедните часове, го извикали по сигнал в кв. Х. Смирненски, така
се озовал на местопрестъплението, където имало още двама полицаи. Той
констатирал смъртта на двама възрастни мъж и жена, починали от насилствена
смърт. При посещението си ползвал медицински ръкавици. Носел обувки 40 номер.
Съдът няма причина да не кредитира показанията на тези свидетели - те са последователни, безпротиворечиви и не
се установи заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят А.Ж.П. към 2016г. работел
във **, ***. Била му поставена задача да прегледа записи от всички видеокамери
в период от няколко дни и по-конкретно на 15-ти и 16-ти май 2016г. и да изготви
докладна, която да представи на ръководството във връзка с убийство на
територията на районното през месец май 2016г. За 15.05.2016г. привечер
констатирал движение на автомобила на подсъдимия С., управляван от жена в
посока към адреса на местопрестъплението, а за 16-ти май констатирал движение
на автомобила М., с подсъдимия и съпругата му в него, в посока с. Х.. Съдът кредитира показанията му като
последователни, безпротиворечиви и поради липса на заинтересованост от изхода
на делото.
Свидетелят С.Т.Т. живее в съседен на
местопрестъплението имот, чието дете е намерило кучето Р. ранено на
17.05.2016г. привечер и завел полицаите от местопрестъплението при него.
Съседът свидетелства, че кучето не е проявявало агресия. Свидетелят И.Л.Б. е
***намиращ се в района на местопрестъплението на 17.05.2016г., изпратен на
сигнала за раненото куче, който го е завел при *** д-р В.Ж.. Сочи, че по
указания от началника си е указал на ветериналния лекар да изследва дали раните
на кучето не са огнестрелни. Според Б. раните са били съвсем пресни. Свидетелят
В.А.Ж. е ветеринарен лекар, при когото на 17.05.2016г. полицаите участващи в
първоначалните следствени действия на местопрестъплението на ул. *** са завели
немската овчарка Р., която свидетелят С.Т. намерил. Свидетелят Ж. е
категоричен, че раната на гърба на Р. е била нанесена от друго голямо куче.
Свидетелят Н.Л.Т. е командир
на отделение в група ***“, сертифициран водач със служебно куче за откриване на
взривни вещества и оръжия, който е извършил претърсване района около имота на
ул. *** и на вилата на подсъдимия в с. Д. за откриване на оръжие. Същият
свидетелства, че страненето на следовото от кучетата в имота е било необходимо
условие за възможността следовото куче да си свърши работата. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели като последователни, безпротиворечиви и поради
липса на заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелката Л.Й.С.-П. е била поемно
лице по време на извършен следствен експеримент за местонахождението на козия
крак в гаража на ул. ***. Свидетелства, че е наблюдавала извършеното
процесуално-следствено действие, като знае, че експеримента се е състоял да се
провери дали търсен предмет се намира на определено място, като резултата е
бил, че не е бил намерен на това място. Свидетелката е категорична, че видяла
действията, прочела и подписала протокола съставен за извършването им. Липсата
на спомен в съдебното следствие санира с потвърждаване на прочетени показания
от досъдебното производство по реда на чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, на които съдът даде вяра, а липсата на спомен прие, че се дължи на
изминалото време и липсата на интерес.
Свидетелят Д.Г.К. към 2016 г. работел
като ***“ – Пловдив, участвал
в извършването на процесуално следствени действия в района на гребния канал под
пешеходния мост по време на цялото претърсване на дъното в район, посочен от
свидетеля Г.К.. Свидетелят сочи, че търсенето е извършено по т.нар. брайлов
метод, чрез опипване, както и с металдетектори, като при предявяване
потвърждава, че схеми, намиращи се от л.28 – до л.32 от том 13 от досъдебното
производство са изготвени от него, но не е било намерено нищо. Като участник в следствен експеримент
къде е паднал хвърленият според свидетеля К. предмет, свидетеля К., стоейки на
посоченото местоположение на К., възприел, че от там няма как да се види какво
пада във водата и къде потъва. Съдът кредитира показанията му като
последователни, безпротиворечиви и поради липса на заинтересованост от изхода
на делото.
Свидетелят доц. А.Г.Ц. има специалност
„**“ и от 2008 г. отговаря за поддържането ******** на популацията от два вида
риба, за да няма проблеми с обрастването на водоема с водна растителност.
Свидетелства за нивото на водата и нивото на наносите, както и че тъй като има
решетки, за да не избяга рибата, механични отпадъци, които да влизат при тези
ограничения, не могат да влязат. Съдът
кредитира показанията му като последователни, безпротиворечиви и поради липса
на заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят П.П.Н. работел като „***“ и
като такъв, в задълженията му влизала и поддръжката на ******, свидетелства, че
регулярно се почиствали само утаителите. Като цяло каналът бил почистван за
последно през 2009г. Съдът кредитира
показанията му като последователни, безпротиворечиви и поради липса на
заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят А.И.Н. към 2016 г. работел
във ***“. Познавал подсъдимия служебно. Свидетелят
обяснява, че под контрол
е само личното му оръжие „Макаров“ 9х18 и „Глог“ 9х19. Разказва, че през 2014г.
направил проверка дали се съхраняват според изискванията и е иззел на основание
чл.58 ал.1 т.2 ЗОБВВПИ оръжията му от къщата на ул. ***, по повод започнато
производство за закана срещу подсъдимия по уведомление от прокуратурата, а след
приключването на това производство през 2015г. му ги е върнал. Съдът кредитира
показанията му като последователни, безпротиворечиви и поради липса на
заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят П.П.Ц. към 2016 г. работел
*** като в задълженията му влизали оперативно-издирвателни мероприятия и след
получен сигнал, какъвто бил и сигналът получен на 17.05.2016г. за извършено
тежко криминално престъпление в град Пловдив, на ул. „***. По този случай му
били възложени оперативно-издирвателни мероприятия за най-близкото обкръжение
на В.К., в изпълнението на което задължение заедно с колегата си С. установили
сина и тъщата на подсъдимия и ги завели в сградата на криминален отдел на ОД на
МВР на ул. „П. Д. П.“ № *. Свидетелят твърди, че всичко е било тихо и спокойно
до полунощ, когато се чули силни крясъци в коридора. Видял че има много негови
колеги, съпругата на подсъдимия, адв. Т., детето на подсъдимия А. и
подсъдимият, който бил много нервен, крещял: „Вие луди ли сте, нормални ли сте? Държите ги тука толкова часове.
Всички ще ви съдя“, след което казал на съпругата си и на сина си: „Нищо няма да говорите, нищо няма да казвате!“.
Детето, което до този момент било с психоложката М.Д., се стресирало от това и
отишло уплашено при майка си.
Свидетелят В.Г.С. към 17.05.2016г.
изпълнявал функцията „***“ след получения сигнал за убийство на ул. *** се
занимавал със създаването на организация за огледа и за всички последващи
оперативно-издирвателни мероприятия. На същата дата след 21 ч. - 21.30 ч.
свидетелят С. участвал в провеждането на беседа със сина на В.К. – А. К.,***, в
присъствието на „***“ – М.Д. и тогавашният директор на *** – Х.Р.. По време на беседата в поведението на
А. нямало притеснение или раздразнение, бил абсолютно спокоен. Докато се водела
беседата, след 12.00 ч. се чули викове по коридора – разбрал, че В.К., с когото
към този момент се водела беседа от служителите на група „Убийства“, е разбрал
за присъствието на сина си и е започнал да вика и да обижда колегите си. Лицата
провеждащи беседата с А. излезли в коридора заедно с него. Там имало техни
колеги, там бил подсъдимият В.К., съпругата му К. и майка й М.Р., а също и
адв.Т.. Подсъдимият викал на висок тон, никой нищо да не говори. Като видял
баща си А. се притеснил много. Свидетелят сочи, че ежедневно се водели беседи
със семейството на В.К., като С. участвал в по-голямата част от беседите с М.Р.
и на две беседи с А. К.. Според
наблюденията на свидетеля поведението на А. след тази случка се променило
коренно – бил притеснен, спрял да разговаря. Като организиращ разследването
свидетелят бил запознат и с експлоатираните СРС, при което констатирал, че след
беседа с А. относно инструмент на баща му „кози крак“ детето получило упрек и
напътствия от майка си какво и как да отговаря, а след разпита на М.Р. от
26.05.2016г., когато споделила за това с дъщеря си, К.К. започнала да й вика: „******************* “.
Свидетелят Д.Б.Б. през 2016 г. бил
***. До разследването на убийството, извършено на ул. ***“ през 2016-та година,
не познавал подсъдимия нито като колега, нито лично. Присъствал на огледи, на
следствени експерименти, на предърсване на гребния канал, участвал в беседи с
К.К. и с М.Р., които се провеждали в сградата на ул. „П. Д. П.“ в служба
„Полиция“ и в сградата на второ РПУ, заедно с началника на „Криминална полиция“
В.С., заместник-директора Г.Г., началника на група „***“ – З. К. и от други, на
които ръководството било разпоредило да провеждат беседи. Свидетелят сочи, че самият той не
успял да намери нужния подход за комуникация с К. и Р. – те не отговаряли, при
все, че отношението му към тях било нормално, вежливо и внимателно, като със
семейство на служител на Пловдивската дирекция.
Свидетелят З.Б.С. към 2016 г. работел
в ***. Присъствал на огледа на местопроизшествието на 17.05.2016г. В жилището
имало хладилник, телевизор, мобилни телефони и не личало да е влизано с цел
кражба. Присъствал и на беседи с К.К. и с М.Р., били проведени множество
беседи, тъй като те сменяли версиите си. Според него всеобщо било
впечатлението, че семейството на подсъдимия се старае да му създаде алиби за
15.05.2016г. вечерта.
Свидетелят М.А.С. към 2016 г. работел в **,
***и като такъв участвал пряко в провеждането на оперативно издирвателни
мероприятия при извършени тежки престъпления на територията на страната, с
фактическа или правна сложност или с широк обществен отзвук. Включил се в
разследването на убийството на семейство К. на 25-ти, в месеца на извършеното
престъпление. К.К. се държала като човек, който има информация, но не желае да
я сподели. Присъствал на беседата с М.Р., проведена в ГД Национална полиция.
Направило му впечатление, че Р. дошла с адвокат, въпреки, че била призована
като свидетел. Не желаела
да отговаря, била се „затворила в черупката си“. Категорично отхвърлила
предложението да бъде изследвана с полифизиограф. Пред колегите му свидетелите
Д.В. и И.П. заявила, че желае да каже истината за движението на членовете на
семейството в дните 15, 16 и 17-ти, но поставила условие преди това да
разговаря с дъщеря си. Поради това била призована в гр.Пловдив, където казала,
че В.К. не си е бил в къщи вечерта на 15-ти и е излезнал заедно с дъщеря й. На
другия ден въпреки предвидения разпит пред съдия Р. не се явила. Свидетелят останал с впечатление, че
К. е доминиращ фактор, а майка й прави това, което каже дъщеря й. Свидетелят разказва, че е посетил
местопрестъплението, за да добие представа. Впечатлила го липсата на очевидна
причина възрастни хора, живеещи бедно в схлупена къщичка да бъдат убити.
Направила му впечатление прецизността на убийството – всичко говорело „не за
възникнал скандал или спречкване, а за екзекуция – някой е дошъл да ги убие,
убил ги е и си е тръгнал, не е пипал нищо, за него не е било важно нищо друго“.
Версията за грабеж или кражба като мотив отпаднали, тъй като видимо нищо не
било търсено, не било пипано или ровичкано, в двора имало много по-луксозна
къща и гараж, които не били разбити. Свидетелят се впечатлил от гилзите,
намерени на местопроизшествието които били от толкова стари партиди, че
вероятността случайно да са се запазили да не бъдат изстреляни до инкриминирания
момент три партиди от стари патрони, била много е малка.
Свидетелката Д.В.П.-Л. през 2016 г.
работела в ***. Била изпратена заедно с инспектор И. *** да се включат в
разследването. При беседа К.К. била нервна, агресивна и нападателна, сядала,
после ставала. Поведението й било защитно, казвала, че няма да говори с
полицейски служители, защото разследването се води едностранно. По време на
разузнавателна беседа на 03.06.2016 г., седмица след като Р. променила версията
си за вечерта на 15.05.2016г., К.К. променила също версията си за вечерта на
15.05.2016г. – потвърдила казаното от Р. – че съпругът й излязъл заедно с нея,
версия, от която обаче се отказала след консултация с адвокат и отказала
разпит. М.Р. по време на беседата се е държала изключително резервирано, все
едно пред нея стои много тежък избор, че се двоуми, искала да каже нещо, но се
притеснявала как ще го възприеме нейната дъщеря и как ще отрази на К.;*** „тази
болезнена тема“, „къщата на дъщеря ми“, а не „тяхната къща“.
Свидетелят И.П. към 2016 г. работил в
*** като помагат на колегите им на място при разкриване на тежките случаи. Бил
изпратен заедно с колежката си Д.В.-Л. след сигнал за двойно убийство в гр.
Пловдив. Виждал местопрестъплението. Една от версиите грабеж, отпаднала, тъй
като нямало признаци за такъв вид престъпление – в жилището нямало никакви
видими следи да е било ровено, да са търсени ценни неща. На мястото били
намерени пари, телефони също. Нямало следи от разбиване на гаража и другата
къща в имота. Участвал в беседи с К.К. и с М.Р.. К. се опитвала да разбере
какво знаят разследващите за случая и не давала информация, която да е полезна
за разкриване на престъплението; не проявявала никакво съчувствие към жертвите;
опитвала се да изгради алиби на съпруга си; а най-вече много внимавала сина й
да не бъде разпитван от органите на полицията. Р. била уплашена, доста
стресирана, свита, затворена в себе си, избягвала да отговаря на въпросите.
Личало си, че знае нещо, но се притеснява, за да не навреди на семейството на
дъщеря й. През цялото време Р. била на ръба да каже нещо, но не посмяла.
Свидетелят Г.Т.Г. към 2016 г. работел
като ***. Познавал подсъдимия като служител на „**“, където свидетеля работил
до декември 2015 г., но не били в една група. Разказва за нарушаване на
служебен инструктаж от подсъдимия при изпълнение на специализирана полицейска
операция; за конфликт в кабинета, в който работел подсъдимия, пред подчинените
на свидетеля започнал да го гони от стаята, да го изблъсква с тяло и
запретвайки якето си да му показва че има пистолет, както и за конфликт за
куверти за банкет. След сигнала за двойното убийство на ул. ***“*отишъл на
адреса заедно с директора Р.. Участвал
в сформирания щаб като *** и в това си качество осъществявал координацията
между отделните служби. Разказва, че останал с впечатление, че нито
подсъдимият, нито семейството му са опечалени и изненадани от убийството и
никой от тях по никакъв начин не помага за получаването на каквато и да е
информация. При беседа с Р. на 25-ти или 26-ти май 2016г. Р. поискала да говори
само с него и след като останалите напуснали помещението, думите, с които
започнала били: „дъщеря ми никога няма да ми прости“. Усещайки, че Р. е готова
да каже нещо важно свидетелят Г. се обадил на дежурния разследващ полицай Е.П., която провела разпита на Р. като свидетел. След
този разпит се провела контролирана беседа с Р. с използвани СРС, при която
беседа Р. казала пред Г. същото което казала и на разпита пред разследващ
полицай.
Свидетеля Х.Г.Р. към 17.05.2016 г. бил
***. След получен сигнал, предаден му от дежурния, отижъл на адреса заедно със
свидетеля Г.Г.. Местопрестъплението вече било запазено, районът обезпечен.
Впечатлението му от начина, по който били убити жертвите, било че са
разстреляни. Присъствал на първата беседа с детето на подсъдимия А.. Разговорът
бил спокоен, детето усмихнато – М.Д. подхождала педагогически. Всички
присъстващи в стаята, обаче, излезли, когато в коридора се чули викове. Детето
държало за ръка свидетелката Д., когато Р. видял източника в края на коридора –
В.К. употребяващ нелицеприятни думи и жестове, груб, агресивен, изказващ обидни думи спрямо всички
негови колеги и видимо притеснен че синът му е там. Детето което до тогава било
спокойно, се притеснило, след като видяло държането на баща си, навело се и се
разплакало. В.К. викал на висок глас на сина си и на съпругата си, която била в
коридора с адв. Т.: „Нищо няма да
казвате, трайте, абсолютно никакви коментари!“, което свидетелят Р. чул К.
да повтаря няколко пъти и му се сторило нелогично. От колеги разбрал, че на
другия ден поведението на детето по време на беседи се променило коренно –
много затворено, видимо притеснено, некомуникативно. Съпругата и тъщата на подсъдимия
видимо му създавали алиби, но излизали нови и нови противоречия, което налагало
последвалите множеството беседи с тях. Успоредно се проверявали всички
постъпващи данни и възможни версии.
Свидетелката М.Т.Д. е ***, уведомяващ **” и като такава
присъства при взимане на
обяснения от непълнолетни и малолетни лица, когато задължително по закон трябва
да присъства психолог, за това спрямо детето да няма нарушения и винаги
въпросите да бъдат зададени по най-добрия начин за непълнолетното и малолетно
лице като структурира въпросите, за да не се дава възможност да се отговаря
само с „да” или с „не”. На 17-ти май 2016г. й била възложена беседа с
непълнолетно лице, момче А. за дните от петък 13.05.2016г. до 17.05.2016г.,
всеки ден последователно какво се е случвало, къде е бил той и семейството му,
какво са правили. При възлагането и било разяснено и че тази беседа е във
връзка с намерени два трупа, които са баба и дядо на А.. Разговорът бил
спокоен. По-късно към беседата се присъединили колегите й Р. и С.. Разговорът
протичал в спокойна обстановка, докато в коридора на Районото се чули викове,
говорене от много хора. В
близост до стълбите чула
какво се казва на много висок тон само от един човек - било изключително
арогантно, на висок, доста груб и агресивен тон: „Маймуни. Какви сте Вие?
Изроди. Какви сте Вие, маймуни. Какво направихте на детето?”. Свидетелката Д.
разбрала, че това е бащата на детето А. В момента, в който го чул и видял, А. й
пуснал от ръката и се разплакал. Бащата, директно на сина си не казал нищо, но
говорел на майката на А. и на А., нееднократно, на много висок тон, викайки им:
„Нищо няма да им казвате! Ясно ли е?
Чухте ли? Нищо няма да им казвате! Нищо няма да им говорите!”, след което
продължил доста агресивно да нарича нея и колегите й Няколкократно: „Маймуни. Какви сте Вие бе, маймуни. Какво
искането от детето ми? Ясно ли е? Чухте ли? Нищо няма да им казвате!”
Настъпила рязка промяна в
поведението на А. - клекнал на земята, разстроил се много, като чул баща му да
вика. В последващите беседи с детето вече го нямало това спокойствие на
разговорите между свидетелката Д. и А.. При установено от нея несъответствие в
разказите му А. й казал „Аз мога да
излъжа когото си искам, за каквото си искам и когато си искам”. При проведени в последствие беседи в
присъствието на майка му, А. непрекъснато търсел погледа на майка си, за да търси
опора там. станал затворен, не искаше да отговаря. Въпросите, които най-често
му задавала свидетелката Д. били с какви дрехи са били облечени той и баща му.
В последните две беседи А. казал: „Не разбра ли, че няма да отговоря”. Две от
беседите били проведени след 21.00ч. – първата от 17.05.2016г. и следваща – на
20.05.2016г.
В свободен разговор с К.К. последната
й казала: „Аз знам какво търсят. Търсят
дрехи и оръжие, но да си го търсят”.
Настоящият съдебен състав кредитира
изцяло показанията на свидетелите Ц., С., Б., С., С., П.-Л., П., Г., Р., М.Д..
Показанията на тези свидетели са подробни, ясни, непротиворечиви, кореспондират
помежду си. В хода на настоящото производство не се събраха доказателства тези
свидетели да са заинтересовани от изхода на настоящото дело и поради тази
причина да са предубедени по какъвто и да било начин. Относно свидетеля Г.
съдът изложи мотиви, поради които приема, че „тежък“ конфликт между този
свидетел и подсъдимия не е доказан. Нещо повече, именно този свидетел в
периода, в който има управленски функции в структурата на ***е подписал отлична
характеристика за подсъдимия К. във връзка с длъжността, която е заемал ***.
Съдът счита, че разпита на тези лица като свидетели е допустим, няма законова
пречка по НПК същите да бъдат разпитани като свидетели, независимо от факта, че
са полицейски служители. Константната практика на ВКС допуска да бъдат
разпитвани като свидетели полицейски служители относно работата им по повод
установяване и разкриване на престъпления по така наречените „горещи следи“. В
своите показания всеки един от тях излага факти, които е възприел или са му
станали служебно известни по повод установеното и разследвано двойно убийство
на Ц. и Б. К.. Нито един от тези свидетели не участва в извършването на
процесуално-следствени действия по реда на НПК, т.е. не съществува забрана
същите да бъдат разпитани като свидетели. Поради това съдът счита, че
направените от защитата възражения в тази връзка са неоснователни. Съдът не
приема възражението, че същите са заинтересовани от изхода на делото, тъй като
са полицейски служители. В длъжностната характеристика и по закон тези
свидетели имат задължения да установяват и разкриват извършителите на извършени
престъпления чрез законови способи по НПК и ЗМВР. В настоящия случай не са
събрани доказателства някой от тези свидетели да е нарушил своите служебни
задължения. Не са събрани доказателства някой от тях да е заинтересован именно
подсъдимия К. да бъде посочен като извършител на двойното убийство на Ц. и Б.
К.. Възраженията на подсъдимият и неговия защитник, както и обясненията на
подсъдимия в частта, в която твърди,че тези свидетели са упражнявали
психологически натиск спрямо М.Р., К.К. и А. К., а спрямо Р. и физически такъв,
настоящият съд счита за неоснователни, тъй като тези твърдения не се подкрепят
от събраните по делото доказателства. За такъв
натиск твърдят единствено подсъдимия в обясненията си, който възпроизвежда
казаното от свидетелите К.К. и М.Р., както и свидетелките Р. и К.К.. Във връзка
с упражнения според тях натиск били извършени проверки от Инспектората на МВР и
от Районна прокуратура Пловдив /за което има събрани гласни и писмени
доказателства/, но при тези проверки тези твърдения не били доказани, за което
отново са налице гласни и писмени доказателства. Освен това, в показанията си
свидетелката М.Р. твърди, че в резултат на упражнено спрямо нея физическо
насилие е имала синина на ръката си. Това нейно твърдение не е подкрепено от
други доказателства и поради това съдът приема за голословно и недоказано.
Съдът не дава вяра и на твърденията на свидетелката Р., че не е споделила със
своя адвокат този факт и поради това не се освидетелствала. Тъй като от
събраните по делото доказателства, най-вече чрез експлоатираните СРС се
установява, че свидетелката Р. лично и чрез своята дъщеря свидетелката К.К. е
поддържала постоянна връзка с адвокати. От изслушаните в съдебно заседание ВДС
по експлоатирани СРС се установява, че по време на провежданите беседи
разговорите от полицейските служители със свидетелите Р., К.К. и със сина на
подсъдимия А. К. са водени спокойно и професионално, поради което и съдът прие
твърденията за упражняване на психическо насилие спрямо членовете на
семейството на подсъдимия от полицейските служители са голословни и недоказани.
Свидетелят Я.А.Г. – ***свидетелства за
поведението на подсъдимия там, като твърди, че не е имало проблеми с
поведението му. Съдът кредитира показанията
му като последователни, безпротиворечиви и поради липса на заинтересованост от
изхода на делото.
Проведените в съдебното следствие на
16.05.2018г. и на 18.05.2018г. очни ставки между свидетелите М.Р. от една
страна и свидетелите Г.Г.З.С., Д.В.П.-Л., В.С., М.С., Д.Б. и М.Д. от друга
страна, с цел премахване на противоречието в показанията относно
осъществяването или не на психически тормоз върху свидетелката Р. по време на
беседите с нея, не доведоха до премахване на противоречията твърдяни от всяка
от двете страни. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Г.Г.З.С.,
Д.В.П.-Л., В.С., М.С., Д.Б. и М.Д., пред тези на свидетелката М.Р., поради
това, че предават личните им впечатления от различни, но последователни
събития, като съдът не установи противоречия между тях, не се установи и
заинтересованост от изхода на делото. Основание съдът да се довери на
показанията на свидетелите Г.Г.З.С., Д.В.П.-Л., В.С., М.С., Д.Б. и М.Д. е и
обстоятелството, че същите съответстват на събраните посредством експлоатирани
специални разузнавателни средства – веществени доказателствени средства –
записи на разговори и беседи. Съдът не даде вяра на показанията на свидетелката
М.Р., в частта, предмет на очните ставки (дали й е бил указан натиск да промени
показанията си относно това дали подсъдимият е излизал вечерта на 15.05.2016г.
от апартамента на ул. „***“ и за колко време), чиято заинтересованост е
свързана с майчинското желание да не навреди на дъщеря си с действия, които
като последица биха имали негативно отражение върху семейството й. А от
изслушаните записи материализирани в предявените в хода на съдебното следствие
веществени доказателствени средства от експлоатирани специални разузнавателни
средства – звукозапис от 26.05.2016г. на л.32 и следващите в папка №1 съдържаща
ВДС – свидетелката Р. в спокоен тон и културен разговор с уточняващи от самата
нея реплики заявява: казах малкото което зная, като потвърждава четените по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК показания от 26.05.2016г., и заявява:
„******.“ Възраженията на защитата, че дори непрекъснатото й призоваване в
полицията, задържането на дъщеря й, беседите с внука й, са изиграли ролята на
психически натиск, съдът намира за неоснователно, тъй като описаните действия
са законни действия по разследването, които както се вижда от коментираното ВДС
са довели до резултат, в чиято достоверност, предвид непосредствените
възприятия на съдебния състав при възпроизвеждане на записа, не намира причини
да се съмнява. Същото впечатление у съдебния състав остави и изслушания
непосредствено в съдебно заседание разговор № 19 289 19 05 2016
20160526163500 на А. К. с мъж и жена в помещение в папка №2 съдържаща ВДС от експлоатирани специални
разузнавателни средства.
Не се установиха нарушения в
експлоатирането на специални разузнавателни средства, които да ги правят
негодно доказателствено средство. В тази връзка неоснователно е възражението на
защитата, че изслушаните разговори са непълни и накъсани. Както съдът лично се
убеди при изслушване на ВДС от експлоатираните СРС, при някои от записите не се
чуват добре всички реплики и този факт бе надлежно протоколиран в съдебния
протокол. Освен това между изслушаните записи, макар и на отделни файлове се
установи тяхната времева и логическа последователност. Следва да бъде посочено,
освен това, че заявителят по използването на СРС има право да изготви ВДС по
тези мероприятия, при които са събрани доказателства, имащи отношение към
предмета на доказване. Според настоящия съдебен състав например, не е
необходимо да се изготвят ВДС, за разговори неотносими
към предмета на делото. При възпроизвеждане на ВДС в резултат на експлоатирани
СРС, което в съдебно заседание бе направено в пълен обем, съдът не констатира
нарушения по Закона за адвокатурата от страна на органите на досъдебното
производство и по-специално адвокати да са били обект при експлоатация на СРС.
Предвид това, съдът счита, че поради липса на каквито и да е нарушения при
искането и експлоатацията на специални разузнавателни средства, придобитите въз
основа на тях доказателства са годни и законосъобразни и поради тази причина
настоящия съдебен състав ги кредитира и използва при установяване на настоящата
присъда.
Съдът не установи процесуални
нарушения, допуснати на досъдебното производство, които да опорочават
доказателствената стойност на събраните по време на следствието в досъдебното
производство и присъединени доказателства. Всички
разпити на свидетели, извършени от разследващи полицаи и полицейски служители в
хода на досъдебното производство са извършени въз основа на постановление за
възлагането им на основание чл.218 ал.1, респ. ал.2 от НПК, т.е. по предвидения
в НПК ред. Предвид това съдът приема за неоснователно възражението на защитата
в тази връзка. Неоснователно е и възражението на защитникът на подсъдимия, че
от започване на досъдебното производство на 17.05.2016 г. разследването по
същото е трябвало да бъде извършено от следовател. Нормата на чл.194 от НПК
посочва начинът на разпределение на делата в досъдебното производство между
разследващите органи. При започване на досъдебното производство на 17.05.2016
г. съгласно тази разпоредба не е било задължително разследването да се провежда
от следовател. Когато е възникнала законова необходимост за това досъдебното
производство е било възложено на следовател, т.е. според настоящия съдебен
състав, разследването по досъдебното производство е проведено от компетентен
орган и поради това възражението на защитата е неоснователно. Неоснователно е твърдението на защитата, че няма
документ, от който да е видно по какъв начин са иззети видеозаписите от
охранителните камери на „П.“. По делото е налице протокол за доброволно
предаване. Но иззети по установения законов ред или не – от тези записи,
предявени като веществени доказателствени средства на страните в хода на
съдебното следствие, не се извличат обстоятелства, които да се тълкуват във
вреда на подсъдимия. Напротив, от записите на 15.05.2016г. е видно, че
автомобилът „С.“ навлизайки в периметъра на камерата е управляван от
свидетелката К.К. и тя е единствената която слиза от него, а следствения
експеримент направен въз основа на техническите данни извлечени от този запис
потвърждава, че в автомобила не е имало друг човек освен К.К..
Възражението на защитата за
недобросъвестност на разследващите органи при извършването на процесуално
следствено действие претърсване и изземване през август 2016 г. в дома на ул.
„***“ също е без отражение върху доказателствения обем довел съда до извода за
виновност на подсъдимия.
Възражението на защитата, че в
протоколите: за оглед на входната врата на едноетажната жилищна постройка не е
описан размерът на вратата, прага на вратата, в какво положение е бил езикът за
заключване на бравата, не били описани и измерени счупените стъкла пред вратата
и в коридора, че не е описан начина на отваряне на вратата, не била описана
дупката в горния ляв ъгъл на входната врата на едноетажната постройка, не бил
индивидуализиран в достатъчна степен
„козия крак“, не били описани простреляния прозорец, нито какви вещи има
пред този прозорец и пр. – не съставлява
негодност, а непълнота на словесното описание, което обаче съдът намира, че се
санира от неразделната му част албум със снимков материал, както и с
последващите допълнителни огледи на местопрестъплението. Според настоящия
съдебен състав при извършения първоначален оглед на местопрестъплението, както
и допълнителните такива, е спазена разпоредбата на чл.155 ал.1 от НПК и поради
това събраните въз основа на тях доказателства са годни и съдът ги кредитира.
Тук е мястото да бъде посочено, че след извършване на първоначалния оглед
имотът на ул.“*** в гр.Пловдив е бил запечатан от органите на досъдебното
производство и полицията за период от около година, т.е. през този период никой
не е влизал в този имот и следите от деянието са запазени. При нито един от
извършените допълнителни огледи на местопрестъплението не било установено
влизане в имота, т.е. за липса на следи и доказателства или добавяне на такива.
Не отговаря на действителността твърдението на защитата, че от задната част из
към коридора тази дупка не е снимана, а какво представлява е било предмет на
изследване от трасологична експертиза. Неоснователно е възражението на защитата
относно това, че не е ясно дали става въпрос за една и съща входна врата на
жилището, в което са живеели пострадалите К., тъй като в някои от протоколите
за оглед същата била записана като дървена, а в други талашитена. От
приложените протоколи за оглед и изготвените фотоснимки при тези огледи за съда
няма съмнение, че се касае за една и съща врата, която е боядисана с боя. Освен
това, ноторен е факта, че талашита е плоскост, произведена от дървесни частици
и по своето естество и по двата начина, по които е описана вратата, е
идентичен. Възражението, че в два последователни дни е правен *******, ползван
от В.К., като едва на втория е иззета черна платнена чанта с отделение за
оръжие се прави с довод, че не са взети втривки от тази каса, с аргумент за
привнесеността им от вътрешността на касата, съдът също намира за
неоснователно. Вещото лице В. в заключението си и на въпрос в съдебно заседание
обясни, че изследваното веществено доказателство черна чанта-кобур е получила защитено
в плик, и ако е съществувал проблем с това
веществено доказателство, тя е щяла да го опише в заключението си, след като не
го е описала, поради което и съдът приема, че е спазен надлежния ред за
изземване и съхранение на веществени доказателства, а установеното от нея
количество капсулни микрочастици съответстващи като химичен състав на
използваните за убийството на Б. и Ц. К., съответстват на количеството барутни
частици по обтривките от ръцете на подсъдимия взети на 17.05.2016г.
От писмените доказателства по делото,
с ниво на класификация поверително и представляващи служебното досие на
подсъдимия като служител на МВР, приобщени чрез прочитането им на основание
чл.283 от НПК се установяват обстоятелствата относно постъпване и освобождаване
от длъжност, както и основанията за това, както
и констатирани нарушения на служебните задължения и постъпили оплаквания срещу
подсъдимия.
От съвкупният анализ на
доказателствата, събрани по делото съдът прие за установено, че:
Ръстът на извършителя съответства на
ръста на подсъдимия, видно от извършената криминалистическа експертиза №
16/18.05.2017 г. (т. 16, л.243-245 от досъдебното производство), с вещо лице
А.Н.. Заключението е прието (т.4, л.944-гръб до 946 от съдебното производство)
от съда в съдебно заседание на 28.03.2018г. без възражения от страните.
Възражението на защитата за наличие на праг на вратата, влияещ на височината на
стрелеца е неоснователно, тъй като видно от снимковия материал към протоколите
за оглед в т.2 л.19 на досъдебното производство, прага на вратата е с
незначителна височина, спрямо приближението, с което вещото лице е дало ръста
на стрелеца и с площ и на място не се отразяват на височината на извършителя.
Освен това, при извършения следствен експеримент във връзка с разбиването на входната
врата с „козия крак“ извършителят на деянието е бил отвън, т.е. наличието или
липсата на праг не се отразяват върху резултатите от това
процесуално-следствено действие. Същото се касае и за следствения експеримент,
проведен във връзка с установената следа върху мазилката от проектил.
От показанията на свидетелите Н.Б.Е., В.А.Т., А.Г.Р., В.Й.Х.,
П.А.Н., Б.С.С., К.К.Б. – се разбира, че нито един от тях в седмицата до
17.05.2016г. не е нито чул, нито видял нещо необичайно в имота на К..
Впечатлението им от живеещата в двора на К. немска овчарка е, че лае по движещи
се в близост до имота непознати, каквито за нея са били и те. Немската овчарка
видно от показанията на свидетелите Т.К.М., И.В.К., К.Н.М., М.В.А. е била
здрава без наранявания към момента в който са пристигнали на
местопроизшествието на 17.05.2016г.
Съдебно-трасологичната експертиза №
423 (т. 9, л.124-126 от досъдебното производство), изготвена от вещото лице
И.Ч. установява, че следата – част от стъпка, обозначена като веществено
доказателство * и иззета при оглед на местопроизшествие на 17.05.2016
г.(протокол за оглед от 17.05.2016г. на л.1-5 от т.2 от ДП и албум л. 24 към
същия) е оставена в коридора от обувка със същия рисунък на грайфера и е с
размер 46 или 47. При разпита на вещото лице в съдебно
заседание се установи, че тази експертиза се явява допълнителна на
първоначалната такава, назначена във връзка с изследването на следата. При тази
експертиза експертът е имал за задача да определи размера на обувката. Съдът
кредитира това заключение и го възприема като ясно, подробно, мотивирано и
поради липса на съмнение в неговата правилност. По делото няма спор, че
подсъдимият носи именно такъв номер обувки, видно от приложените като
веществени доказателства други негови обувки.
Физико-химическата експертиза в
Протокол № 673 на БНТЛ при ОДМВР гр.Пловдив (т. 8, л.118-119 от ДП), изготвена
от вещото лице К.В. констатира, че по натривките, иззети от лява и дясна ръка и
от косата на В.Ц.К. на 17.05.2016г., са налични барутни частици от бездимен
барут и продукти от изгаряне на барут с ниска степен на наситеност, които не са
привнесени, тъй като привнесените частици не остават след измиване и биха се
отстранили значително по-бързо от тези, останали, ако лицето е стреляло с
огнестрелно оръжие, като вероятността да се установят барутни частици и/или
други продукти от изстрел с огнестрелно оръжие по обтривки от ръце и коса на
човек, произвел изстрели, пет и повече дни (11.05.2016г.) преди вземане на
пробата (17.05.2016г.), е много малко вероятна. Това заключението опровергава
тезата от обясненията на подсъдимия, че барутните частици по него са от
последната му стрелба, която била на стрелбището на ***на 11.05.2016г. в
обедната му почивка (дата потвърдена от показанията на свидетелката А.В. и
тетрадката от стрелбището и протоколите за проведена стрелба в ***) от които
пък се установява, че подсъдимият на 11.05.2016г. е стрелял със законно
притежавания си пистолет Глок.
Установеният от комплексната
експертиза № 16/БАЛ-80 (т. 8, л.27-33 от досъдебното производство), изготвена
от вещите лица П.П., Р.Т. и Н.В. капсулен състав от оръжия и боеприпаси е
идентичен с установения от физико-химична експертиза № 16/ФЗХ-247 (т. 8, л.
125-130 от досъдебното производство), изготвена от вещото лице Н.В. капсулен
състав на микрочастици от вътрешността на изследваната черна чантичка кобур. По
делото е установено, че във изследваната черна чантичка-кобур, носена ежедневно
от началото на 2016г., когато е купена (показанията на свидетелите К.К.,
С.А.А., Д.Р.А.) подсъдимият е носил, включително и към 17.05.2016г., личния си пистолет „Глок“, и различен от
установения от същата физико-химична експертиза № 16/ФЗХ-247 (т. 8, л. 125-130
от досъдебното производство), изготвена от вещото лице Н.В., капсулен състав на
микрочастиците установени по дръжката на тази чанта. Същевременно от
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране № 16/ДНК-ЗЗО (т. 8, л.57-63 от досъдебното производство) и от
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилирането № 16/ДНК-331 (т. 8, л.88-95 от досъдебното производство)
изготвени от вещото лице Л.Й. установеният биологичен материал по черната
текстилна чанта произхожда от подсъдимия, без установен по нея друг генетичен
материал, от където да са привнесени установените от физико-химична експертиза
№ 16/ФЗХ-247 (т. 8, л. 125-130 от досъдебното производство), изготвена от
вещото лице Н.В., капсулни микрочастици установени по дръжката на тази чанта.
Следователно единственият, който може да е привнесъл върху черната текстилна
чанта-кобур микрочастици с капсулен състав, идентичен с този от гилзите, от
нагарите от пробойните по дрехите на жертвите, от пробойните по
противокомарната мрежа – е единствено подсъдимия.
Възражението на защитата, че тази чанта-кобур
е била замърсена с откритите по нея капсулни микрочастици от касата в която е
държана и от неправилно съхранение след изземването й като веществено
доказателство и предаване на експерта в
нарушение на правилата за запазване на веществените доказателства – е оборено
от тази съвкупност на доказателствения материал. Обект на изследване е била
цялата чанта (том 8, л.126 т.4.9. и т.5 от досъдебното производство) – отвътре
и от вън, капсулни микрочастици са открити само по дръжката и от вътре, като външните
са само по дръжката и те съответстват на състава на боеприпасите с които е
извършено престъплението.
От
показанията на свидетеля П.Г. се установява, че В.К. не е бил в дома си на
15.05.2016г. вечерта от 19.00ч. до 22.00ч. - обстоятелство, което се установява
и от показанията на свидетелката М.Р. във възприетите от съда прочетени по реда
на чл.281 ал.4 от НПК части и изслушаните и коментирани по-горе записи от ВДС
изготвени посредством специални разузнавателни средства. Това е и времето на
смъртта на двете жертви и часовете установени заключенията на вещите лица д-р
С.С., д-р М.Б. и д-р И.Ц. според послесмъртните изменения на трупа на Б. К.,
(т.7, л.67-77 от досъдебното производство) и на трупа на Ц. К.(т. 7, л.81-91 от
досъдебното производство), които отговаряли на смърт от около второ към трето
денонощие; и според стомашно съдържимото - от два до четири часа след последното хранене на
жертвите. (т. 7, л.174-179 от досъдебното производство).
Защитата
направи възражение относно вещото лице психолог, участващо в състава на
тройната съдебно-психологична и психиатрична експертиза, а именно, че същото не
било включено в списъка на вещите лица към Окръжен съд Пловдив. При
изслушването на тази експертиза психологът В. не оспори този факт. Според
настоящия съдебен състав, това възражение на защитата, което следва да се
тълкува като искане за отвод на това вещо лице на посоченото основание (макар и
формално такъв да не се поиска) е неоснователно. В разпоредбата на чл.148 от НПК законодателят изрично е посочил кои лица не могат да бъдат вещи лица.
Вещото лице В. не попада в нито една от хипотезите на тази разпоредба. В чл.147 НПК е посочено, че експертиза се възлага на специалист от съответната област.
По делото са събрани доказателства, че вещото лице В. е специалист в областта
на психологията, т.е. няма законова пречка на същата да й бъде възложено
изготвяне на експертиза с предмет - тази по настоящото дело. Защитата направи
възражение и относно вещото лице д-р Р.Ц., участвала също в състава на тройната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, но с мотив, че това вещо лице е
изготвяло експертиза по друго дело на същия подсъдим. Съдът отново ще цитира
разпоредбата на чл.148 от НПК, в която не се съдържа забрана вещо лице,
изготвяло експертиза на подсъдим по едно наказателно производство да изготвя
експертиза на същия подсъдим по друго наказателно производство. Не са събрани
каквито и да било доказателства, че вещото лице д-р Р.Ц. е заинтересована по
какъвто и да е начин от изхода на настоящото наказателно производство, както и
да има лично отношение спрямо подсъдимия. Същият извод съдът прави и по
отношение на вещото лице В.. Предвид тези съображения съдът счита, че
възражението на защитата, подкрепено от подсъдимия в тази връзка, следва да
бъде прието като неоснователно. Във връзка с тази експертиза, адвокатът на
подсъдимия направи възражение и относно изводите, съдържащи се в нея, поради
факта, че преди изготвянето им експертите не били направили изследвания и
интервюта, а дали своето заключение единствено и само въз основа на 3-часов
разговор с подсъдимия. Въз основа на това възражение очевидно адвокатът прави
извод за необоснованост на експертното заключение. Това обаче не се споделя от
настоящия съдебен състав, тъй като самият подсъдим е отказал пълно съдействие
на експертите и е заявил, че те следва да изследват единствено и само въпроса
за неговата вменяемост. Това е отразено в приложеното по делото писмено
заключение на тази експертиза. Освен това, при изготвяне на своето заключение,
експертите са се запознали с всички материали, събрани в досъдебното
производство, вкл. и съдържанието на изготвените от подсъдимия записи за
разговори между него и неговите родители- Ц. и Б. К.. Въз основа на тези
доказателства, те са направили своите изводи, които са отразили в заключението
си. Поради това съдът счита, че и това възражение е неоснователно, а
заключението по тройната съдебно-психиатрична и психологична експертиза – като
изготвено от специалисти в съответната област, незаинтересовани и притежаващи
специални познания е пълно, ясно, обосновано и поради това съдът го кредитира.
В
пледоарията на защитата бяха изложени от адв.Т. факти, за които тя твърди, че
лично е възприела, т.е. същите имат характер на свидетелски показания и поради
тази причина като недопустими съдът счита, че не следва да ги коментира.
Аналогично в пледоарията си подсъдимият освен изложение на доказателства и
техния анализ премесваше с обяснения, които са недопустими и съдът счита, че не
следва да коментира.
Предвид събрания и коментиран по-горе
доказателствен материал СЪДЪТ намира за установено от фактическа и правна
страна обвинението повдигнато и поддържано от ОП Пловдив срещу подсъдимия В.К.,
че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.116 ал.1 т.З пр.1 и пр.2, т.4 пр.З, т.6 пр.З, т.7 и т.9 вр.чл.115 от НК,
като на 15.05.2016 г. в гр.Пловдив умишлено е умъртвил повече от едно лице -
две лица - майка си Б. Д.К. ЕГН ********** и баща си Ц. Н.К. ЕГН-**********,
като убийството е извършено предумишлено, с особена жестокост и с користна цел.
Доказателствата по делото са изцяло
косвени, но според съдебния състав тези косвени доказателства съставляват
такава верига от факти, обсъдена по-горе, която по своята същност е
непрекъсната и води до единствено възможния извод за авторство, време, място и
начин на извършване на престъплението без да е разколебана от други факти,
установени по делото и от тях се налага единствено възможния извод, че именно
подсъдимият е извършил престъплението за което е обвинен.
Съдът приема за установени въз основа
на събраните и коментирани доказателства и всички включени в обвинението
квалифициращи обстоятелства.
Убитите са двама - Б. и Ц. К., които
според ДНК експертизите на труповете им и според ДНК експертизата на подсъдимия
са му рождени майка и баща. Както и според
приложения в кориците на делото акт за раждане на подсъдимия К., в който Ц. и
Б. К. са вписани като негови родители. По тези съображения съдът приема, че са
налице квалифициращите признаци – две лица, майка и баща.
Квалифициращото обстоятелство
предумисъл, съдът намира за установено и доказано въз основа допълнителна компютърно-техническа
експертиза с вещо лице Н.Х. (т. 17, л.222-270 от досъдебното производство)
изследвала предявеното на страните веществено доказателство преносим компютър
„Ейсър Еспайър“ № ***********, собственост на подсъдимия, в паметта за
достъпваните интернет сайтове, от което е видно, че към 15.10.2014г. и към
периода 04.02.-24.02.2016г. е четена информация за отровни гъби, кога е
възможно отравяне на човек с отрова за мишки, отравяне с живак, четена
информация за отравяния през кожата, видове отрови, киселини, отравяне чрез
вдишване и пр. Експертът е приложил извадки от тези достъпи до сайтове, които
са на руски език, предоставени с постановление от 08.06.2017г. на назначен
преводач (т.17 л.21 от досъдебното производство) и преведен от назначения
преводач (176-221 от досъдебното
производство). По делото не са оспорени уменията на подсъдимия да чете и
разбира текстове на руски език. Свидетелката К.К. запитана за това
обстоятелство сочи, че и двамата са от поколение, което задължително е учило
руски език в училище. Данни, че подсъдимия разбира руски език дава и свидетелят
Б.Д.. Датите на достъпи съответстват на засвидетелстваната и от показанията на
Р.Т., А.П., Ц.П., И.Ч., Р.Л., засилена ексалация на напрежението между
подсъдимия и родителите му след образуването на прокурорска преписка
№9756/2914г. по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК срещу В.К. (данни за това т.14 л.149
от досъдебното производство), както и в периода след постановяване на съдебния
акт на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на иска за собственост (т.14 л.101 от
досъдебното производство), както и от изслушания запис на разговор, изготвен от
самия подсъдим между него и майка му Б. К.. От този запис се установява, че
подсъдимият е заплашвал с пистолет родителите си. Доказателство, че това
веществено доказателство - преносим компютър „Ейсър Еспайър“ № *********** е
собственост на подсъдимия и се е ползвал основно от него се съдържа в
записаното в протокола за доброволно предаване от 27.05.2016 г. (т. 3, л.153 от
досъдебното производство) от свидетелката К.. В този протокол св.К.К.
собственоръчно е записала „Лаптопа е на съпруга ми, но се ползва от време
навреме и от мен“. Фактът, че именно подсъдимият е ползвал този лаптоп се
съдържа и в показанията на свидетелката М.Р., която при разпита си в съдебно
заседание заяви, че вечер нейния зет е лежал на дивана с компютър и телефон в
ръце. Тази свидетелка не споменава в показанията си изобщо, че лаптопа е ползван
от нейната дъщеря К.К.. От съдържанието на файловете в това веществено
доказателство също може да бъде направен извод за ползвателя на този преносим
компютър, а именно че това е подсъдимия К.. В него се съдържа папка „Гадовете“.
В обясненията си подсъдимият обясни, че именно той е изготвил видеозаписи на
срещите си със своите родители чрез своя телефон, след което е прехвърлял тези
записи на компютъра в тази папка. От посочените доказателства съдът прави
извод, че от словесни заплахи подсъдимият е преминал към подготовка за убийство
на своите родители. Именно във връзка с тази подготовка, той многократно е
търсил в Интернет информация за различни способи за умъртвяване, като е искал
да избере най-сигурният и най-безопасният, с оглед разкриване на извършителя на
убийството. По тези съображения съдът приема, че е налице квалифициращия
признак предумисъл.
Квалифициращото обстоятелство користна
цел, съдът приема за доказано въз основа обсъдените по-горе гласни и писмени
доказателства, а именно че подсъдимият К. е
единствен син на Ц. и Б. К. и съответно единствен техен наследник. След тяхната
смърт, съгласно Закона за наследството, той придобива всички техни права,
включително правото им на собственост на имота в гр.Пловдив, ул.“***.
Подсъдимият е съзнавал, че с настъпването на смъртта на своите родители, той ще
придобие този имот по наследство. Ето защо след влизане в сила на решението по
гражданското дело за собственост на този имот, по което подсъдимият е бил ищец,
той е решил да придобие този имот чрез наследяване. Именно за да не се налага
да чака настъпването на естествена смърт и на двамата си родители, която
обичайно не настъпва в един момент, и да избегне чакането на тази естествена
смърт, както и евентуална съсобственост с преживелия си родител, той е решил да
умъртви и двамата едновременно и по този начин да стане едноличен собственик на
имота на ул.“*** чрез наследяване. Според настоящия съдебен състав е налице и
квалифициращото обстоятелство особена жестокост на извършеното убийство. От
доказателствата по делото и по-специално от СМЕ-и,
извършени от вещите лица д-р С.С.С., д-р М.К.Б. и д-р И.И.Ц. (т.7 л.67-77 и л.81-91 от
досъдебното производство) за травматичните увреждания на жертвите и механизма
на причиняването им и от комплексната трасологична, балистична и медицинска
експертиза изготвена от вещото лице д-р
С.С.С. и вещото лице П.П. установила последователността на причиняване на
нараняванията, посока на изстрелите, положение на пострадалите и нападателя по
време на изстрелите; момент на настъпване на смъртта (т. 11
л. 69-80 от
досъдебното производство), според които огнестрелните наранявания са имали
прижизнен характер и двамата му
родители, и са извършени за сравнително кратко време. Подсъдимият е изстрелял
по двамата си родители общо 8 патрона, като е изпразнил цялото съдържание на
пълнителя на пистолета за сравнително кратко време. По интензитет
изпълнителната дейност на подсъдимия надхвърля необходимото за причиняване
смъртта на пострадалите и сочи допълнително субективно отношение към тях,
отличаващо се с неоправдана злоба, ярост и ожесточеност. Подсъдимият проявил
коравосърдечност, безчовечност. Демонстрирал отсъствие на състрадание,
установени от комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза на
вещите лица д-р Р.Ц.Д., д-р М.П.П. и Д.В. (т. 16, л.131-153 от досъдебното
производство).
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия умишлено, с целени и настъпили общественоопасни
последици.
Относно
индивидуализацията на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, съдът счете единствено чистото съдебно минало.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство настоящият
съд отчита комплексът от шест квалифициращи обстоятелства при което е извършено
деянието. Съгласно константната практика на ВКС това наслагване на
квалифициращи обстоятелства следва да се отчете като отегчаващ ефект. Друго
отегчаващо отговорността обстоятелство, според настоящия състав, са лошите
характеристични данни на подсъдимия, събрани за различните етапи от неговия
живот. От събраните гласни доказателства се установява, че още през 1991 г.
подсъдимият като полицейски служител във Второ РУП бил конфликтен, агресивен и
вместо да разкрива престъпления, самият той нарушавал закона. Доказателства за
това се съдържат и в служебното му досие. Именно това е довело и до
отстраняването му през 1998 г. от структурата на МВР. От служебното досие на
подсъдимия, от гласните доказателства и от комплексната СППЕ се установява, че
подсъдимият не зачита нито моралните, нито законовите норми, когато те не са в
негов интерес. Към това отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде
посочено и негативния извод, който следва за личността на подсъдимия от
отношението му с един от най-близките хора – неговите родители, извън рамките
на възведеното обвинение. Тези отношения по никакъв начин не могат да бъдат
възприети като нормални отношения между родители и син. Вместо това се доказа,
че подсъдимият постоянно е търсил конфликт със своите родители чрез скандали, разправии, подаване на жалби до
различни институции, с което е целял едно-единствено нещо – да му прехвърлят
собствеността на имота на ул.“***. С действията си подсъдимият е целял да
дискредитира по всякакъв начин своите родители пред обществото, представяйки ги
за хора, които не спазват закона, груби, невъзпитани, а баща си и като човек,
който злоупотребява с алкохол. Друго отегчаващо отговорността обстоятелство,
възприето от настоящия състав, което също е извън правната квалификация на
деянието, е самият начин на извършването му, а именно – същото, по начина си на
извършване се явява екзекуция. Ц. и Б. К. не са имали никакъв шанс да се спасят
или поне да потърсят помощ. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
приема и действията на подсъдимия след извършване на деянието, а именно – тези
действия са насочени единствено и само към прикриване на следите и опит
разследването да бъде поведено в друга грешна посока. Отегчаващо отговорността обстоятелство
е и факта, доказан чрез експлоатираните СРС, че в един продължителен период от
време от няколко месеца подсъдимият подбужда към лъжесвидетелстване свидетели
по настоящото наказателно производство – М.Р., К.К. и А. К.. Това подбуждане се
изразява, както в инструкции какво да говорят, какво да премълчават, какви
оплаквания да правят, срещу кого, и на какво да наблегнат в своите показания. В
тази насока е налице многобройна практика на ВКС, че това поведение следва да
се приема като отегчаващо отговорността обстоятелство. Друго отегчаващо
отговорността обстоятелство е факта, доказан по безспорен и категоричен начин,
че към момента на извършване на деянието подсъдимия К. е работел като ***.
Същият е завършил ***, работил е като ***след завършването си, т.е. съобразно
своето образование и длъжност подсъдимият е бил призван не само да спазва
закона, но и да следи за неговото спазване от трети лица и да санкционира
тяхното противозаконно поведение. Поради това и съдът приема, за отегчаващо
отговорността обстоятелство, че с инкриминираното деяние подсъдимият е потъпкал
призванието на заеманата към момента на деянието длъжност, да спазва законите и
да помага на хората. Въпреки образованието и службата си
подсъдимият се е саморазправил със своите родители, чрез извършване на
най-тежкото престъпление срещу личността, а именно убийство. Като лоши
характеристични данни за подсъдимия и израз на липса на критичност към
собственото му поведение съдът счита, че трябва да бъде посочен и факта на
неговото грубо, неуважително отношение към родителите му, към органите на
полицията и към органите на досъдебното производство. Отегчаващо
отговорността обстоятелство според съда е и липсата на критичност към
извършеното – твърдението за липса на съпричастност към престъплението е
изявено единствено със словесна агресия към жертвите, към разследващите, и с
твърдение, че деянието не е доказано.
При индивидуализиране отговорността на
подсъдимия съдът определи наказанието по реда на чл.54 и 57 от НК, и наложи от
предвидените по чл.116 ал.1 т.З пр.1 и пр.2, т.4 пр.З, т.6 пр.З, т.7 и т.9
вр.чл.115 от НК алтернативни наказания, наказанието доживотен затвор, като
отчете и тежестта на престъплението – такова против личността. Определеното
наказание съдът счете за съответно на тежестта на престъплението и за
осъществяващо целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36
от НК. Съдът определи наказанието при условията на чл.54 вр. чл.57 от НК като
прие, че най-подходящо и съответстващо на целите на наказанията съгласно чл.36
от НК е наказанието доживотен затвор, което ще даде възможност на подсъдимия да
се поправи и превъзпита към спазване законите и добрите нрави и в зависимост от
това да се възползва от възможността предоставена от чл.38а ал.3 от НК. Поради
това и съдът не прие за съответно исканото от държавното обвинение наказание
доживотен затвор без замяна, което според константната съдебна практика се
налага за най-тежките и особено опасни умишлени престъпления, сред които и заплашващите основите на републиката, с
каквато тежест обсъжданото деяние не е. Макар и разглежданото престъпление да е
изключително тежко, което е критерий и по чл.38 от НК и по чл.38а от НК,
настоящият съдебен състав не може да се съгласи с твърдението на държавното
обвинение, че кумулативно е налице невъзможност целите по чл.36 от НК да се
постигнат с по-леко наказание, каквото е доживотния затвор.
На основание чл.59 от НК тъй като
подсъдимият считано от 17.05.2016г. е с мярка за неотклонение „задържане под
стража”, съдът постанови приспадане на времето, през което подсъдимият е бил с
тази мярка до влизане на присъдата в сила да се приспадне при изтърпяването на
наложеното наказание доживотен затвор.
Веществените доказателства: 1 бр. диск - том 3, л. 10; 1
бр. диск - том 3, л. 36; 1 бр. диск - том 3, л. 74; 1 бр. диск - том 3, л. 141;
6 бр. дискове - том 5, л. 24; 1 бр. диск - том 5, приложен на гърба на стр. 64;
1 бр. диск - том 6, л. 29; 1 бр. диск - том 6, л. 30; 1 бр. диск - том 6, л.
36; 1 бр. диск - том 6, л. 76; 1 бр. диск — том 6, л. 218; 1 бр. диск - том 7,
л.27; 1 бр. диск - том 7, л.48; 1 бр.
диск - том 7, л.51 гръб; 1 бр. диск с
3D сканиране на местопрестъпление гр.Пловдив - том 11, предна корица; 1 бр.
диск - том 12, л.22; 1 бр. диск-том 13, л.65; 1 бр. диск - том 13, л.103; 3 бр.
дискове - том 14, л.14; 2 бр. дискове - том 14, л.83; 1 бр. диск - том 15, л.19; 1 бр. диск - том 16, л.208; 1
бр. диск-том 17, л.18; 1 бр. диск - том
17, л.227; ВД № 93/16, вх. № 32/16 - 1 бр. СД - видеозапис от охр. камери на
Каспела; ВД № 116/16, вх. № 40/16 -1 бр. СД; ВД № 117/161 вх. № 40/17- 1бр. СД;
ВД № 120/16,вх. № 43/16 - 1 бр. СД с експертиза - по делото; 43. ВД № 127/16, вх. № 48/16 - 1 бр. диск;
ВД № 128/16, вх. № 49/16 - 2 бр. дискове; ВД № 129/16, вх. *0/16 1 бр.
тетрадка; ВД N9 135/16, вх. NQ 56/16- 1 бр. диск в делото - с експертиза на
Нокиа Джисмарт и сим-карти; ВД № 136/16, вх. *7/16 - 1 бр. диск в делото -
запис на СЕ от 22.06.; ВД № 137/16, вх. *8/16 - 1 бр. диск в делото, запис от
мобилни оператор Мтел; ВД № 138/16, вх. *9/16 - 1 бр. диск в делото с
експертиза НИКК (стр. 51 т.7 от ДП) на телефони „Гигабит“ и „Нокиа“; ВД № 139/16, вх. № 60/16 - 1 бр.
диск в делото; ВД № 140/16, вх. № 61/16 - 1 бр. диск в делото - 01.07.2016 DVD
- запис от СЕ; ВД № 141/16, вх. № 62/16 - 1 бр. диск в делото - записи от
камерите П.; ВД № 142/16, вх. № 63/16 - 1 бр. диск в делото - запис от сл.
експеримент; ВД № 150/16, вх. № 70/16 - СД; ВД № 260/16 г., вх. № 103/16 г. - 1
бр. хартиен плик, съдържащ Разрешение за пистолет от Второ РУП 21.11.2016 г.;
ВД № 261/16 г. вх. № 103/6 г. - найлонов джоб, съдържащ определение № 202 от
Второ РУП; ВД № 64/ 17, вх. № 29/17 - 1 бр. компакт диск, приложен към делото,
със запис съдържание от телефон „Нокиа“ – съдът постанови да останат по делото
след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства: ВД № 80, вх. № 27/16 - 1 бр. мобилен телефон „ Самсунг“ с 2 бр.
СИМ карти; ВД № 81, вх. № 28/16 - 1 бр. преносим компютър „ACER“, със захранващ
кабел; ВД № 84, вх. № 28/16 - 09.06.2016 - мобилен телефон „ Нокиа“ 1650; ВД №
85, вх. № 28/16 - 09.06.2016 - мобилен телефон“ Гигабит“ Джи смарт Ф-270; ВД №
90,31/16 - 1 бр. таблет „Филипс“ и карта“ Кингстон“ от 14.12.2016; ВД № 94/16,
вх. № 33/16 - 1бр. флашка, вх. № 33/16; ВД № 97/16, 35/16 - 2 бр. връзка
ключове за „Берлинго“ – намиращи се във Второ РУП; ВД № 98/16, 36/16 2 бр.
моб.тел. „ Нокиа“ и „Самсунг“; ВД № 99/16, вх. 37/16, бр. тел. Мтел + зарядно;
ВД № 102/16, вх. № 36/16 - 2 бр. сим карти; ВД № 103/16, вх. № 36/16 - 1 бр.
куфар с инструменти - голям и 1 бр. куфар с инструменти - малък; ВД № 104/16,
вх. № 36/16 - кафяв хартиен чувал, обозначен с № 1 и описание на съдържащите се
в него вещи - дрехи, иззети от адрес“ ул. ***на 02.06.2016 г. - чифт кафяви
кожени ръкавици; сива спортна горна дреха с надпис “Adidas“; сив дълъг панталон;
сива маска от текстил за лице; горна дреха, сива на цвят с черни ръкави с
надпис kangol, кафяв пуловер Zara mаn,
спортно горнище бяло на цвят с надпис Adidas, спортна тениска бяло - червена с
надпис Adidas Спортни долнище Adidas сиво на цвят; Дреха с дълъг ръкав с надпис
Osasang], Сив пуловер с надпис Kenvelo размер XXL, Сив пуловер No fera /чувалът
има лепенка с обозначение вх. № НИКК 2016-03174 Пакет № 026934- обозначен с №
1; ВД № 105/16, вх. № 36/16 - 1 бр. черен чувал с описание на съдържащите се в
него вещи и обозначен с № 4 - дрехи, иззети от ***на 02.06.2016 г. 1 бр. шапка,
черна на цвят, 1 бр. сако - сиво на цвят; 1 шапка, черна на цвят, черно на цвят
кожено яке, яке синьо на цвят,
марка PUMA, 7 бр. дънки и панталони в различни цветове /и бележка на чувала ,,
НИКК - 2016-03174 Пакет № 026934; ВД
№ 106/16, вх. № 36/16- кафяв хартиен чувал, обозначен с № 3 и описание на
съдържащите се в него вещи - дрехи,иззети от вилен имот с. Д. на 02.06.2016г. -
сив камуфлажен панталон с надпис Airwalk - поставен в чувал, означен с надпис
1; тъмна блуза с дълъг ръкав с надпис “Kangol - поставена в чувал, означен с
надпис 2; горна драха,черна на цвят със сиви ръкави и надпис Drafter -
поставена в чувал, означен с надпис 3; тениска с къс ръкав с бял надпис Puma -
поставена в чувал без самостоятелна опаковка /чувалът има лепенка с обозначение
вх № НИКК 2016-03174 Пакет № 026934 - обозначен с № 3; ВД № 107/, вх. № 36/161бр. /черен чувал с описание на
съдържащите се в него вещи и обозначен с * - дрехи, иззети от ***на
02.06.2016г. - 9 бр. ризи с дълъг ръкав в различни цветове; 6 бр. блузи с дълъг
ръкав в различни цветове; 16 бр. тениски с къс ръкав в различни цветове /и
бележка на чувала,, НИКК - 2016-03174 Пакет № 026934; ВД № 108/16, вх. №
36/16/черен чувал с описание на съдържащите се в него вещи и обозначен с № 7 -
дрехи, иззети от ***на 02.06.2016 - 2 бр. долнища на анцузи, 1 бр. яке зелено - черно на цвят; 2 чифта
обувки - едните кафяви на цвят, другите - черни № 45 /и бележка на чувала ,,
НИКК - 2016-03174 Пакет № 026934.3030; ВД № 109 /16, вх. № 36/16/ кафяв хартиен
чувал с описание на съдържащите се в него вещи и обозначение №6 - иззети от
***на 02.06.2016 - чифт черни високи мъжки обувки номер 45; дълъг панталон в
камуфлажен цвят; фланелка синя с бели ръкави с надпис“ Animal“; дълъг поларен
панталон „Hillman“; черна плетена
шапка с надпис „Newcastle“; поларена шапка с маска за лице; камуфлажен дълъг
панталон с надпис „Леда“; дълъг панталон, скъсан в задната му част с
червеникави петна по него (на чувала има
и бележка: ,,НИКК - 2016-03174 Пакет № 026934); ВД № 110/16- бяло - син хартиен
чувал с бележка -описание на съдържанието: 1бр. кожено яке и бележка вх № НИКК
2016-03174 Пакет № 026934- обозначен с бележка: „ 26.05. 16 гр. Пловдив ул.
***; ВД № 111/16, вх. № 36/16 - инструмент „ Кози крак“ ВД № 112/16, вх. №
36/16 - хартиен чувал с 2 бр. „кози крак“ от с. Д.; ВД № 113/16 б,вх. № 36/16 -
кожен кобур, ВД № 119/16, вх. № 42/16 - бр. флакон акрилна боя; ВД № 123/16,
вх. № 44/16 - метален лост “кози крак“; ВД № 124/16 б, вх. № 45/16 - черен
чувал с черна чанта; ВД № 157/16, вх. №
76/16 - 1 бр. мобилен телефон; ВД № 159/16, вх. № 76/16 - 1 бр. ноутбук със
захранващ кабел; ВД № 162/16 , вх. № 77/16 - 3 бр. кобури за пистолет + куфар
за пистолет“ Глог“; ВД № 166/16 , вх. № 79/16 - 1 бр. кашон запечатан - дрехи;
ВД № 167/16, вх. № 79/16 - 1 бр. кашон голям с дрехи; ВД№ 144/16, вх. № 65/16 -
автомобил „С.“, намиращ се във Второ РУП – съдът постанови да се върнат на
К.Г.К. след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство: Тетрадка на СК ***- приложена
към том 9 от досъдебното производство /корица/ съдът постанови да се върне на
собственика СК ***след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство: ВД № 156/ 16, вх. № 76/16 - 1 бр. компютър – служебен, пистолет
„ИЖ-75“, кал. 9мм.с № *********** с 2 бр. пълнители и 16 бр. боеприпаси за него
служебни - на съхранение в служба КОС Второ РУП ОДМВР – Пловдив, съдът
постанови да се върнат на ОД на МВР Пловдив след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство: ВД № 263/16 г. вх. № 103/16г.
— СУМПС на Ц. Н.К. – съдът постанови да се изпрати на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Пловдив за унищожаване;
Вещественото доказателство: ВД № 264/16 г., вх. № 103/16
г. - вещи от МП лични документи на Ц. Н.К. и Б. Д.К. съдът постанови да се
изпратят на ОД на МВР, сектор „БДС“ – Пловдив - за унищожаване;
Веществените доказателства: Пистолет „Макаров“, кал. 9X18
с № *********** с 2 бр. пълнители и 12 бр. боеприпаси кал. 9X18 - на съхранение
в служба КОС Второ РУП ОДМВР - Пловдив; Пистолет „Глог“ , мод.17, кал. 9X19 с №
*********** с 2 бр. пълнители и 25 бр. боеприпаси кал. 9X18 - на съхранение в
служба КОС Второ РУП ОДМВР - Пловдив; Пневматична пушка мод. 62 с надпис
„shanghai china“, без номер, ВД № 101/16, вх. № 36/16 - 1 бр. зелен патрон; ВД № 143/16, вх. № 64 - 1 бр. патрон и гилза от
ул. ***; ВД № 266/16 г., вх. № 103/16 г. - хартиен плик, съдържащ кутия с 14
патрона; ВД № 267/16 г., вх. № 103/16 г. - хартиен плик, съдържащ кутия с 28
патрона - на съхранение в служба КОС Второ РУП ОДМВР – Пловдив – всички
собственост на В.Ц.К. съдът постанови да се изпратят на ОД на МВР – Пловдив –
служба „КОС“ за съхранение.
Веществените доказателства: обтривка от устната кухина на
М.Р. (намираща се в том 19, л. 17 от досъдебното производство); ВД № 82, вх. №
28/16 - 1 бр. плик, съдържащ трасологични следи и 2 бр. дом. чехли; ВД № 83,
вх. № 28/16 - 09.06.2016, плик, съдържащ ДНК материал НИКК от Второ РУП ОДМВР;
ВД № 86, вх. № 29/16/14.06 - 1 бр. плик сравнителен материал - дактилоскопни
следи; ВД № 87, вх. № 30/16/ 14.06.2016 г. - 1 бр. кафяв прегънат чувал,
съдържащ бял плат, наподобяващ завеса; ВД № 88, вх. № 30/16 - 1 бр.
светлоотразителна жилетка; ВД №
89, вх. № 30/16 - 1 бр. кафяв хартиен прегънат чувал с описание на
съдържанието: „чувал от зебло; ВД № 92/16, вх. № 31/16 - 4 бр. гилзи 9/18 за
пистолет „Макаров, вх.№ 31/16; ВД № 95/16, вх. № 34/16 - 1 пакет чаршафи; ВД №
100/16, вх.№ 36/16, 36/16 - 1 бр. ЗИП с протривки; ВД № 121/16, вх. № 44/16-
халка с катинар; ВД № 122/16, вх. №44/16 - врата с парче дърво; ВД № 125/16,
вх. № 46/16 - хартиен плик от НИКК; ВД № 126/16, вх. № 47/16 - хартиен плик от
НИКК; ВД № 130/16, вх. *1/16 - хартиен плик от НИКК; ВД № 131/16, вх. *2/16 -
хартиен плик от НИКК; ВД № 132/16, вх. *3/16- хартиен плик от НИКК; ВД №
133/16, вх. *4/16 - хартиен плик от НИКК; ВД № 134/16, вх. *5/16 – хартиен плик
от НИКК; 60. ВД № 147/16, вх. №
68/16 - 07.07.2016- 1 бр. плик, съдържащ ДНК материал от НИКК; ВД № 149/16, вх.
№70/16 - 19.07.2016- 1 бр. плик, съдържащ ДНК материал от НИКК; ВД № 151/16 ,
вх.№ 71/16 - 1 бр. бял плик, съдържащ 4 бр. малки пликове; ВД № 158/16, вх. №
76/16 - 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ папка; ВД № 164/16 , вх. № 78/16 -
празни опаковки от съдебна медицина; ВД № 165/16, вх. № 79/16 - 1 бр. бял плик;
ВД № 262/16 г. вх. № 103/16 г - три броя полиетиленови пликове, съдържащи
празни опаковки; ВД № 265/16 г., вх. № 103/16 г. - 2 бр. хартиен плик, съдържащ
и натривки на мъж и жена; ВД № 268/16 г., вх. № 103/16 г.- 5 бр. Гилзи, проектили
от Глог; ВД № 269/16 г., вх. № 103/16 г.- 4 бр. пликове с различни размери и
надписи – съдът постанови да се
унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, да
останат на съхранение в РКИ при Пловдивския Окръжен съд до изтичане сроковете
за защита на класифицираната информация.
В тежест на подсъдимия на основание чл.189 ал.3 от НПК се
възложиха направените по делото разноски в размер на 23 686 лв. (двадесет
и три хиляди шестотин осемдесет и шест лева), представляващи разноски в ДП за
експертизи в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОСО при Окръжна
прокуратура - Пловдив, както и 2 145.92 /две хиляди сто четиридесет и пет лева
и 92 ст./ лв. разноски по делото в полза на бюджета на Съдебната власт, по
сметка на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
Председател:
Член съдия :