Р Е Ш Е Н И Е
N 166
гр.Русе,11.04.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в
публичното заседание
на трети април през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА БЛЪСКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ВЕЛКОВА
ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
при секретаря ИВАНКА
ВЕНКОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N188 по описа
за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.435 и сл. от ГПК.
Длъжникът по
изпълнението Д.П.П. от гр.Р. чрез пълномощника си адв.В.Ф. е обжалвал действията на съдебния изпълнител по изп.дело № 20158320400579 по описа на ЧСИ И. Х.- рег.№ ***
на КЧСИ, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение спрямо недвижим
имот, находящ се в с.Н.***, ведно с построените в
него сгради чрез насрочване на опис и оценка на имота като излага доводи за несеквестируемост на вещта. Претендира отмяна на
действията по насочване на принудително изпълнение спрямо несеквестируемия
недвижим имот.
Взискателят „Т. Р.“ ЕАД- гр.Р., ЕИК*** счита жалбата за
недопустима, тъй като описът е отложен. По същество счита жалбата за
неоснователна по съображения, че възбранения недвижим
имот съставлява 1/6 ид.ч., поради което не
съставлявали жилище по смисъла на пар.5, т.30 от ДР
на ЗУТ.
Приложени са
и мотивите на ЧСИ във връзка с обжалваните действия.
След
преценка на доводите на страните, мотивите на ЧСИ и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:
Жалбата е
подадена от процесуално легитимирано лице- длъжника по изпълнението, който е
навел доводи, че недвижимия имот спрямо, който е насочено принудителното
изпълнение чрез възбрана и насрочен опис и оценка е несеквестируем.
Чрез уредената
в чл. 435, ал.
2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването
на изпълнението върху имущество, което счита за
несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на
имуществените обекти, които са необходими
за издръжката на длъжника и неговото
семейство. С упражняването на това свое право
длъжникът цели да осуети лишаването
му от определено
имущество, като се основава на
неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното
парично вземане.
Имуществото на длъжника се
състои от вещи и от вземания.
Изпълнението на парични вземания върху вещите на
длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан, която
се предхожда от опис и оценка,като получената
парична сума служи за удовлетворение
вземанията на кредиторите.
Несеквестируемостта на
непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване. Възбраната, както и
насрочването на опис като изпълнителни действия не подлежат
на самостоятелно обжалване. На обжалване
подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В този смисъл е и изричната разпоредба
на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.
В настоящият
случай жалбоподателят е навел доводи, че е насочено изпълнение върху недвижим
имот чрез възбрана и насрочен опис, който счита за несеквестируем
на основание чл.444, т.7 от ГПК. С оглед на наведените доводи и съобразно
гореизложеното, съдът приема, че жалбата е допустима и следва да се произнесе
дали имуществения обект, срещу който е насочено изпълнението, е секвестируем или не.
Възраженията
на взискателя за недопустимост на жалбата с оглед на
факта, че изпълнителното действие е отложено и фактически не е извършено е
неоснователно. Както вече се посочи съдът дължи произнасяне дали вещта, срещу
която е насочено принудителното изпълнение е несеквестируема
като отмяна само онези изпълнителни действия, които са несъвместими с нея.
В чл.444 от ГПК е регламентиранна несеквестируемост
на определени вещи- собственост на длъжника. Същата цели да не бъде третирано
едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило
доброволно свое имуществено задължение и когато по искане
на негов кредитор се пристъпи
към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника,
че принудата върху него ще
бъде упражнена в такива рамки, които
да не застрашават
съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.
В цитираната
правна норма са посочени изчерпателно вещите на длъжника, върху които не може
да бъде насочено изпълнението. Изброяването е изчерпателно и не може да се
тълкува разширително. Разпоредбата е императивна и
при извършване на действия на принудително изпълнение следва да бъде
съобразявана от съдебният изпълнител.
От
доказателствата по изпълнителното дело, както и от представените в настоящото
производство се установява, че жалбоподателят е собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ с
в с.Н.*** съставляващ ПИ №0.849 в кв.50 по кадастралния план на с.Н., с площ от
707 кв.м., за който е отреден УПИ ХХІ с площ 712 кв.м., за жилищно застрояване,
с начин на трайно ползване- ниско застрояване, заедно със същата ид.ч от построените в него жилищна сграда с площ от 67
кв.м. и стопански постройки.
Върху
недвижимия имот е вписана възбрана- вх.№ 19787/21.12.2016 г. на СВ- Русе и е
бил насрочен опис и оценка на същия на 26.02.2018 г. Описът е отложен въз
основа на постъпило от длъжника възражение, с което се позовава на несеквестируемост на вещта на основание чл.444, т.7 от ГПК.
От актуалната справка на АВ, СВ-Русе е видно, че процесният
недвижим имот е единствено жилище на длъжника.
С оглед на
тези факти доводите на жалбоподателя за несеквестируемост
на жилищния имот са основателни.
Съгласно
чл.444, т.7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на
длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.
От
доказателствата по изпълнителното и настоящото дело е видно, че длъжникът е
разведен, има едно дете и същият не притежава друг жилищен имот, поради което процесният имот е несеквестируем
по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК. Имотът, спрямо който е насочено изпълнението
има характер на жилищен имот- жилищна сграда и прилежащ към нея терен, поради
което попада в приложното поле на цитираната правна норма. Доводът на взискателят, че имотът няма характер на жилище, тъй като е
насочено изпълнението спрямо 1/6 ид.ч. от него е
неоснователен. При преценка на вида на имота се има предвид характера на
обекта, спрямо който е насочено изпълнение, а не правата, които притежава
длъжника от този обект.
В случая е
насочено изпълнение върху поземлен имот, заедно с построената в него жилищна
сграда и стопански постройки, имотът е жилищен и като единствено жилище на
длъжника е несеквестируем на основание чл.444, т.7 от ГПК. С оглед на това действията по насочване на изпълнението чрез опис и оценка
са незаконосъобразни, тъй като са несъвместими с несеквестируемостта.
Последната обаче не се нарушава от възбраната, поради което същата не следва да
се отменя.
Съгласно
чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на ответника по жалбата.
В полза на жалбоподателят следва да се присъдят направените от него разноски в
размер на 373 лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ действията
на съдебния изпълнител по изп.дело № 20158320400579
по описа на ЧСИ И. Х.- рег.№ *** на КЧСИ, изразяващи се в насочване на
принудителното изпълнение спрямо недвижим имот, находящ
се в с.Н.***, съставляващ ПИ №0.849 в кв.50 по кадастралния план на с.Н.,
с площ от 707 кв.м., за който е отреден УПИ ХХІ с площ 712 кв.м., за жилищно
застрояване, с начин на трайно ползване- ниско застрояване, заедно със същата ид.ч от построените в него жилищна сграда с площ от 67
кв.м. и стопански постройки чрез насрочване на опис и оценка на имота
поради несеквестируемост.
ОСЪЖДА „Т.
Р.“ ЕАД- гр.Р. да заплати на Д.П.П. от гр.Р. сумата в
размер на 373 лв. разноски за производството.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: