Решение по дело №579/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 92
Дата: 14 февруари 2022 г.
Съдия: Анелия Цанова
Дело: 20211001000579
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20211001000579 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260594/18.12.20г., постановено по т.д. № 627/20г., СГС, ТО, VІ- 9 състав
е прекратил на основание чл.155, т.3 ТЗ „Примос- МИ“ ЕООД, ЕИК: ********* по предявен
иск от Софийска градска прокуратура и е осъдил дружеството да заплати по сметката на
съда сумата от 230лв.
С определение № 261953/02.04.21г., постановено по т.д. № 627/20г., СГС, ТО, VІ- 9
състав е оставил без уважение искането на адв М.- особен представител на „Примос-Ми“
ЕООД за присъждане на възнаграждение в размер на още 150 лв. над присъдените с
решението 150лв.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Примос- МИ“
ЕООД, действащо чрез особения си представител адв. М., с която се обжалва
първоинстанционното решение като неправилно. Твърди, че искът неоснователен, тъй като
НАП следвало да предяви молба по чл.625 от ТЗ за откриване производство по
несъстоятелност на „Примос- МИ“ ЕООД във връзка с дължимите от него публични
задължения. Наред с това неправилно съдът не е открил производство по ликвидация на
дружеството. Иска се съдът да отмени обжарваното решение, а ако прецени, че решението е
непълно- да го измени и допълни с корегиране на диспозитива, съответстващ на мотивите.
Софийска градска прокуратура не изпраща представител и не ангажира становище по
1
въззивната жалба.
В законноустановения срок по делото е постъпила и частна жалба от адв. М.- особен
представител на „Примос- МИ“ ЕООД, срещу постановеното от първоинстанционният съд
определение по чл.248 ГПК. Твърди, че определението е неправилно и иска да бъде
отменено, с определяне на възнаграждение на особения представител пред СГС, съобразен с
размера и вида на извършената дейност .
Софийска градска прокуратура, която не изпраща представител и не ангажира
становище по частната жалба.
САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими, като подадени е в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК,
респ. чл.275, ал.1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, която има има
правен интерес от обжалване на подлежащите на въззивен контрол валидни и допустими
съдебни актове.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ.
В исковата молба на Софийска градска прокуратура се твърди, че в
прокуратурата е постъпил сигнал на директора на ТД на НАП - София, съдържащо искане за
предявяване на иск за прекратяване на търговско дружество „Примос- МИ“ ЕООД, тъй като
управителят му Н. Г. Я. е заличен на 02.10.2019 г., което се установявало от приложеното
удостоверение от АП. След извършената служебна проверка в ТР и към момента на
изготвяне на искова молба, дружеството все още е без вписан управител, поради което и на
основание чл. 155, т. 3 от ТЗ иска да бъде постановено решение, с което дружеството да
бъде прекратено.
С писмения си отговор „Примос- МИ“ ЕООД, чрез о собения си представител
адв. С.И. М., заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна. В интерес на
търговското дружество-ответник, било да продължи да функционира и да осъществява
търговската си дейност. В случай, че в хода на настоящото производство, се предприемат
съответните действия и се извършат вписвания в ТРРЮЛНЦ към АВ от страна на
едноличния собственик на капитала на дружеството, тогава така предявеният иск от СГП би
бил изцяло неоснователен. От публична справка от електронна система ,АПИС“ по
партидата на дружеството към 01.06.2020 г. се установявало, че са налице неуредени
публични задължения към НАП, обявени по чл.182, ал.З, т.2 от ДОПК, поради което и за
НАП била възникнала правната възможност пряко като активно легитимирано лице да
инициира процедура по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на
„Примос- МИ“ ЕООД. Производството по несъстоятелност, за разлика от настоящото
претендирано прекратяване, представлявало всеобхватна и пълна процедура, осъществявана
под съдебен контрол, в която с императивни норми и конкретно разписани правила се
2
защитавали интересите, както на самото дружество длъжник като юридическо лице, така и
на кредиторите му и осигуряваните по трудов договор лица с неуредени плащания. В
настоящото производство, поради неучастие на представляващ и запознат с търговските и
финансови дела на „Примос- МИ“ ЕООД представител по обективни причини, било
невъзможно да се установи и провери налице ли са всички законови предпоставки за
пристъпване към прекратяване на дружеството. Чрез директното прилагане на нормите на
едностранното охранително производство с прекратяване на правното съществуване на
субекта по съдебен ред, не би могло да се установи т. напр. не е ли налице нищожност на
предходните актове и изявления по заличаването на управителя пред ТРРЮЛНЦ към АВ.
След като държавната агенция разполагала с пряк, конкретен и специален ред да защити
като непосредствения си интерес от удовлетворяване на вземанията си, така и да изпълни
публичните си задължения пряко, следвало по реда на чл. 625 от ТЗ да реализира правата си,
а не чрез сезиране на органите на прокуратурата за иницииране в едностранно охранително
производство със спорна обществена полза. Иска се предявения иск да бъде отхвърлен.
САС, ТО, 13 състав намира от фактическа страна следното:
При извършената служебната справка в ТР, съдът констатира, че „Примос- МИ“
ЕООД, ЕИК *********, е търговско дружество със седалище и адрес на управление: гр.
София, гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Дървеница”, бл.№ 41, партер, с предмет на
дейност: покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален,
преработен или обработен вид, търговско представителство, посредничество и агентство на
местни и чужди физически и юридически лица; комисионни, спедиционни и превозни
сделки в страната и чужбина; складови сделки; хотелиерски, туристически, рекламни,
информационни, програмни, импресарски услуги; сделки с недвижими имоти, както и
извършването на всички други сделки, които не са забранени от закона. Дружеството е
еднолична собственост на Т. Н., от Алжир и се представлява и управлява от управител,
който за периода от 30.03.2017 г. до 02.10.2019 е бил Н. Г. Я., заличен от регистъра
съгласно вписване 20191002110636, след който момент липсва вписване на нов управител.
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства:
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269
ГПК, САС, ТО 13 състав намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е правилно, като при постановяването му СГС, ТО, VІ- 9 състав е
изложил мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и към които на основание чл.272 от
ГПК препраща, като относно наведените в жалбата доводи, част от които повтарят аргументи,
които вече са били изложени в отговора на исковата молба, намира следното:
Неоснователни са доводите на особения представител за отхвърляне на иска, тъй като
НАП следвало да предяви молба по чл.625 от ТЗ за откриване производство по
несъстоятелност на „Примос- МИ“ ЕООД във връзка с дължимите от него публични
задължения. Касае се правна възможност, упражняването на която зависи изцяло от волята
на НАП и която не препятства независимото и самостоятелно право на прокурора да
предяви иск по чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на дружеството, което в продължение на 3
месеца няма вписан управител.
Както правилно е разпоредил първоинстанционният съд, въз основа на изложените от
него мотиви в този смисъл, препис от решението, с което на основание чл.155, т.3 ТЗ е
прекратено дружеството следва да се изпрати на АВ за вписване в търговския регистър, с
получаването на което й решение АВ е уведомена за прекратяване на дружеството, правната
3
последица от което е откриване на ликвидацията от АВ. Настоящото исково производство се
разглежда по общия ред и с влизане в сила на решението неговият конститутивен ефект ще
се прояви, като дружеството ще се счита за прекратено. В разпоредбата на чл.156 ТЗ се
уреждат последиците от вече настъпилото прекратяване на дружеството - открива се
производство за ликвидация. Производство е охранително. С него се регистрира вече
настъпилият факт на прекратяване на дружеството и се постановява вписването на
обстоятелството в регистъра по партидата на дружеството. Компетентен да извърши тези
действия е органът по регистрация, поради което препис от решението за прекратяване на
дружеството следва да се изпрати служебно за отразяване в търговския регистър, до който
извод е достигнал и първоинстанционният съд.
От приложените по делото доказателства и извършената от съда служебната проверка
в търговския регистър се установява, че след заличаването на Н. Я. като управител и до
настоящия момент по партида на търговеца няма вписвания, удостоверяващи вписване на
нов управител, поради което и на осн. чл.155, т.3 ТЗ „Примос- МИ“ ЕООД следва да бъде
прекратено, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд, чието
решение следва да бъде потвърдено.
ОТНОСНО частната жалба на адв. М. срещу определение № 261953/02.04.21г.:
Частната жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав счита, че фактическата и правна сложност на спора,
както и обемът на извършената от особения представител работа, изразяваща се в
изпращането на ел. съобщение до „Примос-МИ“ ЕООД и депозиране на отговор и на молба
от 19.11.21г., която го преповтаря, не обосновава присъждане на възнаграждение в по-
голям от присъдения размер.
ПО съдебните разноски: С оглед изхода на спора „Примос-МИ“ ЕООД следва да бъде
осъдено да заплати по сметката на САС сумата от 55 лв.- държавна такса за въззивното
обжалване, както и сумата от 300лв.- заплатено адв. възнаграждение на особения
представител.
Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1260594/18.12.20г. и определение № 261953/02.04.21г.
на СГС, ТО, VІ- 9 състав, постановени по т.д. № 627/20г., Г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5