Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА
СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 6533 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „ЗАД ОЗК – З.“ АД
срещу постановление от 04.06.2020 г. по изпълнително дело № 20208410401498 по
описа на ЧСИ Н.М., с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по изпълнителното дело
за сумата от 200 лева, както и определения по изпълнителното дело размер на
таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя
адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с
което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Твърди, че в процесния случай исканият
адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства
на правната и фактическа сложност на делото. Посочва, че единствените
предприети от взискателя действия са по подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване в същата на способа за изпълнението и съответно
не са налице основания за присъждане на възнаграждение в заявения от взискателя
размер. Предвид изложеното иска да се намали размера на адвокатския хонорар до
минимално дължимия според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като се вземе
предвид постановката на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на
ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, съответно да се редуцира същият до сумата
в размер на 200 лева. Счита и определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ
пропорционална такса за прекомерна, както и че същата се определя само върху
присъденото вземане по изпълнителния лист. В условията на евентуалност в
случай, че се счете, че дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде
включено в събраната сума, то иска да се намали същото като се коригира и
размера на начислената по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ
пропорционална такса. С оглед изложеното моли да се отмени постановление от
04.06.2020 г. по изпълнително дело № 20208410401498 по описа на ЧСИ Н.М., като
се намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200
лева, респ. размера на юрисконсултското възнаграждение, и да се коригира
размера на таксата по т. 26 от Тарифата. Претендира разноски.
Взискателят „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД не подава отговор по
частната жалба.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна. Посочва, че
изплатеният адвокатски хонорар е изчислен в минимален размер, определен в чл.
10 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По отношение на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ
същата е определена съгласно ТТР към ЗЧСИ и не следва да бъде намалявана.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба
е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по
искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение и такси на
взискателя, като длъжникът счита, че същите са незаконосъобразни над 200 лева и
прекомерни. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – постановлението
от 04.06.2020 г., изготвено от ЧСИ, с което е отказано да се уважи възражението
на длъжника за намаляване на приетите в полза на взискателя разноски за
процесуално представителство, както и за намаляване на начислената по делото
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Изпълнително дело № 20208410401498
по описа на ЧСИ Н.М. е образувано по молба на взискателя „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД
срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.01.2020
г. по гр.д. № 8669/2019 г. по описа на Софийски районен съд.
В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поискал в случай, че длъжникът не заплати
дължимото в срока на поканата за доброволно изпълнение, да се пристъпи към
принудително изпълнение, като се наложи запор върху банкови сметки на длъжника.
Установява се, че към молбата за
образуване на делото са приложени доказателства за изплатено адвокатско
възнаграждение от взискателя в размер на 312 лева с ДДС.
Покана за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника на 18.05.2020 г. На 19.05.2020 г. длъжникът ЗАД „ОЗК – З.“
АД е подал възражение срещу дължимите разноски.
С молба от 26.05.2020 г.
взискателят, поради липса на плащане на сумата, е поискал да се наложи запор на
банкови сметки на длъжника.
С разпореждане от 04.06.2020 г. ЧСИ Н.М.
е наложил запор върху банкова сметка, *** „Общинска банка“ АД.
С постановление от 04.06.2020 г. ЧСИ
Н.М. е отказал да уважи възражението на длъжника ЗАД „ОЗК – З.“ АД за
намаляване на приетите в полза на взискателя разноски за процесуално
представителство, както и за намаляване на начислената по делото пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Установява се, че длъжникът е
извършил плащане на 09.06.2020 г.
Съдът намира изложените от длъжника
съображения за незаконосъобразност на обжалваното постановление от 04.06.2020
г. за неоснователни. Съобразно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, освен в изрично посочени случаи, в които процесният не
попада. Жалбоподателят не оспорва отговорността си за разноски за адвокатско
възнаграждение, но оспорва техния размер. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1
от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е 200 лева за образуване на изпълнително
дело, а по чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
от наредбата. В разглеждания случай заплатеният от взискателя хонорар е в
минималния размер от 312 лева с ДДС.
Съдът намира, че поисканите от
взискателя и предприети след това от съдебния изпълнител действия са такива не
само по образуване на изпълнителното дело, но
и насочени към принудително събиране на дълга, предмет на издадения
изпълнителен лист. Налице са реални действия по искане и налагане на запор за
удовлетворяване вземането на кредитора, което е направено след срока за
доброволно изпълнение, поради което следва да се приеме, че взискателят е
съдействал активно за тяхното провеждане. Ето защо в тежест на длъжника следва
да се възложат разноските както за образуване на делото, така и за извършване
на другите действия с цел удовлетворяване на вземанията. Както се посочи,
възнаграждението не надвишава определения в Наредбата минимум, поради което не
може да бъде определено под него, независимо от фактическата и правна сложност
на делото, независимо от действията, които са извършени. В конкретния случай
сумата е постъпила след изтичане срока на поканата за доброволно изпълнение и
при изрично подадена от взискателя молба в хода на производството с искане за
налагане на запор на вземане.
Предвид изложеното и доколкото
съдебният изпълнител е съобразил, че поетата защита е както за образуване, така
и за водене на делото и дължимото възнаграждение не е над определения в
Наредбата минимум, то обжалваното постановление от 04.06.2020 г., с което е
отказано да се намалят разноските се явява правилно и законосъобразно, поради
което жалбата следва да се остави без уважение.
Настоящият въззивен състав намира за
неоснователни и доводите на жалбоподателя относно определената пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Буквалният текст на т. 26 от тарифата гласи, че за
изпълнение на парично задължение се събира такса върху събраната сума и следва
определяне на таксата според сумата. В паричното задължение, което длъжникът
дължи се включва сумата за адвокатско възнаграждение, когато взискателят е
представляван от адвокат и е представил доказателства за извършване на
разноски, тъй като тя представлява парично задължение за длъжника и подлежи на
събиране от частния съдебен изпълнител. В пропорционалната такса не се включат
единствено авансовите такси. Друго изключение, включително за адвокатското
възнаграждение, което по същество представлява вземане на взискателя, което
подлежи на събиране, не е предвидено. При съобразяване изложеното съдът намира,
че начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ такса, чието
заплащане е за сметка на длъжника, е определена правилно от размера на
паричното вземане, което подлежи на събиране, при съобразяване дължимия и
заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 312 лева с ДДС.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от длъжника „ЗАД ОЗК – З.“ АД срещу постановление от 04.06.2020
г. по изпълнително дело № 20208410401498 по описа на ЧСИ Н.М., с което частният
съдебен изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя по изпълнителното дело за сумата от 200 лева, както
и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за
таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.