Р Е Ш
Е Н И Е
№ 49 11.03.2020г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Търговище IV състав
На 18 февруари две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Тодор Димитров
секретар Гинка Савова,
като разгледа докладваното от Председателя
АНД № 57 по описа на РСТ за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.П.С. ***0.12.2019г. издадено от Зам.Директора на РЗИ гр.Търговище. Считайки
същото за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за неговата отмяна. В с.з. жалбоподателя
поддържа жалбата чрез пълномощник.
Ответника по жалбата счита същата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
При извършване на проверка на 08.12.2019
г. в 16.10ч. в обект кафе-аператив „Поко Локо“ гр.Търговище, находящ се на ул.“Капитан Данаджиев“,
№ 10, стопанисван от фирма „Олд Скул
2010“ ООД, от органи на РЗИ Търговище било констатирано, че в обекта
жалбоподателят в качеството си на клиент
пуши цигара, която не е електронна. Жалбоподателя бил загасил цигарата на
земята и пъхнал същата в празна кутия от цигари, в която имало още фасове от
цигари. Заведението било закрито обществено място с плътно затворени прозорци и
таван, като в същото нямало естествена циркулация на свеж въздух. За
констатираното бил съставен АУАН № 103/08.12.2019г., в присъствието на свидетеля по акта и жалбоподателя,
като последния не е упражнил правото си на възражение в законоустановения
срок по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа на
този акт на 20.12.2019 г. зам.Директора на РЗИ Търговище издал процесното наказателно постановление, с което за нарушение
на чл.56, ал.1 от ЗЗдравето и на основание чл. 218,
ал.1 от ЗЗдравето на жалбоподателя било наложено
наказание „глоба“ в размер на 300лв.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказа от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на св. А.
и св. А., като същите са видели жалбоподателя да пуши цигара, която не е
електронна. Показанията на тези свидетели са ясни последователни, категорични и
кореспондиращи помежду си. Съдът не намери основания да не кредитира тези
показания като достоверни.
Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Обсъдено е и приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази насока изводите на наказващият орган напълно се споделят от съда. В
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни“ случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки
един конкретен случай.
Извършеното нарушение от жалбоподателя
е формално, на просто извършване и като такова за осъществяване на фактическия
състав е необходимо единствено да бъде осъществено изпълнителното деяние. В
конкретния случай законодателят в чл. 56, ал. 1 от ЗЗдравето
е предвидил дължимо бездействие, а жалбоподателят е нарушил тези разпоредби
като е осъществил изпълнително деяние, изразяващо се в действие – осъществяване
на тютюнопушене в закрито обществено място, като не е необходимо да настъпят
определени общественоопасни последици, но трябва да
се вземе предвид и че липсата на такива не може да се счита за смекчаващо
вината обстоятелство. По този начин и доколкото вреди не се включват в
осъществяването на състава на конкретното нарушение, общественоопасните
последици произтичат от осъществяване на самото изпълнително деяние, тоест в
конкретния случай настъпват с действие от страна на жалбоподателя, при дължимо
бездействие. В конкретния случай безспорно е установено, че жалбоподателя не е
спазил забраната предвидена в чл. 56, ал. 1 от ЗЗдравето,
като това се потвърждава от събраните по делото доказателства. Констатираното
нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗдравето, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Съдът при своята преценка за
маловажност на случая съобрази и обществените интереси, които се защитават със ЗЗдравето, а именно опазване здравето на гражданите, отчита,
че тютюнопушенето на закрити обществени места само по себе си сериозно уврежда
здравето на околните, което също изключва извода за маловажност на деянието при
положение, че същото застрашава човешкото здраве.
Обстоятелството, че нарушението е първо
също не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото
не разкрива белезите на "маловажен случай", същото правилно е
отчетено при ориентиране на наказанието в минималния размер.
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който то е издадено, отговарят на материалноправните
и процесуалноправните изисквания. В наказателното постановление се съдържа
описание на действията, посредством които е извършено нарушение на чл. 56, ал.1
от Закона за здравето. В тях ясно е посочено, че в проверения обект, към
момента на проверката жалбоподателя е извършвал тютюнопушене. Това
обстоятелство е безспорно установено от свидетелските показания на свидетелите А.
и А.. Също от тези показания се установи, че заведението е закрито обществено
място, съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗЗдравето и не е
имало възможност за циркулация на свеж въздух.
Деянието
е квалифицирано като такова по чл. 56, ал.1 от ЗЗдравето
вр. чл. 218, ал.1 от Закона за здравето. Според чл.
56, ал.1 от ЗЗ се забранява тютюнопушенето в закрити обществени места. По
смисъла на §1а от ПЗР на ЗЗ "Обществени места" са всички места, които
са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на
собствеността или правото на достъп, включително и заведения за хранене и
развлечения по §1а, б. „г“ от ПЗР на ЗЗдравето. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че провереният обект е именно такова обществено място. Както в АУАН, така и в НП еднозначно е посочено, че
нарушението е извършено в закрито обществено място.
От
обективна страна съставът на процесното
административно нарушение се изразява в това правен субект - физическо лице да
е нарушило в лично качество забраната да не се пуши в закрити обществени места,
като същото при предписано от закона дължимо бездействие, е осъществило
действие, изразяващо се в пушене. Неизпълнението на забраната, на основание чл.
218, ал.1 от ЗЗ влече административно-наказателна отговорност на физическото
лице.
Предвид гореизложената фактическа
обстановка се налага извода, че като е пушил цигара, която не е електронна, на
закрито обществено място, жалбоподателя е нарушил забраната на чл.56, ал.1 от ЗЗдравето, поради което правилно е санкциониран на
основание чл.218, ал.1 от ЗЗдравето – с минималната
санкция предвидена в закона.
С оглед горното НП е издадено при
спазване на процесуалният и материален
закони, явява се законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 96/20.12.2019г. на
заместник – директор на РЗИ гр.Търговище, с което на П.П.С.
с ЕГН ********** ***, на основание чл.218, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание
„глоба” в размер на 300лв., КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: