№ 1317
гр. Варна, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110202234 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на М. П. Т. против НП
№23-0002758/17.04.2024год. на Директора на РД ”АА” гр.Варна към ИА
„Автомобилна администрация” с което на М. П. Т. е наложено
административно наказание:
по пункт първи “ГЛОБА” в размер на 200 лева и Лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
по пункт втори “ГЛОБА” в размер на 100 лева, на основание чл.93в
ал.15 т.1 от ЗАП
по по пункт трети “ГЛОБА” в размер на 100 лева, на основание чл.93б
ал.4 т.1 от ЗАП.
по пункт четвърти “ГЛОБА” в размер на 500 лева, на основание чл.93б
ал.10 т.3 от ЗАП.
по пункт пети “ГЛОБА” в размер на 200 лева, на основание чл.179 ал.6
т.2 от ЗДП.
Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание редовно призован се явява лично и се
представлява от проц. представител, който поддържа жалбата.
1
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява, изпраща се становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 07.11.2023 г. в около 14:27ч., на пътен възел Летище - Варна АМ
Хемус, в посока гр. Варна, управлява МПС марка ИВЕКО АС 440 С 50 Т П с
per. № *** от кат. N3, попадащ е обхвата на регламент 561/2006 г. на ЕП и
Съвета, оборудван с аналогов тахограф марха Siemens VDO type 1324-
7220152, сер. номер ***, с прикачено към него полуремарке марка СТАС СА
338 К с per. № *** от кат. 04, като извършва Обществен превоз на товари на
територията на Република България по маршрут гр. Девня-Балчик.
При подаден сигнал със стоп палка по образец, за спиране от контролните
органи водачът на моторното превозно средство не спира на посоченото от
представителя на службата за контрол място продължавайки първоначалната
посока на движение - гр. Добрич. Проверката на водача е извършена на входа
за гр. Аксаково посока гр. Добрич след претърпяно ПТП с друг автомобил.
Водачът на превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф в
началото на използването на тахографския лист за дата 07.1102023 г. не е
въвел данните за своето собствено име видно от тах. лист за 07.11.2023 г.;
Водачът при управление на МПС попадащо в обхвата на регламент
561/2006 г. на ЕП и Съвета на 06.11.2023 г. около 14:40 ч. след период на
управление от 4,5 часа започващ в 09:30 ч. на 06.11.2023 г. не ползва
непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, която може да
бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 мин., последвана от
почивка по време на работа от поне 30 мин., с макс. ползвана почивка за
времето от 12:25 ч. до 12:40 ч. -15 мин., като не достигат 30 мин. видно от тах.
лист поставен в 09:30 ч. и изваден в 16:40 ч. на 06.11.2023 г..
Водачът при управление на МПС попадащо в обхвата на регл. 561/2006 г.
не спазва изискванията относно намалената седмична почивка, определени в
Регламент (ЕО) № 561/2006 като на 07.11.2023 г. около 07:30 ч. за пероид от 24
последователни часа след края на предходната седмична почивка започващ в
07:30 ч. на 01.11.2023 г. водачът не ползва ноза седмична почивка от поне 24
последователни часа управлявайки до 14:00 ч. на 07.11.2023 г. видно от тах.
2
листи за периода ст 01.11.2023 г. до 07.11.2023 г.. На водача е обяснено, че му
се отнема СУ МПС до края на ползването на седмичната му почивка.
Водача управлява техн. неизправно МПС, като има пукнато челно
обзорно стъкло в обхвата на полизрението на водача. Неизправността е
оценена, като "значителна", след извършена визуална проверка по метод 2 на
елемент 3.2, причина за неизправност буква "а", изречение 2 оценка графа 5 от
Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз
основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят К. и Р., чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
По искане на жалбоподателя до разпит бе допуснат свид. Д. А.. Същият
не е очевидец на нарушенията. За случая знае от думите на жалбоподателя. В
тази връзка съдът не кредитира показанията на този свидетел.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна съгласно
заповед на Министъра на транспорта и съобщенията.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
3
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. АУАН е издаден от компетентен орган. В тази връзка е и
представена длъжностна характеристика на актосъставителя. Предвид
гореизложеното съдът не приема възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от
компетентен орган съгласно правомощията му по ЗДП.
По пункт първи от НП- Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 103 пр.1
от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Съдът не споделя становището на
жалбоподателят че същият не е извършил вмененото му нарушение. Видно от
показанията на свидетелите, които съдът кредитира жалбоподателят не е
изпълнил указанията на контролните органи и не е спрял на подадения сигнал
със стоп палка. В показанията си свид. К. и свид.Р. заявяват, че въззивникът ги
е забелязал но не е спрял. При така установената фактическа обстановка съдът
не споделя становището на жалбоподателят, че не бил извършил вмененото му
нарушение. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се доказва
изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Правилно административно-наказващия орган е приложил и
санкционната норма на чл.175 ал.1 т.3 от ЗАвП. Съдът намери, че при
индивидуализацията на административното наказание наложено на
жалбоподателя, административнонаказващия орган не се е съобразил с
тежеста на извършеното нарушение. По делото няма доказателства
въззивникът да е имал и други нарушения в стажа си на водач на МПС. В тази
връзка съдът намира, че наказание, определено към минималния размер би
било по-справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и би
изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че следва
4
да намали размера на наложеното наказание- „Глоба” от 200 на 50 лева и
наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” от 6
месеца на 1 месец.
По пункт втори от НП -Правилно административнонаказващия орган е
приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.34
§6 буква а от Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент относно
тахографите в автомобилния транспорт, всеки водач на превозно средство,
оборудвано с аналогов тахограф, въвежда следните данни върху своя
тахографски лист- в началото на използването на тахографския лист — своето
фамилно и собствено име. От събраните в административнонаказателното
производство доказателства безспорно се установява, че на посочената дата и
час жалбоподателят е управлявал товарния автомобил, като е извършвал
превоз на товари.
В конкретния случай на жалбоподателя на осн.чл.93в ал.15 т.1 от ЗАП
е наложено административно наказание " Глоба" в размер на 100 лв., като
състава на съда намира, че при определянето му наказващият орган се е
съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Разпоредбата на чл.93
в ал.15 т.1 от ЗАП гласи, че водач, който не е попълнил на тахографския лист
собственото име и/или фамилията си, се наказва с глоба 100 лв. В този смисъл
съдът намира, че наказанието е правилно определено и тъй като е посочено
императивно, неговия размер не би могъл да бъде намален. НП в пункт втори
следва бъде потвърдено.
По пункт трети и четвърти от НП- Съдът намира, че правилно
административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като
е констатирал нарушение по чл.7 изр.1 от Регл.561/06г вр. Чл.78 ал.1 т.1 от
ЗАП и нарушение по чл.8 параграф 6 второ тире изр.1 от Регл.561/06г вр.
Чл.4 б. „з“ и. Чл.78 ал.1 т.1 от ЗАП, като е съотнесъл установеното към
хипотезата на правната норма. При извършване на превози на пътници с
автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав
от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона,
лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е,
превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) №
5
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-
нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ,
бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана
по-нататък "AETR". В конкретния случай това не е било изпълнено от водача
и същия след период на управление от 4,5 ч. не ползвал непрекъсната почивка
от поне 45 минути. Водачът изпълзвал почивка от 15 минути и не спазил
изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени
в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR. В тази
връзка съдът намира, че същия е правилно наказан за неспазването на
изискванията с глоба в размер на 100 лева –съгласно разпоредбата на чл.93 б
ал.4 т.1 от ЗАП, тъй като в конкретния случай не достигат 30 минути.
Водачът не е спазил и изискванията на регл. 561/06г относно намалената
седмична почивка. От всички писмени и гласни доказателства става ясно, че
той не е ползвал почивка от 24 последователни часа. Правилно е била
определена и санкционната норма на чл. 93б ал.10 т.3 от ЗАП, според която
водач, който не спазва изискванията относно намалената седмична почивка,
определени в Регламент (ЕО) № 561/2006 или в AETR, се наказва за
намаляване на времето за намалена седмична почивка над 4 часа се наказва с
глоба 500 лв.
Съдът намира, че наказанията в пункт трети и четвърти са били правилно
определени, справедливи са и съответстват на разпоредбите на чл.12 от
ЗАНН. НП в пункт трети и четвърти следва бъде потвърдено.
По пункт пети от НП-В конкретния случай на жалбоподател е
наложено административно наказание за извършено от него административно
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според която разпоредба движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни,
6
като в процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че
въззивникът е управлявал автомобил с пукнато челно обзорно стъкло, което
представлява значителна неизправност. За посоченото нарушение е наложено
предвиденото в чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП наказание - глоба в размер на 200
лева.
Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от закона – Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 година за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. Според приложение
№ 5 на Наредбата посочената неизправност –се явява значителна и опасна.
Доколкото установената неизправност може да засегне безопасността на
превозното средство или да породи риск за други участници в движението по
пътищата, същата правилно е квалифицирана като значителна.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
касационния жалбоподател за неправилна оценка на неизправността. В
процесния случай се касае за установена от служители на служба за контрол
техническа неизправност на движещо се по пътя пътно превозно средство,
каквото правомощие имат съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и редът,
посочен в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година, не е приложим. В тази връзка
съдът намира, че следва да потвърди НП в пункт пети.
Съдът намира, че в конкретния случай не може да се приеме за
маловажен. Неспазването на законовите норми, свързани с ЗДП, независимо
от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо
не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да
има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите,
условията и реда на ЗДП, ЗАП и свързаните с него Наредби. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се
приема като маловажно.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция в пункт първи и за
потвърждаване на НП в останалата част. Искания за разноски са направени от
въззиваемата страна–поискала е ю.к. възнаграждение и от жалбоподателя.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
7
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената и
потвърдената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото е проведено
едно съдебно заседание, в което не е участвал процесуален представител на
въззивника, но е изпратил становище намира, че следва да бъде присъдено
Ю.сконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 100 лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за Ю.сконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 86,36лева.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник по настоящото
дело в размер на 600 лева, което малко над минимума определен в Наредбата
за размера на адвокатските възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на
жалбоподателя се намалява следва и частично да се уважи искането на
разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на изменената част на НП
следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника,
като на последния следва да бъдат присъдени съд. разноски за адв.
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата 81,81 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0002758/17.04.2024год. на Директора на РД ”АА”
гр.Варна към ИА „Автомобилна администрация” с което на М. П. Т. е
наложено административно наказание:
по пункт втори “ГЛОБА” в размер на 100 лева, на основание чл.93в
ал.15 т.1 от ЗАП
8
по по пункт трети “ГЛОБА” в размер на 100 лева, на основание чл.93б
ал.4 т.1 от ЗАП.
по пункт четвърти “ГЛОБА” в размер на 500 лева, на основание чл.93б
ал.10 т.3 от ЗАП.
по пункт пети “ГЛОБА” в размер на 200 лева, на основание чл.179 ал.6
т.2 от ЗДП
ИЗМЕНЯ НП №23-0002758/17.04.2024год. на Директора на РД ”АА”
гр.Варна към ИА „Автомобилна администрация” с което на М. П. Т. е
наложено административно наказание по пункт първи “ГЛОБА” в размер
на 200 лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца,
на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, като намалява размера на наложената
„ГЛОБА” на 50 лева размера на наложеното накаазние Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА на РД“АА“ гр.Варна да заплати на М. П. Т. сумата от 81,81
лева, представляваща съдебни разноски, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
ОСЪЖДА М. П. Т. да заплати на РД“АА“ гр.Варна Ю.сконсултско
възнаграждение в размер на 86,36лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9