Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 13.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на шести
ноември през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1262 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ.
Постъпила е искова молба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***против К.Г.И.,
ЕГН **********,***, ***в която се твърди, че по силата на Договор № ***. ищцовата банка предоставила на ответника кредит за
потребителски нужди. Предоставената сума била в размер на 6402,00 лева, а
уговорения срок за издължаване 120 месеца. Твърди се, че през първата година
следвало да се заплаща променлива годишна лихва, определяна като сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7.019%,
а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита
договорната надбавка била в размер на 13.019% . Излага се, че страните
уговорили, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят
дължал лихва за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната
лихва за забава (чл. 9 от Договора за кредит). За времето на действие на
договора били начислявани и банкови такси и комисионни при условията на чл. 5
от същия. Твърди се още, че кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя, но
същият не заплащал дължими вноски в срок. Сочи се, че съгласно чл. 15 от
договора при непогасяване извяло или отчасти на която и да е вноска от
главницата или лихвата по кредита в уговорения срок, както и при неизпълнение
на което и да е друго задължение по договора, банката имала право да обяви
кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява
действието на договора. Излага се, че ответника бил уведомен на 12.12.2017г. с
нотариална покана за настъпила на
основание чл.15 от договора предсрочна изискуемост на вземанията по него,
възлизащи на: главница в размер на 6 351,36 лв.; договорна лихва за периода от
12.12.2015г. до 12.12.2017г. в размер на 1 438,91 лв.; наказателна лихва
за периода от 12.12.2015г. до 07.02.2018г. в размер на 239,22 лв.; такси за
периода от 12.12.2015г. до 07.02.2018г. в размер на 190,60 лева.
Сочи се, че банката претендирала горните вземания по реда на
чл.417 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д. № 1136/2019г. по описа на ПлРС била
издадена съответна заповед за изпълнение, но при наличие на основания по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на установителен иск за съществуване на вземанията му.
Претендира се постановяване на решение, с което да се
признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните вземания, произтичащи
от процесния договор за потребителски кредит № ***.,
както следва: главница в размер на 6
351,36 лв.; договорна лихва за периода от 12.12.2015г. до 12.12.2017г. в размер
на 1 438,91 лв.; наказателна лихва за периода от 12.12.2015г. до
07.02.2018г. в размер на 239,22 лв.; такси за периода от 12.12.2015г. до
07.02.2018г. в размер на 190,60 лева.
При условията на евентуалност - в случай че главните установителни искове бъдат отхвърлени, ответника предявява
осъдителни искове за горните суми.
Ответникът К.Г.И., чрез назначения
особен представител адв.Н.Я. е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва твърдения
факт за обявяване предсрочна изискуемост на кредита на сочената от ищеца дата. Релевира възражение за погасяване на вземанията за лихва по
давност. Релевира се възражение за нищожност на чл.3
от процесния договор. Счита, че уговорената възнаградителна лихва била прекомерна.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок от връчване на
указанията на заповедния съд по ч.гр.д№1136/2018г., поради което е допустим.
От представения препис на Договор за
потребителски кредит от 15.12.2015г., сключен между „Ю.Б.“ АД, в качеството на
кредитор и ответника К.Г.И., в качеството на кредитополучател се установява, че
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 6 402лв. срещу
задължение на последния да го върне заедно с дължимите лихви в сроковете и при
условията на писменото им съглашение.
Видно е от обективираното
в чл.3, че страните са уговорили дължима през първата година промелнлива годишна лихва, определяна като сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7.019%,
а за всяка следваща година е дължима лихва, определяна като сбор от референтен
лихвен процент плюс фиксирана договорна лихва в размер на 13.019%. Посочено е,
че за референтен лихвен процент ще се ползва следния лихвен индекс: 6-месечен
СОФИБОР, приложим за съответния период на изчисляване на лихвата, по методика,
определена съгласно ал.4 и следващите от договора. Пояснено е в чл.3, ал.3, че
индексът „СОФИБОР” е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в
български левове, предлагани на българския междубанков пазар, изготвян за набор
от срочности в 11.00ч. (местно време) всеки работен
ден, като средна величина от котировките „продава”, продадена от представителна
група банки, както и че се публикува за всеки ден за Република България на
посочен сайт на БНБ.
В чл.3, ал.4 от съглашението е
отразено, че приложимата лихва по кредита се определя първоначално и
впоследствие се актуализира два пъти годишно, при ползване стойностите на 6м. Софибор, публикуван на сайта на БНБ, съответно на 15 януари
и 15 юли за всяка година от срока на кредита. Пояснена е и актуализацията в
случай, че на съответната дата няма публикувана такава стойност.
В чл.3, ал.5 е посочено, че при всяко
публикуване на нова стойност на 6М Софибор на
посочените в ал.4 дати, банката ще извършва съответна актуализация на
приложимата лихва по кредита, като новата стойност на 6М Софибор
е в сила и се ползва за определяне на приложимата годишна лихва по кредита за
следващия шестмесечен период от срока на договора за кредит, считано от датата,
следваща първата падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на
публикуване на новата стойност. За пояснение е посочен и пример.
Според обективираното
в чл.3, ал.8 от съглашението, ГПР по отпуснатия кредит е възлизал на 16,41%.
Уговорена е била в чл.5, т.2 месечна
такса за обслужване на разплащателна сметка на длъжника, разкрита по
потребителския кредит - в размер на 3,50лв.
Страните са уговорили в чл.7, ал.1, че
погасяването на кредита ще се извършва на анюитетни
месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и
падежна дата в Погасителния план, представляващ неразделна част от договора – с
крайна дата на падеж 12.10.2025г.
Видно е от обективираното
в чл.9, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита е била уговорена дължима
лихва за забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.
В чл.15 от договора страните са
предвидили право на банката да обяви кредита за изцяло или частично изискуем
при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита в уговорения срок, както и при неизпълнение на което и да е
друго задължение на кредитополучателя.
От представените преписи на
уведомление, изходящо от ищеца и адресирано до ответника, депозирано пред
нотариус на 18.10.2017г. се установява, че банката е отправила едностранно
волеизявление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради
забава в плащанията на дължимите вноски към 22.08.2017г. От приложената
разписка към нотариалната покана и извършеното върху последната отбелязване от
нотариуса е видно, че уведомлението е било връчено при условията на чл.47, ал.1
от ГПК, чрез залепване на уведомление, след като при извършените три посещения
на адреса на длъжника през периода от 24.10.2017г. до 27.11.2017г. не е било
намерено лице, на което книжата да бъдат връчени.
От изслушаното в о.с.з. на 06.11.2020г.
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
предоставената по процесния договор сума от
6 402лв. е била усвоена от кредитополучателя на 23.10.2015г. Установява
се, че ответника е заплатил изцяло само една вноска с падеж 12.11.2015г., а на
04.12.2015г. е заплатил сума в размер на 82лв., с която е била погасена
главница в размер на 50,64лв., лихва в размер на 27,86лв. и месечна такса
обслужване в размер на 3,50лв. Установява се също така от експертното
заключение, че са останали непогасени главница в размер на 6 351,36лв., възнаградителна лихва за периода от 12.12.2015г. до
12.12.2017г. в размер на 1 438,91лв., мораторна
лихва за периода от 12.12.2015г. до 07.02.2018г. в размер на 239,22лв. и такси
в размер на 190,60лв., формирани от 25 вноски за уговорени месечни такси и
разходи по връчване на нотариална покана.
Съдът възприема изцяло експертното
заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се в производството по
делото валидно възникнало облигационно
правоотношение между ищеца „Ю.Б.“ АД, в качеството на кредитодател
и ответника К.Г.И., в качеството на кредитополучател по сключен между тях
Договор за потребителски кредит от 23.10.2015г.
Установиха се елементите на
съглашението, на основание на които са били формирани уговорените месечни
погасителни вноски, включващи част от главница, възнаградителна
лихва и такса за обслужване на открита във връзка с договора банкова сметка ***.
Съдът обсъди релевираното
от ответника възражение за неравноправност на клаузата на чл.3 от договора, касаеща уговорената възнаградителна
лихва (според уточнение, направено в молба от 16.09.2020г.) и за противоречие
на клаузата на императивни правила по чл.33а, ал.1, 2 и 3 от ЗПК.
С разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не
са уговорени индивидуално, поради което на първо място следва да се отговори на
въпроса дали клаузата на чл.3 е индивидуално уговорена с потребителя или не.
Същата се съдържа в самия договор, но не е ясно установено дали потребителя е
могъл да влияе върху съдържанието й. Поради това, съдът извършва и изследване
дали може да се квалифицира като неравноправна.
Доколкото текста на чл.3 от договора касае обстоятелствата,
при които лихвата може да се променя едностранно от банката, съдът счита, че
следва да извърши преценка дали е неравноправна клауза през призмата на
основанията по чл.143, т.11 и т.13 от ЗЗП, т.е
дали е такава, която позволява на банката да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (т. 11)
или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителя да има
право в този случай да се откаже от договора, ако окончателно определената
цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора (т. 13).
Съдебната практика приема за
допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване
на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на
следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване
може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ,
2) тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята
на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено
под контрола на кредитора, 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и
ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е ясен начина на формиране на лихвата,
4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така
и понижаване на първоначално уговорената лихва .
При преценка на процесната
клауза през призмата на горните изисквания, съдът счита, че тя не може да се
приеме за неравноправна. Промяната на 6-месечния Софибор
като предпоставка за изменение на лихвата е предвидено в сключения между
страните договор и не зависи от волята на кредитора, тъй като представлява
неподвластен на страните обективен пазарен индекс. От друга страна
прилагането на това обстоятелство отново не зависи от волята на кредитора,
тъй като не е необходимо да е опосредено от изричен
акт на банката, а е налице предвиден автоматизъм на промяната. Налице е
също така достатъчно яснота относно начина на формиране на едностранно
променената лихва и отделните компоненти във формулата на изчислението. Според
предвиденото е възможно не само увеличаване, но и за съответно намаляване на
лихвата при понижаване на индекса Софибор. Всички
тези обстоятелства сочат, че не е налице неравновесие между правата и
задълженията на банката и кредитополучателя и клаузата не е в разрез с
изискването за добросъвестност.
Поради горното, съдът намира, че клаузата
на чл.3 от Договора не е неравноправна.
Не е налице и уговаряне на клаузата в противоречие на
чл.33а, ал.1, 2 и 3 от ЗПК, т.к. както се посочи вече по-горе, налице е достатъчно
яснота относно начина на формиране на едностранно променената лихва и
отделните компоненти във формулата на изчислението.
По предявен иск за изпълнение на задължение на
кредитополучателя по договорна клауза за възнаградителна
лихва, съдът не би могъл да внася промени в елементите на съглашението между
страните, като намалява уговорената лихва поради прекомерност. Може да извършва
единствено преценка за нейната нищожност и при приета такава, не би могло да се
търси изпълнението й от кредитора. Както се прие по-горе процесната
клауза за договорна лихва не е нито нищожна като неравноправна, нито нищожна
като противоречаща на императивни норми от ЗЗП. Поради това, кредитополучателя
дължи изпълнение на уговореното в нея задължение.
Установи се от обсъденото експертно
заключение, че кредитополучателя е изпаднал в забава за плащане на дължимите
уговорени вноски през м.декември 2015г., поради което в полза на банката е
възникнало субективното потестативно право да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем към датата, когато е предприел упражняването
му – м.октомври 2017г.
Съдът счита, че изявлението на
кредитора следва да се приеме за редовно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК,
чрез изпратената нотариална покана.
Вярно е, че не е направено посещение на адреса в почивен ден, но това само по
себе си не прави връчването нередовно, т.к. не е нарушило права на длъжника.
Адресът, на който е била изпратена за връчване е вписания настоящ и постоянен
такъв на адресата от 2011г., сочен и при сключване на договора, както и непроменен
към датата на разглеждане на делото, като всички книжа са връчвани именно по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Установи се също така от експертното
заключение и размера на изискуемите вземания на кредитора, които не са били
погасени към датата на депозиране на заявлението на кредитора по реда на чл.410
от ГПК или в хода на делото, а именно главница в размер на 6 351,36лв., възнаградителна лихва за периода от 12.12.2015г. до
12.12.2017г. в размер на 1 438,91лв., мораторна
лихва за периода от 12.12.2015г. до 07.02.2018г. в размер на 239,22лв. и такси
в размер на 190,60лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за погасяване по давност на претендираните
вземания за възнаградителна и мораторна
лихва, т.к. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК –
14.02.2018г., от която дата се счита предявен иска, не е изтекъл тригодишния давностен срок, броен от началната дата на падеж на
задълженията – 12.12.2015г.
С оглед горното, съдът приема, че се
установи съществуването на претендираните от ищеца вземания,
за които е издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№1136/2020г. по описа на ПлРС, а предявената искова
претенция се явява основателна и доказана и като такава следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство. Ответникът, чрез особения
представител е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца, което възражение се обсъди от съда.
В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 164,40 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер
на 621,24лв. Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение,
определен по правилото на чл.7, ал.7, във вр. с ал.2,
т.2 на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
се определя на 517,70лв. без ДДС или 621,24лв. с ДДС (който следва да бъде
добавен по правилото на §2а от Цитираната Наредба. Платеното от заявителя
възнаграждение на адвокат е именно в този минимален размер, поради което не са
налице основания за намаляването му. С оглед изхода на спора в настоящото
производство, посочените разноски по заповедното производство, възлизащи в общ
размер на 785,64лв. са изцяло дължими.
В исковото производство ищеца е
направил разноски за държавна такса в размер на 164,40лв., за възнаграждение на
адвокат в размер на 889,20лв. с ДДС и за особен представител в размер на 579лв.
Платеното адвокатско възнаграждение отново е в минималния размер, предвиден по
Наредба №1/2004г. и не са налице основания за намаляването му. Поради това и
при съобразяване изхода на спора, общо направените в исковото производство
разноски в размер на 1 632,60лв. също са изцяло дължими и следва да се
присъдят в тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че К.Г.И., ЕГН **********, с настоящ
и постоянен адрес ***, ***, ДЪЛЖИ на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, следните суми: главница в размер на 6 351,36 лв.; договорна лихва в размер на 1 438,91 лв. за периода от
12.12.2015г. до 12.12.2017г.; наказателна
лихва в размер на 239,22 лв.
за периода от 12.12.2015г. до 07.02.2018г.; такси в размер на 190,60 лв.
за периода от 12.12.2015г. до 07.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК от 15.02.2018г. по ч.гр.д***. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Г.И., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: сумата от 785,64лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 1 632,60лв., представляваща
разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: