и за да се произнесе,взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Марин Въчев Въчев – едноличен търговец с фирма ЕТ “Маргос – Марин Въчев” - гр.Кърджали, против Решение № 397/26.07.2005 год. по НАХД № 396/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0051/27.10.2004 год. на Началника на отдел “Данъчен контрол” при ТДД – гр.Кърджали, с което на основание чл.135 ал.1 от ЗДДС, на ЕТ “Маргос – Марин Въчев” – гр.Кърджали, представлявано от Марин Въчев Въчев, с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 1 822 лв., за допуснато нарушение по чл. 82 ал.1 и 2, във вр. с чл.55 ал.1 и ал.6 от ЗДДС. Касатора твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост. Твърди, че първоинстанционния съд е направил изводи, които не кореспондират с доказателствата по делото, като е игнорирал напълно заключението на вещото лице, приемайки, че третираните от него въпроси не били относими към извършеното нарушение. Излага съображения, че съгласно заключението на вещото лице, в ДРА е допусната грешка относно количеството кайма, реализирана от касатора, което възлизало на 356.24 кг, а не на 747.45 кг, т.е. неправилно количеството кайма било завишено с 391.21 кг. Посочената грешка била пренесена от ДРА в АУАН и НП, като неправилно бил начислен дължимия ДДС и неправилно била определена санкцията за неплащането му. Счита, че с оглед констатациите на вещото лице, касатора дължи ДДС в размер на 644 лв., а не 911 лв., при което имуществената санкция възлизала на 1 288 лв. , а не на 1 822 лв. Моли да бъде изменено решението на първоинстанционния съд, като бъде намален размера на имуществената санкция, наложена на едноличния търговец, от 1822 лв. на 1 288 лв. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно, обосновано и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е потвърдил Наказателно постановление № 0051/27.10.2004 год. на на Началника на отдел “Данъчен контрол” при ТДД – гр.Кърджали, с което на основание чл.135 ал.1 от ЗДДС, на ЕТ “Маргос – Марин Въчев” – гр.Кърджали, представлявано от Марин Въчев Въчев, с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 1 822 лв., за допуснато нарушение по чл. 82 ал.1 и 2, във вр. с чл.55 ал.1 и ал.6 от ЗДДС, като правилно и законосъобразно. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установявало, че при извършена данъчна ревизия на касатора били установени липси на закупени и добити през 2003 година стоки – 747.45 кг кайма, 304.49 кг кюфтета, 95.02 кг кебапчета, 50 кг пилешки кебапчета и 40 кг. пилешки кюфтета. Тези липси били установени при съпоставка на добитите и закупени посочени стоки през периода 01.01.2003 год. – 31.12.2003 год. от търговеца, от една страна, и продадените през същия период такива, от друга страна, при установената липса на материални запаси към 31.12.2002 год. и към 31.12.2003 год., като в счетоводната документация на касатора отчетната стойност на продадените стоки от посочените видове е била изписана през м.декември 2003 год., поради което ревизията е приела, че установените количества месни продукти са били реализирани именно през този месец. Ревизията е установила също, че продажната стойност /тази, на която е продавал артикули от същите видове самият едноличен търговец/ на липсващите стоки възлиза на сумата 4 555.81 лв., при което и съгласно разпоредбите на чл. 82 ал.1 от ЗДДС, същият дължи начисляването на ДДС в размер на 911.16 лв. За посочените констатации е бил съставен ДРА № 644/20.10.2004 год., който бил обжалван от касатора пред Регионалния данъчен директор – гр.Пловдив в частта, касаеща начисления ДДС в размер на 911.16 лв. и дължимата лихва. С решение № 1112/15.12.2004 год. Регионалния данъчен директор – гр.Пловдив е потвърдил ДРА № 644/20.10.2004 год. в обжалваната част, като същото не е било обжалвано от касатора и е влязло в сила. Съдът е обсъдил и заключението на назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което количеството липсваща кайма е със 356.24 кг по-малко, отколкото установеното такова с ДРА, със стойностно изражение – 1 335.90 лв., за което дължимия ДДС възлизал на 267.18 лв., който не следвало да се включва в АУАН, респ. двойният му размер не следва да се включва в размера на имуществената санкция. Посоченото заключение на вещото лице не е възприето от съда, тъй като същото давало отговор на въпроси, некасаещи предмета на делото, респ. не дава отговор на въпроса откъде се появява разликата между записаните в счетоводната документация на самия търговец придобити /и закупени/ през 2003 год. месни продукти и продадени такива през същия период. Съдът е изложил съображения относно обвързващата доказателствена сила на констатациите по влезлия в сила ДРА, съгласно разпоредбата на чл. 108 ал.8 от ДПК, като е приел, че същите не са оборени по предвидения в ДПК ред. С оглед изложеното е направил извода, че извършването на вмененото на касатора административно нарушение по чл. 82 ал.1 и 2, във вр. с чл. 55 ал.1 и 6 от ЗДДС, изразяващо се в неначисляване на дължим ДДС при установяване на липси на стоки, за които е ползуван от данъчно-задълженото лице данъчен кредит, е доказано по безспорен начин, при което правилно административнонаказващят орган е наложил на търговеца имуществена санкция в предвидения в разпоредбата на чл. 135 ал.1 от ЗДДС размер – двойният размер на неначисления ДДС, поради което е потвърдил наказателното постановление изцяло, като правилно и законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че при извършване на данъчна ревизия на ЕТ “Маргос – Марин Въчев” – гр.Кърджали, данъчните органи са констатирали разлика между закупените и добити през 2003 год. от търговеца стоки – месни продукти, и продадените през същия период от време такива, т.е. констатирани са липси на стоки. Тези липси са констатирани при извършен анализ на счетоводните операции, обороти и салда по счетоводството на самия едноличен търговец и при липсата на налични стоки към 31.12.2002 год. и 31.12.2003 год. по инвентаризационни описи, като липсващите количества са остойностени по продажните цени, на които касатора е продавал съответните артикули, при което общата стойност на разликата между добитите/закупени и продадени месни продукти възлиза на сумата 4 555.81 лв., за което се дължи начисляване на ДДС в размер на 911.16 лв. Установено е още, че отчетната стойност на продадените стоки е изписана през м.декември 2003 год., поради което данъчните органи са вменили на жалбодателя начисляването на ДДС през този месечен период. Същевременно е видно, че жалбодателят като регистрирано по ЗДДС лице, е ползувал данъчен кредит за добитите и закупени през 2003 год. стоки, вкл. и за тези, които са констатирани като липсващи към 31.12.2003 год. Бил е съставен ДРА № 644/20.10.2004 год., в частта относно приложението на ЗДДС през 2003 год. на който са отразени посочените по-горе обстоятелства. Или, правилно при тази данни както административнонаказващият орган, така и първоинстанционния съд са приели, че в случая е осъществен фактическия състав на чл. 82 ал.1 от ЗДДС, съгласно който регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му ДДС за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Същевременно ал.2 на посочената законова разпоредба установява, че данъкът по ал.1 се начислява на датата, на която е установена липсата или е бракувана стоката, по реда на чл. 77 от ППЗДДС – чрез съставяне на протокол с посоченото в същата разпоредба съдържание, който се отразява в справката-декларация и дневника за продажбите за данъчния период, в който се съдържа датата, на която е извършена корекцията. Безспорно е установено, че касатора не е съставил протокола по чл. 77 ал.1 от ППЗДДС, въпреки установените към 31.12.2003 год. липси на стоки, респ. не е начислил дължимия ДДС за тях по указания в чл.77 ал.2 от ППЗДДС начин, т.е. налице е неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността на касатора като едноличен търговец, което разпоредбата на чл. 135 ал.1 от ЗДДС санкционира с налагане на търговеца на имуществена санкция в двойния размер на неначисления ДДС. Впрочем, по отношение на така установените факти – относно неначисляването на дължим ДДС вследствие на липси на стоки, за които е ползуван данъчен кредит, по същество не се спори и от самият касатор, който в касационната си жалба оспорва само част от вмененото му задължение за начисляване на ДДС, респ. част от наложената му имуществена санкция, с искане същата да бъде намалена. При това положение, настоящата инстанция намира, че в случая на установените факти е дадена правилно юридическа квалификация, т.е. административнонаказващият орган и първоинстанционния съд правилно са издирили и приложили материалния закон, поради което не е налице възведеното от касатора касационно основание – неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите, а и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на оплакванията на жалбодателя. Всъщност, в касационната жалба това касационно основание е обосновано единствено с обстоятелството, че първоинстанционният съд не бил взел предвид заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. Това оплакване на касатора настоящата инстанция намира за неоснователно, тъй като решаващият съд е изложил подборни съображения защо не е възприел заключението на вещото лице по тази експертиза, които настоящата инстанция възприема изцяло. Още повече, че вещото лице е изготвило заключението си по поставена от жалбодателя задача, като в същото е третирало въпроса само с добитата от касатора кайма, която може да се произведе от посочените в заключението количества свинско и телешко месо, но очевидно не е взело предвид закупените през 2003 год. количества кайма от търговеца, които същият е препродавал със или без допълнителна преработка. В тази връзка касационната инстанция споделя напълно съображенията на първоинстанционния съд относно обвързващата доказателствена сила на констатациите по ДРА /който не е бил обжалван от касатора и е влязъл в сила/, за които ДПК е установил оборима презумпция – че фактическите констатации в ДРА се считат за верни до доказване на противното, и която презумпция жалбодателя не е оборил. Не спори между страните и относно обстоятелството, че констатациите в ДРА се базират изцяло на счетоводните документи на самият търговец, които данъчните органи са възприели изцяло, без промени; както и не е оспорван или променян и процента на разпад от живи животни, отчетен отново от самия едноличен търговец – кастор в настоящото производство. С други думи, правните изводи на първоинстанционния съд почиват изцяло на събраните по делото доказателства, поради което не е налице и второто заявено от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение – неправилност на същото, поради необоснованост. Що се отнася до възведеното касационното основание – неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, то същото не следва да се обсъжда от настоящата инстанция, тъй като не е обосновано по какъвто и да било начин в касационната жалба – в последната не се конкретизират никакви оплаквания в тази връзка. Независимо от това, такова касационно основание би било такова съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от първоинстанционния съд при разглеждане на делото и постановяване на решение по него, каквото касационния съд не констатира в настоящото производство. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - обосновано и съобразено с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 397/26.07.2005 год. по Н.а.х.дело № 396/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |