Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ….                                              01.11.2018 г.                           град К.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Казанлъшки районен съд                                                               II граждански състав

На двадесет и втори октомври                        година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав                                                           

                                                                               

                                                                    

                                                             

                                                                    Председател: Стела Георгиева           

                                                      

 

 

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията Георгиева гражданско дело № 160 по описа за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си юриск. К. П. твърди, че на ***г. между „В." ООД, като Заемодател и К.Т.И., като Заемател бил сключен Договор за предоставяне на паричен заем – ***, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно сключения договор Заемодателят се задължил да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 500,00 лв., а Заемателят се  задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която била в размер на 60,00 лв., на 14 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 40,00 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска бил 16.03.2016 г., а падежа на последната погасителна вноска – 14.09.2016 г. Така, страните се договорили общ размер на плащанията – 560,00 лв.

Сочи, че с подписването на договора за заем, Заемателят удостоверявал, че е получил от Заемодателя изцяло заемната сума, като договорът имал силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.

На основание сключения договор за заем, при забава на плащането на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, Заемателят дължал на Заемодателя направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, които се начислявали, както следва: по 12,50 лв. на всеки четвърти и единадесети ден забава, но не повече от 150,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150,00 лв. Също така, страните се договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължал на Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 100,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника била начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 100,00 лв.

Съгласно клаузите на договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1 000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или валидна банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 359,38 лева, за която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 14 равни вноски, всяка в размер на 25,67 лева, дължими на падежните дата на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателя за срока на договора била в размер на 65,67 лв.

Заявява, че подписвайки договора, страните постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят дължал законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 31.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва бил 38,18 лева, като съвкупност от лихвите за забава, изчислени з. всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Пълномощникът на ищеца сочи, че въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била платен.до момента, била в размер на 70,00 лв., с която били погасени, както следва: неустойка: 30,00 лв., договорна лихва: 7,75 лв., главница: 32,25 лв.

Твърди, че на *** г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне н. вземания /цесия/ от ***., сключен между „В." ООД и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на което вземането на „В." ООД, произтичащо от Договор за предоставяне на паричен заем - ***/***г. било прехвърлено в собственост н.„А.з.с.н.в." ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържал изричн. клауза, която уреждала правото н.кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.на в." АД /сега „А.з.с.на в." ЕАД/, ЕИК *** бил правоприемник на „А.з.с.на в." ООД, ЕИК ***

Длъжникът бил уведомен по реда н.чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна н.„В." ООД и Покана за доброволно изпълнение с изх. № *** от *** г. от „А.з.с.на в." ЕАД, изпратени с известие за доставяне. Пълномощникът на ищеца прави искане в случай, че ответникът оспори действията по извършеното уведомяване, същият да се счита за уведомен за извършената цесия с приложените към настоящата искова молба Уведомително писмо от „В." ООД и Покана за доброволно изпълнение с изх. № *** от *** г. от „А.з.с.на в." ЕАД. Сочи, че доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не можело да бъде игнорирано - посочва практика на ВКС на РБ по чл.290 от ГПК- Решение № 123 от 24.06.2009 г. н.ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.

Твърди, че н.21.08.2015 г. В Търговския регистър при Агенция по вписвания е вписано преобразуване, чрез промяна на правната форма, по силата н.което, „А.з.с.на в." АД /сега „А.з.с.на в." ЕАД/, с ЕИК ***, поема при условията на универсално правоприемство всички активи и пасиви (права и задължения) на преобразуващото се дружество, а именно „А.з.с.н.в." ООД, с ЕИК: *********, като същото се прекратява без ликвидация, а н.16.06.2016 г. е вписано ново преобразуване, чрез промян.на правната форма, по силата на което, „А.з.с.на в." АД се преобразува в „А.з.с.на в." ЕАД, с ЕИК: ***.

Заявява, че в тази връзка, за „А.з.с.на в." ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 2213/2017 г. по описа на Районен съд - К. била издадена Заповед за изпълнение. Срещу заповедта било входирано възражение, което от своя страна обуславяло подаването н.настоящата искова молба.

Моли съда да постанови съдебен акт, по силата н. който да признае за установено по отношение на К.Т.И., ЕГН**********, в качеството му на Заемател по Договор за предоставяне на паричен заем – VIVA Express № /***г., че същият дължи на „А.з.с.на в." ЕАД, ЕИК ***, сумите от 467,75 лева – главница; договорна лихва в размер на 52,25 лева за периода от 30.03.2016 г. до 14.09.2016 г., такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150,00 лева, такса разходи за дейност на служител в размер на 100,00 лева, неустойка в размер на 329,38 лева за периода от 30.03.2016 г. до 14.09.2016 г.; лихва за забава в размер на 38,18 лева  за периода от 31.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението, или обща сума в размер на 1 137,56 лева.

Претендира присъждането на разноски за заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева

 

В срока по чл. 131 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответника К.Т.И..

 

В първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

 

С протоколно определение от 22.10.2018 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

 

Представените с исковата молба писмени доказателства не са оспорени от ответника и доказват наличието на сключен между страните договор. По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.

 

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на основание чл. 41 от ГПК не явява и не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие. 

 

От разпореждането на съда от 31.01.2018 г. /лист 34 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

 

Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.  

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.        

 

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното :

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер общо на 360 лева, представляващи платена държавна такса за образуване н.исковото производство, възнаграждение за юрисконсулт и възн.граждение за вещо лице.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.дело № 511/2016 г. по описа на Районен съд – К. в размер на 75,00 лева.

 

Воден от горното и съобразно чл. 239 от ГПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

            ПРИЗНАВА З.УСТАНОВЕНО по отношение на К.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, съществуването на вземането на „А.за с.на в.“ ЕАД, *** и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представлявано от Н.Т С – изпълнителен директор и М.Д.Д.– изпълнителен директор, съдебен адрес ***, офис 41 А, чрез юрисконсулт К. П., сумата от 1 137,56 лева, представляваща както следва: 467,75 лева главница, 52,25 лева договорн. лихва за периода от 30.03.2016 г. до 14.09.2016 г., 150,00 лева такса разходи за събиране на просрочени вземания; 100,00 лева такса разходи за дейност на служител, 329,38 лева неустойка за периода от 30.03.2016 г. до 14.09.2016 г., 38,18 лева лихва за забава за периода от 31.03.2016 г. до 02.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.08.2017 г. до изплащане н. вземането, за изпълнението н.което парично задължение е издадена в полз.на „А.за с.н.в.“ ЕАД, с п.а., заповед № 1474/03.08.2017 г. з.изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2213/2017 г. по описа н. Районен съд  - К..

 

ОСЪЖДА К.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „А.з.с.на в.“ ЕАД, *** и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представлявано от Н.Т.С. – изпълнителен директор и М.Д.Д.– изпълнителен директор, съдебен адрес ***, офис 41 А, чрез юрисконсулт К. П., сумата от 360 лева, представляващи направените по  настоящото дело разноски.

 

ОСЪЖДА К.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „А.за с.на в.“ ЕАД, *** и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представлявано от Н.Т.С. – изпълнителен директор и М.Д.Д.– изпълнителен директор, съдебен адрес ***, офис 41 А, чрез юрисконсулт К. П., сумата от 75,00 лева, представляващи направени по ч. гр. дело № 2213/2017 г. по описа на Районен съд – К. разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                     

 

 

Районен съдия: