№ 2827
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100508244 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20079894 от 18.02.2023 г. по гр.д. № 28852/2020 г.
Софийски районен съд, 52 състав осъдил „П.И.“ ООД, ЕИК ****, да заплати
на П. Б. С., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 24 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
трудова злополука, претърпяна на 21.08.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 21.08.2019 г., до окончателното изплащане на
дължимата сума, като отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 24
000 лева до пълния му предявен размер от 50 000 лева. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 055.60 лева -
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска; На основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата 1104 лева - разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо
лице съразмерно с уважената част от иска.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца П. Б. С., който
го обжалва в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 24 000 лв. до
пълния му предявен размер от 50 000 лв., с оплаквания за неправилност –
1
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд определил
размера на дължимото обезщетение в противоречие с множеството приети
писмени и гласни доказателства. Размерът от 30 000 лв. не съответствал на
принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Предвид установените
претърпени от ищеца травматични увреждания вследствие трудовата
злополука, търпените болки и страдания в продължителен период от време,
установеното, че и към настоящия момент ищецът има затруднения в
движението на ръката, като според вещото лице от СМЕ пълно
възстановяване на функциите на 100 % на раменната става не може да има;
черепно-мозъчната травма, която довела до амнезия, гръдната травма,
съпроводена с болки и страдания около 30 дни, сумата от 30 000 лв. била
несправедливо определена от съда. Съдът неправилно приел и че е доказано
възражението на ответника за съпричиняване на трудовата злополука при
груба небрежност. Изводите си съдът основал само на показанията на св.
Семерджиев, който бил работник в ответното дружество. Макар да обсъдил
протокола за разследване на трудовата злополука от НОИ, съдът неправилно
приел, че в него е установено действие или бездействие от страна на
пострадалия, довело до увреждането. Обратно, от този протокол се
установило, че работодателят е нарушил множество норми, отнасящи се до
безопасността на труда, в т.ч. липса на инструктажи, на работно облекло и
оборудване, вкл. каски, необезопасяване на мястото на работа и падане, липса
на привързващи колани и др. Същите били подробно посочени в раздел 8 от
протокола, като на работодателя били съставени два акта за административни
нарушения от ИТ. При административното разследване органът не установил
използване на друго скеле от ищеца, като изводите на НОИ били въз основа
на писмени обяснения на свидетели и протокол на работодателя. В тях дори
не бил споменат този факт, поради което въззивникът счита, че показанията
на св. Семерджиев следва да се приемат като на заинтересовано от изхода на
спора лице – същият бил в трудово правоотношение с ответника и получавал
възнаграждение от него. От друга страна не била доказана груба небрежност.
Съпоставката между констатациите на НОИ и показанията на св. Семерджиев
водела до извод, че злополуката е настъпила именно заради необезопасяване
на мястото, на което работел ищецът – липса на ограждения, скелета,
предпазни мрежи, платформи, на предпазни колани и каски; липсата на
2
писмени инструкции от работодателя за работа от мобилно строително скеле.
Като неправилно приел, че ищецът е проявил груба небрежност, районният
съд неправилно намалил и присъденото обезщетение с приетия процент
съпричиняване от 20 %. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваната част и вместо това постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Не претендира разноски.
Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
С отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „П.И.“ ООД
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната от ищеца
част.
От ответника е подадена насрещна въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за разликата
над 15 000 лв. до 24 000 лв., с оплаквания за неправилност. Районният съд
правилно приел въз основа на събраните доказателства, че ищецът е проявил
груба небрежност и допринесъл за настъпване на вредоносните последици, но
неправилно определил съпричиняването на 20 %. От показанията на св.
Семерджиев се установило, че ищецът по собствена инициатива самонадеяно
е използвал не определеното му работно съоръжение за работа в неговия екип
– правилно сглобеното и обезопасено със защитни рамки скеле, а друго,
предназначено за друг работен екип, който не е бил по това време на работа
по график и съответно това скеле все още не било годно да бъде използвано
за работа. В тази насока били констатациите и на проверяващия орган при
разследването на трудовата злополука по отношение състоянието на
нерегламентирано използваното от пострадалия мобилно скеле.
Констатациите на административния орган за неосигурено против падане
работно място се отнасяли за работното съоръжение – скеле, което не било
предназначено за работа от ищеца. На екипа на ищеца било предоставено
друго, обезопасено мобилно скеле, което не било предмет на разследване на
злополуката от ТП на НОИ. Поради това следвало да се приеме, че
съпричиняването от страна на ищеца е 50 %. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната от него част и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за разликата над 15 000
лв. до присъдените 24 000 лв. Претендира разноски за двете инстанции, като
за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
3
Съображения излага в писмена защита от 23.04.2024 г.
Въззивникът–ищец не е депозирал писмен отговор на насрещната
въззивна жалба. В открито съдебно заседание процесуалният му представител
оспорва насрещната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение.
Въззивната жалба и насрещната възивна жалба са процесуално
допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно по чл. 263,
ал. 2 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат
на настъпила на 21.08.2019 г. трудова злополука. Претендирана е и законната
лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното плащане.
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията
в жалбите е правилно като краен резултат по следните съображения:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща
обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1.
Наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2.
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника
или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила
4
временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или
смърт; 3. вреда - имуществена и/или неимуществена, и 4. причинна връзка
между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата.
Характерът на злополуката като „трудова” следва да бъде установен по
предвидения в чл. 55 и сл. КСО ред, с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1
КСО. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно
наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на иск по чл. 200, ал. 1
КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по този законов текст.
В случая, предвид влизане в сила на първоинстанционното решение в
необжалваната част, между страните със сила на пресъдено нещо са
установени правопораждащите спорното право факти. Спорни пред
настоящата инстанция са само въпросите относно справедливия по смисъла
на чл. 52 ЗЗД размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
допусната ли е от работника груба небрежност и в каква степен е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат, съответно в каква степен следва да се
намали отговорността на работодателя съобразно чл. 201, ал. 2 КТ.
Не е било спорно и по делото се установява, че по силата на трудов
договор от 09.08.2019 г. страните са били в трудово правоотношение, по
което ищецът е изпълнявал длъжността „техник електрически системи“. Със
заповед № 3/30.03.2020 г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.04.2020 г. По
реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК в първоинстанционното производство е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищецът е
започнал работа при друг работодател на сходна длъжност.
От приетата преписка на НОИ и съдържащите се в нея декларация за
трудова злополука от 07.11.2019 г., протокол № 3 от 21.01.2020 г. и
разпореждане № 28973/27.01.2020 г. на ТП на НОИ – София град се
установява, че на 21.08.2019 г. около 16 часа, при направата на трасе за
кабели и пускане на същите за осветителни системи на 9 етаж на строителен
обект - сграда на адрес гр. София, бул. ****, работейки на подвижно
строително скеле с височина от около 1.80 м, П. Б. С. пада от него върху пода,
при което удря главата и дясното си рамо и получава следните увреждания:
5
тежка черепно-мозъчна травма, изкълчване на дясна раменна става и счупване
на 1-во ребро вдясно, което довело до временна неработоспособност.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СМЕ,
изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация
се установява: Непосредствено след инцидента на 21.08.2019 г. ищецът е
постъпил на болнично лечение. При проведени прегледи и изследвания в деня
на инцидента са установени: закрита тежка черепно-мозъчна травма - дифузна
аксонална увреда (вид закрита черепно-мозъчна травма с широко
разпространено увреждане на бялото мозъчно вещество, която най-често е
като резултат от сили на линейно ускорение); закрита гръдна травма,
изразяваща се в счупване на първо ребро вдясно и образни данни за малък
двустранен плеврален излив, както и травма на опорно-двигателен апарат,
изразяваща се в пълно, разместено изкълчване на раменно-ключечна става в
дясно. След инцидента пострадалият се е нуждаел и е бил настанен на
активно интензивно лечение и наблюдение в условия на реанимация – при
постелен режим, активно наблюдение, интравенозни инфузии на водно-
солеви разтвори, аналгетици, противооточни, антитромботични, антибиотици,
гастропротектори, антиепилептични медикаменти. След стабилизиране на
жизнените му показатели е преместен в неврохирургична клиника.
Постепенно оплакванията му са намалели в значителна степен, като не са
установени данни за неврологичен дефицит по време на престоя в клиниката,
откъдето е изписан на 31.08.2019 г. в ясно съзнание, със стабилно соматично
и неврологично състояние, без наличие на възбудна или отпадна
неврологична симптоматика, с указания за спазване на хигиенно-диетичен
режим, лечебно-охранителен двигателен режим за 2 месеца и диетичен
режим. Назначено е продължаване на антиепилептична терапия с „Депакин“
за 30 дни, „Аналгин“ и „Парацетамол“, както и контролен преглед от
невролог. Лечението по повод травмата на дясна раменна става е проведено с
отложена спешност. На 27.09.2019 г. ищецът постъпил в Ортопедо-
травматологична клиника на ВМА за лечение по повод травмата на дясна
раменно-ключечна става, която е била с болезнени и ограничени движения.
На 30.09.2019 г. е проведена операция - кръвна репозиция за открито
наместване на разместеното изкълчване на раменната става с фиксация с
метални остеосинтезни елементи на дисталната (към раменната става)
ключица. Проведено е и лечение с антибиотик – „Лифорок“, антикоагулант –
6
„Фраксипарин“; обезболяващи и противооточни – „Аналгин“, „Паратрамол“,
„Дексофен“. Следоперативният процес е протекъл нормално, без съдово-
нервни смущения на крайника. От контролни рентгенографии е отчетено
добро алиениране при наличие на хумероскапуларен периартрит. Ищецът е
бил изписан на 01.10.2019 г. с препоръки за отбременяване на крайника за
срок от 30 дни, сваляне на конците от оперативната рана на 12-ия
следоперативен ден и спазване на опорно-двигателен режим,
противовъзпалителна превръзка за 10 дни, при нужда – антитромботична
терапия за 20 дни, кинезитерапия. Ищецът е бил в отпуск за временна
нетрудоспособност за времето от 21.08.2019 г. до 29.01.2020 г. Вещото лице
посочва, че получените травми са били съпроводени с интензивни болки и
страдания, които са налагали обезболяваща медикаментозна терапия.
Разстройство на паметта от черепно-мозъчната травма в ранната фаза на
травмата се проявява под формата на ретроградна амнезия - липса на спомен
за събития, предхождащи травмата, антероградна амнезия - липса на спомен
за събития, станали след травмата, конградна амнезия - липса на спомен за
времето преди и след травмата. След такава травма се наблюдават и
нарушения на безусловно-рефлекторните и вегетативните функции. Почти
задължителни симптоми при подобна черепно-мозъчна травма са:
главоболие, гадене, повръщане, световъртеж, неустойчивост на равновесието,
прилошаване при изправяне (ортостатичен колапс). При дифузни травми на
главен мозък въпреки лечението е възможно продължително церебрастенен и
цефалгичен синдром, както се твърди в исковата молба за около 3 месеца. По
повод гръдната травма е проведена консервативна терапия. С оглед вида на
травмата и проведеното лечение, свързаните с тази травма болки и страдания
и леки ограничения в движенията на снагата следва да са отшумели до около
30 дни след инцидента. С оглед причинената съчетана травма, при
пострадалия се е наложило лечението на дясна раменна става да се проведе с
отложена спешност, като до оперативното лечение е следвало да има
имобилизация на ръката. След приложеното лечение по повод застарялото
изкълчване при благоприятно протичане, средностатистически лечението се
очаква функционално възстановяване на ръката да настъпи до 1.5-2 месеца, за
тежък физически труд - до 3 месеца. По-дългият срок за издаване на
болчинчни листове за временна нетрудоспособност вещото лице отдава на
констатираните още преди операцията развили се периартритни промени,
7
което от своя страна следва да се отдаде на провеждането на оперативно
лечение с отложена спешност. По отношение на здравословното състояние на
ищеца понастоящем вещото лице посочва, че след изписване от болницата на
01.10.2019 г. пострадалият е бил в добро общо състояние, като поради липса
на проследяващи медицински документи за регистрирани развити
посттравматични усложнения или пролонгиран възстановителен процес
следва да бъде прието, че възстановяването е протекло в рамките на срока за
издаваната временна нетрудоспособност. Своевременно и адекватно
провеждане на възстановителни рехабилитационни процедури би скъсило
сроковете за възстановяване и би превантирало развитието на усложнения.
При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице
обяснява, че дифузната аксонална увреда, каквато е била налице при ищеца,
може да представлява опасност за живота ако не се проведе своевременно и
адекватно лечение, като и в бъдеще може да има последствия от нея, но по
делото няма представени медицински документи, които да доведат до извод
за остатъчни явления. По отношение на наличните данни за двустранен
плеврален излив вещото лице посочва, че същият е резорбиран - при
последващи изследвания в рамките на болничното лечение вече не го е имало,
като същият не е представлявал реална опасност за живота сам по себе си. В
случая е било задължително да се направи операция на раменната става, тъй
като възможните усложнения са инвалидизация, която е тежка с така
наречената хербитурална луксация, т.е. постоянно изместване на ставата, без
такова лечение, което е съпроводено с ограничаване на движенията на ставата
и много силни болки. Тъканта след операцията не е същата, поради което
пълно възстановяване на 100 % на функциите й не може да има. Измененията
са трайни, постоянни и за цял живот. Това са околоставни промени, които
водят до леки промени в движенията на крайника, но могат да доведат и до
по-тежки, в зависимост от интензитета на увреждането, но за да може да се
определи степента на бъдещото засягане трябва да има някаква проследяваща
медицинска документация, каквато в случая липсва.
Съдът кредитира заключението на СМЕ като обективно и компетентно.
Същото не е оспорено от страните.
От представените по делото болнични листи (л. 21 – 25 от делото на
СРС) се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна
8
неработоспособност за периода от 21.08. 2019 г. до 30.09.2019 г. с диагноза:
Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма – 11 дни
болничен режим и 30 дни - домашен режим, и за периода от 27.09.2019 г. до
29.01.2020 г. с диагноза: Изкълчване на акромиоклавикуларна става - 5 дни
болничен режим и 120 дни домашен режим.
От показанията на свидетелката Е.А., която живее на съпружески начала
с ищеца се установява: На 21.08.2019 г. се обадила да се чуе с ищеца, но
началникът му вдигнал и й казал, че е станал инцидент в работата и ищецът е
откаран в Окръжна болница. Допуснали свидетелката да види пострадалия
едва на следващия ден, тъй като бил в реанимация. По време на болничния
престой ищецът бил дезориентиран, постоянно питал къде е, не си е спомнял
за случилото се, нито коя е свидетелката. Пет дни бил в това състояние. След
като се прибрал вкъщи заради спуканото ребро спял на походно легло, което
заемало формата на тялото. Имал болки, главоболие, ръката му била
обездвижена с шина и не можел сам да се обслужва – свидетелката и синът й
се редували да го хранят, обличат и къпят. Имал силни болки в гърдите при
дишане, които продължили доста време, ищецът станал раздразнителен,
затворен и избухлив. Поради силните болни в ръката му била направена
операция, след което спазвал предписания му режим. Продължил доста дълго
време да пие лекарства - и за главата, и за ръката. Ищецът ходил и на
рехабилитация - първо между седем и десет дни в „Пирогов“, а след това
направил два курса в кабинет при „Фон-фон“. Към момента работел, но си
преценявал какво може да свърши, не можел всичко да работи. Вече пътували
по-рядко и избягвали дълги разстояния, защото ищецът се изморявал при
шофирането. Твърди, че през септември 2020 г. получил микроинсулт, като
лекарите го посъветвали да се щади, защото преживяната травма на главата
можело да оказва някакво влияние върху здравословното състояние.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира като цяло
показанията на свидетелката като достоверни и непротиворечащи на
останалите събрани доказателства.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., както
и съгласно константната практика на ВКС, понятието „справедливост” по
9
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания
това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за
определен период от време.
Въззивният съд, като взе предвид установените по делото претърпени от
ищеца травматични увреждания - закрита тежка черепно-мозъчна травма -
дифузна аксонална увреда, която е била опасна за живота на пострадалия и е
наложила болничен престой, вкл. в реанимация (придружена с амнезия в
първите пет дни и главоболие в рамките на около 3 месеца); закрита гръдна
травма, изразяваща се в счупване на първо ребро вдясно (възстановено в
рамките на до около 30 дни) и малък двустранен плеврален излив (резорбиран
в рамките на болничното лечение на ищеца), както и разместено изкълчване
на раменно-ключечна става в дясно, което е наложило оперативна
интервенция, като 100 % възстановяване на функциите на раменната става не
може да се очаква (но отчитайки и че след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните на 01.04.2020 г. ищецът е започнал работа
при друг работодател на сходна работа); продължителният общ
възстановителен период от 5 месеца и 1 седмица, през който ищецът е бил
неработоспособен, като уврежданията са му причинили болки и страдания,
негативни емоционални изживявания и затруднения в битовото обслужване,
както и възрастта на ищеца - към датата на увреждането на 63 години,
въззивният съд намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
обезщетение в размер на 40 000 лв.
По въпросите налице ли е съпричиняване от страна на ищеца при
допусната от него груба небрежност и ако това е така - в каква степен е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат:
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на
10
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност (така решение № 189
от 17.10.2019 г. по гр.д. № 1446/2019 г., ІV ГО на ВКС, решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г., ІV ГО на ВКС, решение № 178 от
02.01.2019 г. по гр.д. № 4579/2017 г., ІІІ ГО на ВКС, решение № 186 от
21.10.2019 г. по гр.д. № 246/2019 г., ІІІ ГО на ВКС).
По отношение критериите за намаляване на обезщетението когато
поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ по
релевирано от работодателя възражение в практиката на ВКС се приема, че
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на
вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното
обезщетяване. При определяне на степента на съпричиняване съдът е длъжен
да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност,
които е допуснал или извършил работодателят. Когато работодателят е могъл
да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното
оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е
компенсирал чрез възлагане в тежест на лицата, изложени на този риск, във
всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се
намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност
11
(в този смисъл решение № 178 от 02.01.2019 г. по гр. д. № 4579/2017 г., ІІІ ГО
на ВКС и цитираната в него друга практика, решение № 159 от 15.01.2018 г.
по гр.д. № 251/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 186 от 21.10.2019 г. по гр.д.
№ 246/2019г., ІІІ ГО на ВКС и др.).
В случая от приетите служебна бележка № 8/09.08.2019 г. и извлечение
от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа се установява, че
на 12.08.2019 г. на ищеца е проведен първоначален инструктаж, а на
21.08.2019 г. преди започване на работа - ежедневен инструктаж по
безопасност.
Съгласно протокол № 3/21.01.2020 г. на ТП на НОИ за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, на 12.08.2019 г. ищецът срещу
подпис е получил работен костюм, ръкавици, защитни обувки с устойчиви на
пробождане ходила и защитна каска. В протокола е посочено, че
работодателят е нарушил разпоредбите на чл. 275, ал. 1 КТ; чл. 16, ал. 1, т. 6
ЗЗБУТ; чл. 4 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и
опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни
средства на работното място; чл. 3, т. 1, 2, 5 и 7 от Наредба № 5 за реда,
начина и периодичността на извършване на оценка на риска; чл. 16, т. 1, б.
„в“ и чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, за което са му съставени два акта за установяване на
административно нарушение; П. С. е нарушил разпоредбите на чл. 126, т. 6
КТ и чл. 33 ЗЗБУТ - да спазва правилата за здравословни и безопасни условия
на труд. Посочено е още, че в „Инструкция за монтаж и експлоатация на
мобилно строително скеле – модел CC 1600/4,5” в т. 11 от „Правила и
предписания за безопасна работа“ е записано: „Носенето на обезопасяващ
колан по време на работа е задължително, като същият се превързва към
ъглите на скелето“.
По делото не се установява работодателят да е запознал ищеца с
инструкцията за безопасност при работа на мобилни скелета. Не се
установява и при злополуката ищецът да е носил предпазен колан, нито такъв
да му е бил предоставен от работодателя.
Разпитан като свидетел е В.С., който работи при ответника на длъжност
„техник електрически системи“. В деня на инцидента работел на седмия етаж
12
на сградата. Към края на работния ден колегата, който бил с ищеца на горния
етаж изкрещял: „Елате! Помощ!“. Качили се горе и видели, че е станал
инцидент – П. бил паднал на земята от едно недостроено скеле. Обадили на
телефон 112. Естеството на мобилните скелета било такова, че се местели от
етаж на етаж и се разглобявали и сглобявали пак, примерно на горен етаж.
Всяка група (състояща се от двама човека) си изграждала въпросните сглобки
или платформи и работела на едно скеле. Скелето, на което следвало да
работят П. и колегата му било сглобено и обезопасено, те трябвало да
работят, като единият осигурява на другия скелето долу и подава на другия
материал да работи. П. се бил качил на недостроено скеле на друга работна
група, която в деня на инцидента не била на работа. Нямало парапет, нито
човек го е държал отдолу да не се мести. Недостроено скеле означавало
когато не се изгради самата конструкция и се сложи самата платформа, на
която се стъпва. Над нея се слагали допълнителни неща като парапетна
тераска, на която можеш да се подпреш, да се хванеш като извършваш
някаква дейност, а недостроеното било буквално като маса. Свидетелят не е
виждал да се носят обезопасяващи колани на толкова ниски скелета. В деня
на инцидента не бил с колан, тъй като скелетата били на ниска височина, под
2 метра. Всеки ден били със защитни средства - защитни обувки, ръкавици,
работно облекло, светлоотразителна жилетка, каска. Чел бил инструкции за
работа с мобилните скелета, но не бил сигурен дали се е подписвал под такава
инструкция.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира като цяло
показанията на свидетеля като достоверни. Противно на поддържаното в
жалбата на ищеца, показанията кореспондират на установеното по
административната преписка на НОИ, че при инцидента ищецът и колегата, с
когото работел - Н.Д., са работели на две скелета.
Съобразявайки цитираната по-горе съдебна практика и
установеното по настоящото дело, въззивният съд приема, че в случая
причини за настъпването на трудовата злополука се намират както у
работодателя, така и у работника. Работникът, въпреки проведените му
първоначален и ежедневен инструктаж, се е покачил на недосторено
(необезопасено) мобилно скеле, при това без да разполага с предпазен колан,
вместо да работи в екип с колегата си с предоставеното им скеле, обезопасено
с преграден парапет. Това му поведение представлява грубо нарушение на
13
основните изисквания за безопасни условия на труд от мобилно скеле и
обуславя извод за неполагане на дължимата грижа, който и най-небрежният
човек би положил. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия при условията на груба небрежност, поради което дължимото
обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 201, ал. 2 КТ.
Същевременно работодателят не е изпълнил задължението си да
предостави обезопасителни колани на работещите на мобилни скелета,
въпреки че това изрично е посочено като задължително изискване в
инструкцията за експлоатацията им; Не е взел и необходимите мерки за
недопускане на подобни злополуки, като не е изготвил писмена инструкция
за безопасна работа от мобилно строително скеле, в който смисъл са и
указанията на НОИ в протокола за разследване на злополуката. Отчитайки
обективното съотношение на приносите за настъпване на трудовата
злополука от страна на работодателя и от страна на работника съдът приема,
че процентът на съпричиняване на злополуката от страна на ищеца е 40 %.
Съобразно приетия процент на съпричиняване от 40 %, дължимото от
работодателя обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 24 000 лв.,
колкото е присъдил с решението си и районният съд. Предвид съвпадението
на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход – жалбите и на двете страни са неоснователни, разноски
за настоящата инстанция не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20079894 от 18.02.2023 г., постановено
по гр.д. № 28852/2020 г. на Софийски районен съд, 52 състав в обжалваната
част, с която „П.И.“ ООД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на П. Б. С., ЕГН
**********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ разликата над 15 000 лв. до 24 000
лв. (равняваща се на 9 000 лв.), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 21.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази разлика от 21.08.2019 г. до
окончателното плащане, както и в обжалваната част, с която искът с правно
14
основание чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 24 000 лв. до пълния
му предявен размер от 50 000 лв.
В необжалваната част решението по гр.д. № 28852/2020 г. на Софийски
районен съд, 52 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15