РЕШЕНИЕ
гр.София,
02.06.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря Димитрова и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N: 16 712 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
При
условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В
исковата молба на Л.Р.Т., гр.Шумен с уточненията към нея, се твърди, че е
пострадала при ПТП, настъпило на 30.10.2011 г. на главен път I-IV, гр.Варна –
гр. С., при км.213 в близост до с.Презвитер Козма, община Омуртаг, по вина на
водача на л.а. „БМВ 520 И“ с ДК № *******– Ю.Х.С., който движейки се в посока
от гр.Омуртаг към гр.Търговище, е навлязъл в лентата за насрещно движение и е
ударил право-мерно движещия се в неговата лента в посока от гр.Шумен към
гр.Омуртаг л.а.„Фолксваген Голф“ с ДК № *******управляван от ищцата. Поддържа
се, че от произшествието на съща-та са причинени множество увреждания –
фрактура на капачето на дясното коляно, счупване на лява лакътна кост на лява
предмишница в средната трета, травма в областта на таза, множество натъртвания
и охлузвания по главата, тялото и крайниците, от които е понесла неимуществени
вреди, както и имуществени такива, изразяващи
се в направени разходи за лечение – за запла-щане на: потребителска такса по
фактура от 02.02.2012 г. на МБАЛ „Търговище“ АД на стойност 16,20 лева;
потребителска такса по фактура от 21.02.2012 г. на СБАЛФРМ – „М.“ ООД, гр.Русе
на стойност 37,80 лева; такса за избор на лекар по фактура № **********/22.03. 2012
г. на МБАЛ „Т.В.“, гр.Т.на стойност 200,00 лева; за доплащане на бито-ви условия
по клинична пътека – амбулаторен картон, индивидуален чаршаф, такса храна НОИ,
резервация НОИ по фактура № **********/04.05.2012 г. на „СБР-НК“ ЕАД, филиал
гр.П.Б.на стойност 170,00 лева; храна, нощувка, преглед I, преглед II, ЛГСМ, ПГЗБ,
АГ, ЕПМ по протокол № 2-174/13.05.2012 г. на „СБР – НК“ ЕАД, филиал гр.П.Б.на
стойност 359,00 лева; първичен и вторичен преглед по фактура № 200000000033/03.09.2012
г. на МЦСМП „Аск-лепий“, клон гр.Варна на стойност 110,00 лева; лекарствени м.менти
– „Ксарелто“ таблети 10 мг., „Целебрекс“ капсули по фактура №
**********/05.02.2013 г. на стойност 120,17 лева; „Артрогард“ гел по фактура №
*********/05.02.2013 г. на стойност 14,40 лева; потребителска такса по фактура
от 19.03.2013 г. на СБАЛ „П.“ на стойност 37,80 лева; потребителска такса по
фактура от 19.03.2013 г. на СБАЛ „П.“ на стойност 5,40 лева; „Хиалган“ ампули
по фактура № **********/04.04.2013 г. на стойност 65,00 лева; потребителски
такси и лекарст-вени средства – „Аналгин“, спринцовки, кислородна вода,
„Оспамокс“, „Аулин“, „Валидол“, „Парацетамол“, витамини, „Паракофдал“,
„Ургостерил“ на обща стойност 309,45 лева. Сочи се и че отговорност за
причинените й вреди трябва да поеме ответната страна като застраховател по
задължителна застраховка „Гражданската отговорност“ на виновния за инцидента
водач на л.а.„БМВ 520 И“ с ДК № *******по полица № 05111890294471/25.08.2011
г., със срок на валидност от 26.08.2011 г. до 25.08.2012 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди З.
„У.“ АД да й заплати обез-щетение за причинените й в резултат на ПТП
неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лева, както и обезщетение за
имуществени вреди в общ размер от 1 445,92 лева, заедно със законната
лихва, считано от датата на непозволено увреждане до окончателното заплащане на
сумите, както и направените по делото разноски. Представя писмена защита.
Ответникът – З.К.„У.“ АД, гр.София оспорва изцяло
предя-вените искове – и по основание, и по размер, по съображения, че
дружеството не е поканено от ищцата да определи и заплати обезщетение във
връзка с процесния инцидент, като в същото не са получавани уведомления по
чл.224 КЗ /отм./ и спрямо него не са изпълнени задълженията по чл.272 КЗ
/отм./. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като
поддържа, че основна причина за реализирането на инцидента е поведението на
самата ищца, която като водач на л.а.„Фолксваген Голф“ с ДК № *******е
допуснала груби нарушения на правилата за движение по пътищата и чийто принос е
значителен, доколкото същата е навлязла в насрещната лента за движение и се е
движила несигурно по пътното платно. Твърди се и че предявеният размер на
претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не корес-пондира с критериите
за справедливост, конкретните обстоятелства, съдебната практика и голямата и
съществената степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищца-та,
за чието противоправно поведение застрахователят не отговаря. Излагат се доводи
и че представените от ищцата документи не доказват разходи, извършени именно по
повод на про-цесното увреждане, като се оспорва и наличието на причинно-следствена
връзка между претър-пяната травма и извършените разходи, както и искането за
присъждане на лихва от претенди-рания момент. Релевираното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат е с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Претендира присъждането на разноски по производството.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, съгласно разпо-редбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
От представената в процеса заверено копие присъда №
58/05.07.2013 г., постановена по внохд № 115/2013 г. по описа на Окръжен съд
Търговище, с която е отменена изцяло присъда № 59/10.04.2013 г., постановена по
нохд № 330/2012 г. по описа на Районен съд Омуртаг, влязла в сила на 05.07.2013
г., подсъдимият по това дело Ю.Х.С. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 30.10.2011 г. на главен път I-IV, гр.Варна – гр.София, при км.213,
в близост до с. Презвитер Козма, община Омуртаг при управление на л.а.„БМВ 520
И“ с ДК № *******е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2, пр.посл. ЗДвП, като не е намалил скоростта и не е спрял при възникнала опасност за
движението от непра-вомерно навлязъл в лентата му л.а.„Фолксваген Голф“ с ДК № *******;
чл.15, ал.1 ЗДвП и чл.16, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, като не се е движел крайно
вдясно по пътното платно и е навлязъл в средната лента от трилентовия пътен
участък с двупосочно движение, съставляваща лента за насрещно движение,
вследствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повре-да на
повече от едно лице – на Л.Р.Т., изразяваща се в трайно затрудняване движението
на левия горен и десния долен крайник и на Д. Р.Т. – престъпле-ние по чл.343,
ал.3, б.„а“ във връзка с ал.1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78а НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност за извършеното деяние, като му е било
наложе-но административно наказание – глоба.
Изложените обстоятелства във връзка с настъпването
на инцидента на посочената дата и място се потвърждават и от представените в
производството заверени копия от констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 76/30.10.2011 г., съставен на 21.11.2011 г. от РУП-МВР гр.Омуртаг и протокол
за оглед на ПТП от 30.10.2011 г., със схемата и фотоалбума, неразделна част от
него, изготвени от РУ на МВР гр.Омуртаг. От второто визирано доказателство е
видно, че огледът е бил извършен в посока с.Презвитер Козма при избран ориентир
– водосточна шах-та отдясно в избраната посока, като се констатира, че в района
на местопроизшествието е бил намерен лек завой надясно с лек наклон надясно; че
пътното платно е предназначено за двупо-сочно движение: отдясно с две ленти в
едната посока, разделени от прекъсната линия, отляво – насрещната лента, отделена с непрекъсната
линия; че ширината на пътя е общо 10,70 м., от които: общо 7 м. ширина на двете
ленти, предназначени за движение в едната посока и 3,8 м. ширина на лентата за
насрещно движение; ширина на банкета – 1,4 м. и ширина на канавката – 1,4 м. В
същия акт са удостоверени и констатациите на контролните органи относно местона-хождението
на намерените на място МПС – л.а.„БМВ 520 И“ с ДК № *******на 20 м. от оста на
предно ляво колело до ориентира и на 2,6 м. от същата точка до края на пътя със
смач-кана предна част, разположена почти перпендикулярно на пътя откъм десния
край по избраната посока, и л.а.„Фолксваген Голф“ с ДК № *******– на около 2 м.
почти успоредно с предна част по същия начин, отстоящ на 24,9 м. от ориентира и
предна лява гума оста й е точно на средата – осевата линия, в края на дясната
част на платното в избраната посока, и на оставената спирачна следа с ширина 12
см. и дължина 9,6 м., започваща на 10 м. от ориентира срещу изб-раната посока.
Описани са и деформациите на двата автомобила, основно в предните им части, и
изпадналите на плътното предмети и петна от течности.
За изясняване на обстоятелствата във връзка с
настъпването на произшествието са съб-рани и гласни доказателства – по искане
на ответника е разпитан свидетелят Ю.Х.С., управлявал л.а.„БМВ 520 И“, а на
ищцата – свидетелката Д. Р.Т., нейна сестра, пътувала на предна дясна седалка в
л.а.„Фолксваген Голф“.
Г-н С. депозира показания, че се е движел от
с.Презвитер Козма в посока към с. Пролаз по пътя от гр.Омуртаг към гр.Търговище,
при налични две платна за насрещно на него-вото движение, със скорост около 80
км/ч. – в рамките на нормите, които му е позволявало път-ното платно, и
непосредствено на един ляв за него завой се е подало купето на червен автомо-бил
– на около 80-90 м. максимум от него, като пътната маркировка не му е
позволявала да на-пуска пътното си платно; че когато дистанцията се е стопила
на около 60 м. ясно е съзирал купето на другата кола, подаващо се към неговото
платно, а след още около 40 м. са се виждали и гумите на отсрещната кола,
плавно изнасяща се към неговото платно и когато е видял, че тя вече се е изнесла,
е предприел маневра – напуснал е неговото платно и е навлязъл в насрещ-ното, за
да избегне видимия за него предстоящ удар. В този момент насрещно движещият се
л.а. „Голф“ е бил напуснал не само изцяло, а дори с предна лява гума и банкета от
посоката на свидетеля, след което водачът е прибрал внезапно автомобила в
асфалтираната част от пътя, за да се върне в собственото му платно.
Поддържа и че водачът на л.а.„Голф“ Л.Т. не е била
зад волана, а еднов-ременно изправяйки се, е изправяла и волана, за да прибере
автомобила, но свидетелят вече е бил напуснал неговото платно, искал е да спре
управлявания от него автомобил; че не помни дали е реагирал първо с волана или
със спирачки, но има спирачен път по време на напускане на платното му, като не
му е останало време да реагира повторно, за да предотврати удара, настъпил в
средната лента – съседната на свидетеля и лява за него, при опита на водача на
л.а. „Голф“ да се прибере в неговото платно, където вече се е намирал
свидетелят. Твърди, че при удара е усетил сблъсък на въздушни маси, видял е как
е избликнала пара от радиатори, от мотор; че при удара при рамите е ударил
главата си във волана, въпреки че е бил с колан и е усетил как задницата на
автомобила му се е повдигнала и усукала на една страна; че след слизането си от
автомобила е видял шофьора на л.а.„Голф“ Л.Т. седнала на асфалта с подложен под
нея картон, която се е извинила; че я е попитал е с какво се е занимавала, защо-то
само лявата й ръка е била на волана, а тя му е отговорила, че се е занимавала с
разваления аудио-касетофон. Сестра й също му е заявила, че не го е забелязала.
Г-н С. свидетелства и че преди удара дясната му
страна е била почти до осевата линия, разделяща двете ленти, и в момента,
когато ищцата е прибрала автомобила, вече е бил на спирачки, като смята, че ударът
е бил между нейна лява страна и десния му мигач отпред, откъм страната на
мотора; че пред него не е имало кола в този момент, отстрани на банкета от
неговата страна е имало два автомобила, а отсечката зад него близо 1 км. зад е
била свободна, което му е дало и смелост да напусне неговата лента, както и че
според същия, ако е бил продължил движението си в лентата му, пак е щял да ги
засече или в предна лява врата или в задна лява врата. След удара л.а.„Голф“ е
бил с усукана предна гума, лява гума обърната по-надясно и хлътнала навътре, а
управляваният от него автомобил – с предница изместена със 70 см.
Визираните обстоятелства относно броя на пътните
ленти за съответните посоки, както и че инцидентът е станал след завой, се
потвърждават и от показанията на свидетелката Д. Т..
Г-жа Т. свидетелства и че управлявания от сестра й
л.а.„Фолксваген Голф“ се е движел с
нормална за района скорост, в тяхната лента; че завоят след който е настъпило произшествието
е бил десен за тях; че същата не е следила пътната обстановка през цялото
време, тъй като е пътник и няма такова задължение; че към онзи момент е била
правоспособен водач, като не й е направило впечатление да са навлизали в
лентата за насрещно движение или да са искали да спират в нея; че не са отивали
на отсрещния банкет на пътното платно и че сест-ра й, която според нея е опитен
шофьор, е наблюдавала пътя през цялото време, докато е шофирала. Поддържа и че ударът
е настъпил в тяхната пътна лента, но не може да прецени в коя от двете ленти,
предназначени за движение в тяхната посока; че след ПТП не е разговаряла с
другия свидетел; че не са имали проблем с касетофона в техния автомобил и няма
спомен да са пускали диск в колата и че мисли че преди да навлязат в завоя не
са изпреварвали кола и ме пред тях не е имало никой.
С оглед противоречията между показанията на двамата
свидетели на основание чл.174 ГПК е допусната очна ставка между същите, при
която свидетелят С. е заявил, че л.а. „Фолксваген Голф“ е бил заел максимално
неговото платно и когато е осъзнал, че няма как да го използва, е бил принуден
да го напусне, за да предотврати удара; че ударът е настъпил в средната лента –
първата за него за насрещното движение, която е лява за насрещно, а свидетел-ката
Т. – че счита, че тяхната кола л.а.„Фолксваген Голф“ не е напускала техните ленти
за движение; че ударът е настъпил в тяхната лента, но не е сигурна дали в дясна
или лява от тях, тъй като не е видяла катастрофата, защото е загубила съзнание
и няма спомен, както и че мис-ли, че пред тях не е имало друг автомобил и че не
са изпреварвали.
Настоящата инстанция не дава вяра на показанията на
свидетелката във връзка с обстоятелствата, че сестра й като водач на
л.а.”Фолксваген Голф” е наблюдавала пътя през цялото време и че същата не е
навлизала в лентата за насрещно движение, в която първона-чално се е предвижвал
л.а.”БМВ”, тъй като намира, че близката роднинска връзка между нея и ищцата се
е отразила върху достоверността на показанията на свидетелката в тази им част и
е обусловила заинтересованост на същата от благоприятен изход на делото в полза
на сестра й. От друга страна: самата свидетелка посочва, че не е видяла
катастрофата и няма спомен, като от показанията й е видно и че същата не е
сигурна за доста неща преди и около инцидента – пускали ли са диск в колата или
не, изпреварвали ли са друга кола или не, в коя лента е настъ-пил ударът, дали
е имало коли пред тях преди събитието и пр., което сочи на наличието на
обс-тоятелства, които са се отразили върху нейната способност да възпроизведе
вярно възприетото. За да обоснове този си извод съдът взе предвид и факта, че
първоначално г-жа Т. заявява категорично, че не й е направило впечатление да
навлизат в насрещната лента, а при проведе-ната процедура по чл.174 ГПК е
посочила, че счита, че тяхната кола не е напускала техните лен-ти за движение,
което е едно оценъчно съждение, а не възпроизвеждане на факт от обективната
действителност.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С. по релевираните
въпроси, който освен че се явява трето за спора лице, по никакъв начин не е
заинтересован от изхода на послед-ния. Действително, че спрямо този свидетел е
налице влязла в сила присъда на наказателния съд във връзка с процесното ПТП, но
в производството не са налице данни за наличието на обс-тоятелства, които да обуславят
правото на регрес на застрахователя по отношения на това лице, или за предявен
в отделно производство граждански иск от ищцата, които да мотивират същия от
поддържане на защитна теза пред гражданския съд. От друга страна: обсъжданите показа-нията
на г-н С. са подробни, логични, последователни и не противоречат на събрани по
делото обективни доказателства.
За изясняване на обстоятелствата по делото е
допуснато изслушването на авто-техни-ческа експертиза /АТЕ/, изготвена от
вещото лице доц.д-р инж.А.А..
От приетото заключение на същата, неоспорено от
страните, се установява следния механизъм на ПТП, настъпило на 30.10.2011 г.
около 09,15 часа на първокласен път ПП-I-IV, гр. София – гр.Варна, км.213, в
посока от с. Презвитер Козма, община Омуртаг към гр.Търговище: л.а. „БМВ 520 И“
с ДК № ********управляван от Ю.Х.С., се е движел в дясната пътна лента със
скорост 85 км/ч., като се е приближавал и е започнал да навлиза в пла-вен ляв
завой, с радиус по външната ограничителна линия от 300 м., чиято критична
скорост е над 152 км/ч. В същото време в същия завой в обратната посока от
гр.Търговище - с.Презвитер Козма към гр.Омуртаг и гр.Велико Търново се е движел
л.а.„Фолксваген Голф“ с ДК № *******управляван от Л.Р.Т., във вътрешната лява
лента на десен за автомобила завой. В
определен момент л.а.„БМВ 520 И“ е предприел завиване наляво и навлизане в
лявата лента за насрещно движение, като същевременно е предприел и аварийно
спиране. При нав-лизане на л.а.„БМВ 520 И“ напълно в лентата за движение на
л.а.„Фолксваген Голф“ е настъпил челен кос ексцентричен удар, при скоростта за
л.а.„БМВ 520 И“ от 71 км/ч., която след удара се е намалила скокообразно с 50
км/ч. до около 21 км/ч., а тази на л.а.„Фолксваген Голф“ от 43 км/ч. се е
променила до 29 км/ч., но в обратната посока – скокът на изменение на скоростта
това МПС е била равна на 72 км/ч. /43+29/, затова пътуващите в него са изпитали
по-големи инер-ционни сили. След удара л.а.„БМВ 520 И“ поради остатъчната си
кинетична енергия е продъл-жил напред около 2,4 м. и се е спрял на място в
положението, в което е бил намерен от контролните органи, а л.а.„Фолксваген
Голф“ поради по-малката му маса и скорост е бил отб-лъснат назад и към десния банкет
на 4,10 м. до мястото, където е бил намерен.
Съгласно кредитираните показания на свидетеля С.
причината за предприетото навлизане на л.а.”БМВ” в лентата за насрещно движение,
е навлизането на л.а.”Фолксваген Голф” в неговата лента за движение в опасна
близост за настъпване на удар между тях.
От изслушаната АТЕ се констатира и че мястото на
удара по дължина на пътя е на 20 м. преди приетия ориентир в протокола за
оглед, по посока към с.Презвитер Козма, а по широчина – в зона 3,3 … 4,5 м., с
отчитана на челното застъпване на двата автомобила; че взаимната види-мост на
двамата водачи при движението им в завоя е била 160 м., но тъй като при
наличните данни не може да бъде определена скоростта на л.а.”Фолксваген Голф”
преди удара и как водачът му е намалил скоростта си до 43 км/ч., не могат да се
направят изчисления за разстоя-ния и време на движението на това МПС; че при
видимост 160 м. и опасна зона за спиране на л.а.„БМВ 520 И“ от 74 м., ако преди
ПТП л.а.„Фолксваген Голф“ се е движел с 90 км/ч., като се отчете неговата
опасна зона от 80 м., сумарната опасна зона на двата автомобила възлиза на 154
м., което е по-малко от разстоянието, от което същите са имали видимост, което
обосновава извод, че ако към момента на откриване на взаимната видимост и
двамата водачи са реагирали за аварийно спиране, те са имали възможност да
спрат и да не допуснат удар, както и че нали-чието на спирачна следа от л.а.„БМВ 520 И“ сочи, че водачът му е
реагирал за аварийно спиране, като е направил това, когато автомобилът е бил на
42 м. преди мястото на удара и се е движел в неговата дясна пътна лента.
Съгласно данните от разглежданото доказателство водачът
на л.а.„Фолксваген Голф“ най-вероятно преди произшествието също е намалил
скоростта си, но без да оставя спирачни следи; че изчислената скорост на
л.а.”Фолксваген Голф” към момента на удара от 43 км/ч. е твърде ниска, за да се
приеме, че няколко секунди преди ПТП същият се е движил с толкова ниска скорост
без обективни причини, като по технически път не може да се определи траекто-рията
на движение на същия преди удара; че направените изчисления доказват, че
навлизането на л.а.”БМВ” в лентата за насрещно движение, не е причината за
намаляването на скоростта на л.а.”Г.” до 43 км/ч., тъй като времето от началото
на завиването наляво на л.а.„БМВ 520 И“ до удара – 0,88 сек., е по-малко от
необходимото време за реакция на водача на другия автомо-бил.
Посочено е и че като се сравни отстоянието на
л.а.„БМВ 520 И“ от 41 м. от мястото на удара към момента, в който водачът му
реално е реагирал на опасност и е предприел аварийно спиране, с опасната зона
за спиране на това ППС от 74 м., се установява, че последното не е имало
възможност да спре преди мястото на инициалния контакт, за да предотврати
произшест-вието; че спрямо момента, в който л.а.”БМВ” е започнал да навлиза в лентата
за насрещно дви-жение, което е станало на около 10 м. преди мястото на удара,
водачът на л.а.”Голф” също не е имал възможност да предотврати удара.
От заключението на АТЕ се констатира и че причината
за ПТП е навлизането на л.а. „БМВ 520 И“
в лентата за движение на л.а.„Фолксваген Голф“, където е настъпил ударът; че
ако водачът на л.а.„БМВ 520 И“ не е завил наляво, а е предприел само спиране в
своята дясна лента, удар е нямало да настъпи; че причината за завиване наляво и
навлизане в лентата за нас-рещно движение може да е било навлизане преди това в
лентата за движение на л.а.„БМВ 520 И“ от страна на л.а.„Фолксваген Голф“, както
и че ако л.а.”Фолксваген Голф” се е движел в дяс-ната си лента – удар също не
би настъпил.
В о.с.з. по реда на чл.200, ал.2 ГПК инж.А. е
уточнил, че няма обективни данни като спирачни следи или следи от занасяне на
л.а.„Фолксваген Голф“ в насрещната пътна лента.
Не се спори между страните в производството относно
факта на съществуването на сключена задължителна застраховка по риск
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество относно л.а.„БМВ 520 И“ с ДК № *******по
полица № 05111890294471/25.08.2011 г., със срок на валидност от 26.08.2011 г.
до 25.08.2012 г. и действието на същата към момента на настъпване на събитието на
30.10.2011 г. – обстоятелства, които са
отразени в доклада на съда по чл.375, ал.1 във връзка с чл.146, ал.1, т.4 ГПК и
се потвърждават от приетата справкаот базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд от 11.20.2013 г.
Във връзка със заявените претенции по делото са
ангажирани заверени копия на меди-цински документи: епикриза по ИЗ № 757/8454
за периода: 30.10.2011 г. – 13.11.2011 г.; епикри-за по ИЗ № 65/7765 за периода:
31.01.2012 г. – 03.02.2012 г.; епикриза за периода: 14.02.2012 г. – 21.02.2012
г.; епикриза по ИЗ № 818 за периода: 22.03.2012 г. – 30.03.2012 г.; епикриза по
ИЗ № 903 за периода: 02.04.2012 г. – 09.04.2012 г.; епикриза по ИЗ № 1630 за
периода: 28.06.2012 г. – 03.07.2012 г.; епикриза по ИЗ № 63/2013 г. за периода:
29.01.2013 г. – 05.02.2013 г.; епикриза по ИЗ № 176/2013 г. за периода:
19.03.2013 г. – 20.03.2013 г. и амбулаторен лист № 000201/16. 06.2016 г. и е допуснато
изслушването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от вещото лице
д-р Д.К., въз основа на представената медицинска документация, проверените
образни изследвания и личен преглед на пострадалата.
От първото цитирано доказателство се установява, че
в деня на инцидента пострадалата е била приета в „МБАЛ-Търговище” АД с оток и
кръвонасядане в дясното коляно и лявата предмишница в средната й трета със
силно болезнени движения в областта на коляното и че на 01.11.2011 г.
оперативно й е било извършено открито наместване на дясна патела с вътрешна
фиксация – Вебер, а след това поставена гипсова имобилизация. От останалите доказателства
е видно, че на 31.01.2012 г. е бил отстранен от костта имплантираният уред
/Вебер/, както и че са извършени последващи интервенции на дясното коляно на 24.03.2012
г., на 30.06.2012 г., на 30.01.2013 г. и вторично зашиване на 19.03.2013 г.. От
последното визирано доказателство се установява, че и към 16.06.2016 г. при
ищцата е констатирано вътреставно увреждане на колянната става, неуточнено.
От приетото заключение на СМЕ се установява, че
ищцата е получила счупване на ля-вата лакътна кост и раздробено счупване на
дясното колянно капаче, като е било предприето консервативно лечение на
счупената лакътна кост и оперативно лечение на дясното колянно капаче. Поради
неправилно изпълнение на остеосинтезната техника на Вебер фрактурата на ко-лянното
капаче се е усложнила първоначално с несрастване, а в последствие – с лошо зараст-ване
и образуване на фиброза в ставата и контрактура /намален обем на движения на
ставата/. След констатиране на неправилно изпълнение на остеосинтезната техника
на Вебер синтезата е била отстранена още на третия месец, когато все още не е
изпълнила предназначението си, след което са били проведени множество
оперативни и рехабилитационни опити коляното да придо-бие първоначалния си обем
на движение, поне засега неуспешни.
Посочено е че при правилно проведено лечение на увредата
на колянното капаче възстановителният период би бил от 3-4 м. до максимум 6 м.,
но в случая същият не е прик-лючил и към момента на прегледа от вещото лице; че
за успешното му приключване ще се наложи извършването на още една оперативна
интервенция или за тотално отстраняване на ръбестите остеофити от долния край
на колянното капаче и прочистване на околоставните тъкани от всякаква фиброза и
друга паразитна тъкан или отстраняване на колянното капаче и замяната му с
пластмасов протезен еквивалент. Артродезата /обездвижването/ на колянната
става, която също е вариант за безболезнена става и здраво опорен крак, при
наличните възмож-ности за ендопротезиране е изключена от вещото лице в случая.
Констатира се и че като последица от травмата и
проведеното неадекватно лечение при пострадалата се наблюдава една болезнена и
нефункционална дясна колянна става с намален анатомично възможен обем на
движение, при която се очаква постепенно допълнително ошипя-ване със засилване
на болката при движение, още по-голямо намаляване на възможния обем на движение;
че ищцата се е нуждаела от чужда помощ за период от около 2,5 – 3 месеца след
ин-цидента, през който счупването на ръката е зараснало и придвижването макар и
с гипс на долния крайник не е било невъзможно, тъй като гипсът обхваща
подбедрицата от над глезен-ната става до горната трета на бедрото; че е било
необходимо провеждането на рехабилитация, но при наличната рентгенова картина,
тя е нямало какво толкова да помогне.
Видно е и че към настоящия момент няма пълно
възстановяване на коляното на постра-далата; поради първоначалното неправилно
лечение; че при извършения преглед са констатира-ни възможен клек до
половината, нарушена конфигурация на дясната колянна става и груби
постоперативни ръбци от двете страни на колянното капаче с дължина 8-10 см., а дясното
бедро е по-тънко с 4 см. в долната точка на измерване – на 10 см. над горния
ръб на капачето, както и че лявата предмишница е без дефицит в движенията на
прилежащите гривнена и лакътна стави.
В о.с.з. по реда на чл.200, ал.2 ГПК д-р К. лице е
пояснил, че неправилното лечение, което са приложили на пострадалата, се
изразява в обратно поставяне на серклажа – на телта; че това е става, която е
пипана и която не е направена както трябва, поради което пълно възстановяване
няма да има, но премахването на остеофитите /шипчета/ и фиброзните сраст-вания,
премахването на тези паразитни тъкани позволява на коляното да се движи
по-добре и забавя посттравматичната артроза.
Посочил
е и че методът, който счита за по-удачен в конкретната
хипотеза, е заменяна на цялото колянно капаче с пластмасово или гумено такова
или премахване изцяло на колян-ното капаче; че при тези два варианта кракът ще
може да се движи, да се свива без никакви проблеми и няма да има нищо, което да
трие подбедрената кост; че с оглед възрастта на ищцата тези методи са по-удачни,
отколкото да се прави изкуствена става или обездвижване на ставата, защото рано
или късно, при намаляване на движенията и при силни болки, ще се стигне и до
това, ако не се извърши една такава операция в близко време – подмяна на
колянното капаче с изкуствено или премахване изцяло на колянното капаче; че тези
методи са свързани с опера-тивна интервенция, като периодът за допълнително
възстановяване при тях е не повече от месец и през това време се провежда и
рехабилитация, като интензитетът на болките ще бъде среден, по-интензивен през
първите няколко дни.
Уточнил е и че протезата за колянните капачета е до живот
– капачето е до живот, прави се само веднъж, а цялостните протези са доста
по-сложни, те имат определен живот и може да се наложи да се подменят на 10-12
г.; че операции за подмяна на колянното капаче се правят в България; че ако
такава не е възможно е по-добре да се премахне колянното капаче, за да изчезне
натискът върху коляното и дразненето, както и че по принцип гипсът се поставя
за 45 дни.
Експертът е конкретизирал и че болките и страдания
по време на първоначалния възстановителен период ще бъдат за 4-6 месеца, след
това вече са остатъчни явления, които няма как да приключат напълно, като поне
първите два месеца болките са били по-интензивни, защото е имало по един
негоден крак и ръка – кракът трябва да бъде абсолютно прав, за да не се
размества колянното капаче, а ръката не може да носи тежестта на тялото, за да
се използва патерица или бастун и в този период пострадалата се е нуждаела от
чужда помощ в обслужва-нето.
По искане на ищцата е разпитана и свидетелката П.Д.П.–
нейна майка, която депозира показания относно състоянието й след инцидента и по
време на периода на лечение: че в деня на произшествието я е видяла в болницата
в гр.Търговище на носилка-количка, била е със счупен крак, който са шинирали, и
счупена ръка, която са гипсирали, раз-късване на клепача и на ръката; че на
следващия ден са я оперирали, изпитвала е силни болки и през 15-дневния
болничен престой е била на легло; че след изписването й от болницата свиде-телката
се е грижела за дъщеря й, вкл. й е помагала в обслужването; че пострадалата е
била студентка в гр.С., където през м.януари г-жа Петрова я е придружавала на
очни; че през м.февруари са свалили гипса и са извършили операция за махане на
телта от коляното, след което е провела рехабилитация в гр.П.Б.и гр.Русе; че са
последвали още 2 операции в гр. Трявна, но градусът на свиване на крака не се е
подобрявал, като в самото начало той почти не се е сгъвал и дъщеря й не е
можела да изкачва стъпала и да направи нормална крачка. Поддър-жа, че през 2013
г. са направили нова операция в гр.София, след която са ги предупредили, че при
последваща такава има опасност от износване на хрущяла и необходимост от смяна
на ко-лянната става; че в деня на катастрофата, след като са я настанили в
отделението, както и след операцията в гр.София, е получила шок-пристъп; че към
момента ищцата не е възстановена от травмата, търпи болки, за които приема
болкоуспокояващи, не може да тича, да кляка пълно, започва да изпитва болки и в
левия крак и да има и малко изкривяване в таза; че преди ПТП е работела, но
след него година и половина е била в болнични; че въпреки състоянието й не се е
отказала от обучението си и е присъствала на очни и изпити; че към момента е
завършила образованието си и работи, както и че и към момента има усещане за
безпокойство при пътува-не, за което не са търсили помощ от психолог.
За установяване на твърдените имуществени вреди по
искане на ищцата са приети заве-рени копия от: фактура № **********/02.02.2012
г., издадена от МБАЛ „Търговище“ АД за сумата от 16,20 лева с посочено
основание – потребителска такса, заедно с фискален бон от 02. 02.2012 г.; фискален
бон от 21.02.2012 г., издаден от СБАЛФРМ – „М.“ ООД, гр.Русе за сумата от 37,80
лева – потребителска такса; фактура № **********/22.03.2012 г., издадена от
МБАЛ „Д-р Т.В.“ ЕООД, гр.Т. за сумата от 200,00 лева с посочено основа-ние:
такса за избор на лекар, заедно с фискален бон от 22.03.2012 г.; фактура №
**********/04. 05.2012 г., издадена от „СБР-НК“ ЕАД, гр.П.Б.за сумата от 170,00
лева с посочено осно-вание: амбулаторен картон, индивидуален чаршаф, такса
храна НОИ, резервация НОИ; прото-кол за извършване на услуги по профилактика и
рехабилитация № 2-174/13.05.2012 г. между „СБР-НК“ ЕАД, гр.П.Б.и Л.Т. за
извършване на следните услуги: храна, нощувка, преглед I, преглед II, ЛГСМ,
ПГЗБ, АГ, ЕПМ с посочена обща стойност 359,00 лева; фактура № 200000000033/03.09.2012
г., издадена от МЦСМП „Асклепий“, клон гр.Варна за сумата от 110,00 лева, с
посочено основание: първичен преглед и вторичен преглед; фактура №
**********/05.02.2013 г. за сумата от 120,17 лева с посочено основание – „Ксарелто“
10 мг./10 таблети, „Целебрекс“ капсули 200 мг./30 бр., заедно с фискален бон от
05.02.2013 г.; фактура № **********/05.02.2013 г. на стойност 14,40 лева с
посочено основание: „Артрогард“ гел, заедно с фискален бон от 05.02.2013 г.;
фактура от 05.02.2013 г., издадена от СБАЛ „П.“ ООД за сумата от 37,80 лева с посочено основание:
потребителска такса, заедно с фискален бон от 05. 02.2013 г.; фактура от
19.03.2013 г., издадена от СБАЛ „П.“ ООД за сумата от 5,40 лева с посочено
основание – потребителска такса, заедно с фискален бон от 19.03.2013 г.;
фактура № **********/04.04.2013 г. на стойност 65,00 лева с посочено основание
– „Хиалган“ ампули 20 мг./2 мл. и фискални бонове на обща стойност 313,20 лева.
Представени са заверени копия на фискални бонове за
заплащане на: 1. потребителски такси и медицински услуги на обща стойност 136,80
лева.; 2. лекарствени средства на обща стойност 111,58 лева, от които: на
06.03.2012 г. – 9,20 лева за капки „Визин“; на 16.11.2011 г. – 15,49 лева за
„Хепароид“, „Остеозин“, „Индовазин“ гел; на 17.06.2013 г. – 7,65 лева за сприн-цовка,
игли, кислородна вода, „Оспамокс“, „Аулин“; на 28.12.2012 г. – 6,17 лева за
„Транксен“ капсули и „Аналгин“; на 19.12.2012 г. – 7,24 лева за „Валидол“,
витамини, „Паракофдал“; на 29.12.2011 г. – 1,67 лева за „Аналгин“; на
09.03.2013 г. – 3,47 лева за лекарства; на 13.04.2012 г. – 10,80 лева за
лекарства; на 15.02.2012 г. – 3,62 лева за лекарства; на 06.03.2013 г. – 1,17
лева за лекарства; на 02.02.2012 г. – 4,00 лева за лекарства; през м.03.2013 г.
– 1,60 лева за „Урготерил“; на 17.09.2012 г. – 6,08 лева за „Локсан“ дробс; на
09.02.2012 г. – 33,42 лева за „Фраксипарин“ и 3. първичен преглед на Л.Р.Т. на
11.10.2012 г. на стойност 35,00 лева. С изключение на последното от визираните
доказателства, в останалите фискални бонове не се съдържат индивидуализиращи
данни относно лицето, което е извършило същите и което е техен потребител.
Представени са заверени копия на фискален бон от
01.10.2012 г. за сумата 2,00 лева; фискален бон от 13.02.2012 г. за сумата 5,00
лева – други; фискален бон от 31.01.2012 г. за сумата 5,00 лева – други;
фискален бон от 11.01.2012 г. за сумата 5,00 лева – други; фискален бон от
11.10.2012 г. за сумата 2,90 лева, в които не се съдържат никакви индивидуализиращи
данни относно предмета на стопанската операция по тях и лицето, извършило същите.
С оглед вида на останалите ангажирани фискални
бонове извън посочените, не може да се установи съдържанието на същите и
тяхната относимост им към предмета на спора.
Представени са и заверени копия от: фактура №
**********/17.10.2012 г. на стойност 40,46 лева, фактура № **********/09.04.2012
г. на стойност 32,39 лева; фактура № **********/ 29.01.2013 г. на стойност
25,79 лева; фактура № **********/09.04.2012 г. на стойност 23,43 лева, заедно с
фискални бонове към тях и фактура № **********/09.04.2012 г. на стойност 21,83
лева, касаещи извършване на разходи за автогаз.
От заключението на изслушаната СМЕ се установява, че
лекарствата „Ксарелро“, „Хиа-лган“, „Целебрекс“ и „Артрогард“ са относими към
възстановяването на колянната става; че потребителски такси от пациент се
дължат по закон при престой до 10 дни за една календарна година, независимо по
каква диагноза и в колко лечебни заведения, а относно другите разходи, които са
или нечетливи, или непрецизирани, някои са условно относими, а други – като
капки за очи „Визин“ са напълно неотносими.
При така приетата фактическа обстановка, установена
от събрания по делото доказа-телствен материал, съдът намира, че са налице
условията за частичното ангажиране отговор-ността на ответника по заявените
срещу него искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Пораждането на този вид имуществена отговорност на
застрахователя, с оглед нейната правна същност, уредена в цитираната разпоредба
от КЗ /отм./, предпоставя съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по риск „Гражданска отговорност“ към момента на увреждането,
както и нанесени вреди на трето лице в пряка причинна връзка с виновни и
противоправни действия или бездействия на делинквент – застраховано лице по
тази застрахов-ка, свързани с притежаването или използването на МПС – предмет
на същата, покриваща съг-ласно нормата на чл.257, ал.2 КЗ /отм./ отговорността
на собственика на МПС, както и на всяко друго лице, ползващо превозното средство
на законно основание, в рамките на определената в договора по чл.223, ал.1 КЗ
/отм./ сума.
Безспорно бе установено в производството извършването
на процесното деяние, със-тавляващо престъпление по НК, неговата
противоправност и вината на застрахования водач от приетите за безспорни факти
и влязлата в сила присъда № 58/05.07.2013 г., постановена по внохд № 115/2013
г. по описа на Окръжен съд Търговище, задължителна за настоящия състав на
основание чл.300 ГПК по тези въпроси. От цитирания акт /във фактическия състав
на осъ-щественото престъпление, като обективен признак е включено причиняването
на телесни повреди, който като част от въпроса за извършването на деянието е
обвързващ за гражданския съд/, представените медицински документи, заключението
на СМЕ с поясненията на вещото лице и показанията на свидетелката Петрова,
разгледани по-горе в мотивите на решението, бе доказано и че вследствие на ПТП
от 30.10.2011 г. ищцата е получила телесните увреждания, предмет на спора: счупване
на лявата лакътна кост и раздробено счупване на лявото колянно капаче, както и
че в резултат на същите и техните последици последната е претърпяла неиму-ществени
вреди – болки, страдания, различни неудобства и негативни емоционални и
социални изживявания, и имуществени такива, и че тези й вреди са пряка и
непосредствена последица от реализирането на това събитие, дължащо се на
виновното поведение на водача на л.а.„БМВ“ с ДК № ********.
От друга страна: освен съществуването на всички
елементи от фактическия състав на института на непозволеното увреждане по
чл.45, ал.1 ЗЗД, в случая е налице и валиден застра-хователен договор по риск
„Гражданска отговорност“, действащ към момента на произшест-вието от 30.10.2011
г., сключен с ответното дружество – в качеството му на застраховател относно
МПС, при чието използване са причинени установените в процеса имуществени и
неимуществени вреди на пострадалото от това деяние лице – факти, които в своята
съвкупност обосновават основателността на предявената по делото претенция по
реда на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за тяхното
репариране.
С ангажираните доказателства не бе установено
получаването на твърдяната травма в областта на таза с множество натъртвания и
охлузвания по главата, тялото и крайниците, пора-ди което последните не
подлежат на репариране по разглеждания ред.
По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, при съобразяване
на всички релевантните за това обективно съществуващи обстоятелства /т.11 от
ППВС № 4/23.12.1968 г./.
За да се произнесе по въпроса относно размера на
дължимото се вземане относно този вид вреди настоящият съдебен състав взе
предвид: момента на настъпване на събитието през м.10.2011 г.;
социално-икономическата обстановка в страната към този период, определяща об-ществения
критерий за справедливост на съответния етап от развитието й; възрастта на
постра-далата към същия момент – 27 г.; броя, вида и характера на получените увреждания;
начина, времетраенето и степента на възстановяването им: относно счупването на
лакътната кост – за период от около 3 месеца, пълно възстановяване без дефицит
в движенията, а относно увредата на коляното – продължително, с няколко
инвазивни интервенции, с неприключил регенерати-вен процес, поради
необходимостта от извършването на още една оперативна интервенция, с остатъчни
последици: анатомично възможният обем на движенията на колянната става е огра-ничен;
прогнозата относно бъдещото здравословно състояние на пострадалата във връзка с
колянната става; периода, вида и интензитета на търпените болки и страдания по
време на оздравителния процес съгласно
данните от СМЕ; претърпените неудобства от битов, социален и личен характер по
време на регенерацията, в т.ч. и необходимостта от чужда помощ, която ищцата е
имала за период от 2,5-3 месеца след инцидента, както и тези до извършването на
не-обходимата оперативна интервенция за приключване на възстановяването на
увредата на дяс-ното коляно, която няма да е пълно; обстоятелство, че
продължителността на тези вреди и след-ствие на поведението на самата ищца, тъй
като бъдещата интервенция е от планов порядък и зависи изцяло от волята на
пациента; болките и страданията във връзка с тази интервенция – с оглед
поясненията на вещото лице от СМЕ; остатъчните постоперативни белези от двете
страни на колянното капаче; негативното отражение на травмата върху начина на
живот и психо-емоционалното състояние на пострадалата, обстоятелството, че
ищцата не е предприела мерки за възстановяването на психическия си статус след
травмата и преодоляването на появилото се след нея усещане за безпокойство при
пътуване, както и установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, съобразно
СГС, І-во ГО, 11 състав приема, че на Л.Т. следва да се определи обезщетение за
неимуществени вреди от настъпилото ПТП през 2011 г. в размер на 75 000,00 лева.
На основание чл.51, ал.2 ЗЗД визираната сума следва
да бъде намалена на 45 000,00 лева, тъй като с поведението й на пътя като водач
на МПС – л.а.”Фолксваген Голф” с ДК № *******ищцата съществено е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат, което съп-ричиняване съдът приема за 2/5.
От кредитираните показания на свидетеля С. бе устано-вено в процеса, че вследствие
на неупражнен непрекъснат контрол върху лекия автомобил, който е управлявала, Л.Т.
е навлязла в лентата за насрещно движение в опасна близост до приближаващия се
л.а.”БМВ”, като не е взела незабавни мерки да се върне в лентите за движение в
нейната посока, като с оглед данните от протокола за оглед на местопроиз-шествието
това навлизане от нейна страна е станало при наличието на надлъжна пътна марки-ровка
„М1” – единична непрекъсната линия, установяваща забрана за нейното застъпване
и пре-сичане. С визираното поведение ищцата не само е нарушила правилата за
движение по пъти-щата по чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.16, ал.1, т.2 ЗДвП, чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.6, ал.1 ЗДвП във връзка с чл.63, ал. 2, т.1 ППЗДвП, но е и
предизвикала критична пътна ситуация, която е станала при-чина за навлизането
от страна на водача на л.а.”БМВ” в средната лента – насрещна за него, с цел да
избегне сблъсък между тях, какъвто е впоследствие е настъпил в тази лента след предприетото
връщане на управлявания от ищцата автомобил в нея. Ако управляваният от ищ-цата
л.а.„Фолксваген Голф“ се бе придвижвал в дясната лента за неговата посока, съгласно
данните от заключението на приетата АТЕ, удар МПС не би осъществил.
При тези данни настоящият състав
приема, че поведението на Л.Т. се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите за нея неблагоприятни последици от произ-шествието, което
съпричиняване съдът приема за 2/5, който принос – в посоченото съотноше-ние, е
основание за намаляване на отговорността на прекия причинител на деликта, както
и функционалната такава на неговия застраховател по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване на
неблагоприятния резултат не е необходимо поведе-нието на пострадалото лице да
бъде задължително виновно и противоправно, а е достатъчно същото да е в
причинна връзка с реализираното увреждане, като обективно е създало предпостав-ки
и/или възможност за неговото настъпване, какъвто е и конкретният случай /в
т.см. са и разяс-ненията, дадени в т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. и
постановените по реда на чл.290 ГПК реше-ния на ВКС: № 159/24.11.2010 г. по
т.д.№ 1 117/2009 г. на ІІ ТО; № 58/29.04.2011 г. по т.д.№ 623/ 2011 г. на
ІІ ТО; № 153/31.10.2011 г. по т.д.№ 971/2010 г.; № 44/26. 03.2013 г. по т.д.№ 1139/ 2011 г. на
ВКС, ІІ ТО и др./.
До посочената стойност разглежданият иск за неимуществени
вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде уважен, а в останалата му част
до пълната му предявена стойност от 80 000,00 лева последният трябва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите
на ответното дружество, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между
ПТП и настъпилите усложнения в състояние-то на коляното на ищцата, тъй като
последното се дължи на неправилно проведено лечение на увредата. Такава връзка
не би била налице само, ако пострадалата бе поискала извършването на първата
интервенция без същата да е била необходима, каквито данни по делото не са
налице. От друга страна: дори е да осъществено неадекватно лечение на същата,
това обстоятелство не осво-бождава застрахователя от отговорност, тъй като по
силата на разпоредбата на чл.53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина,
те отговарят солидарно, като кредиторът в съответствие с правата му,
регламентирани в нормата на чл.122, ал.1 ЗЗД, може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците.
По отношение на втория от заявените искове на
разглежданото правно основание решаващият състав на първоинстанционния съд
намира, че от ангажираните в процеса писмени доказателства безспорно бе установено,
че във връзка с провежданото лечение пострадалата Л.Т. е направила разходи за:
потребителска такса по фактура № **********/02. 02.2012 г. на МБАЛ „Т.“ АД на
стойност 16,20 лева; лекарствени средства: „Ксарелто“ 10 мг./10 таблети,
„Целебрекс“ капсули 200 мг./30 бр. по фактура № **********/05.02.2013 г. на
стойност 120,17 лева; „Артрогард“ гел по фактура № **********/05.02.2013 г. на
стойност 14,40 лева; потребителска такса по фактура от 05.02.2013 г. на СБАЛ „П.“
ООД на стойност 37,80 лева; потребителска такса по фактура от 19.03.2013 г. на
СБАЛ „П.“ ООД на стойност 5,40 лева; „Хиалган“ ампули 20 мг./2 мл. по фактура №
**********/04.04.2013 г. на стойност 65,00 лева и първичен преглед в ДКЦ „Т.“
АД по фискален бон от 11.10.2012 г. за сумата от 35,00 лева. От приетото
заключение на СМЕ бе установено, че проведеното м.-ментозно лечение с
посочените лекарствени средства, таксите за проведеното стационарно лечение и
прегледи са били необходими за възстановяването от травмата.
Не беше доказано извършването на част от твърдените
разходи: по фактура № 0000516-619/04.05.2012 г., издадена от „СБР-НК“ ЕАД, гр.П.Б.на
стойност 170,00 лева, по фактура № 200000000033/03.09.2012 г., на МЦСМП
„Асклепий“, клон гр.Варна на стойност 110,00 лева и по протокол №
2-174/13.05.2012 г., подписан между „СБР-НК“ ЕАД, гр.П.Б.и ищцата на стойност
359,00 лева. До приключване на устните състезания по делото не бяха ангажирани доказателство
от страна на Л.Т. за извършено плащане на сумите по тях актове. Самите фактури
и приложения протокол – нямат такъв характер, а на възстановя-ване по
разглеждания ред подлежат само действително направените разходи във връзка с
деликта, довели до намаляване на имуществото на пострадалия.
По отношение на разходите за избор на лекар по
фактура № **********/22.03.2012 г. на МБАЛ „Д-р Т.В.“ ЕООД, гр.Т.на стойност
200,00 лева, претенцията на ищцата за тяхното репариране също се явява
неоснователна, тъй като от събрания в производст-вото доказателствен материал
не се констатира, че тези разходи са направени в пряка причинна връзка с
процесното събитие и че същите са били необходими за нейното възстановяване –
обстоятелства, които не са доказани в хода на процеса и по отношение на
заявените разходи за: потребителска такса в размер на 37,80 лева по фискален
бон от 21.02.2012 г. на СБАЛФРМ – „М.“ ООД, гр.Р., представените фискални
бонове за заплащане на потребителски такси и медицински услуги на обща стойност
136,80 лева, на лекарствени средства на обща стойност 111,58 лева, както и фактура
№ **********/17.10.2012 г. на стойност 40,46 лева, фактура №
**********/09.04.2012 г. на стойност 32,39 лева, фактура № **********/29.01.2013
г. на стой-ност 25,79 лева; фактура № **********/09.04.2012 г. на стойност
23,43 лева; фактура № 01000-17893/09.04.2012 г. на стойност 21,83 лева – разходи
за автогаз. В същите не се съдържат никакви данни, от които да може да се
установи, че се отнасят за разходи, извършени от ищца-та и то във връзка с
лечението на същата относно процесните увреди.
С оглед изложеното решаващият състав на СГС намира,
че вследствие на процесното ПТП в патримониума на ищцата са настъпили
имуществени вреди, равняващи се на стойността на направените разходи за
лечение, възлизащи на сумата от 293,97 лева, които следва да бъдат предмет на
възстановяване от страна на ответника, но като се съобрази приетият процент съп-ричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата от 2/5, искът по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ по отношение на установените имуществени вреди следва да бъде уважен в
размер на 117,59 лева. В останалата му част до предявена стойност от 1 445,92
лева – последният трябва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съобразно изхода на делото ответникът следва да
заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената сума относно
неимуществените вреди, считано от 30.10.2011 г. – датата на събитието /по
аргумент на разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.1 КЗ /отм./ във връзка с чл. 84,
ал.3 ЗЗД/, а по отношение на обезщетението за имуществени вреди – от тяхното
извършване, съот-ветно: 02.02.2012 г. – относно разхода за потребителска такса;
05.02.2013 г. – относно разхода за лекарствени средства: „Ксарелто“ и
„Целебрекс“ капсули; 05.02.2013 г. – относно разхода за лекарствено средство –
„Артрогард“ гел; 05.02.2013 г. – относно разхода за потребителска такса;
19.03.2013 г. – относно разхода за потребителска такса; 04.04.2013 г. – относно
разхода за лекарствено средство „Хиалган“ ампули и 11.10.2012 г. – относно
разхода за първичен преглед в ДКЦ „Т.“ АД, до окончателното заплащане на
сумите.
Неоснователно е искането на ищцата за присъждане на
законна лихва върху обезщете-нието за имуществени вреди от датата на събитието.
В нормативната уредба не е предвидена възможност за заплащане на лихва за вреди
от дата, предхождащо тяхното настъпване в обек-тивната действителност.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество
следва да заплати по сметката на СГС сумата 1 850,00 лева – държавна такса
по делото.
За осъществената безплатна правна помощ на процесуалния
представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 381,96 лева с ДДС, изчислено по реда на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й, приложима към момента на сключ-ване
на договора за правна защита и съдействие от 07.10.2013 г.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК
ищцата трябва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер
на 1 110,17 лева.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З.К.„У.“
АД
със седалище и адрес ***, ЕИК********да ЗАПЛАТИ
на Л.Р.Т.,***, с ЕГН **********
и адрес за призова-ване: гр.К., ул.„*******– адв.П.К., сумата 45 000,00 /четиридесет и пет
хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с ПТП, настъпило на 30.10.2011 г., заедно със
законната лихва, считано от 30.10.2011 г. до окончателното заплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния му предявен размер от 80 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКА-ЗАН.
ОСЪЖДА З.К.„У.“
АД
със седалище и адрес ***, ЕИК********да ЗАПЛАТИ
на Л.Р.Т. ***, с ЕГН **********
и адрес за призоваване: гр.К., ул.„*******– адв.П.К., сумата 117,59 лева /сто и седемнадесет лева и
петдесет и девет стотинки/ – обезщетение за имуществени вреди по иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с ПТП, настъпило на 30.10.2011 г., заедно
със законната лихва върху сумата от 16,20 лева, считано от 02.02.2012 г.; върху
сумата от 120,17 лева, считано от 05.02.2013 г.; върху сумата от 14,40 лева,
считано от 05.02.2013 г.; върху сумата от 37,80 лева, считано от 05.02.2013 г.;
върху сумата от 5,40 лева, считано от 19.03.2013 г.; върху сумата от 65,00
лева, считано от 04.04.2013 г. и върху сумата от 35,00 лева, считано от
11.10.2012 г. до окончателното заплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 1 445,92 лева и по
отношение на останалите заявени разхо-ди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л.Р.Т. ***,
ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на З.К.„У.“ АД,
със седалище и адрес на управление:***, ЕИК*******, на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал. 8 ГПК, сумата от 1 110,17
лева /хиляда сто и десет лева и седемнадесет стотинки/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА З.К.„У.“ АД със седалище и адрес ***,
ЕИК********да ЗАПЛАТИ на адвокат П.К. – САК, с адрес ***, на основа-ние чл.38,
ал.2 ЗА, сумата 1 381,96 лева
с ДДС /хиляда триста осемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.К.„У.“ АД със седалище и адрес ***,
ЕИК********да ЗАПЛАТИ по сметката на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 1 850,00 /хиляда осемстотин и петдесет/ лева –
държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: