Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,28.05.2019г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №625
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.29 ал.3 от СК.
Подадена е искова молба от И.С.Ф., с ЕГН **********
***, представлявана от: Адвокатско дружество
„д-р П. , П. и П. ", БУЛСТАТ *********,***, Офис център *, ет.*, офис *,
представлявано от Управителя д-р Р. Ц. П. , чрез упълномощения от дружеството
адвокат П.П. ***, със съдебен адрес:***,
Офис център *, ет.*, офис *, за адвокат П.В.П. против В.И.И.,
с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване
чрез работодателя: ОУ„П. . И. ***, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че на 07.07.2007г. с ответника сключили граждански брак в Община
Пазарджик, при който ищцата приела фамилното име на съпруга си - И.. Това се
явявал първи брак за Ф. и втори за И.. От брака на двамата се родило едно дете - В.В.И., роден на ***г.
Твърди, че с Решение №39/16.01.2017г., постановено по
гр.д.№357/2016г. на Пазарджишкия районен съд (влязло в сила на 10.02.2017г.) бракът
между двамата бил прекратен с развод. С решението било постановено след развода
съпругата да носи предбрачното си фамилно име - Ф.. Упражняването на родителските права върху детето В. било
предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения със
сина му. Последният бил осъден да заплаща и издръжка
по чл.143 от СК в размер на 160лв. месечно,
считано от 02.02.2016г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Семейното жилище, представляващо апартамент, с административен адрес: гр.Пазарджик, ул.,*********“ №*, ет.*, ап.* било предоставено за ползване на майката,
докато тя упражнява родителските права върху детето от брака.
Сочи, че предмет на бракоразводното дело не са били и
имуществените отношения между съпрузите след прекратяване на брака, поради
което към настоящия момент върху придобитото по време на брака имущество е
налице обикновена съсобственост между страните по отношение, на която действа законовата презумпция по чл.28 от СК.
Твърди, че придобитото през време на брака имущество се
свежда до семейното жилище, представляващо, съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ-Пазарджик под Акт №*5, т.ХVІІІ, дело №4749/2008г., вх.рег.№6517/21.08.2008г.: Апартамент №16, находящ се в шестетажен жилищен блок
№8 в квартал 322 по плана на гр.Пазарджик, ул.„********“ №*, вход „*“, разположен на VI-ти
етаж, със застроена площ от 81.89 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с избено
помещение №16 с площ от 3.92м. и
6.25% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседи на апартамента: изток-двор, запад-двор, север-апартамент №17 и стълбищна
клетка и юг-жилищен блок, а
съгласно схема №15-23050/15.01.2018г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от
СГКК-гр.Пазарджик: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор на самостоятелния обект 55155.502.540.1.16 по КККР на
гр.Пазарджик, със стар идентификатор 55155.502.540.1.18, с предназначение:
жилище - апартамент, с брой нива на обекта: 1, с площ от 81.89 кв.м., с прилежащи части: избено помещение
№16 с площ от 3.92 кв.м. и
6.25% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в
сградата с идентификатори: на същия етаж – 55155.502.540.1.17,
под обекта - 55155.502.540.1.13, над обекта-няма, който самостоятелен обект се
намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор: 55155.502.540
по КККР на гр.Пазарджик.
Ищцата твърди, че приносът й за придобиване на посочената вещ значително надхвърля
този на В.И.. В тази насока моли да се вземат
предвид следните факти и обстоятелства:
1/. Относно прекия (материален) принос:
Апартаментът е бил
закупен през 2008г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в СВ-Пазарджик под Акт №*5, т.ХVІІІ, д.№4749/2008г., вх. рег. №6517/21.08.2008г. за сумата от 9 650 лв. Паричните средства за закупуване на апартамента били
отпуснати на И.Ф. (тогава с фамилно име И.) по силата на Договор за
предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 20.08.2008г. между „Обединена Българска Банка" АД, в качеството на кредитор от една страна и от друга
страна - ищцата, в качеството на кредитополучател и нейната майка М. Атанасова Ф.
като съкредитоискател. Сумата, която е била отпусната по
силата на договора за кредит възлизала на 52 000 лева, от които 9650 лв. представлявали
покупна цена на апартамента, а останалите 42 350 лв. били отпуснати и
използвани за ремонт на същия.
Твърди, че
в съответствие с чл.11 от
договора за кредит, за обезпечаване вземанията на банката по договора, върху
закупения имот била учредена първа по ред ипотека в полза на банката, за което
били съставени Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в
СВ-Пазарджик под Акт №137, т.IV, н.д.№4750/2008г., вх.
рег. №6518/21.08.2008г.
и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан в СВ-Пазарджик под Акт №105, т.III, д.№4821/2008г., вх.рег.№6627/2008г. Съгласно клаузите на двата нотариални акта
за учрдяване на ипотеката и съгласно чл.13 от договора за кредит, кредитът
следва да се издължи на 420 месечни анюитетни вноски всяка в размер на 269.11 лв., считано от 03.09.2008г. като крайният срок за издължаване бил фиксиран на
03.09.2043г.
В чл.15 ал.3 и ал.4 от договора за кредит била уговорена
възможността банката служебно да събира в деня на падежа или след това изискуемите
суми от сметките на ищцата, намиращи се в ОББ АД. Понеже последната била служител на
банката, това означавало, че дължимите суми могат да се събират служебно и от
сметката, по която се превеждала ежемесечно заплатата на Ф.. Ищцата твърди, че от отпускането на кредита до сега единствено
тя обслужвала
кредита като погасявала дължимите месечни
вноски със средства от заплатата си, а в случаите, в които до датата на падежа
не е направила съответната вноска, същата
й се удържала от заплатата по описания по-горе служебен ред.
Твърди, че
ответникът няма никакво
отношение към отпускането на кредита. Съгласно договора за
кредит той не е нито съкредитоискател, нито съкредитополучател, а единствено
трето задължено лице, доколкото се явява съпруг на кредитополучателя. Същият няма материален принос и за погасяването на кредита, тъй
като единствено ищцата е правила вноските за погасяването му със средства от
заплатата си. Такива тя е задължена и ще прави до
2043г. При евентуално просрочие на вноски, банката ще
може да насочи принудително изпълнение към цялото нейно имущество. Ответникът, от
друга страна, би отговарял само с идеалната си част в имота (която така или
иначе е придобил благодарение на ищцата), но не и с друго свое имущество.
Твърди, че
В.И. няма никакъв материален
принос за придобиване на апартамента, който се явява и единствена вещ в режим
на СИО. Ако има чужд принос за
придобиването на имота, то той е от страна на майката на ищцата, която е била
съкредитоискател. Този принос, обаче, съгласно трайната съдебна практика, следва да
се счита за принос на ищцата, доколкото оказаната помощ за отпускане на кредита
е от страна на нейната майка. Ищцата сочи, че през целия период на брака е била служител в „ОББ" АД, клон
Пазарджик, а ответникът е бил учител по български език и литература в ОУ„П. . И.
***. Доходите на двамата съпрузи през време на брака са били
сравнително равни по размер. Това, обаче, няма
съществено значение при разглеждане на приноса в придобиване на конкретната
вещ, доколкото средствата за придобиването й и за подобряването й (чрез ремонт)
са били осигурени изцяло от ищцата, чрез кредит, който само тя изплаща.
2/.Относно
косвения принос:
Съгласно чл.21 ал.2 от СК косвеният принос може да се изрази в положени от съпруга грижи
за децата и работа в домакинството (като
изброяването не е изчерпателно).
Твърди, че косвеният принос на В.И. в
придобиването на общата вещ е минимален, в сравнение с този на И.Ф.. Твърди, че грижата за
детето В. била изцяло поета от майката още след
раждането му. Традиционно докато едно дете е бебе, за него
грижи полага главно майката. Единствено последната
водела детето В. на детска градина и го забирала. Ответникът
не искал да се ангажира с гледането на детето дори в периода на лятна ваканция
за учениците, когато последният като учител, също имал по-продължителна почивка
и не ходел на работа. В тези периоди ищцата отново го
водела на градини със смесени групи, каквито се формират през летния сезон. В свободното време на
детето отново майката провеждала занимания с него, които да възпитават в него
ценности и да спомагат за усвояването на важни умения и навици. В редките случаи, в
които детето оставало с баща си, той го оставял да си играе на компютъра и не
се занимавал с него. Единствено майката извеждала детето в парка или на
разходка. Бащата
винаги казвал, че той ще бъде по-активен в грижата за детето, когато последното
порасне. Тогава, според ответника, той щял да бъде
полезен от гледна точка на това, че е учител. За това да бъде нахранено и облечено също
се грижела изключително и само майката. Бащата считал това за изцяло нейно
задължение и не предприемал действия в тази насока. От края на 2014г. ответникът
започнал да проявява много сериозни изблици на ревност, които обаче били
безпочвени, тъй като ищцата не му давала
каквито и да е поводи за това. В ревността си последният
започнал да има поведение, което било изключително вредно за крехката психика
на едно 6-годишно (тогава) дете.
Започнал да говори на сина си, че той не му е баща, че майка
му е пропаднала жена и други подобни, вследствие на което детето почвало да
плаче и да се чувства
объркано от тези думи. Това налагало майката да се
намеси и да успокоява детето.
На 18.12.2015г. ищцата присъствала
на коледен банкет на банката, в която работела, провел се в ресторант
„Астория", гр.Пазарджик. Докато
била там ответникът й изпратил sms-и по телефона, в които за пореден път я
обиждал и я обвинявал, че е с любовници. В един от
sms-ите ответникът написал, че вижда какво прави ищцата в момента. Тогава ищцата се
изплашила, че ако наистина ответникът
я наблюдава, детето може да се окаже само вкъщи посред нощ. Веднага си тръгнала от банкета и се прибрала като установила, че
детето наистина спи, оставено само, въпреки, че баща му бил поел ангажимента да
го гледа докато тя е на
фирмения банкет.
Твърди, че
на 15.01.2016г. имало друга случка, несъобразена с възрастта на детето. На тази дата ответникът завел малкия В. на рожден ден на майка си.
Към полунощ И. и детето все още ги нямало вкъщи, което
притеснило ищцата. Тя позвънила на ответника, за да
разбере какво става. Отсреща, обаче, същият започнал
да я нагрубява, като по гласа му и използваните думи (предимно псувни) личало,
че е в нетрезво състояние. Обезпокоена Ф. се обадила
на нейна приятелка, която да я закара с автомобила си до дома на свекърва й, за
да прибере детето. По пътя И. се обадил и казал, че с
детето са пред блока, в който се намира семейното жилище и я чакат. Макар да прибрал детето, това станало много късно за неговия
обичаен час за лягане и то чак след намесата на майката. Отделно от това бащата бил в явно нетрезво състояние, което му
пречело да се грижи за детето, докато е с него. Отделен
е въпросът за подбора на думите му,
използвани пред детето по адрес на майката в това му състояние. Впрочем употребата на
алкохол и използване на нецензурни думи в присъствие на детето по адрес на Ф.
зачестили и детето започнало да се чувства все по-зле от това.
Сочи, че в един такъв случай, на 28.03.2016г. В.И. извършил акт на домашно насилие спрямо ищцата в присъствието
на детето, което се изразявало в отправяне на обиди - „ти си никоя, боклук,
парцал", след което посегнал да я удари и започнал да я плюе. За тези си действия с Решение №406/31.05.2016г., поправено с
Решение №422/08.06.2016г., постановено по гр.д.№1043/2016г. на Районен съд-Пазарджик, В.И. е бил задължен да се въздържа
от домашно насилие спрямо ищцата, отстранен е от
жилището, обитавано от пострадалата, находящо се в гр.Пазарджик, ул.„********" №27, ет.6,
ап.16 и му е било забранено да приближава местоработата й - ОББ Пазарджик и
местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца. С Решение
№351/25.08.2016г. по в.гр.д.№579/2016г. на Окръжен съд-Пазарджик,
първоинстанционното решение е отменено в частта за срока на наложените мерки
като вместо 18 месеца е постановил същите да са с продължителност от 12 месеца.
Обезпокоена за
отражението на гореописаните случки, на които детето ставало свидетел върху
психиката му, ищцата прибегнала до специализирана помощ. На 09.05.2016г.
тя сключила Договор за предоставяне на социални услуги в
„Център за обществена подкрепа" към КСУДС-Пазарджик. Предоставяната по
договора услуга била „Консултиране и подкрепа на семейството", която била
с продължителност от 3 месеца. Бил изготвен индивидуален план
за работа с детето и майката и с тях започнали да работят специалисти от
центъра, което се отразило положително на детето.
Подчертава, че
за И. бракът с нея се явява
втори. Първият му брак също е бил прекратен с развод и съдът е постановил
родителските права върху роденото от брака дете С.В.И. да бъдат упражнявани от В.И.. По тази причина в един не малък период
от време ищцата се грижела и
за детето на ответника от първия му брак, което живеело с тях. За поддържане на
домакинството се грижела изключително ищцата. Същата изцяло се нагърбила с
чистенето, готвенето и прането в дома. Последната дори
вършела ремонтите вкъщи, въпреки, че такава тежка физическа работа е присъща
повече на един мъж. И. не помагал с нищо за горните дейности.
Твърди, че
ответникът съвсем не
допринасял и за осигураяване на спокойна обстановка в семейството. Освен случаите, описани
по-горе в исковата молба, касаещи случки и скандали в семейството, породени от
поведението на И. и засягащи пряко детето, същият бил инициатор и на други
подобни случаи, водещи до напрежение и разпри в семейството. Почти през целия период на брака,
вследствие на силното му чувство на ревност, ответникът ограничавал ищцата да
се вижда със съседките и други нейни приятелки, твърдейки, че тя е женена жена
и трябва да си седи в къщи, а не да излиза с познати. Самият факт на излизане с
познати, за ответника представлявало лошо влияние върху Ф..
Последната се чувствала зле от ограниченията, които и налагал
съпругът й, но се съобразявала с тях в името на семейството.
Сочи, че през м.09.2014г. била
поканена на 50-годишен юбилей на прекия си ръководител в работата Л. Я. - Т. . Тържеството се провело в ресторант "*********" в
гр.Пазарджик, по-известен със
старото си име - "*****". Докато била на тържеството с детето В., ответникът й се обаждал няколко пъти и изпратил sms като
я обвинявал, че в момента му изневерява и едва ли участва в някаква оргия. Ф. се разстроила от това, показала на юбилярката sms-a и си
тръгнала разстроена с детето.
През лятото на 2015г. двамата съпрузи
решили да отидат на море с малкия В.. На почивката ответникът
отново направил скандал, породен от ревност, отново обидил и заплашил ищцата,
след което изненадващо си събрал багажа и си тръгнал като оставил ищцата с детето сами на морето и в
недоумение как да се приберат вкъщи и изобщо ще бъдат ли допуснати в дома си.
На 25.07.2015г. съседи от блока
предложили на ищцата да заведат заедно децата на плажа в
комплекс „*****", намиращ се до с.Мало Конаре. Последната приела, тъй като
щяло да бъде добре за малкия В. да си поиграе с други деца на басейна. Поканила и ответника, но той отказал. Когато вече били на
басейна, ответникът пак започнал да изпраща обидни съобщения по Вайбър, в които
я наричал „пачавра", „тьпачка",
„гад", обвинявал я, че била тръгнала без
негово позволение и други подобни. Когато се прибрали с
детето вкъщи след плажа, ищцата установила, че ответникът бил взел банковата й
карта и изтеглил наличните в нея пари, възлизащи на сумата от 300 лв.
Твърди, че
в последващите дни, ответникът
продължил с тормоза, който упражнявал чрез съобщения по
Вайбър. Докато ищцата била на работа, той постоянно изпращал
съобщения, в които обвинявал ищцата в извънбрачна връзка, обиждал я с различни
епитети, обиждал цялото й семейство и членовете му поотделно, вменявал й вина,
че животът му бил разбит от нея. В
последните месеци преди фактичеката раздяла между съпрузите, която настъпила в
началото на м.04.2016г., ответникът започнал да пие по-често и по-големи
количества алкохол, обикновено ракия, след което започвал да обвинява Ф., че
повечето съседи в блока са й любовници, да пита „кой е баща на детето ни"
и други подобни. Често се стигало да събужда ищцата през нощта и да я ругае и обижда, че
е лека жена. Последният такъв случай бил на
04.01.2016г.
Твърди, че
с това ответникът нагнетявал
постоянно напрежение в отношенията между съпрузите, което довело до разрив във
връзката им, макар извънбрачна връзка да не съществувала между Ф. и друг мъж. Дори напротив, макар да обвинявал съпругата си в
изневяра, самият И. в периода 2012г.-2014г. поддържал тайно контакт с
друга жена на име П. Б. , с която водили и редовна кореспонденция в сайт за
запознанства в интернет, от която личи близка връзка и интимни отношения между тях. Ищцата разбрала
за тази кореспонденция и силно се разстроила. Разговаряла с
ответника и искала от него да прекрати отношенията си с тази жена, но той не го
сторил.
Твърди, че
гореизложеното обуславя правен
интерес от завеждане на настоящото дело.
Моли съда на
основание чл.29 ал.3 от СК да постановите съдебно решение, с което да
определи на И.С.Ф. по-голям дял от общото имущество, придобито през време на
брака й с В.И.И., свеждащо се до семейното жилище, представляващо съгласно Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот, вписан в СВ-Пазарджик под Акт №*5, т.XVIII, дело №4749/2008г., вх. рег.№6517/21.08.2008г.: Апартамент
№16, находящ се в шестетажен жилищен блок №8, в квартал 322 по плана на
гр.Пазарджик, ул.„********" №27,
вход „А", разположен на VI-ти етаж, със застроена
площ от 81.89 кв.м., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение №16 с площ
от 3.92 кв.м. и 6.25% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседи на апартамента: изток-двор, запад-двор,
север-апартамент №17 и сгьлбищна клетка и юг-жилищен
блок, а съгласно схема №15-23050/15.01.2018г. на самостоятелен
обект в сграда, издадена от СГКК-гр.Пазарджик: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на
самостоятелния обект: 55155.502.540.1.16 по КККР на гр.Пазарджик със стар
идентификатор 55155.502.540.1.18, с предназначение: жилище-апартамент, с брой
нива на обекта: 1, с площ от 81.89 кв.м.,
с прилежащи части: избено помещение №16, с площ от 3.92 кв.м. и 6.25% ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори: на същия етаж - 55155.502.540.1.17, под обекта -
55155.502.540.1.13, над обекта-няма, който самостоятелен обект се намира в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.502.540 по КККР на
гр.Пазарджик, а именно дял, възлизащ на
90% от общото имущество, съответно да определи на ответника дял, възлизащ на 10% от общото имущество, поради това че
приносът на И.Ф. в придобиването на имуществото, значително надхвърля този на В.И..
Моли да й бъдат
присъдени и сторените по делото разноски.
Към
исковата молба са приложени
писмени доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявения иск. Твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Относно
прекия принос взема становище, че действително с ищцата са имали сключен граждански брак на 07.07.2007г.,
който бил прекратен с развод с Решение №39 от
16.01.2017г., постановено по гр.д. №357 от 2016г. на Пазарджишкия районен съд, влязло в законна сила на 10.02.2017г. По време на брака им се родил синът
им - В.В.И., роден на ***г. Действително по време на брака са придобили недвижимо имущество, което се свежда до
семейното жилище, представляващо апартамент, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в Службата по вписвания под акт №*5, том
XVIII, дело №4749/2008г., вх. peг.№6517/21.08.2008г. Този апартамент закупили след като изтеглили
кредит като обезпечение, по който била учредена договорна ипотека върху имота. В договора за
предоставяне на ипотечен кредит кредитополучател е ищцата, съкредитоискател е М.
Ф. - нейна майка, а ответникът е подписал
договора като съпруг. В нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека за кредитополучател и ипотекарен длъжник се е подписала ищцата, за
съкредитоискател се е подписала М. Ф., а ответникът се е
подписал като трето задължено лице.
Ответникът
оспорва изцяло твърденията на
ищцата, че приносът й за придобиване на въведения с исковата молба недвижим имот, значително надхвърля неговия принос. Оспорва изцяло твърденията
на ищцата, че нямал
материален принос за погасяването на кредита, с който закупили семейното жилище.
Във връзка с горното, заявява, че кредитът
и ипотеката са подписани по този начин с негово
знание и съгласие, не защото са имали идея кредитът да
бъде изплащан само и единствено от ищцата, а защото ищцата била банков служител към кредитора - ОББ и същата му казвала, че ползва привилегии
при отпускането на кредити, именно във връзка със службата си. Точно затова, тя му обещала, че ще съдейства
кредитът да бъде разсрочен за дълъг период от време /вижда се, че е сключен за
изплащане до 2043г./, за да намалят размера на месечните вноски.
Оспорва твърдението на ищцата, че освен, че
са отпуснати 42 350 лв., същите са използвани за
ремонт на процесния имот. Парите, които използвали реално за ремонт били между 5 и 6 000 лева.
Твърди, че
по същото време, той работел като
учител в ОУ „П. . И. Батаклиев" /където работи и до днес/ - със заплата около
750-800 лв. Отделно от това имал и странични доходи от музикални изяви,
както и такива от писателската му
дейност. Също по време на брака им, след закупуване на апартамента, е теглил кредити от банки и други
институции - ОББ, Пощенска банка /Юробанк/, от Ти Би Ай, ДСК, както и от
взаимоспомагателната учителска каса. Твърди, че жилището е придобито с общи средства на семейството. Всички
свои средства, получени под формата на трудово възнаграждение, потребителски
кредити, допълнителни приходи от музикална и писателска дейност, внасял в семейния бюджет с мисълта и
желанието да създадат уютен и
спокоен дом на семейството им.
И двамата са
изплащали ипотечния кредит, както и са се грижили за финансите на семейството им, въпреки че вноските по ипотечния кредит
документално най-вероятно са от нейно име. Сочи, че също по време на брака им, една година след ипотечния кредит, той, синът му от
първия брак - С.И. и ищцата продали
съсобствен апартамент, съседен на процесния, приходите от продажбата, на който също влезли в семейния им
бюджет. За разлика от ищцата, която още след сватбата им, взела пари, дарени им на сватбата в размер на 1000 лв., с които си направи
пластична хирургическа разкрасителна операция на носа, ответникът не си позволявал никакви странични разходи. Освен
гореизброените доходи, вземал пари и от проекти в училище, по 700 лв. върху заплатата му,
свързани с филм, театър и др. Продавал и авторските си книги като в две от тях
участвало с рисунки и детето им В.. Имал е музикални прояви цял сезон в
ресторант „Авангард", както и като учител на годината, които доходи също
са били за семейния бюджет, и с които странични доходи се погасявали част от кредитите им. Не ходел на екскурзии, които им ги плащат - екскурзиите са в
чужбина, вземал парите и ги
внасял в семейния бюджет.
Не ходел на
семинари и на други места с колеги, когато е било свързано със средства, за да
не ощетява бюджета. Повишил квалификацията си, което е
20 лв. върху заплатата му.
Затова генерално твърди, че ако не е с
по-голям принос за придобиването на общата вещ, то в никакъв случай не е с по-малък принос от ищцовата страна.
Относно косвения принос взема становище, че оспорва твърдението на ищцата, че косвения му принос в придобиването на общата вещ е минимален, в
сравнение с нейния.
Оспорва твърденията, че: единствено
ищцата е водила и забирала В. на детска градина; в свободното време на детето единствено майката
провеждала занимания с него, които да възпитават в него ценности и да спомагат
за усвояването на важни умения и навици; единствено майката е извеждала детето в парка или на
разходка; бил казал, че ще бъда по-активен в грижата за
детето, когато порасне, тъй като е учител; за това да бъде нахранено и облечено детето
се е грижила единствено и само ищцата.
Твърди, че не отговаря на истината, изложеното в исковата молба, че единствените грижи, свързани с детето им
са полагани от ищцата. Сочи, че има син от първия му брак, родителските права за когото, били предоставени на него. С.И. живеел с тях по онова време, за което пишела ищцата. Той е свидетел на
техните взаимоотношения, както и на отношенията му спрямо малкия му син -
общото им дете с ищцата - В.. Във връзка с неговото и на ищцата работно време - неговото е на смени - в училището, а нейното е строго
фиксирано от 08.00ч. до 17.00ч. или 18.00ч. като често се е налагало да
остава и до по-късно. Поне така му е казвала.
Твърди, че
детето им В. било записано
с негово съдействие в ДГ "Дъга" като с
оглед на излизането и по-близко находящо се до детската градина работно място
на ищцата, същата го водела по-често, но почти
винаги го забирал той от детската градина. Между детската градина и първи клас, бил записал и единствено той е водил детето им на плуване. Всеки
път, след плуване, докато се прибирали с детето, то много обичало да ходят да му
вземе крилца срещу Енергото,
или кебапчета на „********“, водел го и на други места, за да
ядат, тъй като винаги огладнявал след плуване. Забирал го и
от карате /след плуването и там тренирал и
досега/.
Сочи, че в първи клас го записал в училището, където той
работи като преподавател по български език и
литература и по музика. Бил ангажиран с детето, да го води, да наблюдава развитието му в училище, както и с оглед на
удобството да го прибира той.
Записал детето за участие в четири от проектите, два от които
споменава по-горе. Единият е филм с негово участие -
„Сървайвър." Другият проект е театър -
„Спайдърмен", за които участия детето изключително много се радвало. В последните си два
сборника с ученически творби - „Изкуството да бъдеш талантлив", издадени
през 2017г., включил рисунки на В., за което той също
много се радвал.
Твърди, че
когато бил на работа първа
смяна, която приключвала в 12.30ч., го забирал и в часовете до връщането на ищцата от работа,
били сами с детето. Това време прекарвали сами заедно, като му помагал в уроците,
домашните, както и са си
играли заедно. В часовете до прибиране на майка му от
работа, се грижел да бъде
преоблечен, нахранен и обгрижван изключително и само той. В много редки
случаи, вечер и двамата са
били ангажирани с нещо у тях
и тогава детето си играело вкъщи на компютър или игри. В. е изключително тихо и спокойно дете и разбирал винаги когато
са ангажирани като по никакъв начин не им е пречил да вършат
къщната работа. Ответникът
твърди, че е помагал вкъщи с чистене, тупане на килими и миене на чинии. Домакинството във връзка с готвене и пране, осъществявала ищцата, с изключение на случаите
когато детето стояло повече
време с него или се прибирали от спорт. Тогава, както казал,
му купувал храна, или пък му правел тостери, принцеси, хот-дог - които той
много обичал. Във всяко свободно време прекарвал с детето им като го извеждал на разходки на тортата,
на Острова, както и играели
футбол пред блока, на което са ставали свидетели съседи и приятели. Често и батко му С. е бил с тях. Твърди, че във връзка с
ремонтите вкъщи е влагал личен труд, след закупуване на
апартамента, ремонтът им излязъл около 5000-6000 лв. През времето на
ремонта, който продължил 2-3
месеца, живеели в общ съседен
апартамент. Ответникът
се занимавал с майсторите, намирал
ги, плащал им, помагал
им и по този начин изцяло се грижел за
осъществяване на ремонтните работи. Освен това почти всяка
година ангажирал майстори, на които помагал да боядисват. След
този по-голям ремонт, когато вкъщи е имало повреда, не се е справяла ищцата с
това, още по-малко сама да ремонтира.
Дребните ремонти ги правел той, а за по-големи - викал майстори, най-често свързано
с ВиК инсталация.
Почти всяка вечер преди
да заспи четял на детето приказки, разглеждали заедно книжки или си играели на игри вкъщи. Твърди, че не е неангажиран родител и връзката със сина му е изключително силна, което продължава и до днес. Това било заявило
и детето в социалния доклад по развода им - че предпочита него,
към него е по-привързано,
въпреки, че били присъдени на
нея правата.
Оспорва твърденията на
ищцата, че е проявявал сериозни безпочвени изблици на
ревност, говорил е на детето им,
че не му е баща и че майка му е пропаднала жена. Твърди, че са имали дребни и незначителни разногласия, но
това е било в рамките на нормалното, като във всеки брак. Отношенията
им се влошили най-много от 2014г. когато ищцата започна да злоупотребява с алкохол, да излиза
често, като детето оставало вкъщи и с него и той го приспивал и стоял при
него, както и да имат по-чести разправии, но
никога безпочвено от негова страна. През 2014г. се намесила майка й, която всъщност била против брака им от
самото начало. Почти едновременно се намесила и неговата майка в отношенията им, като той
застанал на страната на И. и
това породило конфликт.
След намесата на майките им /и двете покойници за съжаление към този момент/, отношенията им сякаш съвсем се разпаднали. Мисли, че след смъртта на нейната
майка, И. се променила
драстично, като отношението й към него
се променило към много лошо.
Дори след инициирането й на развода им, той заявил в съда,
че не иска да се развежда, въпреки всичко.
Преди случката през
2015г. за коледния банкет, уточнява следното: След като от 2014г. се
влошили отношенията им, същите ескалирали през
пролетта на 2015г., когато подал жалба - м.май 2015г. против ищцата за нанесен от нея спрямо него физически и психически тормоз. Бил приложил и съдебно-медицинско удостоверение. Била образувана
преписка от прокуратурата. Относно банкета сочи, че същата
била на такъв от службата си като имали уговорка да се прибере по-рано. Той
приспал детето, но ищцата не се прибирала като било
станало доста късно. Първо я помолил да се прибере, но тъй като тя говорела завалено и не искала да си идва, започнали да си пишат смс-и като и двамата прекрачили границата на добрия тон.
След като й казал, че я вижда какво прави, което било продиктувано от това тя да се прибере, а не защото е бил там /никога не я е
следил, още повече да остави само детето вкъщи/ - чул, че тя се прибира като имало и още един женски глас, който се чувал заедно с нейния. Затова излязъл по стълбите, за да предотврати скандал пред трети човек, но най-вече да не събудят детето.
По повод на празнуване на
рожден ден на неговата майка на 15.01.2016г. твърди, че са останали с детето малко по-докъсно, но детето било с него през цялото време, с роднините му, и категорично не е бил в
нетрезво състояние. Прибрали се с детето, не след нейни
обаждания, а защото вече си били
тръгнали. Не е обиждал и не е
използвал никакви нецензурни думи пред детето, свързани с майка му. Напротив, въпреки
влошените им отношения с
ищцата, винаги се е стремял
каквото и да си казват, да не
става достояние на детето. *****мално се е стремял да не изпадат в ситуации, в които други лица, освен
роднините им да бъдат
свидетели на разправии. Твърди, че ищцата
многократно го е злепоставяла пред други
хора, включително и чрез онлайн комуникации като пишела нелицеприятни неща спрямо него.
От 2015г. ищцата започнала да му говори за развод, казала, че се е консултирала с адвокат като през 2016г. ищцата започна целенасочено да работи за предстоящ развод
като единствено така си обяснява инициативите й по жалбата й срещу него за домашно насилие и по сключен договор за
предоставяне на социални услуги „Център за обществена подкрепа" към КСУДС,
според това което представя сега. Доколкото знае един-единствен път са ходили с детето в
социалните.
Оспорва твърденията, че
не е допринасял за спокойна обстановка в
семейството.
Твърди, че в началото на брака
им, както казал
по-горе, при тях живеело
детето му от първия му
брак. Той знае как е протичало ежедневието им като семейство. Не
е ограничавал ищцата, нито е имал лошо държание или безпочвена
ревност към същата.
Твърди, че
във връзка със случка на
морето, много избирателно и изопачено са представени фактите от ищцата. Касае се до скандал между тях, възникнал по време на почивката им, но не от ревност. Излязъл от
квартирата след скандала им,
за да не будят детето и се
прибрал по-късно същата
вечер. Дори не си е помислил да ги остави
на морето сами.
Във връзка с описаното за
плаж - не бил съгласен да води детето им сама на плаж, тъй като й нямал доверие, че няма да злоупотреби с алкохола и че по
този начин няма да застраши детето им. Теглил е пари
от картата й един единствен път - 300 лв., който бил по повод на взети от тях
заеми, един от които от тяхна позната, тъй като били останали без пари - която си ги поискала. Взаимно си знаели пин кодовете на картите, но с изключение
на този път, друг път никога не е
теглил пари от нейна карта, докато тя теглела от неговите.
Твърди, че
не е тормозил ищцата още повече пък и нейното семейство. Напротив - на два пъти помагал баща й да си намери работа. И двата пъти,
тъй като злоупотребявал с
алкохол, се махнал от работа. Твърди, че не е
поддържал извънбрачни връзки.
Твърди, че той е човекът, който се е стремял да запази
семейното спокойствие, тъй като не споделял с
други хора, не искал разправиите им да стават достояние на трети лица, както и най-вече
да стават достояние на детето им В.. Ищцата го лишила от целия
му приятелски кръг, тъй като
всички приятели които идвали
ставали прицел на нейното
обидно и иронично държание - подигравала се с тях, държала
се лошо и с него и често я
виждали да залита в коридора,
тъй като пиела.
С оглед на гореизложеното
моли съда да отхвърли
иска по чл.29 ал.3 от СК, предявен от И.С.Ф., с ЕГН ********** против В.И.И., с ЕГН ********** за определяне на по-голям дял, поради значително по-голям принос в придобиване на
семейното имущество като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Взема становище
по представените от ищцата писмени доказателства и по направените от нея
доказателствени искания. Представя писмени доказателства. Прави искания по
доказателствата.
Предявеният
иск се поддържа в проведените по делото съдебни заседания от ищцата лично и от нейния
пълномощник. Молят съда да уважи исковата претенция. Претендират разноските по
делото по представения Списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество
са изложени в представената и приета по делото писмена защита.
Ответникът,
чрез пълномощниците си, оспорва иска и моли съда да го отхвърли като недоказан
и неоснователен. Претендира разноските по делото по представения Списък по
чл.80 от ГПК. Доводи по същество са изложени в приложените по делото писмени
бележки.
Съдът като
взе предвид твърденията на ищцата и възраженията на ответника и като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема следното:
Не е
спорно по делото, а и от представените и приети писмени доказателства се установява,
че ищцата и ответникът са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 07.07.2007г.,
е прекратен с развод, допуснат с Решение №39 от 16.01.2017г., постановено по
гр. дело №357/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд, влязло в законна
сила на 10.02.2017г. Със същия съдебен акт е постановено след прекратяването на брака съпругата И.С.И. да носи
предбрачното си фамилно име - Ф.. Предоставено е упражняването на родителските права върху детето В.В.И. на майката и е определено местоживеенето на детето при нея. Предоставено е за ползване на съпругата И.С.И. семейното жилище на страните,
представляващо апартамент в гр.Пазарджик, ул.„********“ №27, ап.18, докато тя упражнява родителските права върху
детето от брака. Осъден е В.И.И. да заплаща на сина си В.В.И., чрез неговата майка
издръжка в размер 160 лв.
месечно, считано от 02.02.2016г., заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Определен е режим на лични отношения на В.И.И. със сина му В.В.И.
до приключването на производството с влязло в сила решение, както следва:
бащата да взема детето всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от
19,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя, както и 4 седмици
през лятната ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, както и на празници детето да прекарва Великден и Нова година едната
година с баща си, а Коледа и рождения си ден – с майка си, а на следващата
година – обратно.
Предмет на бракоразводното дело не са били
имуществените отношения между съпрузите след прекратяване на брака, поради
което за придобитото от тях по време на брака имущество е налице обикновена съсобственост, при равни дялове, съгласно законовата презумпция
на чл.28 от СК.
Не е
спорно по делото, че придобитото
по време на брака имущество е семейното
жилище, представляващо, съгласно Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ-Пазарджик
под Акт №*5, т.ХVІІІ, дело №4749/2008г., вх. рег. №6517/21.08.2008г.: Апартамент №16,
находящ се в шестетажен жилищен блок №8 в квартал 322 по плана на гр.Пазарджик,
ул.„********“ №*, вход „*“, разположен на VI-ти
етаж, със застроена площ от 81.89 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с избено
помещение №16 с площ от 3.92 кв.м. и 6.25% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на апартамента:
изток-двор, запад-двор, север-апартамент №17 и стълбищна клетка и юг-жилищен
блок, а съгласно Схема
№15-23050/15.01.2018г. на
самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК-гр.Пазарджик: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор на самостоятелния обект 55155.502.540.1.16 по КККР на
гр.Пазарджик, със стар идентификатор 55155.502.540.1.18, с предназначение:
жилище - апартамент, с брой нива на обекта: 1, с
площ от 81.89 кв.м., с прилежащи части:
избено помещение №16 с площ от 3.92 кв.м.
и 6.25% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж – 55155.502.540.1.17, под обекта - 55155.502.540.1.13, над
обекта-няма, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.502.540 по КККР на гр.Пазарджик.
Видно от
нотариалния акт е, че продажната цена на недвижимия имот възлиза на 9650 лева,
която сума продавачите са заявили, че са съгласни да им бъде изплатена по
посочена от тях банкова сметка, ***а И.С.И. на основание Договор за
предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 20.08.2008г. между „ОББ“ АД,
гр.София и купувача И.С.И. и която сума ще им бъде преведена от банката след вписване на нотариалния акт и
на първа по ред договорна ипотека върху недвижимия имот, предмет на договора в
полза на банката.
Не е
спорно и това, че паричните
средства за закупуване на апартамента са били
отпуснати на ищцата И.Ф. (тогава с фамилно име И.) по силата на Договор за предоставяне на ипотечен кредит,
сключен на 20.08.2008г. между нея - ищцата като
кредитополучател /длъжник/ и нейната
майка М. Атанасова Ф. като съкредитоискател от една страна и от друга - „Обединена Българска
Банка" АД като кредитор. Договорът е подписан и от
ответника В.И.И. като съпруг на кредитополучателя. Паричната сума, отпусната по силата на този договор за кредит – за закупуване и ремонт на апартамента - възлиза на 52 000 лева като кредитът следва да се усвои на две части, както
следва: 9650 лв. – за закупуване на недвижимия
имот – апартамента и 42 350 лв. - за ремонт на закупения имот, видно от чл.2 и чл.3 от договора.
Съгласно чл.11 от договора за кредит, за
обезпечаване на кредита
ищцата и ответникът са учредили в полза на банката-кредитор договорна ипотека върху закупения имот, първа по ред ипотека, за което са били съставени Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, вписан в СВ-Пазарджик под Акт №137, т.IV, н.д.№4750/2008г., вх. рег. №6518/21.08.2008г. и
Нотариален акт за поправка на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот, вписан в СВ-Пазарджик под Акт №105, т.III, д.№4821/2008г., вх.рег.№6627/2008г. Съгласно клаузите на двата нотариални акта
за учрдяване на ипотеката и чл.13 от договора за кредит, кредитът следва да се
издължи на 420 месечни анюитетни вноски всяка в размер на 269.11 лв., считано от 03.09.2008г. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 03.09.2043г.
С чл.15 ал.3
и ал.4 от договора за кредит е уговорена възможността
банката служебно да събира в деня на падежа или след това изискуемите суми от
сметките на ищцата, намиращи се в „ОББ“ АД. Не е спорно по делото, че към момента на сключване на договора, а и
понастоящем ищцата е служител
на същата банка.
В първото по делото съдебно заседание, ищцовата страна по реда на чл.143 от ГПК направи уточнение на исковата молба, че действителната покупна цена на процесния
апартамент е 30 000 евро (а не 9 650 лева) и че пълната
стойност на отпуснатия ипотечен кредит е била използвана за заплащането на тази
цена, като фактически тя е била заплатена на продавача на две вноски.
От приетия по делото предварителен договор
от 10.08.2008г., сключен между продавачите Д.П.П. и
Евдокия Николова Петрова, от една страна и купувачите И.С.И. и В.И.И. от друга
се установява, че уговорената цена на процесния апаратамент
е в размер на 30 000 евро. От т.15 на допълнителната съдебно-икономическа експертиза
вх.№2002/28.01.2019г. се установява, че от сметката на ищцата И.Ф. са били извършени по сметка на продавачите два банкови превода - на
21.08.2008г. на
сумата в размер на 3 413,00 евро и на 25.08.2018г. – на сумата в размер на 26 587,00
евро. Основанието за плащане на първата
сума е „частично плащане за апартамент по предварителен договор, а основанието
за второто плащане - „окончателно плащане за апартамент по ипотечен кредит“.
Спорен между страните е
въпросът за приносът на всяка една от тях за придобиване на общата вещ, в
частност дали приносът на ищцата за придобиването на процесния апартамент значително
надхвърля този на ответника.
Съдът
намира за неоснователно твърдението на ищцата, че ответникът няма никакво отношение към отпускането на
кредита и че съгласно договора за
кредит той не е нито съкредитоискател, нито съкредитополучател, а единствено
трето задължено лице, доколкото се явява съпруг на кредитополучателя.
Съгласно
разпоредбата на чл.32 ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството. Следователно по процесния
ипотечен кредит те са солидарни длъжници.
Освен това
никоя от страните по делото не твърди, че при придобиването на процесния
апартамент е участвала с лични средства или с лично имущество, съответно да е
налице трансформация на такова.
Недоказани
останаха твърденията на ищцовата страна, че ако в придобиването на процесния
апартамент има чужд принос, то той е от страна на майката на ищцата. Това си твърдение ищцата
обосновава с факта, че майка й е била съкредитоискател по договора за ипотечен кредит. Последното обстоятелство само по себе си
не води до извод за принос. По делото няма събрани доказателства за оказана помощ с парични или други средства от
страна на майката на ищцата за
придобиване на
процесния недвижим имот.
Наведените
от ищцовата страна твърдения и събраните доказателства, със заключението на
съдебно-икономическата експертиза и представените платежни документи, че ответникът не
е извършил нито една погасителна вноска по процесния ипотечен кредит, както по време на брака между страните, така и след това, а и към
настоящия момент, са неотносими към настоящия спор. Същите сочат на наличието
на друг вид отношения между страните, а именно на облигационни такива и като
солидарни длъжници. Това е така, тъй като правнозначими са обстоятелствата за
наличието на принос на съпрузите към момента на придобиване на общото имущество
– в случая на процесния апартамент, а посочените по-горе твърдения касаят
последващ момент.
И в трите варианта,
дадени от вещото лице в последното допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза с вх.№7872/01.04.2019г., доходите на страните са сравнително равни и няма
преимущество в доходите на единия спрямо другия. Във вариант I - доходът на ищцата
възлиза на 50.85%, а на
ответника - 49.15% от общия
доход на семейството. Във вариант II -
процентното съотношение е 40.23% за дохода на ищцата
към 59.77% за дохода
на ответника. Във вариант III - 51.28% за дохода на ищцата и 48.72% за дохода на ответника от общия им доход.
Настоящият
съдебен състав не приема посочения вариант II, тъй като при него не се отчита рефинансирането на кредитите на ответника. По този
начин доходът на ответника нараства поради механичното сборуване на всички негови кредити,
без да се отчита, каква част от тях рефинансира предходни кредити и съответно каква част е реално усвоена от него.
При
другите два варианта – І-ви и ІІІ-ти разликата в доходите на страните е
минимална и не обосновава явно преимущество за никоя от тях.
Съгласно
разпоредбата на чл.21 ал.2 от СК съвместният принос може да се изрази и във
влагане на труд, в грижи за децата и работа в домакинството.
Във връзка
с това по делото бяха ангажирани от двете страни и събрани гласни доказателства, чрез разпита на общо седем свидетели, които се обособиха в две групи. Едната
група свидетели са тези, посочени от ищцата, а именно - Л.Я., Д.З. и И.К.. Другата група свидетели са тези ангажирани от ответника - С.И., Т.Б., Н.И. и З.К..
Според
свидетелите на ищцовата страна, основно ищцата се е грижела за
отглеждането и възпитанието на общото им дете с ответника,
а в определен период от време се грижела и за
сина на ответника от първия му брак - св.С.И.. С домакинстото
отново е била ангажирана главно ищцата като тя
се е занимавала с чистене, готвене и пране. Извършвала и дейности по боядисване на апартамента и малки
ремонти в жилището.
Ответникът не се ангажирал с
такива дейности.
Освен това ответникът нажежавал семейната обстановка с
честите си изблици на ревност, засилващи се след
консумация на алкохол, въпреки че ищцата да не му
давала никакви поводи за такава ревност, а напротив постоянно съобразявала поведението си с него до степен, че ограничавала контактите си с
колеги и съседи. Ревността на ответника давала поводи за скандали и до вербални атаки, включително по телефон, чрез обаждания и съобщения. Отделно от това ответникът
често канел гости, които стоели по цели нощи, а ищцата била принудена да им сервира и отнася, което водело до физическото й
изтощение на следващия ден.
Съгласно
показанията на свидетелите на ответната страна ответникът също бил ангажиран в отглеждането на общото им дете, както и на сина си от първия брак, по отношение на
който му били предоставени родителските права и който живеел с тях. Ответникът вземал малкия си син от детска
градина, а след това го водел и на училище /когато детето учело в училището, в което работи/. Купувал
му храна, както и му приготвял
сандвичи, тостери и
други. Разхождали се заедно и играели пред блока. В домакинството ответникът се ангажирал с тупането на килими, миенето
на чинии, както и с по-дребни ремонти. Не проявявал ревност и не консумирал алкохол. Напротив ищцата била тази, която злоупотребявала с алкохол, под чието влияние ставала агресивна и нападала
ответника и негови близки и роднини с вулгарни думи и подигравки. Случвало се да напада ответника дори и
физически.
Въз основа
на съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства и като отчита
съответната връзка и отношения на свидетелите със страните по делото, съдът
приема за установено, че при съвместното си съжителство като семейство ищцата и
ответникът са полагали грижи за общото им дете, както и за детето на ответника
от първия му брак, когато то е живяло при тях и ответникът е упражнявал
родителските права върху него. Напълно логично е докато общото дете на страните
е било малко по-голямата грижа за него да е полагала майката. По делото се
събраха доказателства, че и бащата се е включвал в грижите си за детето като му
е приготвял храна, водил го е на училище и на разходки. Правел го е когато е
имал време и възможност за това. Още повече, че освен преподавател в училището,
за бащата се събраха данни, че е творец и музикант, автор на различни
произведения като в две от книгите си е включил и рисунки на малкия си син. Реализираните
доходи от музикалните си изяви и писателска дейност ответникът е внасял в семейния бюджет.
Ищцата не
установи само тя единствено и самостоятелно да е полагала изключителни грижи за
семейството и домакинството.
Относно
твърденията на ищцата в исковата молба, че ответникът е този, който е създавал
дискомфорт в семейната обстановка и е нагнетявал напрежение, съдът приема за
безспорно установено по делото, че и двамата съпрузи /вече бивши/ еднакво, с
поведението и реакциите си особено от един момент насетне /от 2014г./, са
допринасяли за недобрата семейна среда и дисхармония в дома им. Допускали са
скандали и разправии помежду си. Отправяли са си недотам приятни реплики и
обръщения, писали са си грозни съобщения. Отнасяли са се зле с близките,
познатите или роднините на другия. Всичко това е допринесло и за фактическата
им раздяла и последвалия развод. В подкрепа на тези изводи на съда е и
постановеното и влязло в сила съдебно решение по бракоразводното дело, с което
решаващият съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака имат и двамата съпрузи.
В настоящия
казус разпитаните свидетели дават показания за възприятията си и наблюденията
си на различни житейски ситуации от съвместния живот на ищцата и ответника като
семейство. Показанията им касаят различни случаи в различни години или периоди от
съжителството им. Все пак страните по делото са били съпрузи в продължение на почти
десет години, а отношенията им са били доста динамични.
Затова не
може просто да се каже, че се кредитират показанията на едната или на другата
група свидетели.
За да бъде
уважен предявеният иск с правно основание чл.29 ал.3 от СК е необходимо по
делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: бракът между
съпрузите да е прекратен с развод; приносът на единия съпруг за придобиване на
имущество да е явно и значително по-голям от приноса на другия съпруг като при
определянето му следва да се има предвид придобивната стойност на вещите,
включително и теглените заеми за закупуването им. От съкупния анализ на
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
обстоятелството, че сключеният между страните брак е пракратен с развод с
влязло в сила решение на Пазарджишкия районен съд, като и че процесният
недвижим имот е придобит от страните по делото по време на брака им, поради
което същият представлява съпружеска имуществена общност. За да направи
преценка относно обстоятелството налице ли е по-голям принос от единия от съпрузите
за придобиване на общото им имущество по време на брака, съдът следва да вземе
предвид разходите за придобиването на имуществото, участието на съпрузите в
придобиването и в издръжката на семейството – внасяне на доходите в
семейството, внасяне на извънсемейни средства, както и полагане на грижи за
домакинството, децата и семейството. По-големият размер на получаваното трудово
възнаграждение от един от съпрузите по време на брака само по себе си не е
основание за определяне на по-голям дял от имуществената общност, след като
другият съпруг е изпълнявал задълженията си за грижа за децата, домакинството и
семейството.
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че по време
на брака между страните ищцата и ответникът са получавали приблизително равни
доходи, както и че и двамата са се грижели за домакинството и детето. Дори и да
приемем, че ответникът е имал по-малък принос в грижата за детето и в домакинството,
то това се дължи на творческата му дейност, от която е реализирал допълнителни
доходи, които е внасял в семейния бюджет.
Предвид изложеното
съдът намира, че по делото не се установи по безспорен начин наличието на явно
и значително по-голям принос на ищцата за придобиване на процесния недвижим
имот - апартамента, поради което не са налице и предвидените в разпоредбата на чл.29
ал.3 от СК предпоставки за уважаване на предявения иск, поради което същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Тъй като
не е налице значителен принос на ищцата по смисъла на разпоредбата на чл.29 ал.3 от СК,
то не е налице и основание за
изменяне на равенството на дяловете на съпрузите, установено с чл.28 от СК.
Горните изводи съдът счита, че са
в съответствие с приетото в т.8 на ППВС №5/31.10.1972г., която не е изгубила
значението си и до днес още повече, че текстовете в приетите след това СК са
аналогични.
Предвид всичко гореизложено,
съдът приема, че в случая не е налице значително надхвърляне на приноса на единия
съпруг – на ищцата на приноса на другия - ответника.
Затова и искът по чл.29 ал.3 от СК се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответника направените от него
разноски по делото в размер общо на 1590 лева, съгласно представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Ф., с ЕГН **********
***, представлявана от: АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „д-р П. , П. И П. ", БУЛСТАТ
*********, гр.Пазарджик, ул.“*********" №*,
/Офис център *, ет.*, офис *, представлявано от Управителя - д-р Р. Ц. П. ,
чрез упълномощения от дружеството адвокат: П.П. ***, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул."*********" №*, Офис център
*, ет.*, офис *, за адвокат П.В.П. против В.И.И., с ЕГН **********
***, с адрес за призоваване чрез работодателя: ОУ„П. .
И. *** иск с правно основание чл.29 ал.3
от СК – за определяне на И.С.Ф.
по-голям дял от общото имущество, придобито през време на брака й с В.И.И.,
свеждащо се до семейното жилище, представляващо: съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан в СВ - Пазарджик под Акт №*5, т.XVIII, дело №4749/2008г., вх.рег.№6517/21.08.2008г.: Апартамент №16, находящ се в шестетажен
жилищен блок №8, в квартал 322 по плана на гр.Пазарджик, ул.„********" №27, вход „А", разположен на VI- ти етаж, със застроена площ от 81.89 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение №16 с площ от 3.92кв.м. и
6.25% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседи на апартамента: изток-двор, запад-двор, север-апартамент №17 и сгьлбищна клетка и юг - жилищен
блок, а съгласно схема №15-23050-15.01.2018г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК -
гр.Пазарджик: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор на самостоятелния обект: 55155.502.540.1.16 по КККР на
гр.Пазарджик, със стар идентификатор: 55155.502.540.1.18, с предназначение:
жилище - апартамент, с брой нива на обекта: 1, с площ от 81.89кв.м., с
прилежащи части: избено помещение №16, с площ от 3.92кв.м. и
6.25%ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж -
55155.502.540.1.17, под обекта - 55155.502.540.1.13, над обекта-няма, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор: 55155.502.540 по КККР на гр.Пазарджик, а именно дял, възлизащ на 90% от общото имущество,
съответно за определяне на
ответника дял, възлизащ на 10% от общото имущество, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.С.Ф.,
с ЕГН ********** *** да заплати на В.И.И., с ЕГН **********
***, с адрес за призоваване чрез работодателя: ОУ„П. .
И. *** направените от него разноски по
делото в размер общо на 1590 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: