РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Перник , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500657 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД чрез процесуалния му
представител – ю.к. Ч. против Решение № 945 от 17.07.2020 г. по гр.д. № 447 по описа
на Районен съд – Перник за 2020 г., с което е осъден да заплати на Р. Й. Ц. сумата от
6139.26 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
медикаменти и лечение – вследствие претърпяно ПТП на *** г. в ***, с виновен водач
З. М. М., нанесъл удар на лек автомобил управляват от В. В. В. – марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, рег. № ***, в който на предна дясна седалка е пътувала Р. Й. Ц.,
пострадала, ведно със законната лихва върху главницата от *** г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноските по делото – 1000 лева, адвокатско
възнаграждение. С решението въззивния жалбоподател е осъден да заплати по сметка
на ПкРС държавна такса в размер на 245.57 лева.
В жалбата се поддържа, че предявените искове са неоснователни и недоказани, и
не били ангажирани надлежни доказателства относно пасивната процесуална
легитимация на ответното дружество. Поддържа, че при формиране на мотиви относно
механизма на осъществяване на събитието и приноса с поведението на пострадалата,
било възприето от районния съд, че водачът З. М. е единствено виновен за
настъпилото събитие, което противоречало на събраните по делото доказателства,
относно вината на посочения водач, като за този факт не били събрани безспорни
доказателства. Сочи, че не били събрани достатъчно доказателства относно оспорения
механизъм на ПТП, оспорената вина на застрахования при въззивния жалбоподател,
1
нито относно оспорените разходи. Твърди, че отказа за назначаване на експертизи,
сторен от ищцата бил достатъчен, за да обуслови изхода на спора, като не било
проведено пълно и главно доказване на иска, поради което и не им била дадена
възможност да проведат доказване. С жалбата се поддържа, че първоинстанционния
съд неправилно и незаконосъобразно бил възприел доказаност на всички оспорени
факти и обстоятелства по делото, които били възложени в доказателствена тежест на
ищцата, както и виновните поведения на водачите, участвали в ПТП, така и относно
оспорените разходи в пряка причинна връзка със състоялото се събитие от *** г.
С жалбата се моли решението да бъде отменено, като неправилно и постановено
при повратно обсъждане и кредитиране на събраните доказателства по делото, като се
постанови друго такова, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, и им се присъдят сторените по делото разноски във
въззивното производство.
Въззиваемата страна Р. Й. Ц., чрез процесуални си представител адв. О., в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК, е подала отговор по въззивната жалба, в който е заявила
становище, че обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен в обжалваната му
част, подадената срещу решението жалба счита за неоснователна, поради което моли да
бъде оставена без уважение. В отговора се твърди, че предявения иск е доказан, като се
поддържа, неоснователност на твърденията за съпричиняване в значителна степен на
настъпилия вредоносен резултат поради недоказаност на същите.
В отговора се моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение
въззивната жалба, като неоснователна, и се присъдят направените съдебни разноски
пред настоящата съдебна инстанция.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, не се
установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на
постановения съдебен акт, поради което и атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е
валидно. Атакуваното решение е постановено при наличие на всички процесуални
предпоставки и при липсата на процесуални пречки за възникването и упражняването
на правото на иск, поради което е и допустимо и следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи.
Пред районния съд е разгледан иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането и чл.86 от ЗЗД, предявен от Р. Й. Ц. против ЗК „Лев Инс“ АД за
осъждане на последния, в качеството му застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“ относно лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат, с рег. № ***,
чийто водач има вина за настъпилото на *** г. ПТП, да заплати сумата от 6139.26
лева, представляваща причинени имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба е твърдяла, че на *** г., в ***, ищцата е пътувала в л.а. марка
Фолксваген, модел Голф, с рег. № ***, управляван от В. В. В., на предна дясна седалка
с поставен обезопасителен колан. Твърдяла е, че по същото време в обратна посока по
ул. „***“ се е движел л.а. марка Фолксваген, модел Пасат, с рег. № ***, управляван от
З. М. М., като в района на кръстовището с ул. „***“, движещия се в обратна посока
автомобил Фолксваген Пасат, с водач М. предприел маневра „ляв завой“ към ул. „***“,
2
в нарушение на правилата за движение по пътищата, отнемайки предимството на
управлявания от В. л.а. Фолксваген Голф, и между двата автомобила настъпило пътно
транспортно произшествие (ПТП). Поддържала е, че при ПТП-то по непредпазливост и
били причинени множество телесни увреждания, изразяващи се в:
*******************************************. Изложила е доводи, че тези
наранявания наложили на *** г. и *** г. да и бъдат извършени оперативни
интервенции – ***************************************, след което лечението и
продължило в болнични условия и домашно лечение в периода до *** г. Поддържала е,
че през това време е направила разходи за лечение в размер на 5989.00 лева на *** г. за
медицински консумативи; на *** г. – 58.00 лева за потребителска такса и на *** г. -
92.26 лева за медикаменти. Твърдяла е, че към датата на ПТП-то, управлявания от М.
л.а. е имал сключен с ответника валиден договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност“, със срок на действие от *** г. до *** г., поради което с
молба от *** г. поискала от ЗК „Лев Инс“ АД да и изплати обезщетение за
претърпените имуществени вреди, което към датата на предявяване на иска, не и било
изплатено. В потвърждение на изложеното в исковата молба, към същата ищцата е
приложила писмени доказателства за настъпилото ПТП, както и епикризи за
проведеното от нея лечение и фактури за сторени разходи по лечението.
ЗК „Лев Инс“ АД са възразили срещу предявения иск, като са оспорили
механизма за настъпване на ПТП-то, вината и причините за неговото настъпване, като
са противопоставили и възражение за съпричиняване на ищцата за настъпилия
вредоносен резултат, като са твърди, че същата е пътувала без поставен
обезопасителен колан. В условията на евентуалност е навел възражение за принос от
страна на водача на л.а. Фолксваген Голф, и в тази насока ответника е твърдял, че
ПТП-то е причинено при условията на съизвършителство, тъй като водача на л.а.
Фолксваген Голф се е движел с несъобразена скорост от 138 км/ч.
За да уважи предявеният иск, районният съд е приел, че между виновния за
ПТП-то водач и ответника към *** г. е имало валидно сключена застраховка
„гражданска отговорност“, приел е, че е настъпило застрахователно събитие, за което
ЗК „Лев Инс“ АД бил уведомен от ищцата, доказаност на настъпилото ПТП,
механизма, начина, вината на водача, причинил ПТП, поведението на ищцата, която е
пострадало лице, уврежданията като вид и тежест, доказаност на оперативно и
постоперативно лечение, както и разходите, с които те били свързани, поради което
приел, че обезщетението следва да бъде равно на действително претърпените вреди, и
не е приел възражението на ответника за съпричиняване, поради неговата
недоказаност.
В хода на въззивното производство е изслушана и приета съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.С.,
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и приетата
съдебно-медицинска експертиза, се установява следното:
От приложената към исковата молба справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от
застрахователните компании по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, се установява, че управлявания от З. М. М. л.а. Фолксваген Пасат, с
рег. № ***, към *** г. е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“
3
при ответника по полица номер ***, със срок на действие от *** г. до *** г., който
факт не е бил спорен пред районния съд.
От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** г. се
установява, че на *** г., около 17:40 часа, в *** е настъпило ПТП между л.а.
Фолксваген Пасат, с рег. № *** с водач З. М. М., който е имал сключена застраховка
„гражданска отговорност“ при ответника ЗК „Лев Инс“ АД и л.а. Фолксваген Голф, с
рег. № ***, с водач В. В. В., при което е пострадала ищцата Р. Й. Ц., с фрактура
*******************, З. М. М., който е починал и В. В. В., който е бил с
******************************.
Пред районния съд ищцата е представила епикриза, неоспорена от ответника, от
оперативни процедури с голям обем и сложност на ***************, от която е видно,
че ищцата е постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на *** г. и е изписана на *** г.,
като е имала *************************, като на *** г. и е извършена оперативна
интервенция на ***, а на *** г. са и извършени още две оперативни интервенции на
*********************.
Представена е и епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, също неоспорена от
ответника, от която се установява, че Ц. е постъпила на *** г. в болничното заведение
и е изписана на *** г., през което време е претърпяла етапно оперативно лечение.
От приложената и неоспорена епикриза от „СБПЛР“ ЕООД се установява, че
ищцата е постъпила на *** г. в болничното заведение за преодоляване последиците от
***, като и е извършена физикална терапия и проведена рехабилитация.
От приложената фактура № *** г. се установява, че ищцата е заплатила сумата в
размер на 5989.00 лева с начислен ДДС, от които за ************************ на
стойност от 1732.50 лева без ДДС, ********************* на стойност от 1295.42
лева без ДДС, ********************* на стойност от 1302.92 лева без ДДС и
******************** на стойност от 660.00 лева без ДДС, или на обща стойност от
4990.84 лева без ДДС. На *** г. ищцата е заплатила потребителска такса в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ на стойност от 58.00 лева с ДДС, за което и е издадена фактура № *** г.
На същата дата Ц. е направила и разход в размер на 92.26 лева за медикаменти, за
което и е издадена фактура № *** г.
От приложената влязла в сила на 22.06.2018 г. присъда № 9 от 06.06.2018 г., по
НОХД № 58/2018 г. на ПОС, се установява, че В. В. В. е признат за виновен в това, че
на *** г. в ***, при управление на МПС .- л.а. Фолксваген Голф, с рег. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП - при избиране на скоростта
на движение, превишил пределно допустимата стойност от 50 км/ч за ППС, категория
„В“ в населено място, катот се движел със скорост от 138 км/ч и по непредпазливост
причинил смъртта на З. М. М. и средни телесни повреди на Р. Й. Ц., изразяващи се в
*********************** за период от време около 9-12 месеца,
********************** за период от време около 2-3,5 месеца;
******************************* за период от време около 2-3,5 месеца -
престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б. „б“, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. От
мотивите на присъдата се установява, че управлявания от З. М. л.а. Фолксваген Пасат,
с рег. № ***, движещ се към по *** е предприел ляв завой към *** без да спре, за да
пропусне движещите се с предимство превозни средства. Като механизъм на
настъпване на ПТП-то е прието в мотивите на присъдата последвал удар с предната
4
част на управлявания от В. л.а. и предната дясна част на автомобила, управляван от М..
От приетата във въззивното производство съдебно-медицинска експертиза се
установява, че удара за л.а. Фолксваген Голф е бил челен, като при удара има и
навлизане на части от автомобила навътре към купето, като при този механизъм на
ПТП-то, тялото на ищцата е осъществило контакт с бордтаблото и частите под него,
като е била притисната към седалката. По отношение на предпазния колан, вещото
лице е посочило, че характерните увреждания по тялото при поставени предпазни
колани са контузия с охлузвания и кръвонасядане на гръдния кош по линията на косата
част на колана и напречни, широки лентовидни охлузвания и кръвонасядания по
кожата и дълбоките тъкани в долната трета на корема, получени от напречната част на
колана. Вещото лице е посочило, че предпазните колани са най-ефикасни при удар в
предната част на автомобила, а при страничен удар или удар отзад, коланите не
фиксират достатъчно телата на водача и пътниците и те са относително подвижни при
удар, и не могат да предотвратят въздействията на инерционни сили върху вътрешните
органи, както и травмите, получени от деформираните се и притискащи части от
купето на автомобила. В заключение вещото лице е посочило, че причинените на
ищцата травми – ****************************** са неспецифични и само по
медицински данни не може да се определи със сигурност, дали към момента на
инцидента ищцата е била с поставен или непоставен предпазен колан. По отношение
на разходите, вещото лице е посочило, че направените разходи са във връзка с
проведеното лечение от ищцата на уврежданията, получени при процесния инцидент.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че увредите в областта *** при ищцата
най-вероятно са причинени от притискането и деформацията на колата, като *** по
принцип са свободни от възпиращото действие на колана – ръцете и краката могат да
се движат, а коланът фиксира коремната част, гърдите, така че краката биха могли да се
повдигнат, да се огънат да се усучат, както и ръцете. Пояснява, че при ищцата няма
наранявания на главата, които биха могли да говорят, че тялото е полетяло напред без
колан и се е ударило в стъклото, но и няма травми по линията на колана в областта на
корема и гръдния кош, а травмите при ищцата са получени от огъване или притискане.
Няма спор, че ищцата с молба от *** г. до ответника е поискала от последния в
следствие настъпилото ПТП на *** г. да и заплати претърпени от нея имуществени
вреди, които не са и изплатени към датата на предявяване на иска.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявения иск е с правна квалификация чл.432, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД, като
отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен на *** г., т.е. при действието
на Кодекса за застраховането, от *** г.
Специална предпоставка за допустимостта на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя на „гражданска отговорност“ на виновния водач на МПС, са
регламентирани в разпоредбите на чл.498, ал.3 във вр. с чл.496 и чл.380 от КЗ, които
изискват изтичане на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по
реда на чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
По силата на чл.498, ал.3 от КД, увреденото лице може да предяви претенцията
5
си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
В случая застрахователят е сезиран от ищцата по реда на чл.380 от КЗ на *** г.,
но същият не е определил размер на застрахователното обезщетение, нито е изплатил
такова.
Няма спор, че ищцата е увредено лице по смисъла на чл.478 от КЗ от
настъпилото на *** г. ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
него по застраховка „гражданска отговорност“, при спазване изискванията на чл.380 от
КЗ.
За да се уважи предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка „гражданска отговорност“, по делото следва да са установени
предпоставките на чл.45 от ЗЗД, а именно: наличието на валиден договор за
застраховка “гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно с изпълнение на
особените изисквания по чл.380 от КЗ и всички обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД.
Няма спор, че водача на л.а. Фолксваген Пасат, с рег. № *** – З. М. М., починал
при настъпилото на *** г. ПТП е имал валидно сключена застраховка „гражданска
отговорност“ при ответника към процесната дата. Доколкото пред районният съд за
този факт не е имало спор между страните, и доколкото ответника е страна по сключен
договор за „гражданска отговорност“ по отношение на управлявания от М. л.а. и не е
изплатил на ищцата застрахователно обезщетение във връзка със сключената
застраховка, то и притежава пасивната процесуална легитимация да отговаря по
предявения срещу него иск. С оглед на това неоснователни са въведените във
въззивната жалба възражения, че ЗК „Лев Инс“ АД, че не притежава пасивната
процесуална легитимация да отговаря по иска. Процесуалната легитимация на
страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, и твърденията, че
именно ищеца е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях
правен спор материалното право, докато материалната легитимация, се определя от
доказването на иска и определя неговата основателност.
Спорни по делото са обстоятелствата ищцата с поведението си допринесла ли е
за настъпилите увреждания и дали вина за настъпилото ПТП има само водачът З. М..
В действителност от приложената пред първоинстанционният съд присъда от
06.06.2018 г., по НОХД № 58/2018 г. се установява, че вина за настъпилото ПТП има и
В. В. В., то от мотивите на същата се установява, че вина за настъпилото ПТП има и З.
М., управлявал застрахования при ответника л.а. Фолксваген Пасат, с рег. № ***.
Данни за това могат да се извлекат само и единствено от мотивите на присъдата, които
макар и да нямат обвързваща гражданския съд задължителна сила, доколкото водача на
този л.а. участвал в настъпилото на *** г. ПТП и е починал при същото, то спрямо него
не може да бъде реализирана каквато и да е отговорност – наказателна, респ.
административно – наказателна. Ето защо настоящата инстанция намира, че вина за
настъпилото ПТП има и водача на л.а. Фолксваген Пасат, с рег. № *** – починалия З.
М., за който при ответника е имало сключена застраховка „гражданска отговорност“,
което не се спори между страните.
6
В тази връзка следва да се има предвид, че отговорността на застрахователя е
във функционална зависимост от тази на деликвента. Съгласно чл.53 от ЗЗД,
отговорността при деликт е солидарна, като увреденият може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да било от длъжниците, и при предявяване на иска
срещу един солидарен длъжник той отговаря за целия размер на вредите, независимо
от приноса за причиняването им. Солидарният съдлъжник не може да противопостави
на ищеца възраженията на своите съдлъжници, нито ищецът е длъжен да раздели
отговорността на съизвършителите, а когато той събере вземането си от единия от
солидарните съдлъжници, платилият обезщетението по пътя на регреса ще уреди
отношенията си с другия съизвършител, съгл. чл.127, ал.1 от ЗЗД, като размерът на
щетата от действията на всеки съизвършител е от значение само в отношенията между
тях, а не и спрямо ищеца. В този смисъл е определение № 180/23.03.11 г. по т.д. №
812/10 г. на ВКС.
Възражението на ЗК „Лев Инс“ АД за принос на ищцата при настъпилите
увреждания от застрахователното събитие, тъй като е пътувала без предпазен колан,
също са неоснователни. От приетата във въззивното производство съдебно-медицинска
експертиза се установява по безспорен начин, че ищцата няма травми в областта на
главата, които са характерни при пътуване без поставен предпазен колан. Вещото лице
е категорично, че краката и ръцете при поставен предпазен колан са свободно движещи
се, а травмите на ищцата са нанесени ****************, поради което сочи, че тялото
на ищцата най-вероятно е останало на седалката, и е било притиснато. От тук следва
извода, че ищцата е пътувала в лекия автомобил с поставен предпазен колан, поради
което и със своето поведение не е допринесла за настъпилия вредоносен резултат.
От приетата във въззивното производство съдебно – медицинска експертиза се
установява по безспорен начин, че направените от ищцата разходи в размер на 6139.26
лева, представляващи заплатени метални имплатни, потребителска такса и
медикаменти са във връзка с проведеното от нея лечение на травматичните
увреждания получени при настъпилото на *** г. ПТП, поради което и възражението за
липса на причинна връзка между заплатените от ищцата разходи, представляващи
претърпяна от нея имуществена вреда, са неоснователни. Анализа на събраните в
първоинстанционното и въззивното производство доказателства налагат извода, че е
налице причинно – следствена връзка между причинените на ищцата травматични
увреждания и извършените от нея разходи за тяхното лечение, поради което и
подлежат на обезщетяване по сключената застраховка „гражданска отговорност“ при
ответника.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването на въззивния жалбоподател разноски не се
дължат разноски.
На въззиваемата страна също не се дължи присъждане на разноски, тъй като по
делото няма представен договор за правна защита и съдействие, в който между адв. О.
и Ц. да е уговорено, че на последната ще и бъде предоставена правна помощ и
съдействие, при условията на чл.38, ал.1 вр.чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, т.е.
7
безплатно. Представено е само пълномощно, което по своята същност е едностранна
правна сделка, по силата на която на адв. О. е учредена представителна власт пред
съда по възникналия между Р.Ц. и ЗК „Лев Инс“ АД спор, като и в него няма посочено,
че адв. О. ще окаже безплатна правна помощ и съдействие на Р.Ц.. При това
положение предвид липсата на доказателства, че между Р.Ц. и адв. О. е уговорено
последният да и предостави безплатна правна помощ, то и не следва на въззиваемата
страна да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 945 от 17.07.2020 г., постановено по гр.д. №
00447 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8