№ 1545
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110106546 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Б.П.П.Ф. С.А.“, чрез
„Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК **********, гр. София срещу Ж.Д. обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 5 755, 50 лв.,
претендирана като непогасена изискуема главница по договор за потребителски заем с
номер PLUS–11285834 от 21.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 1 412,95 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода
от 05.07.2017 г. до 05.05.2019 г., сумата от 1 797,77 лв., претендирана като обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва за периода от 05.08.2017 г. до 16.10.2020 г., за които
суми е издадена заповед № 261160/29.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 13615/2020г. по описа на Районен съд –
Варна.
В исковата молба, ищецът „Б.П.П.Ф. С.А.“, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК
**********, гр. София твърди, че на 21.05.2015г. е сключен между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД /заличен
търговец/, ЕИК *********, гр. София и Ж.Д. договор за потребителски заем с номер PLUS–
11285834 от 21.05.2015г., с който дружеството е поело задължение да предостави на
потребителя сумата от 9 000 лв., а ответникът да върне наред с усвоената главница и
възнаградителна лихва в срок до 05.05.2019г. на равни 47 броя месечни анюитетни вноски.
Ищецът твърди, че е изправна по правоотношението страна, която е предоставила
заетата сума по банкова сметка на потребителя, а същият е преустановил редовното му
обслужване на 05.07.2017г.
Поддържа се, че на падежа – 05.05.2019г. и към деня на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 27.10.2020г. ответникът не е погасил задълженията си и дължи наред с
усвоената главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва.
Правният интерес от предявяване на специалните установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК се обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК при връчване на заповедта
1
за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ж.Д., чрез особения си представител оспорва
предявените искове по основание и размер.
Оспорват се твърденията, че кредиторът е предоставил на потребителя по банкова
сметка сумата от 9 000 лв., както и, че вземанията по договора са били обявени за
предсрочно изискуеми, чрез нарочно волеизявление, което да е достигнало до длъжника
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
В условие на евентуалност е релевирано възражение за погасяване по давност на
всички вземания.
Предвид изложеното, се настоява за отхвърлянето на заявените претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 261160/29.10.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13615/2020г. на Районен
съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като основание, от което вземането произтича се сочи договор за потребителски заем
с номер PLUS–11285834 от 21.05.2015г., по силата на който търговецът е поел задължение
да предостави по банкова сметка на Ж.Д. сумата от 9 000 лв. при задължение на потребителя
да я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 24, 01 % на равни 47 броя месечни
анюитетни вноски в срок до 05.04.2019г.
Съгласно изслушаното заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните и
кредитирано от съда, потребителят е получил по банковата си сметка сумата от 8 685 лв.,
като разликата до сумата от 9 000 лв. или сумата от 315 лв., представлява „такса
ангажимент“, която се заплаща от ответника, чрез удържането й от кредитора.
Със заверяване банковата сметка на потребителя, следва да се приеме, че кредиторът
е изправна по правоотношението страна, която е изпълнила поетите с договора задължения.
Потребителят е обслужвал кредита до 26.06.2017г., на която дата е заплатил сумата
от 350 лв. Погашения по кредита след посочената дата не са извършвани.
Неизпълнение на задължението за погасяване на две месечни вноски, считано от
датата на втората, е дало основание на кредитора да обяви вземанията за предсрочно
изискуеми, на осн. чл. 5, изр. 2 от договора, което той е сторил с нарочно изявление,
обективирано в документ, озаглавен „последна покана“, достигнало до адресата на
21.12.2017г. /л. 24 и л. 25/. Изявлението на кредитора, следва да се счита надлежно връчено,
макар и да е прието от мащехата на ответника на адреса, посочен в договора и съвпадащ с
постоянния му. В товарителницата изрично е отбелязано, че съдържанието на пратката
съдържа „покана – предсрочна изискуемост.“
Считано от 21.12.2017г. потребителят следва да върне непогасения остатък от
главницата, ведно с възнаградителна лихва, но до деня на обявяване на вземанията за
предсрочно изискуеми.
Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
/ТР 3/2017г. на ОСГТК на ВКС/.
Следователно, потребителят дължи на кредитора сумата от 5 453, 10 лв.,
представляваща остатък от главницата в размер, идентичен на този и към деня на
настъпване на окончателния падеж – 05.05.2019г.
2
Размерът на възнаградителна лихва за периода от 05.07.2017г. до 21.12.2017г.,
възлиза на сумата от 645, 90 лв.
Вземането за остатъка от главницата се погасява с изтичане на петгодишен срок,
считано от деня на предсрочната изискуемост или от 21.12.2017г., който до подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2020г., не е изтекъл.
Предвид изложеното правопогасяващото възражение, е неоснователно, а
претенцията, следва да бъде уважена до размера, посочен в заключението от 5 453, 10 лв.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и отхвърлена до претендирания
от 5 755, 50 лв., ведно със законната лихва.
Вземането за възнаградителна лихва се погасява с изтичане на тригодишен давностен
срок, който е започнал да тече от деня на падежа на всяка неплатена погасителна вноска до
деня на обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, поради което възражението,
заявено от ответника, е основателно за времето от 05.07.2017г. до 25.10.2017г. /вкл./ и от
22.12.2017г. до 05.05.2019г.
Или, потребителят дължи възнаградителна лихва за периода от 26.10.2017г. до
21.12.2017г. в размер на 167, 12 лв., съобразно изявлението на вещото лице в съдебно
заседание до който размер претенцията следва да се уважи, тъй като вземането не е погасено
по давност.
За разликата над посочената сума до претендираната от 1 412, 95 лв. за времето от
05.07.2017г. до 25.10.2017г. /вкл./ и от 22.12.2017г. до 05.05.2019г., искът следва да бъде
отхвърлен.
Ответникът дължи на кредитора и обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва върху неплатената главница за периода от 05.08.2017г. до 16.10.2020г., на осн. чл. 5,
изр. 1 от договора, чиито размер възлиза, според заключението на сумата от 1 770, 74.
Възражението за погасяване по давност на това вземане, е основателно за времето от
05.08.2017г. до 25.10.2017г. /вкл./, поради което претенцията в за посочения период, следва
да бъде отхвърлена.
Съобразявайки периода, за който вземането е погасено по давност, то потребителят
дължи на кредитора обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху остатъка
от неплатената главница в размер на 5 453, 10 лв., за времето от 26.10.2017г. до 16.10.2020г.,
в размер служебно изчислен с лихвен калкулатор възлизащ на 1 646, 52 лв.
По разноските
С право на разноски за уважената част от претенциите има ищцовата страна, чиито
размер за настоящото производство възлиза на сумата от 701, 71 лв., а за производството по
ч.гр.д. № 13615/2020г. на ВРС сумата от 164, 78 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж. Т. ДЖ., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Б.П.П.Ф. C.A., действащ чрез клона „Б.П.П.Ф. C.A.“,
клон България, ЕИК **********, гр. София сумата от 5 453, 10 лв. /пет хиляди
четиристотин петдесет и три лева и десет ст./, представляваща остатък от предсрочно
изискуема главница по договор за потребителски заем с номер PLUS–11285834 от
21.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
3
ГПК – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния й претендиран размер от 5 755, 50 лв., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 261160/29.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. №
13615/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявения от „Б.П.П.Ф. C.A., действащ
чрез клона „Б.П.П.Ф. C.A.“, клон България, ЕИК **********, гр. София срещу Ж. Т. ДЖ.,
ЕГН **********, **********, иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж. Т. ДЖ., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Б.П.П.Ф. C.A., действащ чрез клона „Б.П.П.Ф. C.A.“,
клон България, ЕИК **********, гр. София сумата от 167, 12 лв. /сто шестдесет и седем
лева и дванадесет ст./, представляваща непогасена възнаградителна лихва за периода от
26.10.2017г. до 21.12.2017г., произтичаща от договор за потребителски заем с номер PLUS–
11285834 от 21.05.2015г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над присъдената
сума до претендираната от 1 412, 95 лв. за времето от 05.05.2017г. до 25.10.2017г. /вкл./ и от
22.12.2017г. до 05.05.2019г., за която сума е издадена заповед № 261160/29.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. №
13615/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявения от „Б.П.П.Ф. C.A., действащ
чрез клона „Б.П.П.Ф. C.A.“, клон България, ЕИК **********, гр. София срещу Ж. Т. ДЖ.,
ЕГН **********, **********, иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж. Т. ДЖ., ЕГН
**********, ********** ДЪЛЖИ на „Б.П.П.Ф. C.A., действащ чрез клона „Б.П.П.Ф. C.A.“,
клон България, ЕИК **********, гр. София сумата от 1 646, 52 лв. /хиляда шестстотин
четиридесет и шест лева и петдесет и две ст./, представляваща обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва върху неплатения остатък от главницата в размер на 5 453,
10 лв. за периода от 26.10.2017г. до 16.10.2020г., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата над присъдената сума до претендираната от 1 797, 77 лв. за периода от
05.08.2017г. до 25.10.2017г. /вкл./, за която сума е издадена заповед № 261160/29.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. №
13615/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявения от „Б.П.П.Ф. C.A., действащ
чрез клона „Б.П.П.Ф. C.A.“, клон България, ЕИК **********, гр. София срещу Ж. Т. ДЖ.,
ЕГН **********, **********, иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж. Т. ДЖ., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.П.П.Ф.
C.A., действащ чрез клона „Б.П.П.Ф. C.A.“, клон България, ЕИК **********, гр. София
сумата от 866, 49 лв. /осемстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и девет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които за настоящото
производство възлиза на сумата от 701, 71 лв., а за производството по ч.гр.д. № 13615/2020г.
на ВРС сумата от 164, 78 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4