№ 475
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110142048 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена „А1
Б.“ ЕАД, искова молба, насочена против „Д. и **“ ООД, ЕИК *********, с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 344,42 лв., представляваща месечни такси и потребление за
използване на услуги по Договор М ******* за периода от 09.06.2020 г. до 08.12.2020
г., ведно със законна лихва от 07.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 14.04.2021 г. по
ч.гр.д. № 19567/2021 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си субективни права при
твърдения, че между него и ответника е сключен Договор за използване на мобилни
услуги *********, партида *********, ID на Договора М *******. Твърди, че за всяка
отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения,
представляващи неразделна част от Договора. Излага, че с Договор от 10.04.2018 г. за
срок от две години е предоставена услуга достъп до интернет, представляваща
постоянна връзка с гарантирана симетрична скорост за пренос на IP (IP) с месечна
такса 50 лв. без ДДС. Твърди, че след изтичането на срока на Договора, същият е
продължил действието си за неопределен срок при същите условия съгласно т.22.4. от
Договора. Излага, че с констативен протокол от 10.04.2018 г. е удостоверено
предоставянето на услугата. Сочи, че до месец юни 2020 г. ответникът е заплащал
използваните услуги, след което е спрял да плаща. Поддържа, че са издадени и
дължими фактури на обща стойност 344,42 лв., както следва: Фактура №
*********/13.07.2020 г. на стойност 60.00 лв. за отчетен период 09.06.2020 г. –
08.07.2020 г.; Фактура № ********/12.08.2020 г. на стойност 60.00 лв. за отчетен
1
период 09.07.2020 г. – 08.08.2020 г.; Фактура № *********/14.09.2020 г. на стойност
60.00 лв. за отчетен период 09.08.2020 г. – 08.09.2020 г.; Фактура №
*********/12.10.2020 г. на стойност 71,52 лв. за отчетен период 09.09.2020 г. –
08.10.2020 г.; Фактура № *********/12.11.2020 г. на стойност 60.00 лв. за отчетен
период 09.10.2020 г. – 08.11.2020 г.; Фактура № ********/14.12.2020 г. на стойност
32,90 лв. за отчетен период 09.11.2020 г. – 08.12.2020 г. Твърди се, че за процесната
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19567/2021 г., по
описа на СРС, 180-ти състав, като след депозирано от длъжника възражение по чл. 414
ГПК е заведена исковата молба, инициирала настоящото производство. Прави се
искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество процесната сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
в който оспорва частично предявените искове. Признава, че между страните е сключен
Договор М ******* от 10.04.2018 г. със срок на действие две години. Твърди, че до
месец юли 2020 г. дружеството е заплащало дължимите суми по Договора. Сочи, че
през месец юли 2020 г. управителят на дружеството – Д.А., е посетила офис на ищеца,
за да прекрати Договора, но служителите са й обяснили, че доколкото е корпоративен
клиент, то същияг няма как да се прекрати на място в офис, а следва да се свърже с
оператор. Управителят на дружеството се е свързал с оператор, като след
продължителни разговори, служителят й е изпратил бланка за прекратяване на
договора и е обяснил, че същата следва да се разпечата на хартия, подпише и
подпечата, след което да се сканира или снима и изпрати по електронен път по имейл
до служителя, който я е обслужвал. Ответникът твърди, че на 24.08.2020 г. в 15:18 часа
от официалния имейл на дружеството е изпратен имейл до служителя на „А1 Б.“ ЕАД,
който е съдържал два прикачени файла с бланките за прекратяване на Договора.
Излага, че след изпращане на имейла управителят на дружеството се е свързал по
телефона с отдел обслужване на клиенти, от където са потвърдили, че заявлението за
прекратяване на Договора е получено по надлежния ред. Поддържа, че съгласно
условията на Договора, същият следва да се счита прекратен с едномесечно
предизвестие, считано от датата на подписване на заявлението за прекратяване –
24.08.2020 г. Оспорва дължимостта на сумите, начислени за период след 24.09.2020 г.,
поради прекратяване на Договора. Моли съда да отхвърли исковата претенция за
сумите, начислени за периода 24.09.2020 г. – 08.12.2020 г. Претендира разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл., като е предявен установителен
иск с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства, а именно, че между страните е сключен Договор М ******* от
10.04.2018 г. със срок на действие две години за предоставяне на услуга достъп до
интернет, представляваща постоянна връзка с гарантирана симетрична скорост за
пренос на IP (IP) с месечна такса 50 лв. без ДДС, че ответникът дължи стойността на
предоставените услуги за периода 09.06.2020 г. – 08.09.2020 г., за които са издадени
Фактура № *********/13.07.2020 г.; Фактура № ********/12.08.2020 г.; Фактура №
*********/14.09.2020 г., както и част от сумата по Фактура № ********* за периода от
09.09.2020г. до 24.09.2020г.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
2
факти - всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения / чл. 154, ал. 1 ГПК/. Не подлежат на доказване факти, за
които съществува установено от закона предположение. Оборването на такива
предположения се допуска във всички случаи, освен когато това е забранено от закон /
чл. 154, ал. 2 ГПК/.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно
факта на сключен с ответника договор за предоставяне на услуга интернет със
съдържанието, посочено в исковата молба, че е доставил на ответника през процесния
период процесната услуга на претендираната стойност, както и че вземането е станало
изискуемо.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, както и
възражението си, че договорът е прекратен на 24.09.2020г., след депозиране на
едномесечно предизвестие, получено от ищеца на 24.08.2020г.
ПРИЕМА представените от ищцовото дружество и ответника документи като
писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 19567/2021 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.03.2022г. от 09.40 часа, за
които дата и част да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, ведно с приложенията към него, като същите могат да изразят становище и
да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3