Разпореждане по дело №62/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 88/29.10.2009 г., постановена по НОХД № 840 по описа за 2009 г., Кърджалийският районен съд е признал:

1.С. Ф. И., роден на 08.09.1983 г. в Г.К., живущ в Г.К., български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН *, за виновен в това, че в периода от 18.07.2009 г. – 19.07.2009 г. в Г.К., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, в съучастие с Р. М. М. от Г.К., като извършител отнел чужди движими мещи – монети на обща стойност 32 лв., 4 броя уиски “Бляк рам”, всяка от по 1 литър на стойност 50 лв., 4 бутилки уиски “Бляк рам”, всяка от по 700 мл., на стойност 30 лв., 9 броя кутии нес кафе, всяка от по 100 Г. на стойност 44.10 лв., 3 кутии нес кафе, всяка от по 50 Г. на стойност 8.70 лв., 14 щафети луканка “Чичовци” с общо тегло 2.6 кг. на стойност 28.60 лв. и 1 бр. раница на стойност 8.00 лв., всичко на обща стойност 201.40 лв. от владението на Е.А.М. от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлава опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затвор, като на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото обвинение за кражба на пари в размер на 118.00 лв., светещи запалки на стойност 4.00 лв., 25 бр. десерт “Чайка” на стойност 7.50 лв. и 2 кг краве сирене на стойност 8.00 лв., всичко на обща стойност 137.50 лв. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето от 20.07.2009 г. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимия С. Ф. И. е бил задържан и му е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”;

2. Р. М. М., роден на 06.06.1979 г. в Г.К., живущ в Г.К., български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН *, за виновен в това, че в периода от 18.07.2009 г. – 19.07.2009 г. в Г.К., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, в съучастие със С. Ф. И. от Г.К., като извършител отнел чужди движими мещи – монети на обща стойност 32 лв., 4 броя уиски “Бляк рам”, всяка от по 1 литър на стойност 50 лв., 4 бутилки уиски “Бляк рам”, всяка от по 700 мл., на стойност 30 лв., 9 броя кутии нес кафе, всяка от по 100 Г. на стойност 44.10 лв., 3 кутии нес кафе, всяка от по 50 Г. на стойност 8.70 лв., 14 щафети луканка “Чичовци” с общо тегло 2.6 кг. на стойност 28.60 лв. и 1 бр. раница на стойност 8.00 лв., всичко на обща стойност 201.40 лв. от владението на Е. А.М. от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлава опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затвор, като на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото обвинение за кражба на пари в размер на 118.00 лв., светещи запалки на стойност 4.00 лв., 25 бр. десерт “Чайка” на стойност 7.50 лв. и 2 кг краве сирене на стойност 8.00 лв., всичко на обща стойност 137.50 лв. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето от 23.07.2009 г. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимия Р. М. М. е бил задържан и му е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. Със същата присъда С. Ф. И. и Р. М. М. са осъдени солидарно да заплатят по смитка на РС – К. направените по делото разноски в размер на 30.00 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Р. М. М., който я обжалва като незаконосъобразна и несправедлива. Моли съда да отмени присъдата на Кърджалийския районен съд и да върне делото за ново разглеждане или да намали наложеното му наказание. В съдебно заседание поддържа жалбата си, като сочи, че откраднатото било върнато същия ден. Защитникът на подсъдимия - А. Караманолов, излага съображения за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Сочи, че подзащитният му бил осъждан многократно, но с оглед ниския размер на отнетите вещи и останалите смекчаващи обстоятелства моли съда да измени присъдата на Кърджалийския районен съд като намали значително размера на наказанието, наложено на подсъдимия Р. М. М..

Недоволен от така постановената присъда е останал и жалбодателят С. Ф. И., който я обжалва като незаконосъобразна и нецелесъобразна. Моли съда да отмени присъдата на Кърджалийския районен съд и да върне делото за ново разглеждане или да намали наложеното му наказание. В съдебно заседание поддържа жалбата си, като сочи, че върнали откраднатите вещи, като наложеното му наказание било голямо за кражба на 32 лв. Моли съда да намали размера на наложеното му наказание. Защитникът на подсъдимия - А. В. сочи, че е налице опит за кражба при условията на чл.18 от НК. Излага съображения за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, предвид наличието на смекчаващи обстоятелства.

Прокурорът от О. П. – К. оспорва въззивните жалби. Сочи, че първоинстанционният съд съобразил обясненията на подсъдимите и останалите доказателства, като наложеното на подсъдимите наказание било съобразено с разпоредбите на НК и процедурата, при която било гледано делото в съдебната фаза и съответствало на обществената опасност на деянието и извършителите. При разглеждане на делото не били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди присъдата на Кърджалийския районен съд, която намира за правилна и законосъобразна.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира:

Въззивните жалби са частично основателни.

От събраните по делото доказателства в двете инстанции се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Ф. И. е роден на 08.09.1983 г. в Г.К., живущ в Г.К., български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, с ЕГН *. Същият е осъждан многократно.

Подсъдимият Р. М. М. е роден на 06.06.1979 г. в Г.К., живущ в Г.К., български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, с ЕГН *. Същият е осъждан многократно.

На 18.07.2009 г. около 18.00 часа подсъдимите И. и М. отишли в района на ЖП Гара К. и се насочили към метален склад, в който с телена мрежа и шпертплат бил оградено помещение, собственост на свидетеля Е.А.М. Ограденото помещение било използувано от свидетеля Е. М. като склад за хранителни стоки. Двамата подсъдими отишли до задната част на металния склад и видяли, че един от ламаринените листове, служещи за стена е изкривен. Р. М. дръпнал ламаринения лист, който се изкривил още повече и се образувал отвор, през който двамата подсъдими проникнали в металния склад. Насочили се към ограденото с мрежа и шпертплат помещение, собственост на свидетеля Е. М. Подсъдимият Р. М. разтворил мрежата с ръце, след което бутнал шпертплата, който паднал на земята и по този начин се образувал отвор, през който двамата подсъдими влезли в склада за хранителни стоки. От склада подсъдимите взели 4 бутилки уиски “Бляк рам”, всяка от по 1 литър, 4 бутилки уиски “Бляк рам”, всяка от по 700 мл., 9 броя кутии нес кафе, всяка от по 100 Г., 3 кутии нес кафе, всяка от по 50 Г., 14 щафети луканка “Чичовци” с общо тегло 2.6 кг. Намерили също и една раница, в която сложили вещите. Взели също така и монети на стойност 32 лв. и по обратния път през отворите излезли от ограденото помещение и от металния склад. В момента, когато излезли от металния склад, на ЖП Гара К. пристигнал влак, като двамата подсъдими били забелязани от служители на Национална компания “Железопътна интфраструктура”. И. и М. се изплашили да не бъдат разкрити и захвърлили раницата с отнетите вещи в изоставена стая без врата в сграда, намираща се непосредствено до металния склад и напуснали района на ЖП Гара К.. На 19.07.2009 г. около 13.00 часа свидетелят Е. М. изпратил сина си - свидетеля А.Е.М. до склада за хранителни стоки да вземе минерална вода за сватбата на сестра си. Влизайки в склада, свидетелят А.М. забелязал, че вещите в работната стая са разхвърляни и се усъмнил, че е извършена кражба. Заключил вратата и обиколил металния склад, като в задната част на същия, откъм ЖП Гара К. видял, че един ламаринен лист бил изкривен, за което уведомил баща си – свидетеля Е. М. Около 17.30 часа на 19.07.2009 г. свидетелите А.М. и Т. Р. отишли до металния склад, за да заварят изкривения лист ламарина. Когато започнали работа, забелязали раница, която била захвърлена в изоставена стая без врата в сграда, намираща се непосредствено до металния склад. Свидетелят А.М. взел метален прът, с който пренесъл раницата пред вратата на склада за хранителни стоки и сигнализирал полицейските органи. При извършения оглед било установено, че в раницата се намирали 4 бутилки уиски “Бляк рам”, всяка от по 1 литър, 4 бутилки уиски “Бляк рам”, всяка от по 700 мл., 9 броя кутии нес кафе, всяка от по 100 Г., 3 кутии нес кафе, всяка от по 50 Г., 14 щафети луканка “Чичовци” с общо тегло 2.6 кг. Иззети били и дактилоскопни следи от бутилка от 1 литър уиски “Бляк рам”, както и от бутилка от 700 мл. уиски “Бляк рам”. От изготвените дактилоскопни експертизи се установява, че откритата и иззета дактилоскопна следа от бутилка от 1 л. уиски “Бляк рам” при огледа на местопроизшествието на 19.07.2009 г. е оставена от среден пръст на лява ръка на С. Ф. И., а откритата и иззета дактилоскопна следа от бутилка от 700 мл. уиски “Бляк рам” при огледа на местопроизшествието на 19.07.2009 г. е оставена от лява длан на Р. М. М..

От писменото заключение на вещото лице Иван Димов Назъров по назначената стоково-оценителна експертиза, което и настоящата инстанция приема, се установява, че стойността на отнетите вещи е както следва: 4 броя уиски “Бляк рам”, всяка от по 1 литър на стойност 50 лв., 4 бутилки уиски “Бляк рам”, всяка от по 700 мл., на стойност 30 лв., 9 броя кутии нес кафе, всяка от по 100 Г. на стойност 44.10 лв., 3 кутии нес кафе, всяка от по 50 Г. на стойност 8.70 лв., 14 щафети луканка “Чичовци” с общо тегло 2.6 кг. на стойност 28.60 лв. и 1 бр. раница на стойност 8.00 лв. Заедно с монетите на стойност 32 лв., общата стойност на отнетите вещи и пари е в размер на 201.40 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимите И. и М., направено в хода на съкратеното съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същите са заявили, че признават по-голямата част от фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и са изразили съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство; както и от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите Е. М., А. М., Т. Р. и писмените доказателства, приети от двете съдебни инстанции, които изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимите.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимите С. Ф. И. и Р. М. М. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като в периода от 18.07.2009 г. – 19.07.2009 г. в Г.К., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, в съучастие помежду си като извършители, отнели чужди движими мещи – монети на обща стойност 32 лв., 4 броя уиски “Бляк рам”, всяка от по 1 литър на стойност 50 лв., 4 бугилки уиски “Бляк рам”, всяка от по 700 мл., на стойност 30 лв., 9 броя кутии нес кафе, всяка от по 100 Г. на стойност 44.10 лв., 3 кутии нес кафе, всяка от по 50 Г. на стойност 8.70 лв., 14 щафети луканка “Чичовци” с общо тегло 2.6 кг. на стойност 28.60 лв. и 1 бр. раница на стойност 8.00 лв., всичко на обща стойност 201.40 лв. от владението на Е.А.М. от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата представлава опасен рецидив и за двамата подсъдими, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал както на обясненията на подсъдимите, в които същите подробно описват деянието, така и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които подкрепят обясненията на подсъдимите, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Безспорно се установява от обективна страна извършването на престъплението по 196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като е налице отнемане на чужди движими вещи, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. Подсъдимите са прекъснали владението на свидетеля Е.М., установявайки своя фактическа власт върху отнетите вещи. В случая, не би могло да се говори за опит за кражба, тъй като двамата подсъдими са установили свое владение върху отнетите вещи. Разбира се, виждайки пристигащия влак на ЖП Гара К. и, за да не бъдат разкрити, двамата подсъдими захвърлили раницата с отнетите вещи в изоставена стая, но в този момент изпълнителното деяние е довършено. Впрочем, за да е налице довършена кражба не е необходимо владението върху отнетите вещи да е продължително, в който смисъл е и т.4 от Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н.д. 3/1971 г. на Пленума на ВС. Освен всичко друго, захвърлянето на раницата в изоставената стая не прекъсва фактическата власт, установена от двамата подсъдими върху отнетите вещи. Те знаят къде се намира раницата и докато друго лице не установи фактическа власт върху отнетите вещи, владението, осъществявано от И. и М. не е прекъснато.

Подсъдимият Р. М. М. е осъждан многократно, видно от приложената по досъдебно производство № 432/19.07.2009 г. по описа на РУ на МВР – К. справка за съдимост. Релевантни за квалификацията на престъплението като опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК са осъжданията на подсъдимия М. с: 1. Присъда № 112/29.10.2007 г. по НОХД № 708/2007 г. по описа на РС – К., влязла в сила на 13.11.2007 г., за извършено на 25.06.1998 г. престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и 3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.54 от НК, с която на Р. М. е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален “строг” режим на основание чл.47 от ЗИН (отм.); 2. Присъда № 98/01.10.2007 г. по НОХД № 935/2007 г. по описа на РС – К., влязла в сила на 16.10.2007 г., за извършено на 14.06.1998 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.54 от НК, с която на Р. М. е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален “строг” режим на основание чл.47 от ЗИН (отм.). Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено Р. М. да изтърпи отделно наложеното му с присъда № 62/13.07.1995 г. по НОХД № 82/1995 г. по описа на РС – К., наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, при първоначален “строг” режим на основание чл.47 от ЗИН (отм.); 3. Присъда № 46/20.09.2007 г. по НОХД № 702/2007 г. по описа на РС – К., влязла в сила на 05.10.2007 г., за извършено на 14.08.1998 г. престъпление по чл.196, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. “а” и “б”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, с която на Р. М. е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при първоначален “строг” режим на основание чл.47 от ЗИН (отм.);.

Подсъдимият С. Ф. И. е осъждан многократно, видно от приложената по досъдебно производство № 432/19.07.2009 г. по описа на РУ на МВР – К. справка за съдимост. Релевантни за квалификацията на престъплението като опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК са осъжданията на подсъдимия И. с: 1. Присъда № 45/10.05.2007 г. по НОХД № 403/2007 г. по описа на РС – К., влязла в сила на 25.05.2007 г., за извършено на 10.02.2007 г. срещу 11.02.2007 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, с която на С. И. е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено С. И. да изтърпи отделно наложеното му с присъда по НОХД № 618/2002 г. по описа на РС – К., наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието; 2. Присъда № 49/08.05.2007 г. по НОХД № 273/2007 г. по описа на РС – К., влязла в сила на 23.05.2007 г., за извършено на 01.12.2006 г. срещу 02.12.2006 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, с която на С. И. е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален “строг” режим на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН (отм.). Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено С. И. да изтърпи отделно наложеното му с присъда по НОХД № 618/2002 по описа на РС – К., наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителите са съзнавали общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и са искали, пряко целяли тяхното настъпване. Подсъдимите са съзнавали, че отнемат чужди движими вещи без съгласието на пострадалия, като за целта повреждат прегради, здраво направени за защита на имот. Налице е общност на умисъла на двамата извършители, които са съзнавали, че извършват деянието съвместно и усилията им са били насочени към постигане на общ резултат.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителите. Отчетени са отегчаващите отговорността обстоятелства за двамата подсъдими – предишните им осъждания и лошите характеристични данни. При определяне размера на наказанието, обаче районният съд не е съобразил наличието на изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства и за двамата подсъдими. На първо място това са: направените самопризнания; активното участие на подсъдимите в установяването на всички факти и обстоятелства от значение за делото; провеждането на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК, което е довело до ускоряване на процеса; изразеното съжаление и желание за поправяне; ниската стойност на отнетите вещи, която е под минималната работна заплата за страната. Не без значение е и обстоятелството, че макар кражбата да е довършена, отнетите вещи са върнати на собственика, а единствено сумата от 32 лв. не е възстановена, което води на практика до липса на вреди от престъплението. Всички тези обстоятелства дават основание да се направи извод, че в случая и най-лекото предвидено в чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във в­. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК наказание от 3 години “лишаване от свобода” би се оказало несъразмерно тежко и за двамата подсъдими. Това от своя страна обуславя приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наказанието “лишаване от свобода” следва да бъде определено под най-ниския предел от 3 години, а именно 1 година “лишаване от свобода” и за всеки от двамата подсъдими Р. М. и С. И.. С оглед на това присъдата на първоинстанционния съд в тази й част следва да бъде изменена. Приложението на чл.66, ал.1 от НК е неприложимо, предвид предишните осъждания на подсъдимите.

Присъдата, в частта, с която подсъдимите С. И. и Р. М. са признати за невиновни и оправдани на основание чл.304 от НПК, по повдигнатото им обвинение за кражба на пари в размер на 118.00 лв., светещи запалки на стойност 4.00 лв., 25 бр. десерт “Чайка” на стойност 7.50 лв. и 2 кг краве сирене на стойност 8.00 лв., всичко на обща стойност 137.50 лв. не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде изменена присъда № 88/29.10.2009 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 840 по описа за 2009 г. на същия съд, като бъде намален размера на наложеното на подсъдимите Р. М. М. и С. Ф. И. наказание “лишаване от свобода” от 3 (три) години на 1 (една) година за всеки от тях, на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК. В останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание, чл.334 т. 3 от НПК, във вр. с чл.337, ал.1, т.1 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 88/29.10.2009 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 840 по описа за 2009 г. на същия съд:

- В ЧАСТТА, с която на подсъдимия С. Ф. И. от Г.К., с ЕГН * за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наказанието “лишаване от свобода” от 3 (три) години на 1 (една) година, както и

- В ЧАСТТА, с която на подсъдимия Р. М. М. от Г.К., с ЕГН * за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наказанието “лишаване от свобода” от 3 (три) години на 1 (една) година.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.