№ 8702
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И Д. К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110127171
по описа за 2022 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за признаване за установено, че в „К“ ЕАД дължи на Х. Б. А. сумата от 1339.14
лева, представляваща вземане за възстановяване на заплатени без основание от ищцата в
полза на ответника суми за възнаградителна лихва в размер на 256.71 лева, за
възнаграждение за предоставено поръчителство в размер на 937.04 лева, както и за
надвнесена сума от 145.39 лева, по сключен между страните договор за потребителски
кредит № 1142009/28.09.2018г. и по сключен между ищцата и „****“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство от 28.09.2018г., за което парично притезание по ч. гр. дело
№ 209/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищцата твърди, че на 28.09.2018г. сключила с ответника договор за потребителски
кредит № 1142009/28.09.2018г., по силата на който й бил предоставен паричен заем в размер
на 1000.00 лева, за ползването на която сума дължала възнаградителна лихва в размер на
41.24 % годишно, като сумите по кредита следвало да бъдат изплатени на 13 месечни
вноски от по 96.67 лева всяка. На същата дата- 28.09.2018г., в изпълнение на уговореното с
договора за кредит ищцата сключила с „****“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, с който последното се задължило да сключи със заемодателя по договора за
кредит договор за поръчителство и да обезпечи по този начин вземанията на „К“ ЕАД от Х.
А., срещу което последната се задължила да заплати възнаграждение в общ размер на 937.04
лева, също платимо на 13 равни месечни вноски с падежи на датите на падеж на вноските
по кредита. В изпълнение на паричните си задължения по двете съглашения ищцата
извършила плащания в общ размер на 2339.14 лева в полза на „К“ ЕАД по банкова сметка
на последното, като счита, че сумата над чистата стойност на кредита от 1000.00 лева следва
да й бъде възстановена като заплатена по нищожни поради противоречието им със закона-
ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, договори, евентуално- като заплатени въз основа на недействителни
клаузи. Във връзка с последното изяснява, че клаузата, с която е уговорен годишен лихвен
процент над трикратния размер на законната лихва, е в противоречие с добрите нрави
съобразно трайно установената съдебна практика, а чрез уговорката за дължимост на
1
възнаграждение за поръчителство се достига до годишен процент на разходите над
допустимия съгласно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК от 50 %, като изтъква във връзка с това, че
сключването на договора за предоставяне на поръчителство било задължително условие за
отпускане на процесния заем при посочените в договора условия. По изложените
съображения счита, че сумите, заплатени над размера на отпусната в заем сума от 1000.00
лева, възлизащи на 1339.14 лева, са недължимо платени и поради това подлежащи на
възстановяване от ответното дружество, в чиято полза били превеждани. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, излагайки подробни съображения, поради които
счита, че процесните договор за кредит и за предоставяне на поръчителство са сключени
при спазване нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, чл. 19, ал. 4 и чл. 20 ЗПК. Изяснява, че
договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на
електронни волеизявления по чл. 2 ЗЕДЕУУ чрез средства за комуникация от разстояние,
както и че при сключването му ищцата била запозната със съдържанието му, с приложимите
общи условия и с приложение № 1 към него, предоставени й на посочената от нея
електронна поща, поради което поддържа, че е спазено императивното изискване за писмена
форма на договра за потребителски кредит. Счита, наред с това, че съдържанието на
договора е ясно и недвусмислено, поради което от него се установяват условията за
отпускане на заема, респ. за неговото изплащане, вкл. размер и компоненти на
погасителните вноски, падеж на същите, размер на уговрената лихва. Поддържа, че
доколкото уговорената възнаградителна лихва е част от годишния процент на разходите, а
същият е в размер на 50 % съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уговорката, предвиждаща
дължимост на лихва над трикратния размер на законната лихва, не противоречи на добрите
нрави. Оспорва сключването на договор за предоставяне на поръчителство да е предвидено
като задължително условие за сключване на договора за кредит, като подчертава, че в
общите му условия, приложими към договора за заем, същото е предвидено като
възможност, но не и като задължение за кредитополучателя, от която възможност
последният изрично заявил, че ще се ползва, подавайки заявление за предоставяне на
кредит. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни
актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и от правна страна:
По така предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК процесуално задължение
на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатила в полза
на ответника посочените в исковата молба суми в общ размер на 2339.14 лева.
В тежест на ответника е пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ЗЗД да
докаже сключването между страните на валиден договор за потребителски кредит, респ. на
валиден договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и „****“ ЕООД при
спазване на императивните изисквания на закона, както и че реално е предоставил на
ищцата уговорената като заем парична сума.
Установяват се от надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени
доказателства, а и не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на
основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1142009/28.09.2018г. при
посочените в исковата молба параметри и условия, че уговорената като заем сума от 1000.00
лева е предоставена в полза на ищцата, че между ищцата и „****“ ЕООД е сключен договор
за предоставяне на поръчителство от 28.09.2018г., че за погасяване на задълженията си по
2
договорите ищцата е превела по банкова сметка на „К“ АД сумата от общо 2339.14 лева. За
доказване на последното по делото са представени в заверени от страната копия разписки за
преведени от нея в полза на „К“ ЕАД суми в общ размер на 2339.14 лева с посочване в
преобладаващата част от платежните документи на номера на процесния договор за
потребителски кредит като основание на извършеното плащане.
Така, по силата на процесния договор за потребителски кредит № 1142009/28.09.2018г.
„К“ ЕАД е предоставило на Х. Б. А. паричен заем в размер на 1000.00 лева, която сума
същата се е задължила да върне съобразно уговорения в приложение № 1 към договора
погасителен план на 13 месечни вноски от по 96.67 лева всяка, включващи главница-
заетата сума, както и възнаградителна лихва, за която е уговорено да е в размер на 41.24 %
годишно или в размер на 256.71 лева за целия срок на договора. Съгласно т. 8 от същото
приложение към договора за кредит годишният процент на разходите по кредита възлиза на
50 %.
В чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит страните са уговорили, че в случай
че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечнеие на кредита,
същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да
предостави на „К“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „К“ ЕАД юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одобрение на заявлението на кредитополучаетля в хипотезата по предходното
изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между
страните по договора се прилагат съответните разпоредби на общите условия относно
обезпечението. В чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че в случай че в посочения
в ал. 1, изр. първо срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на
кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К“ ЕАД, съответно договорът не
поражда действие между „К“ ЕАД и кредитополучателя.
По силата на сключения на 28.09.2018г. между „****“ ЕООД и ищцата Х. Б. А.
договор за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор за
поръчителство с „К“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К“ ЕАД солидарно с
потребителя- Х. А., за изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно
процесния договор за потребителски кредит, както и за всички последици от
незипълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.
Срещу това ищцата се е задължила да заплаща на „****“ ЕООД възнаграждение в размер и
при условия съгласно приложение № 1, като съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство „К“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора по
посочената в чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора банкова сметка на „К“ ЕАД, както и всички други
вземания на поръчителя по договора, като е уточнено, че в случай че платената по този
начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
„К“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по договора за предоставяне на
поръчителство, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
Съгласно т. 1 от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждението на „****“ ЕООД в качеството му на поръчител е в размер на 72.08 лева
месечно за периода на действие на договора за кредит, като всяка месечна вноска се дъжли
на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно уговорения за него
погасителен план.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
3
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. А съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя
не включва нотариалните такси.
А в чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя" означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни
на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия.
В актуалната практика на СЕС, в частност в т. 46 от Решение на Съда (девети състав)
от 21 март 2024 година по дело C-714/22 е възприето, че член 3, буква ж) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
„ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги
се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съдът намира, че в настоящия случай процесните сделки- договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство, следва да бъдат разглеждани като
единен източник на задълженията на потребителя (макар и формално да са обективирани в
различни писмени документи, страни по тях да са различни дружества и да имат различен
предмет), доколкото с оглед несъмнената икономическа и правна свързаност на
дружеството- поръчител и заемодателя (последният съгласно вписването в ТР е едноличен
собственик на капитала на „****“ ЕООД), фактически вземанията и по двата договора
възникват в правната сфера на „К“ ЕАД. Както бе изяснено, съгласно договора за
предоставяне на поръчителство и приложение № 1 към него потребителят- ищец се е
задължил да заплаща месечно възнаграждение в полза на поръчителя, платимо на падежите
на погасителните вноски по договора за кредит. Съгласно приложение № 1 към договора за
потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е в размер на 50.00 %.
При съобразяване на тези уговорки, както и на обстоятелствата, че едноличен собственик на
капитала на поръчителя е заемодателят по договора за кредит, че възнаграждението в полза
4
на поръчителя се дължи ежемесечно на падежите по договора за кредит и независимо дали
длъжникът е изправен или не, при това предпочтително пред вземанията на заемодателя по
договора за кредит, съдът намира, че с уговарянето на процесното възнаграждение по
същество се достига до забранен от закона- императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
резултат, а именно уговаряне на годишен процент на разходите, който многократно
надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С това
възнаграждение на практика се достига до значително и необосновано оскъпяване на
предоставения паричен заем, което води и до съществено неравновесие между интересите на
заемодателя и тези на потребителя- още едно допълнително основание за нищожност на
коментираната клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ето защо и доколкото с коментираната уговорка за заплащане на т. нар.
„възнаграждение за поръчителство“, на практика съставляваща част от съдържанието на
процесния договор за потребителски кредит и предвиждаща допълнителен необоснован
доход в полза на заемодателя (във връзка с последното следва да се отбележи и че се касае за
сума във фиксиран размер, дължима ежемесечно независимо от изправността на длъжника,
при което е принципно възможно да се плати възнаграждение в значителен общ размер, без
имуществото на поръчителя да е фактически засегнато в резултат на учреденото
обезпечение), се достига чрез принципно допустими от закона средства до забранен от
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК резултат- надвишаване на максимално допустимия
размер на ГПР. Поради това и съобразно цитирната практика на СЕС, следва да се приеме,
че в случая възнаграждението за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде
включено в общите разходи по кредита за потребителя, а оттам и в посочения в т. 8 от
приложение № 1 към договора за потребителски кредит ГПР. Последното не е сторено,
поради което и съобразно възприетото в т. 56 от цитираното вече Решение на СЕС от
21.03.2024г. по дело C-714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница, следва да се приеме, че
некоректното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочването му, а с това, че
не е спазено изискването на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед на
това, на основание нормата на чл. 22 ЗПК и само на коментираното основание- неправилно
посочване на ГПР в договора за потребителси кредит, сключен между страните, последният
се явява недействителен, а това, от своя страна, обосновава задължение за потребителя да
върне единствено т. нар. „чиста стойност на кредита“, т. е. заетата сума, но не и уговорените
лихва и други разходи по кредита- арг. нормата на чл. 23 ЗПК.
Последното е достатъчно основание за недължимост и на уговорената възнаградителна
лихва в общ размер на 256.71 лева. Независимо от това и за пълнота и прецизност следва да
се изясни, че така уговореният размер на възнаградителната лихва при съобразяване на
конкретния размер на законната лихва за периода на съществуване на правоотношението-
28.09.2018г.- 30.11.2019г., в т. ч. на приложимия към датата на сключване на договора за
кредит основен лихвен процент на БНБ от 0 %, върху общо дължимата главница от 1000.00
лева, не надвишава трикратния размер на законната лихва и пренебрежимо малко
превишава двукрартния размер на същата, които размери са въведени от съдебната
практика- напр. решение 906/2004 г. по гр. д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, решение 378/ 2006
г. по гр. д. 315/ 2005 г. на ВКС, II ГО, определение 901/ 2015 г. по ч. гр. д. 6295/ 2014 г. на
ВКС, IV ГО, като критерии при преценката дали уговореният размер на възнаградителната
лихва противоречи на добрите нрави. С оглед на това само по себе си уговарянето на
възнаградителна лихва в посочения размер не води до нищожност на съответната уговорка.
5
Въпреки това и по изложените вече доводи, касаещи недействителността на договора за
потребителски кредит в неговата цялост, в случая заплащането на възнаградителна лихва се
явява недължимо.
Поради това и доколкото не е спорно, че с плащанията си ищцата е погасила
задължението си за възнаградителна лихва в общ размер на 256.71 лева и за възнаграждение
за поръчителство в размер на 937.04 лева, претенциите й за възстановяване на тези суми
като недължимо платени подлежат на уважаване в тяхната цялост.
Същото важи и за сумата от 145.39 лева, за която от приложените разписки се
установява да е заплатена в полза на ответното дружество, но не се доказва, а и не се твърди
да е била дължима във връзка с погасяване на каквото и да е задължение, уговорено с
процесния договор за потребителски кредит.
При тези мотиви предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция разноски се следват
единствено на ищеца, в чиято полза на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъде присъдена сумата от 26.80 лева- държавна такса за заповедното производство, както и
сумата от 26.80 лева- държавна такса за разглеждане на исковете в настоящото
производство.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв.
К. Б. следва да бъде присъдена сумата от 360.00 лева с вкл. ДДС, а на адв. М. Л.- сумата от
388.49 лева с вкл. ДДС, представляващи адвокатски възнаграждения за осъществената от
всеки от тях безплатна адвокатска защита и съдействие на ищцата съответно в заповедното
и в исковото производство и определени от съда съобразно материалния интерес по делото,
липсата на фактическа и/или правна сложност на производствата, както и редакциите на чл.
7, ал. 7 и ал. 2, т. 1, респ. т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, обн. в бр. 68 на ДВ за 2020г. и приложими към датата на
сключване на всеки от договорите за правна защита и съдействие.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на ч. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, че „К“ ЕАД, ЕИК *********, дължи на Х.
Б. А., ЕГН **********, сумата от 1339.14 лева, представляваща вземане за възстановяване
на заплатени без основание от ищцата в полза на ответника суми за възнаградителна лихва в
размер на 256.71 лева, за възнаграждение за предоставено поръчителство в размер на 937.04
лева, както и за надвнесена сума от 145.39 лева, по сключен между страните договор за
потребителски кредит № 1142009/28.09.2018г. и по сключен между ищцата и „****“ ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство от 28.09.2018г., за което парично притезание по
ч. гр. дело № 209/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „К“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Х.
6
Б. А., ЕГН **********, сумата от 26.80 лева- държавна такса за заповедното производство,
както и сумата от 26.80 лева- държавна такса за разглеждане на исковете в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „К“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗА да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, сумата от 360.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена от нея безплатна адвокатска защита на заявителя
Х. Б. А., ЕГН **********, в заповедното производство.
ОСЪЖДА „К“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗА да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, сумата от 388.49 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена от него безплатна адвокатска
защита на ищцата Х. Б. А., ЕГН **********, в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7