№ 606
гр. Дупница, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100476 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. В. Т. срещу М. И. И..
Ищецът твърди, че на 23.04.2023 г. около 21:30 ч. в гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил,
пред магазин за хранителни стоки, намиращ се на ул. „Тракия“, чрез нанасяне на удари в
областта на лицето ответникът причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в
лицева травма: лицева асиметрия и оток в областта на лявата скула, околоочен хематом
вляво; счупване на предната и задната стена на левия горночелюстен синус с изместване на
фрагментни към вътрешността на синуса (хлътване) и с проследима фрактурна линия към
алвеоларния израстък на горната челюст в ляво, достигаща между зъб 22 и 23 в ляво;
счупване на долен ръб на лявата орбита с проминране на костен фрагмент към орбитата и
компресия върху левия долен прав очедигитален мускул; счупване на външната стена на
лявата орбита; счупване на арката на лявата яблъчна (скулна) кост; счупване на външния
птеригоиден израстък на сфеноидалната кост вляво; счупване на корноидния израстък на
долната челюст вляво. Мозъчна травма: дискретен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка
(субарахноидна хеморагия) вдясно задно слепоочно, като тези травми реализират медико-
биологични признак счупване на челюст, което е довело до трайно затруднение в дъвченето
и говоренето за период по-голям от 30 дни и до разстройство на здравето, временно опасно
за живота с период на възстановяване 1,5-2 месеца. Освен това на 23.04.2023 г. в гр.
Сапарева баня, обл. Кюстендил, пред магазин за хранителни стоки, намиращ се на ул.
„Тракия“ ответникът се е заканил с убийство на ищеца, като му казал „Ей боклук, ще те убия
и ще те ликвидирам“ и това заканване е възбудило у пострадалия основателен страх за
осъщестевяването му. Поддържа, че за посочените деяния въз основа одобрено споразумение
по НОХД № 1039/2023 г. по описа на РС-Дупница ответникът бил признат за виновен в
1
извършването на престъпления по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 НК. Твърди, че в
резултат на тези престъпления ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и неудобства. Изтъква, че възстановяването продължило дълго, а и до
момента изпитвал силно главоболие и болки в областта на челюстта. От заканата претърпял
и силен стрес и уплаха, като и до момента не можел да преодолее страха си. Моли за
осъждане на ответника да заплати сумата от 24000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на извършените от ищеца престъпления, ведно
със законната лихва от 23.04.2023г. до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва да е извършил
противоправно поведение, наличието на увреждания, причинната им връзка с деянията.
Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. 52 ЗЗД. За възникване на вземането за
обезщетение е необходимо да се установят следните факти: че ответникът е осъществил
описаните в исковата молба деяния, противоправния им характер (в т.ч. че същите са
признати за престъпление от наказателния съд), естеството и интензитета на претърпените в
резултат на деянието на ответника неимуществени вреди. При установяване на тези
обстоятелства е в тежест на ответника да докаже заплащането на дължимото обезщетение.
В случая от приложените писмени доказателства е видно, че въз основа одобрено от съда
споразумение по НОХД № 1039/2023 г. по описа на РС-Дупница М. И. И. е признат за
виновен за това, че на 23.04.2023 г. около 21:30 ч. в гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил, пред
магазин за хранителни стоки, намиращ се на ул. „Тракия“, чрез нанасяне на удари в областта
на лицето ответникът причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в лицева
травма: лицева асиметрия и оток в областта на лявата скула, околоочен хематом вляво;
счупване на предната и задната стена на левия горночелюстен синус с изместване на
фрагментни към вътрешността на синуса (хлътване) и с проследима фрактурна линия към
алвеоларния израстък на горната челюст в ляво, достигаща между зъб 22 и 23 в ляво;
счупване на долен ръб на лявата орбита с проминране на костен фрагмент към орбитата и
компресия върху левия долен прав очедигитален мускул; счупване на външната стена на
лявата орбита; счупване на арката на лявата яблъчна (скулна) кост; счупване на външния
птеригоиден израстък на сфеноидалната кост вляво; счупване на корноидния израстък на
долната челюст вляво. Мозъчна травма: дискретен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка
(субарахноидна хеморагия) вдясно задно слепоочно, като тези травми реализират медико-
биологични признак счупване на челюст, което е довело до трайно затруднение в дъвченето
и говоренето за период по-голям от 30 дни и до разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Освен това на 23.04.2023 г. в гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил, пред магазин за
хранителни стоки, намиращ се на ул. „Тракия“ ответникът се е заканил с убийство на ищеца,
като му казал „Ей боклук, ще те убия и ще те ликвидирам“ и това заканване е възбудило у
пострадалия основателен страх за осъщестевяването му – престъпления по чл. 129, ал. 2 вр.
2
ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 НК.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, а съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че задължителната сила на одобреното от
наказателния съд споразумение се разпростира върху част от елементите, релевантни за
фактическия състав на деликта (вредоносното поведение на ответника, противоправния му
характер и вината), като на разглеждане от гражданския съд подлежат въпросите свързани с
характера и интензитета на неимуществените вреди, връзката им с престъпното поведение
на ответниците и размера на съответстващото им справедливо обезщетение.
В настоящия случай от приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на извършените престъпления ищецът С. В. Т. е получил следните увреждания:
закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се във фрактури на лицеви кости в ляво: на
горната челюст, зигоматичната кост, долната челюст и очницата - в областите на предна,
задна и латерална стена на горночелюстния синус и към алвеоларния гребен; на предния
долен ръб на очницата и дъгата на зигоматичната кост, на външната стена на очницата и на
венечния/короноидния/ израстък на долна челюст, с дислокация на фрагменти; фрактура на
външната пластина на левия криловиден израстък на клиновидната /сфеноидалната/ кост на
черепната основа; ограничен субарахноидален кръвоизлив по главния мозък и мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието; кръвоизлив /хемосинус/ в левия
горночелюстен синус, субконюнктивална хеморагия по ляво око, кръвонасядане и оток на
меките тъкани в лява лицева половина. Прието е, че по своя медико-биологичен характер
фрактурите в областите на горната челюст, долната челюст и зигоматичната кост, поотделно
и в съвкупност, водят до счупване на челюст, което води до практически значимо затруд‐
няване на дъвченето и говора за срок по-голям от 30 дни, а субарахноидалният кръвоизлив
по главния мозък е разстройство на здравето, временно опасно за живота (възможно е да
доведе до смъртен изход), докато фрактурите на латералната стена на лява орбита и левия
криловиден израстък на сфеноидалната кост по черепната основа, мозъчното сътресение със
степенно разстройство на съзнанието, субконюнктивалния кръвоизлив по ляво око и
кръвонасядането и отока на меките тъкани в лява половина на лицето, поотделно и в
съвкупност водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Наред с тези
увреждания, при ищеца са установени и охлузвания по кожата на двете ръце и дясно коляно,
които са причинили болки и страдание на ищеца. От приетото заключение става ясно и това,
че за овладяване на съС.ието на ищеца, същият е претърпял в „Пирогов“ оперативно (кръвна
репозиция на дислоцираната лява зигоматична кост) и медикаментозно лечение (вливания,
антибиотик и обезболяващи). Вещото лице не е установило конкретни медицински данни за
назначеното лечение след изписване на ищеца, но с оглед неговото съС.ие е приел, че със
сигурност е бил необходим поне прием на обезболяващи медикаменти за някакъв период от
време. По отношение на периода на възстановяване експертът е обосновал, че обичайната
3
продължителност е до около 2,5 месеца (от които около 1,5-2,5 мееца за фрактурите на двете
челюсти и зигоматичаната кост, респ. за затруднените функции на дъвчене и говор; около
1,5-2 месеца за субарахноидалния кръвоизлив, като опасността за живота от развитие на
усложнения е била най-голяма в първите 1-2 седмици; около 3-4 седмици за фрактурите на
латералната стена на очницата, криловидния израстък на сфеноидалната кост, мозъчното
сътресение със степенно разстройство на съзнанието, субконюнктивалния кръвоизлив по
ляво око и отока и кръвонасядането на меките тъкани в лявата половина на лицето и около
1-2 седмици за охлузванията по ръцете и дясно коляно), като в случая не са налице
медицински данни за по-продължителен период на възстановяването. В заключението се
приема още че към настоящия момент ищецът е практически възстановен като не се очакват
неблагоприятни здравословни последици и за в бъдеще, с изключение на това, че са
възможни епизодични болки за кратки периоди от време (при натоварване на челюстите,
промяна във времето и др.), но същите не повлияват практически значимо на
здравословното му съС.ие.
Съдът намира приетото заключение за обективно, достоверно и убедително, като изводите
на вещото лице се потвърждават напълно и от показанията на свидетелите МС-Т.а и СП.
Пресъздаваният от свид. С-Т.а външен вид на ищеца веднага след инцидента (не можел да
говори, имал кръв, анцугът бил изподран, лицето – подрано и подуто), извършеното лечение
(операция в „Пирогов“, където останал няколко дни) и последиците от него (след операцията
не можел да говори, хранел се само с пасирана храна, като според нея бил много зле около 1-
2 месеца) напълно кореспондират на приетата експертиза. В същата степен това се отнася и
за показанията на свид. П, според когото веднага след инцидента ищецът бил целият в кръв,
която течала от носа и устата, повърнал докато се мие, претърпял операция в „Пирогов“,
след която не можел да говори около месец. От същите показания става ясно и това, че след
инцидента ищецът бил уплашен и притеснен, било го страх да излиза сам, страхувал се
ответникът да не го пребие втори път, като в деня на инцидента получил и закана за
убийство.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. И И., които не кореспондират на установеното
медицинско и психологично съС.ие на ищеца. В пълно противоречие с установеното
първоначално увреждане на здравето (няколко дни в „Пирогов“ и около 2 седмици с
опасност за живота поради причинения субарахноидалния кръвоизлив) е изявлението на
свид. И., че около 10 дни след инцидента видял С. и визуално въобще не му личало да е
пострадал.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните доказателства се установяват всички
елементи от фактическия състав на предявеното материално право, поради което на
разглеждане подлежи въпросът за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се извърши
при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки
отделен случай. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с
4
характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр., както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
При това положение, при определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът отчита
вида, характера и тежестта на телесните увреждания, които при ищеца С. В. Т. се изразяват в
закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множество фрактури на лицеви кости,
кръвоизливи и кръвонасядания по лицето, ограничен субарахноидален кръвоизлив по
главния мозък и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието (описани по-
подробно по-горе), както и охлузвания по кожата на двете ръце и дясно коляно.
Уврежданията са съсредоточени върху главата, където се намира главният мозък и
множество сетивни органи, а тежестта им е довела до съществено ограничаване на основни
жизнени процеси и способи за социализация (дъвчене, хранене, зрение, говор) за период по-
дълъг от 30 дни. От съществено значение е и това, че част от уврежданията
(субарахноидалният кръвоизлив по главния мозък) са довели до съС.ие, временно опасно за
живота. Настоящият състав взема предвид и начина, по който е осъществено увреждането, а
именно чрез нанасянето на удари в областта на главата и тялото, при което
неблагоприятните последици от увреждането са настъпили ненадейно и неочаквано за
пострадалия. При преценката по чл. 52 ЗЗД от значение е и обстоятелството, че за
овладяване на съС.ието на С. Т. е било необходимо провеждане на оперативно и
медикаментозно лечение. Несъмнено важни са и съобразените от съда вид, характер, тежест
и интензитет на търпените от ищеца болки, страдания, неудобства и психически
увреждания, които неизменно и житейски логично съпътстват описаните по-горе телесни
увреждания, лечение и възстановяване. От съществено значение е и установеният от вещото
лице възстановителен процес, който е продължил около 2,5 месеца. Следва да се отчете и
това, че към настоящия момент ищецът е практически възстановен от получените
травматични увреждания, като не се очакват неблагоприятни здравословни последици от
тях и за в бъдеще, макар да са възможни епизодични болки за кратки периоди от време (при
натоварване на челюстите, промяна във времето и др.), които не повлияват практически
значимо здравословното му съС.ие.
В допълнение на горното, следва да бъдат отчетено и това, че нанасянето на телесните
увреждания е било съпроводено и със закана, насочена директно срещу живота на
пострадалия. Предвид, обстоятелствата, при които е отправена заканата и последващата
временна опасност за живота на ищеца, за съда не е налице никакво съмнение, че същата е
породила обясним и логичен страх у пострадалия. Последното се уставновява и от разпита
на посочените по-горе свидетели, от които става ясно, че след инцидента ищецът бил
уплашен и притеснен, било го страх да излиза сам, страхувал се ответникът да не го пребие
втори път.
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита, че претендираното от ищеца
обезщетение в размер на 24 000 лв. не надхвърля размера на справедливото обезщетение по
чл. 52 ЗЗД за извършените от ответника престъпления по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 144,
5
ал. 3 НК. Същото съответства на установените по-горе критерии, преценени и в контекста
на възрастта на пострадалия (41-годишен към датата на деликта), икономическата
обстановка и стандарта на живот в страната, съдебната практика при аналогични случаи. От
една страна, определянето на по-нисък размер на обезщетението би било несъвместимо с
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от
осъществено незаконно посегателство срещу личността на гражданите, каквито са
извършените престъпления по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 НК. От друга страна,
осъждането на ответника за по-висок размер от претендирания от ищеца би било
несъвместимо с принципа за диспозитивно начало в процеса, поради което съдът е
ограничен до обема на търсената защита (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По изложените съображения, предявеният от С. В. Т. иск следва да се уважи като
основателен в пълен размер. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД в полза на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху уважената главница.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена и сумата от 1500 лв. - адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Дупница сумата от 960 лв. -
държавна такса и 400 лв. – разноски за експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. *** да заплатИ на С.
В. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. *** следните суми: 24000 ЛЕВА -
обезщетение по чл. 45 ЗЗД вр. 52 ЗЗД за неимуществени вреди, причинени в резултат на
нанесена на 23.04.2023г. в гр. Сапарева баня, обл. Кюстендил, пред магазин за хранителни
стоки, намиращ се на ул. „Тракия“ телесна повреда и отправена закана с убийство на С. В.
Т., представляващи престъпления по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 НК, за
извършване на които ответникът е признат за виновен въз основа одобрено от съда
споразумение по НОХД № 1039/2023 г. по описа на РС-Дупница, ВЕДНО със законната
лихва от 23.04.2023г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски, а
именно: 1500 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. *** да заплатИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница следните суми:
960 ЛЕВА – държавна такса и 400 ЛЕВА – разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
6
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7