Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: 84
Година 2017г. Град П., обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П. ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 06.03.
2017
година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : Н. ДЗИВКОВА
М. НЕНОВА
СЕКРЕТАР : К.Р.
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 65 по
описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд П.
е сезиран с искова молба, подадена от
ищците К.В.Ш. с ЕГН **********
***, Ж.Р.А. с ЕГН ********** ***, Т.Р.З. с ЕГН ********** ***, С.Р.С. с ЕГН **********
***, Е.Р.М. с ЕГН ********** ***, Я.Р. Т. с ЕГН ********** *** , Ф.Т.А. с ЕГН **********
***, А. Т. Б. с ЕГН ********** ***, Р.Т.Р. с ЕГН ********** ***, Р.Р.Т. с ЕГН ********** ***, Ю.Р.Т. с ЕГН ********** ***, Р.С.А.
с ЕГН ********** ***, Л.С.С. с ЕГН ********** ***, М.С.А.
с ЕГН ********** *** 249, Р.С.А. с ЕГН ********** *** против ответниците
В.И.Г. с ЕГН ********** ***, Т.И.Й.
с ЕГН ********** ***, М.И.А. с ЕГН ********** ***, Г.И.С. с ЕГН ********** ***,
Т.Р.Т. с ЕГН ********** *** и М.Р.Т. с ЕГН ********** ***
С исковата
молба са предявени обективно съединени
искове с правно основание по чл. 124 ал.1
от ГПК , чл. 537 ал. 2 от ГПК и чл. 76 от ЗЗД.
С решение
№ 960/ 08.12. 2016г. на районен съд П.
,постановено по гр. д. № 1092/ 2015г. по описа на същия съд исковете са
отхвърлени , като неоснователни . Осъдени са ищците да заплатят в полза на ответниците Т.Р.Т.
и М.Р.Т. сторените по делото съдебно
–деловодни разноски .
Решение
№ 960 / 08. 12.2016г. на районен съд П. се обжалва с въззивна
жалба от ищците в първоинстанционното
производство чрез адвокат М.П. *** .
Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон
, необоснованост и нарушение на процесуалните правила . Искането
е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с
което се уважат предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете
инстанции .
В срока по
чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна
.
В открито
съдебно заседание пълномощника на въззиваемата
страна оспорва въззивната
жалба .
Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да
се остави в сила . Не прави нови доказателствени
искания.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт , които са посочени
във въззивната жалба , като взе предвид становището
на противната страна и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално
допустима .
Жалбата е
подадена от активно легитимирани страни
( ищци в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по
същество въззивната
жалба е основателна .
В текста на
чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния
съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът
служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси
въззивната инстанция е ограничена от посоченото в
жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на
обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост.
Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
І. По възражението за нарушение на чл.120 от ЗЗД.
Основното
оплакване , което се прави във въвзивната жалба е за
нарушение разпоредбата на чл.120 от ЗЗД.
В мотивите на
обжалваното решение е прието , че имота , който е предмет на исковата молба не
е придобит от наследодателя И. Р.Т. по силата на наследство и давностно владение . Прието е , че констативен нот. акт № 160/ 23.07.2004г. е съставен неправилно .
Прието е , че към момента на
съставянето на нот. акт не са били налице предпоставките
на чл.79 от ЗС във вр. с чл. 68 от ЗС за придобИ.е на собствеността на първично ( оригинерно ) основание.Прието е ,че имота е запазил
наследствения си характер.
За да
отхвърли иска районния съд е приел , че ответниците Т.Р.Т. и съпругата му М.Р.Т. са придобили имота по давност ,чрез
добросъвестно владение , на основание чл. 79ал. 2 от ЗС. Районният съд се е позовал на възражението за придобивна давност ,направено от ответниците с
отговора на исковата молба .
Във въззивната жалба ищците твърдят ,че районния съд не е
следвало да приложи института на придобивната
давност , тъй като отговора на исковата молба е подаден от тези ответници след
изтичане на преклузивния едномесечен
срок по чл. 131ал.1 от ГПК. Твърди
се,че при това положение районния съд не е следвало да разгледа възражението
за придобивна
давност.
Възражението
на въззивната страна е основателно .
Според текста на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответната
страна има право да подаде отговор в едномесечен срок от получаване на препис
от исковата молба с приложенията . Срокът има преклузивен характер , което означава ,че за спазването
му съдът е длъжен да след и служебно .
Срокът се брои на месеци и изтича на
съответното число на
последния месец. Ако месеца
няма съответно число срока изтича в
последния му ден( чл. 60ал.3от ГПК).В случая ответниците Т.Р.Т. и
М.Р.Т. са получили препис от исковата молба с приложенията на 11.11. 2015г.
Срокът за подаване на отговор изтича на 11. 12. 2015г.,ден петък
,работен ден. Отговорът е подаден в
съда на
14.12. 2015г. , след
изтичане на преклузивния едномесечен срок . Правните последици от
неспазване на срока за подаване на отговор
са приравнени на правните последици от неподаването на отговор по чл.
133 от ГПК. Това означава ,че
страната губи възможността да направи възраженията си против иска в
по – късен момент , освен ако пропускът на срока се дължи на особени
непредвидени обстоятелства ,които страната не е могла да преодолее. Наличието
на такива обстоятелства не се сочи от противната страна ,нито се представят
доказателства в тази насока.
В т. 4на ТР №
1/2013г.на СГТК на ВКС е прието , че възраженията на ответника против иска поначало се преклудират
с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл.131 ал.1 от ГПК,поради което не могат да се правят за
първи път пред въззивната инстанция . Това се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите могат да се
въведат за първи път пред въззивната инстанция,само
ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените
правила (напр.нарушаване правото на
участие на страната в първоинстанционното производство ) не е могла да ги заяви
пред първата инстанция.В мотивите на решението ВКС приема ,че това се налага с оглед
принципа на „концентрационното начало“, залегнал в ГПК , което налага страните
да изчерпят всичките си искания и възражения по установяване на релевантните за
спора факти още в началната фаза на
процеса .Прието е в мотивите на решението ,че това се отнася и за възраженията за придобивна
и погасителна давност. Същите се преклудират в
посочения срок,доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал
факт ,тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва ( чл.116 б.“в“от ЗЗД във вр.с
чл.84 от ЗС). Твърдения и данни за нововъзникнали обстоятелства след прекъсване на давността с
предявяване на иска няма по делото .
По изложените съображения въззивната
инстанция приема , че възражението за придобивна
давност,което е направено с отговора на исковата молба от ответниците
Т.Р.Т. и съпругата му М.Р.Т. не следва
да се разгледа от съда , тъй като възражението е преклудирано по време според разпоредбата на чл. 131ал. 1
от ГПК .
ІІ. По установителния иск за собственост.
В исковата
молба ищците твърдят,че са собственици по силата на наследство по закон на
имота , който е описан в исковата молба . Исковата молба е оставяна
многократно от съда „без движение „за
конкретизирана на имота,предмет на установителния иск
за собственост. Трайна е съдебната практика за това ,че имота следва да
бъде индивидуализиран по техническите му характеристики към момента на подаване на исковата молба . Имотът
,който е индивидуализиран от ищците и за който се претендира право на
собственост, след многократното
оставяне на исковата молба „без
движение“ е конкретизиран по следния
начин : Поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П. , одобрени със Заповед № РД -18-97/ 28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК целия с площ
от 260кв.м. ,ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор *************.2.
със застроена площ от 36 кв.м. Претенцията на ищците е до размера на техните
наследствени права – 104/ 132 ид. части.
В исковата
молба ищците твърдят ,че процесния имот е бил
собственост на общия наследодател Р. Р.Т.
,починал на 06. 09. 1978г. В
подкрепа на това твърдение е представен нот.
акт № 32/ 25.12.1952г., с който наследодателя на ищците Р. Р. Т.ов / Р.Р.Т. / е признат за собственик по силата на извършена
публична продан на имот ,
представляващ дворно място с размери 260 кв. м. в гр. П./циганската
махала / ,за който имот е отраден парцел XVІІ общински в квартал ІV по плана на гр. П. .
С нот. акт № 160/23.07.2004г. синът на
наследодателя Р.Р.Т., И. Р.Т. е признат за собственик по наследство и давностно
владение на следния недвижим имот –Поземлен
имот с пл.№ 3961, който имот участва в УПИ ІІ-Жилищно строителство ,магазин
,трафопост ,в кв. 300 по плана на гр.П. ,като УПИ се състои от 260кв.м. Имота е урегулиран с приложена
регулация ,находящ се в гр. П. ,ул. *** ,ведно с
построената в имота паянтова жилищна сграда на 36 кв.м.
С нот. акт № 182/25. 05.2006г. гореописания
имот е продаден от И. Р.Т. на племенника
му Т.Р.Т..
По делото е
приета съдебно – техническа експертиза/СТЕ/,
която се е произнесла по въпроса за
идентичността на имотите, посочени в цитираните нот.
актове по предходните и действащите планове на гр. П. . Техническата експертиза
дава заключение за идентичност на имот пл. №
3961 по плановете на гр. П. от 1959 и от 1981г. и по двата нот. акта №160/ 2004г. и № 182/ 2006г. до площта от 260кв.
м. с имот с идентификатор *************
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. , одобрени със Заповед № РД-18-97/ 28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. От
представената по делото скица на имота с
дата 26. 05. 2015г. и от заключението на СТЕ се установява ,че площта на имота
по КК и КР на гр. П. е 373 кв.м. При
положение ,че и в двата цитирани нот. акта е посочено
,че имота е урегулиран с приложена
регулация и техническата експертиза установява
идентичност на имота по действащия кадастрален план с този ,описан в нот. актове и в регулационните планове на гр. П. от 1959г.
и от 1981г. ,следва да се приеме,че предмет на установителния
иск за собственост е имота , който е описан с техническите му характеристики
по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П. , одобрени със
Заповед № РД-18-97/ 28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
Преди да
пристъпи към разглеждане на спора по същество ,съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на установителния иск за собственост.
В полза на
ищците съществува „ правен интерес „ от
предявяване на установителен иск за собственост по
смисъла на чл. 124 ал. 1 от ГПК . При положение ,че наследодателя И. Р.Т. и ответника Т.Р.Т. са се снабдили с нот. акт за собственост върху имота , за който ищците
претендират наследствени права , следва да се приеме ,че по този начин са оспорени правата на ищците , което е
достатъчно основание , за да се приеме наличието на правен интерес от търсената съдебна защита.
В т. 2 на ТР № 8/ 2012г. от 27.11. 2013г.е посочено
,че в полза на ищеца съществува правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост и когато ищеца разполага с възможност да
предяви осъдителен иск за същото право . Това разрешение на ВКС се
сочи от съда , тъй като по делото е установено ,че ответниците Т. владеят процесния имот .
По основателността на иска .
Съдът намира
за основателно възражението на ищците за това ,че наследодателя И. Р. Т. не е имал право да се снабди с констативен
нот. акт за собственост за целия имот предмет на иска
, като придобит по наследство и давностно владение.
Правилно районния съд е приел,че към момента на съставяне на нот.акт 23.07. 2004г. имота не е загубил наследствения си
характер. По своята правна природа констативния нот.
акт представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК
. Това означава,че всеки държавен орган
, включително и съда е длъжен да зачете материалната доказателствена
сила относно обстоятелствата , които са удостоверени в документа . Доказателствената сила на документа важи спрямо всички
относно съществуване правото на собственост
в полза на лицето , което е посочено в документа . Лице , което
претендира правото на собственост , признато с констативен нот.акт
може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нот. акт .При уважаване на иска нот.акт
следва да се отмени на основание чл. 537 ал.2от ГПК. Това са разрешенията ,които са дадени в ТР №
3/2012г. от 29.11. 2012г. на ОСГК на
ВКС.
От доказателствата по делото съдът прави
извода ,че е оборена материалната доказателствена
сила на констативен нот. акт № 160/ 23. 07. 2004г.
Основните
положения във връзка с придобИ.е правото на собственост по давност и
приложението на чл. 69 от ЗС са развити
в ТР №1/ 2012г.от06. 08.2012г. на ОСГК на ВКС. Какви са разрешенията , които са дадени в това ТР? Във всички
случаи на придобИ.е право на собственост от повече от едно лице (независимо от вида на правопораждащия
факт ) върху вещта възниква съсобственост
и от там съвладение ,като правомощие на правото на
собственост,т. е. упражняването на фактическата власт отговаря на правото на
собственост върху съответна идеална част . Върху чуждите идеални части съсобственика
няма право на владение , като част от
съдържанието на правото на собственост. Съсобственикът може да бъде владелец
или държател на чуждите идеални части в зависимост от намерението му . Когато се преценява въпроса дали
съсобственика е държател или владелец на чуждите идеални части винаги трябва да
се изхожда от „основанието“ ,на което е
започнало упражняването на фактическата власт върху чуждата идеална част.Разграничителният
критерий е по какъв начин е започнало владението . В
едни от случаите упражняването на
фактическата власт започва на основание , което изключва владението на
останалите съсобственици. В тези случаи намерението за своене
на вещта по чл.69 от ЗС се
предполага,поради което е достатъчно да се докаже,че фактическата власт върху
вещта е упражнявана за определен период от време по чл.79 от ЗС. Такива са случаите , когато правото на собственост е прехвърлено по
производен начин без прехвърлителят да е собственик
на целия имот ,а само на идеална част от него
и владението е предадено на приобретателя . В
този случай приобретателя е станала съсобственик с
притежателя на останалите идеални части ,но като владелец е започнал да
упражнява фактическа власт върху имота на основание ,което изключва владението
на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на целия общ имот
.
Другият
случай на самостоятелно владение е когато още
при установяване на фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е
отнел владението на останалите и е останал единствен владелец.
В другите
случаи основанието ,на което е започнато упражняването на фактическа власт
върху имота показва съвладение/основанието ,на което
е започнато упражняването на фактическата власт не изключва владението на
останалите съсобственици . В тези
случаи съсобственика е започнал да
владее собствената си идеална част ,но да държи вещта като обща , т. е. той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици . В тези случаи
презумпцията по чл. 69 от ЗС за това ,
че владелецът държи вещта като своя не е
приложима ,тя се счита за оборена . Такъв
е случаят при наследяването ,като общо правоприемство
. Владението е част от съдържанието на правото на собственост и като
имуществено право то е наследимо , т. е .продължава
от наследниците по право независимо ,че само един от тях остава в наследствения
имот . След като основанието на което
съсобственика е придобил фактическа
власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици то го прави
държател на техните идеални част и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията по чл.69 от ЗС. Тогава
,за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части
съсобственика следва да едностранни действия да превърне държането във
владение. Това означава ,че по явен и недвусмислен начин трябва да покаже
отричане на владението на останалите съсобственици .
Трябва да се
установи ,че от съсобственик съвладелец се е
превърнал в съсобственик владелец . При спор за собственост съсобственика
трябва да докаже ,че е извършил действия , с които е престанал да държи идеалните
части на другите съсобственици за тях и е започнал да ги държи за себе си с
намерението да ги свои. Тези действия трябва да са доведени до знанието на
останалите съсобственици . Завладяването на частите на останалите съсобственици
и намерението за своене поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия отблъскващи
владението им и установяващи своене ,освен ако това е
обективно невъзможно . В тежест на страната , която се позовава на придобивна давност е да установи и двата основни признака на владението по чл. 68 от ЗС
– обективния признак(corpus)- упражняване на фактическа власт върху вещта
през определен период от време и
субективния признак(animus domini)намерението да се държи вещта като своя.
В конкретния
казус основанието на което е започнало упражняването на фактическа власт върху
вещта от наследника И. Р.Т. е „
наследяването „. По съображенията , които бяха изложени по-горе това
основание не изключва владението на останалите съсобственици. В този случай
намерението за своене на вещта не се предполага от
закона и презумпцията по чл.69 от ЗС се счита за оборена . По делото не са ангажирани никакви
доказателства от ответниците за това ,че
И. Радково Т. е превърнал държането на чуждите идеални части във
владение за себе си . Не е установен нито едни от елементите на владението по
чл. 68 от ЗС ,така както бяха описани по – горе . Не е установено И. Р.Т. чрез едностранни
действия , които са доведени до знанието на останалите съсобственици от съсобственик съвладелец да се е превърнал в съсобственик владелец . Напротив ,от обясненията на свидетеля Е. И. Т. ,бивша
съпруга на лицето И. Р.Т. се установява точно обратното ,че имота не е изгубил
наследствения си характер. Свидетелката установява ,че след като ищците (
наследниците на Р.Р.Т.
) са напуснали процесния
имот не са се дезинтересирали
от имота . Идвали са постоянно в имота
,като са полагали грижи за неговата поддръжка . Свидетелката установява
, че съпругата на Р.Р.Т. , А.Р.Т. винаги е заявявала,че имота е на всички деца на общия наследодател.
Правилен е
извода на районния съд за това ,че към датата на съставянето на нот.акт № 160/ 23. 07.2004г. имота не е загубил
наследствения си характер.
Наследникът И. Р.Т. е имал наследствени права в имота така ,както са имали и останалите
преки наследници по закон на общия
наследодател Р.Р.Т. ,а именно 12/132 ид.части от
имота.
За да се прецени обаче основателността на установителния иск за собственост ще трябва да се разгледат
правните последици от прехвърлителната сделка,обективирана
в нот.акт № 182/ 25. 05.2006г.
Вещнопрехвърлителното действие на сделката ,сключена с този нот.
акт ще настъпи само тогава, когато праводателя е бил
титуляр на вещното право . Ако той не го притежава не настъпва и вещнопрехвърлителния
ефект на сделката ,поради което правата на трети лица не се засягат от нейните последици . Сделката е напълно
действителна и поражда права и задължения между страните, така както са
уговорени с договора . Правата и задълженията са облигационни и относителни (само между страните по сделката ). Сделката е непротивопоставима
по отношение на действителните собственици ,тъй като никой не може да прехвърли
права , които не притежава .
На основание чл. 271 ал.1 от ГПК ще следва да
се отмени решението на районния съд в частта , в която е отхвърлен изцяло установителния иск
за собственост . Ще
следва да се постанови ново решение по съществото на спора от въззивната инстанция , с което иска за собственост да се уважи по
отношение на дворното място .
По отношение на паянтовата
жилищна сграда със застроена площ от 36 кв. м.
иска се явява неоснователен. За да бъде
основателен иска трябва да се установи ,че към момента на предявяване на иска и
към момента на постановяване на съдебното решение имота съществува в правния
мир , като самостоятелен обект , който
може да бъде предмет на съдебна защита . Ако имота не съществува по различни
причини (вещта е погинала ,повредена , унищожена )собственикът на вещта може да има облигационно
претенции спрямо причинителя на вредата ,но не може да иска признаване на собственически права по
отношение на вещ , която не съществува .
От
заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че в имота не съществува сградата , която е описана в нот. акт № 160/ 23. 07. 2004г. , нот.акт
№ 182/ 25. 05. 2006г. и в исковата молба ,а имено - паянтова жилищна сграда с
размери 36 кв. м. Ищците твърдят ,че това представлява жилищната сграда ,заснета с
идентификатор *************.2. по КК и КР на
гр. П. . В заключението на СТЕ е посочено ,че тази жилищна сграда,която е с
площ от 45кв.м. не е идентична с
паянтовата жилищна сграда , изобразена в
кадастъра от 1959т. и от 1981г. и
описана в горепосочените нот. актове . Жилищната сграда с идентификатор *************.2.
е построена върху част от застроената площ на старата жилищна паянтова
сграда с размери 36кв. м.
По отношение на жилищната сграда решението на
районния съд ще следва да се потвърди,като правилно и законосъобразно .
Искът за собственост по отношение на дворното
място ще следва да се уважи до размера
на наследствените права на ищците в имота , а именно 104/ 132 ид.
части ,разпределени както следва :
-
За ищците К.В.Ш. с ЕГН ********** ***, Ж.Р.А. с ЕГН **********
***, Т.Р.З. с ЕГН ********** ***, С.Р.С. с ЕГН ********** ***, Е.Р.М. с ЕГН **********
***, Я.Р. Т. с ЕГН ********** ***, по
12/ 132 ид. части ;
-
За ищците Ф.Т.А. с ЕГН ********** ***, А. Т. Б.
с ЕГН ********** ***, Р.Т.Р. с ЕГН ********** ***, Р.Р.Т.
с ЕГН ********** ***, Ю.Р.Т. с ЕГН ********** ***, по 4/ 132 ид. части ;
-
За
ищците Р.С.А. с ЕГН ********** ***, Л.С.С. с ЕГН **********
***, М.С.А. с ЕГН ********** *** 249, Р.С.А. с ЕГН ********** *** ,по 3/ 132 ид.части
;
Правна последица от уважаване на установителния иск
за собственост е отмяната на констативния нот. акт за
собственост № 160/23. 07.2004г. до размера на наследствените права на ищците в
имота , а именно 104/ 132 ид. части. Отмяната следва да се извърши на основание чл. 537
ал. 2 от ГПК.
ІІІ. По иска с
правно основание чл. 76 от ЗН.
Искът е основателен.
Текстът на чл. 76 от ЗН има предвид хипотезата ,
когато сънаследник се разпореди с отделни
наследствени имоти преди извършването на делбата . Ако при извършването на
делбата тези имоти не се падат в дял на
сънаследника действията на разпореждане са
недействителни .
Анализ на
тази правна норма е направен в ТР № 1/ 19. 05. 2004г. на ОСГК на ВКС. Какви
са основните разрешения ,дадени в посоченото ТР на ВКС ?
Посочено е
,че недействителността не е „абсолютна“ , под формата на „ нищожност „. Това е
така , тъй като сделката между страните
е напълно действителна . Разпоредителната сделка валидно обвързва страните и поражда желаните от тях и предвидените в
закона правни последици . Сделката
поражда действие както между страните,така и по отношение на трети лица
. С нормата на чл. 76 от ЗН закона защитава
интересите на определен кръг лица .Това
са останалите наследници на съсобствеността. Действията на разпореждане на един
от наследниците преди прекратяване на съсобствеността накърняват техните
имуществени интереси .Ето защо в тяхна
полза закона е предвидил възможността да искат обявяване на недействителността на действията на разпореждане . Това означава
,че сделката е „относително
недействителна „ -само по отношение на
определени правни субекти –останалите наследници на съсобствеността , които не са
се разпоредили с имуществото .
От тук и
следващия извод ,относно активната и
пасивна процесуална легитимация на иска
по чл. 76 от ЗН. Активно
легитимирани да предявят иска са наследниците , които не са се разпоредили с
наследственото имущество .Наследникът , който се е разпоредил с наследственото имущество няма право на иск по
чл. 76 от ЗН. Трети лица , които не са страни по сделката и нямат качеството на
сънаследници също не могат да се позоват на
недействителността . Пасивно легитимирани
да отговарят по иска са сънаследника- прехвърлител
( като главна страна) и приобретателя по сделката .
Как се предявява иска по чл. 76 от ЗН ? Този иск няма самостоятелен характер. Във всички
случаи иска се предявява под формата на „ инцидентен,преюдициален
и обуславящ отрицателен установителен иск „ или под
формата на „ правопогасяващо възражение“ . Искът може
да се предяви в първата фаза на делбения процес относно ликвидиране на съсобствеността или по
иск за собственост относно
съществуването на съсобствеността .
Какъв е предмета на доказване на иска по чл. 76 от ЗН?
Фактическият
състав на правната норма изисква на първо място да се установи акт на разпореждане от страна на сънаследник с отделна наследствена вещ или
права върху вещи .
На следващо
място ,законът изисква акта на
разпореждане да се извърши преди да бъде прекратена съсобствеността по
надлежния ред .
В мотивите
на ТР
№ 1/ 19. 05. 2004г. на ОСГК на ВКС е посочено , че акта на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна
сънаследствена вещ следва да се приеме
,като относително недействителен по право .
От доказателствата по делото въззивната инстанция прави извода ,че е осъществен
фактическия състав на чл. 76 от ЗН.
Искът е предявен от активно легитимирана страна в
процеса – сънаследници на общата вещ ,които не са
се разпоредили с отделни наследствени
предмети преди прекратяване на съсобствеността .
Искът е предявен против пасивно легитимирани страни
в процеса – наследниците на сънаследника –прехвърлител
И. Р.Т. и против приобретателя на имота Т.Р.Т. и неговата съпруга М.Р.Т.
.
Искът е процесуално допустим ,тъй като не е предявен
самостоятелно .Искът е предявен ,като преюдицииален
и обуславящ отрицателен установителен иск в производство по установяване на
съсобствеността .
С продажбата на целия имот, сънаследника И. Р.Т. се е разпоредил изцяло с отделна наследствена вещ (дворното място ,ведно с построената в него
паянтова жилищна сграда на 36кв. м. ) преди да бъде прекратена съсобствеността по
надлежния ред.
Актът на разпореждане на сънаследник изцяло с
отделната сънаследствена вещ следва да се приеме ,като относително
недействителен по право .
Ще следва
договора за покупко- продажба на недвижим имот , обективиран в нот. акт № 182/ 25. 05. 2006г. да се обяви ,на основание
чл. 76 от ЗН, за относително
недействителен по отношение на ищците до размера на техните наследствени права
,а именно 104/ 132 ид.части .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл.78 от ГПК
ще следва да се отмени решението на районния съд и в частта относно разноските по делото .
Ще следва да
се осъдят ответниците да заплатят в полза на ищците сумата
930лв., представляваща част от сторените разноски пред двете инстанции( общия размер на разноските пред двете инстанции е сумата 1384, 19лв. ) съразмерно на уважената част от исковете .
Ще следва да
се осъдят ищците да заплатят в полза на ответниците сумата
460 лв., представляваща част от сторените разноски пред двете инстанции( общия размер на разноските пред двете инстанции е сумата 1100лв. ) съразмерно на
отхвърлената част от исковете
.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 271
ал. 1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО решение № 960/ 08.12. 2016г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 1092/
2015г. по описа на същия съд,вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
По иска
предявен от ищците К.В.Ш. с ЕГН **********
***, Ж.Р.А. с ЕГН ********** ***, Т.Р.З. с ЕГН ********** ***, С.Р.С. с ЕГН **********
***, Е.Р.М. с ЕГН ********** ***, Я.Р. Т. с ЕГН ********** *** , Ф.Т.А. с ЕГН **********
***, А. Т. Б. с ЕГН ********** ***, Р.Т.Р. с ЕГН ********** ***, Р.Р.Т. с ЕГН ********** ***, Ю.Р.Т. с ЕГН ********** ***, Р.С.А.
с ЕГН ********** ***, Л.С.С. с ЕГН ********** ***, М.С.А.
с ЕГН ********** *** 249, Р.С.А. с ЕГН ********** *** против ответниците
В.И.Г. с ЕГН ********** ***, Т.И.Й.
с ЕГН ********** ***, М.И.А. с ЕГН ********** ***, Г.И.С. с ЕГН ********** ***,
Т.Р.Т. с ЕГН ********** *** и М.Р.Т. с ЕГН ********** *** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците
,че ищците са собственици по наследство на следния недвижим имот : 104/ 132 ид. части
от Поземлен имот с идентификатор *************
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. , одобрени
със Заповед № РД -18-97/ 28.10.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК , целия
с площ от 373 кв.м. , разпределени
както следва :
-
За ищците К.В.Ш. с ЕГН ********** ***, Ж.Р.А. с ЕГН **********
***, Т.Р.З. с ЕГН ********** ***, С.Р.С. с ЕГН ********** ***, Е.Р.М. с ЕГН **********
***, Я.Р. Т. с ЕГН ********** ***, по
12/ 132 ид. части ;
-
За ищците Ф.Т.А. с ЕГН ********** ***, А. Т. Б.
с ЕГН ********** ***, Р.Т.Р. с ЕГН ********** ***, Р.Р.Т.
с ЕГН ********** ***, Ю.Р.Т. с ЕГН ********** ***, по 4/ 132 ид. части ;
-
За
ищците Р.С.А. с ЕГН ********** ***, Л.С.С. с ЕГН **********
***, М.С.А. с ЕГН ********** *** 249, Р.С.А. с ЕГН ********** *** ,по 3/ 132 ид.части
;
На основание
чл. 537 ал. 2 от ГПК ОТМЕНЯВА констативен
нот. акт за собственост № 160/23. 07.2004г. за
собственост върху недвижим имот,придобит
по наследство и давностно владение, на
нотариус Н.Х. ,с район на действие РС П., рег.№ 154 ,до
размера на наследствените права на ищците в имота , а именно 104/ 132 ид. части.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ищците К.В.Ш. с ЕГН ********** ***, Ж.Р.А. с ЕГН **********
***, Т.Р.З. с ЕГН ********** ***, С.Р.С. с ЕГН ********** ***, Е.Р.М. с ЕГН **********
***, Я.Р. Т. с ЕГН ********** *** , Ф.Т.А. с ЕГН ********** ***, А. Т. Б. с ЕГН
********** ***, Р.Т.Р. с ЕГН ********** ***, Р.Р.Т. с
ЕГН ********** ***, Ю.Р.Т. с ЕГН ********** ***, Р.С.А. с ЕГН ********** ***, Л.С.С. с ЕГН ********** ***, М.С.А. с ЕГН ********** *** 249, Р.С.А.
с ЕГН ********** *** против ответниците В.И.Г.
с ЕГН ********** ***, Т.И.Й. с ЕГН ********** ***, М.И.А. с ЕГН ********** ***,
Г.И.С. с ЕГН ********** ***, Т.Р.Т. с ЕГН ********** *** и М.Р.Т. с ЕГН **********
*** ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците
,че ищците са собственици по наследство на следния недвижим имот: Жилищна сграда с идентификатор *************.2.
със застроена площ от 36 кв.м. ,построена в Поземлен имот с идентификатор *************
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. , одобрени
със Заповед № РД -18-97/ 28.10.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК целия
с площ от 373 кв.м. до размера на наследствените права
на ищците – 104/ 132 ид. части ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По иска
предявен от ищците К.В.Ш. с ЕГН **********
***, Ж.Р.А. с ЕГН ********** ***, Т.Р.З. с ЕГН ********** ***, С.Р.С. с ЕГН **********
***, Е.Р.М. с ЕГН ********** ***, Я.Р. Т. с ЕГН ********** *** , Ф.Т.А. с ЕГН **********
***, А. Т. Б. с ЕГН ********** ***, Р.Т.Р. с ЕГН ********** ***, Р.Р.Т. с ЕГН ********** ***, Ю.Р.Т. с ЕГН ********** ***, Р.С.А.
с ЕГН ********** ***, Л.С.С. с ЕГН ********** ***, М.С.А.
с ЕГН ********** *** 249, Р.С.А. с ЕГН ********** *** против ответниците
В.И.Г. с ЕГН ********** ***, Т.И.Й.
с ЕГН ********** ***, М.И.А. с ЕГН ********** ***, Г.И.С. с ЕГН ********** ***,
Т.Р.Т. с ЕГН ********** *** и М.Р.Т. с ЕГН ********** *** ОБЯВЯВА ЗА
ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по
отношение на ответниците сделката ,материализирана в нот. акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 182/25. 05. 2006г. на нотариус П.М. , с район на действие РС П.
,рег. № 168 , до размера на
наследствените права на ищците
– 104/ 132 ид. части.
ОСЪЖДА ответниците В.И.Г. с ЕГН ********** ***, Т.И.Й. с
ЕГН ********** ***, М.И.А. с ЕГН ********** ***, Г.И.С. с ЕГН ********** ***, Т.Р.Т.
с ЕГН ********** *** и М.Р.Т. с ЕГН ********** *** да заплатят в полза на
ищците К.В.Ш. с ЕГН ********** ***, Ж.Р.А. с ЕГН ********** ***, Т.Р.З. с
ЕГН ********** ***, С.Р.С. с ЕГН ********** ***, Е.Р.М. с ЕГН ********** ***, Я.Р.
Т. с ЕГН ********** *** , Ф.Т.А. с ЕГН ********** ***, А. Т. Б. с ЕГН **********
***, Р.Т.Р. с ЕГН ********** ***, Р.Р.Т. с ЕГН **********
***, Ю.Р.Т. с ЕГН ********** ***, Р.С.А. с ЕГН ********** ***, Л.С.С. с ЕГН ********** ***, М.С.А. с ЕГН ********** *** 249, Р.С.А.
с ЕГН ********** *** , сумата сумата 930
лв., представляваща част от сторените разноски пред двете инстанции, съразмерно на уважената част от исковете .
ОСЪЖДА ищците
К.В.Ш. с ЕГН ********** ***, Ж.Р.А. с ЕГН ********** ***, Т.Р.З. с ЕГН **********
***, С.Р.С. с ЕГН ********** ***, Е.Р.М. с ЕГН ********** ***, Я.Р. Т. с ЕГН **********
*** , Ф.Т.А. с ЕГН ********** ***, А. Т. Б. с ЕГН ********** ***, Р.Т.Р. с ЕГН **********
***, Р.Р.Т. с ЕГН ********** ***, Ю.Р.Т. с ЕГН **********
***, Р.С.А. с ЕГН ********** ***, Л.С.С. с ЕГН **********
***, М.С.А. с ЕГН ********** *** 249, Р.С.А. с ЕГН ********** *** да
заплатят в полза на ответниците В.И.Г. с ЕГН **********
***, Т.И.Й. с ЕГН ********** ***, М.И.А. с ЕГН ********** ***, Г.И.С. с ЕГН **********
***, Т.Р.Т. с ЕГН ********** *** и М.Р.Т. с ЕГН ********** *** сумата 460 лв., представляваща част от
сторените разноски пред двете инстанции, съразмерно
на отхвърлената част от исковете .
На основание чл. 280 ал.2 т.1 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: