№ 356
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110209579 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХХ“ЕООД, ЕИК ХХХ, представлявано от ГДВ, срещу
наказателно постановление №005434/14.05.2024 г., издадено от ИГБ - директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с
което на основание чл.206, ал.1 от Закона за туризма (ЗТ), на търговското дружество е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 114, т.1 от ЗТ.
В депозираната жалба са релевирани доводи за процесуалната незаконосъобразност
на атакувания санкционен акт, както и за противоречието му с материалния закон. Като
съществени пороци са различени недостатъчната индивидуализация на мястото и времето
на нарушението, както и неангажирането на конкретното предложение към чл.114, т.1 от ЗТ,
относимо към поведението на въззивника, с което той е изпълнил фактическия състав.
Споделя се и наличието на предпоставки за подвеждане на фактите под хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение, визиран с разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Формулирана е молба за цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г.
– САК, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена към СРС, са
споделени съображения относно законосъобразността и правилността на издадения
санкционен акт. В алтернатива е формулирано възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран от въззивника.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
1
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„ХХХ“ЕООД е търговско дружество, вписано в търговския регистър с ЕИК ХХХ, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ХХХ, представлявано от своя управител ГДВ. С
оглед развиваната туристическа дейност то стопанисвало търговски обект - ресторант „В“,
находящ се на адрес: ХХХ. За периода 2019 г. - февруари 2024 г. дружеството притежавало
удостоверение за категоризация на заведението за хранене, издадено от Столична община,
чиято валидност изтекла на 06.02.2024 г.
На 13.03.2024 г. в Комисия за защита на потребителите (КЗП), чрез електронна
платформа постъпил сигнал от потребител Мария Г.а Г., заведен с вх. №С-03-1470, в който се
съдържало оплакване от предоставена от търговеца „ХХХ“ЕООД „невярна информация“,
свързана с констатирано различие между вписаните в менюто на ресторант „В“ – Младост
грамажи на предлаганите ястия и действителните количества, доставяни на клиентите. По
този повод била инициирана проверка, извършването на която било възложено на свид. Д. К.
Д. – „главен инспектор“ в Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП.
В изпълнение на служебните си задължения свидетелката заедно със свой колега –
АПК, посетила на 28.03.2024 г., търговския обект – ресторант „В“, находящ се на
горепосочения адрес в гр. София. След като се легитимирали, органите пристъпили към
проверка, протекла в присъствието на сужител на „ХХХ“ЕООД – КБ.
В хода на контролната дейност проверяващите констатирали, че на видно място в
заведението не е поставено удостоверение за утвърдена категория или временно
удостоверение за открита процедура по категоризация. От дружеството – съдържател било
представено единствено удостоверение с №15503, чиято валидност била изтекла към
06.02.2024 г. Към момента на проверката било установено, че в обекта се предоставя
туристическа услуга – ресторантьорство. Заведението за хранене и развлечение разполагало
със 150 седящи места в търговската зала. Предлагали се за продажба храни и напитки по
цени, обявени чрез меню в български лева. Били заварени и клиенти, които се обслужвали от
сервитьори.
Резултатите от извършената проверка били описани в констативен протокол №К-
2755141/28.03.2024 г., препис от който бил връчен на присъствалата към момента на
проверката КБ – служител на „ХХХ“ЕООД. В документа изрично била отбелязана покана до
собственика на заведението, да се яви в сградата на проверяващия орган на 05.04.2024 г., в
10:30 часа, като представи документи, удостоверяващи предприети действия по
категоризиране на туристическия обект, както и за участие в процедура по съставяне на акт
за установяване на административно нарушение (АУАН).
На 05.04.2024 г., доколкото жалбоподателят не откликнал на отправената покана, при
условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, свид. Д., в присъствието на свидетеля АК, съставила Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) №005434, в който било описано
нарушението, обстоятелствата по неговото извършване, а като накърнена била ангажирана
разпоредбата на чл.114, т.1 от Закона за туризма (ЗТ).
Въз основа на допълнителна писмена покана до дружеството, на 10.04.2024 г. в офиса
на КЗП се явил пълномощник на „ХХХ“ЕООД, на когото бил връчен препис от АУАН. В
него не било вписано възражение. Такова в писмена форма в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
2
също не било подадено.
На същата дата 10.04.2024 г., представителят на въззивника предал на контролните
органи и заверено копие от заявление с вх.№18731/29.03.2024 г., подадено до общинската
администрация, за откриване на процедура по категоризиране на ресторант „В“ като
заведение за хранене и развлечение. По този повод и на основание чл.130, ал.1 от ЗТ на
03.04.2024 г. било издадено временно удостоверение №18731/03.04.2024 г. относно
ресторант „В“, стопанисвано от въззивника на адрес ХХ
Въз основа на съставения АУАН, на 14.05.2024 г. ИГБ - Директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Къстендил, Перник и Благоевград към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, издал и атакуваното наказателно постановление
№К-005434/14.05.2024 г. С него, при дословно възпроизвеждане на фактическите
констатации от АУАН, на основание чл.206, ал.1 от ЗТ, на „ХХХ“ЕООД била наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 114, т. 1 Закона за туризма. Правораздавателният акт бил връчен на
санкционирания търговец на 14.06.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на свидетел Д.
Д.; писмените доказателства: известия за доставяне на НП и на покана за връчване на АУАН;
Констативен протокол за извършена проверка №К-2755141/28.03.2024 г.; протокол за
проверка на документи №К-2755141 към констативен протокол от 10.04.2024 г., пълномощни
за процесуално представителство, копие на заявление за категоризиране на заведение за
хранене и развлечение вх.№18731/29.03.2024 г., заповед №984/07.11.2023 г. на Председателя
на КЗП, Заповед №1012/10.11.2023 г. на Председателя на КЗП, Заповед №1002 ЛС/01.11.2017
г. на Председателя на КЗП, временно удостоверение №18731/03.04.2024 г. за открита
процедура по категоризиране на туристически обект, писмо с вх.№241762/24.07.2024 г. с
приложение - копие на удостоверение за утвърдена категория №15503, валидно до
06.02.2024 г., писмена справка от КЗП, вх.№245054/29.07.2024 г., копие на сигнал до КЗП, с
вх.№С-03-1470/13.03.2024 г, с приложения, договор за правна защита и съдействие,
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетел Д. като подробни и вътрешно
балансирани. В тях са изложени непосредствените възприятия на инспектора относно
етапите на проверката, доколкото се явява пряк участник в нея. Служителят на КЗП
последователно споделя констатираните в хода на осъществения контрол пропуски в
извършваната от въззивника дейност. Изрично подчертава, че от дружеството -
жалбоподател са били изискани документи за категоризация на експлоатирания обект.
Допълва, че представеното удостоверение, касаещо ресторант „В“, е било с изтекла
валидност, като проверяваното лице не е ангажирало твърдения за наличието на други
актуални книжа. Свид. Д. е категорична, че в близост до мястото, където е било
разположено заведението за хранене, не е имало обекти от подобна категория или други,
стопанисвани от въззивника. Така заявеното кореспондира с данните, поддържани в
публично достъпните ресурси на интернет - приложението „Гугъл мап“, относно
разположените на административния адрес и около ХХХ туристически обекти. По
отношение процедурата по съставяне на АУАН актосъставителят сочи, че е протекла в
отсъствие на представляващ дружеството, като актът е връчен впоследствие на
упълномощено лице. Така заявеното обстоятелство се открива и при прочит на съставените
в хода на производството документи – АУАН и покани, изпратени до юридическото лице.
Предоставените от свидетеля сведения не са фрагментарни и не указват наличие на
заинтересованост и изопачаване на споделените факти. Те не се опровергават и от
приложените към делото писмени материали, съдържащи се в преписката по повод
издаденото наказателно постановление, поради което съдът ги кредитира и ги поставя в
3
основата на своите изводи по съществото на делото.
Съставът на съда се довери и на надлежно приобщените по делото писмени
доказателства, доколкото те допълват гласните доказателствени средства и спомагат за
пълното изясняване на релевантните обстоятелства от предмета на доказване по делото. В
съдържанието на протокола за проверка са удостоверени заварените от проверяващите
обстоятелства относно липсата на призната категория на заведението, стопанисвано от
жалбоподателя, или започнала процедура за такава към датата на извършената проверка от
органите на КЗП. Описаното напълно се припокрива с твърденията, изложени от разпитания
в хода на съдебното следствие свидетел. В подкрепа на изведената от съда фактология са
дадени и представените от въззивника копия на удостоверения за категоризация и заявление
за инициирането на процедура по утвърждаването й. Те свидетелстват, както за периодите,
през които дружеството е съобразявало своята дейност с действащото законодателство, така
и за продължителността на противоправното му поведение, констатирано от контролните
органи към 28.03.2024 г. От представените по делото заповеди на председателя на КЗП
съдът установява компетентността на участвалите в производството актосъставител и
административнонаказващ орган, респ. упълномощаването на процесуалните представители
на страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН
или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление.
Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП
прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните
лица, които са издали двата документа. Актът е съставен от компетентно лице – служител в
КЗП, заемащ длъжността „главен инспектор” съгл. чл.232, ал.1 от ЗТ, вр. чл.37, ал.1, б. „б” от
ЗАНН и Заповед №1002 ЛС от 01.11.2017 г. на председателя на КЗП, а атакуваното НП е
издадено от надлежно овластено длъжностно лице – Директор на Регионална дирекция към
КЗП, съгласно чл.233, ал.2 от ЗЗП, вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН и Заповеди с
№984/07.1.2023 г. и №1012/10.11.2023 г. на председателя на КЗП.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълно
съвпадение между установените с АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението и обстановката, в която е извършено, са
описани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.
Въведени са всички съставомерните признаци на съответно приложимия състав на чл.206,
ал. 1, вр.чл.114, т.1 от ЗТ. Ясно е формулирано изпълнителното деяние, времето и мястото на
4
нарушението. Отличен еднозначно е и неговият субект. Подбраната квалификация напълно
съответства на описаната фактология.
Настоящата съдебна инстанция не споделя като основателни възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения във формата на актовете, ограничили
правото на защита на санкционираното дружество. Мястото на довършване на деянието е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да удовлетвори изискването за ясно очертани
пространствени параметри на нарушението. Ангажиран е административен адрес, с
уточнението, че на него се помещава ресторант, който се стопанисва от дружеството.
Обстоятелството, че не е назовано наименованието му, респ. не е конкретизиран етажът, на
който е разположен, не поражда съмнение, че органите са констатирали пропуски в
туристическата дейност, извършвана в друго заведение, а не в ресторант от веригата „В“,
управляван от „ХХХ“ЕООД. Следва да се посочи, че видно дори от представените по делото
удостоверения, в тях е вписан адрес, идентичен на този, отразен в АУАН и НП. Както бе
споменато и по- горе, дори при преглед на общодостъпните в интернет - пространството
карти (в приложението Гугъл мапс и други), на адрес: ХХХ и в непосредствена близост
около него няма други заведения за хранене и развлечения, които да са част от дейността на
въззивника или на други търговци. Подобни твърдения не са ангажирани и от
жалбоподателя.
Съдът не открива и неяснота относно времето на извършване на деянието, което
изрично е фиксирано в АУАН и НП като датата 28.03.2024 г. Така определено то съответства
на фактическите твърдения на актосъставителя относно формата на деянието – съчетание от
действие, изразяващо се в предоставяне на туристически услуги и бездействие, свързано с
отсъствие на инициатива търговецът да предприеме действия за категоризация на обекта, в
който ще упражнява своята дейност и момента, в който нарушението е констатирано за
първи път – към датата на извършената проверка на място. В тази връзка, изрично свид. Д.,
в унисон с изготвения от нея констативен протокол, заявява, че именно при посещението си
в ресторанта се е запознала с изтеклото като валидност предходно удостоверение,
представено й като единствен документ за обстоятелствата, подлежащи на изясняване.
Що се отнася до пълнотата на цифровата квалификация на нарушението, съдът
приема, че е съобразен в цялост императивът на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В тази връзка
следва да се припомни, че съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от от Указ №883 от
24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове строежът на нормативните
актове предвижда тяхното формулиране посредством членове, алинеи, точки и букви.
Предложенията и алтернативите не са задължителни техни елементи, поради което и не е
нужно тяхното изрично упоменаване. При структурирането на своята теза наказващият
орган е отразил словесно изискуемите за съставомерността на нарушението признаци.
Упоменавайки и двете възможни хипотези, визирани в текста на чл.114, т.1 от ЗТ
(удостоверение за категоризация и временно удостоверение), той ясно е заявил тезата си, че
не е установена нито една от тях, което именно обуславя съставомерността на поведение и
налага извод, че правилото не е спазено.
В обобщение на изложеното дотук съдът приема, че е спазен регламентираният от
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН минимален обем от информация, като се разкрива пълно
и безпротиворечиво единство между установените обстоятелства и подвеждането им под
съответната правна норма на материалния закон, действала към момента на извършване на
деянието. Очертан е кръгът от доказателственорелевантни факти, позволяващи
недвусмислено да се възприеме волята на актосъставителя и на наказващия орган. В духа на
изтъкнатите съображения, според настоящия съдебен състав, правото на жалбоподателя е
охранено в степен, позволяваща му да организира защитата си въз основа на ясно и пълно
описано „административнонаказателно обвинение”.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
5
в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-
годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечен срок от инициирането на
процедурата. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.
34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „ХХХ“ЕООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 114, т.1 от ЗТ, за което на основание
чл.206, ал.1 от ЗТ на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000,00
/хиляда/ лева.
Разпоредбата на чл.114, т.1 от ЗТ предписва на своите адресати - лицата, извършващи
хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, да
предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, за който
е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Дефинитивната разпоредба на чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗТ отнася към категорията
„Туристически обекти“: „местата за настаняване: клас А - хотели, мотели, апартаментни
туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили; клас Б - семейни
хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и къмпинги; клас В –
стаи за гости и апартаменти за гости; заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни
и прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо обслужване,
питейни заведения, кафе-сладкарници и барове; туристическите хижи, туристическите
учебни центрове и туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене -
туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско
обслужване“.
При анализа на събраните и проверени в производството пред настоящата съдебна
инстанция доказателствени материали по безспорен и категоричен начин бе установено, че
жалбоподателят ”ХХХ”ЕООД, с оглед развиваната от него дейност в заведение за хранене
„В“, разположено на адрес: ХХ се явява адресат на правилото на чл.114, т.1 от ЗТ.
Предлаганите от търговеца услуги в обекта му попадат в категорията „туристическа
дейност“, по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗТ, доколкото са свързани с „ресторантьорство“ –
понятие, чието съдържание е рамкирано в текста на §1, т.57 от ДР на ЗТ. Дейността е
упражнявана в туристически обект по чл.3, ал.2, т.3 от ЗТ - ресторант, където, съобразно
определението в §1, т.32 от ДР на ЗТ, са били предлагани „кухненска и сладкарска
продукция, алкохолни и безалкохолни напитки“, а „обслужването на клиентите е с
квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на сервиране“. За така
упражняваната туристическа дейност обаче дружеството - въззивник не е притежавало към
момента на извършената спрямо него проверка на 28.03.2024 г., нито удостоверение за
утвърдена категория на заведението за хранене и развлечения, нито временно удостоверение
за открита процедура по категоризация. Представения на проверяващите документ с
№15503, издаден на 07.02.2019 г., е бил с изтекла валидност към 06.02.2024 г., т.е. близо два
месеца преди датата на контролната дейност. Новото временно удостоврение, представено от
въззивника в хода на административнонаказателното производство, от своя страна, е било
издадено на 03.04.2024 г., въз основа на подадено от задълженото лице на 29.03.2024 г.
заявление до общинската администрация. Така установеното несъмнено насочва към
обективните параметри на консумирано от въззивника нарушение на разпоредбата на
чл.114, т.1 от ЗТ. Фактическите констатации, изложени в АУАН и НП, впрочем не се
оспорват и от жалбоподателя, доколкото възраженията му по същество се съсредоточават
6
единствено върху непропорционалността на упражнената посредством административната
санкция принуда.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 1 ЗТ, която имплицитно препраща към визираното в
чл. 114, т. 1 ЗТ правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени
задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 1000,00 /хиляда/
лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от
законодателя санкция в разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗТ е относително определена в
границата от 1000,00 до 10000,00 лева. В конкретния случай административнонаказващият
орган е преценил обуславящите отговорността обстоятелства, обсъдил е особеностите на
нарушението и фактът, че то се явява първо за търговеца, като обосновано е наложил
„имуществена санкция“ в предвидения от закона минимален размер. Изложените от него
мотиви за този подход напълно се споделят от контролиращата съдебна инстанция. Целите
на административните наказания, заложени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, са съобразени
в цялост, а наложената санкция се явява справедлива проекция на относителната тежест на
реализираното от въззивника административно нарушение.
Съдът не открива основания за квалифициране на нарушението като маловажно,
според изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 год. по т.н.д.№1/2007 год., ОСНК на ВКС.
Извършеното от въззивника не попада под хипотезата на чл.28 от ЗАНН, когато предвид
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Съобразно доктриналната класификация на правонарушенията в зависимост от
настъпването на общественоопасни последици, поведението, накърняващо правилото на
чл.114, т. 1 от ЗТ, следва да се отнесе към така наречените „нарушения на просто
извършване”. То е довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние –
предоставяне на туристически услуги в обект без необходимата категоризация, като не се
предполага настъпването на съставомерен резултат. От значение за преценката, доколкото е
приложим институтът на маловажния случай, се явява степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. Макар и извършено за първи път,
конкретното деяние разкрива типичен за вида си интензитет на проявление и не сочи по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от вида. За този
извод способстват доказателствените данни за значителния брой места, обслужвани в
ресторанта (общо 150), установените към момента на проверката клиенти в заведението,
както и констатацията, че жалбоподателят е търговец, развиващ туристическа дейност от
дълъг период от време, който е бил запознат със законовата процедура по категоризация,
предвид и представеното на проверяващите удостоверение с изтекла валидност.
Непренебрежима се явява и продължителността на периода, през който от датата на
изтичане на срока на предходно издадения документ за категоризация – 06.02.2024 г. до
28.03.2024 г., възлизащ на близо два месеца, в проверявания обект е била извършвана
ресторантьорска дейност, несъобразена с императивните законови предписания, изводимо и
от иницииралия проверката на КЗП сигнал. Нарушението на разпоредбата на чл.114, т.1 от
ЗТ засяга обществени отношения, налагащи по-висока степен на защита и свързани с
7
контрола върху дейността на туристическите обекти. Въвеждането на задължение за
категоризацията на последните създава гаранции, че в туристическата дейност ще бъдат
съобразявани единни критерии относно качеството на предоставяните услуги и пряко
рефлектира върху адекватността на защитата на техните потребители. В този смисъл и при
преценка на баланса между засегнатите обществени отношения и интереса на наказаното
лице, следва да се даде превес на дисциплинирането на субектите към изпълнение на всички
законови изисквания, регулиращи правното им положение. Констатацията в случая, че
нарушението е извършено за първи път, ведно с предприетите от „МАГИ ИВ“ЕООД
постъпки за инциииране на процедура по реда на чл.128 и следващите от ЗТ още в деня,
следващ извършената проверка от органите на КЗП, в конкретния случай следва да се
разглежда единствено като основание да се наложи минималният размер на предвидената в
закона санкция, към който подход се е придържал и наказващият орган. Ето защо и при
обсъдените дадености, не може да се приеме, че се разкрива маловажен случай, по смисъла
на чл.28 ЗАНН (в този смисъл и Решение №2721 от 23.04.2023 г. на АССГ, по к.а.н.д.
№9921/2023 г., Решение №7553 от 09.12.2022 г. на АССГ по к.а.н.д. №9367/2022 г. и др.).
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-
въззивник е ангажирана правилно.
Така мотивира и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №005434/14.05.2024 г., издадено от
ИГБ - Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на "ХХХ" ЕООД, с ЕИК ХХХ, на основание чл. 206, ал.1 от Закона за
туризма (ЗТ), е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/, за
нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8