РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. гр. Хасково, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20235640102797 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк
България“ АД, с която са предявени против К. А. К. обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл.
415, ал. 3, предл. първо ГПК, вр. чл. 422 ГПК за вземания, произтичащи от
Договор за потребителски кредит № *** от ***, както следва:
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от
10279,83 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от
09.02.2023г. до окончателно изплащане на сумата;
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от
498,80 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
23.05.2022г. до 02.12.2022г.;
с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 527,53 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 22.05.2022г. до 02.02.2023г.;
Ищецът твърди, че по съществуващо облигационно правоотношение
между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ответника, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № *** банката се е задължила да предостави на
ответника, а ответникът се е задължил да върне заемна сума в размер на 10720
лв. за текущи нужди, при лихва и условия, подробно уговорени в Договора за
кредит и погасителния план към договора. Твърди сумата да е предоставена
на кредитополучателя, който я е усвоил на ***; кредитополучателят да е
1
изпаднал в забава за плащане на задълженията, считано от 26.04.2022г., и
поради неплатени две последователни месечни вноски, а именно - вноска № 4
с падеж 22.04.2022 г. и вноска № 5 с падеж 22.05.2023 г., съгласно изготвения
погасителен план към договора, да е изпратил на кредитополучателя
уведомление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем на
основание чл. 14, ал. 1 от Договора за кредит, връчено на кредитополучателя
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на дата 02.12.2022г., на която дата
твърди да е направил кредитът предсрочно изискуем. Освен главница,
претендира възнаградителна лихва на осн. чл. 3 от процесния договор за
потребителски кредит и обезщетение за забава (мораторна лихва) на осн. чл. 9
от договорa. Твърди да е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя, по което да е
образувано гр.д. №289/2023г. на РС-Хасково, съдът да е издал заповед за
незабавно изпълнение, която да е била връчена на длъжника чрез ЧСИ при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Обосновава прания си интерес от исковете с
дадени указания на заявителя да подаде установителен иск за съществуване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва размера на
предявените искове.
Съдът, като съобрази исканията, доводите и възраженията на
страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупности съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч.гр.д. №20235640100289 на РС-Хасково се
установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК с вх. рег. №1854/09.02.2023г. съдът е издал Заповед №106 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.02.2023г.
в полза на „Юробанк България“ АД против К. А. К. за следните суми,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***, сключен между
банката, като кредитор, и К. А. К., като кредитополучател, а именно: 10279,83
лева, представляваща главница за периода 26.04.2022г. – 02.02.2023г., ведно
със законната лихва от 09.02.2023г. до окончателно изплащане на сумата;
498,80 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.05.2022г.
до 02.12.2022г.; 527,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 22.05.2022г. до 02.02.2023г., както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 226,12 лв. за държавна такса и 1038,37 лв.
– адвокатско възнаграждение. Въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен лист срещу
длъжника.
Установява се, че издадената Заповед за изпълнение е връчена на
2
длъжника чрез ЧСИ З.З. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК – длъжникът е
търсен на адреса по заявление, който съвпада с постоянния и настоящ адрес на
длъжника, връчителят е търсил кредитора три пъти, с интервал от повече от
една седмица между посещенията, като едно от посещенията е в неприсъствен
ден. Констатирано е, че не са установени обитатели, лица живеещи на адреса,
не е намерено лицето К. А. К., както и лица, които да получат документите от
името на длъжника. Установено е, че длъжникът няма регистрирани трудови
договори и работодател, чрез който да се връчи съобщението със съдебните
книжа. Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на входната врата и
пуснато уведомление в пощенската кутия. В предвидения срок двуседмичен
срок от залепване на уведомлението длъжникът не се е явил да получи
съдебните книжа. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на
заявителя да подаде установителен иск за съществуване на вземанията по
издадената заповед за незабавно изпълнение, което е връчено на заявителя на
27.11.2023г. В законоустановения срок заявителят - ищец е подал иск за
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК. Следователно, ищецът има правен интерес от предявяване на
настоящите искове за установяване съществуването на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение.
Предмет на предявените искове е установяване на вземанията, за
които е издадена Заповедта за изпълнение.
От представения Договор за потребителски кредит № *** от *** се
установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
банков кредит, по силата на който „Юробанк България“ АД се е задължило да
предостави на кредитополучателя К. А. К. сумата от 10720 лв. за текущи
нужди по разплащателна сметка, посочена в Договора за кредит, с краен срок
на издължаване – 22.12.2026г., а ответникът се е задължил да върне заемната
сума съгласно сроковете и условията на договора.
Страните са се договорили кредитополучателят да погасява кредита
на анюитетни месечни, включващи лихва и главница и посочени като брой,
размер и падежна дата в Погасителния план, неразделна част от Договора за
кредит (чл. 7, ал. 1 от Договора за кредит).
От приложеното по делото извлечение от сметка се установява, че на
*** банката е превела по разплащателната сметка на кредитополучателя,
посочена в Договора за кредит договорената заемна сума. Съгласно
приложения по делото погасителен план, подписан между страните, датата на
усвояване на кредита е *** От приетото по делото заключение на вещо лице
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като подробно,
обосновано и компетентно изготвено, се установява, че на *** банката е
заверила със сумата от 10720 лв. разплащателната сметка на
3
кредитополучателя, посочена в Договора за кредит като сметка за усвояване
на заемната сума, с което кредитът е напълно усвоен. Следователно,
кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на договорената
заемна сума, а за кредитополучателят е възникнало задължението да я върне.
Процесният договор за кредит е с предмет предоставяне на заемна
сума, кредиторът е юридическо лице, което е банкова финансова,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност,
кредитополучателят е физическо лице, за което не се твърди и не са събрани
доказателства да извършва професионална или търговска дейност.
Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и в отношенията между страните са
приложими специалните разпоредби на ЗПК. Освен това, кредитополучателят
има качеството потребител по см. на § 13, т.1. ДП на ЗЗП, а кредиторът -
качеството търговец по см. на § 13, т.2. ДП на ЗЗП. Следователно, в
отношенията между страните се прилагат защитните разпоредби на ЗЗП
спрямо потребителите. В съответствие със задължението по чл. 7, ал. 3 ГПК
съдът следва служебно да обследва наличието на неравноправни клаузи в
Договора за кредит (чл. 7, ал. 3 ГПК), които са относими към предмета на
делото (главница, лихва, обезщетение за забава), за което е указал на страните.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за кредит кредитополучателят дължи
на банката годишна лихва, както следва: 1. за първите дванадесет месеца от
срока на издължаване на кредита („Период на прилагане на фиксирана
лихва“), кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при
прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 8.450 %; 2. от
тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на кредита („Период на
прилагане на променлива лихва“), кредитополучателят дължи на банката
лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, в
размер на 8.450 %, който представлява сбор от референтен лихвен процент,
плюс фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен процент по
договора се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк
България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро,
приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно ал. 2 и
следващите по- долу.
В Договора за кредит е посочено, че Референтният лихвен процент
ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити се определя от
Комитета по управление на активите и пасивите - ALCO /Assets and Liability
Committee/ съгласно Методологията на Банката за определяне на референтен
лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити,
публикувана на интернет страницата на Банката www.postbank.bg и
представляваща Приложение № 1 към Договора за кредит. ПРАЙМ подлежи
4
на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в
Методологията (чл. 3, ал. 2 от Договора за кредит). В случай, че в периода на
прилагане на променлива лихва по ал. 1, т. 2 съгласно Методологията е налице
основание за промяна на стойността на ПРАЙМ за необезпечени кредите в
лева, респ. за промяна на стойност на ПРАЙМ за необезпечени кредити в евро,
новата актуална стойност на ПРАЙМ, както и датата, на която тя е
публикувана, се обявяват на интернет страницата на Банката на адрес
www.postbank.bg, като обявление за промяната се поставя и на видно място в
офисите на Банката, с указание за датата на публикуване на новата стойност
на ПРАЙМ (чл. 3, ал. 3 от Договора за кредит). В случай, че обявената
стойност на ПРАЙМ е отрицателна, то при определяне на годишния лихвен
процент по кредита за съответния период от срока на договора, през който
това обстоятелство е налице, референтният лихвен процент ще се приема и
прилага със стойност 0 % (чл. 3, ал. 4 от Договора за кредит).
По делото е представена Методология на Банката, подписана от
кредитополучателя. Следователно, същият е бил запознат с приложимата
Методология.
Съдът счита, че клаузата за възнаградителна лихва в частта,
предвиждаща възможност на банката да променя едностранно и периодично
включеният като компонент на лихвата Референтният лихвен процент
ПРАЙМ е неравноправна, защото нарушава изискването за добросъвестност,
както и равновесието между правата и задълженията на кредитора – търговец
и кредитополучателя – потребител – чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Въпреки, че
Методология е представена на кредитополучателя, настоящият съдебен състав
счита, че текстът на Методологията не е написан по разбираем за средния
потребител начин, така че същият да може да прецени рисковете от
сключването на процесния договор. Освен това, не е предвидено, че при
настъпване на обстоятелства, предпоставящи изменение на лихвения процент
да последва промяна в лихвата в посока намаляване, а не само увеличаване (в
чл. 4, ал. 4 е предвидено само, че в случай на отрицателна стойност на
ПРАЙМ, то за референтен лихвен процент се прилага стойност 0%). Поради
това, че не е доказано да е индивидуално договорена клаузата за
възнаградителна лихва в частта, предвиждаща възможност за едностранно
изменение на лихвения процент е частично нищожна – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Частичната нищожност на клаузата за възнаградителна лихва не освобождава
кредитополучателя от задължението за заплащане на лихва по кредита в
първоначално уговорения при сключване на договора размер. Заплащането на
лихва от кредитополучателя, е престация, съставляваща съществен елемент на
договора за банков кредит и представлява дължимото на търговеца
възнаграждение за предоставените от него услуги. Премахването изцяло на
5
клаузата за определяне на лихвата по кредита, при изрична и ясна уговорка за
възнаграждение, с определена абсолютна стойност към момента на сключване
на договора, би изключило възмездния му характер. Следователно,
ответникът дължи плащане на лихва в първоначално уговорения между
страните размер.
Съгласно Договора за кредит Годишният процент на разходите (ГПР)
по отпуснатия кредит е 10.85%, а общата сума, дължима от
Кредитополучателя, е 13690.74 лв., изчислени към момента на сключване на
договора (чл. 3, ал. 8 от Договора за кредит). Посочената стойност на ГПР е
изчислена при следните допускания: 1. договорът за потребителски кредит ще
е валиден за срока, за който е бил сключен, и Банката и Кредитополучателят
ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по
договора; 2. лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния
първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора; 3.
плащанията се извършват съобразно датите и условията, изисквани от Банката
(чл. 3, ал. 9 от Договора за кредит).
Съдебният състав счита, че клаузата, предвиждаща ГПР е ясно
формулирана, договореният размер на ГПР е под предвидения в нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер – пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на МС на Република България. Процесният договор не съдържа клаузи, които
да обосновават извод, че в договорения ГПР не са включени всички
действителни разходи, с прибавянето на която размерът на ГПР ще надхвърли
предвидения в закона максимален размер от 50 %.
Съгласно Договора за кредит погасителните вноски за издължаване на
кредита, включително дължимите лихви, се заплащат на съответната падежна
дата от съответния месец, посочена в Погасителния план. Ако падежът на
погасителна вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя може да бъде направена
и в първия работен ден след падежа, без това да представлява забава на
кредитополучателя по смисъла на настоящия договор (чл. 4 от Договора за
кредит). Погасителните вноски съгласно погасителния план се изплащат от
Кредитополучателите: а) в брой до 22- ро число на месеца; б) безкасово чрез
удръжка от разплащателна или спестовна сметка на кредитополучателя (чл.8,
ал. 1 от Договора за кредит).
Съгласно чл. 9 от Договора за кредит при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се
определя от Министерски съвет. От текста на клаузата следва, че обезщетение
за забава се дължи не само за просрочените вноски за главница, но и за
6
вноските за просрочена лихва. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД олихвяването на
изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Към
момента на сключване на анекса към Договора за кредит не е съществувал
нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на законовата делегация
на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия момент. За разлика от
търговското право и нормата на чл. 294, ал. 1 ТЗ, предвиждаща, че между
търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго и възможността,
предвидена в чл. 294, ал. 2, да се начислява лихва върху лихва, ако е
уговорена, то в правоотношението възникнало по повод сключен договор за
кредит, по който кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може
да бъде приложена. Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по договор
за банков кредит е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ, то правилото на
чл. 294, ал. 2 ТЗ е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба,
касаеща отношения между търговци /при кредитополучател-търговец/, в
хипотезата на страна по сделката физическо лице е приложима общата
гражданско правна норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Дори да се приеме да е налице
колизия между двете разпоредби, то съгласно § 1 от ДР на ЗЗП при
противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват
по-висока степен на защита на потребителите. Кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, поради което спорното
правоотношение следва да се регулира от по-благоприятната гражданско
правна норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл - Решение № 66 от 29.07.2019
г. по т. д. № 1504/2018 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и Решение № 30 от 20.05.2020 г.
по т. д. № 739/2019 г., Т.К., I Т.О. на ВКС. Аргумент в подкрепа на изложеното
разбиране е, че за процесният кредит се прилагат и разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
съгласно ал. 2 когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва – от
граматическото, систематично и логическо тълкуване следва, че лихва за
забавено плащане се дължи само върху заемната сума, а при начисляване на
законна лихва едновременно върху главница и лихва, е ясно, че се нарушава
законовото изискване, защото сумата, получена от начисленията ще бъде по-
голяма от законната лихва. По изложените съображения, клаузата на чл.9 от
Договора за кредит е нищожна в частта, предвиждаща заплащане на
обезщетение за забава за просрочените вноски за лихва. Обезщетението за
забава в размер на законната лихва следва да се дължи само върху
просрочената главница.
По предсрочната изискуемост на задълженията по Договора за
кредит:
7
Съществено обстоятелство, подлежащо на доказване по делото е дали
е възникнало правото на банката да обяви кредитът за предсрочно изискуем и
дали е реализирано това право.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Договора за кредит при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да
обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.
От заключението на вещото лице се установява, че последното
плащане, с което са погасени задължения по Договора за кредит е от
26.04.2022г. със сумата от 76,96 лв., с която са погасени 72,42 лв. за
възнаградителна лихва и 4,54 лв. – за главница от вноската за м. април 2022г.
След тази дата не са извършвани плащания за погасяване на задълженията по
Договора за кредит. Съгласно погасителния план размерът на месечната
анюитетна вноска е 219,68 лв. като за месец април вноската е за главница е в
размер на 147,26 лв., а вноската за лихва – 72,42 лв. Следователно, първата
изцяло неплатена вноска по Договора за кредит е тази за месец април с падеж
22.04.2022г., по която вноската за главница е само частично погасена.
Следователно, на 26.04.2022г. (датата на забава е 26.04.2022г. поради това, че
22-25.04.2022г. са неработни дни) кредитополучателят е изпаднал в забава по
вноската за главница, а на 22.05.2022г. – по вноската за вноската за лихва. Към
02.12.2022г. - датата, на която кредиторът твърди, че е връчено уведомлението
за предсрочна изискуемост на кредитополучателя – кредитополучателят е
просрочил 9 вноски за главница и 8 вноски за лихва. Следователно,
възникнали са предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Освен настъпването на обективните обстоятелства по просрочие на
вноските, е необходимо банката да е уведомила кредитополучателя за
настъпване на предсрочната изискуемост (арг. ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на
ОСГТК, ВКС, т. 18).
От писмените доказателства се установява, че кредиторът е изпратил
до кредитополучателя чрез ЧСИ З.З. Уведомлението за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането по Договора за кредит. От оформените
разписки за връчване се установява, че кредитополучателят е търсен на
адреса, посочен в Договора за кредит, който съвпада с постоянния и настоящ
адрес на кредитополучателят, търсен е три пъти, с интервал от повече от една
седмица между посещенията, като едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Установено е, че длъжникът няма регистрирани трудови договори и
работодател, чрез който да се връчи съобщението със съдебните книжа.
Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 18.11.2022г. В предвидения
срок двуседмичен срок от залепване на уведомлението К. А. К. или
упълномощено от нея лице не са се явили в кантората на ЧСИ, за да получат
8
книжата. Следователно, уведомлението за обявяване на задълженията по
Договора за кредит за предсрочно изискуеми е редовно връчено при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, двуседмичният срок е изтекъл на 02.12.2022г. и
оттогава уведомлението се счита за връчено. Следователно, към 02.12.2022 г.
предсрочната изискуем на задълженията по Договора за кредит е породила
действие. От заключението на вещото лице се установява, че на 02.12.2022 г.
банката е осчетоводила кредитът за предсрочно изискуем. Следователно, към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 09.02.2023г. предсрочната
изискуемост на кредита, на която се позовава ищеца, е породила действие.
По размера на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
1 ТЗ за сумата от 10279,83 лева:
Както се установи по-горе размерът на предоставената заемна сума е в
размер на 10720 лв. Доколкото се установи настъпване на предсрочна
изискуемост, то дължимата главница е сборът между падежиралата главница
до датата на настъпване на предсрочната изискуемост и предсрочно
изискуемата главница.
Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице по
допусната съдебно-счетоводна експертиза, че по Договора за кредит са
погасени изцяло три вноски за главница с падеж 22.01.2022г., 22.02.2022г.,
22.03.2022г. и частично една вноска за главница с падеж 26.04.2022г. (по
погасителен план и съгласно уговорката в договора падежната дата е
22.04.2022г., но поради това, че 22.04.2022г. – 25.04.2022г. са неработни дни,
падежът на тази вноска е 26.04.2022г. като частично е погасена със сумата от
4,54 лв. при дължима вноска за главница от 147,26 лв.); общият размер на
погасените вноски за главница е 440,17 лв. (л. 98 по делото). След 26.04.2022г.
не са постъпвали плащания за погасяване на задълженията по Договора за
кредит. Към 09.02.2023г. (датата на подаване на заявлението), в хипотезата на
обявена предсрочна изискуемост на задълженията по Договора за кредит,
размерът на неплатената главница е 10279,83 лв. Размерът на тази сума е
формиран от непогасени вноски за главница с падеж от 26.04.2022г. до
02.12.2022г., когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Следователно,
установителния иск за главница в размер на 10279,83 лв. е основателен и
следва да бъде уважен.
Поради уважаване на иска за главница следва да бъде уважен и
акцесорния иск за законна лихва, считано от 09.02.2023 г. (арг. чл. 422, ал. 1
ГПК).
По размера на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
2 ТЗ за сумата от 498,80 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 23.05.2022г. до 02.12.2022г.:
9
Съдържанието на правоотношението, което възниква въз основа на
процесния договор за банков кредит включва предоставяне на финансова
услуга срещу определена цена – възнаградителна лихва. Цената за ползваната
услуга се дължи, доколкото тя е договорно задължение.
В чл. 3, ал. 1 от Договора за кредит страните са уговорили размера на
дължимата възнаградителната лихва. Съгласно заключението на вещото лице
за целият период на действие на кредита от датата на неговото разрешаване,
Банката не е извършвала промяна на приложимият лихвен % за договорна
възнаградителна лихва - при усвояване на кредита и администрирането му в
счетоводната програма за същият е заложен лихвен процент в размер на 8,45%
и същият не е променян. Следователно, изводът по-горе за нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва в частта, предвиждаща възможност на
банката да променя едностранно и периодично включеният като компонент на
лихвата базов лихвен процент не налага преизчисляване на сумите за
възнаградителна лихва.
Установява се от заключението на вещото лице, че за целия период на
Договора за кредит са постъпили плащания, с които са погасени вноски за
възнаградителна лихва с падежи 22.01.2022г., 22.02.2022г., 22.03.2022г. и
26.04.2022г. в общ размер 295,83 лв. Последната погасена вноска за
възнаградителна лихва е с падеж 26.04.2022г. След тази дата – 26.04.2022г. не
са постъпвали плащания за погасяване на задълженията по Договора за
кредит. За процесния период – от 23.05.2022г. до 02.02.2022г. начисленото и
неплатено задължение за възнаградителна лихва е в размер на 498,90 лв.,
колкото се претендира от ищеца (л. 99 по делото). Следователно,
установителния иск за сумата от 498,90 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 23.05.2022г. до 02.02.2022г. е
основателен и следва да бъде уважен.
По размера на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от
527,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
22.05.2022г. до 02.02.2023г.:
Искът за заплащане на лихва за забавено изпълнение на задължението
за заплащане, съдът квалифицира като вземане за неустойка, доколкото
задължението е уговорено като форма за обезщетяване на забавено
изпълнение на задължение по Договора за кредит.
По изложените по-горе съображения относно частичната
нищожността на клаузата на чл. 9 от Договора за кредит, обезщетението за
забава в размер на законната лихва следва да се дължи само върху
просрочената главница.
Съгласно заключението на вещото лице, банката е начислявала лихва
10
за забава върху просрочените вноски за главница в размер на сбора от
договорната лихва от 8,45 % и законната лихва за съответния период (10%),
т.е. просрочените вноски за главница са олихвявани с 18,45%. Освен това,
начислявания за обезщетение за забава са правени и върху просрочените
лихви (л. 101 по делото). Прилагайки този алгоритъм – олихвяване на
просрочени вноски за главница с 18,45% и просрочени лихви с размера на
законната лихва, вещото лице прави извод, че обезщетението за забава е в
размер на 524,68 лв. за периода от 22.05.2022г. до 02.02.2023г. (л. 101 по
делото).
Начисляването на обезщетение за забава от 18,45% върху
просрочената главница е без правно основание – клаузата противоречи на
уговорката в Договора за кредит, съгласно който се начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава, противоречи и на чл. 33, ал. 2
ЗПК. Без основание, поради това, че почива на нищожна клауза в частта за
начисляване на обезщетение за забава върху просрочените лихви, е и
начисляването на законна лихва върху просрочените вноски за
възнаградителна лихва. Поради изложеното, дължимо е обезщетение за забава
в размер на законната лихва за процесния период само върху просрочената
главница.
Съдът направи собствени изчисления за установяване размер на
законната лихва върху просрочената главница като използва данните за
просрочена главница на л. 103 по делото по размер и падежна дата и съобрази
уговореното в Договора за кредит за начисляване, а именно, че лихвата се
изчислява като месецът се приема за 30 дни, а годината – за 360 дни. При тези
съображения, съдебният състав установи, че размерът на законната лихва
върху просрочените суми за главница за периода 22.05.2022г. – 02.02.2023г.
вкл. е в размер на 234,66 лв. Това е и размерът, която е установило вещото
лице при преизчисляване на размера на законната лихва само върху
просрочената главница (изчисленията на вещото лице са за периода
22.05.2022г. – 03.02.2023г. – разминаването от един ден според съдебният
състав може да се обясни с това, че в софтуерните програмни продукти за
изчисляване на дължими суми и особено – тези, с които работят банките,
последният ден от периода не се брои при начисляванията, т.е. при зададен
период 22.05.2022г. – 03.02.2023г., начисляванията са до 02.02.2023г.
включително).
Поради изложеното, съдът приема, че размерът на законната лихва
върху просрочените суми за главница за периода 22.05.2022г. – 02.02.2023г. е в
размер на 234,66 лв., до която сума искът следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер - отхвърлен.
По разноските:
11
С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съобразно
уважената част на исковете – арг. чл. 78, ал. 1 ГПК. Същите са своевременно
претендирани, а именно: за държавна такса за заповедното производство в
размер на 226,12 лв., държавна такса за исковото производство в размер на
285,07 лв., депозит за ССчЕ в размер на 350 лв., депозит за особен
представител в размер на 1418 лв., адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство в размер на 1038,37 лв.,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство в размер на 1701,07 лв. (л. 132).
Ответникът, чрез особения представител, е направил своевременно
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
На ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-деловодно
разноски съобразно уважената част на исковете, а именно: държавна такса за
заповедното производство в размер на 219,34 лв., държавна такса за исковото
производство в размер на 276,52 лв., депозит за ССчЕ в размер на 339,50 лв.,
депозит за особен представител в размер на 1375,46 лв.
По размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца:
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА Размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.
Въведеното с чл.36, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда
възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е
значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи
(например, при представителство от адвокат по Закона за правната помощ,
възнагражданията в които случаи са предвидени в Наредбата за заплащане на
правната помощ, приета от Министерския съвет, и са значително в по-нисък
размер от тези в наредбата по ЗА за един и същи вид работа), без възможност
на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа,
създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и
интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение
на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто
смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС, което е
задължително за съдилищата. По изложените съображения нормата на чл. 36,
12
ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане
на правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото (в т.см. Определение
№50015/16.02.24г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, I отд., съдия – докладчик
Тотка Калчева).
В конкретния случай, сме в хипотеза на исково производство, което е
продължение на заповедното производство. Заповедното производство е
едностранно, делото е било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Извлечението от
счетоводните книги на банката е изготвено от кредитора - заявител. На
практика, адвокатът само е изготвил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и приложил към него доказателства за сключения между страните
Договор за кредит и обявена предсрочна изискуемост. Същата работа би била
свършена и ако размерът на вземането беше много по-малък. Като съобрази
тези обстоятелства - че заповедното производство е едностранно, делото по
него не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът счита, че
справедливото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
заповедното производство е в размер на 300 лв., от което следва да се присъди
291 лв. съобразно уважената част на исковете.
В исковото производство делото се е развило в две открити съдебни
заседания, на които е даден ход, изслушано е заключение на вещото лице и
допълнение към заключението. Доколкото в предмета на делото са включени
три иска, въпросът за обявена предсрочна изискуемост, по които има
постановена задължителна съдебна практика, съдът намира, че делото не се
отличава с фактическа и права сложност, в сравнение с такъв тип дела. Като
съобрази тези обстоятелства, както и проведените открити съдебни заседания,
събирането, освен на писмени доказателства, но и изслушване на заключение,
съдът намира, че справедливото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство е в размер на 900 лв. (400 лв. за
иска за главница и по 250 лв. за иска за възнаградителна лихва и обезщетение
за забава, от което следва да се присъдят 892,50 лв. съобразно уважената част
на исковете.
Следователно на ищеца следва да се присъдят следните суми: 510,34
13
лв. - разноски за заповедното производството, от които: 219,34 лв. - за
държавна такса и 291 лв. – за адвокатско възнаграждение, както и разноски в
исковото производство в размер на 2883,98 лв., от които: 276,52 лв. – за
държавна такса за исковото производство, 339,50 лв. – за депозит за ССчЕ,
1375,46 лв. – за депозит за особен представител, 892,50 лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК по отношение на К. А. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, че
ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумите,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № *** от ***, за които е
издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №20235640100289 по описа на РС-Хасково, както
следва: 10279,83 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва
от 09.02.2023г. до окончателно изплащане на сумата; 498,80 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.05.2022г. до
02.12.2022г.; 234,66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
22.05.2022г. до 02.02.2023г. като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за
периода от 22.05.2022г. до 02.02.2023г. за разликата от 234,66 лева до пълния
предявен размер.
ОСЪЖДА К. А. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
БАНКА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК, следните суми: 510,34 лв. - разноски за заповедното производството, от
които: 219,34 лв. - за държавна такса и 291 лв. – за адвокатско
възнаграждение, както и 2883,98 лв. - разноски в исковото производство, от
които: 276,52 лв. – за държавна такса за исковото производство, 339,50 лв. – за
депозит за ССчЕ, 1375,46 лв. – за депозит за особен представител, 892,50 лв. –
за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете!
Вярно с оригинала!
14
Секретар: Т.Г.
15