Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.София, 04.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публично заседание на двадесет и трети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д. № 12480
по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е
образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр.
чл. 45 ЗЗД, предявени от И.А.И., ЕГН ********** против „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане от страна на ответника, ползвайки се от неистински Договор за
потребителски кредит HL 45342/05.06.2009 г., както следва: сумата от 74 480.78
лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на собственото
на ищцата жилище, продадено на публична продан по изп. д. № 20118380406995 на
ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, както й сумата от 15 000 лв. – представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - страдания и неудобства от това, че ищцата е
била лишена от жилището си и е живяла на улицата 5 години, ведно със законна
лихва върху тези суми от 20.10.2011 год. до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищцата излага,
че единственото й семейно жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*********е
било отнето и продадено чрез публична продан съгласно Договор за потребителски
кредит HL 45342/05.06.2009 г.
Сочи, че на 20.10.2011 г. е
получила в кантората на ЧСИ М.Б. два документа – изпълнителен лист от
01.08.2011 г., издаден от СРС, 74 с-в и Покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 75461/18.10.2011 г. по ИД № 20118380406995 по описа на ЧСИ Б..
Ищцата твърди, че при извършена
проверка е узнала, че посоченият изпълнителен лист е бил издаден по заповедно
производство по ч.гр.д. № 32590/2011 г. на СРС, 74 с-в във връзка с Договор за
потребителски кредит HL 45342/05.06.2009 г., който тя не е подписвала и не е
получавала сумата от 10 077,38 евро. В тази връзка се сочи, че не са били
налице облигационни отношения между нея и Банката по този договор, което
ангажира извъндоговорната отговорност на ответника за заплащане на обезщетение
за претърпени вреди в резултат от непозволено увреждане.
Излагат доводи, че вредите са в
резултат от противоправно деяние, осъществено от страна на ответника, който
ползвайки се от неистински договор за кредит, а именно от Договор за
потребителски кредит HL 45342/05.06.2009 г. е инициирал заповедно производство,
във връзка с което е била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ищцата. Твърди се, че в резултат от това поведение на
ответника за нея са настъпили сочените имуществени вреди в размер на сумата от
74 480,78 лв., за която е било продадено на публична продан нейното
жилище, считано от 20.10.2011 г. /датата, на която й е било указано от ЧСИ да
освободи имота/, както и неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. – за
претърпени страдания, безпокойство,
липса на възможност да живее нормално, да има покрив, неудобството от ежедневни
проблеми къде ще спи и пере дрехите си, както и грижи за личната си хигиена, накърняване
на доброто й име и честта.
Във връзка с изложеното, ищцата
моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи предявения иск.
Ответникът „Ю.Б.“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като
недопустим поради липса на правен интерес у ищцата от предявяване на иск по чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. В тази връзка се излага, че за установяване на
твърденията, на които се основава искът – наличието на договорни правоотношения
по Договор за потребителски кредит HL 45342/05.06.2009г. и на непогасено
задължение във връзка с него са налице други способи за защитата на ищеца. Поради
недоказаност на периода на претенцията, прави и възражение за погасяването й по
давност.
На следващо място оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. В тази връзка се излага, че
процесният недвижим имот, за който се твърди от ищеца, че е продаден с
„користна цел“, представлява обезпечение по четири договора за кредит, сключени
с ищцата и с учредени от нея три договорни ипотеки. Сочи се, че принудителното
изпълнение спрямо имота е предприето по изп. дело № 20118380406995 на ЧСИ М.Б.,
в резултат от неизпълнение на задълженията на длъжника за плащане на дължимите
суми по договорите за кредит, за които издадените заповеди за незабавно
изпълнение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК са били присъединени в рамките на
едно изпълнително дело. Твърди се, че предвид неизпълнение на задълженията на
ищцата И.И. и по четирите сключени договора за кредит, обезпечени с договорни
ипотеки, всичките върху процесния недвижим имот, ответната страна „Ю.Б.” АД е
предприела всички необходими правни и фактически действия за събиране на
вземанията си.
Оспорват се твърденията на
ищцата за липсата на облигационни правоотношения с ответника по процесния
Договор за кредит HL 45342 от 05.06.2009 г., както и твърденията на ищцата за
липсата на знание за съществуването на този договор, предвид учредената
договорна ипотека с Нотариален акт № 150, том II, peг. № 6691, дело № 321 от
2009 г. на нотариус В.И., peг. № 271, който е подписан от ищцата И.И., в
качеството на кредитополучател и ипотекарен длъжник и в който изрично е
посочено, че ипотеката се учредява за обезпечаване на вземанията именно по
посочения договор за кредит. Твърди се също така, че в процесния случай не е
налице и нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а
посоченото обстоятелство се установява и от представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 124, том III, рег. № 8306, дело № 477/2008
г., че на 10.05.2008 г. ищцата по делото И.А.И. е закупила процесния недвижим
имот - Апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, ул.
„проф. ******, заедно с Мазе 9, заедно с идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото от Ц.И.Б..
По делото е представен Договор
за потребителски кредит HL 45342 от 05.06.2009 г. сключен между „Юробанк И Еф
Джи България“ АД и И.А.И., видно от който кредиторът „Юробанк И Еф Джи
България“ АД е предоставил на кредитополучателя И.А.И. потребителски кредит в
размер на сумата от 10 472 евро за рефинансиране на потребителски кредит FL 274049 и
кредитна карта AMEX.
Съгласно чл. 13 от договора, за
обезпечаване вземанията по Договора за потребителски кредит, от
кредитополучателя и собственик И.И. на 05.06.2009 г. е била учредена с
Нотариален акт № 150, том II, peг. № 6691, дело № 321 от 2009 г. на нотариус В.И.,
peг. № 271, вписан в СВп -София под вх. рег. № 22591 от 05.06.2009г., Акт №
145, том XIII, дело № 139/2009г., втора по ред договорна ипотека в полза на
„Юробанк И Еф Джи България“ АД върху следния недвижим имот, собственост на
кредитополучателя, а именно: Апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к.
„Красна поляна“, ул. „******, заедно с Мазе 9, заедно с идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
По делото е представено Искане
за потребителски кредит с ипотека HL 45342 от 25.05.2009 г., видно
от което от И.А.И. е поискано отпускане на кредит в размер на 10 400 евро
с цел рефинансиране на друг кредит в размер на 10 100 евро.
Приложено е и Искане за
усвояване на суми по кредит от 12.06.2009 г. към договор за кредит HL 45342 от
05.06.2009 г., с което е заявено искане от И.А.И., във връзка с условията по
договора за кредит да бъде заверена смеката й със средства от кредита в размер
на 10 472 евро.
Видно от Искане за предсрочно погасяване
на кредит вх. № 0500/0579 от 15.06.2009 г., депозирано в „Юробанк И Еф Джи
България“ АД от И.А.И. е заявено искане за предсрочно погасяване на
потребителски кредит FL
274049 в размер на 18 496,59 лв.
С Молба за прекратяване на договор
за кредитна карта вх. № 0500/0578 от 15.06.2009 г. от картодържателя И.А.И. е
заявено искане за прекратяване на кредитна карта поради рефинансиране ALL
TOGETHER.
Посочените документи - Договор
за потребителски кредит HL 45342 от 05.06.2009 г., Искане за потребителски
кредит с ипотека HL
45342 от 25.05.2009 г., Искане за предсрочно погасяване на кредит вх. №
0500/0579 от 15.06.2009 г., както и Молба за прекратяване на договор за
кредитна карта вх. № 0500/0578 от 15.06.2009 г. са оспорени от ищцата по делото
с твърдения, че същите не са подпсани от нея, поради което съдът е задължил
ответника да представи оригиналите на същите. В тази връзка, на основание чл.
183 ГПК в съдебно заседание на 22.11.2018 г. от ответника са представени оригиналите
на посочените документи, като от съда е извършена констатация за идентичност на
писмените доказателства, приложени на л. 58 - л. 71 и е констатирано идентичност
на приложените доказателства с оригиналите.
По делото е представен и
Договор за потребителски кредит HL 38368 от 21.05.2008 г., сключен между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД и И.А.И., видно от който кредиторът „Юробанк И
Еф Джи България“ АД е предоставил на кредитополучателя И.А.И. потребителски
кредит за текущи нужди в размер на 50 000 евро. Към договора за кредит са
подписани и Допълнителни споразумения от 16.04.2009 г. и от 30.04.2010 г.
Съгласно чл. 13, за
обезпечаване на вземанията на Банката по Договора, от кредитополучателя И.И. е била
учредена с Нотариален акт № 179, том III, peг. № 9058, дело № 530 от 2008г. на
нотариус В.И., peг. № 271 първа по ред договорна ипотека в полза на „Юробанк И
Еф Джи България“ АД върху собствения й имот - Апартамент № 49, находящ се в гр.
София, ж.к. „Красна поляна“, ул. „*********.
Не е спорно по делото и от
събраните доказателства се установява, че на 26.07.2011 г. „Юробанк И Еф Джи
България“ АД е упражнила правото си да депозира заявления по чл. 417 от ГПК
пред СРС, въз основа на извлечения от счетоводните книги на Банката по Договор
за банков кредит от 05.06.2009 г., както и по Договор за банков кредит от
21.05.2008 г., по повод на което са били образувани две заповедни производства
пред СРС - гр.д. № 32589/2011 г. по описа на СРС, 70 с-в и гр.д. № 32590/2011г.
по описа на СРС, 74 с-в и двете срещу длъжника И.А.И..
По гр.д. № 32590/2011 г. по
описа на СРС, 74 с-в е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.082011 г. по Договор за банков кредит от
05.06.2009 г., с които длъжникът И.А.И. е била осъдена да заплати на „Юробанк И
Еф Джи България“ АД сумите от 10 038,77 евро, сумата от 1252,89 евро -
лихва за забава от 16.04.2010 г. до 14.07.2011 г., такса в размер на 70,05
евро, ведно със законна лихва върху главницата от 26.07.2011 г. до изплащане на
вземането; адвокатско възнаграждение - 806,66 лв. и държавна такса - 444,43 лв.
По ч.гр.д. № 32589/2011г. по
описа на СРС, 70 с-в е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист от 02.08.2012 г. по Договор за банков кредит от 21.05.2008 г..
Въз основа на Заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е образувано изп. дело
№ 20118380406995 на ЧСИ М.Б., рeг. № 838 на КЧСИ, към което е присъединен и
изпълнителния титул от 02.08.2011 г. и по Договор за потребителски кредит HL
38368/21.05.2008 г.
Видно от приложената Покана за
доброволно изпълнение, изх. № 75461/18.10.2011 г. по изп. д. № 20118380406995
на ЧСИ М.Б., рeг. № 838, същата е получена от длъжника И.И. лично на 09.11.2011
г
По делото е било депозирано
възражение по чл. 414 ГПК на 29.06.2015г. от длъжника, като с разпореждане от
21.10.2015 г. на СРС, възражението е било прието за подадено „извън срока“ по
чл. 415 ГПК.
Не е спорно между страните, че
въз основа на издадените изпълнителни листове и образуваното изп. дело
№20118380406995 по описа на ЧСИ М. Б. процесният недвижим имот - Апартамент №
49, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, ул. „********, заедно с Мазе
9, собственост на длъжника и ищец по делото И.А.И. е бил изнесен на публична
продан от 05.06.2012 г. до 05.07.2012 г.
С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 18.07.2012 г. по изп. д. № 20118380406995 на ЧСИ М.Б., рeг. №
838, процесният недвижим имот е възложен на купувача „Имо пропърти инвестмънтс
София“ ЕАД за сумата от 76 480,78 лева.
С Протокол за разпределение от
19.09.2012 г., изготвен по изп. д. № 20118380406995 на ЧСИ М.Б., в полза на
взискателя „Юробанк И Еф Джи България“ АД е била разпределена сумата от
74 000,92 лв.
От ответната страна по делото е
представен и Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ BL 13318,
сключен на 20.02.2008 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „И.И.“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от И.А.И., видно от който на кредитополучателя е
предоставен овърдрафтен кредит в размер на 10 000 лв. за посрещане на
краткосрочни оборотни нужди. Към договора са сключени и Анекс № 1/05.06.2009 г.
и Анекс № 2/21.05.2010 г. За обезпечаване вземанията на Банката по Договора и
съгласно чл. 15 от Анекс № 1/05.06.2009 г., кредитополучателят е учредил в
полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД трета по ред ипотека върху процесния
недвижим имот с нот. акт № 151, том II, peг. № 6693, дело № 322 от 2009г. на
нотариус В.И., peг. № 271.
По делото е представен и
Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL2730/23.08.2006
г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД и „И.И.“ ЕООД, представлявано
от И.А.И., с който на кредитополучателя е предоставен кредит във формата на
револвираща кредитна линия в размер на 30 000 лв.. С Анекс № 1 от 05.06.2009 г.
и Анекс № 2 от 21.05.2010 г. договорът за банков кредит е бил изменен и
допълнен. За обезпечаване вземанията по Договора и съгласно чл. 15 от Анекс № 1
от 05.06.2009г. от И.И. е учредена трета по ред договорна ипотека с нот. акт №
151, том II, peг. № 6693, дело № 322/2009г. на нотариус В. Ивчева в полза на Банката.
По делото е прието заключение
на съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от
заключението на експертизата на 16.06.2009г. банковата сметка на И.А.И. открита
в Банката е била заверена със сумата от 10 472,00 евро, с левова равностойност
20 481,45 лв. Съгласно заключението, на 16.06.2009 г. от банковата сметка на И.А.И.,
Банката служебно е погасила задълженията на ищцата И.А.И. по Договор за
потребителски кредит № FL 274049 със сумата от 9460,00 евро, с левова
равностойност 18 502,15 лв., както и сума в размер на 765,00 евро с левова
равностойност 1496,21 лв. с цел цялостно предсрочно погасяване и закриване на
кредитна карта АМЕХ № ***********. На 19.06.2009 г. Банката служебно е превела
сума в размер на 87,00 евро с левова равностойност 170,16 лв. за погасяване на
задължение по застрахователна полица относно имота.
От експертизата се установява,
че общо внесените суми за погасяване на задълженията по процесния кредит са в
размер на 1133,36 евро, а оставащите непогасени задължения по договора са в
размер на 11 361,71 евро, в т.ч. главница - 10 038,77 евро (10 472,00 евро -
433,23 евро); договорна лихва - 1252,89 евро ( 1 947,90 евро - 695,01 евро); непогасената
лихва е начислена за периода от 16.04.2010 г. до 14.07.2011г.; такси - 70,05
евро ( 75,17 евро - 5,12 евро), такси са начислени за периода от 17.05.2010г.
до 14.10.2010г.
По делото е прието заключение
на съдебно – графическа експертиза, изготвена
от вещото лице С.Х., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
Съгласно заключението, подписите за „Кредитополучател:” в Искане за
потребителски кредит с ипотека „HL 45342” с вх. № 050-05.03/25.05.09г.;
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 150, т. II, peг. № 6691, д.
№ 321/05.06.2009 г. на нотариус № 271 В.И. и Договор за потребителски кредит
„HL 45342” от 05.06.2009 г. са положени от И.А.И..
Съгласно експертизата, подписите
след „С уважение:”, за „Кредитополучател:” и след „Подпис:” съответно в: Искане
за усвояване на суми по кредит с вх. № 0500/0580 от 15.06.2009 г.; Искане за
предсрочно погасяване на кредит с вх. № 0500/0579 от 15.06.2009 г. и Молба за
прекратяване на кредитна карта с вх. № 0500/0578 от 15.06.2009 г., съгласно представения
сравнителен материал, вероятно не са положени от И.А.И..
В съдебно заседание, вещото
лице е уточнила, че първите три категории – документи, посочени в заключението
са категорично подписани от ищцата по делото, а за останалите три документа,
експертът допуска, че не са подписани от ищцата, тъй като оценени заедно със
сравнителният материал не дават основание за категоричен извод.
Заключението от експертизата е
оспорено от ищцата по делото, във връзка с което и по нейно искане е допусната
повторна съдебно – графическа експертиза, изготвена от вещото лице С.Б.. Съгласно заключението, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено подписите, обекти на експертизата в: Искане
за потребителски кредит с ипотека /25.05.2009г.; Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 150, т. II, peг. № 6691, дело № 322/05.06.09г. и в
Договор за потребителски кредит HL 45342 от 05.06.2009 г. са положени от И.А.И..
Съгласно експертното заключение
подписите в Искане за усвояване на суми по кредит от 15.06.2009 г.; Молба за
прекратяване на договор за кредитна карта от 15.06.2009 г. и Искане за
предсрочно погасяване на кредит от 15.06.2009 г. не са положени от И.А.И..
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искови с правно
основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди.
По допустимостта на иска:
По отношение на направените
възражения от ответната страна за недопустимост на предявения иск поради липса
на правен интерес за ищцата от предявяване на иск по чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД, съдът намира следното:
Правният интерес се извежда от
правните твърдения на ищеца по делото и се преценява конкретно с оглед
естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. В тази
връзка, с оглед на изложените от ищцата твърдения за извършено противоправно
действие от страна на ответника „Ю.Б.“ АД, респ. на негови служители,
изразяващо се в ползването на неистински договор за кредит, в резултат от което
се е снабдил с изпълнителен титул, послужил за удовлетворяването му като
кредитор в рамките на проведено принудително изпълнение, при което е било
продадено жилището на ищцата, в резултат от което, същата е претърпяла вреди,
съдът намира, че за нея е налице правен интерес от търсената защита.
По отношение на възражението на
ответника, че за установяване на посочените в исковата молба твърдения са
налице други способи за защитата на ищцата, съдът намира, че с оглед
диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на
дъжимата защита и съдействие се определят от страните, поради което ищцата сама
определя способа /начина/ си на защита. Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество, а направените
възражения за недопустимост на предявения иск са неоснователни.
По основателността на иска:
Отговорността на лицата по чл.
49 ЗЗД, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителя на определена работа
(включително юридическо лице) ако изпълнителите на работата – физически лица са
извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). За да се ангажира
отговорността на ответника по тази разпоредба, следва да се установи наличието
на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – противоправно деяние (действие или бездействие); настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди; характера на
същите, вина на деликвента. Следва да се установи също така и възлагането на
определена работа, при или по повод на изпълнението на която да е настъпил
вредоносния резултат, респ., че виновното лице е причинило вредите при или по
повод изпълнението на възложената му работа.
Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45,
ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията.
За да е налице противоправно
деяние осъществено от ответника е необходимо да бъде установено нормативно
задължение за същия, неизпълнението на
което да ангажира гаранционно обезпечителната отговорност на ответника.
С оглед на изложеното, за
основателността на предявените искове в тежест на ищцата е да докаже, че е
претърпяла твърдените имуществени и неимуществени вреди, настъпили в пряка - причинна
връзка с виновно и противоправно поведение на служител при ответното дружество
под формата на действие /използване на неистински Договор за потребителски
кредит HL 45342/05.06.2009 г., в резултат на което същият се е снабдил с
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 20118380406995 на
ЧСИ Б., по което жилището на ищцата е било продадено на публична продан/, от
което е претърпяла сочените вреди. На основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното, поради което в тежест на ответника е да
обори презумпцията за вина.
Няма спор между страните по
делото, а посоченото обстоятелство се и установи от представените писмени
доказателства, че на 26.07.2011 г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД е депозирала заявления
по чл. 417 от ГПК пред СРС, въз основа на извлечения от счетоводните книги на
Банката по Договор за банков кредит от 05.06.2009 г., както и по Договор за
банков кредит от 21.05.2008 г., по повод на което са били образувани две
заповедни производства пред СРС - гр.д. № 32589/2011 г. по описа на СРС, 70 с-в
и гр.д. № 32590/2011г. по описа на СРС, 74 с-в и двете срещу длъжника И.А.И. –
ищец по настоящото дело.
Установи се също така, че по
гр.д. № 32590/2011 г. по описа на СРС, 74 с-в е била издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.082011 г. въз основа на
извлечение от счетоводните книги по Договор за банков кредит от 05.06.2009 г.,
с които длъжникът И.А.И. е била осъдена да заплати на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД сумите от 10 038,77 евро, сумата от 1252,89 евро - лихва за
забава от 16.04.2010 г. до 14.07.2011 г., такса в размер на 70,05 евро, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 26.07.2011 г. до изплащане на
вземането; адвокатско възнаграждение в размер на 806,66 лв. и държавна такса -
444,43 лв.
Няма спор също така, че въз
основа на издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 01.082011 г. по гр.д. № 32590/2011 г. по описа на СРС, 74
е образувано изп. дело № 20118380406995 на ЧСИ М.Б., рeг. № 838 на КЧСИ, към
което е присъединен и изпълнителния титул от 02.08.2011 г. по горния Договор за
потребителски кредит HL 38368/21.05.2008 г., както и че по посоченото
изпълнително дело, процесният недвижим имот - Апартамент № 49, находящ се в гр.
София, ж.к. „Красна поляна“, ул. „проф. Вайганд“, бл. 16, вх. В, ет. 2, ап. 49,
заедно с Мазе 9, заедно с идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, собственост на ищцата е бил изнесен на
публична продан от 05.06.2012 г. до 05.07.2012 г.
С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 18.07.2012 г. по изп. д. № 20118380406995 на ЧСИ М. Б.,
недвижимият имот е възложен на купувача „Имо пропърти инвестмънтс София“ ЕАД за
сумата от 76 480,78 лева. С Протокол за разпределение от 19.09.2012 г., в
полза на взискателя „Юробанк И Еф Джи България“ АД е разпределена сумата от
74 000,92 лв.
Спорен по делото е въпросът
налице ли е виновно и противоправно поведение от страна на ответното дружество,
респ. неговите служители, изразяващо се в използването на неистински Договор за
потребителски кредит HL 45342/05.06.2009 г., по силата на който се е снабдило
със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на които
са предприети изпълнителни действия по събиране на дълга чрез образуваното
изпълнително дело, в хода на което е бил продаден на публина продан собственият
й недвижим имот.
Съдът намира, че от събраните
доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност се установи, че между
страните по делото съществува валидно облигационно правоотношение по Договор за
потребителски кредит HL 45342/05.06.2009 г., по силата на който „Юробанк И Еф
Джи България“ АД е предоставила на ищцата И.А.И. – като кредитополучател
потребителски кредит в размер на сумата от 10 472 евро за рефинансиране на
потребителски кредит FL
274049 и кредитна карта AMEX.
Съгласно чл. 13 от договора, за
обезпечаване вземанията на Банката по Договора за потребителски кредит от
кредитополучателя и собственик на имота И.И. на 05.06.2009 г. е била учредена с
нот. акт № 150, том II, peг. № 6691, дело № 321 от 2009 г. на нотариус В.И.,
peг. № 271 втора по ред договорна ипотека върху процесния имот.
Съдът намира за неоснователни
направените възражения от ищцата по делото, че не е подписвала договора и не е
получавала сумата от 10 077,38 евро по него, както и че между нея и
ответната банка не са налице облигационни отношения по сключен договор за
потребителски кредит.
В тази връзка, от заключенията
на приетите две съдебно-графически експертизи се установи, че подписите за
„Кредитополучател:” в Искане за потребителски кредит с ипотека „HL 45342” с вх.
№ 050-05.03/25.05.09 г.; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
150, т. II, peг. № 6691, д. № 321/05.06.2009г. на нотариус В.И., рег. № 271 на
НК, както и в Договор за потребителски кредит „HL 45342” от 05.06.2009 г. са
положени от ищцата И.А.И.. В съдебно заседание, вещото лице е уточнила, че по
отношение на тези три категории документи, експертното заключение е категорично,
че са подписани от ищцата по делото.
Заключението от експертизата по
делото се потвърждава изцяло и от допуснатата повторна съдебно – графическа
експертиза, съгласно което подписите в тези три документа са положени от ищцата
И.А.И.. Поради изложеното, съдът намира за неоснователни и недоказани
направените възражения от ищцовата страна, че не е подписвала посочените
документи, както и за липсата на валидни облигационни отношения по сключен
договор за потребителски кредит между нея и ответника.
Нещо повече, наличието на
валидно облигационно правоотношение по сключения с кредитополучателя Договор за
банков потребителски кредит HL 45342 от 05.06.2009 г. се установява и
посредством нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека № 150, т. II,
peг. № 6691, д. № 321/05.06.2009г. на нотариус В.И., рег. № 271 НК, от който се
установи, че вземанията на Банката по процесния договор са били обезпечени
посредством учредяването на втора по ред договорна ипотека върху собствения на
ищцата недвижим имот. В частта, в която е материализирано изявлението на
нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване, че страните по сделката са се
явили пред него и са направили отбелязаните в акта изявления, нотариалният акт
представлява официален свидетелстващ документ и като такъв притежава обвързваща
съда материална доказателствена сила /по см. на чл. 179, ал.1 ГПК/, че
удостоверените в документа факти, действително са се осъществили до доказване
на противното.
Нещо повече, в настоящия случай
от оспорващата страна не бе и доказано, че положените в нотариалния акт подписи
не изхождат от ищцата по делото. От приетите две експертни заключения от съдебно-графически
експертизи се установи, че нотариалният
акт е подписан от ищцата И.И., в качеството на кредитополучател и ипотекарен
длъжник, а в същият изрично е посочено, че ипотеката се учредява именно за
обезпечаване на вземанията по процесния Договор за кредит HL 45342/05.06.2009 г.
Следва да се посочи, че изводът
за наличието на валидно облигационно отношение между страните по сключен
Договор за потребителски кредит от 05.06.2009 г. не се променя и от
обстоятелството, че съгласно заключенията от експертизите, подписите в останалите
оспорени от ищцата документи, а именно в Искането за усвояване на суми по
кредит от 15.06.2009 г.; Молба за прекратяване на договор за кредитна карта от
15.06.2009 г. и Искане за предсрочно погасяване на кредит от 15.06.2009 г. вероятно
не са положени от И.А.И., тъй като предоставеният сравнителен материал не дава
основание да се направи категоричен извод в тази насока. Това е така, тъй като
водещото за наличието на едно облигационно правоотношение е именно валидно сключен
договор за кредит, което по настоящото дело се установи. В този смисъл, дори и
да се приеме, че искането за отпускането на процесния кредит, както и молбата
за прекратяване на другия кредит, който е прекратен именно поради
рефинансирането му с изтеглянето на процесния кредит не са подписани от ищцата,
не би могло да се обоснове извод за липсата на облигационно отношение, тъй като
подписвайки се като кредитополучател в Договора за потребителски кредит HL
45342/05.06.2009 г., ищцата е обективирала съгласие и намерение за сключването му,
респ. за пораждане на облигационно правоотношение с Банката.
Наличието на валидно
облигационно отношение между страните по делото се потвърждава и от изпълнението
на задълженията от страна на Кредитора. В тази връзка, от представените писмени
доказателства – банкови бордера и извлечения от сметки, както и от заключението
на приетата съдебно – счетоводна експертиза се установи, че на 16.06.2009г.
банковата сметка на ищцата И.А.И. е била заверена със сумата от 10 472,00 евро
с левова равностойност 20 481,45 лв., като на същата дата Банката служебно е
погасила задълженията на ищцата по Договор за потребителски кредит № FL 274049
със сумата от 9460,00 евро, с левова равностойност 18 502,15 лв., както и сума
в размер на 765,00 евро с левова равностойност 1496,21 лв. с цел цялостно
предсрочно погасяване и закриване на кредитна карта АМЕХ № 377685011407017, а
на 19.06.2009 г. служебно е била преведена сума в размер на 87,00 евро с левова
равностойност 170,16 лв. за погасяване на задължение по застрахователна полица
относно имота, обезпечение по кредита.
На следващо място, от
заключението на експертизата се установи също така, че от страна на ищцата са
извършвани плащания по процесния кредит, което също така обосновава извод, че
същата е приемала съществуването на процесния договор за кредит, доколкото последният
е бил обслужван от нея. В този смисъл от експертизата се установи, че общо
внесените суми от ищцата за погасяване на задълженията по процесния кредит са в
размер на 1133,36 евро, а оставащите непогасени задължения по кредита са в
размер на 11 361,71 евро.
Не на последно място следва да
се посочи, също така, че процесният недвижим имот, за който ищцата твърди, че е
продаден с „користна цел“ от Банката, представлява обезпечение по четири
договора за кредит, сключени с И.И. и с учредени от нея самата три договорни
ипотеки.
Принудително изпълнение спрямо
имота е насочено по изпълнително дело № 20118380406995 при ЧСИ М.Б., в резултат
на неизпълнение на задълженията на длъжника за плащане на дължимите суми по
договорите за кредит, за които издадените заповеди за незабавно изпълнение на
основание чл. 417, т. 2 от ГПК са били присъединени в рамките на едно
изпълнително дело.
Поради изложените правни изводи, съдът
намира, че по делото не се установи, че от страна на ответното дружество, респ.
от неговите служители е извършено противоправно деяние, като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
За да се ангажира отговорността
на ответното дружество за обезщетяване на евентуални имуществени и
неимуществени вреди, настъпили от продажбата на публична продан на недвижим
имот, представляващ обезпечение по договор за кредит, на първо място следва да
се установи, че ответникът предварително е знаел, че използа неистински договор
за кредит за твърдените от него обстоятелства в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, както и че същото не е било инициирано от него с цел да
бъдат установени вземанията на Банката във връзка с Договор за кредит HL
45342/05.06.2009 г., а единствено, за да навреди другиму или да накърни друг
интерес (в случая на ищцата по делото). Съдът намира, че от анализа на
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност не може да се
направи такъв извод в случая.
Видно от заповедното
производство по ч.гр.д. 32590/2011г., 74 с-в по описа на СРС са издадени
Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист от 01.08.2011г., които са
влезли в сила. Обстоятелството, че ответната банка е упражнила процесуалното си
право да претендира вземане по процесния Договор за кредит HL 45342/05.06.2009 г.
срещу длъжника - ищец в настоящото производство, поради неизпълнение на
задължението за плащане на погасителните вноски от ищцата И.И., не съставлява
недобросъвестно поведение или злоупотреба с право, както неправилно се твърди
от ищеца. В случая е налице добросъвестност от страна на банката, доколкото
процесуалното право се упражнява с убеждението, че същото съществува. В този
смисъл, за да се приеме наличие на злоупотреба с право при упражняването на процесуално
право чрез предявяване на иск или чрез искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК и на изпълнителен лист е необходимо ищецът по
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД да докаже, че ответникът е действал
недобросъвестно и е съзнавал, че претендираното материално право не съществува,
но въпреки това е сезирал съда с искане за защита, като е целял единствено да
увреди насрещната страна. В този случай, злоупотребилият с процесуалното право ще
отговаря спрямо насрещната страна за вредите, които същата е претърпяла от това
действие.
Съдът намира за неоснователни и
твърденията на ищцата за незаконосъобразно действие /поведение/ от страна на
Банката, респ. на нейни служители при проведената процедура по принудително
събиране на дължимите задължения. На първо място, Банката – като кредитор не би
могла да извърши каквито и да било действия по принудително събиране на суми от
длъжника – кредитополучател, при положение, че такива действия не са разрешени,
респ. допуснати от съда или друг орган - съдия-изпълнител. В случая, за да
инициира принудително изпълнение по процесния договор за банков кредит, Банката
се е снабдила с изпълнителни листове, издадени от СРС, в процедурата по
издаването на които, ищцата е имала възможност да защити правата си, при
положение, че е намирала същите за нарушени. Също така, в случай, че за нея, в
качеството й на длъжник са настъпили вреди от незаконосъобразно извършено от
страна на съдебния изпълнител действие или бездействие, то същият отговаря по
реда на чл. 45 ЗЗД, вр.чл. 74 от ЗЧСИ.
В настоящия случай, съдът
намира, че от събраните доказателства по делото не се установиха противоправни
действия или бездействия на ответника, респ. на негови служители, които да са довели
като пряка и непосредствена последица до твърдените вреди за ищцата .
За пълнота на мотивите, следва
да се посочи също така, че по делото не се установи наличието и на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като
правопораждащи факти за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД - липсва реално настъпила и претърпяна вреда и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. В
този смисъл, съдът намира, че доколкото продажбата на процесния недвижим имот,
представляващ обезпечение на Банката е в резултат на законосъобразни съдебни
действия, липсва претърпяна вреда, която да е резултат от твърдяни, но
недоказани от ищцата противоправни действия от страна на ответника, респ. не
неговите служители.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че по делото не се установи, че е осъществен фактическият състав на
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, изискващ кумулативното наличие
на всички елементи - не се установи, че е налице виновно осъществено от
служители на ответното дружество деяние с противоправен характер, от което като
пряка и непосредствена последица да са причинени имуществени и неимуществени
вреди на ищцата, за да бъде ангажирана гаранционно обезпечителната отговорност
на ответника.
Във връзка с изложените правни
изводи за неоснователност на исковете поради липсата на елементите от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД, не следва да бъде
обсъждано от съда възражението на ответника за погасяване на претенциите по
давност.
В тази връзка, съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД са
неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло. Поради неоснователност на главните
искове, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху претендираните главници от 20.10.2011 год. до
окончателното им изплащане.
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника направените разноски
по делото в размер на 300 лева, съобразно представен списък с разноски по чл.
80 ГПК /л. 335/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
И.А.И., ЕГН **********, с адрес: *** - ********** ** против „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Г.Д., със съдебен адрес:*** искове
с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за непозволено увреждане от страна на ответника, ползвайки се от
неистински Договор за потребителски кредит HL 45342/05.06.2009 г. в размер на сумата
от 74 480,78 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
стойността на собственото на ищцата жилище, продадено на публична продан по
изп. д. № 20118380406995 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, както й сумата от 15 000
лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди - страдания и
неудобства, свързани с лишаването на ищцата от жилището й, ведно със законна
лихва върху посочените суми, считано от 20.10.2011 г. до окончателното им
изплащане като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН ********** да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: