РЕШЕНИЕ №.........
гр. Добрич, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4492 по
описа на ДРС за 2018 г., докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.72 от Закона за собствеността, чл.59 от Закона за задълженията и договорите и чл.108 от Закона за собствеността.
Образувано е по искова молба на М.И.И. с ЕГН **********, Е.И.Р. с ЕГН ********** със съгласието
на неговата майка и законен представител М.И.И. с ЕГН
**********, както и Р.И.Р. с ЕГН **********,***, срещу В.Т.К. с ЕГН **********
и Р.И.К. с ЕГН **********,***, по чл.72 от Закона за собствеността в качеството
им на добросъвестни владелци на имота, а при условията на евентуалност в
качеството им на държатели на основание на чл.59 от Закона за задълженията и
договорите, за осъждането им да заплатят извършените подобрения в недвижим имот
№72624.619.221.7.27 по кадастралната карта на град Добрич, намиращ се в гр.
Добрич, ж.к***9, през периода от 2004 г. до 06.11.2018 г. на стойност от 25000
лева (от тази сума претенцията на първата ищца е за 16666.66 лева, а на втория
и третия ищец е в размер на по 4166.67 лева за всеки от тях; в общата сума от
25000 лева се включват следните подобрения - направа на цялостна външна изолация
през 2014 г. на стойност от 3000 лева; направа на вътрешна изолация през 2016
г. на стойност от 2000 лева; цялостна смяна на дограма – прозорци и врати -
през 2010 г. на стойност от 2000 лева; изграждане на нова ВИК-система през 2010
г. на стойност от 3500 лева; изграждане на нова ел. система през 2011 г. на
стойност от 3000 лева; ремонт на баня – фаянс, теракот, подмяна на бойлер,
санитарно оборудване, моноблок, мивка, гипсокартон, окачен таван, ПВЦ-плъзгаща
врата, осветителни тела – през 2011 г. на стойност от 4500 лева; ремонт на
коридор – шпакловане, цялостно боядисване, ламинат, смяна на осветителни тела -
през 2013 г. и 2016 г. на стойност от 2000 лева; ремонт на детска стая –
вътрешна изолация, ламинат, смяна на осветителни тела, окачен таван, цялостно
боядисване - през 2016 г. на стойност от 2500 лева; ремонт на хол – ламинат,
окачен таван, осветителни тела, боядисване – през 2011 г. на стойност от 2500
лева), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата
молба (06.11.2018 г.) до окончателното плащане. В исковата си молба
първоначалните ищци сочат, че в закупеното от ответниците през 2004 г. процесно
жилище са живели М.И.И., нейният съпруг Иван Р.И.
(син на ответниците, починал на 27.03.2017 г.) и
техните деца Е.И.Р. и Р.И.Р.; те са били допуснати в жилището по волята на
ответниците, които никога не са живели в имота; оттогава до настоящия момент
ищците владеят имота, в който са извършили значителни подобрения с техни лични
средства; всички ремонти са извършени със знанието и позволението на
ответниците; страните са имали желание да бъде извършена сделка по дарение на
процесния имот, която е била осуетена от кончината на Иван Р.И.; настоява се за
уважаването на предявените искове. В първото съдебно заседание на 11.04.2019 г.
при изясняването на фактическата страна на спора и преди доклада по делото
ищците чрез своя процесуален представител са уточнили, че ако не бъдат признати
за добросъвестни владелци, молят да бъдат признати посочените подобрения и да
им бъдат присъдени процесните суми като държатели на имота на основание на
чл.59 от Закона за задълженията и договорите. С протоколно определение в
откритото съдебно заседание на 16.12.2019 г. е било допуснато изменение на цената на
исковете по чл.72 от Закона за
собствеността в качеството на ищците (респективно на техния наследодател) на
добросъвестни владелци на имота, а при условията на евентуалност в качеството
на държатели на основание на чл.59 от Закона за задълженията и договорите, за
осъждането на ответниците да им заплатят извършените подобрения в недвижим имот
№72624.619.221.7.27 по кадастралната карта на град Добрич, намиращ се в гр.
Добрич, ж.к***, ап.9, през периода от 2004 г. до 06.11.2018 г. на стойност от
25000 лева (от тази сума претенцията на първата ищца е за 16666.66 лева, а на
втория и третия ищец е в размер на по 4166.67 лева за всеки от тях; в общата
сума от 25000 лева се включват следните подобрения - направа на цялостна външна
изолация през 2014 г. на стойност от 3000 лева; направа на вътрешна изолация
през 2016 г. на стойност от 2000 лева; цялостна смяна на дограма – прозорци и
врати - през 2010 г. на стойност от 2000 лева; изграждане на нова ВИК-система
през 2010 г. на стойност от 3500 лева; изграждане на нова ел. система през 2011
г. на стойност от 3000 лева; ремонт на баня – фаянс, теракот, подмяна на
бойлер, санитарно оборудване, моноблок, мивка, гипсокартон, окачен таван,
ПВЦ-плъзгаща врата, осветителни тела – през 2011 г. на стойност от 4500 лева;
ремонт на коридор – шпакловане, цялостно боядисване, ламинат, смяна на
осветителни тела - през 2013 г. и 2016 г. на стойност от 2000 лева; ремонт на
детска стая – вътрешна изолация, ламинат, смяна на осветителни тела, окачен
таван, цялостно боядисване - през 2016 г. на стойност от 2500 лева; ремонт на
хол – ламинат, окачен таван, осветителни тела, боядисване – през 2011 г. на
стойност от 2500 лева), заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (06.11.2018 г.) до окончателното плащане, чрез намаляването на цената на исковете от 25000
лева на 15329.36 лева съразмерно на всяка от първоначалните претенции (от тази сума претенцията на първата ищца е за
10219.58 лева, а на втория и третия ищец е в размер на по 2554.89 лева за всеки
от тях; в общата сума от 15329.36 лева при съразмерното намаляване съгласно
изложеното в днешното съдебно заседание се включват следните подобрения -
направа на цялостна външна изолация през 2014 г. на стойност от 1839.52 лева;
направа на вътрешна изолация през 2016 г. на стойност от 1226.35 лева; цялостна
смяна на дограма – прозорци и врати - през 2010 г. на стойност от 1226.35 лева;
изграждане на нова ВИК-система през 2010 г. на стойност от 2146.11 лева;
изграждане на нова ел. система през 2011 г. на стойност от 1839.52 лева; ремонт
на баня – фаянс, теракот, подмяна на бойлер, санитарно оборудване, моноблок,
мивка, гипсокартон, окачен таван, ПВЦ-плъзгаща врата, осветителни тела – през
2011 г. на стойност от 2759.28 лева; ремонт на коридор – шпакловане, цялостно
боядисване, ламинат, смяна на осветителни тела - през 2013 г. и 2016 г. на
стойност от 1226.35 лева; ремонт на детска стая – вътрешна изолация, ламинат,
смяна на осветителни тела, окачен таван, цялостно боядисване - през 2016 г. на
стойност от 1532.94 лева; ремонт на хол – ламинат, окачен таван, осветителни
тела, боядисване – през 2011 г. на стойност от 1532.94 лева).
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответниците са
посочили, че предявените искове от първата ищца са допустими, а от втория и
третия ищец са недопустими; разгледани по същество, исковете са неоснователни –
ищците неоснователно претендират права на добросъвестни владелци, каквито не са
били, а са били държатели на апартамента; правото на задържане възниква само за
добросъвестните владелци; оспорват твърденията на ищците за извършването на
посочените ремонтни дейности; позовават се на изтекла погасителна давност
относно претенциите за вземания, възникнали повече от пет години преди
подаването на исковата молба – тези в общ размер на 17500 лева за периода от
2010 г. до 2013 г.; доколкото вземането за остатъка от 7500 лева не е погасено
по давност, то е неоснователно – посочените ремонтни дейности не са
осъществявани в заявения обем; настоява се за отхвърлянето на исковете и
заплащането на направените разноски. В първото съдебно заседание при
изясняването на фактическата страна на спора ответниците чрез своя пълномощник
са заявили, че относно уточнения като предявен от ищците евентуален иск по
чл.59 от Закона за задълженията и договорите давността тече от датата на
извършването на ремонтните дейности, а не от датата на получаването на
нотариалната покана.
С определение в закритото съдебно заседание на
26.03.2019 г. към настоящото производство по искане на всички страни е било
присъединено за съвместно разглеждане производството по гр. дело №4525/2018 г.
по описа на ДРС, което към този момент вече е било докладвано с определението
за насрочването му от 20.02.2019 г.; то е образувано по искова молба на В.Т.К.
с ЕГН ********** и Р.И.К. с ЕГН **********,***, срещу М.И.И.
с ЕГН **********, Е.И.Р. с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка и
законен представител М.И.И. с ЕГН **********, както и
Р.И.Р. с ЕГН **********,***, по чл.108 от Закона за собствеността за
признаването за установено спрямо ответниците, че ищците - съпрузи са
собственици по силата на договор за покупко – продажба от 26.04.2004 г. на недвижим
имот №72624.619.221.7.27 по кадастралната карта на град Добрич, намиращ се в
гр. Добрич, ж.к****, както и за осъждането на ответниците да предадат
владението върху имота. В исковата си молба В.Т.К. и Р.И.К. са заявили, че през
2004 г. по време на брака си и при условията на съпружеска имуществена общност
са закупили процесния апартамент; имотът е бил закупен за тях, като са се
съгласили временно синът им и тримата ответници да живеят известно време в
него, а животът да покаже как ще се разпореждат с имуществото си; не са били
далеч от мисълта да прехвърлят процесното жилище на своя син срещу задължение
за издръжка и гледане, когато настъпят нуждите им за това и спечелят тяхното
доверие, но за съжаление синът им е починал; впоследствие с ответниците
отношенията са се обтегнали, като последните въпреки изпратената нотариална
покана са отказали да предадат фактическата власт върху апартамента; настоява
се за уважаването на предявения иск по чл.108 от Закона за собствеността. В
първото съдебно заседание при изясняването на фактическата страна на спора
ищците по присъединения иск са заявили, че искът по чл.108 от Закона за
собствеността трябва да бъде уважен с оглед на признанието от ответниците.
В писмения си отговор от 04.02.2019 г.
(обективиран на лист 43 от присъединеното гр. дело №4525/2018 г. по описа на
ДРС) М.И.И., Е.И.Р. и Р.И.Р. са посочили, че не
оспорват предявения иск по чл.108 от Закона за собствеността. В първото съдебно
заседание преди доклада по делото ответниците по присъединения иск са заявили,
че признават иска, не оспорват, че в момента са в имота, като не дължат
разноски по присъединеното гражданско дело.
В последното
съдебно заседание и писмената си защита ищците са посочили, че предявените искове
са основателни и трябва да бъдат уважени с присъждане на направените разноски; доказано
е по безспорен начин, че към момента на извършването на всяко от процесните
подобрения са били добросъвестни владелци на имота; от закупуването му през
2004 г. до настоящия момент само те живеят в жилището и са го считали за свое;
от показанията на разпитаните свидетели е станало ясно, че ответниците са
знаели за всички извършени ремонти, одобрявали са ги и не са се
противопоставяли; в качеството си на добросъвестни владелци ищците могат да
искат за подобренията, които са направили, сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на направените подобрения; приетата и неоспорена
втора съдебно-техническа експертиза установява по безспорен начин, че всички описани
от ищците подобрения са в действителност извършени и съществуват в процесния
имот; общата стойност на извършените подобрения е 15329.38 лева, в резултат на
които се е увеличила и стойността на имота на 53900 лева; неоснователно е
възражението на ответниците за настъпила погасителна давност за част от
вземанията, тъй като съгласно съдебната практика (Тълкувателно решение
№88/26.06.1964 г. по гр. дело №66/1964 г. на ОСГК на ВС) по отношение на
добросъвестния владелец не тече давност; настоява се за присъждането на
търсените суми.
В последното съдебно заседание ответниците
чрез своя пълномощник са заявили, че предявеният от тях по присъединеното дело иск
по чл.108 от Закона за собствеността е основателен и доказан; представен е
нотариален акт за собственост върху имота, като и със свидетели е доказано, че
ответниците никога не са се чувствали собственици на апартамента, след като
самите те признават в другата си искова молба, че е имало уговорка за евентуално
дарение на апартамента, по понеже синът на ответниците починал, това не се е
осъществило; три пъти искът е признат от ищците; единственото, което се спори
по този иск по чл.108 от Закона за собствеността, е дали се дължат разноски; по
гр. дело №4525/2018 г. има представена нотариална покана от В.Т.К. към тримата
ищци да напуснат жилището, на която изрично е отговорено с друга такава, че те
няма да напуснат, понеже се считат за собственици по давностно владение; след
като ищците не са напуснали апартамента след поканата и са станали причина за
воденето на делото, те дължат разноски; по втория иск за заплащане на суми,
предявен от ищците, ако се приеме, че заключението по втората експертиза е
меродавно, то вещото лице е дало оценка по 4 пункта, които са погасени по
давност; оказва се за претенциите на ищците, че една част са заявени, но
погасени по давност, а друга част са заявени, но не е допуснато изменение на
иска за 10109.80 лева; от 15329 лева като се извадят 10109 лева, остават да
бъдат осъдени ответниците за 5219.58 лева; настоява за присъждането на
сторените разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният
от В.Т.К. и Р.И.К. иск по чл.108 от Закона за собствеността е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Между
страните не се спори, че по силата на договор за покупко – продажба на недвижим
имот от 26.04.2004 г. (на лист 5 от делото) Р.И.К. по време на брака си с В.Т.К.
(удостоверението за граждански брак е на лист 26 от присъединеното гр. дело
№4525/2018 г. по описа на ДРС) са станали собственици на процесния апартамент с
идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич, намиращ се в гр.
Добрич, ж.к*** Ответниците М.И.И.,
Е.И.Р. и Р.И.Р. не спорят, че към настоящия момент осъществяват фактическата
власт върху имота, което се потвърждава и от показанията на всички разпитани по
делото свидетели. В отговора си на исковата молба по присъединеното дело, както
и в първото съдебно заседание ответниците по иска по чл.108 от Закона за
собствеността са заявили, че признават неговата основателност. Затова предявеният
иск по чл.108 от Закона за собствеността трябва да бъде уважен.
Предявените от М.И.И.,
Е.И.Р. и Р.И.Р. искове по чл.72 от Закона за собствеността са процесуално
допустими.
Разгледани
по същество, те са неоснователни.
М.И.И., Е.И.Р.
и Р.И.Р. не са доказали, че те и техният наследодател Иван Р.И. са били
владелци (още повече – добросъвестни) на процесния апартамент към момента на
извършването на претендираните подобрения. Според чл.68 от Закона за
собствеността владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В исковата си молба ищците
по тези искове са заявили, че живеят в имота от закупуването му до настоящия
момент, като всички ремонтни дейности са извършвани със знанието и позволението
на ответниците, разчитайки в един бъдещ момент апартаментът да им бъде
прехвърлен с договор за дарение. Това се потвърждава и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, като ангажираният от ответниците
свидетел **** (съпруг на тяхната дъщеря) посочва, че намеренията са били
бъдещото прехвърляне да стане не с договор за дарение, а с договор за издръжка
и гледане. Ангажираният от ищците *** (техен приятел) заявява „…Зная, че апартаментът беше на името на
родителите му и Иван Р.И. казваше, че все някой ден ще го прехвърлят на тях…“.
Затова ищците по претенциите по чл.72 от Закона за собствеността не само не са
доказали, че те (респективно техният наследодател Иван Р.И.) са упражнявали
фактическа власт с намерение за своене, а дори обратното – че през цялото време
е осъществявана фактическа власт (държане) за собствениците В.Т.К. и Р.И.К., от
които са искали позволение за извършване на ремонтите и на които са разчитали в
един бъдещ момент да им прехвърлят собствеността върху апартамента (с договор
за издръжка и гледане или договор за дарение). С оглед на изложеното
предявените претенции по чл.72 от Закона за собствеността са неоснователни (към
същата разпоредба препраща и чл.74 от Закона за собствеността относно правата
на недобросъвестния владелец, извършил подобренията при знанието и без
противопоставянето на собственика).
Предявените от М.И.И., Е.И.Р. и Р.И.Р. искове
по чл.59 от Закона за задълженията и договорите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са частично
основателни.
След като М.И.И.,
Е.И.Р. и Р.И.Р., респективно техният наследодател Иван Р.И. са осъществявали
държане върху процесния апартамент, на основание на чл.59 от Закона за
задълженията и договорите те имат правото да получат стойността на направените
подобрения в процесния имот до размера на обогатяването на неговите собственици
В.Т.К. и Р.И.К.. Давността за вземанията по чл.59 от Закона за задълженията и
договорите е 5 години и тя тече от момента на извършването на подобренията. Доколкото
ответниците по тези претенции са направили възражения за настъпила погасителна
давност за вземанията, а исковата молба е подадена на 06.11.2018 г., то на
ищците следва да бъдат присъдени паричните стойности на извършените подобрения
в периода от 06.11.2013 г. до 06.11.2018 г. От изготвената и приета по делото
втора съдебно – техническа експертиза на вещото лице инж. В.П.Д. (при която е
съобразена и стойността на труда за извършването на подобренията) се установява
стойността на извършените подобрения, които съществуват на място. Вещото лице е
посочило, че общата стойност на направената през 2014 година външна
топлоизолация е в размер на 1604.25 лева и доколкото измененият размер в
последното съдебно заседание на тази претенция е 1839.52 лева, то искът в тази
част е основателен за сумата от 1604.25 лева и неоснователен за разликата от
1604.25 лева до 1839.52 лева; общата стойност на извършения през 2015/2016
година ремонт на детска стая е в размер на 3081.81 лева и доколкото измененият
размер в последното съдебно заседание на тази претенция е 1532.94 лева, то
искът в тази част е изцяло основателен за сумата от 1532.94 лева; общата
стойност на извършения през 2013/2016 година ремонт на коридор е в размер на
533.52 лева и доколкото измененият размер в последното съдебно заседание на
тази претенция е 1226.35 лева, то искът в тази част е основателен за сумата от
533.52 лева и неоснователен за разликата от 533.52 лева до 1226.35 лева; общата
стойност на извършения през 2011 година ремонт на хола е в размер на 2848.50
лева и доколкото изменения размер в последното съдебно заседание на тази
претенция е 1532.94 лева, то искът в тази част е изцяло неоснователен поради
погасяването на вземането по давност; общата стойност на извършената през 2011
година подмяна на електрическата инсталация е в размер на 1500 лева и доколкото
измененият размер в последното съдебно заседание на тази претенция е 1839.52
лева, то искът в тази част е изцяло неоснователен поради погасяването на
вземането по давност; вещото лице не е посочило стойност на направата на
вътрешна изолация през 2016 година, тъй като такава не е установена или същата
е включена в стойността на извършените подобрения за отделните помещения, а
след като измененият размер на тази претенция е 1226.35 лева, то искът в тази
част е изцяло неоснователен; вещото лице не е посочило стойност на изграждането
на нова ВИК – система през 2010 година, тъй като вероятно същата е включена в
стойността на ремонта на банята, а след като измененият размер на тази
претенция е 2146.11 лева, то искът в тази част е изцяло неоснователен
(претенцията би била и погасена по давност); общата стойност на извършения през
2014/2015 година ремонт на санитарен възел (баня) е в размер на 2976.30 лева и
доколкото измененият размер в последното съдебно заседание на тази претенция е
2759.28 лева, то искът в тази част е изцяло основателен за сумата от 2759.28
лева (вещото лице е посочило, че ремонтът е извършен през 2014/2015 година,
като в тази насока са и показанията на разпитаните свидетели); общата стойност
на извършената през 2010 година подмяна на дограма е в размер на 2785 лева и
доколкото измененият размер в последното съдебно заседание на тази претенция е 1226.35
лева, то искът в тази част е изцяло неоснователен поради погасяването на
вземането по давност (нелогични и вътрешно противоречиви са показанията на
ангажираните от ищците свидетели *** и особено тези на ***, че през периода
2004 г. – август 2006 година наследодателят на ищците Иван Р.И. работел във
фирма за дограма, като подменил дограмата, но тя се оказала некачествена и
впоследствие през 2013/2014 година се наложила нейната подмяна с по-нова; това
противоречи и на изложеното в поправената искова молба от ищците, че дограмата
е сменена през 2010 година). Следователно исковете по чл.59 от Закона за
задълженията и договорите са основателни за сумата от 6429.99 лева и трябва да
бъдат отхвърлени за разликата от 6429.98 лева до изменения размер от 15329.36
лева (при съотношение съответно 4/6 за първата ищца и по 1/6 за втория и третия
ищец).
С оглед изхода от спора и на основание на
чл.78 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени поисканите и направени
разноски по гр. дело №4492/2018 г. по описа на ДРС съобразно уважената част от техните
искове, т.е. в размер на 223.71 лева (от 1000 лева внесена държавна такса, 300 лева заплатен депозит за първата съдебно –
техническата експертиза и 300 лева заплатен депозит за втората експертиза). На
ответниците трябва да бъдат присъдени направените разноски съобразно уважения
иск по чл.108 от Закона за собствеността и отхвърлената част от останалите
искове, т.е. в размер на 2581.40 лева (от 116.50 лева внесена държавна такса по
иска по чл.108 от Закона за собствеността (включително 5 лева такса за банковия
превод), 14.50 лева такса за вписването на исковата молба по чл.108 от Закона
за собствеността (включително 3 лева такса за банковия превод), 500 лева
първоначално внесено и 500 лева довнесено адвокатско възнаграждение по иска по
чл.108 от Закона за собствеността, 1000 лева първоначално внесено и 370 лева
довнесено адвокатско възнаграждение за останалите искове, 500 лева внесено
адвокатско възнаграждение за явяването в 5 съдебни заседания след второто
заседание).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.И. с ЕГН **********, Е.И.Р. с ЕГН ********** със съгласието
на неговата майка и законен представител М.И.И. с ЕГН
**********, както и Р.И.Р. с ЕГН **********,***, че В.Т.К. с ЕГН ********** и Р.И.К.
с ЕГН **********,***, са собственици по силата на договор за покупко – продажба
от 26.04.2004 г. на недвижим имот - апартамент №9 с идентификатор №*** по
кадастралната карта на град Добрич, намиращ се в гр. Добрич, ж.к*** състоящ се
от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 62.46 кв.м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение №9 с полезна площ от 3.49 кв.м. и с
припадащите му се 4.949 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху мястото, като ОСЪЖДА М.И.И.,
Е.И.Р. със съгласието на неговата майка и законен представител М.И.И., както и Р.И.Р. да предадат на В.Т.К. и Р.И.К. владението
върху посочения по-горе недвижим имот.
УКАЗВА на ищците
по иска по чл.108 от Закона за собствеността в 6-месечен срок от влизането в
сила на съдебното решение да извършат вписването му в Службата по вписванията –
Добрич.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.И.И. с ЕГН **********, Е.И.Р. с ЕГН **********
със съгласието на неговата майка и законен представител М.И.И.
с ЕГН **********, както и Р.И.Р. с ЕГН **********,***, срещу В.Т.К. с ЕГН **********
и Р.И.К. с ЕГН **********,***, искове по чл.72 от Закона за собствеността за
осъждането на ответниците да заплатят на ищците (в качеството им на владелци) извършените
подобрения в недвижим имот №**** по кадастралната карта на град Добрич, намиращ
се в гр. Добрич, ж.к****, през периода от 2004 г. до 06.11.2018 г. на стойност
от 15329.36 лева (от тази сума претенцията на първата ищца е за
10219.58 лева, а на втория и третия ищец е в размер на по 2554.89 лева за всеки
от тях; в общата сума от 15329.36 лева се включват следните подобрения -
направа на цялостна външна изолация през 2014 г. на стойност от 1839.52 лева;
направа на вътрешна изолация през 2016 г. на стойност от 1226.35 лева; цялостна
смяна на дограма – прозорци и врати - през 2010 г. на стойност от 1226.35 лева;
изграждане на нова ВИК-система през 2010 г. на стойност от 2146.11 лева;
изграждане на нова ел. система през 2011 г. на стойност от 1839.52 лева; ремонт
на баня – фаянс, теракот, подмяна на бойлер, санитарно оборудване, моноблок,
мивка, гипсокартон, окачен таван, ПВЦ-плъзгаща врата, осветителни тела – през
2011 г. на стойност от 2759.28 лева; ремонт на коридор – шпакловане, цялостно
боядисване, ламинат, смяна на осветителни тела - през 2013 г. и 2016 г. на
стойност от 1226.35 лева; ремонт на детска стая – вътрешна изолация, ламинат,
смяна на осветителни тела, окачен таван, цялостно боядисване - през 2016 г. на
стойност от 1532.94 лева; ремонт на хол – ламинат, окачен таван, осветителни
тела, боядисване – през 2011 г. на стойност от 1532.94 лева).
ОСЪЖДА В.Т.К. с
ЕГН ********** и Р.И.К. с ЕГН **********, и двамата съпрузи от гр. Добрич,
ж.к.“Балик“ бл.3, вх.Б, ет.5, ап.20, да заплатят на М.И.И.
с ЕГН **********, Е.И.Р. с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка и
законен представител М.И.И. с ЕГН **********, както и
Р.И.Р. с ЕГН **********,*** (на основание на чл.59 от Закона за задълженията и
договорите в качеството им на държатели) извършените подобрения в недвижим имот
№**** по кадастралната карта на град Добрич, намиращ се в гр. Добрич, ж.к**,
ап.9, през периода от 2004 г. до 06.11.2018 г., в размер на 6429.98 лева (от която 4286.66
лева на първата ищца В.Т.К. и по 1071.66
лева на втория и третия ищец Е.И.Р. със
съгласието на неговата майка и законен представител М.И.И.,
както и Р.И.Р.), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването
на исковата молба (06.11.2018 г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата от 6429.98 лева до изменения размер от 15329.36 лева.
ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН **********, Е.И.Р. с ЕГН ********** със съгласието
на неговата майка и законен представител М.И.И. с ЕГН
**********, както и Р.И.Р. с ЕГН **********,***, да заплатят на В.Т.К. с ЕГН **********
и Р.И.К. с ЕГН **********,***, сумата от 2581.40 лева (две хиляди петстотин
осемдесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща направените
разноски по гр. дело №4492/2018 г. по описа на ДРС съобразно уважения иск по чл.108
от Закона за собствеността и отхвърлената част от останалите искове.
ОСЪЖДА
В.Т.К. с ЕГН ********** и Р.И.К. с ЕГН **********,***,
да заплатят на М.И.И. с ЕГН **********, Е.И.Р. с ЕГН **********
със съгласието на неговата майка и законен представител М.И.И.
с ЕГН **********, както и Р.И.Р. с ЕГН **********,***, сумата от 223.71 лева
(двеста двадесет и три лева и седемдесет и една стотинки), представляваща
направените разноски по гр. дело №4492/2018 г. по описа на ДРС съобразно
уважената част от техните искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: