РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300503277 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД,
ЕИК *********, чрез адвокат Б. С., против решение № 3155/30.09.2022 г., постановено
по г. д. № 2317/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е обявена за нищожна клаузата
за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 400,00 лева, обективирана
в чл. 1 от Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2700/15.09.2021 г.,
сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД и М. Е. Ю., наследодател на
ищците, като противоречаща на добрите нрави и като заобикаляща чл.19, ал. 4 от ЗПК,
като в полза на ищците са присъдени разноски в размер на 50,00 лева, а в полза на
процесуалния им представител адвокат М. М. възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА,
в размер на 300,00 лева.
По изложени в жалбата оплаквания за недопустимост на атакуваното решение се
иска неговото обезсилване и прекратяване на производството по предявения иск. Сочи
се, че с влизане в сила на заповед за изпълнение по ч.г.д.№ 18025/2021 г. по описа на
РС Пловдив, издадена за вземания по процесният договор Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 2700/15.09.2021 г., е преклудирана възможността за
оспорване на признатите с нея вземания в друг съдебен процес. Поддържа се, че след
като кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение, с която е претендирал
вземания по договора за потребителски кредит, е недопустимо в следващ съдебен
процес, длъжникът да предяви иск за прогласяване неравноправността на клауза,
пораждаща вземане, което макар да не е било претендирано от заявителя, въпросът за
дължимостта му е бил имплицитно включен в предмета на приключилото
производство, включително с оглед служебното задължение на съда да следи за
1
наличието на неравноправни клаузи. Изложени са съображения за недопустимост на
производството и поради липсата на правен интерес за ищците от предявяване на
настоящия иск, тъй като кредиторът не е претендирал таксата за експресно
разглеждане на документи, а правният интерес представлява абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на предявения иск. Изложени са оплаквания, че
единствената цел на ищците e да се обогатят с евентуално присъдените им адвокатски
възнаграждения за сметка на жалбоподателя, поради което е налице злоупотреба с
право от тяхна страна. В тази връзка се сочи, че наследодателят на ищците е сключил
10 броя договори за кредит с жалбоподателя и по всички са заведени отрицателни
установителни искове за установяване нищожност на клаузата за такса експресно
разглеждане на документи при кандидатстване за кредит, като се допълва, че тези им
действия заобикалят закона и противоречат на добрите нрави.
Постъпили са отговори на въззивната жалба от И. М. Ю., Я. М. Ю. и П. Я. Ю.,
чрез адвокат М. М., с които по идентични съображения се оспорва същата като
неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и се моли
то да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 143 от
ЗПК, предявен от П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я.
М. Ю., наследници на М. Е. Ю. срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД. От
съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
между страните, че клаузата за такса експресно разглеждане в чл.1 от договор за
потребителски кредит SO № 2700/15.09.2021 г., сключен между наследодателя на
ищците М.Е. Ю. и „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е недействителна, поради
противоречие с добрите нрави и противоречие със закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, както
и поради заобикаляне на закона – чл.19, ал. 4 от ЗПК.
Ответникът оспорва исковете по съображение за недопустимост, евентуално
неоснователност. Признава сключването на процесния договор за кредит и
предоставяне на посочената в него сума в заем на наследодателя на ищците.
Недопустимост обосновава с оглед наличието на влязла в сила заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д.№ 18025/2021 г. по описа на РС
Пловдив, въз основа на която наследодателят на ищците е осъден да заплати вземане,
произтичащо от процесния договор. Оспорва твърденията, че коментираната клауза
страда от заявените от ищците пороци.
За да постанови обжалваното сега решение, с което предявеният иск е уважен,
районен съд е приел, че производството е допустимо, доколкото предмет на соченото
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК не е било вземане за такса
експресно обслужване и по отношение на нея не е формирана сила на присъдено нещо.
Счетено е, че процесната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави –
необосновано висок размер, нееквивалентен на насрещната престация на кредитора и
представляваща скрит разход по договора за кредит, целящ заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради липса на реално извършена срещу нея
конкретна услуга.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
2
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо.
Неоснователни в тази връзка са доводите във въззивната жалба за недопустимост на
производството, с оглед наличието на влязла в сила заповед по реда на чл. 410 от ГПК,
съответно формирана сила на присъдено нещо относно спорния предмет на делото,
както и липса на правен интерес. Съгласно т. 18 от тълкувателно решение № 1/2001 г.
по тълкувателно дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се
ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска, като предмет на делото. Сам жалбоподателят
признава, а и от представения в първоинстанционното производство препис от заповед
№ 9996/26.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д.
№ 18025/2021 г. на РС Пловдив (л. 18) се установява, че предмет на соченото
заповедно производство са вземания за главница и възнаградителна лихва по
процесния договор за кредит. В настоящото производство се атакува действителността
на отделна клауза от договора за кредит, касаеща вземането за такса за експресно
разглеждане в размер на 400,00 лева, а не действителността, като цяло на основанието,
от което произтичат вземанията по посочената заповед за изпълнение или самите те.
Следователно заповедното и настоящото производство нямат един и същ предмет и
установителното действие и стабилитет на влязлата в сила заповед за изпълнение не
преклудира разрешаването на правния спор, поставен в настоящото производство.
Налице е и правен интерес от внасяне на яснота в отношенията между потребителя и
жалбоподателя - кредитор относно действителните параметри на съществуващата
помежду им правна връзка, доколкото изявлението на кредитора, че не претендира
суми по процесната клауза, не лишава последния от възможността да търси в бъдеще
плащане по клаузата и представлява неяснота, създаваща несигурност в правното
положение на потребителя (в този смисъл мотивите към т.1 от тълкувателно решение
№ 1/7.03.2019г. по тълкувателно дело № 1/2018г. на ОСТК на ВКС).
Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които
въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази
насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
Поради това на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена неговата
правилност съобразно посоченото в жалбата.
По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка въззивният
съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора
към нея липсват оплаквания, като настоящата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая пред въззивната инстанция не е спорно, включително с определение от
15.06.2022 г. в първоинстанционното производство е прието за безспорно, че между
наследодателя на ищците и жалбоподателя е сключен договор за потребителски кредит
SO № 2700/15.09.2021 г. Същият е сключен за сумата от 1000,00 лева, предоставена за
срок от 60 дни, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 40.15 %, годишен
процент на разходите (ГПР) от 47.52 %, с уговорка за връщане на кредита на една
вноска с падеж 14.11.2021 г. Посочената в договора дължима сума по кредита е от
1466,00 лева, като същата включва главницата от 1000,00 лева, 66,00 лева –
възнаградителна лихва и 400 лева – такса експресно разглеждане. Като безспорно е
отделено и това, че в чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е предвидено заплащане на
посочената такса в размер на 400,00 лева за експресно разглеждане на документи за
отпускане на потребителски кредит, като е посочено, че същата е изцяло извършена и
предоставена от кредитодателя.
Оплакванията във въззивната жалба са свързани с правните изводи на
3
първоинстанционния съд за нищожност на процесната клауза за такса експресно
разглеждане.
С оглед страните и неговия предмет, договорът за кредит, в чието съдържание е
включена сочената клауза, е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
Закон за потребителския кредит и към него са приложими разпоредбите на този закон,
както и на Закон за защита на потребителите.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК), е нищожна.
На свой ред в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е уредено изискване за посочване в
съдържанието на договора за кредит на годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита, като в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е указано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, тоест
повече от 50 %.
Съдържанието на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на кредит и съпоставянето с естеството на сключения
договор за паричен заем, налага извод, че по своето естество така посочената
допълнителна услуга, за която е предвидено отделно възнаграждение, е свързана с
усвояване и управление на кредита и като такава, за нея кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони, като за отделна услуга. Последната забрана е
императивно уредена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Възнаграждението за тази услуга в
действителност представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на
заемната сума и като такова, таксата по чл. 1, ал. 2 от договора за кредит реално
представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е
следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР (предвид дефиницията за общ
разход по кредита съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, включващ всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит). Пред настоящата инстанция не се спори относно обстоятелството, че в
уговорения с процесния договор ГПР (възлизащ на 47, 52 %) тази такса не е включена,
с което е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, с представянето като
стойност на допълнителна услуга, на действителната цена на необезпечен кредит, се
цели заобикаляне на изискването по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което клаузата се
явява недействителна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. В същото време
невключването на процесната такса в ГПР не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Поради това коментираната
клауза се явява уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, в който случай съгласно чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП, уговорката за нейната дължимост е неравноправна, а от там и нищожна по
смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, доколкото липсват твърдения, същата да е
индивидуално уговорена.
С оглед изложеното, настоящата инстанция споделя формирания от районен съд
извод за недействителност на спорната клауза. Поради това въззивната жалба се явява
неоснователна, а атакуваното с нея решение следва да бъде потвърдено, като
правилно.
Предвид изхода от спора, на процесуалния представител на въззиваемите следва
да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото по реда на чл. 38, ал. 1, т.
4
3, пр. 2 от ЗА безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Доколкото в случая се касае за защита на един общ интерес, произтичащ от
заместването на една от страните по договора за кредит по силата на универсално
наследствено правоприемство, се дължи едно възнаграждение, което се определя в
размер на 400,00 лева, въпреки че по делото са представени договори за правна защита
и съдействие, сключени с всеки от тримата въззиваеми.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3155/30.09.2022 г., постановено по г. д. №
2317/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „***, да заплати на адвокат М. В. М.,
вписан при Адвокатска колегия - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от
400,00 лева (четиристотин лева) - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по в. г. д. № 3277/2022 г. по описа на ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5