РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. ХАСКОВО, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500441 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №317/30.05.2022г.,постановено по гр.д.№1014/2021г. Районен съд-
Хасково:ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. Г. Е., че дължи на „Теленор
България ЕАД сумата от общо 293,15лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за ползване на мобилен
номер *** от 26.11.2018г. и по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер
*** от 12.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2021г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№260046/14.01.2021г. по ч.гр.д.№41/2021г. по описа на РС-Хасково.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ю. Г. Е., който
чрез назначения си особен представител адв.А. Т.-АК-Хасково го обжалва в
законоустановения срок с оплаквания за недопустимост и неправилност. Поддържа, че
заявената искова претенция пред РС-Хасково била недопустима, в частта за претендиратата
законна лихва и в частта относно претендираната стойност на предоставени мобилни
услуги, тъй като нямало идентичност между заповедното и исковото производство по
отношение на претендираните вземания. Излага съображения, че районният съд следвало да
прекрати производството за сумата от 35,58лв. с ДДС, която разлика до сумата в размер на
1
293,15лв. представлява стойност на потребени услуги. Излага и съображения за
неоснователност на исковата претенция изцяло, като поддържа, че същата е останала
недоказана с ангажираните от ищеца доказателства и предвид оспорването направено на
представената като доказателство по делото фактура. Претендира от въззивната инстанция
да обезсили като недуопустимо,респ. да отмени като неправилно решението на РС-Хасково
в частта, в която съдът е уважил предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК за
сумата над 39,58лв. и в частта относно присъдената законна лихва върху главницата,считано
от 11.01.2021г. до изплащане на вземането и да редуцира дължимите разноски. Претендира
при уважаване на жалбата да бъде присъдено възнаграждение на назначения особен
представител.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна „Теленор България“ЕАД /сега с наименование „Йеттел България“ЕАД/. С молба-
становище, постъпила преди съдебното заседание, чрез упълномощен адвокат оспорва
жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Претендира въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково и да присъди разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,потделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд-Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 415 вр. с чл. 422 от
ГПК, вр. с чл.342 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД за установяване в отношенията между ,,Теленор
България‘‘ ЕАД и Ю. Г. Е., дължимостта от втория на сумата от 293,15лв.-дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за перода от
05.01.2019г. до 04.02.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата,
за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №260046/14.01.2021г. по ч.гр.д.№41/2021г. по описа на РС-Хасково.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договори за мобилни
услуги от дата 26.11.2018г. и от дата 12.12.2018г., по силата на които ответникът придобил
качеството на абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги и станал титуляр на два
броя мобилни номера, а именно *** и ***, по които са били избрани и съответните
абонаметни планове . Сочи се още, че за отчетния период на потребление 05.01.2019г. –
04.02.2019г. ответникът не заплатил стойността на потребените мобилни услуги , поради
което ищецът издал фактура №**********/05.02.2019г. за сумата от общо 293,15лв.
Заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно, като при сключването на договорите абонатът бил уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издадена фактура /чл. 26 от ОУ/. В посочената клауза от
Общите условия било предвидено и че неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задължението за плащане.Ищецът прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер № *** крайна
фактура №**********/05.04.2019г.
2
Ищецът посочва клаузи от Общите условия, които уреждат правото на оператора
да получава в срок всички дължими плащания и кореспондиращото задължение на абоната
да заплаща в указания във фактурата срок /но не по късно от 18 дни след датата на
издаването й/ стойността на ползваните услуги. Подписвайки Общи условия на ,,Теленор
България‘‘ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги,
абонатът се съгласил и приел предвидените в тях права и задължения.
С писмения отговор на исковата молба, подаден от особения представител на
ответника се дава становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се
претендираните суми по основание и размер.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото
е и допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
В разглеждания случай оплакванията на въззивника за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, по своя характер
съставляват оспорване на изводите на районния съд, че са налице предпоставките за
уважаване на иска.
Видно от материалите по ч. гр. д. № 41/2021 г. на РС- Хасково в полза на ищеца е
издадена Заповед № 260046/14.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, за вземания за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по два договора за мобилни услуги/от дата 26.11.2018г. и от дата
12.12.2018г. и ползване на два броя мобилни номера/описани в исковата молба/ в общ
размер на 293,15лв. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението следва да се предяви иск относно вземането, предмет на
заявлението. С оглед на това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за
установяване съществуването на вземането си.
Видно е от приетите по делото преписи от Договори за мобилни услуги е,че
между страните са били сключени договори за мобилни услуги за два броя мобилни
номера, при определена и дължимата месечна абонаментна такса за срок от 24 месеца,
По делото са приети преписи от Договори за мобилни услуги от 26.11.2018г. и
3
12.12.2018г. ;Общи условия на ,,Теленор България‘‘ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги. Приети са и представени от ищеца
счетоводни документи, удостоверяващи стойността на ползваните услуги.
От заключението на назначената съдебно техническа експертиза,което съдът
възприема като компетентно и безпристрастно дадено, се установява ,че в исковия период от
време 05.01.2019г.-04.02.2019г. ответникът е бил в обхвата на договорите и е потребявал
предоставени мобилни услуги.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за извършени плащания
по представените по делото писмени документи имащи отношение към исковата претенция.
Видно от събраните в хода на производството писмени доказателства между
страните съществува облигационна обвързаност по силата на сключени два договора за
предоставяне на телекомуникационни услуги и пренос на данни. Съгласно договорите за
ответника съществува задължение да заплаща стойността на уговорените абонаментни
такси и цената на потребените услуги. По делото са представени и общи условия на „
Теленор България“ ЕАД за отношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, от
които на основание чл.19б е видно,че „Теленор България“ ЕАД има право едностранно да
прекрати сключен индивидуален договор в случай,че потребителят не е платил дължими
суми след изтичане на сроковете за плащане съгласно индивидуалните договори.В тази
връзка за неоснователен съдът намира довода на назначения особен представител на
ответника, че е налице разлика между претенциите в заповедното и исковото производство.
Направените от страна на настоящата въззивна инстанция правни изводи
напълно съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което и на основание
чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение,което
като валидно,допустимо и правилно ще следва да се потвърди.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№317/30.05.2022г., постановено по гр.д.№1014/2021г.
Районен съд-Хасково
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4