№ 18315
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110134785 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Н. против
„Топлофикация София“ ЕАД. Ищецът твърди в исковата молба, че против нея е издаден
изпълнителен лист по гр.д.№ 36524/2015г. на СРС, 66- ти състав , като е образувано ИД
***, предявява иск за признаване за установено, че не дължи чрез принудително
изпълнение, поради изтекла давност, сумата от 3515,36 лева - главница, законна лихва, и
589,99 лева лихва, и разноски 455,80 лева, по изпълнителния лист.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва допустимостта на производството, като
счита, че същото е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, както и основателността
на иска, като сочи, всяко писмено искане по образуваното ИД води до прекъсване на
давността. Счита, че давността за вземането е 5 годишна, като твърди извършването на
изпълнителни действия по ИД. Сочи, че със ЗМДПВИП, давностният срок е бил спрян.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че по ч.грд.№
36524/2015г. на СРС, образувано по заявление на ответното дружество от дата 26.6.2015г., на
2.7.2015г.СРС е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане на ответника против
ищцата за: сумата от 3515,36 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.06.2012 г. до м.04.2014 г. ведно със законна лихва за периода от 26.6.2015 г. до
1
изплащане на вземането, лихва в размер на 589,99 лв. за периода от 31.7.2012 г. до 29.5.2015
г. и 455,8 лв. разноски по делото, а именно: 82,11 лв. държавна такса и 373,69 лв.
възнаграждение на юрисконсулт, а на 18.1.2016- изпълнителен лист за всички посочени
суми, като на 31.3.2016г. ответникът е подал молба за образуване на ИД, по която е
образувано ИД ***.
От приложения заверен препис на изпълнително дело *** е видно, че същото е
образувано по молба от 31.3.2016г. на ответното дружество, с приложен изпълнителен лист
за вземанията, посочени по – горе. В молбата е инкорпорирано възлагане от ответника по
чл.18 ЗЧСИ.
ЧСИ е изготвил справки за ищцата, като е изпратил запорно съобщение до НОИ, за
налагане на запор на пенсия, получено на 28.6.2016г. и е изискал справки от кредитни
институции, дали ищцата В. Н. има открита сметка. На 26.4.2016г. е получено от Банка ДСК
ЕАД запорно съобщение за налагане на запор на банкова сметка.
На 13.5.2016г. е постъпил отговор по чл.508,ал.1 ГПК от НОИ, че запорът не може да
бъде изпълнен, защото пенсията е под размера на минималната работна заплата.
Изискани са, с писмо от 22.4.2016г. преписи от документи за собственост от Агенция
по вписванията, Служба по вписванията, постъпили на 17.6.2016г., като на 6.7.2016г. е
изпратено от ЧСИ искане за вписване на възбрана въз основа постановление за налагането й,
от 5.7.2016г.
Изпращани са съобщения и уведомления до ищцата, връчени на основание чл.47,ал.5
ГПК, със залепване на уведомления.
На 21.2.2017г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху банкова сметка на
ищцата в Първа инвестиционна банка АД, в отговор на което е посочено, че сметките на
ищцата за блокирани, но запорът не може да се изпълни, защото по тях няма средства.
На 1.8.2018г. е изготвена справка за размер на пенсията.
На 13.8.2018г. ответното дружество е подало молба до ЧСИ за налагане на запор по
сметки и пенсия.
С разпореждане, издадено към 20.8.2018г. на справка за банкови сметки, ЧСИ е
разпоредил налагането на запор на сметки в Ти Би Ай Банк АД, като запорното съобщение е
връчено на 23.8.2018г., като на същата дата е постъпил отговор, че по сметките няма
наличност.
ЧСИ е изискал на 29.8.2018г. от Агенция по вписванията, Служба по вписванията
преписи на документи за собственост, изготвяни са справки по лице и изпращани съобщения
до ищцата, със залепване на уведомление.
На 29.1.2020г. ответното дружество е подало искане за извършване на изпълнителни
действия. Няма данни за извършвани действия по него.
На 9.9.2025г., ЧСИ е издал постановление, в което констатира, че поради непоискване
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство е било
2
прекратено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По довода на ответника за недопустимост на производството. Искът е допустим, на
заявеното основание – ищцата, има интерес да установи по отношение на ответното
дружество, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност, какъвто е
предметът на иска. Обстоятелството, че изпълнителното производство е било прекратено и
ответникът не е образувал друго изпълнително производство, не води до различен извод.
Взискателят притежава годен изпълнителен титул – изпълнителен лист, издаден на
несъдебно изпълнително основание- влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като давността за вземането не се прилага служебно, поради
което и няма пречка във всеки един момент да образува ново изпълнително дело против
ищцата. По това дело, ищцата не може да противопостави на взискателя възражение за
погасителна давност, поради което и има интерес със съдебно решение да установи, че не
дължи чрез принудително изпълнение вземането по изпълнителния лист.
По съществото на спора. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.
действия по чл. 116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в"
3
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давността е винаги петгодишна, ако вземането е установено със
съдебно решение.
Според ТР № 3/2020 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС - погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Относно действията, годни да прекъснат давността са приложими дадените
разяснения с приложимото към този момент ППВС № 3/18.11.1980 г. Отмяната на
последното / ППВС № 3/18.11.1980 г. / има действие от 26.06.2015 г. - датата, на която е
прието противоположното тълкуване.
Според изразените становища в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Както е посочено в тях, тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело
и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент,
в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
Давността за вземането, започнала да тече след датата на издаване на изпълнителния
лист, е била прекъсвана многократно – с молбата за образуване на ИД от 31.3.2016г., в която
ЧСИ е овластен да извърши изпълнителни действия, които са извършени, като наложената
писмо от 22.4.2016г. възбрана върху имот и наложеният запор на пенсия от същата дата,
молбата за извършване на изпълнителни действия на ответника от 13.8.2018г., като
последното изпълнително действие е осъществено на 23.8.2018г., на която дата е постъпил
отговор от кредитна институция – Ти Би Ай Банк ЕАД, че върху банкови сметки на ищцата е
наложен запор, но същият не може да се изпълни, поради липса на средства. При
съобразяване на задължителната за СРС практика, че перемпцията е без значение за
4
прекъсването на давностния срок, посочена по – горе, не се обсъждат доводите на ищеца за
този факт с правно значение за прекратяването на изпълнителното дело на основание
чл433,ал1,т.8 ГПК.
По всяка молба, по която е извършено действие от страна на ЧСИ, по негови
указания, са внасяни такси. Поради това, настоящия състав намира че давността за
вземанията е била прекъсвана с оглед указанията на чл. 116, б"в" ЗЗД. В този смисъл са и
дадените разяснения с Тълкувателно Решение № 2 ОТ 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 Г.,
ОСГТК на ВКС.
Последното искане на взискателя за налагане на запор върху пенсия на длъжника,
формулирано в молба от 29.1.2020г. и същевременно внасянето на дължимата такса за това
представляват същинско изпълнително действие, поради което и последното прекъсване на
теченето на давностния срок е сторено с нея.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС
изрично се посочва, че подаването на молба за образуване на изпълнителното дело,
проучването на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността за вземанията. След сочената молба от 29.1.2020г., няма данни и за
такива действия от ЧСИ.
Доводите на ищцовата страна, че липсват постъпления, с оглед посочените по – горе
мотиви в цитираното от съда тълкувателно решение : „ прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ/ насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.” са относими, защото вследствие на тези справки не са предприети
никакви действия от ЧСИ – не е наложен запор на пенсия на ищцата, поради размера на
пенсията.
Считано от всяко прекъсване на давността /с данни за последно такова на 29.1.2020г. г.
съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започвала да тече нова петгодишна давност, като давностният
срок за процесното вземане, последно прекъснат на посочената дата е изтекъл , включително
при съобразяване, че за период от 13.3.2020г.- 20.5.2020г. теченето на давностния срок е
било спряно.
При извода за погасеност на изпълняемото право по давност предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде уважен като основателен.
На основание чл.78,ал.1 ГПК, държавната такса 214,21 лева, платена от ищеца,
следва да се възложи на ответното дружество, ведно с платеното адвокатско възнаграждение
от 580 лева. Възражението за прекомерност на същото, направено в отговора на исковата
5
молба, е неоснователно, при съобразяване на сравнително ниската фактическа и правна
сложност на делото, даденото от СЕС с решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22
г., че ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, не следва да се прилага, но само след и ако
установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен / така се приема в определение
№ 2995/13.6.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на ВКС/. СРС не може да приеме сочената
хипотеза, при условие, че цената на иска възлиза на сумата 4561,15 лева, и минималният
размер възлиза на 756.12 лева / чл.7,ал.2,т.2 от Наредба 1/2004г. за възнагражденията за
адвокатската работа/.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл.439 ГПК, че В. Л. Н.
ЕГН ********** с адрес *** не дължи на Топлофикация София ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, улица Ястребец № 23Б, чрез принудително
изпълнение сумата от 3515,36 лева – главница за топлинна енергия за период от 6.2012г.-
4.2014г., ведно със законна лихва от 26.6.2015г. до плащането, 589,99 лева мораторна лихва
за период 31.7.2012г.-. 29.5.2015г., както и сумата 455,80 лева разноски, по изпълнителен
лист, издаден на 18.06.2016г. по гр..№ 36524/2015г от СРС, 66-ти състав..
ОСЪЖДА Топлофикация София ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, улица Ястребец № 23Б да заплати, на основание чл.78,ал.1 ГПК на
В. Л. Н. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски от 214,21 лева държавна
такса и 580 лева адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6