№ 14494
гр. София , 03.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20211110149694 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 45756/26.08.2021г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от П.К.Б. ООД срещу Й. Н. ИВ. са следните суми: сумата от
4466,23 лева главница по Договор за потребителски кредит №30038636750/09.08.2019г.,
ведно със законна лихва от 26.08.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава за
периода от 06.01.2021г. до 26.08.2021 г. в размер на 629,27лв., мораторна лихва за периода
от 16.09.2019г. до 06.01.2021 г. в размер на 358,84 лв., неплатено договорно
възнаграждение за периода от 15.01.2020г. до 06.01.2021 г. в размер на 1466,21лв.,
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст в размер на 1250лв.,
неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси в размер на 2583,32лв., държавна
такса в размер на 215,08лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен
ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорени такси „допълнителни
услуги” – Фаст и Флекси е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на
кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
1
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съпоставянето с общия
размер на процесното възнаграждение за пакет допълнително услуги и начислената
договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че
горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са
нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира,
че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираните допълнителни услуги.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена
заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от П.К.Б. ЕООД срещу Й. Н. ИВ. в частта, в която се
иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
1250 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за пакет допълнителни услуги Фаст,
сумата от 2583,32лв. представляваща незаплатено възнаграждение за пакет допълнители
услуги Флекси.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2