№ 2652
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110130080 по описа за 2022 година
И. А. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С........., чрез адв. П. П., с адрес за
връчване: Единен портал за електронно правосъдие или ССЕВ /до адв. П. П./ е предявила
срещу „А“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.................., иск с
правно основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, във вр.
с чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за следното:
Иска се съдът да прогласи нищожността на договор за потребтелски кредит № ****** от
27.01.2021г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК и на ЗЗП. Иска се
заплащане на сторените съдебни и деловодни разноски.
Ищцата основава установителния си иск за нищожност на процесния договор на
твърденията, че между нея и ответното дружество на 27.01.2021г. е сключен договор за
потребителски кредит № ******, по силата на който е усвоена главница в размер на 1000 лв.
Ищцата твърди, че основните параметри на договора, представляващи реквизити по чл. 11
от ЗПК – размер на кредита, годишен лихвен процент и годишен процент на разходите не се
съдържат в договора за кредит, а същият препраща към Приложение № 1, което не се
предоставя на потребителя към момента на сключване на договора. Ищцата счита, че
процесния договор е сключен в нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК и че нарушава
изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК, както и тези на чл. 19, ал.1 от ЗПК. Излага
съображения, поради които счита, че клаузите на чл. 5.1, във вр. с чл. 5.2 и чл. 5.6 от
договора противоречат на повелителни разпоредби на закона.
Ответникът твърди, че процесните задължения са уговорени законосъобразно и излага
подробни съображения в защита на тази теза. Счита за неоснователни твърденията на
1
ищцата за недействителност на договора, поради нарушаване на разпоредбите на чл. 10,
ал.1, във вр. с чл. 22 от ЗПК; поради липса на посочване на начина на изчисляване на
годишния процент на разходите – чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Счита, че
предвидената в договора неустойка не нарушава добрите нрави и не е прекомерна. Излага
съображения, че процесния договор не нарушава максимално установения по чл. 19, ал.4 от
ЗПК, във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗПК размер на годишния процент на разходите, както и че не е
нарушена разпоредбата на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, установи
следното от фактическа страна:
На 27.01.2021г. между ищцата И. А. А. и ответното дружество "А" АД е сключен договор за
потребителски кредит № ******, по силата на който е усвоена главница в размер на 1000 лв.
Основните параметри на договора за кредит, представляващи реквизити по чл. 11 от ЗПК, а
именно: размер на кредита, годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, не се
съдържат в договора за кредит, а в Приложение № 1, който е неразделна част от договора за
кредит. Към процесния договор за кредит е представен и погасителен план. Договор за
потребителски кредит № ******/27.01.2021г. е сключен при действието на общи условия,
които също са приети като доказателства. Ответното дружество е представило и
Приложение № 2 към договор за потребителски кредит № ******/27.01.2021г., чието
съдържание цели да установи, че страните по процесния договор са го сключили за
предоставяне на потребителски кредит от кредитодателя „А“ АД на кредитополучателя
Иванета А. А. в размер на 1000 лв. Също така, с него кредитодателят уведомява
кредитополучателя, а последният декларира, че е информиран, че сключеният между тях
договор е при промоционални условия и те се изразяват в следното: В случай, че
кредитополучателят не осигури и не прадстави в срок обезпечение по кредита съгласно
сроковете и условията на договора за кредит и приложимите към него общи условия или
действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят не
дължи на кредитодателя неустойка за периода, за който не е предоставил обезпечение.
Представен е Стандартен европейски формуляр по чл. 5, ал.2 от ЗПК.
Съгласно чл. 5.1 и следващите от договора, потребителят е задължен до края на следващия
ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да предостави обезпечение под
формата на поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора
на дължимата главница и лихва за ползване, със срок на валидност от 30 дни след крайния
срок за погасяване на задълженията по кредита. В случай, че такива не бъдат осигурени, в
чл. 5.6 от договора се предвижда неустойка за кредитополучателя, като заплащането на
същата е разсрочено към погасителните вноски по погасителен план. Крайната дължим сума
по договора е в размер на 2563.36 лв., което се установи от справка за кредитната
задлъжнялост на ищцата, съгласно регистрите на БНБ.
Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по
2
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
Законът за потребителския кредит.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните,
съдът счита, че следва да се уважи предявения иск като основателен и доказан, поради
следното:
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
По делото не се представиха доказателства от ответната страна за това, че договарянето
между страните по процесния договор е осъществено чрез средства за кумуникация от
разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, в следствие на което този договор е
придобил за ищцата в качеството й на кредитополучател и потребител вид, който е осигурил
ясен и разбираем начин за запознаване с елементите и клаузите му. Ответникът е представил
по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от ЗПК, но не се представиха
никакви доказателства, че преддоговорната информация по чл. 8, ал.1, т.3 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е достигнала до знанието на ищцата. Не се
представиха доказателства по чл. 17, ал.1 от ЗПФУР, че е взето предварителното съгласие на
потребителя при използването на средства за комуникация от разстояние от страна на
доставчика на финансови услуги като: автоматизирани системи за позвъняване без човешка
намеса; факс или други средства за комуникация от разстояние, различни от посочените,
които дават възможност за осъществяване на индивидуална комуникация. Съгалсно чл. 18,
ал.1 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя, че е получил съгласието му за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор.
Съгласно чл. 18, ал.3 от ЗПФУР, преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. По делото доказателства в
този смисъл не се представиха.
По изложените съображения съдът счита, че по делото във връзка с процесния договор не се
доказа изпълнението на императивното задължение по чл. 10, ал.1 от ЗПК от страна на
дружеството кредитодател.
По силата на чл. 18, ал.5 от ЗПФУР, за договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
3
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. По силата на чл. 143, ал.2, т.19 и т. 20 от същия закон,
неравноправна клауза е тази, която не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора, както и тези които поставят други подобни условия.
Неравноправни в изложения смисъл са клаузите на чл. 5.6, във вр. с чл.5.1, чл.5.2, чл.5.2.1 и
чл.5.2.2 от договор за потреобителски кредит № ****** от 27.01.2021г., уреждащи
обезпечението по кредита. По силата на чл. 146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Посочените клаузи на чл.V
от процесния договор не са уговорени индивидуално, видно от документите, част от
кредитното досие, тъй като от тях не може да се направи извод, че не са били изготвени
предварително и поради това потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Индивидуалните уговорки са изключени в случай на договори, сключени
при общи условия, както е и в настоящият казус.
Клаузите на чл. 5.1, чл.5.2, чл.5.2.1 и чл. 5.2.2 от договора предвиждат кредитополучателят в
срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита да
учреди обезпечение под формата на поръчителство на две физически лица или банкова
гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок
на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора.
При неосигуряване на такова обезпечение или ако то бъде прекратено, кредитополучателят
дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил
обезпечение. Тази неустойка се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със
съответната погасителна вноска, съгласно чл. 5.6 от процесния договор.
Съдът счита, че тези клаузи от договора за потребителски кредит № ******/27.01.2021г. за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
(поръчители или банкова гаранция) са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.
Неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без
обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи
на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009г., ОСТК, ВКС.
4
С оглед посоченото съдът счита, че клаузите на чл. 5.6, във връзка с чл.5.1, чл.5.2, чл.5.2.1 и
чл. 5.2.2 от договора се явяват и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие във
вреда на потребителя, а доколкото няма данни същите да са индивидуално договорени, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП се явяват нищожни и на това основание, т.е. по силата на
закона.
Съдът счита, че посочената клауза е нищожни и поради факта, че преследва забранена от
закона цел - да се присъди още една възнаградителна лихва. Това е така, тъй като
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на сключване на договора,
включително – изпълнението му е разсрочено още със сключването на договора, като
отделните вноски, чрез които посоченото вземане следва да бъде погасено, са включени в
погасителния план. Следователно, не става въпрос за неустойка, защото не се дължи в
случай на неизпълнение на задължението на заемателя, свързано с погасяването на заема, а
самото наименование прикрива неистинската цел на клаузата - да служи за възнаграждение
за предоставения паричен ресурс. Въз основа на изложеното може да се направи извод, че
със същата се цели да бъде заобиколена императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите по договора за
потребителски кредит.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. С оглед посоченото по-горе, че уговорената в договора неустойка за
непредставяне на обезпечение се явява нищожна и всъщност представлява още едно
възнаграждение за предоставения паричен ресурс, чрез което се цели да бъде заобиколена
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на годишния
процент на разходите по договора за потребителски кредит, размерът на неустойката следва
да бъде включен при определяне на размера на горишния процент на разходите по кредита.
Следователно, съдържанието на договора не отговаря на изискванено на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като не отразява действителният размер на годишния процент на разходите.
Посоченото обуславя недействителността на договора за потребителски кредит №
******/27.01.2021г., а именно неговата нищожност на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.
9 от ЗПК, във вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, тъй като
противоречи на законоустановени императивни правила и на добрите нрави, което от своя
страна води до уважаване на предявения по делото иск.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищцата. Същите са в размер на: 102, 53
лв. – платена държавна такса и 556, 34 лв. – адвокатско възнаграждение, което на
пълномощника на ищцата се дължи на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА за предоставяне безплатна
правна помощ.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК,
5
във вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № ****** от
27.01.2021г., сключен между И. А. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С........., чрез
адв. П. П. и „А“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...................
ОСЪЖДА „А“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..................
да заплати на И. А. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С........., чрез адв. П. П.
сторените по делото разноски в размер на 102, 53 лв.
ОСЪЖДА „А“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..................
да заплати на адв. П. С. П. – САК, с БУЛСТАТ *********, като пълномощник на И. А. А., с
ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 556, 34 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6